РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Варна, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20233000500383 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г., тримата чрез процесуалния им
представител адв.А.Г., против решение №898/17.07.2023г., постановено по
гр.д.№2473/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от
Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. против Д. Г. Ю. искове за осъждане на Д. Г. Ю. да
заплати на Б. Г. Г. сумата от 39 829, 29лв., на Г. П. Г. сумата от 9 957, 32лв. и
на З. П. Г. сумата от 9 957, 32лв., представляваща припадащата им се част от
стойността на извършените подобрения, с която се е увеличила стойността на
ПИ с идентификатор 10135.2723.1032, с адрес: гр.Варна, с.о."Ваялар", с площ
от 814 кв.м., при съседи: *, *, *, *, стар идентификатор 10135.2723.197, номер
по предходен план №197, чрез изграждане на сгради с идентификатори
10135.2723.1032.1 на два етажа, със ЗП от 34 кв.м. и ЗРП от 68 кв.м.,
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна и сграда с идентификатор
10135.2723.1032.2, с предназначение: стопанска постройка - гараж със
застроена площ 27 кв.м., електрифициране, водоснабдяване, ограждане на
имота, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба -
23.11.2022г. до окончателното заплащане, на основание чл.72, ал.1 от ЗС,
както и Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. са осъдени да заплатят на Д. Г. Ю. сумата от
5 728 лв., представляваща разноски по делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В
1
жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират
се разноски.
Въззиваемият Д. Г. Ю. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Х.Г.-Дж.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищците Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. излагат, че с влязло
в сила на 24.06.2021г. съдебно решение, постановено по гр.д.№11711/18г. по
описа на ВРС, е бил отхвърлен предявеният от тях против ответника Д. Г. Ю.
иск за делба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, с.о. „Ваялар“,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.2723.1032, с площ от 814 кв.м.,
ведно с изградените в него жилищна сграда с идентификатор
10135.2723.1032.1 и стопанска сграда-гараж с идентификатор
10135.2723.1032.2.
Посочените две сгради са изградени през 1989г. от П. В. Г. и съпругата му
Б. Г. Г. по време на брака им, сключен на *г. и продължил до смъртта на П. Г.
на *г.Наследници на последния са преживялата съпруга и низходящите му Г.
Г. и З. Г..Сградите са изградени в имот, който първоначално е бил
предоставен под наем на П. Г. с договор от 15.01.1976г., а впоследствие му е
било предоставено право на ползване с решение на ИК на ОНС Варна по
т.218-4-9 по протокол №13/22.11.1988г.Сградата с идентификатор
10135.2723.1032.1 е на два етажа, със ЗП от 34 кв.м. и ЗРП от 68 кв.м., с
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, а сградата с идентификатор
10135.2723.1032.2 с предназначение: стопанска постройка - гараж със
застроена площ 27 кв.м.Имотът е електрифициран, водоснабден и ограден с
ограда през 1989г.Сградите, електрифицирането, водоснабдяването и
ограждането на имота съставляват подобрения, увеличаващи неговата
стойност.Извършени са от добросъвестен владелец-ползвател, който ги е
считал за свои, в имот, който е считал за свой.След смъртта на П.Г. правата
върху вземанията за подобренията се притежават при квоти 4/6 за ищцата и
по 1/6 за всеки от двамата низходящи.В резултат от подобренията стойността
на недвижимия имот се е увеличила общо със сумата от 50 000лв.-в резултат
от сградите с 28 500лв., а в резултат от електрифицирането, водоснабдяването
и ограждането с 21 500лв., стойности, установени от СТЕ, изготвена по реда
на чл.208 от ГПК.Вложените разходи за направата на подобренията към
1989г. също възлизат на 50 000лв.Предвид изложеното, претендират
ответникът Д. Г. Ю. да бъде осъден да им заплати, съответно на Б. Г. Г.
сумата от 33 333, 33лв., на Г. П. Г. сумата от 8 333, 33лв. и на З. П. Г. сумата
2
от 8 333, 33лв., представляващи припадащите им се части от стойността, с
която се е увеличила стойността на ПИ с идентификатор 10135.2723.1032 в
резултат от извършените подобрения, ведно със законна лихва върху
главниците, считано от датата на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ответникът Д. Г. Ю. в депозирания писмен отговор в срока по чл.130 от
ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Поддържа, че
не носи отговорност за извършените в имота подобрения, доколкото не той е
бил негов собственик към момента на извършването им, т.к. е придобил
собственост с договор за покупко-продажба от 2017г., сключен с продавачите
Л. Ив. Б. и Р. Ив. М., съответно не той се е обогатил в резултат от
направените разноски за вещта от владелеца, а неговите праводатели.Твърди,
че сградите са порутени и негодни за обитаване и не водят до увеличаване
стойността на имота, отделно съставляват незаконен строеж, защото за тях
няма издадено разрешение за строеж и изготвен архитектурен проект.Не е
желаел да ги запазва и когато се е разпоредил с имота/новият собственик го е
закупил с инвестиционни намерения/ е дал разрешение за заличаването им от
плановете, защото утежнявали ПИ.Възразява и, че вземанията на ищците са
погасени по давност, защото с влязло в сила решение, постановено по в.гр.д.
№350/09г. по описа на ВОС, е бил уважен предявеният от Л. Ив. Б. и Р. Ив. М.
против Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. ревандикационен иск, като е прието за
установено, че ищците са собственици, всеки на по 1/3 ид.ч. от недвижимия
имот/съставляващ реална част от имот №197 по ПНИ на СО „Ваялар“ с площ
от 813 кв.м., идентичен с ПИ №1032 по КККР/, придобити чрез реституция по
реда на ЗСПЗЗ с решение №124/20.10.1993г. на ПК Варна, като наследници на
Ив. Гр. М., както и Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. са осъдени да предадат
владението върху целия недвижим имот на Л. Ив. Б. и Р. Ив. М..След влизане
в сила на решението осъдителната му част е изпълнена на 20.05.2010г. по
изп.д.№64/10г. по описа на ЧСИ Н.Д. и съгласно съставения протокол от
посочената дата Л. Ив. Б. и Р. Ив. М. са въведени във владение на целия имот,
т.е. е прекъснато владението на Г.Предявяването от тях на иск за делба през
2018г. против ответника не е довело до започване на давностен срок.
По искане на ищците, обективирано в молба от 28.04.2023г., и по реда на
чл.214 от ГПК от първоинстанционния съд е допуснато изменение на
исковете чрез увеличаване размера им, а имено на Б. Г. Г. до сумата от 39 829,
29лв., на Г. П. Г. до сумата от 9 957, 32лв. и на З. П. Г. до сумата от 9 957,
32лв.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.72-74 от ЗС.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищците са наследници по закон на П. В. Г.,
3
поч. на *г., съответно преживяла съпруга/с брак, сключен 1964г./ и
низходящи.
Съгласно заключението на СТЕ от 22.02.2023г. и заключението на СТЕ от
18.04.2023г., двете на в.л.П.М., наличните към момента на изготвяне на
заключенията в ПИ с идентификатор 10135.2723.1032/същият след изменение
на КККР понастоящем е с идентификатор 10135.2723.1368/ двуетажна
жилищна сграда със ЗП 34 кв.м./РЗП 68 кв.м./ и стопанска постройка/гараж/
със ЗП 27 кв.м. увеличават стойността на имота със сумата от 49 800лв., а
вложените разходи за направата им към 1989г. възлизат на 13 340лв.Имотът е
електрифициран и горното увеличава стойността му с 3 763, 94лв.Не е
водоснабден от градската водопроводна мрежа и в сградата няма
водопроводна инсталация.По северната и източната му граница има силно
амортизирана ограда от колове и мрежа, част от които и липсват, със
стойност 280лв./вложени разходи 960лв./, по южната и западната граници е
изградена нова ограда от масивна част до 0, 40м. и ст.б. колони със стойност
понастоящем 5 900лв. и вложени разходи за направа към 2000г.-835лв. и към
2007г.-1 920лв.За сградите няма строителни книжа, но същите макар и
незаконни, съставляват търпими строежи.Съдът не кредитира заключението
на в.л.И.Г. от 13.06.2023г., в частта му, според която сградите са нетърпим
строеж, защото за тях няма издадено удостоверение за търпим строеж,
доколкото удостоверението по §16 от ПЗР на ЗУТ няма конститутивно
действие, а служи за цели на нотариалното производство, но го кредитира в
останалите му части, видно от които за имота е изготвен, одобрен и влязъл в
сила през 2012г. ПУП-ПУР, приет при условията на чл.16, ал.1 от ЗУТ, по
който той е урегулиран като УПИ XXIII-1032 с площ от 699
кв.м./впоследствие по КККР нанесен като имот 10135.2723.1368 с площ 669
кв.м./, а част от него-124 кв.м. се отнема за техническа инфраструктура-
публична собственост и по който план уличната регулация пресича сграда с
идентификатор 10135.2723.1032.2.Планът е приложен по отношение на
уличната регулация.През 2022г. за УПИ XXIII-1032 е одобрен и ПУП-ПРЗ, по
който в имота не са нанесени сгради.
Съгласно показанията на св.Р.Г. и св.Б.М./ценени при условията на чл.172
от ГПК, предвид родствените им връзки с ищците, но и като
непротиворечащи в тази им част на останалия събран по делото
доказателствен материал/, сградите/масивна вилна сграда, построена на
мястото на съществувала, но съборена дървена барака/, и гараж са изградени
в периода 1988г.-1989г. от П. и Б. Г.Първоначално имотът е бил ограден с
телена мрежа с бетонови колони, а през 2007г./според показанията на св.Б.М.
за компенсация, че ищцата отстъпила част от мястото на съсед, за да може да
си отвори по-голям портал и да полза техника/, съсед направил масивна
ограда за част от имота.
Недвижимият имот, в който са извършени процесните подобрения, е бил
обобществен от Ив. Гр. М. и впоследствие реституиран по реда на ЗСПЗЗ на
наследниците му в стари реални граници с решение №124/20.10.1993г. на ПК
4
Варна.В периода, когато е бил обобществен, имотът първоначално е бил
предоставен под наем на П. Г. от ГНС Варна с договор за отдаване под наем
на държавен недвижим имот от 15.01.1976г., а съгласно представеното
удостоверение №19/06.12.1988г., издадено от ОНС Варна, с решение на ИК на
ОНС Варна №218-4-9/22.11.1988г. му е предоставен за ползване по реда на
ПМС №26/87г.Представени са доказателства за заплащане на земята по реда
на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ от П.Г., вкл. последният се е снабдил с к.н.а.
№110/06.12.1993г. на ВН за собственост върху 600/760 кв.м. ид.ч. от
предоставено за ползване място.
Наследници на Ив. Гр. М. са тримата му низходящи В. Ив. Р., Л. Ив. Б. и Р.
Ив. М., всеки за квотата от по 1/3.
С решение от 05.05.1999г. по гр.д.№45/99г. по описа на ВРС е бил
отхвърлен предявеният от В. Ив. Р., твърдяща собственост върху 1/3 ид.ч.,
ревандикационен иск против П. и Б. Г. за осъждането им да й предадат
владението върху реситуирания имот.Прието е, че П.Г. е придобил права по
реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По предявен от останалите наследници Л. Ив. Б. и Р. Ив. М. против Б. Г. Г.,
Г. П. Г. и З. П. Г. ревандикационен иск е образувано гр.д.№8329/07г. по описа
на ВРС.С решение от 26.05.2009г. на въззивен съд по този иск, постановено
по в.гр.д.№350/09г. по описа на ВОС, влязло в сила на 14.12.2009г., искът е
уважен като е прието за установено, че Л. Ив. Б. и Р. Ив. М. са собственици
на 2/3 ид.ч. от имота и Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. са осъдени да им предадат
владението върху целия имот, представляващ реална част от имот №197 по
ПНИ на с.о. „Ваялар“, с площ от 814 кв.м., с граници, обозначени на скица,
неразделна част от решението.За уважаване на иска е прието, че П.Г. не е
придобил права по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С протокол за въвод във владение от 20.05.2010г. по изп.д.№201080700064
по описа на ЧСИ Н.Д., образувано по издадения по гр.д.№8329/07г. по описа
на ВРС изпълнителен лист, Л. Ив. Б. и Р. Ив. М. са въведени във владение на
цялата реална част с площ от 814 кв.м. от имот №197.В протокола е посочено,
че в имота, предмет на въвода има монолитна сезонна постройка, която е
отключена, така и металната врата към двора, също отключена.
Присъденият имот/реална част от имот №197 по ПНИ на с.о. „Ваялар“, с
площ от 814 кв.м., с граници, обозначени на скица, неразделна част от
решението/ е нанесен като самостоятелен такъв с идентификатор
10135.2723.1032 при изменение на КККР от 2011г./по искане на Л. Ив./,
когато са нанесени и сградите в него с идентификатори съответно
10135.2723.1032.1 и 10135.2723.1032.2
Л. Ив. Б. и Р. Ив. М. са се снабдили с к.н.а.№140/13г. за собственост върху
целия ПИ с идентификатор 10135.2723.1032, с площ 814 кв.м., и с договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№115/22.06.2017г., са го продали на Д.
Г. Ю..Сградите не са описани в н.а., но не са и изрично изключени от
предмета на сделката.
5
По предявен от Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. против Д. Г. Ю. иск за делба на
ПИ с идентификатор 10135.2723.1032, ведно с изградените в него сграда с
идентификатор 10135.2723.1032.1 и сграда с идентификатор
10135.2723.1032.2, е образувано гр.д.№11711/18г. по описа на ВРС.С влязло в
сила на 24.06.2021г., решение по него предявеният иск е отхвърлен.Така,
защото по влязлото в сила решение по в.гр.д.№350/09г. по описа на ВОС е
прието за установено по отношение на Г., че Л. Б. и Р. М. са собственици на
2/3 ид.ч., но Г.и са осъдени да им предадат владението върху целия недвижим
имот, а не само върху 2/3 ид.ч./т.к. е прието, че липсва изобщо придобиване
на права по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ/, като същевременно правата на Л.
Б. и Р. М. върху останалата 1/3 ид.ч. от имота не са отречени, доколкото те не
са страни по гр.д.№45/99г., нито Г. са признати за собственици на тази 1/3
ид.ч.Доколкото по иска за делба Г. са се позовавали все на факти,
осъществили се до приключване на съдебното дирене в производство по
в.гр.д.№350/09г., които факти от своя страна са преклудирани от формираната
по в.гр.д.№350/09г. СПН, то и е прието, че същите не могат да твърдят въз
основа на тези факти, че са собственици на 1/3 ид.ч.
С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№41/14.12.2021г., Д. Г.
Ю. е продал ПИ с идентификатор 10135.2723.1032, ведно с всички
подобрения, насаждения и приращения в него, на „СМС Пр.“ЕООД, а
дружеството се е разпоредило с имота с договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а, вписан на 19.07.2023г.
Нормата на §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ признава на лицата, извършили
подобрения в имоти, предоставени им за ползване по реда на актовете,
посочени в $63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, което им право на ползване е прекратено
на осн.§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и те не са придобили собственост по реда на §4а
или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, правата по чл.72 от ЗС за извършените подобрения
в имотите.Спрямо ответника Д.Ю., като частен правоприемник на ищците по
в.гр.д.№350/09г. по описа на ВОС Л. Б. и Р. М., обаче Г., обвързани от СПН по
това дело, не могат да твърдят, че П. Г. е притежавал качеството ползвател,
придобил право на ползване по реда на ПМС №26/87г., защото в
производството по това дело е прието, че липсва документ, удостоверяващ
наличието на акт за предоставено право на ползване на П. Г., а поради липсата
на предоставено право на ползване и не са налице предпоставките за
придобиване право на собственост по реда на §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ.Независимо от горното, ако и да не са налице условията за прилагане
на §4в, вр.чл.72 от ЗС, ищците, като универсални правоприемници на лицето,
извършило подобрения в чужд имот, и за което е възникнало субективното
право на вземане за същите, са легитимирани да претендират съответните
стойности на осн. чл.59 от ЗЗД/доколкото лицата, ползващи обобществени
имоти, са били техни държатели, а не владелци/.Всички подобрения, обаче са
извършени преди ответникът да е придобил собственост върху недвижимия
имот през 2017г.Задължен по вземането на подобрителят е лицето, било
собственик на недвижимия имот към момента на извършване на
6
подобренията в него/в случая на земята към момента на извършване на
сградите и старата ограда, изградена 1989г./.Съгласно мотивната част на ТР
№1 по гр.д.№11/97 г. на ОСГК на ВКС с включването на частните земеделски
имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им
граници е прекратено качеството на обекта на собствеността на конкретно
обособена вещ.Липсата на такъв обект е лишила от съдържание правото на
собственост, тъй като то може да съществува само върху индивидуално
определен имот.Индивидуализацията на земеделските земи се определя от
реалните им граници с решенията на ПК/сега ОСЗ/.В случая към момента на
извършване на подобренията-1989г. липсата на такъв обект е лишила от
съдържание правото на собственост на наследниците на Ив. Гр. М., но
независимо от горното, именно те са легитимирани да отговарят по
претенцията на обеднелия подобрител, но след реституиране на имота с
решение на ПК от 1993г., т.к. те са се обогатили за сметка на извършилия
подобрения в имота им подобрител, които подобрения са увеличили
стойността на възстановения впоследствие имот.Задълженията за заплащане
на подобрения са облигационни и не следват имота при прехвърлянето на
следващ собственик.Приобретателят Д.Ю. не е пасивно материално правно
легитимиран да отговаря по иска на наследниците на подобрителя.Ако и да се
приеме противното, както и, че независимо от възстановяване на имота, П. Г.,
провеждайки процедура по изкупуване и снабдявайки се с к.н.а. за
собственост, придобита по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е започнал да владее
същия за себе си, т.е. е имал качеството владелец, то, съгласно ППВС №6/74г.
погасителната давност за вземането на владелеца за извършени подобрения в
чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от
превръщането му в държане със съгласие на собственика или от момента,
когато то бъде смутено от собственика по исков ред, най-често с предявяване
на ревандикационен иск.Собствениците Л. Б. и Р. М. са смутили владението
на Г. с предявеният против тях през 2007г. ревандикационен иск за предаване
владението върху целия поземлен имот, в който са извършени подобренията,
от когато е започнала да тече и пет годишната погасителна давност за
вземането.Неоснователно е оплакването в жалбата, че давност не би могла да
започне да тече, защото сградите не са предмет на иска по чл.108 от ЗС,
доколкото разрешението в цитираното ППВС има предвид смущаване на
владението чрез иск за собственост на имота, който е подобрен, а имотът,
който е подобрен, е именно имотът, предмет на ревандикационния
иск.Независимо от горното, ако и да се приеме, че и от тогава не е започнала
да тече погасителна давност, то най-късно с въвода във владение през 2010г. в
целия имот, вкл. и сградите, е прекъснато владението.Неоснователно е
възражението, че до 2021г. ищците са владели имота-спрямо тях е извършен
въвод през 2010г., и според отправената от Г. Г. нотариална покана от
01.08.2017г. до В. Ив. Р., Л. Ив. Б. и Р. Ив. М./връчена на 29.08.2017г./, Г. не
са били във владение на сградите, а напротив са настоявали адресатите на
поканата да им осигурят достъп по двете сгради, както и до 1/3 ид.ч. от
7
поземления имот, а в противен случай да им заплащат месечен наем, считано
от 10.06.2017г., в размер на 200лв за сградите и 50лв за поземления имот.На
поканата е отговорено с нотариална покана от Л.Б., чрез пълномощник Д.Ю.,
връчена на 20.09.2017г., че искането е неоснователно, т.к. правата им върху
описаните сгради и поземлен имот са отречени с влязло в сила решение.От
показанията на св.Р.Г. и св.Б.М. също не се установява след 2010г. Г. да са
продължили фактически да владеят имота, доколкото според показанията на
свидетелката тя няма наблюдения над имота от 15 години/т.е. от 2008г./, а
свидетелят сочи наблюдения към 2007г.Съгласно показанията на св. Р.Н.,
същият е собственик на граничещи от юг с процесния имот, недвижими
имоти.Започнал да строи сградата си 2006г.-2007г. и влязъл да живее в нея
2008г.Той е изградил общата оградата с процесния имот, т.к. бил много
запустял и разграден, взел разрешение от собствениците Р. и Л. като
собственици на парцела.Виждал е в имота 2008г. възрастна жена да
копае.Предвид така установеното и тъй като давността е била вече изтекла,
предявяването на иск за делба през 2018г. от Г. с твърдяно качество
съсобственици против Д.Ю. не може за постави началото на нов давностен
срок за вземането.
По изложените съображения съдът приема, ищците нямат вземания
спрямо ответника за извършените в недвижимия имот подобрения, предвид
което предявените искове са неоснователни.Предвид съвпадане крайните
изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.Въззиваемият претендира на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК присъждане на сторените във въззивното
производство разноски, представляващи адв.възнаграждение в размер на 3
000лв.В представения по делото договор за правна защита и съдействие от
11.09.2023г., сключен между Д.Ю. и процесуалния му представител, е
посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 3 000лв., платено по
банкова сметка.По делото не са представени съответните банкови документи,
удостоверяващи изплащане на възнаграждението по банков път, предвид
което и разрешенията, дадени в т.1 от ТР 6/12 от 06.11.2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът приема искането за присъждането на сумата за неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №898/17.07.2023г., постановено по гр.д.
№2473/22г. по описа на ВОС, гр.о.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9