РЕШЕНИЕ
№ 260059/7.6.2021г.
гр. Девня
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети и пети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при секретар Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №1516/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439, ал.2 ГПК, вр. чл.116, б.“в“ ЗЗД.
Ищецът Г.Г.П., ЕГН **********, твърди, че на 19.03.2011 г. по молба на
ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД
гр. София, ЕИК *********, до ЧСИ И. Станчева, район на действие ОС Варна, срещу него е образувано
изпълнително дело №202 въз основа на изпълнителен лист от 17.12.2010 г.,
издаден от РС Девня по ч. гр. дело №1680/2010 г. , за сумите: 10098.49 лв -
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 23.07.2007 г.; 1435.40
лв – договорна лихва за периода от 13.01.2010 г. до 14.12.2010 г.; 603.41 лв –
такса закъснение за периода от 01.02.2010 г. до 14.12.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 16.12.2010 г., до окончателното изплащане, както и сумата 735.50 лв,
представляваща разноски. Счита, че на 19.03.2013 г. посоченото изпълнително
дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Излага, че в хипотезата
на прекратено изпълнително производство и на основание чл.110 ЗЗД с изтичане на
още три години, а именно на 19.03.2016 г. възможността на ответното дружество
да събира вземането си по принудителен ред е погасена по давност. Сочи, че на
22.01.2013 г. по изпълнителното дело постъпила молба от ответното дружество, с
която уведомява ЧСИ, че въз основа на сключен договор за цесия придобива вземането
на „Банка ДСК” ЕАД по изпълнителния лист въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Сочи още, че в условия на перемирано изпълнително
производство и погасено по давност право на принудително изпълнение, на
16.10.2018 г. взискателя „ОТП Факторинг България” ЕАД отправил искане за
проучване и запор на банкови сметки, открити на името на ищеца Г. П.. Поради
отправеното искане ЧСИ Станчева излъчила запорно съобщение и наложила запор на
банкова сметка ***. П. в „ПИБ” АД. Моли съда, да приеме за установено, че не
дължи на ответника сумите: 10098.49 лв - главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 23.07.2007 г.; 1435.40 лв – договорна лихва за периода от
13.01.2010 г. до 14.12.2010 г.; 603.41 лв – такса закъснение за периода от
01.02.2010 г. до 14.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 16.12.2010 г., до окончателното
изплащане, както и сумата 735.50 лв, представляваща разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил
отговор на исковата молба. Заявява, че предявеният иск е основателен и не го
оспорва, тъй като спрямо ищеца повече от пет години след предсрочната
изискуемост на вземането, настъпила на 10.05.2010 г., не са предприети валидни
изпълнителни действия които да прекъснат давността. Счита, че искът по чл.439 ГПК е средство за защита при стабилизирана заповед за изпълнение и се основава
на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Счита също, че
искът по чл.439 ГПК е иск за установяване на материалната незаконосъобразност
на изпълнението, каквато в настоящия случай няма, тъй като няма принудително
изпълнение – принудителното производство е прекратено по силата на закона на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на ищеца на 19.03.2013 г., т.е.
преди подаване на исковата молба на 31.10.2019 г. Сочи, че преди подаването на
исковата молба е издадено и постановлението на ЧСИ И. Станчева, с което се
прекратява процесното изпълнително дело №202/2011 г. по нейния опис на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Заявява, че съобщението за издаденото
постановление за прекратяване е получил на 17.10.2019 г., като след тази дата
не е предприемал изпълнителни действия, нито каквито и да е други действия
спрлямо ищеца. Заявява още, че възражението за изтекла погасителна давност е
средство за защита срещу принудителното изпълнение, съответно срещу
неоснователна искова претенция които са заведени след изтичане на давността.
Заявява също, че отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за изтекла
погасителна давност е недопустим. Изтекла погасителна давност се релевира с
възражение, а не с иск. Излага, че възражението за погасителна давност е
отбранително средство за защита за длъжника по едно облигационно отношение и не
може да бъде ползвано като основание за предявяване на иск. Обратното би
следвало да се приеме като злоупотреба с процесуални права. Моли, на основание
чл.237 ГПК съдът да се произнесе с решение при признание на иска от страна на
отв. „ОТП Факторинг България” ЕАД. На основание чл.78, ал.2 ГПК моли, да не се
присъждат разноски в негова тежест, тъй като не е дал повод за завеждане на
настоящото производство, като същите останат за сметка на ищеца. В с. з., чрез процесуален
представител, ответната страна поддържа изявлението за признание на иска.
Съдът, съобразно представените от ищцовата страна документи
намира за безспорно установена настъпилата спрямо ищеца перемпция към
19.03.2013 г. по изп. дело №202/2011 г. по опис на ЧСИ Илияна Станчева, при
което поисканите от ответника през 2018 г. изпълнителни действия са осъществени
в последствие, но преди същият да получи на 17.10.2019 г. уведомление за
предходно издаденото постановление на ЧСИ за прекратяване на изп. дело.
Предвид заявеното от ответника
признание на предявения иск по основание и размер, съдът намира, че са налице
положителните предпоставки по чл.237, ал.1 ГПК и същевременно – липсват
отрицателни предпоставки по чл.237, ал.3 ГПК, поради което следва да бъде
постановено съдебно решение, съобразно признанието на иска.
Предвид обстоятелството, че ответната
страна е узнала за прекратеното изпълнително производство с получаване на
уведомлението от ЧСИ на 17.10.2019 г. и въпреки това до датата на предявяване
на исковата молба не е отправила до ЧСИ молба за спиране на поисканите
изпълнителни действия, съдът намира, че с поведението си ответната страна е станала
причина за образуване на настоящото исково производство, поради което, на
основание чл.78, ал.1 ГПК и отправеното искане с приложен списък на разноски, в
полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за сторените разноски.
Същевременно, съобразно отправеното изявление за признание на предявения иск и
с оглед несъществената правна сложност и разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд в едно заседание без участие на ищцовата страна при
представено писмено становище, съдът намира искането за редуциране на
обезщетението за разноски за основателно и определи дължимото обезщетение в
минималния предвиден размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните
адвокатски възнаграждения – 916.18 лв.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Г.П., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „ОТП Факторинг България“ ЕАД
гр. София, ЕИК *********, сумите: 10098.49 лв (десет хиляди деветдесет и осем лева, 49 ст.), представляваща главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 23.07.2007 г.; 1435.40 лв
(хиляда четиристотин тридесет
и пет лева, 40 ст.), представляваща договорна лихва за периода от 13.01.2010 г. до 14.12.2010 г.; 603.41 лв (шестстотин и три лева, 41 ст.), представляваща такса закъснение за периода от 01.02.2010 г.
до 14.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 16.12.2010 г., до окончателното изплащане, както и
сумата 735.50 лв
(седемстотин тридесет и пет
лева, 50 ст.), представляваща разноски, на основание чл.422, вр.
чл.124, ал.1, вр. чл.237, ал.1 и ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД
гр. София, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.П., ЕГН **********, сумата 916.18
лв (деветстотин и шестнадесет лева, 18 ст.), представляваща обезщетение за
направени разноски по делото за възнаграждение на адвокат, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване ред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: