Р Е Ш
Е Н И Е
№ …..
Гр.София, 24.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-19 състав, в открито съдебно заседание при
закрити врата на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Стефанова търговско дело № 1576 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ
Производството е образувано по
молба вх. № 102003/12.08.2019 година на КТБ АД – в
несъстоятелност , с правно
основание чл. 625 от ТЗ за постановяване на
решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 607а, ал. 1 и ал.2, вр. 742, ал.1 ТЗ, вр. с чл. 608, ал.1, т. 1, ал.2 и 3 от ТЗ, за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответника „Ю.М.Х.“ ЕООД, с ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление:***,
поради неплатежоспособност и свръхзадълженост на дружеството, в условията на
кумулативност, с произтичащите от това последици.
Молителят твърди, че е кредитор на
ответника по три договора за банков кредит. Поддържа, че между страните е сключен
договор за банков кредит на 07.10.2013 година в размер на 200 000 щатски долара, с краен срок на погасяване 20.12.2018 годишна, при издължаване
на главницата с първа погасителна вноска с падеж 20.04.2014 и още 56 поредни и
равни ежемесечни погасителни вноски. Сочи се, че след
усвояването на кредита, кредитополучателят ответник не е погасявал редовно
задължението си и изпаднал в забава от 20.05.2014 година, като последното
извършено плащане е на 22.04.2014 година и с него са погасени частично
изискуемите към онзи момент задължения. Твърди, че общият размер на изискуемите
задължения на ответното дружество по този договор за банков кредит към 05.08.2019
година е в размер на 226 270, 87 щатски долара, подробно описани в молбата.
Излага,
че на 21.12.2013 година между страните е сключен договор за банков кредит в
размер на 250 000 щатски долара с краен срок за погасяване 20.12.2018 година и
издължаване на главницата по погасителен план-първа погасителна вноска с падеж
на 20.01.2015 година и 47 поредни и равни ежемесечни погасителни вноски. Сочи,
че ответното дружеството изпаднало в забава от 26.05.2014 година, а последното
плащане е от 25.04.2014 година и с него са погасени частично изискуемите към онзи
момент задължения.Твърди се, че ответникът има изискуеми парични задължения към
КТБ АД /н/ общо по посочения договор за банков кредит в размер на 106 414,96
щатски долара към 05.08.2019 година, подробно описани в молбата.
Сочи, че на 25.06.2013 година е сключен
договор за банков кредит между страните в размер на 215 000 щатски долара с
краен срок на погасяване 20.12.2014 година и издължаване на главницата с падеж
20.01.2014 г. и 11 поредни и равни месечни погасителни вноски. Твърди, че
длъжникът е изпаднал в забава от 20.05.2014 година, а последното плащане е на
30.05.2014 година и
с него са погасени частично изискуемите към онзи момент задължения.Поддържа, че
към 05.08.2019 година общият размер на задълженията по този договор е в размер
на 164 837, 02 щатски долара.
Молителят твърди, че поради спиране на
плащанията от страна на длъжника, на основание чл.40, б.“ж“ от договор за
банков кредит от 21.12.2013 година и договор за банков кредит от 07.10.2013
година едностранно с нотариална покана рег.№ 3059, том І, № 104 на нотариус Г. Д.
с рег.№ 343 в НК банката е обявила кредитните задължения за предсрочно
изискуеми и е предоставила срок за доброволно изпълнение, като нотариалната
покана е получена от дружеството на 22.06.2015 година.
Сочи, че поради липса на доброволно
изпълнение се е снадил със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист от 16.07.2015 година и от 17.11.2015 година, издадени по
ч.гр.дело № 38 337/2015 година по описа на СРС, ГО, 64 състав; заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 21.07.2015 година, издадени по
ч.гр.дело № 38335/2015 година по описа на СРС, ГО, 56 състав и заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 11.06.2015 година, издадени по
ч.гр.дело № 32161/2015 година по описа на СРС, ГО, 128 състав. Твърди, че срещу
длъжника-ответник са образувани три изпълнителни дела, всички по описа на ЧСИ С.Я.,
като към момента няма погасяване на дълга.
Излага, че е налице презумпцията на
чл.608, ал. 4 ТЗ , съгласно
която неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.
625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6
месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.
Отделно от изложеното, ищецът настоява,
че е налице и установената в чл. 608 ал.2 ТЗ презумпция за неплатежоспособност -
не е заявен за обявяване нито един ГФО.
Твърди, че ответникът е спрял
плащанията, считано от м. 05.2014 година, поради което счита че това е началната
дата на неплатежоспособността.
Поддържа че длъжникът не е в състояние
да заплати паричния си дълг към банката, не извършва дейност, не реализира
приходи от години и не разполага с имущество, което да е достатъчно да покрие
паричните му задължения. Сочи, че затрудненията на ответника не са временни и
състоянието е обективно и трайно, като размерът на задълженията е по-голям от
стойността на активите му.
Молителят прави искане да бъде обявена
неплатежоспособността на длъжника и при условията на кумулативност и свръхзадължеността
на длъжника, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство
по несъстоятелност. Претендира разноски по делото. Представени са писмени
доказателства, направено е искане за СФИЕ.
В дадения едномесечен срок ответникът
чрез назначеният му особен представител депозира отговор, с който взема
становище за допустимост на иска. Излага, че ищецът следва да установи
съществуването на посочените в молбата основания – неплатежоспособност и свръхзадълженост,
както и единна начална дата на двете основания. Поддържа, че ответното
дружество няма органен представител. Не оспорва представените от КТБ /н/
доказателства.
По делото са
събрани писмени доказателства. Приета е СФИЕ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства и ги
прецени отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
От служебно извършена справка в
общодостъпния ТР се установява, че ответникът е юридическо лице , вписано в ТР
на 06.06.2013 година по заявление № 20130531171338.
По данните от регистъра не се
установява от учредяването му през 2013 година до настоящия момент дружеството
да е подавало ГФО, като капиталът му е непроменен, в размер на 200 лева.
Установява се от приложените неоспорени
доказателства, че между ищеца в качеството му на кредитор и ответника в
качеството му на кредитополучател са сключени три договора за банков кредит от
25.06.2013 година за сума в размер на 215 000 щатски долара; от 07.10.2013 година за сума в размер на 200 000
щатски долара и от 21.12.2013 година за сума в размер на 250 000 щатски долара,
които ответното дружество не обслужвало редовно и изпаднало в забава.
Установява се, че с връчената на
22.06.2015 година на управителя на дружеството нотариална покана рег. № 20659,
том I, № 104 на
нотариус Г.Й.-Д., рег. № 343 в НК/л.32-36/ „Ю.М.Х.“ ЕООД е уведомено, че кредиторът
КТБ едностранно обявява кредитите по договор от 21.12.2013 година и от
07.10.2013 година за предсрочно изискуеми, като е определен седмодневен срок от
получаване на поканата за погасяване на суми по двата договора. Не се
установява в дадения срок ответникът да е извършил плащания.
От представените писмени
доказателства /л.39-45/ се установява, че за вземанията си по договорите за
кредит от 07.10.2013 година, ведно с лихви, неустойки и разноски КТБ /н/ се е снабдило
със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 16.07.2015 година и ИЛ от 16.07.2015 година, издадени по ч.гр.д.
№ 38337 по описа за 2015 година на СРС, 64 състав, за сумите от 154 396 щатски
долара-неплатена редовна главница по договора, ведно със законна лихва за
периода от 02.07.2015 година до изплащане на вземането; 42 108 щатски долара –
просрочена главница по договора, ведно със законна лихва 02.07.2015г.. до
окончателното й изплащане; 16 356,80 щатски долара – просрочени лихви върху
редовната главница за периода от 26.05.2014 г. до 25.03.2015г.; 3 312,10 щатски
долара – просрочени лихви върху просрочената главница за периода от 26.05.2014
г. до 25.03.2015г.;1 182,34 щатски долара – текущи лихви върху редовната
главница за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г.; 582,88 щатски долара –
текущи лихви върху просрочена главница за периода 25.03.2015г. до 22.04.2015г.;
сумата 272,67 щатски долара – неустойка върху просрочена лихва за периода от
26.05.2014г. до 22.04.2015г. и ИЛ от 17.11.2015 година за сумата от 6315,05 лв.
– юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, всички
За вземанията си по договорите за
кредит от 21.12.2013 година, ведно с лихви, неустойки и разноски КТБ /н/ се е снабдила със заповед за
изпълнение на парично задължение от 21.07.2015 година и ИЛ от 21.07.2017
година, издадени по ч.гр.д. № 38337 по описа за 2015 година на СРС, 64 състав
за сумите: 86 250 щатски долара – главница по договора, ведно със законна лихва
за периода от 02.07.2015г. до изплащане на вземането; 7 750,69 щатски долара –
просрочена лихва върху главницата за периода от 26.05.2014г. до 25.03.2015г.;
646,88 щатски долара – текуща лихва върху главницата за периода от 25.03.2015г.
до 22.04.2015г.; 116,99 щатски долара – неустойка върху просрочената лихва за
периода от 26.05.2014г.до 22.04.2015г. и 2 858,48 лв. – разноски по делото.
За вземанията си по договор за
банков кредит от 25.06.2013 година, ведно с лихви, неустойки и разноски КТБ /н/
се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение от 11.06.2015
година и ИЛ от същата дата, издадени по ч.гр.д. № 32161 по описа за 2015 година
на 128 състав на СРС, за сумите от: 136 919,87 щатски долара – главница по
договора за кредит, ведно със законна лихва за периода 08.06.2015г. до
изплащане на вземането; 4 723,08 щатски долара – просрочени лихви редовна
главница за периода от 26.05.2014г. до 25.03.2015г.; 14 740,98 щатски долара –
просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.06.2014г. до
25.03.2015г.; 2 053,80 щатски долара – текущи лихви върху просрочена главница
за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г.; 197,82 щатски долара – неустойка за
периода от 26.05.2014г. до 22.04.2015г.
Във връзка с въведеното твърдение за
осъществяване на презумпцията по чл. 608, ал.4 ТЗ, молителят не ангажира доказателствата, с оглед разпределената
доказателствена тежест с определението от 02.10.2019 година, срещу
ответника-длъжник да са образувани изпълнителни дела, с взискател КТБ /н/, въз
основа на горепосочените заповеди и изпълнителни листове и осъществяване на
предвидените в разпоредбата предпоставки.
От постъпилата от Служба по вписванията –
гр. София справка вх. № 127842/21.10.2019 г.(л.90-91), се установява, че за
периода 01.01.1992 г. – 10.10.2019 г. „Ю.М.Х.“ ЕООД не е вписано като носител
на вещни права по отношение на недвижими имоти на
територията на Република България.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна
полиция“ вх. № 127576/18.10.2019 г.(л.86-87), се установява, че в централната
база на АИС-КАТ към 10.10.2019 г. няма данни „Ю.М.Х.“ ЕООД да е регистрирано
като собственик на пътни превозни средства.
От постъпилата от ТД на НАП София справка вх.
№ 126833/17.10.2019 г(л. 83-84), се установява, че във вр. с изискуеми публични
задължения в общ размер на 5 505,91 лв. на „Ю.М.Х.“ ЕООД към НАП и образуваното
за събиране на тези задължения и.д. №22150046478/15г. срещу „Ю.М.Х.“ ЕООД са
наложени обезпечителни мерки запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки на дружеството, депозити, вложени вещи в трезори, вкл. съдържание на
касетки, както и суми предоставени на доверително управление, находящи се в ТБ
„И.“ АД. Не се установява да е започнато принудително изпълнение по ДОПК.
С цел установяване действителното икономическо-финансово
състояние на ответника за един по-дълъг период от време на база структурата на
активите и пасивите от показателите за ликвидност и финансова задлъжнялост по
делото е назначена, изслушана и приета СФИЕ. Заключението е изготвено въз
основа на наличните по делото писмени доказателства и общодостъпния ТР.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на
способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните
активи.
Когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на
дружеството. Коефициентът
на бърза ликвидност, показва съотношението между бързоликвидните краткотрайни
активи към краткосрочните задължения. Коефициентите на незабавна ликвидност и
на абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща
задълженията си с финансовите активи и с паричните средства.
Приемливите референтни стойност на тези
коефициенти, съгласно ССчЕ, са както следва:
-
коефициент на
обща ликвидност-
от 1 до 3
-
коефициент
на бърза ликвидност – от 0.8 до 0.9
-
коефициент
на незабавна ликвидност – от 0.3 до 0.4
-
коефициент
на абсолютна ликвидност – по-голям от 0.2
В конкретния случай коефициентите на обща,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 05.08.2019г. имат една и съща
отрицателна стойност, коефициент - 0.00017, който е много по-нисък от
референтните стойности. Съдът взема предвид направеното от вещото лице
уточнение в о.с.з., че и за счетоводната 2014 година. показателите биха били
отново под референтните стойности,
поради наличието на задължения по договорите за кредит и към НАП към този
по-ранен момент.
Установява, че ответникът-длъжник има отрицателна
степен на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Това се дължи на
значителния размер на задълженията и тяхната изискуемост и същевременно липсата
на парични средства и краткотрайни
активи.
Чрез показателите за финансова автономност
се характеризира степента на финансовата
независимост на търговеца от кредиторите, т.е степента на използване на
привлечения капитал.
За целите на настоящото производство,
предвид липсата на счетоводна документация, въз основа на наличните в кориците
на делото данни, ВЛ е изготвило условен счетоводен баланс към 05.08.2019
година, като е уточнено, че показателите на ответника-длъжник и към началото на
изследвания период -2014 година биха довели до същия извод за състоянието на
търговеца,
когато не е бил в състояние да обслужва кредитите и да погасява задълженията
си, като към този момент имал и публични задължения.
Изчисленият коефициент на финансова
автономност има отрицателна стойност стойност от - 0.9998, което е значително
под допустимата за показателя минимална стойност под норматива от 0.33. Това е
показател за декапитализиран собствен капитал. Ответникът-длъжник не разполага
с краткотрайни активи за покриване на текущите си задължения и е в пълна зависимост от своите кредитори
Същевременно коефициентът на
задлъжнялостта е отрицателна стойност – 1,002 и също е извън границите, на референтните
стойности (от 3.00) и показва задлъжнялост на търговеца и невъзможност да се
разплаща, както и зависимост на търговеца от външни източници за финансиране.
За да се осигури нормално разплащане за
по-дълъг период от време, би следвало собственият капитал на търговеца да бъде
минимум 1/3 от всички негови задължения. Видно от данните по делото собственият
капитал е 200 лв. при задължения от 1 185 527 лв., което е показател за
декапитализацията на търговеца.
Видно от ТР по партидата на търговеца,
което е отразено и в заключението на вещото лице в ТР няма данни за публикуван
ГФО от учредяване на дружеството през 2013г. до 2018г., вкл., което от друга
страна обуславя прилагането на презумпцията по чл. 608, ал.2 ТЗ.
Видно от СФИЕ и направените уточнения в
с.з. последното плащане от кредитополучателя-длъжник е на 30.05.2014г./по
договор за банков кредит от 25.06.2013 година/, като след тази дата не са
постъпвали суми за погасяване на задълженията по кредитите, които ответникът
има към КТБ /н/. Не се установява към 05.08.2019г. дружеството ответник да
разполага с активи, извън капитала от 200 лв., при задължения към същата дата в
размер 1 185 527 лв. /л.105/.
Вещото лице поддържа, че ответникът-длъжник
не разполага със средства за покриване на първоначалните разноски в
производството по несъстоятелност /л.105/.
Поради липсата на счетоводна
документация на ответника ВЛ не е могло да направи констатации и заключения
относно извършваната стопанска дейност на ответника в периода след учредяването
му през 2013г., за възникналите вземания и задължения, за извършени плащания и
отчетени финансови резултати.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 625
от ТЗ за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 607а, ал.
1 и ал.2, вр. 742, ал.1 ТЗ, вр. с чл. 608, ал.1, т. 1, ал.2 и 3 от ТЗ, за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника „Ю.М.Х.“
ЕООД, поради неплатежоспособност и свръхзадълженост на дружеството, в условия
на кумулативност, с произтичащите от това последици.
Молбата е допустима и по същество основателна.
За да бъде
открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на
кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в
разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742
от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от
лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.
742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ;
да е налице изискуемо парично
задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане; да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ;
кумулативно да се установи свръхзадълженост, съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако
длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай е налице
предвидената от закона процесуалноправна предпоставка - сезираният съд е този по седалището на ответника към
момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност
и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Налице е и
втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът е търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма
като търговско дружество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 625 от ТЗ,
писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да
подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към
държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или
задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е сезиран с
молба от кредитор, който е включен в кръга на легитимираните лица по смисъла на
чл. 625 от ТЗ.
Разпоредбата на
чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1
от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на
длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат
от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични
вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания.
Търговски
са сделките, сключени от търговеца при и по повод на извършване на занятието
му, а също така и абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ,
независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните
задължения на търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита,
такси. Във всички случаи, независимо от това дали се касае за задължение по
търговска сделка, или за такова от публичен характер, следва да се установи, че
същото е действително и съществува към момента на произнасяне на съда по
молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Задължението следва да
е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил.
В случая съдът е
сезиран от молителя “КТБ” АД/в
несъстоятелност/, който твърди, че има вземания към ответното дружество,
произтичащи от търговски
сделки – три договора за банков кредит по смисъла на чл.1, ал. 1, т. 7 от ТЗ.
Ответникът не е взел становище по твърденията, изложени в молбата по чл. 625 от ТЗ, вкл. относно валидното възникване на облигационната връзка по договорите за
кредит, усвояването на сумите по кредита и претендирания размер на задълженията.
Видно от приложените доказателства крайният
срок за погасяване на договорите за кредит от 07.10.2013 година и от 21.12.2013
година е 20.12.2018 година , а по
договора от 25.06.2013 съответно -20.12.2014 година. Видно от заключението на
ССчЕ последното плащане от ответника е от 30.05.2014 година, а общият размер на
задълженията по банковите кредити е в размер на 664 350,73 щатски долара и 18 011,72 лева, в т.ч.
законни лихви върху главниците по горепосочените договори за банков кредит –
175 342,44 щатски долара.
По изложените
по-горе съображения, настоящият състав приема, че се установява от събраните по
делото доказателства, че банката молител има изискуеми вземания към ответното
дружество по търговска сделка (договори за банков кредит ), които към датата на
подаване на молбата са с настъпил падеж и не се установява от ответника, който
носи доказателствената тежест за това, същите да са погасени, респ. налице е и
третата предпоставка.
С оглед на изложеното следва да се
приеме, че е налице материално-правна легитимация на молителя в настоящото
производство.
Видно от разпоредбата на чл.607а,ал.1 ТЗ производство
по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.
С приложените към молбата писмени
доказателства и приетата по делото и неоспорена от страните СФИЕ се установява
наличието и на тази предпоставка - неплатежоспособност на ответника. Не се
установява дружеството ответник да
разполага с имущество, за да покрие задълженията си към кредиторите /КТБ в
несъстоятелност и НАП/, същевременно длъжникът е спрял плащанията по изискуеми
задължения през месец май 2014г., като не е заявил за обявяване в ТР годишните
си финансови отчети от началото на учредяването му през 2013 година до датата
на завеждане на молбата, респ. и за последните три години преди подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Горното обосновава
приложението и на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ.
Видно от търговския регистър ответникът
е без законен представител, считано от 03.12.2015 година, поради което е
невъзможно и да бъде предоставена счетоводна информация от дружеството и не
може да бъде установено дали този търговец притежава краткотрайни активи,
включително парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите
краткосрочни задължения.
Не
се установява наличие на притежавани недвижими имоти, нито МПС.
Към 05.08.2019г. дружеството отчита наличност на
имущество на стойност 200 лева – капитал. Всички показатели на ликвидност към
05.08.2019г. са извън референтните стойности, като стойностите са били извън
норматива още към края на 2014 година, като липсват данни за финансовото
състояние на дружеството и за 2013 година, когато дружеството е учредено и са
му били предоставени кредитите от банката.
Следва да се отбележи, че референтните стойности са
изчислени на база съставен от вещото лице условен счетоводен баланс, с отчитане
на наличните данни за активите и пасивите на дружеството на база на приложените
по делото доказателства като длъжникът не е изпълнил задължението си да състави
ГФО и съответно не е представил счетоводна документация.
След съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства
е видно, че ответното дружество е в тежко финансово-икономическо състояние, силно зависимо от кредиторите си, с текущи
задължения, които не са обезпечени с краткотрайни активи (доколкото
обезпеченията по договорите за кредит са особени залози върху вземания от
търговската дейност на ответника , а последното реално не осъществява дейност
пир липса на ГФО от създаването му) и не биха могли да бъдат погасени в срок. Съдът намира, че ответното дружество не е в състояние да
обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки. Затрудненията
му имат траен и необратим характер и дружеството обективно не е в състояние да
изпълни изцяло изискуемите си парични задължения.
Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на
плащанията по търговски сделки, каквото бе установено в настоящото
производство, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно чл.608,
ал.3 ТЗ, а липсата на заявени ГФО включително през последните три години -
презумцията на чл.608, ал.2 ТЗ.
Тежестта да обори тези законови презумпции лежи върху
длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност
доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези
плащания или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията
си, без опасност за интересите на кредиторите /аргумент от чл.631 ТЗ/., но това
не е сторено.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност
на длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС.
Така например, в решения № 33 от 07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г., ІІ т.о.,
решение № 115 от 25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г., ІІ т.о., решение № 90 от
20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г., І т.о. и др. е изразено категоричното
становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл.608, ал.1
с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно
икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова
автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на
плащанията като външен белег на неплатежоспособността. В постановеното от ВКС,
І т.о. решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. съдебният състав се
е произнесъл по въпроса за значението на коефициентите за ликвидност и
останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на
началната дата на неплатежоспособност.
В случая вещото лице е посочило датите на последното
плащане на длъжника по договорите за кредит съответно 22.04.2014 година,
25.04.2014 година и 30.05.2014г. за дата
на последното извършено плащане за погасяване на краткосрочно задължение по
търговска сделка. В периода 25.06.2013 година, 07.10.2013 г, 21.12.2013 година
ответникът е получил банкови кредити на обща стойност 665 000 щатски
долара. Първата погасителна вноска по договора от 25.06.2013 година в размер на
17917 долара е била дължима на 20.01.2014 година, а останалите 11 вноски , всяка
в размер на 17 917 долара, са платими на всяко 20-о число, считано от
20.02.2014 година до 20.12.2014 година.Дружеството е изпаднало в забава от
20.05.2014 година като последното частично плащане е извършено на 30.05.2014
година. Към 20.05.2014 година ответникът е имал просрочени задължения и по
договор за банков кредит от 07.10.2013 година, като първата погасителна вноска
по този кредит в размер на 3496 долара е била дължима на 20.04.2014 година,
плюс 56 вноски, платими на 20-0 число, считано от 20.05.2014 година до 20.12.2018
година като, единственото плащане е извършено на 22.04.2014 година. С нотариална покана длъжникът е уведомен на
22.06.2015 година, че вземанията по договор за банков кредит от 21.12.2013
година в общ размер на 94 764 долара /към 22.04.2015 година/ и по договор
за кредит от 07.10.2013 година в размер на 218 210,79 долара към
/22.04.2015 година/ стават изцяло предсрочно изискуеми.
Доколкото
със СФИЕ се установява съществуването на възникнали ликвидни и изискуеми
вземания, по които към края на май 2014
година ответникът – длъжник е спрял плащанията и е в невъзможност да ги заплати
поради липсата на активи и като се имат предвид лошите показатели за ликвидност
към 05.08.2019 г., изчислени на база условен баланс, съдът намира, че 31.05.2014г.,
денят следващ датата на последното плащане, следва да се определи като начален
момент, към който вече окончателно е била налице трайна невъзможност с
необратим характер на дружеството да заплаща задълженията си.
Ответникът-длъжник се намира в пълна
зависимост от своите кредитори. Поради горното, съдът приема, че длъжникът
фактически е преустановил осъществяването на търговската дейност, /за което
съди и от липсата на подадени ГФО за периода от създаването си / още преди
подаване на молбата, както и че през изследвания от вещото лице период,
предшестващ образуването на производството по несъстоятелност, дружеството е
реализирало единствено пасиви под формата на дългове, при това в големи
размери. Видно от данните по СФИЕ, не може да бъде направена благоприятна прогноза
за финансовото състояние на длъжника.
Съдът следва да се произнесе и по въпроса
за наличието на свръхзадълженост на ответника, доколкото в молбата, с която КТБ
/н/ инициира конкретното производство се поддържа кумулативно наличието и на
тази предпоставка.
Производството по несъстоятелност може да
бъде открито и на двете основания /неплатежоспособност и на свръхзадълженост/,
при условие, че към един и същи момент са налице предпоставките и на
неплатежоспособност и на свръхзадълженост. В процесния случай съдът приема, че неплатежоспособността
е с начална дата 31.05.2014г. като към този момент дружеството длъжник е и
свръхзадължено, доколкото имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му
задължения, по смисъла на чл.742 ал.1 от ТЗ . Към посочената дата с настъпил
падеж са задълженията по договора за кредит от 25.06.2013 година, а
задълженията по останалите два договора за кредит са обявени за предсрочно
изискуеми през юни 2015 година, като
последното плащане по тях е съответно от 22.04.2014 година и 25.04.2014 година.
За преценката
дали дружеството –длъжник е свръхзадължен търговец от значение е общият размер
на всички възникнали в негова тежест задължения, т.е. както на дългосрочните,
които са такива с ненастъпил падеж, така и на краткосрочните и текущите.
С оглед установените по делото факти и при съвкупна
преценка на доказателствата, съдът намира, че състоянията на
неплатежоспособност и свръхзадълженост на ответника са обективни и необратими. Предвид изложеното и доколкото не се установи дружеството
да осъществява дейност, единствено се обременява предприятието на длъжника с
допълнителни пасиви и се създават реални предпоставки за осуетяване
удовлетворяването на кредиторите. Такава възможност се предполага от факта,че
длъжникът не е в състояние да кумулира средства от собствено производство,
според предмета му на дейност, което намалява и възможността за предлагане на
оздравителен план.
Предвид всичко изложено, следва да се
заключи, че по делото се доказа, че ответникът е както неплатежоспособен, така
и свръхзадължен търговец, с начална дата 31.05.2014 година.
От събраните по делото доказателства и заключението на
ССЕ не се установя да е налице достатъчно имущество или средства за покриване
на първоначалните разноски в производството по несъстоятелността.
Тези разноски не са били предплатени по
реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 11.12.2019 г., вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на
12.12.2019г.
При тези данни съдът
намира, че производството по несъстоятелност по отношение на „Ю.М.Х.“
ЕООД, следва да бъде открито при условията на чл.632 ал.1 от ТЗ, с
произтичащите от това последици - обявяване на неплатежоспособността и
свръхзадължеността на молителя, определяне на началната й дата, откриване на
производство по несъстоятелност, допускане на обезпечение, чрез налагане на
запор и възбрана, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на
дейността на предприятието му и спиране на производството по делото.
На длъжника и кредиторите следва да бъде
указано, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в
срок от една година от вписване на решението, ако бъде удостоверено, че е
налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски
градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по
несъстоятелността от 4 000,00 лева ( чл.
632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на
производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще
постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл.
632, ал. 4 от ТЗ).
По разноските
Съгласно чл.620, ал.5 ТЗ,
във връзка с ал.3 държавна такса в размер на 250 лева не е събрана
предварително, а с оглед уважаване на молбата следва да се събере в полза на
СГС от масата на
несъстоятелността, както и на ищеца да се присъдят по направеното искане разноските в размер на 700 лева за
възнаграждение на вещо лице по изготвена съдебна експертиза от масата по
несъстоятелността при разпределение на имуществото при
евентуално възобновяване на производството по несъстоятелност.
Воден от горното и на основание чл.632
ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадължеността
на „Ю.М.Х.“ ЕООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на
неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Ю.М.Х.“ ЕООД, с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, а именно - датата 31.05 .2014 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Ю.М.Х.“ ЕООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***.
НАЛАГА общи възбрана и запор
върху имуществото на „Ю.М.Х.“ ЕООД, с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
ДЕЙНОСТТА на предприятието на „Ю.М.Х.“ ЕООД, с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ю.М.Х.“ ЕООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д.№1576/2019г.
по описа на СГС, VI- 19 състав.
УКАЗВА на „Ю.М.Х.“
ЕООД, и на кредиторите му, че спряното производство по несъстоятелност може да
бъде възобновено в срок една година от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност в ТР, ако в рамките на този срок по делото се
удостовери наличие на достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС
необходимата сума за предплащане на началните разноски, по смисъла на чл.629б
от ТЗ ,в размер на 4 000,00 лева
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Ю.М.Х.“ ЕООД и кредиторите му, че ако в 1-годишен срок
от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в
ТР, не бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът
ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския
регистър.
ОСЪЖДА „Ю.М.Х.“
ЕООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на КТБ АД – в несъстоятелност, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от А.Д.и К.М.направените по делото разноски в
размер на 700,00 лева
ОСЪЖДА "Ю.М.Х.“ ЕООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** , да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 250 лева от масата на несъстоятелността при
разпределение на имуществото.
Решението ДА СЕ ВПИШЕ в
Търговски регистър при Агенцията по вписванията по партидата на „Ю.М.Х.“ ЕООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***.
Решението ДА СЕ ВПИШЕ и в
книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски Апелативен съд, в 7-дневен срок от датата на вписването му
в Търговския регистър.
Решението подлежи на
незабавно изпълнение.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622
и чл. 624 от ТЗ
вр. с чл. 14 от ЗТР.
СЪДИЯ: