РЕШЕНИЕ
№260029 19.02.2021г. град
П.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на деветнадесети януари две хиляди и
двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:Катя
Кентова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №264 по описа за 2019 година
Производството
е по реда на чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба предявена от С.В.М., ЕГН ********
с постоянен адрес ***, П. В. М., ЕГН **********
*** и В.П.М., с ЕГН **********. действащ чрез баща си П.В.М., с ЕГН **********,***,със
съдебен адрес *** С.Б.Б., срещу „Д.З."
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Княз
Александър Дондуков" №68, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д.,
в която са изложени обстоятелства,
че ищците били дъщеря, син и внук на
покойните В.И.М. и В.П.М., починали на 16.11.2017 г. при пътно-транспортно
произшествие на главен път І-8 (гр. С. – гр. Б.), км.167, в района на минерален
плаж „Топлата вода“. На 16.11.2017 г.
около 15:15 часа лек автомобил
марка Фолксваген Пасат, ДК № ***, управляван от В.П.М., пресякъл двойна
непрекъсната разделителна пътна линия на маркировка, като се отклонил в ляво
навлязъл в лентата за движение на насрещно движещите се превозни средства, и
ударил движещия се в съседната единична пътна лента с посока от гр.Б. към гр. С лек автомобил марка Мерцедес Ц180, ДК № ***,
управляван от Д.Г.Д.. Ударът за двата леки автомобила бил челен и кос, като
водачът на лек автомобил марка Мерцедес Ц180, ДК № *** - Д.Г.Д. е нямал
техническа възможност да реагира на това неочаквано навлизане на другия
участник в неговата лента за насрещно движение и да предотврати произшествието.
В резултат на удара, на място били починали водачът на лекия автомобил
Фолксваген Пасат, ДК № *** – В.П.М., поради силния челен и кос удар с висока
скорост и последващо завъртане, е бил с пълна деформация, като цялата предна
част на МПС е била цялостно увредена.
Установено било навлизане на части от автомобила към вътрешността на купето и
това било довело до тежките телесни увреждания и неизбежната смърт на возещата
се на предна дясна седалка на автомобила В.И.М.,с ЕГН **********.Сочи се, че
при произшествието настъпват и множество телесни увреждания за детето В.П.М.,
возещо се на задната седалка на лек автомобил марка Фолксваген Пасат. Мястото
на произшествието било посетено от органите на полицията, като е съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 340р-13845 / 16.11.2017
г. на дежурен „ПК" при РУ „Полиция" - гр. С. с план-схема към
протокола. Видно било от представеното Постановление от 27.09.2019г. по пр. №
4985 / 2017г. по описа на Окръжна прокуратура-П., досъдебно производство №
382/2017г. на РУ „Полиция" - МВР - гр.С., установяването на нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на водача - В.П.М., негово виновно
и противоправно деяние, в резултат, на което възниквало и въпросното
пътнотранспортно произшествие от 16.11.2017 г. и последвалите от него вреди.
Ищците твърдят, че с
постановление от 27.09.2019г. е установено, че В.П.М. е осъществил състава на
престъпление по чл. 343, ал.4 във връзка с ал. 3, предл. 4-то, б. „б", във
връзка с ал. 1, б. „в" във връзка с чл. 342 от НК. На 16.11.2017г., управлявал по път 1-8, км. 167 лек автомобил
марка Фолксваген Пасат, ДК № *** и със своя маневра преминал в лентата за
насрещно движение, без да пропусне пътните превозни средства, които се движели
по нея и без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението (движещия се там лек автомобил марка Мерцедес Ц180, ДК № ***),
несъобразявайки положението, посоката и скоростта му на движение, при което е
предизвикал ПТП, от което е настъпила смъртта на едно лице (В.И.М.) и са
причинени средни телесни повреди на две лица.В резултат на ПТП е настъпила
смъртта на самия водач В.П.М., което е било основание за прекратяване на
наказателното производство.
В исковата молба се сочи, че при
проведената със застрахователя кореспонденция ответникът неоснователно твърдял
за В.П.М., че употребил алкохол към
момента на ПТП, съответно възразявали, че има съпричиняване на вредоносния
резултат от В.М. от това, че съзнателно е пътувала в МПС, управлявано от водач
под въздействието на алкохол в голямо количество. Твърдяната при В.П.М.
концентрация на алкохол в кръвта от 4,60 промила не била реална. При тази
висока концентрация на алкохол при В.П.М. същият не би могъл да има нормални
движения и жизнени показатели, а още по-малко да шофира лек автомобил. Същият щял
да бъде в сопорозно състояние (близко до кома). Тази огромна концентрация на
алкохол не кореспондирала с протеклия ден на В.М. в пазаруване и краткото време
до момента на произшествието. ПТП настъпило около 15:15ч. и не било възможно В.М.
за толкова малко време да погълне такова голямо количество алкохол. Твърдят
ищците, че В.М. заедно с жена си - В.И.М. и внука си В.П.М. тръгвали на
16.11.2017г. от гр. Б.към гр.П., като В.М. управлява лек автомобил марка
Фолксваген Пасат, ДК № ***. В град П. те посещават няколко магазина и правят
съответните покупки. След извършване на това те си тръгват обратно за гр. Б.,
когато настъпва и произшествието. С оглед протеклия ден в пазаруване и краткото
време до момента на произшествието не било възможно В.М. да е употребил такова
количество алкохол, което да съответства на концентрация на алкохол в кръвта от
4,60 промила.
Ищците твърдят, че баща им не бил
злоупотребявал с алкохол и никога не пиел преди да шофира. Той е бил
професионален шофьор с дълъг стаж и без нарушения на правилата за движение по
пътищата. При управлението на МПС е бил стриктен водач, като е бил особено
предпазлив и внимателен при превозването на други хора. При произшествието той
е возил своята жена и внук, като не би застрашил техния живот с управление на
МПС при такава огромна употреба на алкохол. От друга страна В.М. също била
правоспособен водач и не би разрешила, ако В.М. е пиян, да управлява МПС,
защото в тази ситуация тя самата би управлявала МПС.
Самата ищца доктор С.В.М. при
посещението си, около два часа след произшествието от 16.11.2017г., в МБАЛ - П.
е видяла трупа на В.М.. В този момент не се е усещал мирис на алкохол. Не са
били налице външни белези характерни за лица употребили голямо количество
алкохол (4,60 промила). Хората, които са контактували с В.М. на 16.11.2017г.
във времето преди настъпване на произшествието посочват, че неговото
поведението не показвало употребата на алкохол. Същият е бил със запазена
координация на движения, с нормален говор и без промени в същия, нямал е мирис
на алкохол и други признаци. При голямата концентрация на алкохол в кръвта от
4,60 промила щяло да има множество външни белези, които да потвърждават това
твърдяно от застрахователя голямо количество употребен алкохол. Множеството
лица присъствали на мястото на произшествието (екипи на Спешната медицинска
помощ, органите на полицията и пожарна безопасност, както и притекли се хора на
помощ на пострадалите лица) в периода след неговото настъпване посочват, че е
нямало външни белези при водача В.П.М., показващи употребата на алкохол (силен
мирис от употребата на алкохол).
Видно било от постановление от
27.09.2019г. по пр. № 4985 / 2017г. по описа на Окръжна прокуратура-П.,
досъдебно производство № 382 /2017г. на РУ „Полиция" -МВР - гр. С., в
което се посочвало, че изхождайки от
експертните заключения и доказателствата, събрани в хода на разследването,
следвало да се приеме за недоказана употребата на алкохол от В.М.. Първоначално
установената към момента на пътнотранспортното произшествие при В.П.М. голяма
концентрация на алкохол в кръвта от 4,60 промила не била установена по надлежен
ред и правилно. Нарушена била процедурата за вземане и за изследване на
кръвната проба на В.М., с което бил опорочен резултатът на изследването. Също
така кръвната проба на В.М. не била взета своевременно, а също и по надлежен
ред. Взетата кръвна проба не била предоставена своевременно за изследване на
съответната лаборатория в гр.Пловдив и не била спазена процедурата по нейното
надлежно предаване. На В.П.М. не е взета проба от урина. Също така е взета само
една кръвна проба, а не две.
Сочат, че установената с химическо
изследване №А-405 от съгласно протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол и урина № А-405 от 21.11.2017г. стойност за
съдържание на алкохол 4,60 g/L не можела да се приеме за обективна и достоверна
поради замърсяване на пробата със стомашно съдържимо и/или протичащ интензивен
разложителен процес. В тази връзка протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол и урина № А-405 от 21.11.2017г. бил с
невярно съдържание /неистински документ/
.
Твърди се от ищците, че били понесли тежки неимуществени вреди от смъртта
на техните баща, дядо, майка и баба. Със своята смърт В.И.М. оставяла във вечна
скръб своите близки. С нейната внезапна смърт пострадалите загубили един от
своите най-близки хора. Смъртта поставяла край на нейния живот и предизвиквала невъзвратима
скръб за нейните родственици. Претърпяната загуба и мъка по смъртта на В.И.М.
била безгранична и нямало никога да се преодолее. Тази загуба била незаменима,
защото в лицето на починалата всички нейни роднини са виждали един изключителен
човек, отдаден на своето семейство и преживявали много тежко нейната смърт.
Сочи се,че със смъртта й, децата загубвали своя родител и опора в живота.
Изпитваната болка от смъртта на В.И.М. още не била преодоляна от пострадалите и
щяла да бъде техен спътник за цял живот. Сънували кошмари и достигали до
състояние на психическа/емоционална лабилност. Това пречело на тяхното
ежедневие и професионални ангажименти, като постоянно се връщали към моментите
на настъпилото произшествие и последиците от него. Обречени били в предстоящия
си жизнен път да живеят без най-близкия си човек. Загубата била още по-тежка,
защото в един и същи ден С.В.М. и П.В.М. загубват и двамата си родители. С.В.М.
била принудена да влезе в моргата при родителите си и това остава незаличим
спомен в нейното съзнание.
Ищците и техните семейства, били прекарали дълги години от досегашния си
живот с нейната подкрепа, а сега без родителска помощ и подкрепа следвало да
отглеждат своите сегашни и бъдещи деца и нейни внуци. Не може да се осъществи и
тяхното желание да отглеждат своите деца в едно голямо семейство, съответно да
се осигуряло щастието и взаимността в тяхното семейство. Между тях имало постоянна
връзка, която сплотявала тяхното семейство. Това оставило незаличим отпечатък в
живота на нейните близки, които през целия си живот са чувствали В., като
водеща в семейството и своя опора. Тя ги била отгледала и ги била дарила с
много обич и грижи. С нея те са били прекарали целия си досегашен живот, а сега
без своята майка техният живот никога нямало да бъде изпълнен с радост. Между
тях и майка им били изградени отношения на доверие, подкрепа и взаимопомощ.
Нямало и да има кой да ги напътства в живота.
Сочи се, че В.П.М. (син на П.В.М.) бил
израснал под грижите на баба си В.И.М. и дядо си, които постоянно го водели на
учебни занимания, разходки и на увеселителни мероприятия. Бабата поемала
ангажимента да се грижи за детето, като постоянно били в един дом за оказване
на помощ. Детето се привързвало много към баба си. Бабата готвела на внучето си
и била постоянно при него. Ходели цялото семейство заедно на почивки. В.И.М.
отгледала своето внуче и е била ежедневно с него. Помагала му е в ежедневните
занимания, осигурявала му е храна и дрехи, плащала е сметки свързани с неговото
ежедневие. Липсата на бабата се усещала много тежко от В.П.М., като неговите дни
станали много неспокойни и променили държанието на детето. Това оставило
незаличимо събитие от смъртта на неговата баба в детското съзнание. Детската
психика била безвъзвратно повлияна от това най-тежко за него преживяване в
досегашния му живот. Още по-тежко било, че внучето загубило при произшествието
и баба си, и дядо си. Споменът за тях никога нямало да бъде забравен и вечно,
щял бъде в мислите на детето. Детето постоянно сънувало кошмари от преживяното
и не можело да преодолее едновременната загуба и на двамата си възходящи
родственици. Ищците твърдят, че до преди
четири години В.И.М. живяла с всичките си родственици в едно жилище и
домакинство. Към момента на нейната смърт основното жилище на всичките й
родственици било в гр. Б.. Това
спомагало за ежедневните им контакти и възможност да прекарват своето свободно
време заедно. Между тях имало постоянна връзка, която сплотявала тяхното
семейство. В.И.М. помагала за издръжката на децата си и техните семейства, като
ги подкрепяла финансово, готвила за тях и им помагала в ежедневните дейности.
Празниците винаги се празнували съвместно в дома на В.И.М.. Те вече нямало, с
кой да споделят житейските събития и да търсят подкрепа за възникнали пречки в
живота. Прекъсната била възможността да правят семейни събирания и да бъдат
едно цяло семейство. Сочат ищците,че в резултат на смъртта на В.И.М. били
съкрушени и отчаяни, станали били затворени и отчуждени от заобикалящия ги
свят. Ограничили своите социални контакти и нямали желание да се виждат на
сбирки със свои приятели. Всяко едно такова събиране им напомняло за щастливите
семейни събирания с техния близък и спомените ги натъжавали.
Сочи се,че след инцидента В.П.М. бил
постъпил в спешното отделение на „МБАЛ - П." АД. А от издадената епикриза
от 19.11.2017г. на лечебното заведение пострадалият бил приет за лечение,
където има болничен престой, във връзка със своите множество травми. При
постъпването си в лечебното заведение детето било ***. В.П.М. имал ***. Във
връзка с травматичните увреждания спрямо лицето било приложена обезболяваща
терапия. Пострадалият бил подложен на
болнично лечение за период от 4 дни. Сочи се, че в резултат на удара в главата
имал: ***. При КТ изследване на главен мозък от 16.11.2017г. и последващо
разчитане в Медицински център „Юник" ЕООД се установила ***. Това силно
притеснявало пострадалото дете, като споменът за причиняването им от
произшествието го връщало към преживяното. Детето имало ***След изписването от
болницата В.П.М. продължил да се възстановява при условията на домашно лечение.
Пострадалият бил *** Същите са по-засилени поради факта, че се касае за дете.
Твърди се, в исковата молба, че
непълнолетният В.П.М. станал свидетел на произшествието и на смъртта на своите
баба и дядо (В.И.М. и В.П.М.) от ПТП. Това оставило незаличимо събитие в
неговото съзнание. Детската психика била безвъзвратно повлияна от това
най-тежко за него преживяване. ***.
С молба вх.№260148/27.08.2020 г.
във връзка с указания на съда, ищците са посочили, че на 25.04.2018г. били
отправили извънсъдебни претенции към ответника „Д.З." АД, за заплащане на
имуществени и неимуществени вреди, но въпреки това не били определени и
изплатени обезщетения.
Във връзка с изложеното се моли
съдът да постанови решение, с което да осъди „Д.З." АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Княз Александър Дондуков" № 68,
представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д.-изп.директори, да заплати застрахователно обезщетение
за понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
загубата на починалата В.И.М., като на С.В.М.
сумата от 200 000 лв.,частичен иск
от общата сума от 250 000 лв. както и сумата от 1500 лв. - имуществени вреди /разходи за погребение и съпътстващите
го дейности/; на П.В.М. сумата от 200
000 лв., частичен иск от общата сума от 250 000 лв.,представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, както и сумата от 1500 лв. - имуществени
вреди (разходи за погребение и съпътстващите го дейности) и на В.П.М., действащ
чрез своя баща и законен представител - П.В.М. - сумата от 60 000 лв.,частичен иск от общата сума от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди настъпили в
резултат на смъртта на В.И.М./негова баба/, ведно със законната лихва върху
така претендираните главници от датата на деликта – 16.11.2017г., както и
сумата от 35 000 лева частичен
иск от общо сумата от 80 000 лева, представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болки и страдания телесни увреждания и психическо
разстройство от настъпилото ПТП, ведно със законната лихва считано от 16.11.2017г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Претендират и разноски.
В законния срок е постъпил отговор
на исковата молба от "Д.З." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. "Княз
Ал. Дондуков"№ 68, п.к. 1504, чрез юрисконсулт В.Т., с който намират исковете на С.М. и П.М. за процесуално недопустими
и неоснователни, а на В.М. за процесуално допустими, но неоснователни, поради
което ги оспорват изцяло, както по основание, така и по размер.
Твърди се, че от приложените към исковата молба писмени
доказателства се установявало, че соченият за виновен за настъпване на
процесното ПТП водач, е именно - В.П.М., който бил наследодател на ищците и по
време на настъпване на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация в кръвта над 0.5 промила. Фактът на употребата на алкохол се
установявал с официални свидетелстващи документи /Протокол № А-405/21.17.2017
г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и
урина и др./, които не били оспорени от страните.
Намират исковете за неоснователни и недоказани в предявените размери, както
и за силно завишени и неотговарящи на реално претърпените душевни болки и
страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока, относно
присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи.
Считат, че не всички претендирани вреди
били последица от процесното ПТП, поради което оспорват пряката причинно
следствена връзка между събитието и всички сочени в исковата молба последици.
Оспорват твърдението, че пострадалата
/В.М./ била опора на ищците и полагала
грижи за тях по смисълът, който се влагал в исковата молба. Точно обратното,
пострадалата била на възраст, в която обичайно хората се нуждаели от грижи, а
не предоставяли такива. Видно от приложеното към исковата молба удостоверение
за наследници и твърденията в исковата молба, ищците отдавна не живеели в едно
домакинство с пострадалата, което говорело за обичайно отчуждаване,
самостоятелност и формална близост, които се развивали с времето.
Оспорва се и твърдението за *** (при
условие, че ищците дори не били присъствали на събитието) и състояния на ***, а
по делото нямало ангажирани медицински доказателства за това. По отношение на
твърденията за неимуществени вреди във връзка с развалянето на голямото
семейство, което са били, следвало да бъде зачетено, че загубата на двамата
родители на ищците и всички сочени последици от това, в исковата молба се
твърди да е по вина на самите родители (по вина на член на семейството-техният
баща), а не на трето за семейството лице.
Ответникът твърди, че съгласно константата съдебна практика и правна
доктрина в областта на обезщетяването по реда на чл.52 от ЗЗД, при определяне
на справедливият размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
следвало да бъдат ценени, както икономическата обстановка в страната към
процесният период, така и стандарта на живот на увреденото лице така, че
обезщетението да не води до лукс или завишаване на същия. Целта на закона била
обезщетението по чл. 52 от ЗЗД да не обогатява и/или изкуствено да повишава
стандарта на живот на увредените лица, а да бъде балансиран, обективен и
адекватен паричен еквивалент на претърпените болки и страдания. Сочат, че
търсените от ищците размери на застрахователни обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху тях формирали крайни суми,
които излизали извън обезщетителния характер на плащането. Според ответника
получаването на подобни суми от ищците би им осигурило обогатяване надвишаващо
най-вероятно десетки пъти средният им годишен доход, който предвид
охарактеризиращите ги обстоятелства видни от исковата молба (местожителство и
евентуално работа в гр. Б.- малък провинциален град с нисък жизнен стандарт;
подадена декларация за освобождаване от държавна такса и разноски, поради липса
на средства), най - вероятно отговарял на средностатистическият такъв съобразно
данните публикувани на официалната страница на НСИ за релевантният период -
2017 г. С оглед горното считат, че в случая претенциите за дължимо обезщетение
в размер на по 200 000 лв., ведно с лихви върху тези главници, нямали своята
социална и икономическа обосновка. Присъждането на подобни суми би обезпечило
финансов статус на ищците в разрез с целта на закона, за баланс между
неимуществените вреди и тяхното парично измерение.
Възразява се относно съпричиняване от страна на пострадалата (В.М.)
твърдейки, че последната към момента на ПТП, също била нарушил правилата за
движение по пътищата, като: Първо е пътувала в МПС без поставен задължителен
обезопасителен колан (с които процесното МПС е фабрично оборудвано). Считат, че
ако пострадалата била пътувала с поставен задължителен обезопасителен колан,
телесните травми, които щяла да претърпи от процесното ПТП биха били единствено
леки и/или средни такива. На следващо място е пътувала в МПС управлявано от
водач, който е бил в състояние на тежко алкохолно опиянение (4.6 промила видно
от резултатите от кръвната проба). Намират това поведение на пострадалата за
изключително безотговорното и рисковано и не по - М. укоримо от това на водача
решил да управлява МПС след употреба на алкохол.
Сочи се, че на основание чл.5 ал.1 от ЗН, тъй като наследодателят на ищците
е отговорен за настъпилите вреди, те имали право на регрес, за всичко което
евентуално получат, като обезщетение. Ищците имали качеството на кредитор по
чл.432 ал.1 от КЗ и на длъжник по чл.500 от КЗ.
Относно исковете на В.М.: На първо място намират, че за конкретният случай
ищеца нямал право на обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта
на пострадалото лице, тъй като с ангажираните по делото доказателства не се
установявало наличието на всички нужни материалноправни предпоставки за това. Анализирайки
критериите заложени в TP №1/2016 г. за наличието на тази материално правна
легитимация се налага извода, че претендиращото обезщетение по изключение за
лице трябва, посредством пълно и главно доказване да формира „несъмнен
извод" у съда, че същото „е било създало трайна, близка и дълбоко
емоционална връзка с починалия, заради съдържанието на която търпи морални
болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките /кръга лица очертан с Постановленията от
1961 г. и от 1969 г./.Сочат де предпоставките съобр. ТР.
Сериозните по интензитет и продължителност болки и страдания според ВКС
предполагали установяване наличието на оправдани очаквания за взаимна грижа и
помощ, за емоционална подкрепа и доверие. А с така ангажираните към исковата
молба доказателства не се установявало кумулативното наличие на всички описани
по - горе предпоставки, които да обуславят неимуществени вреди подлежащи на
обезщетяване съгласно постановеното в TP. Изрично оспорват всички твърдения на
ищеца в обратна посока.
На следващо място, при условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме
исковете за доказани по основание, т.е., че за ищеца са налице всички
предпоставки за обезщетяване „по изключение" по смисъла на TP, излагат
следното становище:
Твърдят, че размера на предявеният иск е незаконосъобразен, тъй като е в
нарушение на разпоредбата на § 96 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/
на Кодекса за застраховането във връзка с чл. 493а, ал. 4 от КЗ. Съгласно §96
от ПЗР на КЗ, обезщетението за неимуществени вреди за лицата по чл. 493а, ал. 4
от КЗ се определя в размер до 5 000 лева. Лимитът от 5 000 лв. е определената с
нормативен акт горна граница на отговорността на застрахователя по смисъла на
чл. 346 от КЗ.
Твърди се, че намират твърдените в
исковата молба неимуществени вреди за неоснователни и недоказани в сочените
обеми, както и, че същите са изложени
основно за целите на настоящото производство, с оглед оправдаване на търсеният
висок размер на застрахователно обезщетение.
Правят възражение за съпричиняване от
страна на ищеца, твърдейки, че пострадалата е пътувала в МПС управлявано от
водач, който е бил в състояние на тежко алкохолно опиянение и към момента на
ПТП и е пътувал без поставен задължителен обезопасителен колан, с който
процесното МПС е фабрично оборудвано, респективно с поставена система за
обезопасяване на деца по смисъла на чл. 137б и следващите от Закона за движение
по пътищата. Намират, че с това си поведение починалата е допринесла съществено
за настъпване негативните последици от ПТП изразяващи се в телесните травми,
които се твърди да е търпял. Твърдените телесни травми не биха могли да се получат
при използван предпазен колан/система за обезопасяване на деца, чиято основна
функция е да държи тялото на пътника в стационарно положение към седалката,
непозволявайки на същото контакт с интериора на купето. Ноторно известно било,
че обезопасителните колани/система за обезопасяване на деца, проявяват своята
пълна ефективност при челни удари, какъвто е настоящият случай. Считат, че
самият пострадал (ищеца) с поведението си макар и невиновно е допринесъл за
настъпване вредите които търпи от ПТП, а когато малолетно дете или невменяемо
лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно обстоятелствата на случая
следва да се приложат разпоредбите на чл.51
ал.2 от ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа
виновно.
Постъпила е допълнителна искова молба от ищците, с която ищците твърдят, че
възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове от С.В.М. и П.В.М.
са бланкетни и необосновани. Твърди се, че твърденията на ответника се
основавали на евентуално възникване на регресно негово право към виновния водач
- В.М., съответно към неговите наследници. От правна гледна точка, не бил
налице фактическият състав на регресното право по чл.500, т.1 от КЗ, за да са
възникнали регресни права на застрахователя. Не било установено, че водачът е
управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма, а също така от застрахователя не било платено
застрахователно обезщетение. Не било установено и качеството на ищците на лица,
срещу които може да се предявят регресните искове с предмет наследено
имущество.
Твърди се от ищците, че възраженията
на ответника за недопустимост на предявените искове били свързани с евентуално
възникване на негови регресни права, които не били предмет на настоящото дело.
Настоящия спор, породил правен интерес за предявяване на искове от ищците, е за
изплащане на застрахователно обезщетение на пострадали лица по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите. Също така трябвало да се
вземе предвид обстоятелството, че дори и при установена употреба на алкохол над
допустимите норми от водача В.М., пак било налице задължение на застрахователя
да изплати обезщетение, но в намален размер.
Сочи се, че от страна на ответника по
настоящото дело не били предявени обратни искове към ищците, наследници на В.М.,
за да се обосновава тезата на ответника за недопустимост на исковете. От
представеното становище на ответника се установявало, че евентуални негови
регресни права срещу наследниците на собственото имущество на В.М., ще се
предявят от ответника в отделно гражданско дело.От страна на ответника не било
и установено, че В.П.М. е употребил алкохол над разрешената концентрация към
момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Видно било
от Постановление от 27.09.2019г. по пр. № 4985 / 2017г. по описа на Окръжна
прокуратура-П., досъдебно производство № 382 / 2017г. на РУ „Полиция" -
МВР - гр. С., че изхождайки от експертните заключения и доказателствата,
събрани в хода на разследването, следва да се приеме за недоказана употребата
на алкохол от В.М.. Първоначално установената към момента на пътнотранспортното
произшествие при В.П.М. голяма концентрация на алкохол в кръвта от 4,60 промила
не била установена по надлежен ред и правилно. Загубата на контрол върху МПС от
водача В.П.М. в този момент могла да се дължи на множество фактори, като:
поднасянето на МПС, липса на възможност за бързо намаляване на скоростта поради
пътната настилка, отклонение в момента на внимание на водача, намалена видимост
и множество други фактори. Не било установено опиянението на водача от алкохол
да е довело до настъпване на процесното произшествие.
Сочи се, че възражения на ответника
били без конкретни факти, относно това,че не носи отговорност за обезщетяването
на причинените вреди на ищците от процесното ПТП от 16.11.2017година. От негова
страна се правели само хипотетични твърдения за виновно и противоправно
поведение на трето лице за настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие, които противоречали на
представените доказателства по делото.
Сочат се факти, които са изложени и в първоначалната искова молба.
Твърди се, че възраженията на ответника
са неоснователни за съпричиняване от това, че В.И.М. не била с поставен обезопасителен колан и това
било довело до нейната смърт при пътнотранспортното произшествие. Установило се
било, че В.И.М. е ползвала обезопасителен колан, но същият не е могъл да
предотврати нейните тежки телесни увреждания. Конкретният механизъм на ПТП
водел до извода, че обезопасителният колан не е могъл да предотврати смъртта на
пострадалата. От своя страна В.П.М. също е ползвал обезопасителен колан със
система за обезопасяване на деца, но същите не са могли да предотвратят
настъпването на неговите телесните увреждания. Именно поради ползването на тези
обезопасителни средства детето не било претърпяло тежки телесни увреждания.
В допълнителният отговор, постъпил от ответника се поддържа изложеното в
отговора и направените оспорвания и възражения.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и
възраженията си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ.
С определението си
по чл.374 от ГПК съдът прие,че исковете са предявени от и срещу легитимирани
лица, с оглед наличието на застрахователен договор и качеството им на
наследници на починалата В.И.М. /нейни деца, а ищецът В.П.М. – внук, което се
установява от представените удостоверения за наследници и родствени връзки/.
С оглед цената на
предявените претенции спорът е подсъден на окръжен съд. Местната подсъдност е
избрана от ищците, с оглед местоживеенето им и мястото на настъпване на
застрахователното събитие (чл.115 ал.2 от ГПК) и ответникът не направи
възражение.
Съгласно
разпоредбата на чл.429
ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по
делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна
на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както
и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява
всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на исковата претенция е отправяне на извънсъдебна писмена претенция
по реда на чл.380 от КЗ до застрахователят, което ищците са направили видно от
представената претенция с
вх.№310В034112/25.04.2018 година при ответника.По повод тази претенция, ЗК „Д.З.“
АД е предложила на първите двама ищци деца на починалата В.М. обезщетение в
размер на по 30 000 лева за неимуществени вреди и по 300 лева – обичайни разходи за
погребение, а на малолетният й внук обезщетение в размер на 5000 лева, с което
ищците не са се съгласили./писмо от ответника от дата 18.11.2019г. - л.96 от
делото/.
Отговора
на „Д.З.“ АД до ищците от 18.11.2019г.,
както самите те твърдят представлява извънсъдебно признание, че им се дължи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Ответникът не оспорва наличието на валидна застраховка за
процесното МПС л.а. Фолксваген Пасат ***, с което е настъпило ПТП,/ видно и от
извлечение на регистъра за сключена застраховка „ГО“ л.98 от делото/ като също
така признават и описаният в исковата молба и установен от следните писмени
доказателства механизъм на настъпване на ПТП – констативен протокол №340р-13845/16.11.2017г.
на РУП гр.С., протокол за оглед на местопроизшествие от 16.11.2017г., със скица
и фотоалбум, постановление от 27.09.2019г. по прок.пр.4985/17г.по описа на
Окръжна прокуратура П. и с изрично изявление на проц.представител на ответника
юрк.В.Т., в о.с.з. проведено на 19.01.2021 година/признава механизма/.
От допуснатата САвтЕ се
установява,че на
16.11.2017 г., около 15:15 часа по път 1-8и4, км.167, в посока от гр.Б.към гр. С.
се движел лек автомобил марка „Мерцедес Ц180“ ДК № *** /на
скицата „ Уч.2/, управляван от
Д.Г.Д., а в обратна посока в средната
лента (към гр. Б.) се е движел лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ ДК № *** /на скицата „ Уч. 1 “/,
управляван
от В.П.М..В един момент по неизвестна причина,
последният се отклонил на ляво,
пресякъл косо двойната непрекъсвана разделителна линия и навлязъл в лентата за
движение на насрещно движещият се лек автомобил „Мерцедес Ц180“ (*** ), от
което настъпил кос централен удар.В резултат на място починали В.М. и В.М.. От заключението се установява,че
съществува пряка причинно-следствена връзка, с установения механизъм на ПТП. В
резултат на сблъсъка и силното повреждане в предната част на купето се наложило
вратите да бъдат разрязани, за да бъдат извадени телата.
Във
връзка с възражението на ответника за непоставен предпазен колан от В.М.,
вещото лице е отговорило, че от снимковият материал на прибщеното дознание и
прокурорска преписка и охлузванията в областта на корема, било безспорно, че
към момента на произшествието М. е била с поставен обезопасителен колан. От
заключението се установява още, че след удара, автомобилът е претърпял
въртеливо движение и преместване, довели до неопределими движения на пътниците
вътре в пространството на купето и поради многото фактори от които зависела
степента на нараняване на пътниците не било възможно да се даде конкретен
отговор относно това, какви би следвало да са последиците за пътник с поставен
обезопасителен колан, тъй като безспорно се установявало от данните в прок. преписка,
че починалият водач В.М. е починал въпреки използването на обезопасителен колан
и действието на въздушната възглавница. Вина за настъпилото ПТП носи В.М.,
скоростта с която се е движел е била
около 90 км./ч.
Във връзка с възражението
на ответника, че не се дължат обезщетения на ищците поради употребата на
алкохол от 4.60 промила от техният баща В.П.М., което обуславя неоснователност
на претенциите от една страна или алтернативно, следвало да се определи процент
на съпричиняване, съдът излага следните съображения:
Действително издаденото постановление за прекратяване на 27.09.2019г.
на ОП П. по пр.преписка №4985/17г., не представлява акт по смисъла на чл.300 от ГПК, тъй като е ясно, че постановлението не съдържа данни за противоправност и
виновност на дееца.
Ответника се позовава на протокол А-405/21.11.2017г. на
СХЛ при МБАЛ Пловдив АД, от който била установена концентрация на алкохол 4.60
промила, с химическа експертиза на взета кръвна проба от трупа, при направената
аутопсия на 17.11.2017 година.
От друга страна, обаче в мотивите на постановление за
прекратяване на 27.09.2019г. на ОП П. е направен подробен анализ на събраните
доказателства в дознанието приобщено като доказателствен материал, представени
и пред настоящата инстанция, които съдът изцяло споделя.От анализа на събраните
доказателства е налице разминаване в
количеството на взетата проба кръв веднъж е записано 5 мл. в сухо пеницилиново
шишенце напълнено до горе запушено, а размера на шишенцето и др. видно от
св.показания на П.В.химик в СХЛ при УМБАЛ Пловдив и обясненията на д-р Б.П.съдебен
лекар и началник на ОКПСМ при МБАЛ П., се установява, че пробата е пристигнала
в количество 10 мл. Кръв.
Отделно от това проследявайки преминаването на деня на
сем. М., които са отпътували от гр. Б. за гр. П. около 12.оо часа по
св.показания на св.М.Л. и са прекарали около 2-3 часа в покупки на своето внуче,
/тъй като инцидента е настъпил в 15.зо часа/, както и д-р М. в съдебна зала
заяви, че за около 3 часа, няма как да
бъде постигната такава висока концентрация на алкохол в кръвта, при каквото и
да било изпито по вид и количество алкохол. В.М. е бил професионален шофьор,
без нарушения и с оглед възрастта му при концентрация от 4.6 промила на алкохол
в кръвта и ръст 1.80 м., би бил в много тежка степен на алкохолно опиване и
потискане на всички функции на ЦНС. Съдът приема, че с вземането на пробата е била компрометирана
и виновният за катастрофата водач, не е бил с 4.6 промила, тъй като в такова
състояние не би могъл да разсъждава и мисли и да успее да постави
обезопасителният си колан /което е безспорно установено от доказателства и св.
Показания на лекаря посетил произшествието д-р И.С. „бяха на седалките и
двамата“/. Съдът приема,че пробата не е била установена по надлежен ред и правилно.
Това възражение на ответника, че виновният водач М. е бил
с концентрация на алкохол в кръвта от 4.6 промила, съдът приема за недоказано,
тъй като позоваването само на един протокол за химически анализ, без да се
разгледат в съвкупност всички останали доказателства - прокурорското
постановление, изготвената комплексна съдебно-медицинска и химическа експертиза/според
която е имало примесване на стомашно съдържимо с взетата кръв за химическо
изследване на алкохол/, не предоставя обективен поглед върху настъпилата
житейска ситуация.
Настъпилите
вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка между деянието
и вредите се установяват от анализа направен до момента и приетата СМЕ.
По отношение на настъпилите вреди за
всеки един от ищците е изслушаната и приета по делото СМЕ и са разпитани
свидетели.
От
изслушаната и приета СМЕ се установява, че В.И.М., е получила при
пътнотранспортно произшествие на 16.11.2017г.,
***. Получените телесни увреждания от В.И.М. при настъпилото
пътнотранспортно произшествие са довели до нейната смърт. Според заключението
на д-р П.М. причината за смъртта на В.М. е тежка несъвместима с живота съчетана
***. Смъртта е настъпила бързо, за минути. Касаело се за високоенергийна травма,
получена при ПТП по механизма „Травма в автомобила“. Травматичните увреждания били
в причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта. *** и се явява
основната причина за настъпване на смъртта. Според в.л. д-р М. починалата е
била с предпазен колан, но смъртта е била неизбежна.
Втората част
от заключението касае характерът и степента на телесните увреждания и нарушения на
здравето на малолетният В.П.М., получени при ПТП от 16.11.2017г., ,като д-р М.
е констатирал, че в медицинската
документация липсват категорични данни за изпадане на детето в безсъзнателно
състояние непосредствено след травмата. В.М. е бил приет за наблюдение и
лечение в хирургичното отделение на
МБАЛ-П. и там са му били поставени следните
диагнози; ***.
От
заключението се установява още, че В.М. е бил лекуван консервативно с вливания
на водно-солеви разтвори и противооточни средства. На 19.11.2017г. той е бил
изписан, за да продължи лечението си при домашни условия. При извършен преглед от
проф. д-р И. Иванов /специалист педиатър- невролог/, при разчитането на КТ на
глава е установено: ***.
Според
вещото лице д-р М. ***.Травматичните увреждания са получени при ПТП — автомобилна
травма и са получени вътре в купето на автомобила.
***
са причинили на пострадалото дете В.М. разстройство на здравето, временно
опасно за живота , като опасността се
проявява в първите минути до дни след
травмата. Тази възможност води до необходимост от хоспитализация и клинично
наблюдение и лечение. При консултативния преглед на 4.11.17 г. не са били
описани късни последици от ***. Все пак, трябва да се отчете, че събирането на
анамнеза и споделянето на усещания и състояния във възрастта на детето са много
по-различни от тези при възрастните.
*** са
причинили на пострадалото дете болки около седмица от датата на травмата. Според
заключението, обезопасителните колани, които са част от обезопаситслната
система на автомобила имат основно предназначение при удар да погасят
инерционното движение на тялото напред и нагоре, като за тази цел те фиксират
тялото към седалката. Обезопасителните колани не влияят на движенията - активни
и пасивни на главата и крайниците. При челен удар в зависимост от кинетичната
енергия на удара коланите могат да предизвикат появата на лентовидни
кръвонасядания, зажулвания, счупвания на ребра и увреждания на вътрешни
органи.По отношение на пострадалото дете В. вещото лице е приело, че
травматичните увреждания не са особено тежки при удар с голяма кинетична
енергия, от което да прави заключение, че детето е било осигурено по начин,
който да запази живота му.
Предявените искове са
частично основателни.
В резултат от противоправното деяние - нарушаване на правилата установени в
ЗДвП от водача на лекия автомобил Фолксваген Пасат с ДК №*** – В.П.М./рязкото
навлизане в насрещното платно предизвикало сблъсъка/ са настъпили вреди за ищците като син, дъщеря
и внуче на починалата при това ПТП – В.И.М..
Налице са предпоставките за ангажиране
на гаранционно - обезпечителната отговорност на застрахователя ответник: противоправно и
виновно поведение на водача на л.а. Фолксваген Пасат с ДК №***, за настъпване
на процесното ПТП, претърпени от ищците неимуществени вреди в резултат на
произшествието – смъртта на тяхната майка/баба, както и наличие на
застрахователно отношение произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност".
Необходимо е да се изследва въпросът какво е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди от посочените
травматични увреждания. По отношение на предпоставките съдът да уважи
направените възражения от ответника за съпричиняване, същите са разгледани в
мотивите по-горе, а именно нито се установи при условията на пълно и главно
доказване, че В.М. е употребил алкохол и е имал наличие на 4.60 промила в
пробата си и В.М. да е знаела за това, не се установи и същата да е била без
предпазен колан, както и ищецът В.М. да е бил необезопасен по надлежният ред.
Основният
принцип при определяне на обезщетения, дължими за неимуществени вреди е
установен в чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. /В този смисъл постановление на Пленума на ВС №4/1968г./.Следва да се
преценят вида и тежестта на причинените психични увреждания, продължителността
и интензитета им и други страдания и неудобства за здравето - в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV
г.о.
По отношение на претенциите за неимуществените вреди на С.М. и П.М..
От свидетелските показания на св.С.А./техен братовчед/ и М.Л./майка
на малолетния В. и бивша жена на П.М./ се установява, че и двамата приели много
тежко загубата на родителите си и на своята майка- В.. Трудно се били съвзели и
до настоящият момент изживявали всичко отново и не можели да свикнат с мисълта,
че ги няма. Според св. Л. смъртта на майка им, се отразила толкова тежко и на
двамата ищци, че засегнала личният им живот и професионалните ангажименти.
Свидетелят
А. установява, че били много разстроени, а С. била в С. /в денят на ПТП/ и
лично той я е откарал до П. и до моргата на МБАЛ. Установява, че когато узнала
за инцидента изпаднала в паника, истерия и дори направила опит да скочи от
автомобила му в движение на Автомагистрала Тракия. Установява, че и двамата са „разбити
и разстроени“ от загубата на В., станали по затворени след погребението, не се
събирали на семейни сбирки, както било по-рано. С. завършила медицина, но имала
доста проблеми и посещавала психиатър около година. Споделяла, че загубата на
майка й, и пречи в работата като лекар, дори обмисляла да се откаже да
практикува. Свидетелят установява, че са били много сплотено семейство и
родителите помагали на ищците, прекарвали времето си заедно.
Не подлежи на съмнение фактът, че загубата на родител,
независимо от възрастта му, е тежко и непреодолимо емоционално изживяване за
децата дори когато те вече имат свой собствен живот и е с трайно и неотменимо
проявление във времето. При преценката си съдът отчита показанията на
свидетелите за създаденото сплотено и щастливо семейство, което е обитавало общ
дом в гр.Б. преимуществено. В отношенията им се откриват специфичните за
традиционното българското семейство ценности-подпомагане, съвместни празници и
др.. Установи се, че в случая е била налице дълбока емоционална обвързаност между ищците С.
и П. и тяхната майка - В., установена е взаимна обич, морална и материална
подкрепа. Внезапната й смърт има изключително тежки последици за ищците, защото
загубата е необратима, съпътствана е с ежедневна мъка и коренна промяна в
живота им. Тежката загуба обременява живота на ищците, ежедневието им, мислите
и преживяванията им. Показателни в тази насока са обясненията на свидетелите – Л.
и А., че все още продължават да изживяват трагедията. Вече не ходели по семейни
сбирки и тържества, затворили са се и преживяват сами тази драма.
По изложените аргументи съдът приема, че претенциите на двамата ищци- С.
и П. са доказани по основание.
При преценката си за размера на
обезщетението следва да се съобразява спецификата на вредите, за които се
присъжда. Касае се за неимуществени вреди в следствие на смъртта на родител,
които по принцип са неоценими. Тези вреди ще имат дълго във времето и
непреодолимо въздействие върху пострадалия. Това им проявление освен към
момента на увреждането и трайно за в бъдеще, съдът съобразява при
преценката си за конкретния размер на обезщетение /в
т.см.Реш.№95/29.09.2009г.на ВКС,пост.по т.д.№355/2009г.,І ТО,
Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС,пост.по т.д.№622/2009г./.
На следващо място следва да се съобрази,че критерият за справедливост,
заложен в нормата на чл.52 ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от съществуващата
икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на
даден етап от развитието му. Затова при определяне размера на полагащото се
обезщетение освен посочените по-горе морални измерения на болката на
пострадалите, следва да се отчитат и конкретните икономически условия към настъпването
на катастрофата. Стойностният израз на тази фактори са актуалните към момента
на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този смисъл е и
константната съдебната практика,която съдът съобразява- Реш.№95/24.10.2012г. на
ВКС по т.д.№916/2011г., I т.о.,ТК, Реш.№83/06.07.2009г.по
т.д.№795/2008г.,II ТО на ВКС, Реш.№1/26.03.2012г.по т.д.№299/2011г.,II ТО на
ВКС, Реш.№65/03.07.2012г. по т.д.№211/2011г.,I ТО на ВКС,
Реш.№233/20.12.2016г., т.д.№3586/2015г.,II ТО на ВКС.
Съдът намира за необосновано, твърдението на ответника,че претендираният
от ищците размер на неимуществени вреди бил прекомерен, тъй като му е служебно
известно, че пред окръжен съд П. е висящо производството по т.д.53/2020 година,
за същото ПТП на 16.11.2017г., срещу същият ответник, от ищец пострадалият Д.Г.Д.
от гр.С. управлявал л.а Мерцедес Ц180 и в срока от поканата ЗК Д.З. АД е изплатила, преди
завеждане на исковата молба за претърпените неимуществени вреди /средна телесна
повреда/ на Д. сумата от 80 000 лева.
При така установените обстоятелства
съдът приема, че обезщетението за претърпените от ищците С. и П. неимуществените
вреди от загубата на тяхната майка – В.М. в катастрофата на
16.11.2017., следва да е в размер на 150 000 лева за всеки от тях, което е съобразено с практиката
на съдилищата. Исковете за разликата над размера от 150 000 лева до претендираният
размер от 200 000 лева, като частичен иск от 250 000 лева, следва да
се отхвърлят като неоснователни.
По
отношение на претенциите на двамата ищци С. и П.М. за
имуществени вреди – разходи за погребение и съпътстващите го дейности, в размер на
по 1500 лева, съдът приема, че исковете са частично основателни. Не са представени
писмени доказателства за претендираният размер разходи, а св.А. установи, че
разходите за двете погребения/на двамата родители/ са били около 2500-3000 лева.
Ноторно известно е от житейският опит и съдебната практика, че обичайните
разходи за едно погребение са в размер на около 1000 лева, поради което съдът
счита, че следва да уважи претенцията на всеки от ищците за сумата от по 500 лева, а за разликата до
претендираният размер от 1500 лева, да се отхвърли като неоснователен.
По отношение претенциите на В.М.
за сумата от 60 000 лв., частичен иск от общата
сума от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди настъпили в резултат на смъртта на В.И.М./негова баба/.
Съобразно задължителната си тълкувателна практика: ПП № 4/1961 г. на ВС и
ПП № 5/1969 на Върховният съд е посочил кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт,
а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като
на дете и родител или на съпрузи.Съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г.,
постановено по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които
в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Според ТР №1/2016г. „Признаването на право
на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с
изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като
между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети
формални процедури по осиновяване или установяване на произход."/цит. ТР
№1/2016г./
Предпоставките да се присъди
обезщетение са да е доказано по несъмнен
начин,че търсещият обезщетение е изградил с починалия приживе особено
близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, връзка,
поради която със смъртта търпи болки и страдания, сравними по интензитет с тези
на лицата от най-тесния кръг (тези по ал.3 децата и родителите).
Степента на родство в тази хипотеза не
е определяща за преценката и не обуславя основателността на иска. Разликата във
възрастта е съществен критерий, а от събраните гласни доказателства се
установи,че бабата В.е полагала грижи и е участвала в живота на детето, респ.
създадена е била емоционална връзка между тях.
В случая обезщетението, съдът
счита,че следва да бъде в минимален размер, тъй като безспорно е била налице
емоционална връзка между баба и внуче. Свидетелят Л. установи,че детето е
оставало да пренощува при нея, грижела се е за него. В. я е търсил, но с оглед обстоятелството, че малолетният
ищец има живи родители, които полагат грижа за него, ниската му възраст от 3
години, при която с израстването негативните спомени изцяло ще изчезнат, съдът счита
за справедлив размер на обезщетение сумата от
10 000 лева, като за разликата, над този размер до претендираният от
60 000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на претенцията от
35 000 лева частичен иск от
общо сумата от 80 000 лева, представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болки и страдания телесни увреждания и психическо
разстройство.
Основният принцип при определяне на
обезщетения, дължими за неимуществени вреди е установен в чл.52 от ЗЗД, а
именно по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като
характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата,
при които е извършено, причинените морални страдания и пр.. Съдът с
оглед анализа на съвкупният доказателствен материал, категоричните данни, че
търпените болки и страдания са отшумели за по-малко от месец, болничният
престой от 2 дни,
полученото вероятно ***
и малка ***, както и данните, че детето не е губило съзнание, счита
за справедлив размер за обезщетение за неимуществени вреди за детето В. сумата от 10 000 лева /при съобразяване
на съдебната практика в страна при сходни увреждания/.
За размера над 10 000 лева, до претендираният размер от 35 000
лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
За претендираната лихва за
всяка една от главниците, считано от 16.11.2017 година /датата на деликта/.
Върху обезщетението за неимуществени имуществени вреди,на всеки един
от ищците следва да бъде присъдена лихва за забава, но не от претендираната дата – 16.11.2017 година/каквато възможност имаше
по старият КЗ/
Лихвата е
дължима, по новият КЗ /в сила от 1.01.2016г./ с изтичане на 15 дневен срок от датата на сезиране
на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия – аргумент от чл.497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя да заплати
лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими
доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя /която от двете настъпи по-рано/. В
конкретния случай, ищците са предявили претенциите си по която е била заведена щета №310В034112 на 25.04.2018
година и съдът приема за дата уведомяване
на застрахователя.От 25.04.2018г. година съдът отчита 15 дневния срок което е 9.05.2018г
година, поради което законна лихва се
дължи считано от 10.05.2018 година, тъй като застрахователят е изпаднал
в забава да изпълни задължението си.
Размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт, а претенцията за лихви за всяка една от
главниците преди тази дата е изцяло неоснователна.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъдените размери обезщетения,
след приспадане на частично внесената държавна такса от С.М. и В.М..
Общият размер присъдени обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди за ищците С.М. и П.М. са по 150 000 лева
и по 500 лева/им.вреди/, от тях е внесена частична държавна такса в размер на
по 1500 лева или 3000 лева, поради което дължимата от ответника държавна такса
за тези обезщетения е 9050 лева
/12 050 лева –вн. 3000 лева/.
Общият размер на обезщетенията за
детето В.М. е 20 000 лева, поради което дължимата държавна такса от
ответника е в размер на 800 лева или
общо ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ПОС, държавна такса
в размер на 9850 лева, както и на
основание чл.11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото на всяка от
страните се полагат разноски.
Ищците са представили списък по чл.80 от ГПК, съобр.
който се иска определяне на разноски по реда на чл.38 ал.1 т.2 ат ЗАдв. За
ищците П.В.М. и В.П.М./представени са договори за правна защита и съдействие за
тези двама ищци/, както и общо за тримата ищци направени разноски в размер на
заплатена държавна такса – 3000 лева и заплатени депозити за експертизи общо
400 лева или общо разноски в размер на 3400 лева.
Съобразно уважената част от исковете на ищците се падат общо разноски в
размер на 2055 лева.
Според
така осъществената безплатна адвокатска помощ, което е обективирано в договора
за правна защита и съдействие на посочените двама, процесуалният представител
адв.С.Б.Б. има право на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, в размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2, т.5
от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, и уважената част от
материалния интерес, ответникът следва да заплати на процесуалния представител
на ищецът П.В.М. - адв.С.Б. сумата от 4540
лева. А за ищеца В.П.М. действащ,
чрез своя баща и законен представител по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните
адвокатски възнаграждения, и уважената част от материалния интерес, ответникът
следва да заплати на процесуалния представител на ищецът - адв.С.Б. сумата от 1130 лева. Или общо на адвокат С.Б.Б.,
с личен №********** и адрес ***, сумата в размер
на 5670 лева.
Ответникът също е направил разноски които съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК са в размер на общо 600
лава, от които юрк.възнаграждение 300 лева и депозит за в.л. общо – 300 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника се падат разноски в
размер на 237.34 лева.
По компенсация съобразно посочените по горе разноски и уважената и
отхвърлена част от исковете, следва ответникът „Д.З."
АД, да бъде осъден да заплати на ищците общо разноски в размер на 1817.66 лева.
Воден от горното и на основание чл.235
и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З."
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Княз
Александър Дондуков" №68, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д., да заплати на С.В.М., с ЕГН ******** с
постоянен адрес *** и П. В. М., с ЕГН
********** ***, със съдебен адрес *** адв.С.Б., на основание чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с
чл.45 от ЗЗД, сумата от по 150 000
лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания
настъпили от смъртта на тяхната майка - В.И.М., починала в резултат на ПТП на
16.11.2017 г. на главен път І-8 (гр. С. – гр. Б.), км.167, в района на
минерален плаж „Топлата вода“ с л.а.
марка Фолксваген Пасат, ДК № ***, управляван от водача В.П.М., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018 година до
окончателното изплащане на главниците, като
за разликите над 150 000 лв. до пълния предявен размер от 200
000лв./частичен иск от 250 000 лева/ и за законната лихва за забава върху
главниците от по 150 000 лева за периода от 16.11.2017г. до 10.05.2018 година,ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Д.З."
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Княз
Александър Дондуков" №68, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д., да заплати на С.В.М., с ЕГН ******** с
постоянен адрес *** и П. В. М., с ЕГН
********** ***, със съдебен адрес *** адв.С.Б., на основание чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от по 500 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за
погребение и съпътстващите го дейности от смъртта на
тяхната майка В.И.М., починала в резултат на ПТП на 16.11.2017 г. на
главен път І-8 (гр. С. – гр. Б.), км.167, в района на минерален плаж „Топлата
вода“ с л.а. марка Фолксваген Пасат, ДК
№ ***, управляван от водача В.П.М., ведно със
законната лихва, считано от 10.05.2018
година до окончателното изплащане на главниците, като за разликите над 500 лв. до пълния
предявен размер от 1500лв. и за законната лихва за забава върху главниците от
по 500 лева за периода от 16.11.2017г.
до 10.05.2018 година, ОТХВЪРЛЯ
исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
„Д.З." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул. „Княз Александър Дондуков" №68, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и
Р.Ц.Д., да заплати на В.П.М., с ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител П.В.М., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** адв.С.Б.Б., на основание чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди настъпили в резултат на смъртта на В.И.М./негова баба/, починала в резултат на ПТП на 16.11.2017 г. на
главен път І-8 (гр. С. – гр. Б.), км.167, в района на минерален плаж „Топлата
вода“ с л.а. марка Фолксваген Пасат, ДК
№ ***, управляван от водача В.П.М., ведно със
законната лихва, считано от 10.05.2018
година до окончателното изплащане на главницата от 10 000
лева, като за разликите над 10 000
лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв.,/частичен иск от общата сума от 100000 лв./ и за законната лихва за забава върху главницата 10000 лева
за периода от 16.11.2017г. до 10.05.2018
година, ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
„Д.З." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул. „Княз Александър Дондуков" №68, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и
Р.Ц.Д., да заплати на В.П.М., с ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител П.В.М., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** адв.С.Б.Б., на основание чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания /телесни увреждания/ в резултат на ПТП
настъпило на 16.11.2017 г. на главен път І-8 (гр. С. – гр. Б.), км.167,
в района на минерален плаж „Топлата вода“ с
л.а. марка Фолксваген Пасат, ДК № ***, управляван от водача В.П.М., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018 година до
окончателното изплащане на главницата от 10 000 лева, като за разликите над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв.,/частичен иск от общата сума
от 80 000 лв./ и за законната лихва за забава върху
главницата 10 000 лева за периода от
16.11.2017г. до 10.05.2018 година, ОТХВЪРЛЯ
исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Д.З." АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Княз Александър Дондуков"
№68, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д., да
заплати по
сметка на Окръжен съд П. на
основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна
такса в размер на 9850 лева.
ОСЪЖДА Д.З."
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Княз
Александър Дондуков" №68, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д., да заплати на адвокат С.Б.Б., с ЕГН **********,
с личен №********** и адрес ***, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 5670 лева /съобразно уважената част от
исковете на П.В.М. и В.П.М./.
ОСЪЖДА
Д.З." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул. „Княз Александър Дондуков" №68, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и
Р.Ц.Д., да заплати на общо на ищците
С.В.М., с ЕГН ******** с постоянен адрес *** и
П. В. М., с
ЕГН ********** *** и В.П.М.,
с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и
законен представител П.В.М., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** адв.С.Б.Б.,разноски
по компенсация в размер на 1817.66 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: