№ 744
гр. Пазарджик, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220101991 по описа за 2021 година
взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК от публичен изпълнител при
ТД на НАП - София срещу "Старлайт Ентъртемнмънт" ООД - гр. София, Г. Д. П. с адрес в
гр. Батак и ЕЛ. ИЛ. П. с адрес в гр. П. за обявяване на недействителността по отношение на
държавата на сделка - покупко-продажба, с която на 22.08.2018 г. дружеството е
прехвърлило на Е. и Г.П.и собствеността върху недвижим имот, представляващ земя и
сграда в с. П., общ. П., с данъчна оценка 9224,20 лв., докато в това време дружеството е
имало непогасени данъчни задължения за ДДС и корпоративен данък, както и ДДФЛ,
социалноосигурителни вноски и здравноосигурителни вноски по декларации, подадено от
него между 2014 и 2018 г. В исковата молба се заявява, че намерението за увреждане на
държавата (публичния взискател) у дружеството прехвърлител следва от това, че органите
му са знаели за задълженията. Намерение за увреждане у купувачите законът не изисква.
Излагат се доводи за наличието за увреждане въпреки възмездността на сделката - парите са
много по-ликвиден актив и много по-лесно могат да бъдат похарчени за кратко време;
продажбата на недвижим имот попада в защитния механизъм на чл. 264 от ДПОК. Сочи се,
че без значение за допустимостта на иска е наличието и на друго имущество у длъжника,
тъй като към настоящия момент и към момента на изпълнението стойността му може да
бъде различна, а и кредиторът може да избере от кое имущество да се удовлетвори.
Постъпили са отговори от тримата ответници.
В отговора на "Старлайт Ентъртейнмънт" ООД се сочи, че на първо място, исковата молба е
нередовна, тъй като не съдържа конкретизация на размера на задълженията по видове към
1
датата на сделката. Не се сочи освен това кога са натрупани задълженията - във връзка с това
се прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията по декларации образец
1 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ и всички задължения, включени в предмета
на доказване по делото. На второ място се сочи, че намерение за увреждане не е имало - към
момента на сделката дружеството продавач е обслужвало задълженията си, но по-късно,
след началото на пандемията от ковид-19 бизнесът му е пострадал. Самият имот бил в лошо
състояние и в тежест на дружеството, още повече, че управляващите го лица живеели в
чужбина - той бил запустял и неизползваем, пътят до него минавал през дере, което се
пълнело с вода и било обрасло с растителност, къщата била порутена, това били причините
дружеството да иска да го продаде и когато се появил купувач, съгласен с определената
цента, сделката била сключена. Липсата на намерение за увреждане е основание за
отхвърляне на иска. По-нататък се твърди, че към момента на сделката дружеството изобщо
не е било длъжник по установено публично задължение по смисъла на редакцията на чл.
216, действала към момента на сделката. Сега действащата редакция включва и израза
"деклариране", докато в тогавашната се е споменавало само за сделки, сключени "след
датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта
за възлагане на ревизия". Изменението няма обратно действие и за процесната сделка се
прилага редакцията към 22.08.2018 г.; ВКС е формирал практика по чл. 290 от ГПК в насока,
че публичното задължение следва да бъде окончателно установено с ревизионен акт или при
условията на фикцията по чл. 108, ал. 2 от ДОПК.
Двете физически лица, които са съпрузи, оспорват с отговорите си иска по основателност.
Заявяват, че в качеството им на купувачи не им е било известно дали дружеството има
публични задължения, но при сделката е била представена декларация по чл. 264 от ДОПК,
според която то нямало непогасени подлежащи на изпълнение задължения за данъци, мита и
осигурителни вноски. Нито тогава, нито сега купувачите имали основание да се съмняват в
това. Категорично липсвало и у двете страни и намерението за увреждане. Мотивът на
купувача Г.П. бил да придобие имот, намиращ се в съседство с имот на майка му, в който
минало детството му, с цел да живее там. За продавача пък имотът бил ненужен и той искал
да се освободи от него, като получи търсената продажна цена. Към момента на сделката
имотът бил чист от ипотеки и възбрани, т.е. взискателят, който твърди, че вземанията
датират още от 2015-2016 г., не е счел за нужно да ги обезпечи. При покупката имотът бил в
окаяно състояние и купувачите вложили много средства и труд за ремонта на сградата,
почистването на двора, улесняването на достъпа и т.н. В момента стойността му била
десетократно по-висока, отколкото при покупката - за вредите, които при евентуално
уважаване на иска ще настъпят за купувачите, щели да бъдат отговорни както продавачът,
така и ищецът заради бездействието си. От приложените към исковата молба доказателства
се вижда също, че от страна на НАП са запорирани банкови сметки на дружеството и два
автомобила, като не е ясно защо НАП не е започнала реализиране на тези обезпечения -
продажбата само на автомобилите би била достатъчна за погасяване на посоченото в
исковата молба вземане. Отделно дружеството продавач било съдружник в три други
търговски дружества, но делът му в никое от тях не бил запориран от НАП. Т.е. НАП, без
2
да положи усилия да събере вземанията си от имуществото на длъжника, посяга на чуждо
имущество. Сочи се, че евентуалното уважаване на иска би противоречало на ЕКПЧОС, на
Конституцията на РБ и на Хартата на основните права на ЕС; излагат доводи за
несправедливост на такъв резултат. Претендират разноски.
Съдът не счита, че исковата молба е нередовна - в нея е посочен размерът на задълженията и
годините на декларирането им, т.е. те са индивидуализирани по размер и период на
възникване в достатъчна степен за целите на това производство.
Фактическата обстановка, с изключение на субективния факт на наличие или липса на
намерение за увреждане у представителите на дружеството продавач по атакуваната сделка,
като цяло не е спорна, установява се от писмените доказателства и показанията на двамата
разпитани свидетели и се свежда до следното:
С годишни данъчни декларации по ЗКПО, месечни справки декларации по ЗДДС и
декларации образец 6, подадени от дружеството в периода преди м. август 2018 г., са
декларирани пред НАП данъчни и осигурителни задължения за периода 2014-2017 г.,
индивидуализирани в исковата молба и приложението към нея, в общ размер 21667,86 лв.
главница и 11898,31 лв. лихва, начислена към 04.06.2021 г. (няколко дни преди
предявяването на иска). Тези задължения не са платени към момента.
На 22.08.2018 г. между „Старлайт ентъртеейнмънт“ ООД – гр. София, представлявано от
М.Т., упълномощена от управителката на дружеството У.Е. (или Е.), и Г. Д. П., намиращ се
в брак с ЕЛ. ИЛ. П., е сключена процесната сделка, с която дружеството продава на П. свой
имот – поземлен имот с двуетажна масивна жилищна сграда, намиращ се в с. П., за цена,
посочена в нотариалния акт като 9612 лв. (при данъчна оценка 9611,40 лв.), и при посочена
също в нотариалния акт дължима неустойка за извършени подобрения при съдебно
отстраняване на купувача от имота в размер още 15388 лв. (не може да не прави
впечатление при тази типична формулировка на уговорката, че неустойката за извършени
подобрения е точно равна на разликата от 9612 лв. до 25000 лв.). Впоследствие купувачът
извършил в имота съществени подобрения на стойност, значително надвишаваща
споменатата сума от 15388 лв. Към момента на покупката по данни на свидетелите имотът
бил в очевидно лошо състояние, дворът бил неподдържан и обрасъл с дива растителност, а
сградата била негодна за ползване, включително с полуразрушен покрив и премахнато
стълбище към втория етаж.
При сключването на сделката била представена декларация по чл. 264 от ДОПК, подписана
от У.Е., според която дружеството няма непогасени и подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
Няма данни и не се твърди възлагане на ревизия или издаване на ревизионен акт за
посочените задължения към датата на сделката.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Следва да се споделят доводите на публичния изпълнител за това, че увреждане може да има
и без насрещната престация по сделката да е несъответна на стойността на отчуждения имот
3
– парите са най-лесно ликвидният актив, могат да бъдат похарчени или укрити много по-
лесно от вещите и особено от недвижим имот. Няма съмнение и че чл. 216, ал. 1 от ДОПК,
за разлика от чл. 135 от ЗЗД, не изисква знание за увреждането у третото лице, договаряло с
длъжника, дори при възмездни сделки – достатъчно е такова знание у самия длъжник,
съответно, ако той е юридическо лице, у неговия законен представител), като това знание
подлежи на изрично доказване.
Основателно е обаче възражението на ответната страна, свързана с характера на
задълженията, които са предпоставка за предявяването на иска по чл. 216, ал. 1 от ДОПК. В
редакцията си до 2020 г. този текст е говорел за „сключените след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения“. Едва през 2020 г. е
извършено изменение в него, в сила от 01.01.2021 г., при което са добавени думите „на
деклариране или“ и така текстът вече гласи: „сключените след датата на деклариране или на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения“.
Това изменение на ДОПК е наложено именно от трайната практика на съдилищата (решение
№ 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т. о., решение № 175 от 13.04.2010 г.
по в.гр. дело № 178/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд и т.н.) , приемаща, че понятието
„установяване на публичното задължение“ по смисъла на чл. 216 има съдържанието,
дефинирано от чл. 108 от ДОПК – за установени се считат задълженията, отразени в
ревизионен акт, или отразени в декларация, подадена от самото задължено лице, но при
условие, че 5-годишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е изтекъл. Такова стеснително
тълкуване на текста до изменението би следвало да се мотивира не само от нуждата термин,
употребен в два текста на един и същ закон, да бъде тълкуван еднакво, но и от факта, че чл.
216, ал. 1 въвежда по-облекчен за държавата ред за обявяване на относителна
недействителност, като не изисква знание за увреждането и у третото лице, сключило с
длъжника възмездна равностойна сделка, и така интересите на това трето лице, ако е
добросъвестно, се оказват по-незащитени за сметка на тези на държавата. Подобно
отклонение от общата уредба на отменителния иск в ЗЗД, макар и в защита на обществен
интерес, следва да се тълкува максимално стриктно.
Чл. 216 от ДОПК урежда материалноправните предпоставки за обявяването на
относителната недействителност и няма обратно действие. Към 2018 г. не е бил изтекъл
срокът по чл. 108, ал. 2 от ДОПК за нито едно от изброените в исковата молба задължения,
следователно липсва една задължителна предпоставка за уважаване на иска – наличие на
установени задължения или на връчена заповед за възлагане на ревизия преди сделката.
Само на това основание искът следва да се отхвърли, без да се разглеждат останалите
възражения на ответниците, включително твърденията им за противоречие на чл. 216 от
ДОПК с Конституцията и ЗКПЧОС. По същата причина не е нужно и да се излагат доводи за
това, дали подаването на невярна декларация по чл. 264 от ДОПК е съзнателно и дали то
или натрупването на неплатени задължения са достатъчни сами по себе си, за да обосноват
4
извод за доказано знание у длъжника за увреждането на държавата като кредитор.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска, предявен от публичен изпълнител при ТД на Националната агенция за
приходите – София, дирекция „Събиране“, срещу „Старлайт Ентъртейнмънт“ ООД – гр.
София, бул. „Самоков“ № 60, блок „Аудиовидео Орфей“, ЕИК *********, Г. Д. П., ЕГН
**********, и ЕЛ. ИЛ. П., ЕГН **********, последните двама от гр. П., ул. „Т.“ № 33, ет. 1,
за обявяване на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК за недействителна по отношение на
държавата на следната сделка, извършена от „Старлайт Ентъртейнмънт“ ООД на 22.08.2018
г.: продажба на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в село П., община П., със
застроена площ от 73.37 кв.м.(седемдесет и три цяло и тридесет и седем стотни квадратни
метра), ведно с имота, в който е построена жилищната сграда, съставляващ поземлен имот
пл.№ 196, на другите ответници по делото Г. Д. П. с ЕГН: ********** и ЕЛ. ИЛ. П. с ЕГН:
********** /в режим на СИО/, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 18,
том III, рег.№ 5268, дело № 371/2018 г. на нотариус № 070 Х.П. – П..
Осъжда Националната агенция за приходите да заплати на Г. Д. П. разноски за адвокатско
възнаграждение по делото в размер 1200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5