Присъда по дело №154/2021 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 2
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20214510200154
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 2
гр. Бяла , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тринадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
СъдебниАНКА КОСТАДИНОВА
заседатели:ГЕНОВА

СИЛВИЯ ПЕТРОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
и прокурора Ива Георгиева Христова (РП-Русе)
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Наказателно дело от общ
характер № 20214510200154 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия КР. К. ИВ., роден на ..............г. в гр.Л., обл.П., с адрес
с.Д. С. обл.Р., ул.“Х. А.“ № ., българско гражданство, основно образование, неженен,
неосъждан, безработен, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 27.06.2020г. и на 02.07.2020г. в с.Д. С., обл.Р., в
условията на продължавано престъпление – на два пъти, отнел чужди движими вещи –
парични суми в размер на 2 500лв. и 1 390лв., на обща стойност 3 890лв., от владението
на „В.“ ЕООД – с.Д. С., обл.Р., представлявано от В. СТ. АТ., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 вр.
с чл.26, ал.1 вр. с чл.54 и чл.36 от НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.58а, ал.1 от НК вр.
чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4 от НПК, НАМАЛЯВА с ЕДНА ТРЕТА и ОПРЕДЕЛЯ
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, изтърпяването на
което на основание чл. 66, ал.1 от НК се ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия КР. К. ИВ., със снета по делото самоличност, да заплати
1
в полза на държавата сумата в размер на 256,52лв. – разноски за експертизи на
досъдебното производство, по сметка на ОДМВР – Русе.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Русе.
Председател: ______/п/_________________
Заседатели:
1.________/п/_______________
2.________/п/_______________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 2 от 13.07.2021г. по НОХД № 154/2021г. по описа на
Районен съд – Бяла

Производството е по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Районна прокуратура – Русе, ТО – Бяла, е внесла обвинителен акт срещу К. К. И. от с.Д.
Ст., обл.Р., за това, че на на 27.06.2020г. и на 02.07.2020г. в с.Д.С. обл.Русе, в условията на
продължавано престъпление – на два пъти, отнел чужди движими вещи – парични суми в
размер на 2 500лв. и 1 390лв., на обща стойност 3 890лв., от владението на „В.“ ЕООД – с.Д.
С., обл.Р., представлявано от В. С. А., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, представителя на прокуратурата поддържа обвинението и пледира
за осъдителна присъда по отношение на подсъдимия, като му бъде наложено наказание
лишаване от свобода ориентирано към размер от три години, което бъде намалено съобразно
разпоредбите касаещи съкратеното съдебно следствие и предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия, същото да бъде отложено с подходящ срок съгласно чл.66 от НК.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на минимално наказание, като
акцентира на това, че е налице изцяло признание на фактите и обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, възстановил е голяма част от отнетата сума пари, младата му възраст.
Подсъдимият И. изразява съжаление за стореното и моли за налагане на по-леко
наказание.
След като се запознах с материалите по делото, установих следната фактическа
обстановка:
Производството протече по реда на чл.371, т.2 от НПК с признание изцяло на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие от страна на
подсъдимия да не се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимият К. К. И. е роден на........................г. в гр.Л. обл.П., с адрес с.Д.С., обл.Р.,
ул.“Х. А.“ № ., българско гражданство, основно образование, неженен, неосъждан,
безработен, ЕГН **********.
Свидетелката В.А. е собственик и управител на „В.“ ЕООД – с.Д. С., обл.Р., като
стопанисва търговски обект в селото – хранителен магазин и кафе-бар. На 02.07.2020г., св.
А. отворила обекта около 05.00ч., преброила оборота от предния ден, който бил в размер на
1 500лв., като го поставила в картонен плик, който сложила на маса в складово помещение
зад бара в заведението. От тези пари тя направила плащания по доставки, като останала
сумата от 1 390лв., в банкноти с номинал от 10 и 20 лева. Междувременно, подс. К.И., който
познавал добре обекта и го посещавал редовно, знаел че св. А. го отваря рано сутрин.
Същият се намирал пред заведението и пиел кафе. Видял, че св. А. обслужва клиенти в
хранителния магазин, а в заведението нямало никой. Същият влязъл в заведението и отишъл
зад бара в складовото помещение, където видял на масата картонения плик. Отворил го и
видял, че вътре има пари, в банкноти по 10 и 20 лева, които взел и напуснал заведението.
Около 07.10ч. св. А. потърсила плика с парите, за да плати другите доставки и установила,
че същият липсва. В това време в заведението влязъл кметът на селото – св. Н. Н.. Св. А.
споделила с него, че липсва пликът с парите и веднага пуснала записите от
видеонаблюдението в обекта. Двамата заедно гледали записите и видели как едно лице
1
влиза в обекта и взема плика с парите, което кметът разпознал като подс. И., който работил
по това време в кметството. Св. А. веднага сигнализирала в РУ – Бяла и след работа по
случая още в същия ден с протокол за доброволно предаване, подс. И. предал на св. А.
сумата от 1 390лв.
След преглеждане записите от камерите от св. А., същата установила, че на
27.06.2020г., подс. И. по същият начин проникнал в заведението и взел плик съдържащ
парична сума от 2 500лв. – оборотни пари. На 02.07.2020г. с протокол за доброволно
предаване подс. И. предал на св. А. сумата от 1 570лв. Останалата сума от 930лв. подс. И.
похарчил за лични нужди, които не били възстановени.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
доказателства – протокол за доброволно предаване от 02.07.2020г.; разписка от 07.07.2020г.;
служебна бележка; справка за съдимост с рег.№ 199/09.07.2020г. издадена от „Бюро
съдимост“ при РС Бяла; протокол за доброволно предаване от 02.07.2020г.; разписка от
07.07.2020г.; справка за съдимост с рег.№ 200/09.07.2020г. издадена от „Бюро съдимост“ при
РС Бяла; протокол за разпит на свидетел на В. С. А. от 28.09.2020г.; протокол за разпит на
свидетел на Николай Стойчев Николов от 28.09.2020г.; протокол за разпит на свидетел на
Ферхан Мехмедов Мюмюнов от 10.11.2020г.; веществено доказателство № 6/21 CD диск;
протокол за доброволно предаване от 09.11.2020г.; протокол № 27/03.11.2020г.; справка за
съдимост с рег.№ 84/15.02.2021г. издадена от „Бюро съдимост“ при РС Бяла; декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на К. К. И. от01.04.2021г.;
биографична справка от 01.04.2021г.; протокол за разпит на обвиняем от 01.04.2021г.
Направеното от подсъдимия признание на фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват по безспорен начин времето, мястото на извършването на престъплението,
както и авторството на подсъдимия Николов. Както се сочи в Решение № 66 от 9.03.2010 г.
на САС по в. н. о. х. д. № 14/2010 г., НК, 2-ри с-в „В хипотезата на съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК не е необходимо извършване на доказателствен анализ, а
само положителен и обоснован отговор на въпроса, дали признанието на изложените в
обвинителния акт факти се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства и дали приобщените в първата фаза на процеса доказателствени материали са
валидно събрани и достатъчни за разкриване на обективната истина.“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед фактите по делото се налага извод, че подс. И. е осъществил състава на
престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна на два пъти на 27.06.2020г. и на 02.07.2020г. в с.Д. С. обл.Р.,
чрез действие, изразяващо се в проникване в търговския обект – кафе-бар, стопанисван от
„В.“ ЕООД, представлявано от В. С. А., отнел чужди движими вещи: парични суми в размер
на 2 500лв. и 1 390лв., на обща стойност 3 890лв. от нейно владение, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал, че отнема движими вещи, които са чужди и не му се следват на
никакво правно основание, тъй като владелецът им не е бил съгласен той да ги получи.
Разбирал е, че взимайки тези вещи, той нарушава правото на техния владелец да се
разпорежда с тях, като в същото време е целял да настъпи точно този правен резултат и
впоследствие да ползва вещите за себе си, като се разпореди с тях, поради което е налице
намерението му да ги присвои.
2
По описаните съображения съдът прие, че подсъдимият И. е виновен по
повдигнатото му обвинение и за него следва да му бъде наложено съответно наказание.
При индивидуализацията на наказанието на подс. Николов за извършеното от него
престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, съдът отчита като смекчаващи
обстоятелства чистото му съдебно минало, младата му възраст, изразеното съжаление за
стореното и оказаното съдействие, както и възстановяване на относително голяма част от
отнетите парични суми. Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на това,
съдът намира, че наказанието следва да бъде определено на лишаване от свобода, в размер
на една година. Въпреки наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства,
същите не могат да се квалифицират като многобройни или изключителни, обуславящи
приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК. На основание чл.373, ал.2, вр. чл.372,
ал.4 от НПК и във връзка с чл.58а от НК така определеното наказание лишаване от свобода
следва да бъде намалено с една трета, като се определи за срок от осем месеца, чието
изпълнение да се отложи за срок от три години. Съдът счита, че с това наказание ще бъдат
постигнати целите на чл.36 от НК.
Подсъдимият И. следва да заплати разноските направени по досъдебното производство
в размер на 256,52 лева в полза на ОДМВР – Русе.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
3
Съобщи за изтекли лични данни