№ 274
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000503378 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 264925 от 22.07.2021г., постановено по гр.дело № 385/2021г.
на Софийския градски съд, ГО, 10 състав, ЗАД „Армеец” АД, е осъдено, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ, да плати на М. С. Х. сумата 12 000 лева, като
обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП на 12.09.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 02.10.2020г. до окончателното плащане, като искът е
отхвърлен за разликата над 12 000 лева до пълния предявен размер 30 000 лева; на
основание чл. 38, ал.1 от ЗАдв, ЗАД „Армеец” АД е осъдено да плати на адв. С. К.
Н. адвокатско възнаграждение в размер 572 лева за оказана безплатна правна
помощ, както и на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на Софийския
градски съд сумата 480 лева- дължима държавна такса и сумата 500 лева за
разноски по делото, а на основание чл. 78, ал.3 във вр. с ал. 8 ГПК, М. С. Х. е
осъдена да плати на ЗАД „Армеец” разноски по делото в размер 360 лева.
Въззивна жалба против решението на СГС в отхвърлителната част е
подадена от М. С. Х., чрез пълномощника адв. С. Н., с оплаквания за
неправилност и необоснованост.
Жалбоподателката сочи, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е
съборазил в пълна степен характера и броя на причинените при ПТП увреждания,
продължителността на лечебния и възстановителен период, негативното
отражение на инцидента върху психиката на пострадалата, установения по делото
интензитет на търпените болки и страдания, както и обстоятелството, че все още
1
не е възстановена напълно от тежките телесни увреждания. Смята, че при
определяне размера на обезщетението съдът не е отчел и лимита на
застрахователните покрития към датата на инцидента, които непрекъснато
нарастват в зависимост от динамиката на икономическата обстановка в страната.
Предвид изложеното жалбоподателката иска да бъде отменено решението в
обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде уважен в пълния претендиран размер 30 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 12.09.2020г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от ЗАД „Армеец” АД, чрез пълномощника юрк.
Л. М., е постъпил отговор на въззивната жалба на ищцата, с който същата се
оспорва, като неоснователна.
Постъпила е в срок от ЗАД „Армеец”АД, чрез пълномощника юрк. М.,
насрещната въззивна жалба против решението на СГС в осъдителната част. Този
жалбоподател сочи, че първоинстанционният съд неправилно е уважил, макар и
частично, предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при ПТП. Смята, че при определяне размера на
обезщетението съдът е нарушил принципа на справедливостта, като не е отчел, че
при инцидента ищцата е получила единствено фрактура на три ребра в ляво, че
болничният престой е бил три дни и не са извършвани оперативни интервенции,
нито е поставяна гипсова имобилизация, че възстановителният период е бил в
рамките на два месеца и липсват данни за настъпили усложнения или негативни
последици за здравето на пострадалата. Предвид изложеното този жалбоподател
иска да бъде отменено решението в осъдителната част и вместо това бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, а в случай, че съдът
приеме искът за основателен, да бъде намален размерът на обезщетението.
Претендират се и разноски.
В предвидения в процесуалния закон срок, М. С. Х. не е взела становище по
насрещната въззивна жалба на ЗАД „Армеец” АД. В откритото съдебно заседание
пред САС, чрез процесуалния си представител адв. Н., оспорва насрещната жалба,
като неоснователна.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими-подадени са в
предвидените в процесуалния закон срокове от легитимирани страни в процеса
против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. С. Х. с искова молба, с която
против ЗАД „Армеец” АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер 30 000 лева, причинени при ПТП, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 12.09.2020г. в гр.София, на ул. Обиколна,
при входа/ихода на магазин Практикер е настъпило ПТП между л.а. „Тойота
Корола”, управляван от Н. Г. Х. и л.а. „Ауди А3”, управляван от П. Г. Ц., при
което на ищцата, пътувала в л.а. Тойота Корола са причинени телесни
увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има водачът на л.а.
2
Ауди 3, който не се съобразил, че л.а. Тойота излиза от път с предимство, не го
пропуснал и предизвикал удар с него.
Ищцата твърди, че при ПТП получила счупване на 6-то, 7-мо и 8.мо ребра в
ляво и сътресение на цялото тяло, като била поставена на строг постелен режим за
зарастване на счупените ребра. Сочи, че и до момента не е напълно излекувана, че
продължава да изпитва силни болки в гърдите, тъй като счупеното все още не е
зараснало.
Твърди също, че към 12.09.2020г. за л.а. Ауди А3 е имало валидно сключена
застраховка ГО с ответното застрахователно дружество със срок на действие от
24.10.2019г. до 23.10.2020г., поради което смята, че следва да бъде ангажирана
отговорността му за заплащане на обезщетение за вредите, които са й причинени
при ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното плащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД „Армеец” АД оспорва
иска. Не оспорва, че към 12.09.2020г. е имало валидно сключен договор по
застраховка ГО за л.а. Ауди А3, но оспорва наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на дружеството, в качеството му на застраховател по
договора. Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП, като сочи, че застрахованият при него водач не е извършил
противоправно деяние. Твърди, че причина за настъпването на ПТП е
поведението на водача на л.а. Тойота, който се е движил с превишена и
несъобразена с пътния участък скорост. Оспорва твърдението за настъпили
неимуществени вреди за ищцата, както и наличието на причинна връзка между
тях и инцидента. Оспорва иска и по размер, като смята, че претенцията не е
съобразена с нормата на чл. 52 ЗЗД. Прави евентуално възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че в
нарушение на чл. 137а ЗДвП е пътувала без поставен предпазен колан.
Ответникът оспорва и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва
върху обезщетението, както и началния момент, от който се претендира.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 12.09.2020г. около 09,00 часа в гр.София, на ул.
Обиколна, в района на вход/изход на магазин Практикер е настъпило ПТП с
участието на л.а. Ауди А3 с рег. № *******, управляван от П. Г. Ц. и л.а. Тойота
Корола с рег. № ********, управляван от Н. Г. Х., при което на пътувалата на
предната дясна седалка в л.а. Тойота М. С. Х. са причинени телесни увреждания.
Във връзка с инцидента е било образувано срещу неизвестен извършител ДП
№ 11270/2020г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр.33250/2020г. по описа на СРП,
което с постановление от 31.03.2021г. на прокурор при СРП е било прекратено на
основание чл. 199, чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.9 НПК.
Обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент не са спорни пред
тази съдебна инстанция. От събраните по делото доказателства-констативен
протокол за ПТП № К-445/12.09.2020г., протокол за оглед на
местопроизшествието от 12.09.2020г., ведно със скица и фотоалбум към него и
изготвената въз основа на тях САТЕ, въззивният съд намира за установен следния
3
механизъм на ПТП: на 12.09.2020г., около 09,00 часа в гр. София, л.а. Ауди А3,
управляван от П. Г. Ц. се движи в района на входа/изхода на магазин Практикер,
излизайки от паркинга с посока към ул. Обиколна и със скорост около 21 км/час.
В същото време по ул. Обиколна с посока към ул. Димитър Пешев се движи със
скорост около 47 км/час л.а. Тойота Корола, управляван от Н. Г. Х.. Водачът на
л.а.„Ауди А3” предприема маневра завой наляво, навлиза в пътната лента, по
която се движи л.а.„Тойота Корола” и я пресича, като между двете МПС
последвал удар – между предната лява част на л.а.Ауди А3 и предната дясна челна
част на л.а. Тойота. Вещото лице инж. В. П., изготвило приетата в
първоинстанционното производство САТЕ, е посочило, че ударът е настъпил в
лявата пътна лента на ул. Обиколна в посока към ул. Димитър Пешев, тоест в
пътната лента на л.а. Тойота. Според вещото лице и двамата водачи са имали
възможност да се възприемат един друг на разстояние не по- голямо от 10 метра
преди мястото на настъпване на произшествието. Изразил е становище, че
причината за настъпване на ПТП са от субективен характер-поведението на водача
на л.а. Ауди А3, който не е възприел своевременно л.а. Тойота и без да се
съобрази с движението му отляво надясно и перпендикулярно на него, не е
изчакал преминаването му и е предизвикал удара с него.
Въз основа на представената по делото медицинска документация в
първоинстанционното производство е допусната и приета СМЕ, изготвена от
вещото лице д-р Б. Б.-хирург, ортопед-травматолог, от чието заключение се
установява, че при ПТП на 12.09.2020г. М. С. Х. е получила контузия и
кръвонасядане на предната лява част на гърдите, фрактура на 6-то, 7-мо и 8-мо
ребра в лявата гръдна половина. Д-р Б. е обяснил, че описаните травматични
увреждания се срещат сравнително често в ортопедичната практика, най-често
при пострадали пътници след претърпяно ПТП. Посочил е, че механизмът за
получаване на тази увреда е „внезапно нанесен удар в областта на гръдния кош от
твърди тъпи или ръбести предмети, от които е изградено предната част на купето
на автомобила”, като при челен между два автомобила, травми в областта на
гърдите могат да бъдат получени и от т.н. „коланна травма“- т.е. от лентите на
предпазния колан. Експертът е обяснил, че получените при ищцата травматични
увреди са в пряка причинна връзка с процесния пътен инцидент. Вещото лице е
установило, че спешна помощ ищцата е получила и болнично лечение в УМБАЛ
„Св. Анна” София, където била настанена в Клиниката по гръдна хирургия за срок
от 3 дни, а след изписването лечението е продължило амбулаторно, в домашни
условия. Обяснено е, че получените фрактури на 3 поредни ребра в лявата гръдна
половина са причинила на пострадалата болки и страдания за срок около 2
месеца, като през първите 30 дни след злополуката болките са били с интензивен
характер; ищцата е имала затруднения при дишане и намален витален капацитет
на левия бял дроб; в началото на 2-рия месец интензитета на болките е намалял и
те са се появявали само периодично при обща преумора и при рязка промяна на
времето - при студено и влажно време. Лекарят е посочил, че нарушената
дихателна дейност на левия бял дроб е затруднила придвижването и обслужването
на пострадалата в ежедневието. Д-р Б. е посочил, че девет месеца след
злополуката здравословното състояние на ищцата е възстановено; счупените
ребра са зараснали окончателно, като липсват клинични или документални данни
ищцата да е получила някакви негативни последици или усложнения от
процесните увреждания. Обяснил е, че е възможно ищцата да търпи единични
болки в студено и влажно време, които отзвучават след употреба на
4
обезболяващи.
След като е съобразил механизма на ПТП, деформацията по двата
автомобила, мястото на което е седяла пострадалата към момента на ПТП, както и
получените от нея увреждания, експертът д-р Б. е направил извод, че към момента
на инцидента М.Х. е пътувала с поставен предпазен колан.
За установяване на търпените от пострадалата болки и страдания и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събани и гласни
доказателства.
Свидетелят Н. Г. Х.-съпруг на ищцата, твърди, че след ПТП пострадалата
лежала в болница, а след изписването не е можела да се движи, лежала само по
гръб, много трудно ставала, не можела да спи, като за да се обслужва й помагали
той и децата им. Твърди, че в продължение на три месеца след ПТП съпругата му
трудно дишала и изпитвала силни болки при навеждане. Сочи също, че след
инцидента и психически се чувства зле и не иска да се вози в автомобил с него.
Няма спор по делото, че към 12.09.2020г. за л.а. Ауди А3 с рег. № ******* е
имало валидно сключен договор за застраховка ГО с ответното застрахователно
дружество – полица BG/11/119002925190, със срок на действие от 24.10.2019г. до
23.10.2020г., както и, че на 02.10.2020г. ищцата е предявила пред ЗАД „Армеец”
АД застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за причинените й в
резултат на ПТП вреди.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства води до категоричния извод
за наличие на виновно и противоправно поведение на застрахования при
ответното дружество водач на л.а. Ауди А3-П. Ц., който не е пропуснал движещия
се по път с предимство л.а. „Тойота”, не е съобразил маневрата си завой наляво с
неговото движение и местоположение, като по този начин е нарушил правилата за
движение по пътищата; налице е вредоносен резултат-причиняване на телесни
увреждания на ищцата, както и причинна връзка между противоправното
поведение на водача и настъпилото ПТП и причинените на ищцата М.Х. травми.
Съществувалото към 12.09.2020г.-датата на ПТП, валидно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между
виновния водач и ЗАД „Армеец” АД и наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД
е основание за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество -
ответник по реда на чл.432, ал.1 КЗ, защото със застрахователния договор по
задължителна застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Застрахователят дължи обезщетение за всички вреди, които са в пряка
причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие, само когато
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т. е. отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител.
Спорът пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивната
жалба и в насрещната въззивна жалба, е за справедливия размер на обезщетението
за неимуществени вреди, което се дължи на пострадалата.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди, установени по делото, които
5
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП и които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на
причинените травматични увреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на лечебния и
възстановителен период, наличието или липсата на трайни последици за здравето
на увредения, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото (в този смисъл разясненията, дадени в
ППВС № 4/1968 г.).
В случая за да определи справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди този състав на САС съобрази следните обстоятелства: брой,
вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания и техния
медикобиологичен характер: контузия и кръвонасядане на предната лява част на
гърдите, фрактура на 6-то, 7-мо и 8-мо ребра в лявата гръдна половина; вида и
продължителността на проведеното лечение и свързаните с това ограничения за
пострадалата-болнично лечение за 3 дни без проведена оперативна интервенция,
медикаментозно лечение и домашно амбулаторно; продължителността на
лечебния и възстановителен период, установена от заключението на СМЕ и
събраните гласни доказателства. САС съобрази и интензитета на търпените болки
и страдания, настъпилата негативна промяна в психичното състояние на
пострадалата, както и обстоятелство, че по време лечебния и възстановителен
период е изпитвала болки и страдания-най-интензивни в първите 30 дни от
злополуката, със затруднено дишане и намален витален капацитет на левия бял
дроб, че е имала затруднения и неудобства от битов характер. Съдът взе предвид
обясненията на вещото лице-медик, че общото здравословно състояние на ищцата
е възстановено и счупените ребра са зараснали окончателно, както и липсата на
клинични данни за усложнения или негативни последици от увредите.
Възззивният съд отчита и становището на д-р Б. че при студено и влажно време,
ищцата ще изпитва единични болки на счупеното място, отшумяващи след прием
на медикаменти.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалата към датата на ПТП – 62
годишна, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 12.09.2020г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори,
съставът на САС намира, че сумата 20 000 лева би обезщетила справедливо
ищцата за претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди. Над този
размер до пълния претендиран 30 000 лева САС намира, че претенцията е
необоснована, тъй като негативните последици от причинените при ПТП травми е
сведен до минимум, като се установи по делото, че процесът на лечение и
възстановяване е протекъл благоприятно, фрактурите на ребрата са зараснали и не
се констатирани настъпили усложнения за здравето на ищцата. Поради това
преценката на субективните в случая обстоятелства, както и обективните фактори,
отнасящи се до завишените нива на застрахователните покрития и обществено-
икономическите условия на живот през 2020г., не обосновават завишаване на
определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД над посочения размер 20 000 лева. В
случая, следва да се вземе предвид и, че не се доказа верността на твърденията на
пострадалата, че лечението й още продължава, както и че счупването на ребрата
не е зараснало.
6
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата
20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2020г. до окончателното
плащане.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен искът на М.Х., предявен против ЗАД „Армеец“ АД за
разликата над 12 000 лева до 20 000 лева, както и в частта, с която Х. е осъдена да
плати на ЗАД Армеец“ АД разноски по делото над 200 лева до 360 лева. Вместо
това, следва да бъде постановено решение, с което ЗАД „Армеец“АД бъде
осъдено да плати, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, на М.Х. още 8 000 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 02.10.2020г. до окончателното плащане; на основание чл. 38
ЗАД, ЗАД „Армеец“ АД следва да плати на адв.Н. още 371,80 лева за адвокатско
възнаграждение за осъщественото пред СГС безплатно процесуално
представителство, а на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС още
320 лева за държавна такса. В останалата обжалвана част решението на СГС
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 38 ЗАдв ЗАД Армеец АД следва
да плати на адв. С.Н. адвокатско възнаграждение в размер 1130 лева за
осъщественото пред САС безплатно процесуално представителства, а М.Х. - да
плати на ЗАД Армеец АД разноски за въззивното производство в общ размер
217,60 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264925 от 22.07.2021г., постановено по гр.дело №
385/2021г. на Софийския градски съд, ГО, 10 състав, в частта, с която е
отхвърлен иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от М. С. Х. против ЗАД
„Армеец” АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 12 000 лева до 20 000 лева , както и в частта, с която М. С. Х. е осъдена да
плати на ЗАД Армеец“ АД разноски по делото над 200 лева до 360 лева и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, ЗАД „Армеец“ АД да
плати на М. С. Х. още 8 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, причинени при ПТП
на 12.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2020г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАД, ЗАД „Армеец“ АД да плати на адв.
С.Н. още 371,80 лева за адвокатско възнаграждение за осъщественото пред СГС
безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗАД „Армеец“ АД да плати по
сметка на СГС още 320 лева за държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264925 от 22.07.2021г., постановено по
гр.дело № 385/2021г. на Софийския градски съд, ГО, 10 състав в останалата
7
обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗАД Армеец АД да плати на адв. С.Н.
адвокатско възнаграждение в размер 1130 лева за осъщественото пред САС
безплатно процесуално представителства.
ОСЪЖДА, М. С. Х. да плати на ЗАД Армеец АД разноски за въззивното
производство в общ размер 217,60 лева, съразмерно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8