О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2109 27.10.2020
година град Бургас
Бургаският
Административен съд, първи състав, в закрито заседание на двадесет и седми
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Д. Гальов
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1814 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба от Т.Ж.И., понастоящем в подразделение на
Затвора- Бургас, изтърпяващ наказание в Затворническото общежитие от открит тип
«Дебелт», подадена чрез пълномощника- адвокат Д.М. ***. Оспорва се Мълчаливия
отказ на Началника на Затвора- Бургас, който не се произнесъл в законния срок
относно подадена на 13.08.2020г. молба на лишения от свобода за преместването
му от ЗООТ «Дебелт»- Затвора Бургас в друго структурно звено, а именно ЗООТ
«Житарово» - Затвора Бургас, която била изпратена чрез пълномощника му. Описва
се хронологията относно мястото, където жалбоподателят изтърпявал наказанието
си до момента на подадената жалба.
Представени са писмени доказателства
относно искането на оспорващия за освобождаване от държавна такса за образуване
на делото, по указания на съда.
Жалбата е изпратено директно в съда,
а не чрез ответния административен орган, противно на указаното в чл.152, ал.1
от АПК. След постъпването й в съда, препис от жалбата е
изпратен на ответния административния орган, с огле изпращане на преписката по
твърдяния мълчалив отказ да се произнесе по молбата.
В
изпълнение на дадените указания, по делото постъпиха заверени копия на
материали по преписката, ведно със становище на Началника на Затвора-Бургас. Сочи
се, че е подадена молба от Т. Ж. И. на 29.07.2020г. с искане за
преместването му от ЗООТ «Дебелт-1»
в ЗООТ «Житарово» и последваща молба
от адвокат Д.М., като е приложено и писмо- отговор до пълномощника на лишения
от свобода.
Ответникът заявява, че видно от представените от него документи не се
касае за «мълчалив отказ» за произнасяне, тъй като с полагането на резолюция от
04.08.2020г. с текст «По предложението»
върху хартиеният носител, който съдържа Становище, рег.№ 528 от 29.07.2020г.
органът извършил изрично произнасяне по молбата, че възприема предложението,
направено в становището, а именно да не се уважава молбата. Твърди се и
просрочие на подадената жалба от адвокат Д.М..
При така
направените противоречиви изявления на страните и с оглед уточняване предмета
на делото и пределите на търсената защита, с ново разпореждане на съда жалбата
е оставена без движение, като са дадени указания до жалбоподателя, чрез неговия
пълномощник да се уточни кога е подадена молбата, тъй като според адвокат Д.М.
същата е постъпила на 13.08.2020г. в администрацията на Затвора-Бургас /видно от приложено известие за доставяне,
тъй като молбата няма входящ номер и дата, нито съдържа дата на изготвяне/,
а според заявеното в становището на ответника, както и според съдържащата се в
материалите молба подадена лично от Т.Ж.И. /л.26
от делото/, такова писмено искане за преместването му от едното заведение в
друго общежитие в рамките на затвора е подадена още на 29.07.2020г. Освен това,
с оглед преценка допустимостта на подадената жалба, оспорващата страна следва
ясно да заяви дали в случай, че е постановен изричен отказ оспорва този отказ,
предвид факта, че с постановяването му мълчалив отказ очевидно няма да е налице,
а съдът би могъл да се произнася само по жалба срещу съществуващ
административен акт. В противен случай, при оспорване на акт /мълчалив отказ/,
който не съществува, производството би било лишено от предмет. В тази насока е
и съществуващата изобилна практика на административните съдилища.
В
допълнителна молба /вх.№ 8709 от 12.10.2020г./, пълномощникът на жалбоподателя
сочи, че не знае за съществуването на молбата на доверителя си от 29.07.2020г.
Оспорва се наличието на изричен отказ, със становище, че описаната резолюция «По предложението» не би могла да замести
липсващото изрично волеизявление на компетентния административен орган, а също
така се сочи, че тази резолюция няма реквизитите на административен акт.
По-нататък в молбата на адв.М. се сочи, че получил писмо, изх.№ 436/14 от
02.09.2020г. на Началника на Затвора-Бургас, но след завеждане на настоящото
административно дело. Страната се позовава и на съдържанието на това писмо,
като според заявеното в него, при процедиране на преместване от едно ЗООТ в
друго ЗООТ в рамките на същия затвор, се издава «заповед за разпределение». В този смисъл, извежда се извод, че
съгласно чл.21 от АПК органът дължи произнасяне с изричен индивидуален
административен акт, какъвто обаче според него не е налице. Изрично се
потвърждава, че се оспорва само и единствено «Мълчалив отказ на Началника на Затвора- Бургас да се произнесе по молба
за преместване в ЗООТ, т.е. да издаде или да постанови отказ за издаването на
ИАА- заповед за разпределение /преместване/, във връзка с молба на лишения от
свобода Т.И., получена на 13.08.2020г.», подадена чрез неговия пълномощник.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГР.БУРГАС, като
обсъди доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото писмени
доказателства и въз основа разпоредбите на закона, за да се произнесе по
ДОПУСТИМОСТТА на оспорването, съобрази следното:
При така
депозираното и обсъдено по-горе уточнение относно пределите на търсената
защита, респективно пределите на оспорването, съдът намира, че в предмета на
делото се включва само и единствено оспорване на твърдяния «Мълчалив отказ» на
Началника на Затвора- Бургас, който според оспорващата страна е налице, тъй
като липсва произнасяне по нарочна молба за преместване на лишения от свобода Т.И.
от ЗООТ «Дебелт-1» към Затвора- Бургас, където изтърпява понастоящем
наказанието си в друго заведение от същия тип- ЗООТ «Житарово» в Затвора-Бургас,
която молба постъпила в Затвора-Бургас
на 13.08.2020г.
На първо
място, настоящият съдебен състав счита, че не съществува годен административен
акт, който може да бъде оспорен от жалбоподателя Т.И., изтърпяващ наказание в
Затвора-Бургас. Това е така, поради следното:
По делото
е безспорно, че с влязла в сила Заповед БС № 35 от 06.02.2018г. на Началника на
Затвора- Бургас, осъденият Т.Ж.И. е преместен в затворническо общежитие от
ОТКРИТ тип, а наказанието му следва да се изтърпява при ОБЩ режим.
Видно от постъпилите по делото допълнително
изискани материали от ответника, тази заповед освен, че е влязла в законна сила,
не е допълвана, нито изменяна или отменяна впоследствие. Прави впечатление, че
въпреки посочване на вида на затворрническото заведение, където лицето следва
да изтърпява наказанието си от този момент, същото не е посочено конкретно /липсва наименование на заведението/. От
материалите по преписката става ясно, че след постановяване на заповедта, лишеният от свобода бил «прекатегоризиран
и преместен в ЗООТ «Житарово», а считано от 22.02.2018г. е настанен за
изтърпяване на остатъка от наказанието в ЗООТ «Дебелт-1» /становище на Христо
Ванков- инспектор в ЗООТ»Дебелт-1»- л.27 от делото/, където и според описаното в жалбата се намира
понастоящем. В този смисъл, между страните не се спори и относно
обстоятелството, че за кратък период от време жалбоподателят е бил преместен в
заведението, където иска да доизтърпи наказанието си, но след това е върнат
обратно в заведение от същия тип.
Спори се
относно правната характеристика на актовете, които ръководителят на съответния
затвор постановява в изпълнение на своите правомощия относно преместването на
жалбоподателя от едно ЗООТ в друго от същия вид. Както вече бе посочено, в
заповедта от 06.02.2018г. не се съдържа конкретизация в кое точно общежитие от
открит тип затворникът следва да доизтърпи наказанието си, като според тезата
на жалбоподателя, ответния административен орган дължи произнасяне относно
определяне на това общежитие с нарочен акт- индивидуален административен акт,
който може да се оспори пред съда. Противоположно е становището на началника на
затвора, според който преценката и инициативата за това, дали лишеният от
свобода да бъде преместен от едно общежитие от открит тип в друго общежитие от
открит тип, принадлежат единствено и само на началника на съответния затвор,
обстоятелство изключващо възможността, непроизнасянето му по молба в тази
насока, да се разглежда като мълчалив отказ за издаване на административен акт
/становище, с приложения относно влязла в
сила Заповед БС № 35 от 06.02.2018г., вх.№ 9091 от 21.10.2020г. по настоящото
дело/.
Съгласно
чл.35, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС /ППЗИНЗС/, след престоя в приемното отделение
лишените от свобода се разпределят по затворнически общежития, групи и работни
обекти от КОМИСИЯ, ръководена от
началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, в
зависимост от определения от съда тип на затворническото заведение, правната и
личностната им характеристика и обектите, на които работят.
Нормата на чл.35, ал.2 от ППЗИНЗС
указва, че „В състава на комисията
участват задължително заместник-началникът по режимна и надзорно-охранителна
дейност, началникът на сектор "Социални дейности и възпитателна
работа", началникът на поправителния дом, медицински специалист, психолог
и представител на териториалното поделение на Държавно предприятие "Фонд
затворно дело". Началникът на затвора може да определи и други служители,
които да участват в заседанията на комисията.“
Според
текста на ал.3 /Доп. – ДВ, бр. 14 от 2017г/
Началникът на поправителния дом или на затворническото общежитие определя
състава на комисията съобразно съответната структура и щатно разписание на
длъжностите в общежитието.
Чл.35, ал.4, гласи, че „Решенията на комисията се подписват от
началника на затвора, поправителния дом или началника на затворническото
общежитие и се вземат въз основа на оценката по чл. 55, ал. 2 ЗИНЗС и
изразените становища от членовете й.“
Според текста на ал.5 „Решенията на комисията се изпълняват в деня
на постановяването им, а за лишените от свобода, които се настаняват в
отдалечени от затвора общежития - до три дни.“
По силата на чл.42 от ППЗИНЗС в случаите по чл.62, ал.1 ЗИНЗС преместването на лишените от свобода от едно заведение в друго от същия тип в
рамките на затвора се извършва по реда на чл. 35.
Вярно е, че законодателят е определил
срок за издаване на индивидуален административен акт от компетентния орган, по
искане на съответния заинтересован субект, за да не се допуска произвол на
администрацията. Съгласно чл.57, ал.1 от АПК този срок е 14 дни от датата на
започване на производството. Следователно, след изтичане на този срок и при
липсата на нарочно /изрично/ произнасяне, което да било неблагоприятно за
субекта, административният орган следва да е постановил мълчалив отказ, по
смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Тази норма указва, че непроизнасянето в срок се
смята за мълчалив отказ да се издаде акта, съгласно дадената легална дефиниция
на този институт. Именно този мълчалив отказ би могъл да бъде годен за
оспорване по реда на АПК, но в случаят, ответния административен орган-
Началникът на Затвора- Бургас няма законово задължение да се произнася по този
въпрос, по-точно компетентността за постановяване на подобни решения е
предоставена на колективен орган- комисията по чл.35 от ППЗИНЗС.
В този смисъл, анализът на
посочените правни норми обосновава извода, че началникът на затвора не би могъл
да постанови и мълчалив отказ, по подадената от пълномощника на жалбоподателя
молба, за която липсва спор, че е постъпила именно на 13.08.2020г. Нещо повече,
ако ответникът постанови изрична заповед с подобно съдържание, същата би била
нищожна именно поради липса на материална компетентност. В този смисъл е и утвърдената
съдебна практика /Решение № 338 от
21.05.2018г. по административно дело № 279 от 2018г. по описа на
Административен съд- гр.Плевен/.
На следващо място, в
практиката на административните съдилища е прието и че преместването на
лишените от свобода от едно звено на затвора в друго звено на същия затвор по
нареждане на началника на съответното място за изтърпяване наказание „лишаване
от свобода“ е рутинна дейност на затворническата администрация по изпълнение на
наказанието лишаване от свобода,
която е вътрешноорганизационна и вътрешноведомствена по разпределение на
лишените от свобода, в зависимост от определения по съответния ред тип на
затворническото заведение, както и обусловено от условията и възможностите на
администрацията да обезпечи изпълнението на вече определеното наказание, при
която за издадените актове не е предвиден съдебен контрол за законосъобразност.
В резултат на тази организационна дейност евентуалното преместване на един
лишен от свобода в подразделения на затвора от същия вид /какъвто е и
процесният случай/, е правоотношение, което възниква във връзка с правомощия на
длъжностните лица по ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ, а както е известно последната не подлежи
на съдебен контрол. При реализирането на тази дейност възниква отношение между
лишения от свобода и органите по изпълнение на наказанието, което няма
административен характер. Не е налице волеизявление на органите по изпълнение
на наказанието, което да е административен акт, за който в специалния закон -
ЗИНЗС е предвиден съдебен контрол. По своята правна природа разпределението е
съобразено с изпълнение на определеното от съда наказание, респективно към
организацията на изпълнението му и в този смисъл решението на комисията по
чл.35 от ППЗИНЗС е вътрешноорганизационна дейност, в която несъмнено участва и
началника на затвора, но не е волеизявление, което да подлежи на обжалване пред
съда. В тази насока са постановени от съдилищата
актове, например Определение № 2299 от 27.09.2018г. по адм. дело № 2640 от
2018г. по описа на АС-гр.Бургас, оставено в сила с Определение № 14027 от
15.11.2018г. по касационно адм.дело № 13169 от 2018г. по описа на ВАС на РБ,
също така Определение № 792 от 18.04.2019г. по адм. дело № 726 от 2019г. по
описа на АС-гр.Бургас и много други.
Не
на последно по важност, следва да се отбележи и следното. Въпреки твърденията
на оспорващата страна, че по подадената молба на лишения от свобода, чрез
неговия пълномощник, която е предмет на настоящото дело /постъпила в
Затвора-Бургас на 13.08.2020г./ липсва произнасяне, от приобщените по
преписката материали се установява друго. В изричен писмен отговор на молбата,
изх.№ 436/14 от 02.09.2020г./л.41-42 от
делото/, ответникът е изложил съображенията си, според които молбата на
адвокат Д.М. постъпила на 13.08.2020г. не може да бъде уважена. На стр.2 от
писмото /л.42 от делото/ изрично се сочи следното: „относно желанието на л.св. И. да търпи наказанието си в ЗООТ“Житарово“,
считам, че не са налице основателни причини за преместване“. Ето защо,
съдът намира, че е постановен изричен отказ на началника на затвора относно
уважаване на подадената молба от 13.08.2020г. Не е спорно, че това писмо е
получено от пълномощника на жалбоподателя, но според него това се е случило
след образуване на настоящото дело, т.е. след 02.09.2020г. Като се вземе
предвид факта, че писмото изходирано именно на тази дата и е необходимо
технологично време за изпращането, респективно връчването му, съвсем логично е
връчването да е осъществено след дата 02.09.2020г. Независимо дали е получено
преди или след образуване на делото, при преценката за допустимост на
направеното оспорване, дори да се приеме, че е налице мълчалив отказ на
началника на Затвора-Бургас по подадената молба от 13.08.2020г., с
постановяване на изричен отказ на 02.09.2020г., какъвто следва да се счита
обективиран в процесното писмо, вече не съществува мълчалив отказ, чиято
законосъобразност да бъде предмет на обсъждане по настоящото производство.
Обаче, както вече бе посочено, в пределите на оспорване по делото се включва
само обжалване на мълчалив отказ, поради което дори да се приеме, че е възможно
постановяването на такъв адм. акт от началника на затвора, с оглед правомощията
му, то след като е постановен изричен отказ, именно той би бил годен обект на
обжалване. Дали обаче същият е законосъобразен или не може да се обсъжда само
при положение, че е бил оспорен по делото, а съдът не е сезиран с такова
обжалване и обсъждане законосъобразността на постановения изричен отказ би било
недопустимо /при свръхпетитум/.
Извън предмета на производството е и
произнасянето на органа по подадената молба лично от лишения от свобода от
29.07.2020г., тъй като произнасянето на административния орган по тази молба
също не е оспорено по делото.
В заключение, жалбата е
насочена срещу описания в нея и направеното изрично уточнение «мълчалив отказ», какъвто според
изложените обстоятелства не съществува, а този факт обуславя и процесуалната
недопустимост на оспорването, тъй като производството е лишено от предмет.
Обобщено, налице е хипотезата
на
чл.159, т.1 от АПК, при която жалбата следва да се остави без разглеждане,
респективно образуваното производство следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, Административен съд–гр.Бургас, първи състав,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Т.И.,
изтърпяващ наказание «лишаване от свобода» в ЗООТ «Дебелт-1», подадена чрез
пълномощник, против Мълчалив отказ на Началника на Затвора- Бургас да се
произнесе по подадена на 13.08.2020г. молба за преместване на жалбоподателя в
ЗООТ «Житарово» - Затвора Бургас, като
процесуално НЕДОПУСТИМА, поради липса на предмет.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1814 по описа за 2020 г. на Административен съд – гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба, в 7-
седем дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: