Решение по дело №518/2016 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 275
Дата: 25 ноември 2016 г. (в сила от 7 юли 2017 г.)
Съдия: Женя Радкова Димитрова
Дело: 20163001000518
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 1 септември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № …….

 

Гр.Варна, ………… 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ Д.

ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. в.т.д. 518 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ДМВ” ЕООД срещу решение № 27/29.06.2016 година по т.д.№ 105/2015 г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта, с която е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на „Ситигаз“ АД на разпоредителна сделка, обективирана в НА 136/2014 година, с която „Ситигаз” АД гр.Разград учредява безвъзмездно право на ползване за срок от 50 години в полза на „ДМВ” ЕООД, гр.Русе върху следния свой недвижим имот : ПИ /дворно място/, находящо се в гр.Кубрат, община Кубрат, област Разград с площ от 1046 кв.м., означен като парцел XX в кв.117 по плана на града,при граници на парцела – от север-улица, от юг-парцел LX-незастроен и от изток – парцел LXI – незастроен, заедно с построения в същия имот – ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – ГАЗОСТАНЦИЯ със застроена площ от 91 кв.м., съгласно нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот на учредителя, а по скица ПИ с идентификатор 40422.505.2187, находящ се в гр.Кубрат, община Кубрат, област Разград по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/27.07.2009 година на изп.директор на АГКК с адрес на ПИ :гр.Кубрат, община Кубрат, област Разград, п.к.7300, ул.”Витоша”, с площ 991 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване:за бензиностанция, газостанция, при съседи: 40422.505.2192, 40422.505.2193, 40422.505.2196 и 40422.505.3097, ведно с 5 броя сгради, които попадат в имота с идентификатори, както следва: СГРАДА 40422.505.2187.1 със застроена площ 22 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за енергопроизводство;   СГРАДА 40422.505.2187.2 със застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за енергопроизводство;   СГРАДА 40422.505.2187.3 със застроена площ 9 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за енергопроизводство;  СГРАДА 40422.505.2187.4 със застроена площ 50 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за енергопроизводство;   СГРАДА 40422.505.2187.5 със застроена площ 127 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за енергопроизводство;   както и В ЧАСТТА, с която е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на „Ситигаз“ АД на разпоредителна сделка, обективирана в НА 137/2014 година, с която „Ситигаз” АД гр.Разград учредява безвъзмездно право на ползване за срок от 50 години в полза на „ДМВ” ЕООД, гр.Русе върху следния свой недвижим имот : ПИ с идентификатор 40422.505.2207, находящ се в гр.Кубрат, община Кубрат, област Разград по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/27.07.2009 година на изп.директор на АГКК с площ от 2990 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване:за бензиностанция, газостанция, стар идентификатор – няма, номер по предходен план: квартал 117, парцел XLII при граници и съседи: имот 40422.505.2208, 40422.505.2201, 40422.505.2064, заедно с построените в поземления имот сгради: СГРАДА 40422.505.2207.1 със застроена площ 53 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за търговия;   СГРАДА 40422.505.22207.2 със застроена площ 31 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за търговия-съгласно скица, а по документ за собственост : ПИ , находящ се в гр.Кубрат, община Кубрат, област Разград с площ от 2997 кв.м., съответствуващ на парцел XLII в кв.117 по плана на града, одобрен със Заповед 551/1980 година и Заповед 63/1995 година, при граници за парцела: от север и запад – път, от юг-парцел LVIII и от изток – парцел LIX, ведно с построения в имота търговски обект – бензиностанция, състоящ се от две масивни сгради, подобрения и съоръжения и оборудване, сграда за търговия, както и в частта относно разноските.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е допуснато при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като редица релевантни факти не са взети предвид от съда. Представена е декларация за отказ от права, поради което и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като съдът е длъжен да съобрази всички факти, които са настъпили до приключване на устните състезания. Имуществото се връща обратно в патримониума на собственика и с него се попълва масата на несъстоятелността. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявеният иск и присъди направените разноски.

Въззиваемата страна синдика Р.Т. е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението, в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която е отхвърлен иска за осъждане на „ДМВ” ЕООД да върне имотите в масата на несъстоятелността.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ.

Ищцата Р.С.Т., в качеството си на синдик на „СИТИГАЗ” АД излага в исковата молба, че с решение № 14 от 10.06.2015г. по търг.дело № 25/15г. по описа на Окръжен съд, гр.Разград е обявена неплатежоспособността на „СИТИГАЗ“ АД, определена е начална дата – 14.05.2008г. и е открито производство по несъстоятелност. Решението е обявено в търговския регистър на 10.06.2015 година. Назначена е за синдик на дружеството с определение от 13.10.2015г. Твърди се в исковата молба, че с договор за учредяване на право на ползване, обективиран в нотариален акт от 16.10.2014 година „СИТИГАЗ” АД е учредило право на ползване на „ДМВ” ЕООД, гр.Русе върху недвижими имоти. Сделката е сключена в двугодишен срок преди датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, поради което е недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелния търговец. Молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена на 27.04.2015 година. И двете сделки безспорно увреждат масата на несъстоятелността, тъй като с учреденото право на ползване значително се намалява пазарната стойност описаните недвижими имоти и с голяма вероятност ги прави непродаваеми за удовлетворяване на кредиторите.

В срока за отговор по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът „СИТИГАЗ” АД не е подал писмен отговор, не е изразил становище по предявения иск, в съдебно заседание не изпраща представител.

В срока за отговор по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът „ДМВ” ЕООД е депозирал писмен отговор и изразил становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца и поради липса на правен интерес. Твърди, че исковете са неоснователни, тъй като с учредяване правото на ползване длъжникът е запазил правото си на собственост, а ползвателя не намалява стойността на имуществото, а увеличава неговата стойност. В о.с.з. на 22.06.2016 година изразява становище за неоснователност на иска, с оглед представените декларации за отказ от правото на ползване.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С решение № 14/10.06.2016г. по търг.дело № 25/15г. по описа на Окръжен съд Разград е обявена неплатежоспособността на „СИТИГАЗ“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността – 14.05.2008г. и е открито производство по несъстоятелност. С определение от 13.10.2015г. по т.д. № 25/2015г. на ВОС Р.С.Т. е назначена за постоянен синдик на дружеството.

Видно от представените нотариални актове е, че са обективирани договори за учредяване на право на ползване, по силата на които „Ситигаз” АД гр.Разград учредява безвъзмездно право на ползване за срок от 50 години в полза на „ДМВ” ЕООД, гр.Русе върху следния свой недвижим имот : ПИ /дворно място/, находящо се в гр.Кубрат, община Кубрат, област Разград с площ от 1046 кв.м., означен като парцел XX в кв.117 по плана на града,при граници на парцела – от север-улица, от юг-парцел LX-незастроен и от изток – парцел LXI – незастроен, заедно с построения в същия имот – ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – ГАЗОСТАНЦИЯ със застроена площ от 91 кв.м., съгласно нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот на учредителя, а по скица ПИ с идентификатор 40422.505.2187, находящ се в гр.Кубрат, община Кубрат, област Разград по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/27.07.2009 година на изп.директор на АГКК с адрес на ПИ :гр.Кубрат, община Кубрат, област Разград, п.к.7300, ул.”Витоша”, с площ 991 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване:за бензиностанция, газостанция, при съседи: 40422.505.2192, 40422.505.2193, 40422.505.2196 и 40422.505.3097, ведно с 5 броя сгради, които попадат в имота с идентификатори, както следва: СГРАДА 40422.505.2187.1 със застроена площ 22 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за енергопроизводство;   СГРАДА 40422.505.2187.2 със застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за енергопроизводство;   СГРАДА 40422.505.2187.3 със застроена площ 9 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за енергопроизводство;  СГРАДА 40422.505.2187.4 със застроена площ 50 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за енергопроизводство;   СГРАДА 40422.505.2187.5 със застроена площ 127 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за енергопроизводство; както и върху следния свой недвижим имот : ПИ с идентификатор 40422.505.2207, находящ се в гр.Кубрат, община Кубрат, област Разград по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/27.07.2009 година на изп.директор на АГКК с площ от 2990 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване:за бензиностанция, газостанция, стар идентификатор – няма, номер по предходен план: квартал 117, парцел XLII при граници и съседи: имот 40422.505.2208, 40422.505.2201, 40422.505.2064, заедно с построените в поземления имот сгради: СГРАДА 40422.505.2207.1 със застроена площ 53 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за търговия;   СГРАДА 40422.505.22207.2 със застроена площ 31 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за търговия-съгласно скица, а по документ за собственост : ПИ , находящ се в гр.Кубрат, община Кубрат, област Разград с площ от 2997 кв.м., съответствуващ на парцел XLII в кв.117 по плана на града, одобрен със Заповед 551/1980 година и Заповед 63/1995 година, при граници за парцела: от север и запад – път, от юг-парцел LVIII и от изток – парцел LIX, ведно с построения в имота търговски обект – бензиностанция, състоящ се от две масивни сгради, подобрения и съоръжения и оборудване, сграда за търговия.

Представен е на л.77 отказ от учреденото право на ползване.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът е предявен от Р.С.Т., в качеството й на синдик на „СИТИГАЗ“ АД, като съгласно нормата на чл.649 ТЗ синдика разполага с активаната легитимация да предяви иска, в качеството на процесуален субституент.

За да бъде уважен искът по чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ, е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно:

Наведени са съображения в отговора, касаещи допустимостта на предявения иск.

Сделката е с дата 16.10.2014 година, а молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена на 27.04.2015 година, видно от приложеното на л.73 докзателство/ като решението е с дата 10.06.2015 година. Настоящето производство е с дата 14.12.2015 година.

Разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ е изменена с параграф 10 на ЗИД на ТЗ, обн. ДВ, бр.20/28.02.2013 година. До влизане в сила на изменението предявяването на посочените искове не беше ограничено с преклузивен срок, поради което с оглед характеристиката на преклузивните срокове същите започват да текат занапред от момента на определянето им и крайният срок за предявяване на иска е едногодишен от датата на влизане на ЗИДТЗ /обн. ДВ, бр.20/28.02.2013 година/ , но само за заварените случаи. Съгласно параграф 14, ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ параграф 10 се прилага и по отношение на заварените от този закон производства за попълване на масата на несъстоятелността. В настоящия случай датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност е след изменението на ТЗ, поради което едногодишният срок започва да тече от тази дата и към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл.

Датата на разпоредителната сделка с имота е 16.10.2014 година, поради което сделката попада в периода, в който може да се атакува-двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ.

Разпоредителната сделка с имота е увреждаща кредитора, тъй като с нея длъжникът затруднява удовлетворяването на кредитора и възможността да се погаси вземането чрез принудително изпълнение върху имота.

Основното оплакване във въззивната жалба касае новонастъпилия факт на отказ от правото на ползване, релевиран в хода на процеса като новонастъпил факт и установен с представената на л.77 декларация.

Безспорно отказа от права има действие занапред и ще рефлектира върху основателността на предявения иск по чл.34 ЗЗД за връщане на даденото в масата на несъстоятелността, който не е предмет на настоящето въззивно производство.

Спорно е налице ли е правен интерес от предявяването на иска, предмет на въззивното производство.

За да се отговори на този въпрос и с оглед подържаното становище от синдика за правните последици на решението по иск по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ следва да се даде отговор на въпроса за действието на решението по този иск.

Искът по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ е конститутивен и има за предмет обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на изрично посочени действия и сделки в уредените от закона хипотези и очертани рамки. Искът е способ за попълване на масата на несъстоятелността, тъй като с уважаването му се констатира относителната недействителност и се постига правната промяна – възстановяване на правното положение преди сключване на сделката или извършване на действието и се открива възможността чрез осъдителен иск да се иска връщане на даденото /в този смисъл и решение No-89/10.05.2016 година, постановено по т.д.720 по описа за 2015 година на ВКС, I т.о., ТК/.

Защитата, която се търси с конститутивния иск включва в себе си защитата, която се търси с установителния иск : разрешаване на спора относно потестативното право със сила на пресъдено нещо, като наред с това се търси и да се предизвика промяна в гражданскоправните отношения между страните по сделката.

В процесния случай когато се претендира съществуването на потестативното право да се иска обявяване на относителната недействителност на сделката правната промяна, която се цели е да се отрече валидността на сделката с цел пристъпване от кредитора към принудително изпълнение. Сделката между страните е валидна и поражда действие, но по отношение на определен кръг лица, в случая кредиторите на несъстоятелността се приема, че не е напускала патримониума на длъжника, за да се удовлетвори претенцията на кредиторите. Само по отношение на кредиторите на несъстоятелността приобретателят по сделката не се смята за притежател на субективното право. Правната промяна настъпва въз основа на признатото със съдебното решение потестативно право, а правния интерес е винаги да се осигури противопоставимост на правата на кредитора при конкуренцията на права, чрез отричане правото на приобретателя, което към момента на даване ход на устаните състезания вече не му принадлежи.

Винаги когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване е налице интерес от предявения конститутивен иск, защото ищецът не разполага с друг способ за да постигне дължимата правна промяна. Липсва правен интерес от предявяване на конститутивен иск, когато целената правна промяна е настъпила по силата на други факти /в този смисъл решение No-312/28.10.2014 година, постановено по гр.д.2800 по описа за 2014 година на ВКС, IV гр.о./

Съдът е длъжен да следи служебно за допустимостта на предявения иск, като наличието на правен интерес е процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, а правния интерес следва да е налице до даване ход на устните състезания.

На осн. чл.235, ал.3 ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид всички новонастъпили факти, какъвто факт е представения отказ от правото на ползуване.

Отказът от учреденото право на ползуване го погасява, като правото е в патримониума на длъжника и може да бъде обект на принудително изпълнение, поради което целената правна промяна и защитата, която се търси с конститутивния иск, а именно пристъпване към принудително изпълнение е постигната.

Тъй като между страните по сделката същата поражда действие и е действителна приобретателят ползува вещта на годно правно основание, поради което не е налице твърдяната от синдика възможност да се претендира обезщетение за ползите, от което е лишен длъжника.

Предвид липсата на правен интерес, производството по иска се явява процесуално недопустимо, поради което следва да бъде прекратено, а решението на първоинстанционния съд обезсилено.

Съобразно изхода на спора и на основание чл.649, ал.6 от ТЗ, масата на несъстоятелността на „Ситигаз” АД следва да бъде осъдена да внесе по сметка на Варненски апелативен съд дължимата държавна такса за двете инстанции в размер на 675.91 лв.

Съдът намира, че тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото и отказът от право на ползуване е направен в хода на процеса след получаване на препис от исковата молба не са налице предпоставките за присъждане на разноски, поради което и искането на процесуалния представител на ответника не следва да бъде уважено. /ТР No-119/01.12.1956 година ОСГК на ВКС, т.1/

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 27/29.06.2016 година по т.д.№ 105/2015 г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта, с която е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на „Ситигаз“ АД на разпоредителна сделка, обективирана в НА 136/2014 година, с която „Ситигаз” АД гр.Разград учредява безвъзмездно право на ползване за срок от 50 години в полза на „ДМВ” ЕООД, гр.Русе върху следния свой недвижим имот : ПИ /дворно място/, находящо се в гр.Кубрат, община Кубрат, област Разград с площ от 1046 кв.м., означен като парцел XX в кв.117 по плана на града,при граници на парцела – от север-улица, от юг-парцел LX-незастроен и от изток – парцел LXI – незастроен, заедно с построения в същия имот – ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – ГАЗОСТАНЦИЯ със застроена площ от 91 кв.м., съгласно нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот на учредителя, а по скица ПИ с идентификатор 40422.505.2187, находящ се в гр.Кубрат, община Кубрат, област Разград по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/27.07.2009 година на изп.директор на АГКК с адрес на ПИ :гр.Кубрат, община Кубрат, област Разград, п.к.7300, ул.”Витоша”, с площ 991 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване:за бензиностанция, газостанция, при съседи: 40422.505.2192, 40422.505.2193, 40422.505.2196 и 40422.505.3097, ведно с 5 броя сгради, които попадат в имота с идентификатори, както следва: СГРАДА 40422.505.2187.1 със застроена площ 22 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за енергопроизводство;   СГРАДА 40422.505.2187.2 със застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за енергопроизводство;   СГРАДА 40422.505.2187.3 със застроена площ 9 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за енергопроизводство;  СГРАДА 40422.505.2187.4 със застроена площ 50 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за енергопроизводство;   СГРАДА 40422.505.2187.5 със застроена площ 127 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за енергопроизводство;   както и В ЧАСТТА, с която е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на „Ситигаз“ АД на разпоредителна сделка, обективирана в НА 137/2014 година, с която „Ситигаз” АД гр.Разград учредява безвъзмездно право на ползване за срок от 50 години в полза на „ДМВ” ЕООД, гр.Русе върху следния свой недвижим имот : ПИ с идентификатор 40422.505.2207, находящ се в гр.Кубрат, община Кубрат, област Разград по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/27.07.2009 година на изп.директор на АГКК с площ от 2990 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване:за бензиностанция, газостанция, стар идентификатор – няма, номер по предходен план: квартал 117, парцел XLII при граници и съседи: имот 40422.505.2208, 40422.505.2201, 40422.505.2064, заедно с построените в поземления имот сгради: СГРАДА 40422.505.2207.1 със застроена площ 53 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за търговия;   СГРАДА 40422.505.22207.2 със застроена площ 31 кв.м., брой етажи 1, предназначение:сграда за търговия - съгласно скица, а по документ за собственост : ПИ , находящ се в гр.Кубрат, община Кубрат, област Разград с площ от 2997 кв.м., съответствуващ на парцел XLII в кв.117 по плана на града, одобрен със Заповед 551/1980 година и Заповед 63/1995 година, при граници за парцела: от север и запад – път, от юг-парцел LVIII и от изток – парцел LIX, ведно с построения в имота търговски обект – бензиностанция, състоящ се от две масивни сгради, подобрения и съоръжения и оборудване, сграда за търговия, както и в частта за разноските и

ПРЕКРАТЯВА производството по исковете на Р.С.Т., в качеството и на синдик срещу „Ситигаз“ АД и „ДМВ” ЕООД за прогласяване на относителната недействителност на договори за учредяване право на ползуване, обективирани в НА No-136/2014 година, вх.рег.No-3559/16.10.2014 година, акт 85, том 14, дело 2720 на СВ и НА No-137/2014 година, вх.рег.No-3567/16.10.2014 година, акт 92, том 14, дело 2727 на СВ, на нотариус с рег.No-004 в регистъра на нотариалната камара, на осн. чл.647, ал.1, т.2 ТЗ.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „СИТИГАЗ“ АД да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 675.91 лева, представляваща дължима държавна такса, на осн. чл. 649, ал.6 от ТЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: