РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Добрич, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20233230102482 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от Р. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. „****“ № 215, вх. 2, ет. 4, ап. 46 срещу „Атанасов Грейн“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Кирил и Методий“ №
10, ЕИК *********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1565/2023 г. по описа на Районен съд Добрич:
- 959, 70 лева, представляваща неплатена арендна цена за
стопанската 2017 г./2018 г. по договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан
в Служба по вписванията – Тервел под Акт № 273, том I, рег. №
661/05.04.2011 г., на земеделска земя с площ от 13, 708 дка, съставляваща
имот № 041015, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
27.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата;
- 959, 70 лева, представляваща неплатена арендна цена за
стопанската 2018 г./2019 г. по договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан
в Служба по вписванията – Тервел под Акт № 273, том I, рег. №
661/05.04.2011 г., на земеделска земя с площ от 13, 708 дка, съставляваща
имот № 041015, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
27.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на земеделска
земя с площ от 13, 708 дка, съставляваща имот № 041015, по плана за
1
земеразделяне на с. К., Община Тервел. Сочи се, че страните са сключили
договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан в Служба по вписванията –
Тервел под Акт № 273, том I, рег. № 661/05.04.2011 г., по силата на който
посочената нива е била предоставена за ползване на ответника.
Излагат се твърдения, че ответникът не е платил дължимата рента за
стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г.
Въз основа на заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1565/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.
В изпълнение на указанията на заповедния съд са предявени настоящите
установителни искове.
Пред първоинстанционния съд се представлява от адвокат П. С.,
която поддържа исковата молба. Счита, че възражението за настъпила
погасителна давност е неоснователно.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника, който заявява, че исковете са допустими, но неоснователни. Счита,
че претендираните вземания са погасени по давност.
Ответникът се представлява от адвокат Д. М. в съдебно заседание.
Последният пледира за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1565/2023 г. по описа на Районен съд Добрич за следните вземания:
- 959, 70 лева, представляваща неплатена арендна цена за
стопанската 2017 г./2018 г. по договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан
в Служба по вписванията – Тервел под Акт № 273, том I, рег. №
661/05.04.2011 г., на земеделска земя с площ от 13, 708 дка, съставляваща
имот № 041015, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
27.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата;
- 959, 70 лева, представляваща неплатена арендна цена за
стопанската 2018 г./2019 г. по договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан
в Служба по вписванията – Тервел под Акт № 273, том I, рег. №
661/05.04.2011 г., на земеделска земя с площ от 13, 708 дка, съставляваща
имот № 041015, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
27.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Настоящото производство е образувано в изпълнение на
разпореждане на заповедния съд и след подадено от ответника възражение по
чл. 414 от ГПК.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 от
ЗАЗ.
2
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение между него и ответника по договор за аренда; изпълнение на
задължението си за предоставяне на процесните имоти за ползване на
дружеството; размер на арендното плащане за стопанската 2017/2018 г. и
стопанската 2018 г./2019 г.; падеж на задължението за плащане по договора.
С протоколно определение от 25.04.2024 г. е допуснато изменение на
размера на предявените искове, като размерът на претенцията за неплатена
арендна цена за стопанската 2017 г./2018 г. е намален от 959, 70 лева на 862,
42 лева, а размерът на претенцията за неплатена арендна цена за стопанската
2018 г./2019 г. е намален от 959, 70 лева на 734, 72 лева. В частта за разликата
между 959, 70 лева и 862, 42 лева и за разликата между 959, 70 лева и 734, 72
лева е направено оттегляне на исковете. Поради тази причина в тези части
производството е прекратено, а издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1565/2023 г. е обезсилена.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот – земеделска земя №
546, том III, дело № 873 от 03.11.1997 г. К. Д.а е прехвърлила правото на
собственост върху земеделска земя с площ от 13, 708 дка, съставляваща имот
№ 041015, находяща се в с. К., Община Тервел, на ищеца Р. Д..
Първата предпоставка от фактическия състав се извежда от
приложения по делото договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан в
Служба по вписванията – Тервел под Акт № 273, том I, рег. № 661/05.04.2011
г. От същия се установява, че между страните е възникнало арендно
правоотношение. По силата на съглашението ищецът е предоставил на
ответника за ползване земеделска земя с площ от 13, 708 дка, съставляваща
имот № 041015, находяща се в с. К., Община Тервел. Уговореният между
страните период на арендуване е десет стопански години, от 01.10.2010 г. до
01.10.2020 г.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, арендното плащане е в размер на 35
% от реализираната продукция последен добив, по видове култури, изплатени
по пазарни цени за текущата стопанска година, но не по-малко от десет лева.
По делото бе изготвена съдебно-икономическа експертиза, от която
се установява, че арендното плащане, дължимо от ответника на ищеца за
стопанската 2017/2018 г., възлиза на 862, 42 лева, а за стопанската 2018/2019
г. възлиза на 734, 72 лева.
Съдът възприема заключението като обективно и професионално
изготвено.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от договора, арендното плащане се извършва
след реализация на продукцията, но не по-късно от тридесет и първи
декември на текущата стопанска година. Оттук се извежда, че падежът на
арендното плащане за стопанската 2017/2018 г. е настъпил на 31.12.2018 г.,
докато падежът на арендното плащане за стопанската 2018/2019 г. е настъпил
на 31.12.2019 г.
В контекста на изложеното досежно изискуемостта на вземанията
3
следва да бъде коментирано и възражението на ответника за погасяването им
с изтичане на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Настоящият състав не споделя заявеното от ответника, че процесните
вземания се погасяват с кратката тригодишна давност. От чл. 5, ал. 3 от
договора е видно, че страните са уговорили еднократно плащане на
възнаграждението за ползване на земите. Следователно, задължението на
арендатора не е с периодичен характер, както изисква чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. В
случая приложима е разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, в която е установено, че
с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Изискуемостта на арендното плащане за
първото от двете вземания – за стопанската 2017/2018 г. е настъпила на
31.12.2018 г. Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 27.06.2023 г.,
когато е образувано ч.гр.д. № 1565/2023 г. по описа на Районен съд Добрич. С
това действие давността е била прекъсната преди изтичане на петгодишния
давностен срок на 31.12.2023г. – чл. 116, б. „б“ от ЗЗД. Ето защо, съдът счита,
че възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност е
неоснователно.
Всичко изложено обосновава крайния извод, че претенциите, с които
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1565/2023 г. по
описа на Районен съд Добрич:
- 862, 42 лева, представляваща неплатена арендна цена за
стопанската 2017 г./2018 г. по договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан
в Служба по вписванията – Тервел под Акт № 273, том I, рег. №
661/05.04.2011 г., на земеделска земя с площ от 13, 708 дка, съставляваща
имот № 041015, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
27.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата;
- 734, 72 лева, представляваща неплатена арендна цена за
стопанската 2018 г./2019 г. по договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан
в Служба по вписванията – Тервел под Акт № 273, том I, рег. №
661/05.04.2011 г., на земеделска земя с площ от 13, 708 дка, съставляваща
имот № 041015, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
27.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, са основателни и следва
да бъдат уважени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенцията.
Ищецът е представил списък на разноските. В настоящата инстанция
е направил разноски в размер на 1061, 61 лева (адвокатско възнаграждение в
размер на 700, 00 лева; държавна такса в размер на 61, 61 лева; депозит за
съдебно-икономическа експертиза в размер от 300, 00 лева).
В заповедното производство е направил разноски в размер на 38, 39
4
лева – държавна такса.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 1061, 61 лева –
разноски по гр.д. № 2482/2023 г. по описа на Районен съд Добрич и сумата от
38, 39 лева – разноски по ч.гр.д. № 1565/2023 г. по описа на Районен съд
Добрич.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Ж. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****“ № 215, вх. 2, ет. 4, ап. 46 срещу
„Атанасов Грейн“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.
„Кирил и Методий“ № 10, ЕИК *********, иск с правно основание по чл. 422
от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 862, 42 лева, представляваща неплатена арендна цена за
стопанската 2017г./2018 г. по договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан
в Служба по вписванията – Тервел под Акт № 273, том I, рег. №
661/05.04.2011 г., на земеделска земя с площ от 13, 708 дка, съставляваща
имот № 041015, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
27.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата – предмет на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1565/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Ж. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****“ № 215, вх. 2, ет. 4, ап. 46 срещу
„Атанасов Грейн“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.
„Кирил и Методий“ № 10, ЕИК *********, иск с правно основание по чл. 422
от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 734, 72 лева, представляваща неплатена арендна цена за
стопанската 2018г./2019 г. по договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан
в Служба по вписванията – Тервел под Акт № 273, том I, рег. №
661/05.04.2011 г., на земеделска земя с площ от 13, 708 дка, съставляваща
имот № 041015, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
27.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата – предмет на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1565/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА „Атанасов Грейн“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 10, да
заплати на Р. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****“ № 215,
вх. 2, ет. 4, ап. 46 сумата от 1061, 61 лева, представляваща разноски по гр.д.
№ 2482/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА „Атанасов Грейн“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 10, да
заплати на Р. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****“ № 215,
вх. 2, ет. 4, ап. 46 сумата от 38, 39 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. №
5
1565/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6