№ 162
гр. Варна, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело №
20233100900717 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ и е образувано по молба на
„АЛДО МИРАМАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Сан Стефано“ № 3, представлявано от управителя
Д.С.А., с която е отправено искане за постановяване на съдебно решение за
откриване на производство по несъстоятелност на молителя поради
неплатежоспособност, а евентуално поради свръхзадълженост.
В молбата се излага, че след 2021 г. дружеството е било в невъзможност
за упражняване на пълноценна търговска дейност, а в последствие и в пълна
невъзможност за обслужване на текущите си задължения. Дружеството имало
парични задължения в т.ч. и към свързани лица в общ размер от 559 790 лева,
включително и публични задължения в размер на 214 850 лева.
Осчетоводените вземания на дружеството били към лица, които не
разполагали с имущество, много от тях били прекратили дейност, поради
което от правна страна следвало да се считат за несъбираеми и да не бъдат
вземани предвид при изследване на общото финансово-икономическо
състояние на дружеството. До 07.11.2023 г. дружеството погасявало свои
задължения към трети лица-кредитори чрез използване на предвидените в
ЗЗД способи: прихващане, цесия и др., но след тази дата възможностите му
били изчерпани. Дружеството не притежавало право на собственост върху
недвижими имоти или други вещни права. Всичко това сочело на извода, че
дружеството трайно е преустановило да упражнява търговска дейност, като
1
затрудненията му нямали временен характер. Всичко изложено обуславяло
обективното състояние на неплатежоспособност на дружеството-молител.
С оглед на така посоченото, молителят счита, че дружеството е в
състояние на неплатежоспособност, произтичаща от това, че търговеца не е в
състояние да изпълнява изискуеми задължения по търговски сделки -
доставка и продажба на стоки; материална предпоставка по чл. 608 ал. 1 т. 1
от ТЗ, или в отношение на алтернативност - ал. 3/ спиране на плащанията/ и
ал. 3, предл. последно /когато длъжника е платил или е състояние да плати
частично или изцяло вземанията на отделни кредитори / от чл. 608 от ТЗ, като
твърди, че затрудненията с плащанията нямат временен характер.
За начална дата на неплатежоспособността се сочи 07.11.2023 г., до
която дата дружеството активно е погасявало свои задължения към
доставчици, в т.ч. и свързани лица, използвайки всички способи за погасяване
на задължения предвидени в ЗЗД: прихващане, цесии, подновяване на
задължения и др.
В отношение на евентуалност, се сочи, че дружеството е
свръхзадължено, доколкото неговото имущество не е в състояние да покрие
паричните му задължения.
В проведеното открито съдебно заседание молителят „АЛДО
МИРАМАР“ ЕООД не изпраща представител.
За да се произнесе по молбата, съдът прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата е надлежно предявена от управителя на молителя „АЛДО
МИРАМАР“ ЕООД, който е процесуално легитимиран за предявяване на
искане пред съда за откриване на производство по несъстоятелност от името
на дружество (чл. 625, предл. 1 от ТЗ).
Неплатежоспособността е фактическо, обективно състояние на
търговеца, свързано най-вече с финансовия му статус. Съобразно легалната
дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ - неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка
или публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане. При преценката на
платежоспособността на търговеца следва да се има предвид обстоятелството
разполага ли същият с достатъчно имущество за покриване на задълженията
си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. С оглед на това,
при определяне на стойността на имуществото на длъжника не следва да се
взема под внимание стойността на дълготрайните материални активи, с които
длъжникът разполага, тъй като осребряването има за резултат
преустановяване на търговската дейност на дружеството, със същото се
постига ефекта на откритото производство по несъстоятелност и се поставят в
опасност интересите на кредиторите.
За установяване финансовото състояние на дружеството с молбата за
2
откриване на производството по несъстоятелност са представени писмени
доказателства. За установяване на състоянието на дружеството служебно от
съда са събрани и допълнително доказателства, като е допусната и съдебно-
счетоводна експертиза. От същите се установява, че към момента на
изготвяне на заключението на вещото лице Ж. Г. Т. задълженията на
дружеството към трети лица са в общ размер на 341 956,95 лв. Същевременно
дружеството има и публични задължения в общ размер на 126 043,29 лв.,
върху които се дължи и лихва, която към 09.01.2024 г. е в размер на 91 033,12
лв. От заключението, а и от останалите събрани по делото доказателства се
установява, че дружеството не разполага с дълготрайни материални активи и
краткотрайни такива, с които да извърши плащане по тези задължения.
Единствените активи, с които дружеството разполага са вземания от трети
лица, които за 2023 г. са в размер на 136 000 лв. Вещото лице е посочило, че
по данни от счетоводните регистри на дружеството към 2023 г. в касата на
дружеството следва да има парични средства в брой в размер на 196,71 лв.,
като тази сума не се е променила още от 2020 г., поради което вещото лице
счита, че тази сума не е налична. Този извод на вещото лице следва да бъде
споделен, доколкото се касае за платежни средства, с които дружеството
следва да извършва изпълнение на задълженията си, поради което е
невъзможно тази сума да не е променяна за период от 3 години. Отделно от
това, вземанията, които дружеството има към трети лица са от 2018 г., без да
има данни да са събирани, включително и по пътя на принудителното
изпълнение, а съгласно приложените към молбата доказателства, на искания
на молителя тези суми да бъдат платени от длъжниците е последвал отговор,
че това не може да бъде направено поради финансови затруднения на
платците. От всичко това следва, че молителят не разполага с финансови
средства, с които да извършва изпълнение на посочените по-горе публични и
частни задължения към трети лица. Само за 2023 г. дружеството има пасив от
560 000 лв., от които краткосрочните задължения са 373 000 лв., а
дългосрочните – 187 000 лв. Така посочените краткосрочни задължения за
2023 г. не могат да бъдат покрити с краткосрочните вземания, които
дружеството има към трети лица за 2023 г. Самото дружество е подавало ГФО
за 2018 г. и 2019 г., като за отчетната 2020 г. същото е подало декларация по
чл. 38, ал. 9 т. 2 от Закона за счетоводството, че не осъществява търговска
дейност. Наред с това, от данните по делото се установява, че дружеството не
разполага с наети работници, като трудовите договори с наетите такива са
прекратени към 2017 г., като само един от тях е прекратен на 19.07.2019 г. От
всичко това може да бъде направен извод, че дружеството е преустановило
извършването на търговска дейност и не може да се снабди със средства за
изпълнение на задълженията си към трети лица, като това преустановяване на
дейността не е временно, а трайно състояние. Този извод се потвърждава и от
показателите за абсолютна и незабавна ликвидност на дружеството, които за
периода 2018 г. – 2023 г. са 0.0000. Това означава, че през целия този период
дружеството не е разполагало с възможност с бързо ликвидните си активи да
3
покрива текущите си задължения. Що се отнася до показателите за бърза и
обща ликвидност, то същите за 2023 г. са 0.34646, като тези показатели
постепенно спадат за периода от 2018 г. до 2023 г., като в началото на
периода са били 2.3594, а съответно за 2019 г. – 2.0166, за 2020 г. – 1.8040, за
2021 г. – 1.5197 и за 2022 г. – 0.4503. Както е посочило вещото лице, при
резултат на показателя обща ликвидност под 1 е налице индикация за
проблем с ликвидността на дружеството, което означава, че наличните
текущи активи не са достатъчни за покриване на всички текущи пасиви. От
това е видно, че през целия посочен период от 2018 г. до 2023 г.
затрудненията на дружеството се увеличават. При това, изчислените от
вещото лице показатели са извършени въз основа на данните от счетоводните
книги, но доколкото в същите фигурират вземания от 2018 г., които не могат
да бъдат събрани, то следва да се предположи, че състоянието на дружеството
е по-тежко от посоченото, т.е. то няма никакви активи. На този извод сочат и
коефициентите за финансова автономност и коефициентът за задлъжнялост,
които от 2021 г. са отрицателна величина, а за 2023 г. са съответно -0.7571 и -
1.3208, а също така и данните за финансовия резултат на дружеството, които
от 2019 г. са отрицателна величина.
С оглед на това, може да бъде направен обоснован извод, че още от
преди 2018 г. дружеството е в състояние на невъзможност да погасява както
вече възникналите, така и евентуалните си бъдещи задължения, като това
състояние е трайно и предвид липсата на каквито и да са активи и данни за
бъдещи постъпления на дружеството, не може да се очаква преодоляване на
това състояние.
Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към
държавата по публичноправните задължения и към кредиторите по търговски
сделки предполага състояние на неплатежоспособност. Тежестта да обори
законовата презумпция по чл. 608, ал. 3 ТЗ се носи от длъжника, като за това
той следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства,
обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези
плащания или че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си. Такива в настоящото производство не са представени, още
повече, че самият длъжник твърди, че е спрял плащанията.
Дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност. То не
може да изпълни изискуеми публичноправни задължения към държавата и
задължения към кредиторите по търговски сделки, не упражнява търговската
дейност, не притежава свободни парични средства, нито възможност да
набави такива, не притежава активи. Състоянието на „АЛДО МИРАМАР“
ЕООД понастоящем е дълбоко и необратимо, съобразно анализа на събраните
доказателства като същевременно не се правят и възражения за временен
характер на финансови затруднения, по смисъла на чл. 631 ТЗ. Дружеството
не разполага с имущество, което да е достатъчно за покриване на
задълженията към кредиторите, както и за разноските по несъстоятелността.
Следователно, налице са предпоставките на чл. 630 ТЗ, във вр. с чл. 608 ТЗ за
4
обявяване неплатежоспособността на „АЛДО МИРАМАР“ ЕООД.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността, съдът
намира следното: Съдът е задължен самостоятелно да преценява началния
момент на състоянието на неплатежоспособност, въз основа на обективните
данни по делото. Той не е обвързан от диспозитивното начало, т.к. решението
му има действие спрямо всички, а последиците за третите лица могат да
бъдат твърде сериозни – така чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ прогласява нищожност на
извършено след началната дата погасяване на парично задължение.
Съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността следва да
бъде определена 31.12.2019 г., когато съгласно заключението на вещото лице
е налице превишаване на задълженията на дружеството над активите.
Въз основа на данните по делото, като е приел, че дружеството -
длъжник не притежава имущество, както за покриване на задълженията към
кредиторите, така и за покриване на разноските по несъстоятелността, с
протоколно определение от 14.03.2024 г., съдът е приканил съгласно чл. 629б
от ТЗ всички заинтересовани лица да предплатят минималните начални
разноски в производството по несъстоятелност в размер на 13 000,00 лв. В
дадения от съда срок никое от посочените лица не е заявило готовност да
стори това.
При така установените факти съдът приема, че е налице хипотезата на
чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като молителят следва да бъде обявен в несъстоятелност,
едновременно с откриването на производство по несъстоятелност, и
производството да бъде спряно. С оглед предвидената в чл. 632, ал. 2 от ТЗ
възможност за възобновяване на производството и предвид обстоятелството,
че с решението по чл. 632, ал. 1 от същия закон търговеца - длъжник не се
заличава от търговския регистър, настоящият състав приема, че имуществото
на длъжника, което ще бъде открито след решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ,
следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целта
на производството по несъстоятелността. Това налага да бъде постановена
обща възбрана и запор върху имуществото длъжника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „АЛДО МИРАМАР“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Сан
Стефано“ № 3, с начална дата 31.12.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на молителя „АЛДО
МИРАМАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Сан Стефано“ № 3.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на
„АЛДО МИРАМАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление гр. Варна, ул. „Сан Стефано“ № 3.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „АЛДО МИРАМАР“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Сан Стефано“ № 3.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност молителя „АЛДО МИРАМАР“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Сан
Стефано“ № 3.
ЗАДЪЛЖАВА молителя „АЛДО МИРАМАР“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Сан Стефано“ № 3, при
обявяване на фирмата си да прибави добавката "в несъстоятелност".
СПИРА производството по несъстоятелност на молителя „АЛДО
МИРАМАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Сан Стефано“ № 3, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено в срок
от една година от вписването на решението в ТР, по молба на длъжника или
на кредитор, при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен случай,
производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника
от ТР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от
Агенция по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис от
настоящото решение, на основание чл. 624, във вр. с чл. 622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския
регистър, на основание чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 634
от ТЗ.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на молителя.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл.634в от ТЗ.A
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6