Определение по дело №905/2024 на Административен съд - Пазарджик

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

2. Образувано е по Жалба на В. Г. Г., [ЕГН], он гр. София, [жк], вх. Е, ет. 3, ап. 2, чрез пълномощника адв. С. М., с посочен адрес гр. Велинград, бул. Х. А., № 21, бл. Б, ет. 1, ап. 10, против Разрешение за строеж № 39 от 14.03.2024г. на Главния архитект на Община Велинград за строеж „Основен ремонт и реконструкция на покривна конструкция“, с местонахождение поземлен имот с [идентификатор], съставляващ УПИ ІV-2893, в кв. 123 по плана на гр. Велинград.

Иска се прогласяване на нищожността на строителното разрешение и алтернативно – отмяната му като незаконосъобразно.

3. В Жалбата е обективирано „…Особено изявление : Моля с нарочно определение да спрете изпълнението на оспорения акт…“.

4. По административната преписка, липсват данни относно времето и начина на връчване на процесното разрешение на жалбоподателката Г. по реда на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ. Липсват данни и дали органа, издал разрешението за строеж е, уведомил писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издаденото разрешение по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ и евентуално, какъв е резултата от извършената проверка по реда на чл. 156 от ЗУТ.

5. Доколкото, искането на жалбоподателката Г. е да бъде прогласена нищожността на Разрешение за строеж № 39 от 14.03.2024г. на Главния архитект на Община Велинград, следва да се съобрази правилото на чл. 156, ал. 6 от ЗУТ, според което, оспорването с жалба или протест за нищожност на издаденото разрешение за строеж след изтичане на сроковете по ал. 1 и по чл. 215, ал. 4 не спира действието му.

При това положение, доколкото по делото липсват данни относно връчването на административния акт на неговия адресат Г., искането за неговото спиране ще следва да бъде разгледано при условията на чл. 166 от АПК.

6. Правилото на чл. 166, ал. 4 от АПК, установява възможността, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Допуснатото по изрична законова разпоредба предварително, незабавно изпълнение на определена категория административни актове, предполага наличието на една, повече или на всички предпоставки възведени в чл. 60 ал. 1 от АПК.

При това положение, необходима предпоставка за спиране от съда на изпълнението на строителното разрешение, допуснато при условията чл. 156, ал. 6 от ЗУТ, е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК.

Всъщност, в случая не става реч за допуснато предварително изпълнение на административния акт, а за изключване на суспензивното действие на жалбата, с която се иска прогласяване на нищожността на разрешението.

В тази насока се констатира, че освен посоченото искане: „… с нарочно определение да спрете изпълнението на оспорения акт…“, не са заявени каквито и да е факти или обстоятелства, които да сочат на наличието на някакъв конкретен охраняем интерес за жалбоподателката, който би бил накърнен при изпълнение на процесното строително разрешение, което се иска да бъде прогласено за нищожно. Това ще рече, че искането е неоснователно..

Ето защо, Съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОТХВЪРЛЯ обективираното в жалбата на В. Г. Г., [ЕГН] - „…Особено изявление : Моля с нарочно определение да спрете изпълнението на оспорения акт…“.

В тази част, определението подлежи на обжалване в седем дневен срок от съобщаването с частна жалба пред Върховния административен съд.

ДА СЕ ИЗИСКА справка от Главния архитект на община Велинград, кога и по какъв начин процесното разрешение за строеж е връчено на жалбоподателката Г. по реда на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, както и да посочи : дали е уведомил писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издаденото разрешение по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ и евентуално, какъв е резултата от извършената проверка по реда на чл. 156 от ЗУТ.

Определението в тази част не подлежи на самостоятелно обжалване.