№ 192
гр. Габрово, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ива Димова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500286 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 649 от 28.01.2022 г. на Д. И. С.,
чрез адв. Б. Г. от ГАК против решение постановено по гр.д. № 658/2021 г. по описа на
Габровски районен съд, в частта в която предявените искова са уважени. В частта, в която
искът за сумата 120,00 лв. е отхвърлен над сумата от 25,00 лв. решението е правилно и
следва да остане в сила. Във въззивната жалба излага съображения, че решението взето на
общото събрание на етажната собственост, с което жалбоподателката е осъдена да заплати
сумата от 980,70 лв. е нищожно поради противоречие със закона – чл. 26 ЗЗД, а
противоречието е с императивната правна норма чл. 6, т. 9 и чл. 48 от ЗУЕС. Неправилно е
определена сумата, която следва да бъде заплатена от С., която не съответства на
притежаваните от нея идеални част. Второто възражение е по отношение на плащането, като
във въззивната жалба се твърди, че ответницата по иска вече е заплатила сумата от 273,17
лв. на 14.01.2020 г. и на 26.11.2020 г. е заплатена сума от 490,00 лв. или общо 763,17 лв. Ако
следва да заплати още една сума от 490,00 лв., то тогава Д. С. дължи на етажната
собственост 1253,00 лв., което е несъразмерно на притежаваните от нея идеални част от
общите части на сградата. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят
предявените искове и претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна З. М., управител на етажната собственост на ул. ул. *** № **, гр.
София, чрез пълномощника адв. Г. Н. от САК, е постъпил отговор, с който се оспорва
жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения. Счита, че решението
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Взема становище по направените
възражения във въззивната жалба.
1
Претенцията за нищожност и незаконосъобразност на решение на общото събрание
се преклудира с изтичане на 30 дневния срок по оспорване на решението на ОС на ЕС.
Двете събрания, които се оспорват са свикани и проведи съобразно ЗУЕС. Има специален
ред за обжалване, който е предвиден в ЗУЕС и в настоящото производство оспорване от
страна на ответницата е недопустимо и неоснователно, поради преклудиране на срока и в
противоречие със закона и трайната съдебна практика. На двете оспорвани събрания на
етажната собственост, Д. С. е била представлявана от пълномощника й И.К. с нотариално
заверено пълномощно, който е собственик на недвижим имот в същата етажна собственост.
С. е била информирана надлежно, както за провеждане на общите събрания, така и за
взетите решения, като неин упълномощен представител е присъствал на проведените
събрания. Защита от незаконосъобразни решения на общото събрание се реализира по
специален ред, предвиден в чл. 40 от ЗУЕС, чрез предявяване на конститутивен иск за
тяхната отмяна пред районния съд в преклузивния 30-дневен срок, считано от получаване на
решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
По отношение на настъпилата преклузия, взема становище, че в сроковете, в които
същият е могъл да възрази за нищожност са преклудирани. Неоснователни са възраженията
за прихващане на заплатената сума от 273,17 лв., тъй като същата е заплатена на друго
основание – решение на ОС на ЕС от 04.06.2019 г. със срок на заплащане до 15.09.2019 г.,
което е много преди провеждането на ОС на ЕС на 16.12.2019 г., касаещ настоящия съдебен
спор. Моли да се отхвърли въззивната жалба като недопустима, неоснователна и недоказана.
Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата се явява лично и с адв. Г. и
поддържат депозираната въззивна жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна З. М., управител на етажната собственост
на ул. ул. *** № **, гр. София, чрез пълномощника адв. Г. Н. от САК са депозирали писмено
становище с приложен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Заявителят З. М., управител на етажната собственост на ул. ул. *** № **, гр. е подала
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Д. И. С.
за сумата 490,00 лв.- главница, 120,00 лв. – разходи по връчване на нотариална покана и
40,00 лв. – адвокатска консултация, както и законна лихва върху главницата от датата на
входиране на заявлението до изплащане на вземането. Вземането произтича от задължение
по Закон за управление на етажната собственост, свързано с взето решение на ОС на ЕС за
извършване на спешен авариен ремонт на задната фасада на сградата. Съгласно протокола
от 16.12.2019 г. с т.6.1. и 6.2 е взето решение да бъде извършен спешен ремонт на сградата в
гр. София, ул. ул. *** № **. Съгласно взетото решение срокът за заплащане на ремонтните
дейности е изтекъл на 15.09.2019 г. Една година след него е поканена Д. И. С. да заплати
сумата от 980,00 лв. с нотариална покана. Към датата на подаване на заявлението С. дължи
на етажната собственост сумата от 490,00 лв. Претендирани са разноски за адвокатско
възнаграждение от 150,00 лв. и държавна такса в размер на 25,00 лв.
Издадена е заповед № 22 от 14.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 19/2021 г. по описа на ГРС, като е разпоредено длъжникът Д. И. С. да заплати
сумата от 490,00 лв. – главница, ведно със законната лихва от 08.01.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането; 120,00 лв. – разходи по връчване на нотариална покана; сумата
25,00 лв. – заплатена държавна такса и сумата 150,00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение – разноски по делото. Съобщението е връчено лично на Д. И. С. на
25.01.2021 г., която е подала възражение в срока по чл. 414 и чл. 414а от ГПК.
2
С оглед дадените указания с Разпореждане № 205 от 04.03.2021 г., З. М., управител
на етажната собственост на ул. ул. *** № **, гр. София, чрез пълномощника адв. Г. Н. от
САК е предявил пред Габровски районен съд обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422 от ГПК срещу Д. И. С. за сумата от 490,00 лева – главница за
незаплатена сума за ремонт и 120,00 лв. разходи по връчване на нотариална покана, 40,00
лв. адвокатска консултация, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендират се и разноски в заповедното и исковото
производство.
В исковата молба се твърди, че на проведено на 16.12.2019 г. Общо събрание на
етажната собственост на ул. ул. *** № **, гр. София е взето решение за извършване на
ремонт на сградата. Ответницата е собственик на апартамент № 5, находящ се в гр. София,
ул. ул. *** № **, съгласно нотариален акт № 135, т.І, рег. № 10661, д. № 106/2014 г. на
Нотариус Т.В., с рег. № *** на НК. Съгласно приетото решение срокът за заплащане на
ремонтните дейности е изтекъл на 15.09.2020 г., като единствено Д. С. не е заплатила
дължимите от нея суми. Предоставен е бил срок за плащане до 01.01.2020 г. На 22.10.2020 г.
е била депозира нотариална покана до ответницата, с която се приканва доброволно да
заплати сумата от 980,70 лв. по посочената банкова сметка на етажната собственост, както и
разноските за нотариалната покана. Същата е връчена на ответницата на 27.10.2020 г.
На проведеното Общо събрание на 19.11.2020 г. на етажната собственост на ул. ул.
*** № **, гр. София е било взето решение да се заведе гражданско дело срещу Д. И. С.,
съгласно т. 4 от него за дължимият от нея остатък на нея в размер на 980,70 лв., свързана със
заплащане на извършен спешен ремонт и разходи по завеждането на гражданското дело.
Веднага след провеждане на общото събрание Д. С. е заплатила сумата от 490,00 лв., но към
датата на подаване на исковата молба не е заплатен остатъка от още 490,00 лв. от дължимата
главница за ремонт и 120,00 лв. разходи за нотариална покана и 40,00 лв. възнаграждение на
консултация с адвокат.
На проведените общи събрания е присъствал пълномощника на С., който я е
представлявал по силата на нотариално заверено пълномощно. Моли да се признае за
установено, че длъжницата дължи описаните по-горе суми. Представят доказателства в
подкрепа на своите твърдения.
В подадения отговор на исковата молба, ответницата оспорва исковата претенция,
като се позовава на законността на свикването на общото събрание на етажната собственост
от 16.12.2019 г. и законността на взетите решения. Твърди, че на 21.01.2020 г. е заплатила
сумата от 273,17 лв., а на 26.11.2020 г. и сумата от 490,00 лв. Счита, че следва да бъда
заплатена сумата само от 4% върху договореното възнаграждение от 20 000,00 лв. или от
21 005,00 лв.
За да постанови своето решение първоинстанционният съд е приел, че по делото не са
налице която и да е от хипотезите обуславящи нищожност на взетите решения. Мотивирал
се е, че защитата срещу незаконосъобразни решения на общото събрание се реализира по
специален ред, предвиден в чл. 40 от ЗУЕС, чрез предявяване на конститутивен иск за
тяхната отмяна и е определен преклузивен 30-дневен срок, считано от получаване на
решението на общото събрание по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
Признал е за установено, че се дължи претендираната сума от 490,00 лв., 25,00 лв. –
събрана нотариална такса, като е отхвърлил за разликата над тази сума до претендирания
размер от 120,00 лв. Осъдил е на разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
3
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че
произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено
от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК са предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. №
19/2021 г. по описа на Районен съд - Габрово.
По делото е установено, че ответницата е собственик на обект в етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. ул. *** № **. Поради предписание на Столична община,
съсобствениците са провели общо събрание и са взели решение да се ремонтира задната
фасада на сградата. На събранието проведено на 04.06.2019 г., сумата която е следвало да се
дължи от ответницата е в размер на 273,17 лв. в срок до 15.09.2019 г., като сумата е била
заплатена по сметка на етажната собственост на 21.01.2020 г. За тази сума е била подадена
нотариална покана от 13.01.2020 г. и се дължи по договор, сключен със „Стрийт мания“
ЕООД на 23.07.2019 г. на стойност 16 000,00 лв., като е било заплатено капаро в размер на 3
541,00 лв. В последствие срещу „Стрийт мания“ ЕООД е бил подаден сигнал до Районна
прокуратура – София. Сумата от 273,17 лв. не е предмет на настоящото производство.
Същата сума не е била претендира и със заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, решението на етажната собственост може да се
обжалва в 30-дневен срок. Съгласно трайно установената практика на ВКС, искът за
отмяната на решенията на общото събрание на ЕС е само по чл. 40 ЗУЕС независимо от
степента на проявление на пороците, поради което и относно нищожните решения е
предвиден същият съдебен контрол /Определение № 6 от 13.01.2022 г. по гр.д. № 2943/2021
г., ІІ г.о. на ВКС/. По делото не се събраха доказателства, а в тази насока нямаше и
твърдения, че в установения 30- дневен преклузивен срок е подаден иск пред Районния съд,
с който се оспорват решенията на етажната собственост.
На следващо място, по делото е устаноевно, че ответницата е била представлявана от
упълномощено от нея лице на провежданите общи събрания на 16.12.2019 г. и на 19.11.2020
г., за които има представено нотариално заверено пълномощно. Упълномощеният
представител на ответницата е положил подпис, в това си качество на протокола. От
пълномощното се установява,че собственикът е овластил пълномощника общо да извършва
действия на обикновено управление по отношение на съответния обект в сградата,
включително и пред общите събрания на етажната собственост. Правомощията на общото
събрание по чл. 11, ал. 1 ЗУЕС са по същество свързани с управлението и поддържането на
общите части на сградата, имено в тази насока са били взети решенията – за спешен ремонт
на задната фасада на сградата, по предписание на Столична община. Поради липса на
външни източници на доходи за етажната собственост е било взето решение, съобразно
притежаваните идеални части на всеки един съсобственик да се събере сумата необходима
за ремонта на сградата.
Във връзка с горното, въззивната инстанция намира релевираните възражения за
нищожност за неоснователни.
4
Предмет на настоящото производство не е законосъобразността на решенията на
общото събрание на етажната собственост на ул. ул. *** № **, гр. София, а производството
по чл. 422 от ГПК, с което се търси дължимост на суми от етажен собственик към бюджета
на етажната собственост въз основа на взето решение от общото събрание. По делото се
доказана, че търсената искова претенция не е била заплатена от ответницата в дадения срок
за доброволно изпълнение, била и е изпратена нотариална покана, за което са направени
допълнителни разходи и е потърсена консултация с адвокат. Установи се, че сумите от
273,17 лв. и 490,00 лв. са преведени от ответницата по сметка на ЕС, което не се спори и от
ищеца, но първата сума е по друго решение, а втората сума е частично плащане. Остатъкът
от 490,00 лв. не е заплатен и е предмет на настоящото производство, поради неплащане на
задължението на ответницата.
Във връзка с изложеното, така предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК е основателен и като такъв правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение в тази му част следва да бъде
потвърдено.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с направеното
искане за присъждане на разноски, Д. С. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата
страна сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред въззивната инстанция, за което е представен договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските. Останалите разноски по представения списък
не се присъждат, тъй като те вече са били предмет на първоинстанционното производство, а
в тази част решението не е обжалвано.
Воден от гореизложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14 от 10.01.2022 г., постановено по гр. дело №
658/2021 г. по описа на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН ********** с адрес в гр. П., обл. Габрово да заплати
на етажната собственост на ул. ул. *** № **, гр. София, представлявана от З. П. М. сумата
300,00 лв. /триста лева/, представляваща сторените в настоящото въззивно производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5