№ 126
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600133 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
С Определение № 238 от 09.03.2022 г. по ЧНД № 282/2022 г.
Пловдивският окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е
оставил без уважение молбата на осъдения С. К. К. за условно предсрочно
освобождаване по отношение на остатъка от наказанието лишаване от
свобода в размер на една година и шест месеца, наложено му по ЧНД №
1558/2021г.
Недоволен от постановеното определение е останал осъденият, който на
16.03.2022 г., чрез своя защитник – адв. П. от АК – П., е подал частна жалба с
искане да се отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно
освободен. Намира за неправилно преценено, че не е дал доказателства за
поправянето си, тъй като са налице всички законови предпоставки за
условното му предсрочно освобождаване. Не са подложени на пълен анализ,
събраните по делото доказателства за цялостното положително поведение на
лишения от свобода, съгласно изискванията на чл.439а от НПК. Счита, че
липсата на изрична заповед, с която началника на затвора е удовлетворил
молбата на осъдения да започне работа, не следва да бъде тълкувано във
вреда на осъденото лице. Изразява се несъгласие с мотивите на окръжния съд,
за това че корекционният процес не е бил изпълнен спрямо К., тъй като
според началника на затвора, същият в повечето от първоначално отчетените
1
проблемни зони е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. В тази
насока е и изготвения пробационен доклад. Отделно от това не е съобразено в
достатъчна степен безспорното обстоятелство, че рискът от рецидив сериозно
е занижен, както и наличието на достатъчно положителни промени в
поведението на осъдения, които неправилно и незаконосъобразно са били
игнорирани от окръжния съд.
Окръжна прокуратура – Пловдив не е изразила становище, за разлика от
началника на Затвора – П., който по повод на подадената частна жалба е
изпратил допълнително заповед за назначаване на работа на л.св. К. и
актуална справка за изтърпяно наказание.
Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в
постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с
нужната процесуална легитимация, като по съществото си е основателна.
В Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК е
подадена молба от осъдения К. с искане да бъде предсрочно освободен от
остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито
съдебно заседание с участието на страните /за осъдения с видеоконферентна
връзка/, като е оставил без уважение искането на последния, преценявайки, че
не са налице предпоставките за неговото условно предсрочно освобождаване.
Окръжният съд е обсъдил кумулативните предпоставки на чл. 70, ал. 1
от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от
наложеното му наказание лишаване от свобода, както и на доказателствата за
неговото поправяне.
От представената справка за правното положение е видно, че л. св. С.К.
е осъждан, като първоначално е изтърпявал при условията на чл.68 от НК,
наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, наложено му по НОХД
№ 7836/2019г. по описа на РС – Пловдив за престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК. В момента търпи наложеното му на основание чл.25 от НК общо, най-
тежко наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода с определение,
постановено по ЧНД № 1558/2021г. от Окръжен съд – Пловдив за извършени
2
престъпления – две по чл.343б, ал.3 от НК и едно по чл.142, ал.2, т.3, пр.2, вр.
ал.1 от НК.
Последното наказание, за което се иска да бъде условно предсрочно
освободен е започнал да го търпи на 09.09.2021г.
При съобразяване с датата на постановяване на атакувания съдебен акт и
евентуалното му влизане в сила– 17.03.11.2021 г., л.св. С.К. ще е изтърпял фактически
1 година и 12 дни, от които 6 месеца и 8 дни ефективно, 6 месеца и 4 дни от
предварителен арест, а от работа 2 месеца и 16 дни, като неизтърпеният остатък е бил в
размер на 3 месеца и 2 дни.
Правилно е преценено, че към настоящия момент е налице формалната
предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 от НК, тъй като фактически осъденото лице е
изтърпяло повече от ½ от определеното му общо и най-тежко наказание и
изпълнението му клони към своя край.
Окръжният съд е обсъдил приложените по делото документи от затворническото
досие на лишения от свобода, както и изразените положителни становища от началника
на затвора и пробационния инспектор, в които е било изложено еднопосочното
виждане за изпълнен план на присъдата, положителна промяна в стойностите на риска
от рецидив, нисък риск от вреди в местата за лишаване от свобода е среден за
обществото, предвид характера на деянието. По този повод не е отрекъл, че съобразно
разпоредбата на чл.439а от НПК при преценка на наличието на основанията за условно
предсрочно освобождаване, следва да се съобразяват представените по делото
доказателства, тъй като съда няма собствени възприятия относно поведението на
лицето по време на престоя му в пенитенциарното заведение. Същевременно е счел, че
становищата на затворническата администрация нямат задължителен характер, като
доказателства за поправянето могат да се установяват не само от представената оценка
за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС и работата по индивидуалния му план за изпълнение
на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, но и от всички други източници на информация.
В тази връзка е преценено, че изразените становища на началника на Затвора –
П. и на изготвилия пробационния доклад инспектор са необосновани.
При направения паралел с първоначалната преценка за риск от рецидив по
чл.155 от ЗИНЗС в средни стойности от 45 т. с очертани проблемни зони, в
становищата за неговата понижена актуална стойност от 31 т. е посочено, че липсва
анализ и представени доказателства за работата на затворническата администрация по
отношение на тези въпроси.
Според съда, към настоящия момент рискът от вреди за обществото е отчетен
като среден и са останали необсъдени проблемните зони – повишаването на
образователното ниво и повишаване на самоконтрола, които не дават основание да се
3
направи извод за настъпила положителна промяна в поведението на осъдения, т.е.
необходимостта от корекционна дейност не отпаднала.
Изразено е съмнение и по повод на отчетените положителни промени в
нагласите на осъдения относно злоупотребата с наркотици и спазването на наложените
правни и морални норми, тъй като в условията на МЛС, обективните му възможности
за употреба на наркотици и правонарушения са силно ограничени.
По отношение на декларираното желание на осъденото лице да започне работа и
дадената му възможност да стори това, се отправя укор към затворническата
администрация, че не е спазила изискванията на предвидената процедура по чл.164 от
ППЗИНЗС за определяне на длъжностите, които могат да заемат лишените от свобода
в обслужващата и комунално-битова дейност, кандидатстване за заемане на
свободните места и за назначаване с писмена заповед по чл.166, ал.2 от ППЗИНЗС от
съответния началник. След като липсва подобна заповед относно трудовата заетост на
осъдения, становищата на изготвилите ги длъжностни лица остават неподкрепени
съгласно изискванията на закона и по делото липсват приложени доказателства. Или
сама по себе си трудовата заетост не дава основание да се приеме наличието на
поправителен процес. Затова и съдът е счел, въпреки изразеното положително
становище на началника на затвора, че лишеният от свобода не трябва формално, а
реално да е доказал, че претърпял толкова сериозен поправителен афект, който да
доведе до безспорния извод за ресоциализацията му в обществото като личност. И тъй
като за осъдения К. подобна констатация не може да бъде направена, вкл. и с оглед на
актуални среден риск от вреди в условията на свобода, липсва второто, условие –
лицето да е дало доказателства за своето поправяне по чл.70, ал.1 от НК.
Настоящият състав не споделя подобно виждане по следните съображения:
Безспорно, началникът на затвора и инспекторът по пробация са лица от
затворническата администрация, чиято задача е свързана с извършване на
корекционна дейност по отношение на осъденото лице, да проследяват
резултатите от оказваните спрямо него възпитателни и поправителни
дейности, да правят оценки за риска от рецидив и степента на постигнатото
положително развитие в личността на осъдения. Спрямо К. становището за
предсрочното му условно освобождаване е положително, тъй като
проведеният спрямо него корекционен процес е дал своите добри резултати и
е приключил успешно. В принципен план съдът може да игнорира
становището на затворническата администрация, но това следва да става въз
основа на доказателствата по делото, а не посредством избирателното им
интерпретиране.
4
В досието на лишения от свобода К. са приложени всички негови
оценки и характеристики, давани по време на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, като не може да не направи впечатление
обстоятелството, че след постъпването му в Затвора – С.З. и преместването
му в Затвора – П., съдържат само положителни данни, сред които се откроява,
това че същият е бил три пъти награждаван и нито един път не е бил
наказван.
К. е постъпил със средна оценка на риска от рецидив и вреди – 45т.,
като са били изведени зони с дефицит: В – отношение към правонарушението
– 9 т.; Е – образование и обучение, без посочени точки; И - начин на живот – 7
т. и Н - умения за мислене – 9 т. Понастоящем рискът от рецидив е нисък – 31
т., като са отчетени положителни промени в зоните: отношение към
правонарушението; начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици,
умения за мислене.
Безспорно, липсва посочване на резултатите от първоначално
очертаната проблемна зона: образование и обучение, но следва да се има
предвид, че осъденият К. първоначално в Затвора – С.З. е имал възможност да
продължи завършването на средно образование, но това е невъзможно в
Затвора – П., поради предвиденото получаване единствено на начално
образование. Затова и при неговия образователен ценз – основно образование,
както и с оглед на остатъчния срок на наложеното му наказание лишаване от
свобода, изпълнението на подобно условие в смисъла визиран от окръжния
съд е безпредметно.
Другата проблемна зона, посочена от първостепенния съд, свързана с
подобряване на самоконтрола, също би могла да се изведе от отразените
положително промени в Зона Н.
Не би могло да се прави заключение, че положителните промени в
нагласите на осъдения относно злоупотребата с наркотици и наложените
правни и морални норми е предпоставено от обективните условия в местата
за лишаване от свобода, защото възможностите му да реализира подобни
намерения там са силно ограничени. И това е така, защото в противен случай
би се обезсмислил изобщо провеждания в тази насока корекционен процес.
На последно място, видно от представения по повод на частната жалба
препис от началника на Затова – П., реално за л.св. К. е била издадена
5
писмена Заповед за назначаването му на работа като „чистач“ в ЗООТ „Х.“,
считано от 16.05.2021г., съгласно чл.166, ал.2 от ЗИНЗС, т.е. е спазен реда за
реализиране на трудовата му заетост и заключителните становища на
затворническата администрация са подплатени с нужните доказателства.
В тази връзка, неправилно в негова вреда са били отчетени в
атакуваното определение, евентуалните несъвършенства в дейността на
затворническата администрация, така както е процедирал съда. К. не може да
се счита отговорен за това, че в затворническото му досие липсват в пълнота
доказателства за провежданата спрямо него поправителна и превъзпитателна
дейност. По-важното е нещо друго, че от представените по делото писмени
доказателства се установява съобразяването от страна осъденото лице с
предприетите мерки и липсата на възпрепятстване на корекционният процес,
като рискът от вреди в МЛС е сериозно занижен, независимо от останалия в
средни стойности риск от вреди при условията на свобода.
С оглед гореизложеното, очевидно са налице са предвидените в закона
предпоставки за предсрочното условно освобождаване на С. К. К. от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
На същият следва да се определи изпитателен срок, който е идентичен с
остатъка от наказанието към днешна дата, като видно от изпратената справка
от началника на Затвора – П. е в размер на 2 месеца и 18 дни.
Според настоящия въззивен състав, безсмислено се явява уважаването
на направеното предложение от затворническата администрация да се
приложи пробационна мярка спрямо С.К., предвид на неголемия изпитателен
срок, който съобразно чл.70, ал.6 от НК следва да се определи.
По гореизложените причини, следва да се отмени атакуваното
определение, а жалбата на осъдения К. да се уважи като бъде условно
предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание лишаване от
свобода, поради което и и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК,
Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 238/09.03.2022г., постановено по ЧНД №
6
282/2022г. по описа на ОС – Пловдив и вместо това:
ПОСТАНОВЯВА предсрочно условно освобождаване на лишения от
свобода С. К. К., роден на ****г. в гр. П., живущ в с.гр., български гражданин,
женен, с основно образование, с ЕГН **********, изтърпяващ общо най –
тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца,
определено по реда на чл.25 от НК с определение, постановено по ЧНД №
1558/2021г. по описа на ОС - Пловдив, досежно неизтърпяната част от
наказанието, а именно от 2 месеца и 18 дни.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на 2 месеца и 18 дни.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7