Р Е Ш Е Н И Е
№
86
гр.
Велико Търново, 25.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на девети март две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С.разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 532/2021 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от
АПК вр. чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
предявен иск от Д.М.Б., в качеството му на ЕТ „Дидас – МБ – Д.Б.“*** против
Държавен фонд „Земеделие“ с цена 318 283.61 лева, представляваща претендирано
обезщетение на причинени имуществени вреди на лицето, изразяващи се в
пропусната полза от неизплатени субсидии по отношение на многогодишен
агроекологичен ангажимент за кампании 2014 г. - 2017 г., поет със заявление за
подпомагане с УИН 04/030413/54480.
В исковата молба се
твърди, че ЕТ е подал заявление за подпомагане като земеделски производител по направление
„Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г., но от длъжностни лица в ДФ
„Земеделие“ са издадени поредица индивидуални административни актове, с които
му е отказано финансирането, като същите са отменени от съда като
незаконосъобразни. В следствие на това, до е отправена покана за заплащане на
финансовото подпомагане за петте години в обхвата на мярката на база
първоначално заявените площи, но не е получен отговор. По тази причина ищецът по
настоящето дело е предявил частичен иск по ЗОДОВ срещу ответника по същото за имуществени
вреди от незаконосъобразните административни актове, като с влязло в сила
решение на ВАС такива са му присъдени за 2013 г. и същите представляват плащанията
за посочената година по конкретния агроекологичен ангажимент, от които лицето е
било лишено, поради изключването му от финансирането с отменените актове на
ответника. В настоящето производство претендира плащането на останалите
средства - представляващи остатъка от
целия иск - за периода до 2017 г., когато е приключил съответния период на
финансиране по мярката. По тези мотиви, развити подробно в писмени бележки от
процесуалния представител на ищеца са иска присъждане на посечената сума и на сторените
по делото разноски.
Ответникът - ДФ
„Земеделие“, чрез процесуалния си представител юк А., оспорва изцяло предявения иск, тъй като счита
същия за неоснователен, поради липсата на предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ. Оспорва
наличието на доказани вреди под формата на сигурни, реални пропуснати ползи и
причинно – следствената им връзка с отменените актове на администрацията.
Генерално оспорва и дължимостта на лихви върху вземания от вида на претендираните,
поради липса на правна възможност за присъждане на такива за закъсняло плащане
на държавна помощ. Моли за отхвърлянето на иска и присъждане на разноски.
Представителят на
ВТОП дава мотивирано заключение за неоснователност на иска и моли същия да бъде
отхвърлен. Сочи, че отмяната на акта за изключване на ищеца от кръга на
подпомаганите лица не дава право на същия да претендира в последствие плащане
на субсидии за периода на целия многогодишен агроекологичен ангажимент, ако
лицето не е доказало, че е изпълнявало същия, както е в случая.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд
приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление за
подпомагане с УИН 04/030413/54480 от 16.03.2013 г. за кампания 2013 г. EТ
„Дидас – МБ - Д.Б.“***, в качеството му на земеделски производител, е заявил за
подпомагане земеделски парцели по направление „Въвеждане на сеитбообращение за
опазване на почвите и водите“ от мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007 – 2013 г.
Във връзка с
подаденото заявление за подпомагане зам. изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ е издал Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007г.-2013г. с изх. №01-6500/1660
от 28.02.2014 г., с което е информирал ЕТ, че не е одобрен за участие по
съответната схема.
Това писмото е
обжалвано и в Административен съд - Велико Търново (АСВТ) е образувано адм. д.
№ 476/2014 г., като с Решение № 550/19.12.2014 г. по него Уведомителното писмо
е отменено. С Решение № 589/19.01.2016 г. на Върховния административен съд (ВАС)
това решение на ВТАС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане. Така, в
АСВТ е образувано адм. д. № 51/2016 г., по което е постановено Решение №
70/01.03.2016 г., с което е обявена нищожността на уведомителното писмо и
преписката е върната на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне. Решението е
оставено в сила с Решение № 1750/10.02.2017 г. на ВАС.
В изпълнение на тези
съдебни актове, от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е издадено ново Уведомително
писмо с изх. № 01-6500/2273/12.04.2017 г., с който отново ЕТ не е одобрен за
участие по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и
водите“ от мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г.
Това писмо също е
оспорено от земеделския производител, като в АСВТ е образувано адм. д. №
319/2017 г. С Решение № 370/06.10.2017 г., оставено в сила с Решение №
6363/25.04.2019 г. на ВАС, уведомителното писмо е отменено като противоречащо
на материалния закон и преписката е върната на административния орган за ново
произнасяне.
На 17.10.2019 г. е
издадено трето Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 г. – 2013 г, с което, в
изпълнение на последното съдебно решение, едноличният търговец е уведомен, че е
одобрен за участие по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на
почвите и водите“ от мярка 214 „Агроекологични плащания“.
На 28.01.2020 г. EТ
„Дидас – МБ - Д.Б.“ е депозирал пред ДФ „Земеделие“ писмо, към което е приложил
удостоверение за преминато агроекологично обучение, агрохимични анализи на
почвите и план за управление на хранителните елементи, като е посочил, че
счита, че е изпълнил предвидените в нормативните документи агроекологични
ангажименти в петгодишния срок на действие на мярката, поради което кани органа
да му заплати субсидиите за петгодишния период. По това писмо липсва отговор.
С нова уведомление
до ДФ „Земеделие“ с вх. № 01-6500/2273/06.03.2020 г. земеделският производител е
изискал отново заплащане на дължимото подпомагане по мярката, за която е
одобрен за 5 години. И на това уведомление липсва отговор.
В следствие на това,
лицето е предявило иск, определен като частичен, срещу ответника по настоящото
дело за сумата от 112 382.57 лева, представляваща част от всички причинени
му вреди, представляващи неизплатени субсидии по отношение на многогодишен
агроекологичен ангажимент за кампании 2014 г. - 2017 г., поет със заявление за
подпомагане с УИН 04/030413/54480. За това в АСВТ е образувано адм. д. №
29182020 г. с правно основание по чл. 1 от ЗОДОВ. С Решение № 213/19.08.2020 г. по адм. д. № 291/2020
г. на АСВТ искът е отхвърлен. Това решение обаче е отменено с Решение № 7933/01.07.2021
г. по адм. д. № 10664/2020 г. на ВАС, като касационната инстанция е осъдила Държавен
фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция да плати на „ЕТ „Дидас - МБ - Д. Б.“
обезщетение за имуществени вреди в размер на 70 577 лева, представляваща
размера на дължимата и неизплатена субсидия за кампания 2013 г., която сума е
част от общо дължимата сума в размер на 402 911.81 лв., представляваща
причинени имуществени вреди на лицето, изразяващи се в пропусната полза от
неизплатени субсидии по отношение на многогодишен агроекологичен ангажимент за
кампании 2013 г.- 2017 г., за кампания 2013 г. в общ размер на 282 308 лв.,
ведно с лихвите върху съответните суми от момента, в който административния
орган най-късно е следвало да изплати съответните субсидии по отделните
заявления до момента на изготвяне на исковата молба (30.04.2020 г.) в общ
размер на 120 603. 81 лв. Със същото решение ответника е осъден да плати и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 41 805.5 7лв., представляваща
лихва за забава считано от 01.07.2014 г. (датата от която административния
орган е в забава за подпомагането през 2013 г.) до 30.04.2020г. (датата на
изготвяне на исковата молба), която сума е част от общо дължимата сума в размер
на 402 911.81 лв., представляваща причинени имуществени вреди на лицето,
изразяващи се в пропусната полза от неизплатени субсидии по отношение на
многогодишен агроекологичен ангажимент за кампании: 2013 г., 2014 г., 2015 г.,
2016 г. и 2017 г., поет със заявление за подпомагане с УИН 04/030413/54480 за
кампания 2013 г. в общ размер на 282 308 лв., ведно с лихвите върху съответните
суми от момента в който административния орган най-късно е следвало да изплати
съответните субсидии по отделните заявления до момента на изготвяне на исковата
молба (30.04.2020 г.) в общ размер на 120 603.81 лв.
Не е спорно, че
посоченото решение на ВАС е изпълнено, като са платени само присъдените с него
суми – т.е. само за 2013 г. и не е спорно, че липсва плащане за следващите
години за периода на кандидатстване на лицето – по отношение на кампании от
2014 г. до 2017 г. вкл.
За това ищецът е
предявил нов иск (за остатъка до целия иск, част от който е заявения първоначално
такъв), като е предявил горепосочената ИМ, въз основа на която е образувано настоящето
производство. В рамките на това дело като доказателство е вложено делото с
предмет предходния частичен иск (реално обективно съединени такива), писмени
доказателства представени от страните, вкл. заявление от ищеца, че се отказва
от изпълнение на процесния агроекологичен ангажимент считано от 2015 г., поради
въвеждането на нови, повишени изисквания към бенефициентите. В хода на същото е
назначена и приета СИЕ, която е определила дължимите суми (главница и лихви) за
всяка от процесните години по съответната кампания за подпомагане с процесната
сума на база заявената площ. Значението на тези доказателства ще бъде обсъдено
по-долу в частта за основателността на исковете.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
настоящето производство са обективно съединени искове с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение
на административна дейност, които искове са, предявени след като са уважени
предходни частични искове за парично вземане за неизплатена субсидия само за
2013 г. (част от цялата сума, представляваща неизплатени субсидии по отношение
на многогодишен агроекологичен ангажимент за кампании 2013 г.- 2017 г.,) като се
търси защита по същия процесуален ред до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от отговорността на държава за незаконните актове с адресат ищеца.
Исковете са предявени
в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решението, с което е отменен
административния акт, от който се търси обезщетение на вредите, поради което са допустими. Разгледани
по същество те са неоснователни по следните мотиви:
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и
юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
За да бъде
ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обаче следва да се установи наличието кумулативно на елементите на
фактическия състав на правната норма, а именно освен установена по съответния
ред незаконосъобразност на административен акт, също и настъпването на преки и
непосредствени вреди от акта, както и причинно-следствена връзка между
действието на акта и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния
резултат.
Безспорно в случая
са налице незаконосъобразни административни актове - Уведомително писмо за
одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
ПРСР 2007 г.- 2013 г. с изх. №01-6500/1660 от 28.02.2014 г. и Уведомително
писмо с изх. № 01-6500/2273/12.04.2017 г., отменени по съответния ред.
Налице е възобновено
административно производство, което е приключило с писмо за одобрение на
кандидата за подпомагане на заявените от него площи, в което е посочено обаче,
че плащания са били възможни по тези мерки само до 2018 г., т.е. налице е отказ
за плащане по обективни причини – приключил срок на конкретните мерки, както
самият ответник признава (което определя правния интерес от настоящия иск,
който обаче касае само допустимостта му).
Липсват обаче доказателства
за самите вреди за претендирания остатък от периода в настоящето производство и
за причинно-следствената им връзка с отменения акт.
Тук е мястото да се
посочи пред скоба следното във връзка с влязлото в сила съдебно решение по
предходния – частичен, иск между същите страни. Факт е, че с влязло в сила съдебно
решение - Решение № 7933/01.07.2021 г. по адм. д. № 10664/2020 г. на ВАС, е
уважен частичен иск за парично вземане срещу ответника, представляващо
обезщетение за пропуснати ползи от неизплатена субсидия по мярка 214 за 2013 г.
Не е спорно, че това съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо, но
тази сила се разпростира само по отношение на правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземането за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 3/2016 г. (ТР) от 22.04.2019 г., постановено по тълк. д. №
3/2016 г., ОС на ОСГТК на ВКС. Правопораждащият общ факт за двете дела е
отмяната на актове на ответника по съдебен ред като незаконосъобразни. Въпросът
за вредите, особено от вида на процесните – пропуснати ползи, не е такъв и
решението на ВАС по частичния иск не може да има такава юридическа сила по отношение
на въпроса за вредите за периодите – предмет на настоящето дело, защото се
касае за различни периоди, за които са налице различни юридически факти, вкл. правопрекратяващи
такива.
Принципно подлежащите
на обезщетяване имуществени вреди в правото са само два вида – претърпяна
загуба и пропусната полза. В ТР № 3/12.12.2012 г. на ВКС е посочено, че конкретно
пропуснатата полза представлява неосъществено увеличаване на имуществото на
кредитора. Имуществената вреда, претърпяна в конкретния случай от ищеца по
настоящето дело, се изразява именно в пропусната полза – която се изразява в
невъзможността за получаване на приходи по схемата от мярка 214 за подпомагане
на земеделски производители, за която той е кандидатствал и е следвало да бъде
включен за подпомагане. Че се касае за пропуснати ползи е посочено и в
решението по частичния иска на ВАС, което дори и в диспозитива си определя
присъдените суми като такива.
Тъй като
пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, тя винаги
трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличаването. Поради това и при липса на изрично установена в
закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а
следва да бъде доказана в процеса. В този смисъл е изрично цитираното по-горе
ТР на ВКС. В настоящия казус се касае за имуществено увреждане на ищеца, поради
нефинансиране по мярка, до която ищецът не е бил допуснат да участва изначално
незаконно. Но, за да се очаква финансиране по тази мярка, при това за целия
период на нейното прилагане (до края на 2017 г.) трябва не само лицето да е допуснато
до участие, но и да е изпълнявало поетия агроекологичен ангажимент по мярка 214,
за изпълнението на който се прави финансирането и това да е доказано, защото
само тогава може да се търси и изпълнение на насрещния ангажимент на ответника
– за плащане на субсидиите. Т.е. в случая се търси обезщетение на позитивния
интерес, аналогичен на изпълнението на договор (в гражданското право), а не
просто на този от неговото сключване. Това означава, не само, че следва да се
установи и докаже, че незаконосъобразно лицето не е допуснато до финансиране,
но и че то би получавало такова за дето изпълнява стриктно по надлежния ред своя
собствен ангажимент по мярката. Пропускането на дохода от това финансиране не
се предполага, поради което не може да се установява и размер на обезщетение на
база само на определената годишна сума за площ, както се претендира в ИМ, ако
не е доказано изпълнението на ангажимента от ищеца.
Както вече се каза,
имуществената вреда в конкретния случай от ищеца, се изразява в пропусната полза
– която се изразява в невъзможността за получаване на приходи по схеми и мерки
за подпомагане на земеделски производители, за които той кандидатът е
кандидатствал и е следвало да бъде включен за подпомагане. За целта е необходимо
ищецът да докаже, както че изначално отговарял на изискванията за допустимост
за финансиране, което е сторено с отмяната на незаконните актове, които са
отричали това, така и че същият би получавал ежегодно сумите в пълния размер за
първоначално заявените площи, задето изпълнява поетите по същия ред ангажименти
за тези площи – т.е. че е щял със сигурност да получи плащанията, защото в
рамките на един дълъг период продължава да отговаря на тези условия, за да
получава финансирането. Това е така, защото нормата на чл. 75, & 1 от Регламент на ЕС № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението
и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти
(ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) №
1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, регламентира, че плащанията по схемите
за подпомагане и посочените в член 67, &2
мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата
календарна година, като на основание &2 от същата норма
това е възможно само след приключване на проверките по чл. 74 от същия
регламент за наличието на условия за допустимост и това е постоянна проверка,
за всяка от годините на мярката.
Както се каза, ЕТ е
доказал само първото условие – това, че изначално е следвало да се включи като бенефициент
по процесната схема от мярка 214. В рамките на частичния иск е прието, а и страните
не са спорили, всички 198,25 ха, за които е подадено първоначалното искане са
подлежали на подпомагане, видно от окончателното Уведомително писмо
№01–6500/2273/17.10.2019 г., но това касае първоначалното им включване в
схемата.
В рамките на делото
с предмет частичния иск, ВАС е приел, че за процесния за това дело период на 2013
г. ищецът е представил по делото изискуемите допълнително документи, посочени в
уведомителното писмо на ДФЗ за доказване на изпълнението на административните
си задължения по процесните мерки, които не са били оспорени от ответника в
хода на съдебното производство, поради което е направил извод, че между
претендираните частично суми за пропуснати ползи и лихви и отменените, като
незаконосъобразни административни актове, издадени от изпълнителния директор на
ДФЗ – РА е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, от една
страна.
Тези факти (които са
нови за новите периоди) обаче са спорни за настоящите периоди, а всъщност, са
представени от ответника и нови (в смисъл( касещи периода слез 2013 г).
доказателства, които не са били предмет на предходното дело, просто защото
касаят периода след 2013 г. и тези доказателства са в обратния смисъл – не
само, че ЕТ не изпълнява ангажимента си, но и че сам се е отказал за напред от
него поради завишени изисквания към всички бенефициенти. Както вече се каза,
при уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо
обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти (юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. В случая правопораждащите факти са отменените като
незаконосъобразни административни актове. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на силата на
пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Извън
това обаче сила на пресъдено нещо постановеното решение на ВАС няма. За това и настоящия
съд изрично е указал на ищеца, че следва да ангажира доказателства, че за
периода на 2014 – 2017 г. същият е продължил да отговаря на всички условия за
финансиране.
Вече се каза
няколкократно, че никакви доказателства за това не са представени от ищеца в
този смисъл. Вярно е, че ищецът е представил документи на 28.01.2020 г. със заявление
от посочената дата, които счита, че доказват изискванията на мярката за периода
2013 – 2017 г., в това число агрохимични анализи и план за управление на
хранителни елементи, диплома за агроном и удостоверение за обучение. Тези документи
обаче са оспорени по същество с отговора на исковата молба от ответника в
настоящето дело (досежно периода след 2013 г.) и ищецът не е ангажирал доказателства
в тяхна подкрепа. Всъщност обаче, по същественото е, че ответникът е представил
нарочно Заявление от 16.11.2015 г. до ДФЗ, с което ищецът собственоръчно е
заявил желание да се откаже от поетия преди агроекологичен ангажимент по опазване
на почвите и водите, във връзка с предоставената му такава възможност в чл. 46
от Регламент 19874/2006 г. (на л. 38 от делото). Касае се законоустановена
възможност за доброволен отказ не от права, както смята ищеца, а от негови
задължения - от ангажимент по съответната мярка, която възможност му е дадена
законодателно, поради въведени нови завишени изисквания към евентуалните
бенефициенти, на които сам ищецът е преценил, че не може да отговоря за напред.
След като това е така няма как представените книжа на 28.01.2020 г. да
удостоверяват обратното, защото лицето вече се е отказало преди това от
изпълнението на своя ангажимент и е уведомил ответника за това. Значението на
този документ – Заявлението на ищеца до ДФЗ от 16.11.2015 г., за спора конкретно
не е да прекрати плащането на вече предоставена помощ без бенефициентът да връща
получените до тук суми, а просто на едно признание на отрицателни факти в съответната
официална форма от самия ищец, който признава, че не отговаря на новите,
завишени изисквания за подпомагане, което признание не зависи от факта одобрен
ли е или не за финансирането. Последиците за подпомаганите земеделски стопани от
това заявление са, че не връщат получените до тук суми като финансиране, като
прекратяват участие в схемата. Ищецът реално е получил не субсидия, а
заместващото я обезщетение по съдебен ред за 2013 г. и определено не дължи
връщане на същото, но не може да претендира, че отговаря на условията за подпомагане
за напред, след като се е отказал сам от изпълнение на агроекологичния си
ангажимент именно защото са въведени нови завишени изисквания, на които той не
отговаря. Сам по себе си агроекелогичният ангажимент, дори и да не е бил санкциониран
правно с одобрение за подпомагане, е бил надлежно заявен и поет (явно
и изпълняван за 2013 г., поради което възмезден съдебно с решението по
частичния иск), но след това – оттеглен, именно поради завишените изисквания,
на които ищецът вече не е отговарял. След като това е така, за периода на 2015
г. и след това е категорично доказано, че лицето не отговаря на изискванията за
подпомагане, защото се е отказало само от ангажимента, изпълнението на който
финансира ответникът чрез съответната мярка. Както вече се каза, доказателства
в обратния смисъл и за 2014 г. няма, и ищецът не може да се позовава на частично
уважения си предходен иск за 2013 г., доколкото според мотивите на съдебното
решение за този период (на 2013 г.) между страните такъв спор не е съществувал,
за разлика от настоящия.
Да се приеме
обратното – че само фактът на незаконосъобразното изключване на един земеделски
производител от одобрените първоначално кандидати за финансиране произвежда
право за последния да получи автоматично съответните суми за целия период на
мярката на база заявените площи, след отмяна на това изключване по съответния съдебен
ред, без да се изследва то отговаря ли все още на първоначално поетия
ангажимент, който всъщност дори и не се поддържа, означава да се постави това
лице в съществено по-благоприятно положение от останалите бенефициенти – първоначално
одобрените кандидати, от които се изисква ежегодно да заявяват и доказване, че
все още отговарят на условията за финансиране, като изпълняват през всеки
следващ период поетия от тях ангажимент за целия програмен период. Целта и
характера на производството по ЗОДОВ е обезщетителна и не е допустимо същото да
се използва за заобикаляне на законовите изисквания към подпомаганите
земеделски производители.
Ето защо съдът
смята, че след като нито са доказани сигурни реални пропуснати ползи за
процесните периоди на 2014 г. – 2017 г. от ЕТ, нито е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между евентуалните такива, понесени от ищеца и
отменените като незаконосъобразни уведомителни писма, доколкото се касае за последващ
негов отказ от изпълнение на условията за получаване на тези плащания, то предявените
по настоящето дело искове са неоснователни.
С оглед изложеното,
настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, поради което исковата претенция
на Д.М.Б., в качеството му на ЕТ „Дидас – МБ – Д.Б.“ се явява неоснователна и
исковете следва да бъдат отхвърлени със съответните последици от това. По тази
причина разноски на ищеца не се следват, но е основателно искането за такива за
юрисконсултско възнаграждение на ответника, доколкото претендираната сума е в
пъти под минималната дължима.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 1 от ЗОДОВ от Д.М.Б., в
качеството му на ЕТ „Дидас – МБ – Д.Б.“ против Държавен фонд „Земеделие“ с цена
общо 318 283.61 лева, представляваща претендирано обезщетение на причинени
имуществени вреди на лицето, изразяващи се в пропусната полза от неизплатени
субсидии по отношение на многогодишен агроекологичен ангажимент за кампании
2014 г. - 2017 г., поет със заявление за подпомагане с УИН 04/030413/54480.
ОСЪЖДА Д.М.Б., в качеството на ЕТ „Дидас – МБ – Д.Б.“,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул.
Св. Княз Борис I да плати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София разноски за
настоящето производство в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протест пред
Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: