Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№

гр. Добрич, 02.05.2017 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на трети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                                             

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: ***

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 2800/2016 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл. 415 от ГПК и чл. 422 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 2055/2016 г. Добричкият районен съд със заповед № 1014/20.07.2016 г. е разпоредил длъжникът *** с ЕГН ***, с адрес: *** да заплати на кредитора ***, следните суми: 1) 14 694,37 лева, представляваща незаплатена *** по фактура, издадена на *** г., за обект с ***, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/датата на пощенското клеймо – *** г., до окончателното изплащане на задължението; 2) 93,97 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена от падежа на задължението до 20.05.2016 г.; 3) 295,77 лева – държавна такса и сумата от 699,71 лева юрисконсултско възнаграждение – разноски в заповедното производство.

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 07.09.2016 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 2055/2016 г./.

В изпълнение на посочените указания *** е завело искова молба /предмет на настоящото дело/ срещу длъжницата, искове за установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми. Претендират се и сторените по настоящото дело разноски.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание от упълномощения юрисконсулт, ищцата е потребител на *** по договор за доставка за имот, находящ се на административен адрес: ***, клиентски *** и абонатен ***.

Поради това, че *** не е заплатила в срок доставените предоставените й от ищцовото дружество количества електрическа енергия, възлизащи по издадената фактура ***/*** г. на сумата от 14 694,37 лв. С оглед липсата на изпълнение на задължението в срок от страна на абоната кредиторът претендира и обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за периода на забава.

Предвид неизпълнението на ответника на задължението му да заплати процесните суми кредиторът на вземането е инициирал производство по чл. 410 от ГПК. След издаването на заповед за изпълнение ответникът е възразил в срока и по реда на чл. 414 от ГПК, с което е блокирана възможността на заявителя да се снабди с изпълнителен лист за оспореното му вземане, то за последния е налице правен интерес от търсената искова защита за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца посочените по-горе суми.

В срока по чл. 131 от ГПК *** е представила отговор на исковата молба. Според същия предявените искове са неоснователни и недоказани. Съображенията за това са, че ответницата не е собственик на имота, за който се твърди, че е доставена ***та, чието заплащане се претендира от ищеца. Сочи се, че от *** г. ответницата е лишена от достъп до процесния имот, не ползвала този имот, респ. не дължи цената на доставена *** за този обект, предмет на издадената фактура от *** г.

По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице, *** след запознаване с материалите по делото и извършената проверка в счетоводството на ищеца е установила, че по фактура ***/*** г. задължението за потребена и консумирана електрическа енергия от страна на ответника е в размер на 12 245,31 лв. без ДДС и 14694,37 лв. с включен ДДС за периода от 26.02.2016 г. до 26.03.2016 г. с падеж *** г.  По отношение размерът на мораторната лихва върху фактурата за доставена *** върху процесната фактура считано от датата, следваща датата на падежа *** г. до *** г. сумата е 228,76 лв.

Според в.л. при ищцовото дружество няма данни за постъпило искане /заявление/ за прекратяване на договорните отношения с ***  за място на потребление на електрическа енергия гр. ***. Експертизата е установила, че ответницата фигурира в информационните масиви на ищеца като номер на клиента *** за обект, находящ се в гр. ***. По отношение количествата ***, отразени в справката за консумирана *** и в посочената в същата справка фактура, същите са правилно изчислени и съобразени с утвърдените от *** за съответния период цени.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Отношенията между доставчика и потребителя на енергия, като търговска сделка, са уредени в чл. 91 и сл. от ЗЕ. Според чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, а според чл. 98б от с.з. потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично известни общи условия.

В процесния казус взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е да достави електрическа енергия до имота на ответника.

В полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за *** е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми.

В обсъжданата хипотеза спорен е въпросът дали между страните е било налице валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството му на снабдил с електрическа енергия, е предоставял на ***, в качеството й на потребител, услуги по електроснабдяване на обект, находящ се в гр. ***, клиентски *** и абонатен ***, на стойност 14 694,37 лв. по фактура ***/*** г.

Легална дефиниция на понятието потребител е дадено с разпоредбата на  § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а именно: „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си”. Единствено лице, имащо качеството на „потребител” има право да закупува ***, а ответникът да получи нейната цена, след отчитане на доставената му електрическа енергия посочения по-горе обект.

Създаването на облигационна връзка между електроразпределителното предприятие и потребителите се осъществява на основата на писмен договор при общи условия за продажба на електрическа енергия, сключен между електроенергийно предприятие и потребителя.

Действително според разпоредбите на Общите условия за продажба на електрическа енергия на *** (чл. 16, ал. 1, т. 5 от ОУ  гласи, че клиентът се задължава да прекрати договорните си отношения с *** за продажба на електрическа енергия при напускане на обекта, при промяна на собствеността  или при промяна на други основания, на които *** доставя електрическа енергия) ответницата е имала задължение да уведоми ищцовото дружество за настъпилата промяна в собствеността на процесния обект, но същевременно следва да се отбележи, че такова задължение съществува и за лицето, което е придобило собствеността върху имота, за който се отнасят доставените и неплатени количества ***, чието плащане се претендира по делото.

В тази връзка е изричната разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ОУ, според която в случаите, когато клиентът не е уведомил в срок *** за промяна на собствеността, за начало на продажбата на електрическа енергия се счита датата, от която клиентът е придобил собствеността върху имота или е учредено вещното право на ползване.

В случая ответницата оспорва тя да притежава качеството на „потребител” по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото посоченият по-горе недвижим имот, за който ищецът твърди, че отнасят процесните услуги, чието заплащане претендира, по силата на решение № 528/13.10.2009 г. на Добричкия окръжен съд по гр. дело № 103/2008 г., влязло в сила на 16.08.2011 г., е отнет в полза на държавата, като от този момент *** е била лишен от достъп до имота, не е живяла в него, респ. не е ползвала ***та, доставена в имота през посочения в исковата молба период.

Ответното дружество, чиято е тежестта на доказване, не ангажира доказателства в подкрепа на основанието за възникване на вземането си – не се доказва по делото за възникнало облигационно договорно отношение с ответницата *** за исковия период (23.04.2013 г. – 26.03.2016 г. – за този период е установено от в.л., че е начислена спорната сума от 14 694,37 лв. по фактура *** от *** г.), с предмет процесния електрифициран обект, находящ с в гр. ***, с рег. клиентски *** и абонатен ***.

Съобразно изложеното Съдът приема, че липсват доказателства по делото, ответницата да е била собственик или ползвател на обект с аб. ***, находящ се в гр. ***, клиентски *** (не се спори между страните по делото, че този имот е идентичен с имота, отнет от ответницата и нейния съпруг *** в полза на държавата, съобразно цитираното по-горе решение на ДОС). Данните по делото навеждат на извода, че абонат, респ. пасивно легитимиран да отговаря на ищцовата претенция е едно трето лице, което е придобило собствеността върху имота, за който се отнасят доставените от ищеца услуги по електроснабдяване.

Изложените съображения налагат извода, че ответникът не е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като *** няма качеството на „купувач”, респективно страна, по валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, поради което спрямо същия ищецът не би могъл да претендира изпълнение по такъв договор. Не са представени по делото доказателства, въпреки дадените от ДРС указания в тази насока в доклада по чл. 146 от ГПК, обосноваващи извода, че ответницата има качеството на ***.

Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК имат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора.

След като третото лице, придобило собствеността върху имота, за който се отнасят процесните електроснабдителни услуги, не е изпълнило задължението си да открие на свое име партида, поради промяна в правото на собственост, ответникът не може да носи отговорността за тяхното заплащане. В подкрепа на този извод е и общият принцип, залегнал в облигационните отношения, да се заплаща за реално получена стока. Действителното потребление от страна на *** на процесните услуги не е доказано, поради което предявеният иск за установяване дължимостта на сумата от 14 694,37 лева, представляваща незаплатена *** по фактура, издадена на *** г., за обект с аб. ***, находящ се в гр. ***, клиентски ***, като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.

Съответно, при така постановения резултат по главния иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен и предявеният по реда на чл. 86 от ЗЗД иск за установяване дължимостта на сумата от 93,97 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена от падежа на задължението до 20.05.2016 г.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу *** с ЕГН *** *** искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.з. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи в полза на ищеца сумите, за които е издадена заповед № 1014/20.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 2055/2016 г., а именно: 1) 14 694,37 лева, представляваща незаплатена *** по фактура, издадена на *** г., за обект с абонатен ***, находящ се в гр. ***, клиентски ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/датата на пощенското клеймо – 18.07.2016 г., до окончателното изплащане на задължението; 2) 93,97 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена от падежа на задължението до 20.05.2016 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                         

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: