№ 31067
гр. София, 05.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й. Н. СТ.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20221110170894 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Ю. А. срещу „фирма“ АД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба и е
предявил насрещна искова претенция. От ответника по насрещния иск не е постъпил
отговор в срок.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства, като на ответника следва да бъдат дадени указания да завери представените с
отговора на исковата молба и насрещната искова молба документи с „вярно с оригинала“.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи извлечение от
счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за
погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги по Договор за
паричен заем № 10166734, вкл. да предостави и копие от договора и СЕФ, което искане
съдът намира за допустимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено за
документите, които не са представени с отговора на исковата молба.
Относно искането на ищеца по насрещния иск за допускане на ССчЕ съдът намира, че
следва да се отложи произнасянето до първото по делото съдебно заседание и изслушване
на становището на ответника по обратните искове.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Дирекция „Регистри“ при БНБ, на база на което да му бъде предоставена информация
относно всички сключени договори за потребителски кредит между страните, както и данни
за движението по тях, съдът намира за неотносимо към предмета на спора, поради което
следва да бъде оставено без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.01.2024г. от 14:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „фирма“ АД
1
насрещни осъдителни искове.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като писмени доказателства
по делото, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в срок до съдебното заседание да
завери приложените към отговора на исковата молба и насрещната искова молба документи
с „вярно с оригинала“, като вземе предвид че при неизпълнение същите ще бъдат изключени
от доказателствата по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „фирма“ АД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи извлечение от счетоводството си за
всички извършени плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по
кредита, разписки, извадка от счетоводните книги по Договор за паричен заем №
10166734/11.10.2022г., сключен с Г. Ю. А., вкл. да предостави и СЕФ. При неизпълнение
съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за
чието доказване страната е създала пречки.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца по обратните искове за допускане на
ССчЕ до провеждането на първото по делото съдебно заседание и изслушване на
становището на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е от Г. Ю. А. срещу „фирма“ АД установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че неустоечна клауза, уговорена в
чл. 12, ал. 4 от Договор за потребителски кредит № 10166734/11.10.2022г. е нищожна като
противоречаща на закона, добрите нрави, нарушаване принципа на справедливост,
заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Предявени са насрещни осъдителни искове от „фирма“ АД срещу Г. Ю. А. с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1200 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за заем с код № 10166734 от
11.10.20202г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване
на насрещния иск – 20.03.2023г. до окончателното погасяване на задължението, и 104 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2022г. до 28.02.2023г.
Ищецът твърди, че на 11.10.2022г. е сключил договор за паричен заем № 10166734 с
„фирма“ АД, като бил отпуснат заем в размер на 613,55 евро или левовата равностойност в
размер на 1200 лева, брой погасителни вноски – 20, двуседмични, като размерът на
месечния лихвен процент не бил посочен, ГПР бил определен в размер на 43,70 %, а ГЛП –
40,05 %. В чл. 12 от договора било посочено, че в срок до 7 дни договорът следва да бъде
обезпечен с гарант – трето физическо лице, което да отговаря на множество изисквания,
като при непредставянето му в срок заемателят дължи неустойка в размер на 636 лева, която
се заплаща разсрочено и която била начислена още при сключване на договора. Счита, че
договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена
предвидената форма. Поддържа, че договорът е нищожен, тъй като ГПР бил посочен
единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване. На следващо място, твърди, че посоченият в договора
размер на ГПР е грешен, като действителният е в пъти по-висок от посочения и нарушава
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че в договора не била посочена каква е договорната лихва, която
следвало да плати. Твърди, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в
толкова кратък срок поръчител, отговарящ на изискванията, поради което договорът бил
нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Поддържа, че с клаузата за неустойка се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение-
недадено обезпечение, от което, обаче, не произтичали вреди. Счита, че подобно
кумулиране на неустойка с лихва за забава било недопустимо. Твърди, че клаузата за
неустойка е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и че не е
2
индивидуално уговорена съгласно чл. 146 ЗЗП. Поддържа, че грешното посочване на
размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респ. целият договор следва да се обяви за недействителен на основание
чл. 22 ЗПК. Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл.
22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че липсвали каквито и да било условия за
прилагането на ГЛП. Поддържа, че клаузите в договора не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че целият договор
за потребителски кредит е нищожен, евентуално негови клаузи, а именно неустоечна клауза.
Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск. Твърди се, че процесните задължения са уговорени законосъобразно и са
изложени подробни съображения в защита на тази теза. Счита за неоснователни
възраженията на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите
на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК като счита, че условието по чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК е
приложимо при променливи лихвени проценти, а в процесния случай е предвидено и се
касае за фиксиран годишен лихвен процент. Сочи още, че в разглежданият казус размера на
ГПР е посочен в договора, като същият се формира по определения в Приложение № 1 към
ЗПК начин. В това приложение били посочени реда и начина на изчисление на ГПР, както и
значимите компоненти по изчисляването му. Поддържа, че в случай, че съдът приеме, че
договорната клауза за неустойка е неравноправна поради противоречието й с добрите нрави,
то нищожността на клаузата не водела до недействителност на целия договор за кредит,
поради което на основание чл. 23 ЗПК се дължала чистата стойност на кредита. Сочи, че
клаузата имала относително самостоятелен характер по отношение на целия договор, поради
което и без нея договорът би имал правно действие. Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът ведно с отговора на исковата молба и в срока по чл. 211 от ГПК представя
насрещна искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника по насрещния иск Г. Ю. А. да заплати на кредитора „фирма“ АД като
правоприемник на „фирма“ ЕООД сума в размер на 1304 лева, от които: 1200 лева, дължима
главница по договор за заем с код № 10166734 от 11.10.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, дължима от датата на подаване на насрещния иск – 20.03.2023г. до
окончателното погасяване на задължението и 104 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 25.10.2022г. до 28.02.2023г. Изложени са съображения, че между страните бил
сключен договор за паричен заем № 10166734 от 11.10.2022г., по силата на който ищецът
получил в заем сумата от 1200 лева. Сочи, че заемните средства били предоставени на
потребителя съобразно посочените в договора условия- за срок от 20 седмици, ГПР в
размер на 43,70 % и ГЛП – 40,05 %. Крайният падеж за погасяване на задълженията бил
28.02.2023г. Поддържа, че заемателят не изпълнил задълженията си по чл. 12, ал. 1, ал. 2 и
ал. 2 от договора, както и че падежът, размерите и съдържанието на дължимите погасителни
вноски се уреждали съгласно погасителен план по чл. 12, ал. 6 от договора. Искането към
съда е да уважи предявените осъдителни искове.
Ответникът по насрещния иск- Г. Ю. А., не е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД-
сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорените
клаузи, а в тежест на ответника е да установи, че оспорените клаузи са действителни,
включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички
необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни
норми.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
че следва да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение
3
между страните по договор за заем, предоставянето на заетата сума, размера на
претендираните главница и възнаградителна лихва.
В доказателствена тежест на ответника и при установяване на гореописаните
обстоятелства да докаже плащане на процесните задължения.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните следните обстоятелства: че на 11.10.2022г. между страните е сключен договор за
паричен заем № 10166734/11.10.2022 г., по силата на който е предоставен заем в размер на
1200 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(https://mediation.mjs.bg/Register/Mediators).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4