Решение по дело №542/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на П.Г.Б. ***, депозирана чрез процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1204-000051 издадена на 20.04.2022г. от младши инспектор в група КПДГПА на сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-София(П. Г. П.).

В жалбата се твърди,че заповедта е нищожна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при наличие на съществени процесуални нарушения, като не съответствала на целта на закона. Сочи се, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган и няма предписаните от закона реквизити, и съдържание. Липсата на ясно изразена воля правело невъзможен съдебния контрол за законност, както и водела до невъзможност заповедта да бъде изпълнена. Отсъствало и законово основание за издаване на заповедта. Твърди се също, че изложената в ПАМ фактическа обстановка била непълна, неточна и невярна, като не били отразени всички обстоятелства от значение за правилното и обосновано издаване на акта и за приложението на закона. Оспорва се верността на посочените в обжалвания акт обстоятелства и се твърди че не са налице предвидените в закона елементи на фактическия състав на нормите на закона, които били посочени, непълно, невярно и неточно. Наред с това била нарушена цялата административно-наказателна процедура по съставяне на акта, въз основа на който била издадена заповедта.

По изложените в жалбата съображения се моли за прогласяване нищожността на обжалваната ПАМ, алтернативно същата да бъде отменена. Претендират се разноски.

Ответникът – Младши инспектор в група КПДГПА на сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-София(П.П.)оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1204-000051 от 20.04.2022г. като е взет предвид съставен АУАН, сер. GA, с бл. № 665482 от 20.04.2023г. съставен против П.Г.Б., и поради установено управление на автомобил на 19.04.2023г., на основание чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДВП спрямо последната е приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС, до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“. Заповедта е връчена на адресата си на 20.04.2023г., а жалбата срещу нея е депозирана до съда на 02.05.2023г.

На 20.04.2023г. мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР-София, съставил по отношение П.Г.Б. *** АУАН, сер. GA, с бл. № 665482, за това че на 20.04.2023г. в 20.50ч. в Община Костенец, обл.София, на пътя София-София регион-Пазарджик-Пловдив-Стара Загора-Сливен-Ямбол-Бургас по АМ Тракия посока София, на км.** е управлявала моторно превозно средство БМВ Х5 с рег№******собственост на А. А. Б. М., като при извършената в РУ Костенец проверка, в 02.43 часа, с техническо средство Дрегер Драк тест 5000 с фабр.№ ALRK-0068 за употреба на наркотични вещества и техните аналози същият е отчел положителен резултат, а именно употреба на „Амфетамин“. В акта е отбелязано, че на водачката е издаден талон за изследване с номер 109160. Актът е предявен на жалбоподателката на 20.04.2023г. На същата дата – 20.04.2023г. на П.Б. е връчен талон за медицинско изследване с № 109160. Отказът на лицето да даде биологичен материал за изследване е удостоверен в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, изготвен от медицински специалист в ЦСМП – София, съставен на същата дата. В протокола е отразено също, че изследваното лице е обяснило, че е употребило половин таблетка амфетамин на 19.04.2023г.

Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява от приетите, като писмени доказателства по делото документи съдържащи се в административната преписка. Като част от нея по делото от ответната страна е представена и справка за нарушител, издадена по отношение жалбоподателката П.Г.Б., видно от която последното издадено на същата свидетелство за управление на м.п.с. е с № ********** с валидност до 02.05.2024г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна .

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед № 517з-2035 от 14.04.2022г. на Директора на ОДМВР-София, за оправомощаване на определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т.1 от ЗДвП, между които са и младшите автоконтрольори II – I степен от сектор“Пътна полиция“ и РУ при ОДМВР-София. Видно от заповед рег.№ 517з-1716 от 08.06.2016г. на Директора на Областна Дирекция на МВР-София издателят на акта заема същата длъжност, следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа правни основания за издаването си, но посочените в същата фактически такива са общи и неконкретизирани, като от тях единствено се установява, че според административният орган оспорващата е управлявала м.п.с. на 19.04.2023г., (която дата следва датата на издаване на заповедта с почти една година), но не и поради наличие на коя конкретна хипотеза измежду посочените в чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДВП се прилага ПАМ. Излагане на ясни и конкретни фактически съображения е условие за издаване на законосъобразен административен акт, тъй като именно въз основа на тях съдът гради изводите си за това дали са налице визираните в хипотезата на правната норма юридически факти.

Трайно в съдебната теория и практика се възприема, че неиндивидуализираното посочване на факти, които конкретно не могат да бъдат обвързани с диспозитива на акта, води до неговата немотивираност. Именно такъв е и настоящия случай, поради което следва да се приеме, че обжалваната заповед е немотивирана, а оттук е издадена при наличие на отменително основание по чл. 146, т.2 от АПК.

Заповедта е издадена и при наличие на отменително основание по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е издадена на основание чл.171,т.1, б. “б“ от ЗДвП, предвиждаща за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилага принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Предпоставките за правилното прилагане на ПАМ в тази хипотеза са заповедта да има за адресат водач на моторно превозно средство, да бъде доказано управлението на посочената в ЗППАМ дата и място и да е установено, че управлението се осъществява при наличие на някоя от хипотезите на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.

На първо място както вече се посочи датата на издаване на заповедта 20.04.2022г. предхожда датата на твърдяното от оспорващата нарушение, осъществено според обективираното в заповедта на 19.04.2023г.

Дали се касае за очевидна фактическа грешка може да е само обект на предположения, предвид, че до приключване на съдебното производство не са представени доказателства да е проведена процедурата по чл. 62, ал.2 от АПК. Наред с това твърдението в заповедта, че жалбоподателката е била водач на м.п.с. на 19.04.2023г., не се доказва по несъмнен начин от материалите по делото, тъй като са събрани противоречиви доказателства относно това на коя дата жалбоподателката е управлявала м.п.с. след употреба на наркотични вещества.

В приетия по делото, без оспорване от страните, АУАН е посочено, че оспорващата е управлявала моторно превозно средство БМВ Х 5, с рег. №****** на 20.04.2023г.около 20.50ч. на АМ Тракия в посока гр.София км.**, като осъществяването на проверка за наличие на НУВ е сторено в 02.43ч.Точен ден за проверката не е отразен, но доколкото същия е след полунощ, би следвало посочената проверка да е с дата на 21.04.2023г., доколкото обективирането на часа е след посочването на датата и часа на управление на автомобила, макар че това обстоятелство може да бъде отново само обект на предположения. Следователно според АУАН същата е имала качеството на „водач” на моторно превозно средство именно на 20.04.2023г.

В тази връзка следва да се отбележи, че АУАН е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Казано по друг начин това означава, че при неоспорване по реда на чл. 193 от ГПК, на цитираният АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите удостоверени в него, а именно че на 20.04.2023г., на АМ-Тракия км.** посока София оспорващата е била водач на описаното в същия акт моторно превозно средство и че е управлявала същото след употреба на наркотично вещество – амфетамин.

Следователно установява се от посоченото доказателство, че жалбоподателката е била водач на м.п.с. именно на 20.04.2023г., а не на 19.04.2023г., както е посочено в обжалваната заповед.

Същевременно в протокола за медицинско изследване е посочено че е съставен на 20.04.2023г. в 03.30ч. Същото е отразено и в талона за изследване, в който издателя на обжалваният акт е конкретизирал и че извършването на предварителната проба е осъществено в 02.43 минути на 20.04.2023г. - т.е. съставянето на тези два документа и извършването на проверката отразена в талона предхожда времето на установяване и извършване на нарушението посочено в АУАН.

Предвид това в приобщените по преписката документи се съдържат противоречиви сведения относно датата на осъществяване на управлението на автомобила от жалбоподателката, поради което не може да се установи че това е станало имено на 19.04.2023г., както е посочено в обжалваната заповед .

Поради това не е доказано по несъмнен начин, че на 19.04.2023г. в 20.50ч. жалбоподателката е имала качеството на водач на м.п.с. Съществуващите противоречия и неясноти относно датата на нарушението за което е приложена ПАМ и относно датата на издаване на ЗППАМ безспорно нарушават правото на защита на жалбоподателя и препятстват извършването на адекватен съдебен контрол и на практика са довели след себе си до постановяване на материално незаконосъобразен административен акт.

Предвид това в случая заповедта се явява издадена при наличие на отменителни основания по чл. 146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Ето защо жалбата се явява основателна а оспорената заповед следва да бъде отменена.

За пълнота следва да се посочи, че от приетия без оспорване от страните като писмено доказателство Протокол *********-10000 от 21.02.2023г. се установява, че техническото средство посочено в АУАН отговаря на изискванията на закона, ето защо възраженията на оспорващата страна в тази насока са неоснователни.

Срокът за който е приложена процесната ПАМ е законоустановеният такъв по чл.171,т.1, б.”б” от ЗДвП, който не е максимален. Ето защо не е налице необходимост органът да мотивира прилагане на ПАМ за посочения срок.

Заповедта за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява нарушение и от санкционният акт с който се налага административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на административно наказание. Следователно нормите на ЗАНН и НК са изцяло неприложими в случая, а оттук и доколкото в административното производство, нито административният орган, нито съдът следва да изследват въпроса за допуснати нарушения в хода на паралелно водено административно-наказателно производство, то дали са налице такива е въпрос, който в случая е изцяло иррелевантен. Иррелевантно е и обстоятелството относно това дали са допуснати нарушения при попълване на талона за медицинско изследване, предвид че употребата на наркотични вещества, поради което е приложена ПАМ, в случая е установена с техническо средство, а не с химико-токсикологична експертиза.

При този изход на производството на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 2010.00 лева, от които 10.00 лв – дължимо внесена държавна такса (л.5)и 2000.00лв – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие 28.04.2023г.(л.93), платими от бюджета на ответника.

Водим от което

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1204-000051 издадена на 20.04.2022г. от младши инспектор в група КПДГПА на сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-София(П. Г. П.).

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – София да заплати на П.Г.Б. с ЕГН ********** *** разноски в размер 2010.00 (две хиляди и десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: