№ 116
гр. Пазарджик, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Коста Ст. С.ов
Членове:Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Елена К. Туйкова
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно
наказателно дело № 20255200600373 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Протоколно определение от 13.02.2025 година, с рег. № 80/14.02.2025г.,
Велинградският районен съд, на основание чл.289 ал.1 във вр. с чл.24 ал.1, т.6
от НПК, е прекратил наказателното производство по НЧХД № 7/2025г. по
описа на този съд, приемайки че спрямо същото лице, за същото престъпление
има незавършено друго, по-рано образувано наказателно производство, при
което с образуването на горепосоченото НЧХД бил нарушен принципът Ne bis
in idem.
В законоустановения срок срещу определението е постъпила жалба от
адв. Р. А. от ПзАК, в качеството му на упълномощен повереник на Ф. М. Г. –
частен тъжител по НЧХД № 7/2025г. Обобщено казано, в жалбата се сочи, че
определението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, като се излагат пространни
съображения в тази насока. Иска се отмяна на определението и връщане на
делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. Иска се също така от въззивния съд да обедини образуваните пред
РС-Велинград две НЧХД, а именно № 7/2025г. и № 19/2025г.
1
Против жалбата е подадено възражение от адв. Й. А., в качеството му на
надлежно упълномощен защитник на Л. Й. Д. – подсъдим по НЧХД №
7/2025г., в което се сочи, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, като развива подробни доводи в тази насока, подкрепени със
съдебна практика. Иска потвърждаване на определението.
В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител, редовно
уведомен, не се явява лично. В качеството на негов повереник се явява адв. Р.
А., който поддържа въззивната жалба по съображенията в нея за
незаконосъобразност на определението за прекратяване на производството.
Иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия. Оттегля искането си в
жалбата въззивния съд да обедини образуваните пред РС-Велинград две
НЧХД, а именно № 7/2025г. и № 19/2025г. Не претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият, редовно уведомен,
не се явява лично. В качеството на негов защитник се явява адв. Й. А., който
оспорва въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното
определение. Развива подробни доводи за неговата правилност и
законосъобразност, които подкрепя с национлана и европейска съдебна
практика.
Пазарджишкият окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция,
като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и
извърши цялостна служебна проверка на правилността на определението,
прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок от лице с правен интерес от
оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Видно от материалите по НЧХД № 7/2025 г. по описа на РС-Велинград,
наказателното производство е било образувано на 14.01.2025г. по подадена в
съда частна тъжба на Ф. М. Г. против подсъдимия Л. Й. Д., с повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
В открито съдебното заседание на 13.02.2025г. съдът е постановил
обжалваното протоколно определение, с което е прекратил наказателното
2
производство.
За да стори това е изходил на първо място от обстоятелството, че преди да
бъде подадена частната тъжба в съда, въз основа на която е било образувано
НЧХД № 7/25г., Ф. Г. била подала жалба в прокуратурата, касаеща същия
случай. По тази жалба била извършена полицейска проверка, след което от
страна на РП-Пазарджик, ТО Велинград бил постановен отказ да се образува
наказателно производство. Постановлението за отказ било обжалвано пред по-
горестоящата прокуратура, като с постановление на ОП-Пазарджик от
30.10.2024г. било потвърдено. Потвърденото постановление за отказ да се
образува наказателно производство било обжалвано пред РС-Велинград по
реда на чл.213, ал.4 от НПК, като по този повод било образувано ЧНД №
361/24г.
В откритото съдебното заседание на 13.02.2025г., съдът, разглеждащ
НЧХД № 7/25г., докладвал и протоколирал обстоятелството, че на посочената
дата е направил служебна справка по образованото ЧНД, по което се обжалва
постановлението на прокурора за отказ да се образува ДП, като е
констатирал, че няма съдебно произнасяне по обжалвания прокурорски акт.
Веднага след това е пристъпил към прекратяване на наказателното
производство по образуваното НЧХД. Аргументирал се е с това, че според
разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т.6 от НПК не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, ако спрямо същото лице за
същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в
сила присъда, постановление или влязло в сила определение или
разпореждане за прекратяване на делото. Посочил е, че нормата на чл. 24,
ал.1, т.6 от НПК съдържа процесуалната гаранция, че няма да се стигне до
нарушаване на принципа ne bis in idem, като при две висящи наказателни
процедури за едно и също деяние, насочени срещу едно и също лице, следва
да се прекрати тази, която е образувана по-късно, макар нито една от
процедурите все още да не е приключила с влязъл в сила акт, като в случая по-
късно е образувано производството по настоящото дело /обжалваното
постановление на прокурора е от дата 24.09.2024 г., а тъжбата е постъпила в
съда на 14.01.2025 г./ Посочил е още, че постановлението за отказ за
образуване на досъдебно производство е приравнен случай на постановление
за прекратяване на наказателно производство, тъй като и в двете хипотези, се
3
касае до обвързващо становище на прокурора по въпрос от неговата
изключителна компетентност. Налице е различие между двата акта, което не
се отнася до съществото на направената преценка, а до момента, в който тя е
направена, респективно до извършените преди това действия на
компетентните органи, предшестващи преценката на прокурора, а именно: в
единия случай е проведена предварителна проверка, при която са събрани
сведения, които впоследствие прокурорът анализира, за да се произнесе по
въпроса има ли извършено престъпление от общ характер. Когато приеме, че
такова липсва, прокурорът се произнася с постановление за отказ да се
образува наказателно производство. В другия случай, е образувано и водено
досъдебно производство, а след приключване на разследването и изпращане
на делото на прокурора, той изразява становище, че наказателното
производство подлежи на прекратяване. В тези случаи се произнася с
постановление за прекратяване на наказателното производство.
Именно с тези съображения съдът е постановил обжалваното
определение за прекратяване на наказателното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че доводите на проверявания съд са
погрешни, а с постановеното от него определение за прекратяване на
наказателното производство е бил нарушен материалният и процесуалният
закон.
Съображенията са следните:
Не е спорно по делото, че преди да бъде образувано НЧХД № 7/25г.
тъжителката Г. е подала жалба в прокуратурата, касаеща същия случай, по
която впоследствие бил постановен отказ да се образува наказателно
производство от страна на прокуратурата. Не се спори също, че
постановлението за отказ било обжалвано - първо пред по-горестоящата
прокуратура, а след неговото потвърждаване от нея, пред РС-Велинград по
реда на чл.213, ал.4 от НПК, като било образувано ЧНД № 361/24г. Не се
спори и по това, че в деня на прекратяването на наказателното производство
по НЧХД № 7/25г., не е имало постановен съдебен акт по ЧНД № 361/24г.
Тук веднага следва да се каже, че в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие се събраха писмени доказателства, от които стана ясно, че с
Определение № 55 от 06.03.2025г., постановено по ЧНД № 361/24г., съдът е
отменил обжалваното пред него постановление за отказ да се образува
4
наказателно производство, като е дал указания на РП-Пазарджик, ТО
Велинград да образува ДП и след надлежно разследване по реда на НПК да се
произнесе по същество, при което ако счете, че е извършено престъпление,
което се преследва по тъжба на пострадалия, то да спре наказателното
производство и да уведоми пострадалия, за който пък ще започне да тече 6-
месечен срок за подаване на частна тъжба по чл.81 от НПК, така както е
предвидено в алинея трета на посочената норма.
Пак в хода на въззивното съдебно следствие се установи, че тези
указания на съда, дадени с окончателното определение по горепосоченото
ЧНД, понастоящем не са изпълнени от страна на прокуратурата, която
очевидно е разпоредила извършването на допълнителна полицейска проверка
/виж официално уведомително писмо на л.50 от въззивното дело/.
За настоящият съдебен състав не остана съмнение, че за да прекрати
наказателното производство по НЧХД № 7/25г., съдът, макар и да не го е
посочил изрично, е споделил доводите, изложени в Решение № 38 от
13.05.2019г. по н.д. № 13/2019г. на ІІІ н.о. на ВКС. В него е казано буквално
следното: „По настоящето дело е налице нарушение на правилото"ne bis in idem", тъй като
срещу едно и също лице са водени две производства с наказателен характер, с един и същи
предмет, а именно: Първо е водена наказателна процедура от полицейски орган, целяща
събиране на сведения за евентуално извършено престъпление от общ характер. По този
повод е образувана полицейска преписка, регистрирана и в прокуратурата, където е заведена
съответна прокурорска преписка. Проведената полицейска проверка е изпратена в
прокуратурата за произнасяне по същество, тъй като само прокурорът разполага с
правомощие да изрази задължително становище относно наличието или липсата на
престъпление от общ характер. Когато прокурорът счете, че липсва престъпление от общ
характер, той се произнася с постановлението за отказ да се образува наказателно
производство. Това постановление е приравнен случай на постановление за прекратяване на
наказателно производство, тъй като, и в двете хипотези, се касае до обвързващо становище
на прокурора по въпрос от неговата изключителна компетентност. Налице е различие между
двата акта, което не се отнася до съществото на направената преценка, а до момента, в който
тя е направена, респективно, до извършените преди това действия на компетентните органи,
предшестващи преценката на прокурора, а именно: В единия случай е проведена
"предварителна проверка" /полицейска проверка/, при която са събрани сведения, които
впоследствие прокурорът анализира, за да се произнесе по въпроса има или извършено
престъпление от общ характер. Когато приеме, че такова липсва, прокурорът се произнася с
постановление за отказ да се образува наказателно производство. В другия случай, е
образувано и водено досъдебно производство, а след приключване на разследването и
изпращане на делото на прокурора, той изразява становище, че наказателното производство
5
подлежи на прекратяване. В тези случаи се произнася с постановление за прекратяване на
наказателното производство. Становището на прокурора, изразено в съответното
постановление, има обвързващо действие до момента, в който актът на прокурора
съществува в правния мир. Друго би било положението, ако този акт бъде отменен. Тогава
неговото обвързващо действие се преустановява с всички произтичащи от това последици.
Когато обаче е налице постановление за отказ да се образува наказателно производство
срещу определено лице за определено деяние, което е действащо /не е отменено/, воденето
на наказателно производство срещу същото лице, за същото деяние, би било в нарушение на
принципа "ne bis in idem", откъдето следва, че второто производство е недопустимо и като
такова подлежи на прекратяване“.
Тук веднага следва да се каже, че настоящият съдебен състав не споделя
правните доводи, изложени в цитираното решение, което междувпрочем е
подписано с особено мнение на неговия докладчик. Още повече, че
въпросното решение е изолирано и не съставлява задължителна съдебна
практика.
Пазарджишкият окръжен съд намира за необходимо да изложи най-
напред принципните си виждания по повдигнатия правен спор, които са в
следния смисъл:
Съгласно нормата на чл.24, ал.1, т 6 от НПК, въвеждаща в българското
наказателнопроцесуално право принципа ne bis in idem, не се образува
наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо
същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно
производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила
определение или разпореждане за прекратяване на делото. Нормата изисква
идентичност на три предпоставки – „друго“ наказателно производство,
идентичност на лицето, срещу което то е провеждано, идентичност на
фактите, по които лицето е преследвано.
Дори съвсем буквалното тълкуване на визираната норма показва, че тя е
неприложима, когато не е налице друго наказателно производство, т. е. до
такова изобщо не се е стигнало, каквато е и настоящата хипотеза.
Респективно, при отсъствие на тази първа предпоставка, отсъства и втората –
липсва „същото“ лице, срещу което да е провеждано такова производство.
Проверката по смисъла на чл.145, ал.1, т.2 и т.3 от ЗСВ /в конкретния казус
по жалбата в прокуратурата е била възложена и извършена полицейска проверка/ не се
приравнява на надлежно разследване в рамките на наказателно производство
6
и няма характеристиките на последното. Тя не е и подчинена на неговите
задачи, уредени в нормата на чл.1, ал.1 от НПК - да осигури разкриване на
престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона.
Проверката е специфична предпроцесуална дейност на прокурора или на
органите, на които той я възлага, намерила уреждане в устройствения закон -
Закона за съдебната власт. Тя предхожда въпроса по образуването на
наказателно производство в досъдебната му фаза и е свързана с обезпечаване
на основанието „достатъчно данни“ за извършено престъпление по смисъла на
чл.207, ал.1 от НПК. Тази проверка не претендира за изпълнимост на основни
принципи на наказателния процес като този по чл. 13 от НПК - за разкриване
на обективната истина и чл. 14 от НПК - за вземане на решение по вътрешно
убеждение основано на всестранно, пълно и обективно разследване. Не носи
белезите и на пълно наказателно разследване, едва в края на което прокурорът
може да направи обоснована преценка по въпросите има ли извършено
престъпление, от кого и извършено ли е виновно. Съответно, тя не позволява
формиране на извод по същество, спрямо определено обвиняемо лице и с
окончателен акт, какъвто акт се изисква по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 6 от
НПК.
Смисълът на забраната ne bis in idem е да не се преследва наказателно и
да не се осъжда втори път лице, което е било веднъж преследвано и въпросът
за неговото участие в определено престъпление е решен окончателно – било
като е оправдано, било като е осъдено. Това предполага надлежно започнало и
проведено наказателно разследване, в хода на което да са събрани възможните
релевантни доказателства по начина гарантиран от процесуалния закон за
пълнота и изчерпателност. И съгласно практиката на СЕС /Решение по дело №
C-398/12, т. 28/, за да се определи дали наказателното производство за дадено
лице окончателно е приключило, следва актът да е приет след преценка на
делото по същество. Изискването да се касае за друго производство с характер
на наказателно е застъпено и в Тълкувателно решение № 3/2015 ОСНК ВКС.
Необходимостта другото производство /и то като наказателно/ да отговаря на
основни процесуални гаранции за пълнота и задълбоченост на разследването
и едва тогава постановен акт по същество е показана и в Решение на СЕС
(голям състав) от 29 юни 2016 г. по дело № C-486/14, в което четем, че
„постановление на прокуратурата, с което се слага край на наказателното
преследване и окончателно — стига да няма възобновяване или отмяна — се
7
прекратява досъдебното производство срещу определено лице, без да бъде
наложена санкция, не може да се окачестви като окончателно съдебно
решение по смисъла на тези членове, /член 54 от Конвенцията за прилагане на
споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година и член 50 от ХОПЕС/,
когато от мотивите на постановлението е видно, че посоченото производство е
прекратено, без да е проведено задълбочено разследване...“.
Ето защо проверката по чл. 145 от ЗСВ, доколкото не е нито редовно
наказателно производство, нито е задълбочено разследване, не позволява
съответната преценка по същество и провеждането й, включително с
постановен отказ да се образува производство, не навлиза в противоречие с
принципа ne bis in idem.
На следващо място, не е налице и предпоставката идентичност на
лицето, срещу което е водено другото наказателно производство. В проверката
по чл.145 от ЗСВ евентуално бъдещият обвиняем в едно наказателно
производство няма процесуално качество. В частност, липсва качеството
обвиняемо лице, т.е. такова, срещу което да се счита, че е насочено
наказателно преследване.
С оглед на казаното до тук неправилно първостепенният съд е приел, че
постановлението за отказ да се образува наказателно производство е
идентично по правното си значение и последици на постановлението за
прекратяване на наказателното производство като основание по чл. 24, ал. 1, т.
6 НПК. И това не е въпрос на автономна компетентност на прокурора дали да
проведе наказателно преследване изобщо. Нито за това дали формално, и
доколкото стига до различни разрешения по един и същ повод, не навлиза в
противоречие сам със себе си. Въпросът стои на плоскостта на правата на
обвиняемото лице да не бъде преследвано два или повече пъти за едно и също
нещо. Става въпрос и за процесуалните условия, задействащи тази защита. В
случая обаче, те не са налице. С процесното наказателно преследване по
НЧХД № 7/25г. подсъдимият Д. е подложен за първи път на такова, поради
което не е налице основанието на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Вече бе посочено по-горе, че в цитираното решение на ВКС, на което
очевидно се е позовал първостепенният съд и чийто аргументи е повторил, са
възприети обратни на изложените тук изводи. ВКС е приел тъждественост на
проверката от полицейски орган с наказателна процедура. Респективно е
8
приравнил постановлението за отказ да се образува наказателно производство
на постановление за прекратяване на такова, тъй като и в двете хипотези се
касае до обвързващо становище на прокурора по въпрос от неговата
изключителна компетентност. За да не се нарушава принципа ne bis in idem, е
насочил към необходимостта постановлението за отказ да се отмени. Счел е,
че при действащ /неотменен/ отказ второто производство е недопустимо и
следва да се прекрати. Това решение обаче вече се каза, че няма задължителен
за съдилищата характер, доколкото не е тълкувателно, а на второ място то се
преценява от настоящата инстанция и като отклоняващо се от критериите,
разгърнати в еднопосочната практика на СЕС по приложение на принципа ne
bis in idem, поради което не може да бъде споделено. Дори обаче хипотетично
то да бъде споделено, то пак излиза, че обжалваното в настоящото
производство определение за прекратяване на наказателното производство ще
подлежи на отмяна, т.к. постановлението за отказ на прокурора, заради което
първоинстанционният съд е приел наличие на друго, по-рано образувано
наказателно производство, понастоящем вече е отменено.
Друг аргумент относно това, че постановлението за отказ да се образува
наказателно производство не може да се приравни на постановление за
прекратяване на образувано наказателно производство, е обстоятелството, че
ако това бъде сторено, то ще бъдат непоправимо погазени правата на
пострадалия. Така например, ако прокурорът е постановил правилен и
законосъобразен отказ да се образува наказателно производство, защото
деянието се преследва по тъжба на пострадалия, то това постановление, дори
да бъде обжалвано пред по-горестоящата прокуратура или пък пред съда,
очевидно няма да бъде отменено, защото няма основание за това. При това
положение, ако се приеме за вярна тезата на първоинстанционния съд, както и
изложената в горецитираното решение на ВКС, то ще излезе, че пострадалият
никога не би могъл да заведе в последствие НЧХД, т.е. той ще бъде лишен от
достъп до правосъдие, което е правно нетърпимо. Не така стоят нещата,
когато е било образувано наказателно производство, като в хода на
разследването се установи, че деянието се преследва по тъжба на пострадалия.
В НПК е създаден алгоритъм, с който при тази хипотеза са охранени правата
на пострадалия за наказателно преследване на дееца. Той започва с това, че в
горепосочената хипотеза наказателното производство първоначално не се
прекратява, а се спира на основание чл.244, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1, т.6 от
9
НПК. От момента на спирането за пострадалият започва да тече 6-месечният
срок по чл.81, ал.3 от НПК за подаване на частна тъжба в съда /виж и чл.244,
ал.3, предл. последно/. Ако в този срок пострадалият подаде тъжба в съда,
прокурорът прекратява образуваното пред него наказателно производство на
основание чл.245, ал.4 от НПК. Ако пък в посочения срок тъжба не бъде
подадена, то прокурорът ще прекрати наказателното производство на
основание чл.24, ал.6 във вр. с ал.5, т.1 от НПК. Такъв защитен алгоритъм за
правата на пострадалия обаче не е предвиден, когато не е било образувано
наказателно производство, а е извършена само проверка, приключила с
постановление за отказ да се образува ДП. Ето защо постановлението за отказ
никога не би могло да се приравни по правни последици с постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
С оглед на всичко изложено до тук, определението на РС-Велинград за
прекратяване на наказателното производство по НЧХД №7/25г. като
неправилно и незаконосъобразно ще следва да се отмени. Делото следва да се
върне за продължаване на съдопроизводствените действия по внесената
частна тъжба. Доколкото с прекратителното си определение районният съд не
е взел отношение по съществото на делото – извършено ли е престъпление,
извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно, а е взел отношение
само към процесуален въпрос, пък бил той и преграждащ хода на процеса, то
производство следва да продължи пред същия състав на съда.
Воден от горното и на основание чл. 335, ал.2 от НПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.02.2025г., постановено по
НЧХД № 7/2025г. по описа на РС-Велинград, с което на основание чл.289,
ал.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК е прекратено наказателното
производство.
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав на Велинградския районен съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
10
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11