Определение по дело №2011/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4351
Дата: 22 ноември 2022 г. (в сила от 22 ноември 2022 г.)
Съдия: Ралица Цанкова Райкова
Дело: 20223100502011
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4351
гр. Варна, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502011 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 267
330/22.07.2022г., подадена от К. Е. А., родена на: 15.07.1963г., гражданин на Обединено
Кралство Великобритания, настоящ адрес: гр. В., ул. „М. Л.“ *, ет.*, срещу Решение № 260
345/ 08.07.2022г., поправено с Решение No 260 384 / 30.09.2022г., постановени по гр.д. №
5547 / 2020г. по описа на РС – Варна, 12 –ти състав, В ЧАСТТА, с която жалбоподателката
е осъдена да заплати на „Аква Пром“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“ 22, на основание чл.12 вр. чл.6 от
Международната конвенция по спасяване, 1989 г. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 10 800,00
лв. с ДДС- представляваща стойност на вложени материали и труд по проведена в периода
от 24.02.2020 г. до 29.02.2020 г. и на 02.03.2020 г.спасителна операция за спасяване на
моторна яхта „Hanum”, мощност 220 к.с., с двигател марка „Iveco”, флаг: Турция,
собственост на ответника.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. Твърди, че е
постановено при погрешно възприета и несъответстваща с доказателствения материал
фактическа обстановка относно действителните извършени дейности от ищеца. Твърди, че
при буря ответницата била претърпяла инцидент със своята яхта, която както визуално, така
и с оглед обстоятелството, че двигателят й бил само 220 к.с, представлявала малък
плавателен съд. По делото се установявало, че в резултат на бурното морско вълнение, м/я
„Ханъм", собственост на ответницата, била изтласкана от местостоянката си почти на брега,
в резултат на което получила две пробойни и се наклонила на една страна. С оглед
обстоятелството, че ответницата и управителят на ищцовото дружество - Росен Георгиев,
били били познати и че базата на това дружество, била в съседство на местостоянката на
лодката на ответницата - района на „Транзитна търговска зона", Георгиев предложил на
ответницата, да й помогне да извадят лодката на брега и впоследствие от ремонтира. Заявил
също, че трябва да повикат кораб с кран и смукателно устройство, който да повдигне
лодката и да я качи на товарно ремарке, с което да бъде транспортирана до зоната на сухия
док и че трябвало да се плати на собственика на кораба, който ще извади лодката. След този
разговор с ответницата, Росен Георгиев организирал среща в офиса си, между него, св.
Калин Радев и ответницата и след проведен разговор Калин Радев се съгласил да извади
1
лодката на сушата и да я транспортира до сухия док за ремонт срещу сумата от 3000 лева.
След изваждането на лодката, по искане на Росен Георгиев, ответницата му заплатила
сумата от 1500 лева и отношенията между страните приключили. Впоследствие след
извършването на ремонта от лицето - Ненчо Ненчев, ответницата заплатила още сумата от
870 лева за материали и 280 лева за труд, след което от събраните по делото доказателства
не се установява между страните да са били налице други договорки за заплащане. Твърди,
че се констатирало несъответствие на събраните по делото доказателства с определената
правна квалификация на исковата претенция. Пояснява в тази връзка, че в случая правната
квалификация на предявения иск била чл. 12 вр. чл. 6 от МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ
по спасяване, 1989 г. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, като с оглед „спасяването" било редно ищецът да
основава вземането на валидно сключен между страните договор, в който да е уговорена
цената на всяка услуга. Такъв договор между страните не съществувал, както и не
съществувала редовно издадена за това фактура. Видно от събраните по делото
доказателства, инцидентът с яхтата се бил случил на 24.02.2022г., а представената по делото
проформа фактура била съставена на 21.04.2020г., като тази фактура и приложената с
молбата от 02.06.2021г., подробна количествено-стойностна сметка, били частни документи,
като проведената въз основа на тях ССчЕ, по никакъв начин не доказвала извършването на
описаните дейности. Нещо повече,. по делото не било доказзано по силата на пълното и
главно доказване дали във връзка с дейността била издадената редовна фактура, която да е
надлежно осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество, както и дали дължимият
ДДС по тази ф-ра, бил заплатен от ищеца. Обобщава, че по делото не се установили
безспорни доказателства, от които да било видно, че исковата претенция е доказана по
основание и размер. От всички представени от ищеца по делото писмени доказателства се
установявало, че същите били съставени с оглед процеса, а от събраните гласни
доказателства не се установило, страните да са договаряли или обсъждали посочените в КСС
услуги. Неясно как съдът е определил и размерът, който бил присъдил. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да присъди разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Въззиваемата
страна оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна. Счита, че обжалваното
решение е правилно, законосъобразно, обосновано, постановено на базата на цялостен,
подробен анализ на събраните по делото доказателства относно извършените от ищеца
дейности по спасяването на имуществото на ответницата, а определената правна
квалификация съответства на събраните по делото доказателства. Решаващият съд
обосновано и правилно квалифицирал иска като такъв по чл. 12, вр. чл. 6 от
Международната конвенция за спасяване, 1989 год., вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Въззивницата не
била оспорила с отговора на исковата молба, че ищцовото дружество било извършило
действия по спасяване, както на плавателния съд, така и на личните й вещи. Изцяло
правилен бил изводът на решаващия съд, че при отчитане спецификата на договора за
спасяване по смисъла на чл. 6 от Конвенцията – условията, при които той обичайно се
сключвал, а именно в извънредна ситуация, в която следвало незабавно да бъдат извършени
необходимите дейности по спасяване, не била предвидена форма за сключването му. Що се
касаело до размера на уважената претенция, който всъщност е и предмет на обжалване в
настоящото производство, счита, че решаващият съд изключително обосновано,
компетентно и след анализ на всички, събрани по делото доказателства се бил позовал на
правото си на преценка, на основание чл. 162 от ГПК и бил определил, че исковата
претенция е основателна до размер от 9000 лв. без ДДС или 10 800 с ДДС. С представената
по делото количествено-стойностна сметка, към издадената проформа фактура, точно, ясно
и конкретно се доказвали количеството използвани материали, часове труд, стойност на
ползваните материали и труд. Стойността на издадената проформа фактура съответствала на
стойността, посочена в количествено-стойностната сметка и декларираната в дневника за
покупки за м. Май 2020 год. сума. С представените справка - декларация за ДДС и дневник -
2
покупки за м. Май 2020 год. на ищцовото дружество се доказвало, че доколкото сумите се
претендират с ДДС, същият бил платен. Моли съда да остави без уважение подадената
въззивна жалба и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
С определение No 3698 / 05.10.2022г. въззивната инстанция е констатирала, че
исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, като съдът е дал надлежни
указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 24 870 / 25.10.2022г., нередовностите са
отстранени, като ищецът поддържа, че с ответницата са сключили договор за спасителна
операция на 24.02.2020г. в устна форма в условията на неотложност, като последната е
възложила на ищцовото дружество да извърши всички необходими действия / изваждане на
лични вещи и документи, оглед, възстановяване на пробойни, отводняване и изваждане на
сушата/, като предварително й било обяснено, че цената на вложените материали и труд не
може да бъде остойностена предварително. Ответницата изразила съгласие, че спасителната
операция щяла да се остойности след приключването й. Пояснява, че ИА“МА“ били
своевременно уведомени за извършването на спасителната операция, която започнала на
24.02.2020г. и приключила на 02.03.2020г. Подробно описва отново, като преповтаря вече
посоченото в КСС, като суми, часове труд и материали. Сочи кои са лицата, извършили
работата. Отрича дружеството да е получило плащане в размер на 1500 лв.
Препис от молбата следва да бъде връчена на въззивника с указания за възможността
да изрази становище в седемдневен срок от получаването.
Жалбоподателката се позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по
делото – неправилна правна квалификация. Не се констатира твърдяното несъответствие на
дадената правна квалификация, доуточнена с решението, а именно: чл. 12 вр. чл. 6 от
МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ по спасяване, 1989 г. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с изложените от
ищеца твърдения. Въпреки че с доклада по делото ВРС е квалифицирал спора като такъв по
чл.1, ал.1 б.“с“ от Международната конвенция за арест на кораб, то с определението от
07.06.2021 г. /л.103 от първоинстанционното производство/ разпределението на
доказателствената тежест съответства на разпределението на тежестта по иск с правно
основание чл. 12 вр. чл. 6 от МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ по спасяване, 1989 г. вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, като е в съответствие и с твърденията на страните. Предвид изложеното и
съдът не дължи даване на нови указания до страните в тази насока. Спорът не е от
естество, при което служебното начало да има превес над диспозитивното и състезателното
начало, не е налице хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение
на материална норма.
Не са направени доказателствени искания от страните. Съдът, обаче, след като взе
предвид разпоредбата на чл. 162 от ГПК, а именно, че ако искът бъде установен по
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер и предвид възприетата от ВРС
стойност на водолазен час работа, съдът следва служебно да допусне изготвяне на
3
комплексна експертиза със задачи вещите лица, след като се запознаят с материалите по
делото, вкл. свидетелските показания, извършат оглед на яхтата, да посочат какъв вид
работа, вкл. колко материали са необходими да бъдат вложени, за извършването на
процесната спасителна операция по изваждането на заседналата яхта, собственост на
ответницата, съответно запушване на пробойните, като ги остойности по средни пазарни
цени, вкл. посочи единични цени за материали и конкретен вид труд.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 267 330/22.07.2022г., подадена от К.
Е. А., родена на: 15.07.1963г., гражданин на Обединено Кралство Великобритания, настоящ
адрес: гр. В., ул. „М. Л.“ *, ет.*, срещу Решение № 260 345/ 08.07.2022г., поправено с
Решение No 260 384 / 30.09.2022г., постановени по гр.д. № 5547 / 2020г. по описа на РС –
Варна, 12 –ти състав, В ЧАСТТА, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на „Аква
Пром“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор
Влайков“ 22, на основание чл.12 вр. чл.6 от Международната конвенция по спасяване, 1989
г. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 10 800,00 лв. с ДДС- представляваща стойност на вложени
материали и труд по проведена в периода от 24.02.2020 г. до 29.02.2020 г. и на 02.03.2020
г.спасителна операция за спасяване на моторна яхта „Hanum”, мощност 220 к.с., с двигател
марка „Iveco”, флаг: Турция, собственост на ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.01.2023г. от
14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ на КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО- ОЦЕНИТЕЛНА
ЕКСПЕРТИЗА, със задача на вещите лица, след запознаване с материалите по делото, вкл.
свидетелските показания, и след като извършат оглед на яхтата, да посочат какъв вид
работа, вкл. колко материали са необходими да бъдат вложени, за извършването на
процесната спасителна операция по изваждането на заседналата яхта, собственост на
ответницата, съответно запушване на пробойните, като ги остойности по средни пазарни
цени, вкл. посочи единични цени за материали и конкретен вид труд; да посочат и цената на
час водолазна дейност.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението в размер на 800 /осемстотин/ лева, платими от въззиваемата
страна – ищецът „Аква Пром“ ЕООД в производството в тридневен срок от получаване на
съобщението за настоящото определение, в който срок следва да представи и доказателства
за извършеното плащане. УКАЗВА на въззиваемата страна, че при неизпълнение на това
указание, дължимият депозит ще бъде събран принудително по реда на чл.77 ГПК.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195, ал.1 ГПК в качеството на вещи лица по
изпълнение на поставените задачи: Делян Михайлов Щерев – съдебно инженерно-
технически експертизи, оценка на: кораби, корабни машини и механизми; кораборемонт,
навигационни аварии; корабоплаване и пристанищни съоръжения и механизми; Ниво на
достъп до КИ, / под номер 442 в списъка на вещите лица/, както и Дарина Иванова
Иванова с адрес: гр. Варна, ул. „Одрин“ 18, тел: 0889 818 727 – инструктор – водолаз, които
да се уведомят след представяне на доказателства за заплащане на депозита.
4
УКАЗВА на всяко от вещите лица задължението да информира съда с мотивиран
отказ в седемдневен срок от уведомяването, в случай, че не може да изготви заключението
поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в определения
срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица преди насроченото
съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която
носи по чл. 86 ГПК. УКАЗВА на всяко от вещите лица, че за определяне на окончателен
размер на възнаграждението, е необходимо да представи към заключението си справка –
декларация, съгласно чл.2 3, ал. 2 и чл.26, ал. 1 от Наредба №2/29.05.2015г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на въззивника К. Е. А. препис от молба с вх. No 24 870 /
25.10.2022г., ведно с призовката по делото, с указания за възможността да изрази становище
в седемдневен срок от получаването.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5