Решение по дело №2727/2014 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1902
Дата: 9 декември 2015 г. (в сила от 13 август 2016 г.)
Съдия: Велина Брайкова Дублекова
Дело: 20145300102727
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2014 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е № 1902

 

гр. Пловдив, 09.12.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА  

                                                                                             

при участието на секретаря С.К., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2727 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Предявени са обективно кумулативно съединени конститутивни искове по чл. 227, ал. 1, б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарения на недв. имоти.

     Ищцата Д.Х.Ш., с ЕГН **********,***, със съд. адрес:****, чрез пълномощника си адв. В.К., твърди, че на 12.05.2009 г. тя и съпругът й Л.С. Ш. (сега покойник) дарили на сина им С.Л.Ш. с нот. акт ***, том ***, дело № 5241/2009 на СВ - Пловдив притежавания от тях в режим на СИО недв. имот - апартамент ***, находящ се в ****, със застроена площ от 93,62 кв.м, ведно с избено помещение № *** с полезна площ от 5,04 кв.м, ведно с 2,761 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

     Твърди също, че на 19.02.2013 г. ищцата и съпругът й Л. С.Ш. дарили на сина им С.Л.Ш. с нот. акт ***, том ****, дело № 1605/2013 на СВ - Пловдив и друг недв. имот - апартамент *** на *** жилищен етаж, със застроена площ от 60,73 кв.м, построен в четириетажната жил. сграда с мансарда, находяща се в ****, ведно с избено помещение *** със застроена площ от 3,45 кв.м, ведно с 7,30 % ид.ч. от общите части на сградата и ведно с 25,30/364 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, подробно описан в ИМ с актуални градоустройствени характеристики по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК.

     Ищцата твърди, че въпреки, че не е запазила за себе си правото на ползване, продължава да живее в подареното на ответника жилище в ****, като заплаща всички консумативни разноски за него, както и дължимите данъци и такси и за двата подарени му апартамента.

     Ищцата твърди, че от 2004 г. страда от онкологично и от сърдечно заболявания, за което с ЕР на ТЕЛК № 2246 от 186/19.12.2012 г. й е определена 100 % инвалидност с потребност от чужда помощ, а с разпореждане от 01.04.2013 г. на ТП на НОИ - Пловдив й е отпусната пенсия в размер на 288 лв. месечно. Тези средства са крайно недостатъчни за покриване на нуждите й от храна, в т.ч. пресни плодове и зеленчуци, отопление, облекло, обувки, плащане на консумативни разходи, закупуване на лекарства, хранителни добавки и имуностимулатори, за които месечно са необходими по около 900 лв., като в ИМ са посочени подробно изразходваните суми през 2014 г. за хранителни добавки и др. нужди. От началото на 2014 г. независимо от многократните й молби за предоставяне на средства, от които ищцата се нуждае за закупуване на животоподдържащи лекарства, ответникът отказва да й дава такива, въпреки че има възможност и това не представлява затруднение за него.

     С нот. покана рег*** от 29.05.2014 г. на нотариус М. И.,  рег*** на НК, връчена на ответника на 02.06.2014 г., ищцата го поканила в 2-дневен срок да започне да й плаща издръжка в размер на 400 лв. месечно.  

     След получаване на нот. покана синът на ищцата - ответникът С.Ш., се изнесъл от съвместно обитаваното дотогава жилище в ****, предмет на едно от атакуваните дарения. Тъй като ищцата се опасявала, че ответникът може да се разпореди с подарените му имоти, с определение по ч.гр.д.№ 1720/2014 г., ПОС, е допуснато обезпечение на исковете за отмяна на даренията чрез налагане на възбрана върху подарените имоти.

Предвид гореизложеното, моли съда на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД да развали до размер от 1/2 ид.ч. даренията, извършени с нот. акт № 74, том 28, дело № 5241/12.05.2009 г. на СВ - Пловдив и с нот. акт № 56, том 10, дело № 1605/19.02.2013 г. на СВ - Пловдив, както и да се осъди ответника С.Ш. да й върне владението на описаните недв. имоти, предмет на отменените сделки, ведно с присъждане на разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото на спора в писмени бележки от адв. В. К.. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът С.Л.Ш., с ЕГН **********,***, със съд. адрес:****, чрез адв. В.В., е подал отговор, в който оспорва исковете като напълно неоснователни.

Заявява, че не оспорва твърдението в ИМ, че неговите родители Д. и Л. Ш. са му подарили два недв. имота в *** през 2009 г. и през 2013 г., но счита, че ищцата е материалноправно легитимирана да претендира само до прехвълената от нея 1/2 ид.ч. от тези имоти, тъй като другият прехвърлител и баща на ответника – Л. Ш., е починал през 2014 г.

Оспорва твърденията на ищцата, че от началото на 2014 г. многократно го е молила, а той е отказвал да я подпомага финансово, въпреки че има възможност и това не съставлява затруднение за него. Твърди, че в периода 2012 - 2013 г., когато ищцата - неговата майка, е провеждала интензивна химиотерапия и лъчетерапия, именно той е бил неотлъчно до нея и е полагал денонощни грижи за нея, тъй като баща му Л. Ш. приживе е живеел самостоятелно в ****, а братът на ответника – Н. С., работи в чужбина, където е и сега. Ответникът и неговата майка живеели заедно в общо домакинство в подареното му жилище в ****, като ответникът заплащал всички консумативи за него. По отношение на необходимите на ищцата лекарства моли да се отчете обстоятелството, че цената на част от тях се поема от Здравната каса, а други са напълно безплатни. За посрещане на своите нужди ищцата разчитала на спестяванията, които имала от дългогодишната си работата в ***.

От м.10.2013 г. ответникът заживял на семейни начала с Н. Д. - Ш., с която на *** г. сключили граждански брак. Майката на ответника (ищцата) не одобрявала това и се държала резервирано към младото семейство, като постепенно те се разделили в отделни домакинства, а комуникацията между тях станала много трудна и само по необходимост. След получаване на нот. покана отношенията между страните окончателно се влошили и за да избегнат постоянното напрежение и за да се подготвят за предстоящото раждане на детето им, ответникът и съпругата му се преместили да живеят в жилището на ****. Независимо от това, ответникът никога не е отказвал да дава издръжка на майка си (ищцата), като след получаване на нот. покана започнал да й превежда малки суми, предвид силно ограничените му финансови възможности.

По отношение възможността на ищцата да си осигури необходимите й парични средства заявява, че през 1998 г. тя е надарила и другия си син – Н. С., който също й дължи издръжка, като си е запазила пожизнено правото на ползване върху подареното жилище в ****, от което може да реализира наем от около 300 - 400 лв. месечно, тъй като Н. се е установил и работи в чужбина.

Освен това, ищцата е придобила по наследство от покойния си съпруг Л. Ш. съответните ид.ч. от 7 недв. имота - овощни градини и ниви, както и 1/2 ид.ч. от дворно място от 1 505 кв.м, ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 88 кв.м, второстепенна постройка с площ от 50 кв.м и два навеса, всички находящи се в ****.    

Ето защо, счита исковете за недоказани и неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си и в писмени бележки по съществото на спора от адв. В. В..

В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.   

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените конститутивни искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

     По делото няма спор, а и от приложените нот. актове се установява, че Д.Х.Ш., ЕГН **********, и съпругът й Л. С.Ш., ЕГН **********, са дарили на сина си С.Л.Ш., ЕГН **********, с нот. акт ***, том ***, рег***, дело № 144/12.05.2009 г. на нотариус С. Й., рег*** на НК, вписан в СВ - Пловдив с Акт *** том ***, дело № 5241/2009, притежавания от тях в режим на СИО недв. имот, а именно: апартамент ***, находящ се в ****, със застроена площ от 93,62 кв.м, състоящ се от три стаи, столова, готварна и сервизни помещения, при граници: ап. ***, отгоре ап. ***, отдолу ап. ***; ведно с избено помещение *** с полезна площ от 5,04 кв.м, при граници на избата: изба ***, коридор, изба ***; ведно с 2,761 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

     С нот. акт № *** том ***, рег.№ ****, дело № 36/19.02.2013 на същия нотариус, вписан в СВ - Пловдив с Акт ***, том ***, дело № 1605/2013, Д. и Л. Ш. са дарили на сина си С.Ш. и друг недв. имот, притежаван от тях в режим на СИО, а именно: апартамент *** на *** жилищен етаж, с изложение изток - запад, със застроена площ от 60,73 кв.м, състоящ се от хол, бокс, спалня, една тераса, баня - тоалетна, антре, построен в четириетажната жил. сграда с мансарда, находяща се в ****, при граници на жилището: от изток - ***, от запад - ***, стълбище и ап***, отгоре ап***, отдолу ап. *** и ап. ***; ведно с избено помещение *** със застроена площ от 3,45 кв.м, при граници на избата: на изток - изба ***, на запад - ***, на север - ***, на юг - *** ведно с 7,30 % ид.ч. от общите части на сградата и с 25,30/364 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото от 364 кв.м, съставляващо парцел *** от кв. **** по плана на *** градска част на ***, при съседи: улица, парцел ***, парцел ***, парцел ***, парцел ***, парцел ***, парцел *** и парцел *** от кв. *** по плана на *** град. част на *** съставляващо ПИ с идентификатор **** който апартамент съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота - ****, който обект се намира в сграда *** разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на обекта - жилище, апартамент; брой нива - 1; с площ по документ 60,73 кв.м, с прилежащи части: избено помещение *** с площ от 3,45 кв.м и 7,30 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни СОС: на същия етаж - ***, под обекта - *** и ***, над обекта - ***.   

Дарителят Л. С. Ш. е починал на *** и е оставил за свои наследници по закон страните по делото - ищцата Д.Ш., която е преживяла съпруга, и ответника С.Ш. - техния син, видно от приложеното удостоверение за наследници изх.№ 0116/27.05.2014 г., издадено от кметството в ****.

Ищцата Д.Ш. е изпратила на сина си - ответника С.Ш., нот. покана, връчена на 02.06.2014 г. чрез помощника на нотариус М. И., рег.№ ***на НК, с която го кани в 2-дневен срок да започне да й плаща месечна издръжка в размер на 400 лв., дължима до първо число на месеца, за който се отнася, както и издръжка от 55 лв. за месеца, през който е връчена нот. покана.

 От представените от ищцата писмени доказателства - Разпореждане № **********/01.04.2013 г. и писмо изх.№ МП-18460/12.03.2015 г. на НОИ, ЕР на ТЕЛК № 2246 от 186/19.12.2012 г. от МБАЛ „Пловдив” АД, удостоверение изх.№ 548/10.12.2012 г. на „КОЦ - Пловдив” ЕООД, 16 бр. етапни епикризи за периода 02.08.2012 г. - 31.01.2014 г. от „КОЦ - Пловдив” ЕООД, изследване (комп. томография), Протоколи №№ 16317/2013 г. и 6607/2013 г. за предписване на лекарствени продукти за злокачествени заболявания, амб. лист № 58/16.01.2014 г., образно изследване от МБАЛ „Св. Марина” - Варна, епикриза от м.02.2010 г. от МБАЛ „Здраве” ООД, епикризи от м.01.2012 г. и от м.06.2014 г. от МБАЛ „Каспела” ЕООД, справка от 02.06.2014 г. от личния лекар М. Д., служебни бележки от КОЦ - Пловдив с изх.№№ 185/17.03.2015 г. и 45/21.01.2015 г., фактура № **********/05.06.2014 г. и 13 бр. касови бонове за закупени лекарства се установява, че тя получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, както и добавки, в размер на общо 366,85 лв. месечно; определена й е 100 % неработоспособност с потребност от чужда помощ за период от 2 г., поради понесена радикална десностранна мастектомия по повод хистологично доказан Са на *** и проведено комплексно лечение в ***, за което от 12.12.2005 г. се води на диспансерен учет в „КОЦ - Пловдив” ЕООД, както и поради авансирал метастатичен процес, ангажиращ бял дроб, черен дроб, кости и множество лимфни басейни в шията; претърпяла е мозъчен инфаркт и страда още от стенокардия, ИБС и глаукома, за което приема имуностимулиращи добавки, Lisinopril Unipharm, Concor, Indipam SR, Clopidogrel Actavis, Aspirin protect, Neopholic, Aromasin, витамин В комплекс, бирена мая, Afinitor.

На л. 61 - 66 и л. 112 от настоящото дело са приложени и Протокол за предписване на лекарства, заплащани от РЗОК с № 3262/19.09.2014 г. и копия от рецептурните книжки на ищцата.

От заключението на приетата по делото съдебно-фармакологична експертиза, изготвена от вещото лице В.Г.А. - фармацевт, което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, както и от обясненията, дадени в съдебно заседание на 28.05.2015 г., се установява, че ищцата Д.Ш. има заболявания, със следните диагнози, заверени от НЗОК: хипертония, стенокардия, последици от мозъчно-съдова болест, СА на млечната жлеза и глаукома, като по-голямата част от стойността на лекарствата, изписвани всеки месец за тези заболявания, се поема от Здравната каса, в т.ч. и провежданата химиотерапия, като ищцата остава да доплаща месечно около  25 лв.

Другите, посочени от ищцата, лекарства и хранителни добавки, които тя е закупувала (бирена мая, Феро Фол гама, Аспирин протект, витамини В-комплекс, … и т.н.) не са задължителни за лечението на хроничните й заболявания, тъй като те само подобряват качеството на живот на пациента. При така диагностицираните заболявания на ищцата тези добавки няма да повлияят чувствително на здравословното й състояние, което няма да се подобри съществено от тях, а при липсата им - няма да се влоши повече. Дори в упътването на хранителната добавка fitline activize е посочено, че не е подходяща за болни от карцином, поради голямото съдържание на В витамини. 

По делото са представени на л. 48-80 от делото на РС квитанции за платени местен данък и ТБО, сателитна телевизия, вода и ел. енергия.

От заключението на приетата ССЕ с вещо лице В.М.Ш., което съдът намира за компетентно и безпристрастно изготвено, макар и оспорено от ответника, се установява, че при включване на задължителните за ищцата разходи за лекарства от около 25 лв. месечно и изключване на разходите, посочени от НСИ за алкохол и тютюневи изделия, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, покупка на валута, ценни книжа, изплащане на дълг и дадени заеми, месечният разход на ищцата възлиза на общо 385 лв. за 2014 г. и на 363 лв. за 2015 г.

При включване на допълнителните лекарства и хранителни добавки от около 248 лв. месечно, то разходите на ищцата за месец са 633 лв. за 2014 г. и 611 лв. за 2015 г.

Приблизителният месечен разход за отглеждане на новородено дете до 1-годишна възраст е около 220 лв.

Във връзка с оспорването на ССЕ от ответника в последната част е допусната и приета нова съдебна оценъчно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Ч.С.П., заключението на която съдът възприема само частично като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните. Според това вещо лице, разходите за отглеждане на дете на 11 месеца са от 668 лв. до 790 лв. средно на месец, които суми според съда са завишени и затова приема средно месечен разход от около 400 лв.

Видно от представения нот. акт ***, том ***, рег.№ ***, дело № 210/22.12.1998 г. на нотариус И. Г., рег.№ *** на НК, ищцата Д.Ш. и съпруга й Л. са надарили и другия син на Д. от предишен брак – Н. С. С., с недв. имот, представляващ апартамент ***, на ет. ***, вх. ***, на блок *** в ****, с площ от 85,81 кв.м, ведно с избено помещение *** с площ от 4,81 кв.м, ведно с 1,60 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като ищцата е запазила за себе си безвъзмездното право на ползване на подарения имот, пожизнено, но впоследствие с декларация от 12.05.2009 г. с нот. заверка на подписа се е отказала от запазеното си право на ползване на този имот.

От приложените на л. 22 - 39 от настоящото дело писмени доказателства се установява, че съпругът на ищцата – Л. Ш., приживе е получил по наследство от своите родители С. П. Ш. (поч. ***) и И. С. Ш. (поч. ***) недв. имот - овощна градина от 4,690 дка в м. „Лозята” (по договор за доброволна делба от 2013 г.) и идеални части от следните недв. имоти: овощна градина от 6,366 дка в ***; нива от 6,200 дка в ****; овощна градина от. 2,350 дка в ***; нива от 5,451 дка в ***; всички в землището на ****, а по давност е признат за собственик на дворно място от 1 505 кв.м, предстваляващо УПИ *** от кв. *** по плана на същото село, ведно с построените в него жилищна сграда от 88 кв.м, второстепенна сграда с площ от 50 кв.м, навес с оградни стени от 15 кв.м и навес без оградни стени с площ от 12 кв.м, видно от нот. акт ***, том ***, рег.№ *** дело № 440/03.10.2008 г. на нотариус И.Г., рег.№ ***на НК.

От заключението на приетата СТЕ с вещо лице А.С.З., което съдът намира за компетентно и безпристрастно изготвено, макар и оспорено от ищцата, се установява, че препоръчителната пазарна стойност на частта от ПИ за ищцата Д.Ш., придобити по наследство от покойния й съпруг Л. Ш. (зем. земи и дворно място с къща) е в размер на общо 18 300 лв.

Във връзка с оспорването на тази експертиза от ищцата е допусната и приета нова СТЕ с вещо лице М.Й.В., заключението на която съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните. От него се установява, че средната пазарна стойност на притежаваните от ищцата Д.Ш. идеални части от поземлени имоти, наследени от нейния съпруг Л., е общо в размер на 16 672 лв.

От представеното от ответника С.Ш. удостоверение за граждански брак *** се установява, че той се е оженил на *** в гр.*** за Н. Д. П. - Ш., а на **** в **** се е родил синът им Д. С. Ш., видно от удостоверение за раждане ****, издадено от Община ***. 

Според удостоверение изх.№ 69/10.11.2014 г., издадено от „***” ООД - Пловдив, ответникът С.Ш. има брутен доход за периода 01.08.2014 г. - 31.10.2014 г. средно месечно по *** лв., а съпругата му Н. ползва отпуск за бременност и раждане от *** г. до ****. включително, видно от Заповед № 69/18.11.2014 г. на Директора на ****.

Със Заповед № 109/12.01.2015 г. на последния трудовото правоотношение на Н. П. - Ш. е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ, поради завръщане на титуляра, и тя е регистрирана като безработна в БТ - ***, видно от приложената заповед и служ. бележка изх.№ 273/09.09.2015 г.   

От представените от ответника вносни бележки и пощенски запис се установява, че той е превеждал на майка си (ищцата) на 04.06.2014 г. - 120 лв.; на 27.10.2014 г. - 70 лв.; 24.11.2014 г. - 320 лв.; както и по 80 лв. на 14.04.2015 г., 11.03.2015г., 26.02.2015 г., 29.12.2014 г., 18.05.2015 г., 27.07.2015 г., 05.08.2015 г., 24.08.2015 г.

От ангажираните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите К. И. С. и Г. Ю. Б., които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, се установява, че ищцата Д.Ш. дълги години е работила в ***, била е добре платена и е имала заделени спестявания. Още там тя се разболяла от рак и провела оперативно лечение, химиотерапия и лъчетерапия, подпомагана от свид. С. и нейния съпруг, с които заедно са работили в ***.

Синът на ищцата - С., се опитал да работи и в ***, и в ***, но не му потръгнало и се прибрал в България, а тук „С. работеше от време на време като охрана, но нещата не потръгнаха.” (свид. С.). За да обезпечи финансово сина си С., който не разполагал с достатъчно средства, ищцата решила да му прехвърли двата апартамента, които преди това закупила в *** и на *** до *** - „Тя като майка реше да го осигури, защото той не може да се справя финансово.” (свид. С.)

Другият син на ищцата – Н., от дълги години живеел в *** и се е устроил със семейството си там. Отношенията на Н. с майка му Д. не били много близки - „Д. сподели с мен, че през този период отношенията й с Н. не са били много добри. Дори когато със снахата са били в България, Н. не се е качил горе в апартамента да види майка си”. (свид. С.), а според свидетеля Б. „През този период отношенията между брата на С. и майка му бяха много зле, не си говореха изобщо и целите грижи падаха върху С.. Доколкото ми е известно, съпругът на Д. живее в с. ***, но те са разделени отдавна и тя разчиташе само на С.. …Н. ми беше казвал, че не говори с майка си, но продължи да контактува със С. и говореше с него.

През 2012 - 2013 г., когато състоянието на Д. рязко се влошило, всички грижи по домакинството и за здравето й паднали върху ответника С.Ш., с кого живеели заедно в апартамента в *** - „През този период С. се грижеше изключително много за майка си.Водел я е по доктори и правеше всичко, от което тя имаше нужда. …Нощно време С. работеше (като охрана), прибираше се в 6 часа сутринта и директно караше майка си да даде кръв за процедурите по химиотерапия”. (свид. С.) „Идвал съм лично в апартамента в **** и съм виждал, че през периода 2012 - 2013 г. майката на С. беше зле и той се грижеше изключително много за нея.” (свид. Б.)  

 Първоначално ищцата смятала да живее в апартамента на ****, но след новото влошаване на здравето й решила да го обзаведе луксозно и да го отдава под наем, за да си осигури допълнителни средства - „Даже след прехвърлянето на апартамента на С., наемът продължи да се плаща по нейната сметка, а не на С., въпреки, че официално се водеше негова собственост. С. знаеше, но нямаше нищо против майка му да си получава наема.” (свид. С.).

След време обаче наемателите се изнесли и „Д. остана без средства. Дотогава тя си имаше пари и поемаше всички разноски …През март (2014) Д. даде 400 лв. на С. да боядиса апартамента, за да го продадат, тъй като вече нямаха наематели. Д. искаше да продаде този апартамент, за да може да вземе пари от него за лечението си….С. боядиса апартамента и го обявиха за продан. Идваха агенции, оглеждаха го.” (свид. С.)

След това обаче отношенията между страните рязко се влошили и ответника се изнесъл заедно с приятелката си, която била бременна, да живеят самостоятелно в ремонтираното жилище на *** - „С. и съпругата му тогава живееха заедно с Д. ***, който беше доста голям. Не знам точно какъв разговор са провели, но за една нощ С. и съпругата му се преместиха в ремонтирания апартамент до *** …края на месец май 2014 г. …оставиха Д. самичка …С. повече не се грижеше за нея. Помагаше й първата й свекърва, която идваше от село при нея и й носеше пари. …Ние със съпруга ми сега гледаме Д.. …помагат й и съседките й от нейния етаж и тази от втория етаж. …Веднъж Д. плати 1 500 лв. за такива добавки, които помагат на организма да се възстанови от химиотерапията. На два пъти се е налагало да й правят кръвопреливане …Понеже няма близки и роднини, които да дадат кръв, сме ходили да купуваме. По 200 лв. на едно преливане се е налагало на няколко пъти да дадем, за да й прелеят кръв. …Д. не е търсела помощ от С. при нуждата от преливане на кръв ...Н. е давал много пари на Д., защото в противен случай тя не може да се справи само с пенсията си. Д. ми е казвала, че когато той си е идвал в България, й плащал сметките, купувал е лекарства, хранителни добавки, храна и друго, каквото е необходимо. …  

Знам, че Д. изпрати на С. нотариална покана, че ще разваля дарението. Не мога да кажа дали С. я е получил, но тя му изпрати такава покана още преди да се изнесат от апартамента в ****. Може би затова С. и съпругата му се изнесоха от апартамента, заради тази нотариална покана. Аз лично не съм търсила С. след като се изнесе, за да му кажа, че майка му е зле и има нужда от кръвопреливане, че има нужда от пари. Не мога да кажа дали и Д. го е търсила.” (свид. С.)

С. беше споделил с мен, че майка му е повдигнала обвинения срещу него и иска да го съди за апартамента. …Влошиха се отношенията между тях и той се изнесе от апартамента в ****. Отиде да живее в другия апартамент.” (свид. Б.)

При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:

Обективно кумулативно съединените конститутивни искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б.”в” от ЗЗД са предявени в преклузивния едногодишен срок по чл. 227, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, от надлежна страна и са процесуално допустими, а разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

     Според чл. 225, ал. 1 от ЗЗД, с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Това е едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка.

Когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, дарението обаче може да бъде отменено, съгласно чл. 227, ал. 1, б.”в” от ЗЗД. По принцип договорът за дарение е безвъзмезден договор, но при определени обстоятелства - в случая, нужда на дарителката от издръжка, потърсена от нея от дарения й син, законът е вменил задължение за последния да окаже поисканата помощ. Виновното неизпълнение на това задължение е израз на непризнателност от негова страна, като в такъв случай законът санкционира това неизпълнение с отмяна на направеното преди това дарение в негова полза. Чрез отмяната на дарението изпадналата в нужда дарителка възвръща подарените недв. имоти в патримониума си, като по този начин получава възможност да задоволи възникналите си трайни нужди от средства за издръжка и лечение. Правото на дарителката да иска отмяна на дарението, докато трае нуждата й от издръжка и до размера на подареното, възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения, което съставлява непризнателност.

     Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б.”в” от ЗЗД, са трайната нужда от издръжка на дарителката; искане, отправено от нея до дарения и отказът на последния (изричен или мълчалив) да дава издръжка. В случай, че такава необходимост не е възникнала, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителката си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.

По делото няма спор, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че между страните са налице валидно сключени два договора за дарения от 2009 и от 2013 г. с предмет недвижими имоти (апартаменти) в **** и на ****, като предмета на тези догори е извън посочените в чл. 227, ал. 2 от ЗЗД обичайни или възнаградителни дарове.

Установи се също, че е налице и трайна нужда от допълнителни средства на прехвърлителката Д.Ш., предвид влошеното й през периода 2012 - 2013 г. здравословно състояние и необходимостта от провеждане на постоянно комплексно лечение, включващо химиотерапия, прием на лекарства и хранителни добавки. Според съдебно-фармакологичната експертиза, ищцата страда от заболявания със следните диагнози: хипертония, стенокардия, последици от мозъчно-съдова болест, СА на млечната жлеза и глаукома, като по-голямата част от стойността на лекарствата, изписвани всеки месец за тези заболявания, се поема от Здравната каса, в т.ч. и провежданата химиотерапия, а ищцата остава да доплаща месечно по около 25 лв.

Закупуваните от нея допълнително лекарства и хранителни добавки (бирена мая, Феро Фол гама, Аспирин протект, витамини В-комплекс, … и т.н.) не са задължителни за лечението на хроничните й заболявания, а те само подобряват качеството на живот на пациента, като хранителната добавка fitline activize дори не е подходяща за онкоболни, поради голямото съдържание на В-витамини. 

Дарителката, която е пенсионер по болест и не може сама да осигури необходимите й средства чрез личен труд, получава пенсия в общ размер от 366,85 лв. месечно.

Според възприетата от съда и неоспорена част от ССЕ, изготвена от вещото лице В.Ш., на месец на ищцата са необходими по около 385 лв. за 2014 г. и по 363 лв. за 2015 г., а при включване и на допълнителните лекарства и хранителни добавки, то разходите на ищцата за месец възлизат на 633 лв. за 2014 г. и на 611 лв. за 2015 г., поради което е налице отрицателна разлика от приблизително 270 лв. месечно във втория вариант на ССЕ, който съдът намира, че отговаря в по-голяма степен на действителните нужди на ищцата.

Дарителката е поискала писмено от надарения си син да й заплаща по 400 лв. месечно, считано от м.06.2014 г.

Ответникът, който има съпруга, която е ползвала отпуск за раждане и отглеждане на дете, а понастоящем е безработна, и син на 1 годинка, разчита според събраните по делото писмени и гласни доказателства, на дохода си от 340 лв. месечно за издръжка на тричленното си семейство, която сума е по-малка дори от пенсията на ищцата, но въпреки силно ограничените си материални възможности, е превеждал на майка си издръжка по 80 лв. всеки месец.

Ето защо, при така установените фактически обстоятелства съдът намира, че не е налице проява на непризнателност от страна на ответника, въпреки че не е предоставил в пълен размер поисканата от дарителката му издръжка, от която тя трайно се нуждае, тъй като при даване на издръжка от 400 лв. месечно, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа първо по закон - деца и съпруга, съгласно чл. 141 от СК, в по-лошо положение от това на дарителката. В този смисъл обективната невъзможност на дарения да даде издръжка на нуждаещата се дарителка в пълен размер не съставлява непризнателност и не е основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД.

В този смисъл е и задължителната съдебна практика, дадена с Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГК, според която признателността изисква дареният да намали собствения си стандарт на живот в случаите, при които дарителят му трайно се нуждае от издръжка, но до нивото на минималните лични и обичайни нужди на дарения и на лицата, на които той дължи издръжка по закон, тъй като самото дарение се извършва, за да се облагодетелства дареният и да се увеличи имуществото му, а недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и да осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде, като противното би създало възможност за последваща промяна на волята на дарителя, изразена в дарствения акт, като на практика дарението се трансформира в прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка до размера на стойността на подареното.

     Отделно от гореизложеното, от събраните по делото писмени доказателства и от двете СТЕ се установи, че дарителката (ищцата) притежава освен подарените на ответника два апартамента и други недв. имоти - зем. земи и дворно място с къща и др. подобрения в ****, с обща пазарна стойност между 16 672 лв. и 18 300 лв., от продажбата на които би могла да си осигури необходимите й допълнителни средства.

     Следва да се отбележи също и обстоятелството, че ищцата е подарила апартамент и на другия си син Н., който от години живее и работи в ***, и който също дължи издръжка на прехвърлителката си както по закон, така и при условията на чл. 227 от ЗЗД, а показанията на свидетелката С. по отношение на тази сделка са недопустими, предвид забраната на чл. 164 от ГПК.

     Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за отмяна на атакуваните дарения от 2009 и от 2013 г., поради което предявените искове се явяват недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

     Тъй като се иска едновременно отмяна на две отделни, самостоятелни дарения, направени през различни периоди от време, то дори и да се уважи единия иск, другият отново би бил неоснователен, тъй като с отмяната на едното дарение дарителката би си осигурила достатъчно средства за издръжка.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените от него разноски по съд. производство в размер на общо 1 950 лв., от които общо 450 лв. - за експертизи и 1 500 лв. - внесено адв. възнаграждение, тъй като тя е освободена от внасяне на такси и съдебни разноски само по отношение на дължимите такива към съда.

Предвид гореизложеното, Пловдивският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

     ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за отмяна на 1/2 ид.ч. от дарението, направено от Д.Х.Ш., ЕГН **********, и от съпругът й Л. С. Ш., ЕГН **********, и изповядано с нот. акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 144/12.05.2009 г. на нотариус С. Й., рег.№ *** на НК, вписан в СВ - Пловдив с Акт ***, том ***, дело № 5241/2009, с което са дарили на сина си С.Л.Ш., ЕГН **********, притежавания от тях в режим на СИО недв. имот, а именно: апартамент ***, находящ се в ****, със застроена площ от 93,62 кв.м, състоящ се от три стаи, столова, готварна и сервизни помещения, при граници: ап. ***, отгоре ап. ***, отдолу ап. ***; ведно с избено помещение *** с полезна площ от 5,04 кв.м, при граници на избата: изба ***, коридор, изба ***; ведно с 2,761 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, както и на 1/2 ид.ч. от дарението, изповядано с нот. акт *** том ***, рег.№ ***, дело № 36/19.02.2013 на същия нотариус, вписан в СВ - Пловдив с Акт ***, том ***, дело № 1605/2013, с което Д. и Л. Ш. са дарили на сина си С.Ш. и друг недв. имот, притежаван от тях в режим на СИО, а именно: апартамент *** на *** жилищен етаж, с изложение изток - запад, със застроена площ от 60,73 кв.м, състоящ се от хол, бокс, спалня, една тераса, баня - тоалетна, антре, построен в четириетажната жил. сграда с мансарда, находяща се в ****, при граници на жилището: от изток - ***, от запад - ***, стълбище и ап***, отгоре ап***, отдолу ап. *** и ап. ***; ведно с избено помещение *** със застроена площ от 3,45 кв.м, при граници на избата: на изток - изба ***, на запад - ***, на север - ***, на юг - ***; ведно с 7,30 % ид.ч. от общите части на сградата и с 25,30/364 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото от 364 кв.м, съставляващо парцел *** от кв. *** по плана на *** градска част на ***, при съседи: улица, парцел ***, парцел ***, парцел ***, парцел ***, парцел ***, парцел *** и парцел *** от кв. *** по плана на *** град. част на ***, съставляващо ПИ с идентификатор ****, който апартамент съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота - ****, който обект се намира в сграда ***, разположена в ПИ с идентификатор ****, с предназначение на обекта - жилище, апартамент; брой нива - 1; с площ по документ 60,73 кв.м, с прилежащи части: избено помещение *** с площ от 3,45 кв.м и 7,30 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни СОС: на същия етаж - ****, под обекта - **** и ****, над обекта - ****, поради недаване на издръжка от 400 лв. месечно на прехвърлителката Д.Х. Ш., от която тя трайно се нуждае, като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.   

ОСЪЖДА Д.Х.Ш., с ЕГН **********,***, със съд. адрес:****, чрез адв. В.К., да заплати на С.Л.Ш., с ЕГН **********,***, със съд. адрес:****, чрез адв. В.В., общо сумата 1 950 лв. (хиляда деветстотин и петдесет лв.) - съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.

     След евентуално влизане в сила, решението следва да се отбележи в 6-месечен срок, съгласно изискването на чл. 115 от ЗС, като в противен случай след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

 

 

 

                                                                              

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: