РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. , 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Б. Божинов
при участието на секретаря Калина Хр. Попова
като разгледа докладваното от Валентин Б. Божинов Гражданско дело №
20211220100882 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
предявена от “Д. КР.“ АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към Агенцията
по вписвания с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
1592, бул. „Хр. К.” № 43, представлявано от Г. Ал. Г. - изпълнителен
директор, срещу К. Г. М., ЕГН **********, от с. Абл., общ. Х., обл. Бл., ул.
„Д. Х.“ № 11.
Иска се да бъде признато за установено, че К. Г. М., ЕГН **********,
дължи на „Д. КР.“ АДСИЦ, с ЕИК: ********* сумите, заявени по реда на
заповедното производство и предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 20191220101519 по описа
на PC - Гоце Делчев, а именно: 1. 1552.12 лв. /хиляда, петстотин петдесет и
два лева и дванадесет ст./, представляваща неплатената от К. Г. М. сума за
погасяване на парично вземане, цедирано от „БАНКА ДСК" ЕАД на „Д. КР.
АДСИЦ, съгласно Договор за продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2016 г. и
Приемо-предавателен протокол към него, което вземане произтича от
сключен между М. и „БАНКА' ДСК" ЕАД Договор за стоков кредит №
******** от 27.03.2014 г. и включва: 1.1. 808.00 лв. - главница, дължима за
1
периода от 27.04.2014 г. до 27.03.2015 г.; 1.2. 523.97 лв. -
договорна/възнаградителна лихва, дължима за периода от 27.04.2014 г. до
08.02.2016 г.; 1.3. 120.00 лв. - фиксирана по размер еднократна такса за
разходи при изискуем кредит, начислена на основание раздел „Кредити" от
приложимата „Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които банка ДСК
прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица" и 1.4. 100.15 лв.
- наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода от
11.09.2014 г. до 08.02.2016 г. вкл. Претендира се и законната лихва върху
долупосочените суми, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
до окончателното им изплащане.
Ответникът, чрез назначения му особен представител представя
писмен отговор в законоустановения срок, като излага подробни съображения
за неоснователност на предявените искове. Навежда твърдения, че
уведомлението за направеното прехвърляне на вземането от Банка ДСК на
ищцовото дружество не е достигнало до ответника и за същия не е ясно, че
следва да извърши плащане на задължението на трето лице, както и че
исковата молба също не е връчена на ответника, а на особения му
представител, който няма връзка с ответника.
Към исковата молба е приложено от ищцовото дружество
Уведомително писмо от Банка ДСК ЕАД до ответника М., за извършената
цесия.Това уведомително писмо обаче е без дата на изготвяне и към него не е
приложен писмен документ – съобщение, обратна разписка или пощенски
плик, от които да е ясно дали това уведомление е било изпратено за връчване
на длъжника М. и дали му е връчено по надлежния предвиден в закона
ред.При това положение следва да се приеме, че длъжникът не е надлежно
уведомен за цесията и с получаването на препис от исковата молба с
изявление за цесията от особения представител на ответника, защото това
получаване от особения представител няма материално правно значение.
Връчването на особен представител не би могло да се приравни, нито на
връчване на ответника (поради невъзможност за извършване на фактически
действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието
на длъжника за цесията), нито на упълномощен адвокат, който би могъл да
извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител спрямо
отсъстващата страна, произтича от акт на съда, с който е назначен той, като
2
приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се
свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК - (в този смисъл и мотивите на
т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело №
6/2012г. на ОСГТК, ВКС), която представителна власт е ограничена, арг. чл.
29, ал. 5 ГПК, което води до извода, че особеният представител не притежава
пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в
материалното правоотношение. В тази насока се съобрази и изложеното в
редица решения на ВКС относно изявлението за наследника за приемане на
наследство, ВКС е приемал, че изявлението на наследника не може да се
замести от назначен от съда представител на същия / напр. определение №
315 от 23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г., Г. К., І г. о. на ВКС/.
По изложените съображения и с оглед на обстоятелството, че в
процесния случай цесията на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е породила
своето действие спрямо длъжника, съдът намира, че ищецът не е
материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу
ответника, тъй като последният не дължи да престира на него, а на стария
кредитор. С оглед на което, предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, се явяват неоснователни и недоказани, и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора, направените от ищеца
разноски остават в негова тежест и ответникът не дължи да възстанови
такива на ищеца.
Водим от изложеното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от “Д. КР.“
АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в гр. С., 1592, бул. „Хр. К.” №
43, представлявано от Г. Ал. Г. - изпълнителен директор, против К. Г. М.,
ЕГН **********, от с. Абл., общ. Х., обл. Бл., ул. „Д. Х.“ № 11, с които се
иска да бъде признато за установено, че К. Г. М., ЕГН **********, дължи на
„Д. КР.“ АДСИЦ, с ЕИК: ********* сумите, заявени по реда на заповедното
3
производство и предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 20191220101519 по описа на PC - Гоце
Делчев, а именно: 1552.12 лв. /хиляда, петстотин петдесет и два лева и
дванадесет ст./, представляваща неплатената от К. Г. М. сума за погасяване на
парично вземане, цедирано от „БАНКА ДСК" ЕАД на „Д. КР.“ АДСИЦ,
съгласно Договор за продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2016 г. и Приемо-
предавателен протокол към него, което вземане произтича от сключен между
М. и „БАНКА' ДСК" ЕАД Договор за стоков кредит № ******* от 27.03.2014
г. и включва: 808.00 лв. - главница, дължима за периода от 27.04.2014 г. до
27.03.2015 г.; 523.97 лв. - договорна/възнаградителна лихва, дължима за
периода от 27.04.2014 г. до 08.02.2016 г.; 120.00 лв. - фиксирана по размер
еднократна такса за разходи при изискуем кредит, начислена на основание
раздел „Кредити" от приложимата „Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, които банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиенти -
физически лица" и 100.15 лв. - наказателна лихва, начислена върху
просрочените суми за периода от 11.09.2014 г. до 08.02.2016 г. вкл., ведно със
законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 05.11.2019 г. до окончателното им
изплащане.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ОС Благоевград.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
4