№ 114
гр. Плевен, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.А
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430201424 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №22-0938-000923/09.05.2022г. на НАЧАЛНИК
на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Н. Е. М. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното
лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Изтъква, че на съответната дата е бил
спрян напълно безпричинно от страна на полицейски органи, които поискали да го тестват
за употреба на алкохол и наркотици; че действително отказал да бъде изпробван, но за
сметка на това, имал желание да даде биологичен материал за съответно химическо
изследване; че „…поради административни неуредици с документацията по случая, една
от които било невъзможността да отлепят от ваденката един от 8-те броя стикери,
към един от талоните за медицинско изследване“, медицинските специалисти отказали да
вземат съответни проби от кръв и урина, при което М. реагирал бурно и това наложило на
място да пристигне полицейски екип за възстановяване на реда в здравното заведение; че
въпреки това, от жалбоподателя били взети само биологични проби за изследване
употребата на алкохол, но не и на наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка
счита, че не е извършил умишлено деяние, тъй като макар да е имал желание да даде
съответни биологични проби за химико-токсикологично изследване, не е имал тази
възможност - по изтъкнатите обективни причини, както и че макар да е отказал да бъде
изпробван с техническо средство, е имал правото да предпочете химико-токсикологичното
изследване, което се ползва с по-голяма сигурност на резултатите. На следващо място,
изразява съмнение в коректността на посочената дата на издаване на Наказателното
постановление, като в тази връзка изтъква, че във връзка с процесната ситуация, на М. са
издадени общо три Наказателни постановления, за различни нарушения на ЗДвП, които
обаче не следват определена поредност на съотношението дата-пореден номер на
1
издаването им; в тази връзка счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила по чл.57 ал.1 т.2 ЗАНН. Отделно от това счита, че е нарушена и разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като в НП не са посочени доказателствата, които са в
потвърждение на процесното нарушение. Изтъква, че провеждането на три отделни
административнонаказателни производства за нарушения, установени с един и същи АУАН,
влиза в противоречие с принципа ne bis in idem; че е налице противоречие в съдържателната
част на АУАН и обжалваното НП, тъй като Актът е съставен за три нарушения, а
Наказателното постановление – издадено само за едно от тях, с което се ограничава правото
на защита на нарушителя да разбере волята на административнонаказващия орган,
включително – за кое нарушение е наказано. Не на последно място счита, че извършената
полицейска проВ. е напълно тенденциозна, защото нарушителят не е имал външни белези,
предполагащи изпробването му за употреба на алкохол или наркотични вещества, а и е бил
спрян за проВ. от необозначен със съответните знаци, полицейски автомобил.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата и
изложените в нея съображения, като акцентират върху това, че e допуснато нарушение на
чл.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и че М. е имал
желание да даде биологични проби за изследване употребата на наркотични вещества, но не
му е дадена възможност, поради липса на един от стикерите, както и поради липса на
личната му карта, задържана от полицейските служители. Защитникът допълва, че следва да
бъдат кредитирани показанията на свидетелката М.А, но не и тези на полицейските
служители, тъй като са тенденциозни и евентуално лъжовни; отбелязва, че процесният
Протокол за медицинско изследване, изготвен от д-р Л. е с час на съставяне 20:35 часа, а
според представените писмени материали по делото, сигнал за проблем в СПО при УМБАЛ
„Д-Р ***“ ЕАД е подаден в 20:50 часа, откъдето извежда, че М. действително не е бил
допуснат до медицинско изследване, че се е разгневил и именно поради това са били
сигнализирани за съдействие полицейските органи; отбелязва, че щом същите третират М.
като неправоспособен, не е следвало с обжалваното НП да му бъде налагано наказание
лишаване от право да управлява МПС. На тази основа, пледират за отмяна на Наказателното
постановление и за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар в размер на
460 лева, за които представят писмени доказателства.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при
ОДМВР - ПЛЕВЕН – представител не се явява. С придружителното писмо за изпращане на
процесната жалба в РС-ПЛЕВЕН е изразено бланкетно становище за неоснователност на
жалбата, като е отправено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, в случай, на нейното уважаване.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение бл.№
573335/21.02.2022г. от страна на Б. П. М. – мл.автоконтрольор при ОДМВР-
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите С. Г. К., Ц. Н. Х. и нарушителя – Н.
Е. М.. Съставен е за това, че на 21.02.2022г. около 17:25 часа в ПЛЕВЕН,
улица „*** до ***, с посока на движение към улица „***“, като водач на лек
автомобил „***“ с регистрационен № ***, извършва следното: 1. Отказва да
2
му бъде извършена проВ. за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер *** в 17:25 часа, издаден е талон за
изследване с № 0064953, с 8 броя холограмни стикери за сигурност и
валидност на пробата с номер *** – нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП; 2.
Отказва да му бъде извършена проВ. за употреба на наркотични вещества или
техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен
номер *** и тестова касета ***, валиден до юли месец 2022 г., отказва
проВ.та в 17:25 часа, издаден е талон за изследване с номер *** и осем броя
холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер ***,
издаден е и Протокол за извършване на проВ. за употреба на наркотични
вещества или техните аналози с номер *** – нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП;
3. Управлява горепосоченото МПС, без да притежава валидно СУМПС, след
направена справка с ОДЧ и служба за граничен контрол е изяснено, че
водачът притежава СУМПС образец Великобритания, но водачът не е
напускал територията на Република България от 21.11.2021г. до момента на
проВ.та, в срок от 3 месеца - – нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП. При
съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не е
направил и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло възприел
гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация. Вместо да
издаде едно Наказателно постановление във връзка с установените от
актосъставителя три административни нарушения, издал отделни
Наказателни постановления за всяко едно от тях. Специално във връзка с
предмета на доказване по настоящото дело, издал Наказателно постановление
№22-0938-000923/09.05.2022г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Н. Е. М. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца, като изрично е уточнено, че водачът отказва да му бъде извршена
проВ. с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози и не е изпълнил предписанието за химоко-токсикологично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л. 24 – 25 от делото/. Не могат да бъдат споделени
възраженията на жалбоподателя във връзка с допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като в тази връзка Съдът съобрази
следното:
Не е допуснато нарушение по чл.57 ал.1 т.2 ЗАНН. Обжалваното
НП съдържа съответен номер на неговото издаване - №22-0938-
000923/09.05.2022г., като не се събраха никакви доказателства в подкрепа на
изразените в жалбата съмнения относно коректността на посочената дата на
3
издаване на Наказателното постановление /или поредността на неговия
номер/. В този смисъл, същите съмнения се явяват напълно недоказани и
неоснователни, от тях не може да се изведе нарушение на процесуалните
правила, а още по-малко – съществено такова.
Действително, разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН предвижда,
наред с другото, в НП да бъдат посочени доказателствата, които
потвърждават извършването на административното нарушение.
Същевременно, тази разпоредба не поставя по-конкретни изисквания в
очертаната насока, т.е. въпрос на преценка и стил на работа на
административнонаказващия орган е начина, по който ще бъде изпълнено
така изтъкнатото законово изискване. В случая, в Наказателното
постановление е отбелязано, че се издава във връзка с актовата преписка, по
съставен АУАН бл.№ 573335/21.02.2022г. от страна на Б. П. М., като така
направеното уточнение, Съдът преценява като достатъчно, за да удовлетвори
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, в обсъжданата й част.
На следващо място, жалбоподателят правилно отбелязва, че на
основата на съставен АУАН бл.№ 573335/21.02.2022г. от страна на Б. П. М.,
са издадени три Наказателни постановления - по едно за всяко от трите
нарушения, установени със същия АУАН. Неправилно обаче се счита, че така
подбрания подход от страна на административнонаказващия орган във връзка
с издаването на Наказателните постановления, влиза в противоречие с
принципа ne bis in idem. Действително, посоченият подход е нетипичен, а и
търпи известна критика от гледна точка на неговата целесъобразност, но
същевременно не се явява незаконосъобразен, тъй като се санкционират
отделни нарушения, а не едно и също такова. Впрочем, виждането, че този
подход от страна на административнонаказващия орган нарушава принципа
ne bis in idem, не се споделя и от практиката на касационната инстанция, като
в тази връзка следва да бъдат посочени Решение № 143 от 29.03.2022 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 71/2022 г., Решение № 337 от 17.06.2021 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 379/2021 г., Решение № 150 от 17.03.2021 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1102/2020 г.
По-нататък, до известна степен във връзка със засегнатото в
предходния абзац, следва да бъде отбелязано, че действително, в обжалваното
по настоящото дело Наказателно постановление,
административнонаказващият орган е възпроизвел цялата фактология на
случая, изнесена в съставения АУАН, т.е. включително касая отказа на М. да
му бъде извършена проВ. за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер *** в 17:25 часа, както и
управлението на МПС, без да притежава „валидно“ СУМПС. Същевременно
обаче това, че актът е съставен за три нарушения, а Наказателното
постановление – издадено само за едно от тях, по никакъв начин не
ограничава правото на защита на нарушителя да разбере волята на
административнонаказващия орган, включително – за кое нарушение е
наказан, още повече, че последното предполага елементарно ниво на езикова
4
грамотност и просто запознаване със съдържанието на обжалваното
Наказателно постановление. В този смисъл Съдът намира, че нарушение на
процесуалните правила като соченото, не е допуснато.
Макар да не касае пряко процесуалната изрядност на
административнонаказателното производство, тук следва да бъде разгледано
и възражението на жалбоподателя, че извършената спрямо него полицейска
проВ. е била тенденциозна, защото не е имал външни белези, предполагащи
изпробването му за употреба на алкохол или наркотични вещества, а и че е
бил спрян за проВ. от необозначен със съответните знаци, полицейски
автомобил, в т.ч. - чe е допуснато нарушение на чл.5 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. На първо място,
не се събраха достоверни доказателства за това, че М. е бил спрян за проВ. от
необозначен със съответните знаци, полицейски автомобил, напротив – в
обратния смисъл са показанията на св.Б. М.; дори обаче хипотетично да беше
така, това е въпрос, който не подлежи на обсъждане в настоящото
производство, а би могъл да бъде отнесен от страна на жалбоподателя, пред
компетентните ръководни органи на МВР. От друга страна, следва да бъде
подчертано, че полицейските органи и по-конкретно – тези, осъществяващи
контрол по ЗДвП, имат правомощието да извършват проверки на лицата
независимо от наличието или липсата на видимо извършвано от тях
административно нарушение, както и независимо от подозрението за
извършване на нарушение от страна на проверяваното лице; контролните
органи притежават право на собствена преценка в тази връзка, което нито
може, нито – следва да бъде поставяно под съмнение. Отделно от това,
разпоредбата на чл.5 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. гласи „ При наличие
на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проВ. с
тест или лицата се изпращат за медицинско изследване.“. Видно е, че
цитираната разпоредба задължава компетентните органи, при визираните
обстоятелства, да пристъпят към проВ., но същата разпоредба в никакъв
случай не ограничава органите да извършват такава проВ. единствено в
случаите, когато са налице „…външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни
аналози“. Подобно тълкуване необосновано ограничава полицейските
правомощия по ЗДвП /който впрочем е нормативен акт от по-висок ранг
спрямо Наредбата/, във връзка с гарантиране сигурността и безопасността на
движението - и няма как да бъде възприето. Наред с това, тезата за
своеобразна тенденциозност при извършената полицейска проВ., се явява
безпочвена и от гледна точка на доказателствената съвкупност по делото, за
която ще стане дума по-долу, а следва да бъде отбелязано и това, че според
св.Б. М., непосредствена причина за пристъпване към проВ., в случая се е
явило личното му наблюдение как жалбоподателят допива кенче бира, а
впоследствие – се качва в собствения си лек автомобил и го привежда в
5
движение – което, само по себе си, достатъчно красноречиво разкрива
генезиса на случая, както и че в случая, нищо тенденциозно не е налице.
Служебната проВ. за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление,
е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите Б. П. М., С. Г. К., Ц. Н.
Х., В. ЙО. М.А, С. А. Л., С. Д. Г., П. И. К., Д. П.А Ц., писмени доказателства
/л.16 – 23, л.50, л.80, л.104 – 109 от делото/.
Във връзка с доказателствената съвкупност по делото, Съдът
намира за необходимо да отбележи, че показанията на свидетелите Ц. Н. Х.,
С. Д. Г. и П. И. К. са изключително общи, практически свеждащи се до
заявена липса на спомен във връзка с обстоятелствата на случая, поради което
се явяват напълно неинформативни; макар да липсват основания да се
приеме, че са недобросъвестно дадени – не спомагат за разкриване на
обективната истина и не следва да бъдат повече обсъждани. Що се отнася до
свидетелката Д. П.А Ц. - същата беше допусната до разпит единствено във
връзка с отразени в Докладна записка за постъпил сигнал в СПО на УМБАЛ
„Д-Р ***“ ЕАД-ПЛЕВЕН /л.80/ факти и обстоятелства, а именно – подаването
на сигнал посредством ЕЕН112 за скандал в СПО при УМБАЛ „Д-Р ***“
ЕАД-ПЛЕВЕН и предприетите действия във връзка с този сигнал.
Показанията на тази свидетелка Съдът намира за добросъвестно дадени и
намиращи опора в представени по делото писмени доказателства - Доклад за
проверени лица и превозни средства за дейността на АП117, ведно с
Информационна карта, извлечение от Дневник за получени и предадени
сигнали и разпореждания в ОДЧ на 01 РУ-ПЛЕВЕН за 21.02.2022г., от които
се установява, че действително, на 21.02.2022г. е бил подаден сигнал до ОДЧ
на 01 РУ-ПЛЕВЕН, за възникнал скандал в СПО при УМБАЛ „Д-Р ***“
ЕАД-ПЛЕВЕН, като на място е бил изпратен АП117 в състав – служителите
С. Г. и П. К..
Друг важен момент от доказателствена гледна точка по
настоящото дело, съставлява този за предмета на доказване. Съдът намира за
необходимо да подчертае, че в настоящия съдебен акт, няма да бъдат
обсъждани фактите и обстоятелствата, изложени от актосъставителя и
административнонаказващия орган, касателно извършени от Н. М.
нарушения, изразили се в отказ да му бъде извършена проВ. за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер *** и
управление на МПС, без да притежава „валидно“ СУМПС. Същите факти и
обстоятелства излизат извън предмета на доказване по настоящото дело, тъй
като обжалваното НП е издадено единствено за нарушение по чл.174 ал.3 от
Закона за движението по пътищата, изразило се в отказ М. да бъде проверен
за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Друг специфичен
момент, във връзка с предмета на доказване по настоящото дело се изразява в
6
това, че отразените в АУАН/НП факти и обстоятелства, касаещи отказ М. да
бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози, се
отнасят към момента на извършената от полицейските служители проВ., при
която нарушителят е бил поканен да бъде изпробван с техническо средство,
т.е. по-нататъшното развитие на случая, във връзка с издадения Талон за
медициниско изследване №***, не е намерило отражение във фактическата
обстановка, изложена в АУАН/НП. Това развитие обаче се ползва с правно
значение и представлява част от предмета на доказване по делото, тъй като
химико-токсикологичното лабораторно изследване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, несъмнено се ползва с по-голяма точност и
авторитетност, пред изпробването с техническо средство; в тази връзка както
правната теория, така и съдебната практика допускат, че е възможно
нарушителят да откаже да бъде изпробван с техническо средство, но от друга
страна – да се подложи на медицинско изследване, давайки съответни
биологични проби за химико-токсикологично изследване, като по този начин,
избегне административнонаказателна отговорност по чл.174 ал.3 ЗДвП. Също
така следва да бъде подчертано, че досежно извършената спрямо М.
полицейска проВ., отразена в съставения АУАН и издаденото НП, не се
спори, че нарушителят е отказал да бъде изпробван с техническо средство; в
потвърждение на същата фактическа обстановка са както показанията на
свидетелите Б. М., С. К., така и Протокол за медицинско изследване и
взимане на биологични проби, изготвен от д-р С. А. Л. на 21.02.2022г., Лист
за преглед на пациент в КДБ/СО от 21.02.2022г., Талон за изследване
№***/21.02.2022г., Протокол за извършване на проВ. за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, съставен от Ц. Н. Х. на 21.02.2022г.
Заслужава да бъде отбелязано, че в опровержение на тази фактическа
обстановка /или по-скоро, условно казано „първата“ част на фактическата
обстановка, касаеща полицейската проВ./, не се събраха никакви
доказателства, опровергаващи презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП.
От доказателствена страна, спорният момент по настоящото дело
всъщност се отнася до въпроса дали Н. М. е отказал да се подложи на
медицинско изследване въз основа на издадения му Талон за изследване
№***/21.02.2022г., т.е. да даде биологични проби за химико-токсикологично
изследване. В тази връзка, тезата на жалбоподателя се свежда до това, че
„…поради административни неуредици с документацията по случая, една
от които било невъзможността да отлепят от ваденката един от 8-те
броя стикери, към един от талоните за медицинско изследване“ /л.3 от
делото, гръб/, медицинските специалисти отказали да вземат съответни проби
от кръв и урина, при което М. реагирал бурно и това наложило на място да
пристигне полицейски екип за възстановяване на реда в здравното заведение,
че М. всъщност имал желание да даде биологични проби за изследване
употребата на наркотични вещества, но не му била дадена възможност, както
и че в тази връзка - не е извършил умишлено деяние, тъй като макар да е имал
желание да даде съответни биологични проби за химико-токсикологично
7
изследване, не е имал тази възможност, по изтъкнатите обективни причини.
Така представената от страна на жалбоподателя теза обаче,
намира опора единствено в показанията на свидетелката В. М.А – негова
майка, която потвърждава, че след като сина й отказал да бъде тестван с
техническо средство както за алкохол, така и за наркотични вещества и техни
аналози, се явил в указания времеви интервал в СПО при УМБАЛ „Д-Р ***“
ЕАД, за медицинско изследване; оказало се обаче, че липсва личната карта на
Н. М. – същата погрешка била останала у полицейските служители; малко
след пристигането на жалбоподателя в здравното заведение, личната карта
била донесена, но въпреки това, синът й излязъл навън ядосан, като й
обяснил, че не му била дадена възможност да даде биологични проби за
изследване употребата на наркотични вещества и техни аналози, тъй като
липсвал един от стикерите, съпровождащи Талона за медицинско изследване.
Никой от разпитаните полицейски служители /Б. М., С. К., Ц. Х., С. Г., П. К./,
обаче не потвърди да е боравил с личната карта на Н. М. по начина, разказан
от страна на свидетелката. Отделно от това, свидетелите М. и Л.
потвърждават, че Н. М. е отказал да се подложи на медицинско изследване за
даване на биологични проби за употреба на наркотични вещества. Впрочем,
свидетелката Л. е категорична в своите показания, че е практически
невъзможно да прибегне до взимане на биологични проби в случай, че лицето
не разполага с документ за самоличност, т.е. дори хипотетично да би била
приета тезата за липсваща лична карта на Н. М., то същата лична карта явно е
била налице към момента, когато свидетелката Л. е оформяла документацията
по представения й за изпълнение Талон за изследване №***/21.02.2022г..
Същевременно обаче, свидетелката Л. недвусмислено посочва, че в хода на
процедурата, М. е напускал здравното заведение, настоявал е да излезе, за да
говори с майка си, създал е конфликтна обстановка както и че един от
стикерите, съпровождащи Талона, е бил установен като липсващ. И тук е
мястото да бъде подчертано, че тезата на жалбоподателя, намерила отражение
и в показанията на свидетелката В. М.А, а именно - че липсата на един от
стикерите се е превърнала в обективна пречка, за да бъде извършено
медицинско изследване и даване на биологични проби за употребата на
наркотични вещества от страна на Н. М., е напълно законово неиздържана.
Това е така, защото Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози не съдържа разпоредби, които могат да бъдат
тълкувани в смисъл, че лекар, медицинска сестра, акушерка или фелдшер,
извършващ медицинското изследване, може да откаже извършването на
последното, по съображения за липсващ стикер. Именно в тази насока са и
показанията на свидетелката С. Л., която отбелязва изрично, че полицейските
служители са били надлежно уведомени за липсващ стикер, но не това е
станало причина да не бъде извършено медицинско изследване спрямо Н. М.,
а собствения му отказ. В потвърждение на така изложеното то свидетелката Л.
са и приетия по делото Протокол за медицинско изследване и взимане на
8
биологични проби, изготвен от д-р С. А. Л. на 21.02.2022г., както и Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО от 21.02.2022г. Следва да бъде подчертано, че
споменатият Протокол е подписан от Н. М., т.е. жалбоподателят
собственоръчно е удостоверил волеизявлението си за отказ си да даде
биологични проби за химико-токсикологично изследване, като така
направеното негово волеизявление не буди съмнение; при наличието на
същия подписан от М. Протокол обаче, известно недоумение будят
твърденията, че е бил лишен от медицинските лица и полицейските
служители, от възможността да даде съответни биологични проби, каквото
всъщност било неговото желание. В случай, че медицинските лица и
полицейските служители, едва ли не, са го лишили от възможност да даде
биологични проби за химико-токсикологично изследване, без разумен
отговор остава въпроса защо М. е подписал отказа да бъде изследван. Прочее,
подобна тенденциозност, по отношение на едно и също лице, от страна на
различни представители на различни ведомства, се явява твърде подозрителна
и необяснима сама по себе си, но и липсват каквито и да било доказателства в
нейно потвърждение. Също така, неоснователно се изтъква от защитника, че
съставения от д-р Л. Протокол за медицинско изследване, с час 20:35 часа
доказва, че М. действително не е бил допуснат до медицинско изследване, тъй
като на свой ред, според представената по делото документация,
полицейските служители са отреагирали на сигнал за нарушаване на реда в
здравното заведение едва в 20:50 часа. Напротив – тази последователност на
събитията не установява нищо друго, освен че М. вече е бил направил своя
отказ, но поведението му е било такова, че се е наложило пристигане на
полицейски екип, за възстановяване на нарушения обществен ред. Следва да
бъде отбелязано и това, че според Листа за преглед на пациент КДБ/СО,
изрично е отбелязано, че липсва стикер, но също така - че лицето отказва да
даде биологичен материал, както и че многократно напуска Спешното
отделение по време на попълване на документацията. Именно във връзка с
поведението на М. в здравното заведение, наложило се е да бъде поискано
съдействие от органите на полицията, като на място пристигнали свидетелите
С. Г. и П. К., които установили, че М. се е „успокоил“ /л.104/.
Видно е, че показанията на свидетелката В. М.А не само изхождат
от близък роднина на жалбоподателя, но и наред с това - заемат изолирано
място в доказателствената съвкупност, а същевременно - влизат в
противоречие с официални документи, съставени по случая, каквито са
споменатите вече Протокол за медицинско изследване и взимане на
биологични проби, изготвен от д-р С. А. Л. на 21.02.2022г. и Лист за преглед
на пациент в КДБ/СО от 21.02.2022г.. От друга страна, в подкрепа на тезата
на административнонаказателното „обвинение“ са показанията на
свидетелите Б. П. М., С. Г. К., С. А. Л., както и писмените доказателства по
делото и по-конкретно - Протокол за медицинско изследване и взимане на
биологични проби, изготвен от д-р С. А. Л. на 21.02.2022г., Лист за преглед
на пациент в КДБ/СО от 21.02.2022г., Талон за изследване №***/21.02.2022г.,
9
Протокол за извършване на проВ. за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, съставен от Ц. Н. Х. на 21.02.2022г., Справка за
нарушител/водач на името на Н. Е. М., Докладна записка за постъпил сигнал
в СПО на УМБАЛ „Д-Р ***“ ЕАД-ПЛЕВЕН, Доклад за проверени лица и
превозни средства за дейността на АП117, ведно с Информационна карта,
извлечение от Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в
ОДЧ на 01 РУ-ПЛЕВЕН за 21.02.2022г. Ето защо, Съдът преценява, че
показанията на свидетелката В. М.А не отговарят на действителната
фактическа обстановка, не се явяват достоверни и не следва да бъдат
кредитирани, за разлика от показанията на Б. П. М., С. Г. К., С. А. Л. и
изброените писмени доказателства, на които Съдът отдава вяра. След влизане
в сила на настоящото Решение, заверен препис от същото, ведно с препис от
Протокола за съдебно заседание от 06.10.2022г., следва да бъдат изпратени на
РП-ПЛЕВЕН, по компетентност – за преценка на предпоставките, за
възбуждане на наказателно преследване, на основание чл.290 НК.
В съответствие с изложеното дотук Съдът намира, че
фактическата обстановка, отразена в АУАН/НП /в пределите на очертания по-
горе предмет на доказване/ се явява доказана по убедителен начин – и няма да
я преповтаря. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.174 ал.3 ЗДвП,
„Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проВ. с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Съдът намира, че при описаните по-горе условия на време, място и
обстановка, Н. Е. М. противоправно е бездействал, като е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества – отказ,
който впоследствие е потвърдил и при опита да бъде медицински изследван,
за даване на съответни биологични проби, с оглед провеждане на химико-
токсикологично лабораторно изследване. В този смисъл, налице е доказано по
несъмнен начин нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП и следователно,
административнонаказващият орган, правилно е пристъпил към налагане на
административно наказание на основание посочената
административнонаказателна разпоредба. Тъй като същата регламентира
абсолютно определен размер на кумулативно предвидените наказания глоба
/2000 лева/ и лишаване от право да управлява МПС /24 месеца/, който
коректно е отчетен от административнонаказващия орган, този размер повече
не следва да бъде обсъждан. Неоснователно се изтъква, че на М. не е следвало
10
да бъде налагано наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като
същият е неправоспособен – напротив, такава правоспособност у
жалбоподателя е налице за категории В, М, АМ, видно от представената
Справка за нарушител/водач.
Не на последно място, нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Н. Е. М., не може да бъде
преценено като „маловажен случай“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН,
съобразно която легална дефиниция, „"Маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.“. Видно от справката за
нарушител/водач на Н. М., същият е многократно административно наказван
за различни нарушения на ЗДвП, т.е. касае се за лице с недостатъчно
отговорно и сериозно отношение към обществените отношения,
регламентиращи движението по пътищата; наред с това, не са налице и други
фактически или правни съображения в подкрепа на това, че процесното
нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП.
В съответствие с всичко изложено дотук Съдът намира, че
обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0938-
000923/09.05.2022г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при
ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Н. Е. М. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11