№ 83
гр. Кърджали, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20225140100626 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от ищеца чрез процесуалния представител адв. М. Ш., в
която сочи, че с нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на недвижим
имот № ********** на А.Г. - помощник нотариус по заместване при К.Д. - нотариус в
района на Кърджалийски районен съд, вписан в регистъра на нотариалната камара под №
***, като твърди, че С.Т.Г. с ЕГН ********** й учредила, безвъзмездно и пълно вещно
право на ползване върху свой собствен недвижим имот - неурегулиран поземлен имот,
находящ се в урбанизираната територия на с. ********* обл. Кърджали, с площ 612 кв.м по
скица, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, при съседи на целия имот: север - път; юг - имот на Ш.Х.; запад -
улица и изток - И.М.. Сочи, че С.Т.Г. й продала следния свой собствен недвижим имот,
представляващ масивна жилищна сграда, изградена през 1977 г. в южната част на имота със
застроена площ 87 кв.м, състояща се от три стаи и салон и стопанска постройка -
полумасивна сграда на един етаж, изградена през 1980 г. в северозападната част на имота
със застроена площ 20 кв.м и съдържащо едно складово помещение, построени върху
неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. ********* обл.
Кърджали, с площ 612 кв.м по скица, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с
начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, при съседи на целия имот: север -
път; юг - имот на Ш.Х.; запад - улица и изток - И.М.. Твърди, че преди изповядване на
сделката праводателката й и нейният син, с устна договорка били предоставили този имот
под наем на ответника Г. Р., тяхна родственица, да ползва имота, като вместо плащане на
наем да се грижи за имота, да поддържа имота в добро състояние и да го пази от
посегателства. Сочи, че след като придобила с покупко-продажба собствеността върху
1
сградите в имота и й било учредено право на ползване върху поземления имот с площ 612
кв.м, поканила ответника Г. Р. Р. да освободи имота и да й отстъпи владението над него, а тя
й отговорила, че желае да закупи имота. Твърди, че с нотариална покана рег. № ******,
която сочи, че била връчена от Л.Т. нотариус в район PC - Кърджали, рег. № *** на
нотариалната камара, поканила Г. Р. в едномесечен срок от получаване на нотариалната
покана да се яви в кантората на нотариуса, да освободи и предаде владението на имотите
описани по-горе на нейния пълномощник адв. М. Ш. от АК - Кърджали. В случай, че не
освободи имотите и не предаде същите с протокол за предаване на пълномощника й, сочи,
че се задължава да й плати ежемесечен наем в размер на 400 лв. от датата на връчване на
нотариалната покана до окончателното им освобождаване и предаване на владението.
Твърди, че нотариалната покана е връчена на 07.08.2021 г. лично на Г. Р. Р.. Сочи, че до
датата на предявяване на исковата молба, Г. Р. Р. не освободила имотите и не й предала
владението над същите. Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска и осъди
ответницата Г. Р. Р., с адрес с. ********, с ЕГН ********** да й отстъпи собствеността и
предаде владението върху: 1. неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната
територия на с. ********* обл. Кърджали, с площ 612 кв.м по скица, с трайно
предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: индивидуално
застрояване, при съседи на целия имот: север - път; юг - имот на Ш.Х.; запад - улица и изток
- И.М.; 2. Масивна жилищна сграда, изградена през 1977 г. в южната част на имота със
застроена площ 87 кв.м, състояща се от три стаи и салон и стопанска постройка -
полумасивна сграда на един етаж, изградена през 1980 г. в северозападната част на имота
със застроена площ 20 кв.м и съдържащо едно складово помещение, построени върху
неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. ********* обл.
Кърджали, с площ 612 кв.м по скица, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с
начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, при съседи на целия имот: север -
път; юг - имот на Ш.Х.; запад - улица и изток - И.М.. Моли съда на основание чл. 59 от ЗЗД
да осъди Г. Р. Р., с адрес с. ********, с ЕГН **********, да й заплати сумата от 2500 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без основание на процесния имот /сгради и
парцел/ за периода, считано от 07.08.2021 г. - дата на връчване на нотариална покана, рег. №
****** на Нотариус Л.Т. до датата на предявяване на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяването на иска до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата
чрез процесуалния представител адв. С. М., в която сочи, че предявеният иск с правно
основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД е процесуално допустим, но неоснователен. Твърди,
че не се спори по делото, че тя и цялото й семейство ползва и владее необезпокоявано от
2003 г. неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.
********, обл. Кърджали, с площ 612 кв.м по скица, с трайно предназначение: урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, при съседи на целия
имот: север - път; юг - имот на Ш.Х.; запад - улица и изток - И.М. и масивна жилищна
сграда, изградена през 1977 г. в южната част на имота със застроена площ 87 кв.м, състояща
2
се от три стаи и салон и стопанска постройка - полумасивна сграда на един етаж, изградена
през 1980 г. в северозападната част на имота със застроена площ 20 кв.м и съдържащо едно
складово помещение, построени върху неурегулиран поземлен имот, находящ се в
урбанизираната територия на с. ********* обл. Кърджали, с площ 612 кв.м по скица, с
трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, при съседи на целия имот: север - път; юг - имот на Ш.Х.; запад -
улица и изток - И.М.. Оспорва описаните в исковата молба обстоятелства и счита, че същите
не отговарят на действителното положение. Твърди, че тя и цялото й семейство през 2003 г.
са закупили процесния имот от С.Т.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.
Кърджали, общ. Кърджали, с. ******** за сумата от 40000 лв., която била заплатена в брой
на С.Т.Г., която заявила, че след месец ще прехвърли собствеността на ответницата. Сочи, че
същата е заминала за Република Турция и не се върнала да прехвърли имота в предвидената
от закона форма. Твърди, че през годините е водела разговори със С.Т.Г., която била й
обещавала да прехвърли собствеността върху имота. Твърди, че през ноември 2003 г.
сменила прозорците и вратите в къщата и заплатила сумата от 10000 лв. Сочи, че през 2017
3
г. изградила кухня и баня на първия етаж, навес, нова ограда, както и бил налят 13 м бетон
за пътеки покрай къщата. Твърди, че през годините е ремонтиран и покривът на къщата.
Сочи, че ответницата заедно със съпруга си О.Д. Р. от началото на 2003 г. живеят в
процесния имот, находящ се в село С., община Кърджали, като необезпокоявано и
непрекъснато владеела процесния имот от началото на 2003 г. Твърди, че е придобила
процесния неурегулиран поземлен имот на основание изтекла придобивна давност в нейна
полза. Моли съда да отхвърли предявените искове и претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът Н. Г. се явява лично и с редовно редовно упълномощен
адвокат.
Ответникът Г. Р. се явява лично лично и с редовно редовно упълномощен адвокат.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, съобрази становищата на страните и изискванията на закона, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложения по делото заверен препис на нотариален акт за учредяване
право на ползване и продажба на недвижим имот № ********** на помощник-нотариус по
заместване А.Г. при К.Д. № *** се установява, че Н. Г. е придобила с покупко-продажба
собствеността върху сградите и й е учредено право на ползване върху процесния поземлен
имот.
За имотите, за които спорят страните, ищцовата страна е представила скица КР-СС-
114 от 25.03.2022 г. в оригинал, издадена на името на Н. Г., от която се установяват
границите им: север - път; юг – неурегулиран поземлен имот на Ш.Х.; запад - улица и изток
- неурегулиран поземлен имот на И.М..
От удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № ****** в
оригинал и удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № **********
3
в оригинал се установяват данъчните оценки за процесните имоти, а от заверен препис на
приходна квитанция № 0000***128 от 18.03.2022 г. се установява, че са изплатените
дължимите данъци и такси за същите за 2021 г. и 2022 г. от ищеца.
Установи се от представената нотариална покана, чрез нотариус Л.Т. № ***, връчена
лично на ответника, видно от разписка № 2112/13.07.2021 г., че ищецът е поканил ответника
да му възстанови владението върху имотите, както в случай, че в дадения едномесечен срок
не бъде освободен, от датата на връчване на поканата до окончателното освобождаване на
имота, претендира за заплащане на ежемесечен наем за ползване на имотите в размер на 400
лв.
С отговора на исковата молба по делото са приети и приложени като писмени
доказателства заверени копия на: касов бон с №********** от 31.05.2022 г., касов бон с
№********** от 10.08.2022 г., касов бон с №********** от 09.09.2*** г., касов бон с
фактура №********* от 08.10.2*** г., единични цени за количествена-стойностна сметка на
стойност 5522.15 лв., разписка №04000319680533 от 23.03.2015 г. на И., разписка
№04000286697937 от 19.11.2014 г. на И., разписка №04000286697938 от 19.11.2014 г. на И.,
разписка №04000319680534 от 23.03.2015 г. на И., разписка №04000319680535 от 23.03.2015
г. на И., разписка №04000286697933 от 19.11.2014 г. на И., разписка №04000613130654 от
26.07.2017 г. на И., приложение към разписка №04000613130654 за фактура **********,
разписка №04000413276561 от 09.02.2016 г. на И., разписка №04000413276558 от 09.02.2016
г. на И., разписка №04000319680536 от 23.03.2015 г. на И., разписка №04000633035014 от
11.09.2017г. на И., приложение към разписка №04000613130654 за фактура **********,
приложение към разписка №04000613130654 за фактура **********, приложение към
разписка №04000613130654 за фактура *****, приложение към разписка №04000613130654
за фактура ******, приложение към разписка №04000613130654 за фактура *******,
приложение към разписка №04000613130654 за фактура ******, приложение към разписка
№04000613130654 за фактура **********, разписка №04000286697934 от 19.11.2014 г. на
И., разписка №04000286697935 от 19.11.2014 г. на И., фактура №******* от 07.08.2017 г.,
фактура № ********* от 08.09.2017 г., фактура №********* от 06.10.2017 г., фактура №
********** от 09.11.2017 г., фактура №******* от 07.12.2017 г., фактура № ********* от
06.10.2017 г., фактура №********** от 09.11.2017 г., фактура № ******* от 07.12.2017 г.,
стокова разписка от 20.05.2018 г., касов бон лихва за забава по фактура ********** от
31.03.2016 г.. касов бон с № ********** от 31.03.2016 г., касов бон с №********** от
30.06.2021 г., касов бон с №********** от 31.07.2021 г., касов бон с №********** от
31.08.2021 г., касов бон с фактура №******** от 30.09.2021 г., касов бон от 31.07.2*** г.
Видно от изброените доказателства се установява, че ответникът е изпълнявал
задълженията, вменени на ползвателя на чужд имот с оглед на неговото съхранение и
запазване, като е заплащал разходите за електроенергия и вода.
Съгласно заключението на вещото лице В. В. Д. по изготвената съдебно-техническа
експертиза с вх.№ 9271/08.11.2022 г., месечният наем към датата на изготвяне на
заключението за целия имот, възлиза на 295.83 лв., в т.ч.: за поземления имот: 33.49 лв., за
4
жилищната сграда: 245.34 лв. и за стопанската постройка: 17 лв.
В съдебно заседание вещото лице отговори на въпроси на процесуалния
представител на ответника адв. М., като сочи, че лично е видяла имота два пъти. Твърди, че
от материалите по делото е видно, че сградата е построена през 1977 г., като тогава се
монтирали дървени прозорци и врати, а на място видяла че на стаите са подменени вратите,
дограмата, като са използвани съвременни материали и интериорни врати, като всички
прозорци били подменени с пвц дограма. Сочи, че има пристрояване към къщата, по нейна
преценка й е оформено входно антре, тоалетна, баня в комуникация с коридора, оттам се
влиза в коридора на стаите и кухнята. Твърди, че стените видимо са ремонтирани, с много
добър вид, боядисани с латекс, като подът е с ламинат в помещенията, теракота, различни
облицовки. Сочи, че банята е в незавършен вид, няма облицовки, няма трайни настилки,
изисква довършителни работи. Твърди, че входна врата е подменена, около банята и в
дворното място има изпълнен тротоар от бетонова настилка, видимо скоро полаган, защото
няма деформации, повърхността му дава вид, че скоро е изпълнен. Сочи, че има изпълнена
ограда, видимо нова, с много добър вид и общо взето имотът се поддържа, което вещото
лице е взела предвид, когато прави оценката за пазарния наем, която отразява сегашното
положение, сравнено с други сходни обекти в района.
Съдът кредитира така приетото заключение, като изготвено от вещо лице в чиято
компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява, а и същото е неоспорено
от страните.
От представените в съдебно заседание писмени доказателства на ищцовата страна в
заверени копия на: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***********
по описа на нотариус К.Д., както и нотариален акт за продажба на недвижим имот №
************ по описа на нотариус К.Д. се установява, че собствеността върху процесните
имоти била прехвърляна на В.Г.Г. и през 2016 г. на С.Т.Г..
В рамките на развилото се съдебно производство страните ангажираха гласни
доказателства.
От показанията на разпитания свидетел Л.Г.Т. /племенница на ищеца/ се установява,
че е племенница на Н. Г. и далечна роднина на Г. Р.. Твърди, че първоначално процесният
имот бил на баща й, след това собствеността се прехвърлила върху майка й, която
прехвърлила имота на брат й В.Г.Д.. Твърди, че са разрешили на роднините да пребивават в
къщата, които заявили, че ще закупят къщата, но не им заплатили. Сочи, че нямат сключен
договор за наем, имат уговорката да поддържат къщата, защото къщата била започнала да се
руши и имала нужда от подобрения. Брат й не можал да се справи с тях и отново прехвърлил
къщата на майка й, след това те изявили желание да я закупят, като майка й и брат й дошли
за да я продадат, но се върнали с празни ръце, т.к. ответниците заявили, че не са събрали
парите. Твърди, че от 2012 г. до 2016 г. включително брат й и майка й са идвали и всеки път
се повтаряло същото, не давали парите, като три пъти подготвяли документи, свързани с
продажба на къщата пред нотариус. Сочи, че Г. и мъжът й са ходили в Турция да уговарят
продажба на къщата и след 2016 г., когато майка й дошла Г. не й позволила да влезе в
5
къщата. Твърди, че от 2003 г. до настоящия момент свидетелката идвала почти всяка година
в България. Сочи, че не знае майка й през 2003 г. да е взела пари за къщата от Г..
От показанията на свидетеля И.К.М. /без родство/ се установява, че познава само Г.
от 26 г. и й е комшийка. Твърди, че Г. има двор около 600 кв.м, къщата й имала един етаж,
после направила баня и кухня. Сочи, че към края на 2003 г. Г. взела къщата от С.а 40000 лв.,
като при предаването на парите е била свидетел. Твърди, че Г. казала „Трябва да отидем при
нотариус да пишем и да знаем, че сме ви дали пари и вие сте ги взели“, но те казали „Сега
бързаме, много спешна работа имаме в Турция“ и така останало, след това си тръгнали.
Твърди, че сумата от 40000 лв. Г. взела от мъжа си, който работил в Израел. Сочи, че от края
на 2003 г. до настоящия момент в къщата живее Г. със семейството си, никой друг не е
живял в тяхната къща и не знае някой да е идвал в селото, за да ги отстрани от къщата.
Твърди, че след като дала парите, започнала да прави ремонт на къщата, ограда, стълби,
сменила прозорците и вратите, направила ремонт и вътре. През 2017 г. направила баня и
тоалетна, оградата направили към лятото на 2004 г. с бетон и камъни, като доста се мъчили
за да я направят. Твърди, че всички в селото знаят, че къщата е собственост на Г., като лично
е дала 10000 лв. без разписка, тъй като били близки, за ремонта на Г., когато сменяла
прозорците, които тя впоследствие й ги върнала. Сочи, че тогава нотариален акт за къщата е
имала С., която не познава, като предаването на парите станало в тяхната къща, а Г. я
извикала да присъства като свидетел, там била и Д.. Твърди, че Г. и мъжът й не са ходили в
Турция да извикат С. да дойде да прехвърли къщата и не е виждала С. да идва след това.
От показанията на свидетеля Д. М.А. /без родство/ се установява, че със страните по
делото Н. и Г. са в комшийски отношения, нямат конфликт, като сега живее в с. Д. но преди
живеела в с. С., където е и родена. Твърди, че била личен асистент на майка си и всеки ден
пътувала от с. Д. до с. С., за да я гледа. Сочи, че Г. купила къща в с. С. от С. през 2003 г.,
като в края на 2003 г. Г. платила на С. 40000 лв. в нейно присъствие и в присъствието на И.,
която дала на Г. назаем 10000 лв., за да направят ремонт, като сменили покрива, оградата,
прозореца, вратата. Твърди, че от 2003 г. до настоящия момент Г. живее с мъжа си в къщата,
като преди О. работил в чужбина, през 2003 г. се върнал и тогава платили на С. парите. О.
не бил постоянно, т.к. работил в чужбина. Сочи, че Г. и О. имали две деца, едното им дете
починало, другото било в чужбина. Преди идвали гости, ядене, пиене, много банкети
правили. Г. направила ремонт, сложила ламинат, баня, сменила всичките прозорци и врати.
Сочи, че през 2017 г. отново направили ремонт, изградили баня, не знае колко точно, но
много пари дали. Твърди, че всички в селото знаели, че собственик на къщата е Г., като не
знае кой имал нотариален акт за къщата, но преди там работила и живеела С., но след това
заминала за Турция. С., дъщеря й, О. и жена му идвали на гости, яли, пили и банкети
правили, оставали в къщата по 1 седмица – 10 дена. Когато Г. дала парите на С. не
направили документ, нищо не писали.
От показанията на свидетеля О.Д. Р. /съпруг на ответницата/ се установява, че е
съпруг на Г., а Н. за първи път вижда. Твърди, че в края на 2003 г. купил къщата от С., като
й дали 40000 лв. и защото са роднини не сключили договор за закупуването, а извикали
6
двама свидетели И. и Д. и дали парите в закупената къща. Твърди, че разписка не оформили
за даването на парите, които ги имал, тъй като работил в Израел. Сочи, че през 2003 г. си
дошъл и дал парите, като не прехвърлили къщата с нотариален акт, защото той им вярвал,
тъй като били роднини. Твърди, че в къщата направили ремонт, сменили прозорци, врати,
нямало и баня. В къщата заживели през 2003 г. и започнали да правят ремонт, сменили
прозорците, едно по едно. Тогава не му стигнали парите за ремонт и взели от И. пари назаем
10000 лв. Твърди, че по време ремонта бил в чужбина, майстори работили в къщата а, жена
му им плащала. Банята и тоалетната започнали да ги правят през 2015 г. Сочи, че от 2003 г.
насам никой друг, освен него и жена му не е живял в къщата, като С. не била идвала да
живее или да се настанява в къщата, както и синът й, и сестрата на С.. От 2003 г. насам до
настоящия момент никой не бил дошъл да им каже да излязат от къщата. Твърди, че С.
идвала в къщата на гости, но не за да живее, през 2015 г. имало ядене и пиене. Оспорва да са
били наематели в къщата, а направо са я купили, като тогава С. имала нотариален акт за
къщата, като първоначално нотариалният акт бил на сина й О., после той го прехвърлил на
майка си, след това вече не знае на кого бил прехвърлен. Твърди, че искали да купят къщата
от Н., но не им дала. Сочи, че нямало посегателство през годините на къщата, никой не бил
чупил прозорци, бил в чужбина, не бил чул.
От показанията на свидетеля Е.Х. Р. /без родство/ се установява, че познава Г. и са
близки, и комшии, а Н. не я познава. Твърди, че в с. С. една стара къща била изоставена, а О.
– мъжът на Г. я направил, измазал я, направил нова постройка и добре че комшиите дошли
да живеят там и къщата си седяла на мястото. Твърди, че Г. и О. купили къщата от Ф., после
те отишли в Турция. През 2003 г. чул, че взели къщата за 40000 лв. Сочи, че през 1985 г. се
настанил в горната къща, преди живеел до тях, един път ги отделял и след като родителите
му починали, той продал къщата на една комшийка. През 2003 г. се настанили, 40000 лв.
чул, че са платили, но не бил свидетел. Сочи, че от 2003 г. до настоящия момент Г. живее в
тази къща заедно със съпруга си О. и сина му, като в селото хората знаели, че къщата била
собственост на Г.. През 2017 г. направили постройка отпред, всичко – дограма, прозорци,
ламинати, от-до направили, само фаянса не можал, защото винаги идвали да им кажат, че ще
ги изкарат от къщата и фаянс на банята не сложили. Сочи, че Ф. идвала да им каже, че ще ги
изкара от къщата, а когато се настанили Г. и О. и направили ремонт, тогава дойдоха да
вземат пари и не се съгласили пак наново и казали, че ще ги изкарат от къщата, това било,
когато направили постройката през 2017 г., която ползвали за обувки, за всичко и като
направили навес през 2017 г. дошла Ф. и казала, че ще ги изкара от къщата, като не знаел
защо, толкова пари платили, не знае пари ли искали и затова не можали да направят банята.
Г. и О. направили оградата, всичко от-до. Сочи, че никой друг не бил идвал с претенции за
къщата или да им каже, че ще ги изкара оттам. Твърди, че Н. за първи път я виждал и не я
познава, а живеел в селото от 67 г., а новата къща, която направил се намирала в същото
село. Сочи, че не знае дали Г. има документ за къщата, но знае, че платили пари. Ф. тогава
изобщо нямала документ за къщата, сега дали има - не знае. Твърди, че познава двете
дъщери и сина на Ф., които израснали пред него като деца, като О. дошъл един път, тогава
за първи път видял малката му дъщеря и Ф. също била идвала.
7
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като намира същите за логични,
последователни, вътрешнонепротиворечиви.
От приетите писмени доказателства по делото заверено копие на Присъда №******
постановена по НОХД №******* на РС-Кърджали ведно с мотиви се установява, че Г. Р.
участва лично като свидетел очевидец, като ползвател на имота, а като собственик на
процесния по делото имот фигурира В.Г. Д.. Съдът констатира, че съгласно приетия
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *********** по описа на
нотариус К.Д. собственик на имота е В.Г. Г. и счита, че тези доказателства не са относими
по делото.
От представеното Удостоверение рег.№********* на ОДМВР –Кърджали, сектор
БДС се установяват съществуващите данни в масивите на АИС „Граничен контрол“ за
регистрирани пътувания през границата на РБългария в периода 01.01.2012 г. до 18.05.2022
г. за лицето Н. Г..
Ответникът в съдебно заседание отговори на поставените въпроси в исковата молба,
като твърди, че имало преддоговорни отношения между нея и С.а покупко-продажба на
имота, като през 2003 г. са й дали 40000 лв. и не са плащали наем за имота, но всяка година
са идвали на гости по 5-6 души. Сочи, че причините, поради които отказва да освободи
имота е, че е дала пари през 2003 г., говорили са, дала 40000 лв., а те казали „Дайте тия
40000 лв., ние отиваме в Турция, ремонта да свършваме, зимно време е ще дойдем“ и всяка
година пак идвали, даже хванала адвокат, нотариус, те все я лъжели, отивали и пак се
връщали.
В случая е нарушеното вещно право, т. е. притезанието по чл. 108 от ЗС.
Притезанието - предмет на иска по чл. 108 от ЗС е субективното вещно право, включващо в
съдържанието си правомощието да се иска предаване на вещта от лицето, което я владее без
основание. Процесуална легитимация ищцата притежава, тъй като тя следва от твърдяното
от нея право и обуславя допустимостта на иска, поради което съдът счита, че искът на
посоченото основание се явява допустим.
Основателността на ревандикационния иск с правно основание чл. 108 от ЗС се
определя от кумулативното наличие на три релевантни предпоставки: ищецът да е
собственик на вещта, последната да се намира във владение на ответника и фактическата
власт върху вещта да се осъществява от ответника без правно основание.
От събраните по делото доказателства и неоспорени обстоятелства съдът приема за
установено, че ищецът е придобил процесния имот, предмет на предявения иск чрез сделка
договор за продажба, обективиран
в нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот №
********** на помощник-нотариус по заместване А.Г. при К.Д. № ***, който е породил
присъщия му транслативен ефект и правото на собственост е прехвърлено в патримониума
на Н. Г., тъй като е сключен в изискуемата се в чл. 18 от ЗЗД нотариална форма.
8
Не е спорно, че ответникът владее имота. Спорно е обстоятелството владее ли Г. Р.
недвижимия имот на правно основание.
За да се установи чия е към момента собствеността на имота, съдът следва да даде
отговор първо на направеното възражение за настъпила придобивна давност на процесния
имот в полза на ответника.
Съдът счита, че имотът не е придобит от ответника по давност, поради следните
съображения: Установи се от показанията на разпитаните свидетели, че имотът бил закупен
от ответницата и нейният съпруг в края на 2003 г. от С. Г.а, като й дали 40000 лв. в
присъствието на свидетелите И. и Д. и защото са роднини не сключили договор за
продажбата, не са разписали и писмено доказателство, че парите са изплатени. Свидетелите
И. и Д. са категорични, че това е станало в тяхно присъствие. Оттогава ответникът заживял
в имота, като започнал да прави ремонти в него. Когато се нанесъл имота бил в изоставено
състояние, което наложило цялостното му ремонтиране. След като напуснали страната,
собствениците рядко се връщали в имота си и то на гости. По време на кратките гостувания
на С. Г.а в България, тя била посрещана в процесния имот от ответника, но по никакъв
начин не е упражнявала в него владелчески правомощия. Тя идвала на гости. През тези
години ответниците са упражнявали едно явно, необезпокоявано и непрекъснато владение.
През годините всички консумативи били плащани от ответника със съзнанието, че
изпълняват свое публично задължение. Съдът оценява с по-голяма степен на значимост
заявеното от свидетелите И. и Д., че са били свидетели на предаването на парите при
продажбата на процесния имот от ответника на С. Г.а, която живее в РТурция и не
упражнява фактическа власт върху него. По делото няма доказателства, че за сделката е
спазена изискуемата се в чл. 18 от ЗЗД нотариална форма. Дори и да се приеме, че за
ответника е изтекла придобивна давност от 10 години и тя би могла да стане собственик по
силата на давностно владение, т.к това нейно владение през времето, когато е било
упражнявано не е било оспорвано от когото и да е, било е упражнявано трайно във времето,
то Г. Р. не разполага с официален документ, който да удостоверява това нейно давностно
владение.
От друга страна изтичането на срока на придобиваната давност не води автоматично
до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не
се прилага служебно. Необходимо е позоваването от владелеца на изтичането й чрез
предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез
снабдяването с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка на
основание давностно владение. /ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г.,
ОСГК/. В същото решение се указва, че до момента, в който предполагаемото от закона
намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и
правото на собственост.
Така преценени горните факти дават основание на съда да приеме, че ответникът не е
собственик на имота на основание изтекла придобивна давност. За този имот е представено
безспорно доказателство относно начина на придобиването му от ищеца, а именно
9
нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот.
Разпореждането с недвижим имот е формална сделка изискваща писмена нотариална форма,
съгл. 18 от ЗЗД. Макар гласните доказателства да сочат за наличието на изтеклата в полза на
ответника придобивна давност, то тя не се прилага от съда служебно - по арг. чл. 120 от ЗЗД,
необходимо е впоследствие владелецът да изрази воля за придобиването на имота на това
основание, именно поради липсата на възможност за служебното й прилагане. Също така,
придобивната давност като правопораждащ юридически факт, сама по себе си включва три
елемента, всеки от които трябва да е налице, а именно владение, като непрекъсната
фактическа власт, която е реално упражнявана, изтичане на определен от закона срок и
позоваване на това владение, т.е волеизявление за придобиване. Без изричната воля на
притежателя на носителя на правото на владение, за когото е изтекъл посочения от закона
срок за придобиване на имота не е възможно по силата на закона да му се присъди правото
на собственост.
Следователно ответникът не е собственик на имота, за който претендира. В настоящия
случай се установи, че са изпълнени всички изискуеми по закон предпоставки за уважаване
на иска по чл. 108 от ЗС, а именно ищецът е собственик на имота. Това е първата и най-
важна предпоставка за уважаване на иска, наред с останалите две, които са в кумулативна
зависимост помежду си, а именно имотът да се владее или държи от ответника, който не е
негов собственик и го владее без правно основание.
По делото няма спор, че ответникът владее спорния имот и не се доказа, че го владее на
правно основание, поради което е основателно и искането същият да бъде осъден да предаде
владението върху имота на ищеца.
При това положение съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД
Фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД изисква обогатяване на едно лице за сметка на друго
без основание и наличието на връзка между обедняването и обогатяването, което се
изразява в придобиването на имуществена облага или спестяване на разходи. При
хипотезата на чл. 59 от ЗЗД съществено условие е да се касае за имуществена облага, която е
реализирана в действителност от друго лице. В конкретния случай се твърди печалба на
ответника от ползването без правно основание на недвижимия имот, който е собственост на
ищеца. С оглед изложеното искът с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД, предявен от Н.
Г. за заплащане на сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за ползване без
основание на процесния имот /сгради и парцел/ за периода, считано от 07.08.2021 г. - дата на
връчване на нотариална покана, рег. № ****** на Нотариус Л.Т. до датата на предявяване на
исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата
на предявяването на иска до окончателното й изплащане е основателен и като такъв следва
да бъде уважен.
По разноските
10
Предвид изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК
направените от него разноски по делото: 272 лв. за държавни такси, 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение и 400 лв. депозит за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Р. Р., с ЕГН **********, с адрес с. ********, да предаде на Н. Г.,
родена на ********** г. в гр. Кърджали, гражданка на Р. Турция, граждански номер в Р.
Турция **********, владението върху следния недвижим имот: неурегулиран поземлен
имот, находящ се в урбанизираната територия на с. ********* обл. Кърджали, с площ 612
кв. м по скица, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване: индивидуално застрояване, при съседи на целия имот: север - път; юг - имот на
Ш.Х.; запад - улица и изток - И.М., ведно с масивна жилищна сграда, изградена през 1977 г.
в южната част на имота със застроена площ 87 кв.м, състояща се от три стаи и салон и
стопанска постройка - полумасивна сграда на един етаж, изградена през 1980 г. в
северозападната част на имота със застроена площ 20 кв.м и съдържащо едно складово
помещение, построени върху неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната
територия на с. ********* обл. Кърджали, с площ 612 кв. м по скица, с трайно
предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: индивидуално
застрояване, при съседи на целия имот: север - път; юг - имот на Ш.Х.; запад - улица и изток
- И.М..
ОСЪЖДА Г. Р. Р., с ЕГН **********, с адрес с. ******** да заплати на основание
чл. 59 от ЗЗД на Н. Г., родена на ********** г. в гр. Кърджали, гражданка на Р. Турция,
граждански номер в Р. Турция ********** сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение
за ползване без основание на процесния имот /сгради и парцел/ за периода, считано от
07.08.2021 г. - дата на връчване на нотариална покана, рег. № ****** на Нотариус Л.Т. до
датата на предявяване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на предявяването на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. Р. Р., с ЕГН **********, с адрес с.
******** да заплати на Н. Г., родена на ********** г. в гр. Кърджали, гражданка на Р.
Турция, граждански номер в Р. Турция ********** сумата от 1672 лв., съставляваща
разноски по делото.
11
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
12