Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.11.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на четиринадасети ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ
ДИМЧЕВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1911 по описа за 2017г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 25, ал.4 във връзка с ал. 6 на ЗЮЛНЦ.
Ищецът Л.Т.А. твърди, че е член на С.НА В.Л.от месец май
1986г. Твърди, че на 11.05.2017г. бил проведен 25-ти редовен конгрес на
сдружението, за който било публикувано съобщение в ДВ бр.26/2017г. Твърди, че
при провеждане на избора на председател на сдружението по т.5 от дневния ред
били представени две кандидатури, за които било обявено, че отговарят на
изискванията на чл. 20, ал.1 от Устава, който предвижда, че за председател на С.
се избира ветеринарен лекар с непрекъснат членски стаж от пет години към датата
на провеждане на конгреса. Твърди, че за председател бил избран доктор Е.М.,
който не отговарял на горепосочената императивна разпоредба, тъй като едва към
датата на провеждане на конгреса бил внесъл членския внос за пет години назад.
От констатация на счетоводните записвания се установявало, че д-р М.е
преустановил ежемесечното плащане на членския си внос от април 2011г. и по този
начин се е самоизключил съобразно чл. 9, ал.2 от Устава и е налице прекъсване
на членството му. Вноските в размер на 108 лв. бил внесъл едва на 03.05.2017г –
седмица преди конгреса, но тази сума не отговаряла на пълния размер на
задължението. Предвид горното претендира отмяна на решението на XXV конгрес на
СВЛБ, проведен на 11.05.2017г. в частта му за избор на председател на С. на д-р
Е.М. като незаконосъобразно и противоречащо на Устава. Допълнителна искова
молба не е подал. В хода на съдебното производство поддържа исковата си
претенция чрез адв. С. като излага съображения и в писмени бележки.
Ответникът
– Съюзът на ветеринарните лекари в Б. е изложил съображения в писмения отговор
от 25.07.2017г., като в съдебно заседание се явява все още стария, но вписан
председател – г-н Б.. Сочи се, че не
възразява за допустимостта на иска, тъй като ищецът е редовен член на С. от
1986г. Не се оспорват и изложените фактически обстоятелства. Сочи се, че след
проверка се установило, че от месец април 2011г. д-р Е.М. преустановил
ежемесечното плащане на членски внос, като за периода от юни 2015г. до април
2016г. платил членския си внос, след което отново спрял плащането му, а на
03.05.2017г. е извършил частично плащане. Предвид горното се претендира
постановяване на решение съобразно фактическата обстановка. В съдебно заседание
старият председател на С., който е вписания законен представител на сдружението
към момента, сочи, че признава иска. Постъпил е отговор от името на ответника и
от д-р Е.М., който е новоизбрания председател на С. на ветеринарните лекари, но
вписването му като такъв е спряно с оглед процесния спор. Той оспорва
твърденията на ищеца по подробно изложените съображения, както в отговора, така
и в постъпили на 15.11.2017г. писмени бележки.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от
представения на стр. 12 и следващите от делото протокол от заседанието на ХХV редовен конгрес на СВЛБ, състоял се на 11.05.2017г. в
гр. София, че по т. 5 от дневния ред са издигнати кандидатурите на д-р Е.М. и
на ищеца – д-р Л.А.. Двамата са изслушани, решено е изборът да се проведе с
таен вот, като след гласуването, от председателя на Мандатната комисия е
обявено, че за д-р М.са налице 60 гласа „за“, а за д-р А. – 36 и за избран
председател е обявен д-р Е.М.. Не се спори, че процесния отчетно –изборен
конгрес е редовно свикан, с покана, обявена в ДВ бр. 26, извадка от който е
представена по делото / стр. 23/. Не се спори и се установява от представеното
разпореждане, че производството по заявлението по вписване на промените по
партидата на С., а именно новоизбрания председател е спряно до приключване на
спора.
По делото е представен и Устава
на сдружението, от който е видно, че в чл. 20, ал. 1 от Устава е предвидено, че
за председател на С. се избира ветеринарен лекар с непрекъснат членски стаж 5
години към датата на провеждане на конгреса. В чл. 9 от Устава е предвидено, че
индивидуални членове на С. са ветеринарни лекари, които приемат Устава и плащат
членския си внос. В разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Устава е записано, че
индивидуалните или колективните членове, които не са платили членския си внос
за годината, се считат за самоизключили се, а в ал. 3 е предвидено, че при
възстановяване на членството се заплаща членския внос за пропуснатите години в
определения му размер.
По делото не се спори, че за част
от годините 2012-2016г. д-р М.не е заплащал своевременно членския си внос, а е
платил същия през 2017г., като от ищеца се твърди плащане на 03.05.2017г. в
размер на 108 лв. с основание доплащане на членски внос по банкова сметка, ***дател,
а са налице данни / две разписки/, че на 21.04.2017г. и на 02.05.2017г. М.е
заплатил 156 лв. и 60 лв. – членски внос за периода 2012г.-2017г.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 25 от ЗЮЛНЦ
всеки член може да атакува взетото решение на ОС на сдружението, ако то
противоречи на закона или на Устава в едномесечен срок, който тече от самото
събрание, ако е присъствал или от узнаването. В случая ищецът сочи и не се
спори, че е присъствал на ОС, проведено на 11.05.2017г., поради което заведената
на 30.05.2017г. искова молба е в законоустановения срок. Не се оспорва, че
ищецът е член на С. и като такъв е легитимиран да предяви настоящия иск.
Спорният въпрос е дали
атакуваното решение за избор на председател на С.НА В.Л.е в противоречие с
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Устава, в която е предвидено, че за
председател на С. се избира ветеринарен лекар с непрекъснат членски стаж 5
години към датата на провеждане на конгреса. Не се спори по делото, че за част
от периода от 2012г. до 2016г. д-р М.не е внасял членския си внос своевременно,
но и двете страни твърдят, че непосредствено преди Конгреса са заплатени суми
за членски внос. Спорен е въпросът относно точно платената сума, тъй като от
страна на ищеца се твърди частично плащане, а чрез новоизбрания председател
ответникът е подал допълнителен отговор, в който твърди, че е платил всичко
дължимо съобразно минималната работна заплата за процесния период. От страна на
ищеца е представена справка за членство от 21.04.2017г., от която е видно, че
той е заплащал редовно членския си внос и какъв е неговият размер по години, а
именно за 2012г. – 34 лв., за 2013г.-37,20 лв., за 2014г. – 40,80лв., за 2015г.
- 44,40 лв., за 2016г. – 50,40 лв., а не се спори, че за 2017г., когато
минималната работна заплата вече е 460 лв., членският внос е 4,60 лв. на месец.
От горното е видно, че за периода от 2012г. до 2016г. включително дължимият
членски внос е 206,80 лв., а за периода от януари до април 2017г. са дължими 18,40
лв. или общо за целия период е дължима сума от 225,20 лв. Не се спори и се
установява от представеното извлечение от сметка от „О.Б.“ АД, представено на
стр. 25 от делото, че г-н М.на 03.05.2017г. е превел по банков път сумата от
108 лв. с основание – доплащане на членски внос, като на стр. 47 и 48 са
представени и две разписки, от които е видно, че на 21.04.2017г. е заплатил 156
лв. – членски внос, а на 02.05.2017г. – още 60 лв., т.е. общо 216 лв. и събрано
със сумата от 108 лв., платените суми възлизат на 324 лв. Съдът намира, че
следва да ревизира становището си и да приеме отговора, изхождащ от г-н М., тъй
като във вътрешните отношения между страните, независимо от това дали е
вписано, решението за избор на нов председател има действие и няма пречка,
макар да не е вписан, по аналогия от уредбата в ТЗ и по ЗТР в производството да
вземе участие и новоизбрания председател. Предвид горното съдът намира, че по
делото безспорно се установява, че към месец май 2017г. доктор М.е заплатил
изцяло неплатения за предходни години членски внос. Не се спори, че за периода
2012г.-2016г. членският внос не е бил заплащан своевременно, а именно за
процесната година, за която е дължим. С оглед горното според твърденията на ищеца
доктор М.се е самоизключил съгласно клаузата на чл. 9, ал. 2 от Устава,
предвиждаща, че при неплащане за годината, членовете се считат самоизключили
се. Съдът намира, че при действието на ЗЮЛНЦ не съществува правна възможност за
автоматично прекратяване на членственото правоотношение. Разпоредбата на чл.22,
ал.1, т. 5 във връзка с ал. 4 от ЗЮЛНЦ
предвижда, че отпадането поради невнасяне установените имуществени вноски и
системно неучастие в дейността се констатира по документи по реда, предвиден в
устава на сдружението. Следователно дори и да е предвидено като изрично
основание в Устава, че самото неплащане на членски внос е основание за
изключване, то следва да е предвиден ред за неговото констатиране и да е налице
волеизявление, а именно позоваване от страна на сдружението на този факт,
каквото в случая не се твърди и установява да е налице. В този смисъл е
налице и константна съдебна практика, а
именно определение №391 от 01.07.2005 год. на ВКС по т.д.№679/2004 год.,ТК и
определение №54 от 03.02.2009 год. на ВКС по т.д№414/2008 год. ТК и др. Предвид
горното съдът намира, че не може да се приеме за установено по делото, че е
настъпило изключване на доктор М., тъй като липсва позоваване от страна на сдружението
и неговите органи на горното, а напротив, впоследствие е прието плащането на
вноските. Същевременно е безспорно и се установява съобразно гореизложеното, че
е налице хипотезата на възстановяване на членство, което е осъществено с
плащане на членския внос за процесния период, което обстоятелство е настъпило
през май 2017г. и преди провеждане на процесния конгрес. Съдът намира,
тълкувайки разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Устава съобразно смисъла и в
съответствие с останалите клаузи на Устава, че дори и да е настъпило
автоматично самоизключване от членство, което е спорно дали е допустимо с оглед
предвидения в Закона ред за изключване, който изисква да се констатира по
решение на съответния орган, което може да се обжалва от заинтересованите лица,
с така предвиденото възстановяване се счита, че отпадат последиците на чл. 9,
ал.2 от Устава и следователно е налице възстановяване на членство. В конкретния
случай горното е налице и е извършено преди провеждане на Конгреса, като
смисълът на възстановяването е именно, че с обратна сила отпадат последиците от
евентуалното самоизключване и се считат ненастъпили. Следователно дори и да е
било налице самоизключване, с последвалото плащане на членския внос е налице
възстановяване на членството, което настъпва с обратна сила, тъй като се
предвижда плащане и за минал период, т.е. не се касае за възстановяване на
членствените права занапред, каквото би било при ново постъпване и да се дължи
членски внос само занапред, поради което с настъпване на последиците от приложението
на чл. 9, ал. 3 от Устава се приема, че правата на членство са възстановени ех tunc и
следва да се счита, че не е било налице прекратяване на членството. Предвид горното
съдът намира, че към датата на провеждане на процесния конгрес доктор М.дори и
да бе налице позоваване от страна на компетентните органи в сдружението на
настъпило по силата на закона самоизключване, то със заплащането на целия
дължим членски внос преди процесния конгрес е настъпило възстановяване на
членството по смисъла на чл. 9, ал. 3 от Устава, което съдът намира, че е с
обратна сила, следователно не може да се приеме, че избраният за нов
председател на Сдружението не отговаря на изискването на чл. 20, ал.1 от
Устава. Основните и единствени доводи по исковата молба за незаконосъобразност
на взетото решение за избор на нов председател са свързани само с
несъответствието на лицето с горепосоченото изискване, като не се твърди друго
нарушение, а при проверката съдът констатира, че процесното ОС е надлежно
свикано, проведено при съответния кворум, а решението е взето с необходимото
мнозинство от гласове.
Предвид горното съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора на ищеца не се
следват разноски, а от ответника не се претендират такива.
Воден от горното
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Т.А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 501 – адв. Л.С., срещу С.НА В.Л.в Б.,
със съдебен адрес ***, иск с правно основание чл. 25, ал.4 във
връзка с ал. 6 на ЗЮЛНЦ за отмяна на решението на XXV конгрес на СВЛБ, проведен на 11.05.2017г. в частта му по т.5 от дневния ред за избор на председател
на С. на д-р Е.М..
Да
се изпрати препис от решението след влизането му в сила по фирменото дело на
сдружението.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: