№ 57
гр. Ловеч, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20244300600529 по описа за 2024
година
С присъда № 18/21.11.2024 г. по НОХД № 289 по описа за 2024 год. РС-
Тетевен е признал подсъдимия Р. М. А., с ЕГН **********, за невиновен в
това на дата 12.10.2024 год., около 03.58 часа в ***, по улица „Заводска“, в
посока на движение към път Ш-3082, да е управлявал моторно превозно
средство, лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с ДК№ ***, негова собственост, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.31 на хиляда,
установено по надлежният ред с протокол за химическо изследване за
определяне на алкохол в кръв №146/15.10.2024 год. НТЛ при ОД на МВР
гр.Ловеч, поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Съдът на основание чл. 305, ал. 6 във връзка с чл. 301, ал. 4 от НПК е
приел, че подсъдимият Р. М. А., ЕГН **********, от ***, на дата 12.10.2024
год., около 03.58 часа, в ***, по улица „Заводска“, в посока на движение към
път Ш-3082 е управлявал моторно превозно средство, лек автомобил „Ауди
А4 Авант“, с ДК № ***, негова собственост, с концентрация на алкохол в
кръвта от 1.08 промила, установено по надлежният ред с протокол за
химическо изследване за определяне на алкохол в кръв №А-231/15.11.2024
година на Комисия на Базова Научно-техническа лаборатория при ОД на МВР
гр.Плевен-административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за
движението по пътищата, поради което и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
1
Закона за движението по пътищата му наложил административни наказания-
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца и
глоба в размер от 1 000. 00 /хиляда/ лева.
Съдът е осъдил Р. М. А. от *** да заплати по сметка на ОД на МВР
гр.Ловеч сумата от 383.18 /триста осемдесет и три лева и 18 ст./ лева разноски
по делото на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд
гр.Тетевен сумата от 207.80 /двеста и седем лева и 80 ст./ лева, както и сумата
от 10. 00 /десет/ лева за служебно издаване на изпълнителни листа.
Съдът е постановил 1 /един/ брой лек автомобил марка „Ауди", модел
„А4 Авант“, черен на цвят с ДК № ***, с номер на рама
WAU2228E36A025637, с черен контактен ключ с 2 броя черни
ключодържателя, единият от които на Ауди, а вторият ключодържател с
надпис отпред „PARTNERS“ - да бъде върнати на подсъдимия Р. М. А., ЕГН
********** от ***, след влизане в законна сила на присъдата.
С присъда № 18 по НОХД № 289/2024г. от 21.11.2024г.,състав на
Районен съд -Тетевен е признал подсъдимия Р. М. А. от *** за невиновен в
извършване на престъпление по чл.343б,ал.1 от НК и го е оправдал по
повдигнатото му обвинение.
По делото е постъпил протест от прокурор при РП-Ловеч, с който се
иска на основание чл. 334, ал. 1,т. 1 от НПК да се отмени протестираната
присъда и делото да се върне за ново разглеждане от първоистанционния съд,
при което да бъдат събрани необходимите за разкриване на обективната
истина доказателства.
Излага, че е установено в хода на разследването по бързо производство
№ 107/2024г. по описа на РУ МВР Ябланица, както и в хода на съдебното
следствие, че в ранните часове на 12.10.2024 г., около 03.58 часа, свидетелите
Т. И. П. и Ц.Д.Р. /служители на РУ МВР Ябланица/ и били на работа, съгласно
утвърден от началника на Управлението график, и се намирали със служебен
автомобил на път Ш-3082, улица „Заводска“ в с.Брестница, където
извършвали контрол относно безопасността на пътното движение. По същото
време св. Р. спрял движещ се по улицата лек автомобил, АУДИ А4 с per. №
***,черен на цвят. Според показанията на св. Р. и св. П., при предприетата
проверка, водачът, който бил сам в колата, представил само регистрационен
талон част 2 и полица за застраховка Гражданска отговорност. Те извършена
справка в масивите на МВР и било установено, че това е лицето Р. М. А. от
***. Тъй като А. лъхал на алкохол, свидетелите предприели проверка за
наличие на такъв с техническо средство „Алкотест 7510" с фабр. № ARDN
0030, като пробата била положителна, а именно - 1. 41 промила. При спазване
правилата на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, на водача А. бил издаден талон за изследване № 0040094, в
който той собственоръчно записал, че приема показанията на техническото
средство. Посочва, че от Протокол за химическо изследване за определяне на
2
алкохол в кръв № -146/15.10.2024 г. се установява, че в представената за
изследване кръв, взета от лицето Р. М. А., е установено наличие на етилов
алкохол в концентрация 1.31 промила.
Сочи, че на А. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК и делото внесено в съда с обвинителен акт.
Излага, че в хода на съдебното следствие от защитата на подсъдимия е
направено искане за повторно изследване на кръвната проба, което искане е
уважено. Посочва, че повторното изследване на кръвта, иззета от подсъдимия
А., видно от Протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в
кръв № -165/11.11.2024 г. е установено наличието на етилов алкохол е в
концентрация 1.32 промила.
Излага, че с определение от 13.11.2024 г. съдът е разпоредил изследване
на контролната кръвна проба, иззета от подсъдимия и е възложил същото на
БНТЛ при ОД МВР Плевен. Според Протокол за химическо изследване за
определяне на алкохол в кръв № А-231/15.11.2024 г. наличието в контролната
проба на етилов алкохол в кръвта на А. е в концентрация 1.08 промила. С оглед
на тези данни,съдът е признал А. за невиновен.
Счита, че присъдата е постановена при непълнота на доказателствата,
тъй като първоначално техническото средство, а впоследствие и двете
изследвания на кръвната проба са показали наличие на алкохол в кръвта на
подсъдимия, значително над границата от 1.2 промила. Отчетената такава от
1.08 промила в контролната проба,взета в един и същи ден и час с първата
изследвана, обосновава необходимост от изследването на същите и
установяване на тяхната автентичност. Направено е искане за назначаване на
ДНК експертиза, която да установи дали кръвта в двете представени проби е
тази, която е била взета от подсъдимия.
По делото е постъпила въззивна жалба от адв. Б., защитник на Р. А.,
срещу Присъда № 18 от 21.11.2024 г. по НОХД № 289 по описа за 2024 г. в
частта, в която е наложено административно наказание и разноските са
възложени в тежест на подсъдимия.
Счита постановената присъда за правилна и законосъобразна в нейната
наказателна част, но неправилна по отношение приложението на чл. 305, ал.6
от НПК, както и по отношение на разноските и затова моли да бъде изменена
като се отмени наложеното административно наказание и възложите
сторените разноски да останат в тежест на държавата.
Счита, че в настоящия казус намира приложение принципа nоn bis in
idem, който възпрепятства съдът да наложи административно наказание,
доколкото срещу доверителя му се води друго административнонаказателно
производство, което не е приключило с влязъл в сила правопрекратителен акт.
Излага, че видно от материалите по делото, срещу доверителя му е съставен
АУАН Серия GA с бл. № 1350869, който тъждествено припокрива признаците
на воденото наказателно производство, по което е постановен и атакувания в
тази си част акт. Посочва, че по делото е представена мотивирана резолюция,
3
която както е оказано в нея подлежи на обжалване пред Тетевенския районен
съд в 14-дневен срок от нейното връчване. Твърди, че не са налице данни и
същата не е връчена на обвиненото в административно нарушение лице, което
прави административно наказателното производство все още висящо. Налага
довод, че след надлежно връчване и приключване на евентуално съдебно
обжалване на тази мотивирана резолюция ще бъде преодолян принципа nоn
bis in idem и съдът ще разполага с правомощие да наложи административно
наказание за същото деяние. Позовава се на т.1 от TP № 3 от 22.12.2015 на
ОСНК на ВКС.
Защитата на въззивника приема, че присъдата е неправилна и в частта
относно разноските. Излага, че в самата присъда липсва посочване на
основанието за възлагане на разноските в тежест на подсъдимия, тъй като
такова липсва в НПК. Сочи, че въпросът с разноските е уреден в чл. 189 от
НПК, като в ал. 4 на същия текст е записано какво се случва с разноските,
когато подсъдимият бъде оправдан. Застъпва тезата, че независимо от
наложеното му административно наказание, разноските по воденото
наказателно производство винаги остават за сметка на държавата.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилия протест, въззивна
жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства пред
първата инстанция и пред ОС-Ловеч, приема за установено следното :
Р. М. А. живее в ***, има четири непълнолетни деца и работи като
шофьор във фирма „***“ ООД гр.София.
А. е осъждан за престъпление от общ характер с наложено наказание от
3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено при
условията на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години. Той притежава
свидетелство за управление на МПС №*********, валидно до 26.05.2025
година и има налагани множество административни наказания за нарушения
по Закона за движението по пътищата.
На 12.10.2024 година, около 03. 58 часа, свидетелите по делото Т. П. и Ц.
Р. /служители на РУ на МВР гр.Ябланица/ били на работа, съгласно утвърден
от началника на управлението график, и се намирали със служебен автомобил
на път Ш-3082, в ***, улица „Заводска“, където извършвали контрол на
пътното движение.
Св. Р. спрял движещ се по улицата лек автомобил „Ауди A4" с ДК № ***,
черен на цвят. При последвалата проверка водачът, който бил сам в
автомобила, представил регистрационен талон на автомобила и полица за
застраховка Гражданска отговорност. След извършена справка в масивите на
МВР било установено, че водач на автомобила е Р. М. А. от ***. А. лъхал на
алкохол и свидетелите предприели проверка за наличие на такъв с техническо
средство „Алкотест 7510“ с фабричен №ARDN 0030. Пробата била
положителна - 1.41 промила.
На А. бил издаден талон за изследване №0040094, след което същият
бил съпроводен по ФСМП гр.Ябланица, където дал кръв за химическо
4
изследване.
На А. бил съставен акт за административно нарушение, който подписал
без възражения. С акта му били иззети свидетелството за регистрация на МПС
и били свалени и иззети и регистрационните номера на автомобила. А. бил
задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
От протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв
№146/15.10.2024 година се установява, че в представената за изследване кръв,
взета от лицето Р. М. А., се констатира наличие на етилов алкохол в
концентрация 1. 31 промила.
От приложените справки от база данни на МВР се установява, че лек
автомобил „Ауди A4" с ДК№ *** е собственост на Р. М. А..
От протокол за повторно химическо изследване за определяне на
алкохол в кръв на първата кръвна проба №165/11.11.2024 година се
установява, че в представената за изследване кръв, взета от лицето Р. М. А. се
констатира наличие на етилов алкохол в концентрация 1.32 промила.
По разпореждане на съда е извършено изследване на контролната
кръвна проба взета от подсъдимия А. от трима специалисти и от приложения
по делото протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв
№А-231/15.11.2024 година от Комисия в Базова научно-техническа
лаборатория при ОД на МВР гр.Плевен се установява, че в представената за
изследване контролна кръвна проба, взета от Р. М. А. се констатира наличие на
етилов алкохол в концентрация от 1.08 промила.
От заключението на вещото лице М. К. по допуснатата и приета от
настоящата инстанция ДНК експертиза № PG55/DNA/08042025 се установява,
че са определени са ДНК профилите на Р. М. А. - обект № PG55-1/2025,
кръвна проба 1 (обект № PG55-3/2025) и кръвна проба 2 (обект № PG55-
4/2025). Вещото лице е направило извод, че ДНК профилът на кръвна проба 1
(обект № PG55-3/2025) и кръвна проба 2 (обект № PG55-4/2025) е еднакъв и
напълно съвпада с ДНК профила на Р. М. А.. Вероятността да се установи този
ДНК профил, ако кръвта произхожда от някой друг индивид, освен Р. М. А., е:
23
1 на8.08х 10. Формиран е извод, че кръвта в изследваните с експертизата
проба 1 и проба 2 произхожда от Р. М. А..
Жалбата и протестът са неоснователни.
Правилен и обоснован е извода на съда, че Р. М. А. не е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, като го е
признал за невиновен в това на дата 12.10.2024 год., около 03.58 часа в ***, по
улица „Заводска“, в посока на движение към път Ш-3082, да е управлявал
моторно превозно средство, лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с ДК№ ***,
негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а
именно 1.31 на хиляда, установено по надлежният ред с протокол за
химическо изследване за определяне на алкохол в кръв №146/15.10.2024 год.
НТЛ при ОД на МВР гр.Ловеч, поради което го е оправдал по повдигнатото
5
обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
За да направи този извод, съдът се е позовал на протокол за химическо
изследване за определяне на алкохол в кръв №А-231/15.11.2024 година от
Комисия в Базова научно-техническа лаборатория при ОД на МВР гр.Плевен
се установява, че в представената за изследване контролна кръвна проба, взета
от Р. М. А. се констатира наличие на етилов алкохол в концентрация от 1.08
промила. Правилен е извода на съда, че деянието е несъставомерно от
обективна страна, тъй като по делото е установено, че А. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си от 1.08 промила, а за да е налице
съставомерно деяние, следва концентрацията на алкохол да е над 1. 2 на
хиляда.
В протеста е направено искане за назначаване на ДНК експертиза, която
да установи дали кръвта в двете представени проби е тази, която е била взета
от подсъдимия. Прокуратурата приема, че присъдата е постановена при
непълнота на доказателствата, тъй като първоначално техническото средство,
а впоследствие и двете изследвания на кръвната проба са показали наличие на
алкохол в кръвта на подсъдимия, значително над границата от 1.2 промила.
Въззивната инстанция допусна и назначи ДНК експертиза и от
заключението на вещото лице М. К. по ДНК експертиза №
PG55/DNA/08042025 на л. 64-67 от ВНОХД № 529 по описа на ОС-Ловеч се
установява, че са определени са ДНК профилите на Р. М. А. - обект №
PG55-1/2025, кръвна проба 1 (обект № PG55-3/2025) и кръвна проба 2 (обект
№ PG55-4/2025). Вещото лице е направило извод, че ДНК профилът на
кръвна проба 1 (обект № PG55-3/2025) и кръвна проба 2 (обект № PG55-
4/2025) е еднакъв и напълно съвпада с ДНК профила на Р. М. А.. Вероятността
да се установи този ДНК профил, ако кръвта произхожда от някой друг
23
индивид, освен Р. М. А., е: 1 на8.08х 10. Формиран е извод от вещото лице,
че кръвта в изследваните с експертизата проба 1 и проба 2 произхожда от Р.
М. А..
Въззивната инстанция приема, че присъдата е правилна и в частта, с
която съдът на основание чл. 305, ал. 6 във връзка с чл. 301, ал. 4 от НПК е
приел, че подсъдимият Р. М. А., ЕГН **********, от ***, на дата 12.10.2024
год., около 03.58 часа, в ***, по улица „Заводска“, в посока на движение към
път Ш-3082 е управлявал моторно превозно средство, лек автомобил „Ауди
А4 Авант“, с ДК № ***, негова собственост, с концентрация на алкохол в
кръвта от 1.08 промила, установено по надлежният ред с протокол за
химическо изследване за определяне на алкохол в кръв №А-231/15.11.2024
година на Комисия на Базова Научно-техническа лаборатория при ОД на МВР
гр.Плевен-административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за
движението по пътищата, поради което и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата му наложил административни наказания-
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца и
глоба в размер от 1 000. 00 /хиляда/ лева.
6
Правилно съдът е приел, че деянието, извършено от въззивникът,
осъществява признаците от състава на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закова
за движението по пътищата, който забранява управлението на МПС след
употреба на алкохол. На основание чл.174 ал.1 т.2 от Закова за движението по
пътищата съдът е наложил на А. административни наказания-лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца и глоба в размер от
1 000. 00 /хиляда/ лева.
Неоснователно е възражението на защитата на А., че присъдата е
неправилна по отношение приложението на чл. 305, ал.6 от НПК, както и по
отношение на разноските.
Адв. Б. счита, че в настоящия казус намира приложение принципа nоn
bis in idem, който възпрепятства съдът да наложи административно наказание,
доколкото срещу доверителя му се води друго административнонаказателно
производство, което не е приключило с влязъл в сила правопрекратителен акт.
Излага, че видно от материалите по делото, срещу доверителя му е съставен
АУАН Серия GA с бл. № 1350869, който тъждествено припокрива признаците
на воденото наказателно производство, по което е постановен и атакувания в
тази си част акт. Посочва, че по делото е представена мотивирана резолюция,
която подлежи на обжалване пред Тетевенския районен съд в 14-дневен срок
от нейното връчване. Твърди, че не са налице данни и същата не е връчена на
обвиненото в административно нарушение лице, което прави
административно наказателното производство все още висящо. Налага довод,
че след надлежно връчване и приключване на евентуално съдебно обжалване
на тази мотивирана резолюция ще бъде преодолян принципа nоn bis in idem и
съдът ще разполага с правомощие да наложи административно наказание за
същото деяние. Позовава се на т.1 от TP № 3 от 22.12.2015 на ОСНК на ВКС.
В мотивите на атакуваната присъда е прието от РС-Тетевен, че А. бил
съставен акт за административно нарушение, който е подписал без
възражения. С акта му били иззети свидетелството за регистрация на МПС и
били свалени и иззети и регистрационните номера на автомобила. На А. не е
издавано НП, за да се приеме твърдението на защитата, че срещу него са
водени две паралелни производства и е налице нарушение на принципа на nоn
bis in idem.
Защитата на въззивника приема, че присъдата е неправилна и в частта
относно разноските. Излага, че в самата присъда липсва посочване на
основанието за възлагане на разноските в тежест на подсъдимия, тъй като
такова липсва в НПК. Сочи, че въпросът с разноските е уреден в чл. 189 от
НПК, като в ал. 4 на същия текст е записано какво се случва с разноските,
когато подсъдимият бъде оправдан. Застъпва тезата, че независимо от
наложеното му административно наказание, разноските по воденото
наказателно производство винаги остават за сметка на държавата.
Тази инстанция приема, че правилно съдът е осъдил Р. М. А. от *** да
заплати по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч сумата от 383.18 /триста осемдесет
7
и три лева и 18 ст./ лева разноски по делото на досъдебното производство, а по
сметка на Районен съд гр.Тетевен сумата от 207.80 /двеста и седем лева и 80
ст./ лева, както и сумата от 10. 00 /десет/ лева за служебно издаване на
изпълнителни листа. Р. М. А. е признат за невиновен и оправдан за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и съдът на основание чл. 305, ал. 6 във
връзка с чл. 301, ал. 4 от НПК е приел, че деянието, осъществено от Р. М. А., е
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, поради което и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата му наложил административни наказания-лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца и глоба в размер
от 1 000. 00 /хиляда/ лева. Съгласно чл. 84 ЗАНН „Доколкото в този закон
няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения,
извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и
възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-
процесуалния кодекс“.
Въззивната инстанция приема, че следва да се потвърди присъда №
18/21.11.2024 г. по НОХД № 289 по описа за 2024 год. РС-Тетевен.
При този изход на процеса Р. М. А., с ЕГН **********, следва да бъде
осъден да заплати на ОС-Ловеч сумата от 1 746. 00 лева, представляваща
разноски за ДНК експертиза, както и 5. 00 лева за издаване на изпълнителен
лист.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, Ловешкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18/21.11.2024 г. по НОХД № 289 по описа
за 2024 год. на РС-Тетевен.
ОСЪЖДА Р. М. А., с ЕГН **********, да заплати на ОС-Ловеч сумата
от 1 746. 00 лева, представляваща разноски за ДНК експертиза, както и 5. 00
лева за издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9