Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 26.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 685/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.С.П., с ЕГН- **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 000460 от 12.03.2019 г. издадено от началник сектор
в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.64 ал.4 във
вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР й е наложена
глоба в размер на 100 лева.
В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че вмененото нарушение не е
извършено, поради което НП е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се явява лично,
като поддържа жалбата си и дава излага аргументирано становище в подкрепа на
искането си за отмяна на НП, поради неговата незаконосъобразност.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. С АНП е депозирано
писмено становище, в което излага доводи за обоснованост и законосъобразност на
НП, поради което моли същото да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като
неоснователна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на
процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателката
е санкционирана с НП, за това че на 21.02.2019 г., около 11,15 часа, в гр.
Пазарджик, на ул. „Виделина“, след като й е било разпоредено устно от
полицейски орган да спре да говори по телефона и да изслуша указанията му, е
отказала да изпълни отдаденото й полицейско разпореждане от мл. експерт Б.Б. в
качеството му на полицейски орган, отдадено в изпълнение на възложените му
функции по охрана на обществения ред и превенция.
Поради тази причина св. Б.Б. съставил
на жалбоподателката АУАН с бл. № 200012/21.02.2019 г. за неизпълнение на
полицейско разпореждане, в нейно присъствие и в присъствието на свидетеля И.В.Ш.,
след което й го предявил и връчил срещу подпис. В акта жалбоподателката вписала
собственоръчно, че има възражения,а именно че полицаят се държи грубо,
заплашвал я и я изгонил, както и че ситуацията не е описана точно и ясно.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което
било връчено лично на жалбоподателката П. на 27.03.2019 г., а жалбата против НП
била подадена от нея чрез АНО до съда и входирана в деловодството на РУ-
Пазарджик на 29.03.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя св.
Б.Б., както и от писмените доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
След извършена
служебна проверка съдът установи, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение и то от категорията
на съществените, накърняващи правото на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да разбере какво нарушение му се
вменява и адекватно да организира защитата си срещу него.
Според настоящия
съдебен състав, издаденото НП не отговаря на императивното изискване на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, която правна норма въвежда като задължителен реквизит на НП пълно
точно и ясно описание на нарушението, като се посочат обстоятелствата, при
които е извършено. Такова нарушение е допуснато и при съставянето на
предхождащия го АУАН, като е нарушена съответно разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН.
Повдигнатото административно
обвинение е за нарушение на разпоредбата на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 и във вр.
с ал.1 от ЗМВР. Първата разпоредба разписва, че разпорежданията на полицейския
орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно
за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
Според ал.2 на посочения член, при невъзможност да се издадат писмено
разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е
разбираем за лицата, за които се отнасят. Алинея 1 на чл.64 от ЗМВР разписва,
че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено.
При
това положение на първо място е абсолютно задължително да се посочи какво точно
е издаденото разпореждане, тоест съдържанието му, неговата форма, от кого е
издадено (за да се установи дали това лице е полицейски орган по смисъла на
закона), по повод изпълнението на какви функции конкретно е издадено това
разпореждане и с какви действия съответното лице не е изпълнило разпореждането.
В АУАН и в НП буквално е посочено, че на жалбоподателката след „като й и разпоредено устно от полицейски
орган да спре да говори по телефона и да изслуша указанията му, е отказала да
изпълни отдаденото й полицейско разпореждане от мл. експерт Б.Б. в качеството
му на полицейски орган, отдадено в изпълнение на възложените му функции по
охрана на обществения ред и превенция.“
На първо място от
така посочените обстоятелства не става ясно по какъв повод е било разпоредено
на жалбоподателката да спре да говори по телефона, какви са тези указания,
което е трябвало „да изслуша“ и в каква връзка същите са били дадени/е трябвало
да бъдат дадени. Едва в съдебно заседание пред въззивната инстанция от разпита
на актосъставителя св. Б.Б. стана ясно, че той и колегата му са констатирали
преди това извършено от жалбоподателката нарушение на правилата за движение по
ЗДвП и по този повод решили да й извършат проверка. В хода на същата,
реализирана в полицейската приемна, докато той уточнявал дали да й състави фиш
или АУАН и какви са последиците от нейното нарушение, телефонът на
жалбоподателката звъннал и тя започнала да провежда разговор, поради което
той й разпоредил да спре да говори по
телефона и да слуша какво й разяснява, но тя отказала да спре разговора и
излязла от приемната. От изявлението на жалбоподателката стана ясно, че лицето,
което й се е обадило е нейното малолетно дете и тя като майка е била притеснена
и затова е провела разговора. От тези гласни доказателства се установява по
какъв повод е издадено разпореждането, какви са били указанията на полицейския
служител и респективно с какви действия не е изпълнено разпореждането.
Недопустимо е обаче едва във въззивната инстанция да се установяват
съставомерни обстоятелства, елементи от фактическия състав на нарушението и да
се замества волята на АНО с акта на съда.
В този ред на
мисли едва с показанията на св. Б. се уточни, че същият има качеството на
полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР, тъй като същият заяви, че
работи като мл. инспектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик. В този смисъл
като орган в районно полицейско управление, което е структурно звено на
областната дирекция на МВР, който пряко осъществява дейност по чл.6 ал.1 т.2 от ЗМВР- охранителна дейност, св. Б. несъмнено се явява полицейски орган, който
може да издава разпореждания по чл.64 ал.1 от ЗМВР, както и да съставя АУАН.
Нито в АУАН обаче, нито в НП при описанието на нарушението е посочено
длъжността и местоработата на полицейския орган, посочено е единствено неговото
име и какви функции са му възложени. От страна на АНО не са ангажирани и
доказателства в тази насока. При това положение санкционираното лице, а и съдът
също, е лишено от възможността да разбере дали разпореждането е издадено от
полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР, респ. направено ли е било
това в съответствие с възложените му функции, само в който случай разпореждането
би имало задължителен характер и същото следва да бъде изпълнено.
Така посочените
допуснати процесуални нарушения водят до незаконосъобразност на НП, което пък е
достатъчно основание за неговата отмяна.
Съдът обаче намира, че е налице и още едно основание
за отмяна на НП, дори и хипотетично да се допусне, че не са налице визираните
по-горе нарушения на процесуалния закон. Настоящият съдебен състав приема, че
дори и да е извършено конкретното деяние, то само формално осъществява
признаците на административно нарушение съгласно дефиницията на чл.6 от ЗАНН и
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Задължението на
полицейските органи да регистрират нарушението чрез съставяне на АУАН не
освобождава наказващият орган от задължението му да прецени конкретната
обществена опасност на деянието, която в случая е малозначителна, поради което
жалбоподателката е следвало да бъде освободена от налагане на наказание, като
бъде предупредена устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушението ще й бъде наложено административно
наказание. При преценката за маловажност
на случая е без значение, че нарушението е формално, тъй като общата разпоредба
на чл.28 от ЗАНН е приложима за всички видове нарушения, като с оглед
конкретните обстоятелства следва да се прецени, дали деянието поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 112/82 г. ОСНК на ВС и
т.8 от ППВС № 3/1982 г. В конкретния случай следва да се има предвид причината,
поради която не е изпълнено полицейското разпореждане, а именно проявената
тревожност на жалбоподателката като майка и родител за малолетното й дете, с
което всъщност е проведен разговора. Освен това каса е се за инцидентен случай,
като нарушението е за първи път и жалбоподателката не отрича извършеното от нея
преди това нарушение на ЗДвП като е понесла отговорността за същото. От страна
на АНО при това не са ангажирани каквито и да е отегчаващи вината на
санкционираното лице обстоятелства. При това положение несъмнено извършеното от
жалбоподателката характеризира случая като маловажен, поради
своята явно незначителна обществена опасност. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, то това е основание за отмяна на НП.
По изложените съображения съдът
счита, че оспореното НП е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
000460 от 12.03.2019 г. издадено от началник сектор в РУ-
Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което на Н.С.П., с ЕГН- **********, с адрес ***,
за нарушение на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР на основание
чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 100 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: