Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
Година 2009 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети април Година
2009
в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: С.Ч.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Р. гражданско дело номер 504 по описа за 2009 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е брачен
иск за развод с правно основание чл. 99, ал. 1 от СК, обективно съединен с
искове с правно основание чл. 106, ал. 1 и чл. 103 от СК.
Ищцата М.И.М. твърди в исковата си молба, че сключили с ответника
граждански брак на ------ г. в гр. Нова Загора, от който имали родено на ------
г. едно малолетно дете Р.Г.М.. Първоначално семейният им живот протичал
нормално, но след дълго съпрузите установили, че не могат да се разбират и
живеят заедно, че имат противоречиви интереси и в техен, а и в интерес на
детето им било да не живеят заедно. Ответникът напуснал семейното им жилище в
гр. Н.З., ул. ------ № ----, собственост на родителите му и започнал работа в
чужбина, като от две години съпрузите били разделени фактически. От тогава
между тях настъпило и отчуждение и те рядко поддържали връзка. От около една
година ищцата се установила да работи и живее заедно с детето им в Стара Загора,
в нает от нея апартамент, поради което и обстоятелството, че било собстевност
на родителите на ответника, тя не претендирала на нея и детето им да се
предоставело за ползване семейното жилище. Искането е да се прекрати с развод,
като дълбоко и непоправимо разстроен по взаимна вина сключения между страните
граждански брак, да се предоставят на ищцата за упражняване родителските права
върху роденото от брака им малолетно дете, а на ответника да се определи
следния режим на лични отношения с него – всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване при ответника,
както и един месец през лятото, който несъвпада с годишния отпуск на ищцата, да
се осъди ответника да заплаща на малолетното им дете до 30-то число на текущия
месец ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от подаване на исковата
молба в съда до настъпване на законни основания за нейното изменяване или
прекратяване, както и да се постанови след прекратяването на брака ищцата да
носи предбрачното си фамилно име – Е. Претендира за сторените по делото
разноски.
Ответникът Г.Е.М., редовно и своевременно
призован, не е подал писмен отговор, не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание, и не е взел становище по предявените по делото искове.
Дирекция “Социално подпомагане” град
Стара Загора, редовно и своевременно призована не изпраща представител. Представя
социален доклад, с който взема писмено становище по закрила правата и
интересите на роденото от брака на страните малолетно дете.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията и доводите на
страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от
значение за спорното право, намери за установено следното:
Страните по делото са сключили
граждански брак на ----- г. в гр. Нова Загора, от който имат родено на ----- г.
едно малолетно дете – Р.Г.М., което е на възраст 9 години към датата на
приключване на съдебното дирене (л. 4 и 6). Между тях не е спорно, а се
установява и от представения социален доклад, че след сключването на брака те
заживели в къща в гр. Н.З., на ул. ----- № .. – .., собственост на родителите
на ответника, заедно с последните. В началото отношенията им се градяли на
взаимно доверие и разбирателство, след което между ищцата и майката на
ответника се породили конфликти, довели до такива и между самите съпрузи. Преди
около две години ответникът заминал да работи в Испания, без да се съобрази с
мнението на ищцата по този въпрос, а последната и детето им останали да живеят
в семейното жилище заедно с родителите му. След около една година ответникът се
завърнал в България за период около 20 дни, през който съпрузите отново не
могли да преодолеят конфликтите по-между си и установили, че охладнели един към
друг. Ответникът се завърнал на работа в Испания, където продължавал да работи
и към датата на приключване на съдебонто дирене, а малко след заминаването му
ищцата напуснала заедно с детето им семейното жилище и се установила да живее в
нает от нея под наем апартамент в град С.З., на ул. ---- № --, ет. --, ап. --,
където живее заедно с детето и към датата на приключване на съдебното дирене,
видно от социалния доклад и показанията на разпитаните по делото свидетели К. и
В. Други релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по делото
обстоятелства съдът намери, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен. Съпрузите живеят в условията на трайна фактическа раздяла от около
две години, а отношенията им не се градят на взаимно разбирателство и
привързаност така, както изисква чл. 15 от СК. Това дълбоко разстройство на
брачната им връзка е непреодолимо, защото нормалните брачни отношения между тях
не могат да бъдат възстановени. Напротив, отношенията им са хладни и лишени от
близост, причина за което е
неразбирателството между тях. Очевидно е при това положение, че
разстройството на брачната им връзка е трайно, а не преодолимо. Същата като лишена
от присъщото й съдържание на взаимност, разбирателство и съвместно живеене на
съпрузите съществува само формално и следва да бъде прекратена с развод (чл.
99, ал. 1 от СК). В този смисъл предявения брачен иск за развод е основателен и
следва да бъде уважен.
ПО
ВЪПРОСА ЗА БРАЧНАТА ВИНА
Съдът намери, че вина за настъпилото
в брака на страните дълбоко и непоправимо разстройство носят и двамата съпрузи.
Никой от тях не е проявил разбиране към другия, което е провокирало и честите
им взаими конфликти. Никой от тях не е намерил у себе си и сили, и желание да
тушира последните. Напротив. Позволил е те да надделеят и бавно, но сигурно да
доведат до пълно отчуждение между тях и липса на близост, както и до
последвалата ги трайна тяхна фактическа раздяла, продължаваща и към настоящия
момент, в явно нарушение на взаимното им брачно задължение за противното по чл.
15 от СК. Това поведение на всеки един от тях е оказало сериозно отражение
върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните им отношения като цяло до
степен, че ги е разстроило дълбоко и непоправимо. Това налично към момента
състояние на брака им е настъпвало постепенно, но неумолимо във времето, а за
настъпването му всеки от тях носи своята брачна вина.
ПО ВЪПРОСА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Ръководен от разпоредбата на чл. 106,
ал. 2 от СК, според която водещо начало при решаването на този въпрос имат
интересите на децата, съдът намери, че в случая упражняването на родителските
права върху роденото от брака на страните малолетно дете Румен Георгиев М. следва
да се предоставят след прекратяването му на майката.
Вярно е, че не е установено по
делото никой от родителите на това дете да е имал противообществени прояви,
които да са имали трайно отражение върху моралното му възпитание, нито пък да
не разполага с възпитателски качества, респективно конкретното проявление на
полученото от всеки от родителите му образование и мироглед да е несъвместимо с
умението му добре да направлява това си дете в живота, като му дава положителен
пример и му внушава правилни постъпки. Не е установено също така по делото
социалната среда, в която предстои да живее това дете да е неподходяща при
някого от родителите му. Но също така е вярно, че за разлика от ответника, само
ищцата е изявила желание да отглежда и възпитава това си дете в бъдеще, което
нейно поведение е указание за сериозната й загриженост и желание да изпълни
родителския си дълг. Освен това пред изготвилите социания доклад работници
малолетното дете на страните е изразило по-голямата си привързаност именно към
последната, като негова майка, с която е изявило и желанието си да остане да
живее в бъдеще. От социалния доклад и показанията на свидетелите К. и В. се
установява още, че след фактическата раздяла на съпрузите, ежедневни и лични
усилия за отглеждането и възпитанието на това дете е полагала и продължава да
полага само ищцата по делото, която го обгражда с много обич, внимание и грижи,
задоволявайки потребностите му съобразно възрастта му. Същата има желание и
мотивировка да отглежда и възпитава това дете в бъдеще, за което полага
адекватни родителски грижи. Поради това то следва да остане да живее при нея след
развода. Ето защо съдът намери, че в интерес на малолетното дете е упражняването
на родителските права върху него да се предоставят на ищцата по делото.
Това налага съгласно чл. 106, ал. 1 от СК да се определи и режим на лични
отношения на ответника с това дете, който от една страна да тушира доколкото е
възможно неблагоприятните последици на развода на неговите родители и от друга да
осигури на последното възможност да се среща и общува с ответника, като негов баща.
Ръководен от горното съдът намери, че в интерес на малолетното дете на страните
е да се определи широк режим на лични отношения на ответника с него, какъвто
несъмнено е предложеният и от ищцата в исковата молба. Поради това съдът
намери, че следва да определи следния режим на лични отношения на ответника с
малолетното дете - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа в
събота до 18 часа в неделя с преспиване при ответника, както и един месец през
лятото, който несъвпада с годишния отпуск на ищцата.
ПО ВЪПРОСА ЗА ДЪЛЖИМАТА
ИЗДРЪЖКА
При решаването на този въпрос съдът съобрази от една страна нуждите на
малолетното на страните дете, които определи съобразно границите установени от
Министерския съвет и обикновените условия на живот за него, тъй като по делото
липсват доказателства, от които да се установяват изключителни нужди от
издръжка на това дете по смисъла на чл. 85, ал. 3 от СК. В тази връзка съдът
взе предвид възрастта на това дете и обстоятелството, че е ученик в трети клас на
V ОУ “М.С.” град С.З. – видно от социалния доклад.
От друга страна съдът съобрази и възможностите на родителите да му заплащат
издръжка, които определи съобразно техните доходи, имуществено състояние и
квалификация в границите на дължимата се такава установени от Министерския
съвет (чл. 85, ал. 1 от СК, във вр. с чл. 1 от ПМС № 38, обн. ДВ бр. 52/1985
г., изм. и доп.). От социалния доклад, преценен в съвкупност с представената от
ищцата декларация за СИС и удостоверение от 14.01.2009 г. се установява, че същата
работи по трудово правоотношение в център за красота “Ч.-М” в С.З., от което пред
изготвилите доклада социални работници сама е признала, че месечният й доход е
между 1000 и 1300 лева (л. 19). Същата не получава други доходи от свободни
професии, наеми и хонорари, не притежава и недвижими имоти (л. 3). Ответникът не
е представил по делото никакви доказателства, от които да се установява какви
доходи и имущество притежава. Същият обаче не е представил и доказателства да е
неработоспособен или с намалена работоспособност, поради което съдът намери за
установено по делото, че той разполага с нормални за страната възможности да
заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете в границите на дължимата се от
него такава, установени от Министерския съвет (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.).
Имайки предвид тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че за
задоволяване на нуждите на малолетното на страните дете с оглед възрастта му,
правилното му развитие, отглеждане и възпитание, е необходима и достатъчна общо
сумата от 116 лева месечно. От последната ответникът с оглед обстоятелството,
че е работоспособен, може и следва да поеме заплащането на ежемесечна издръжка
за това си дете в размер на 70 лева, а останалата част от сумата, до
необходимите общо за това дете 116 лева месечно, следва да се поемат от ищцата
по делото, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитание му. Тази издръжка следва да бъде присъдена с настоящото решение от
датата на подаване на исковата молба в съда, заедно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане (чл. 89 от СК). До този
размер от 70 лева месечна издръжка съдът следва да уважи и предявения по делото
иск за присъждането й, като основателен и доказан, а в останалата му част, над
тази сума до претендираната с него по-голяма от 200 лева месечна издръжка,
същия като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
ПО ВЪПРОСА ЗА ПОЛЗУВАНЕТО НА
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Независимо, че по този въпрос липсва предявена
от когото и да е от съпрузите претенция, съдът в случая следва служебно да се
произнесе по него, защото от брака си страните имат малолетно дете (чл. 107,
ал. 6 от СК). Не е спорно по делото, че семейното жилище на съпрузите представляваща
къща, находяща се в гр. Н.З., ул. ---- № ..-..и е собственост на родителите на
ответника. При решаването на въпроса на кого от съпрузите да го предостави за
ползуване след развода съдът съобрази, че ищцата не желае на нея да се
предостави за ползване това жилище, тъй като от
ПО ВЪПРОСА ЗА ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
По този въпрос липсва предявена претенция,
от която и да е от страните по делото, поради което по същия съдът намери, че
не следва да се произнася с оглед диспозитивното начало в гражданския процес
(чл. 6, ал. 2 от ГПК).
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА СЛЕД РАЗВОДА
Ищцата желае след прекратяването на
брака да носи предбрачното си фамилно име – Е. Поради това съдът намери, че
следва да постанови след прекратяването на брака същата да носи предбрачното си
фамилно име – Е. с оглед принципа на възстановяване на предбрачното фамилно име
при развода (чл. 103 от СК).
Тъй като и двамата съпрузи носят
вина за настъпилото в брака им разстройство, съгласно нормата на чл. 329, ал. 1
от ГПК разноските по делото ще следва да се поемат от всеки един от тях така,
както са ги направили. На това основание в тежест на двамата съпрузи следва да
се възложи и дължимата се за производството окончателна държавна такса. Съгласно
чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника ще следва да бъде възложена и
дължимата се държавна такса върху присъдения размер на издръжката на
малолетното дете.
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод, като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи сключения на ------ г. в гр. Нова
Загора, с акт № - от ---- г. на Община Нова Загора, граждански брак между Г.Е.М.
*** с ЕГН ********** и М.И.М. с адрес *** с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху роденото от брака малолетно дете Р.Г. М. с ЕГН **********
на майката М.И.М. ***
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата Г.Е.М. *** с малолетното
дете Р.Г. М. с ЕГН **********: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния ден с преспиване при бащата,
както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката М.И.М.
***
ОСЪЖДА Г.Е.М. ***, да заплаща до 30-то число на текущия месец на малолетното
си дете Р.Г.М. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.И.М.
***, ежемесечна издръжка в размер на 70 (седемдесет) лева считано от 03.02.2009
г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, КАТО отхвърля като неоснователен предявения от М.И.М. *** против Г.Е.М.
иск за присъждане на ежемесечна издръжка на малолетното им дете В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ, над сумата от 70 лева месечно до претендираната 200 лева месечно.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище представляващо къща, находяща се в гр. Н.З., ул. ----- № --- – --, на съпруга Г.Е.М. ***
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяването на брака съпругата М.И.М. *** да носи предбрачното си фамилно
име - Е.
ОСЪЖДА Г.Е.М. ***, да заплати по сметка на Старозагорски районен съд, сумата
от 100.80 лева (сто лева и осемдесет стотинки) представляваща дължима се държавна
такса върху присъдената издръжка.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса за
производството в размер на 50 (петдесет) лева, като:
ОСЪЖДА М.И.М. ***, да заплати по сметка на Старозагорски районен съд, сумата
от 25 (двадесет и пет) лева представляваща окончателна държавна такса за
производството.
ОСЪЖДА Г.Е.М. ***, да заплати по сметка на Старозагорски районен съд, сумата
от 25 (двадесет и пет) лева представляваща окончателна държавна такса за
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: