Р Е
Ш Е Н И Е № 2924
гр. Пловдив, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на втори
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16899 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
„Кредит Инс” ООД – гр. София е предявило против Н.П.П.
*** обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600 лв. – главница, дължима по договор
за потребителски кредит „Екстра” № *****; сумата от 144 лв. – договорна лихва за периода от 20.12.2017 г. – 15.05.2018
г.; сумата от 403,98 лв. – договорна
такса „Гарант” за периода от 20.12.2017 г. до 15.05.2018 г.; сумата от 8,40 лв. – обезщетение за забава за
периода от 21.01.2018 г. до 15.05.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
21.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4597/ 22.05.2018 г.
по ч.гр.д. № 8180 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, VI граждански състав, както и при условията на
евентуалност при отхвърляне на предявените установителни искове –
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 600 лв., представляваща
получена без правно основание и подлежаща на връщане сума, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.10.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор
за потребителски кредит „Екстра” № ***** с предоставена заемна сума в размер на
600 лв. Посочва, че правоотношението между страните възникнало, след като ответницата
кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството
на адрес: www.creditins.bg, като предоставила личните си данни чрез попълване на
регистрационна форма за кандидатстване. Твърди, че след обработване на данните
и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен, на
посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от
разстояние. Сочи, че заемната сума в размер на 600 лв. била преведена на
кредитополучателя чрез системата e-pay и
получена от него на каса на партньорски офис на „Изипей”. Излагат се твърдения,
че ответницата е избрала опция по договора да й бъде осигурен гарант за
ползване на кредита от „Кредит Инс” ООД , с което на основание т.4 от договора,
се е задължила към ежемесечната й вноска да бъде начислена и такса „Гарант” за
предоставената услуга. Твърди, че „Кредит инс” ООД, в качеството си на
кредитор, имало сключен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити
от 25.10.2014 г. с „Бикнел Корп” ООД, в качеството му на гарант, който се
задължавал да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски
кредити. Съгласно чл.1, ал.2 от договора за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити, кредитодателят се задължил да събира от името и за
сметка на дружеството гарант, сумата, представляваща такса „гарант” от
кредитополучателя, а съгласно чл.1, ал.3 било предвидено, че дружеството гарант
се задължавало да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори
за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като
последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите
му се суми включително и по съдебен ред в срок от 2 години от датата на
предсрочната изискуемост. Ищецът посочва, че общият дължим размер на кредита
бил 1147,98 лв., който следвало да се заплати на 8 равни месечни вноски. Сочи,
че към 15.05.2018 г. кредитополучателят не погасил нито една от вноските по
кредита. На основание чл.86, ал.1 ЗЗД на ответницата било начислено и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от 8,40 лв.
Поддържа, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.6 от
договора, считано от 23.04.2018 г., за което ответницата била уведомена. За
процесните суми било подадено заявление по чл.410 ГПК, станало повод за
образуване на ч.гр.д. № 8180/2018 г. на ПРС. Заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което обосновава правния
си интерес от предявяване на настоящия иск. При условията на евентуалност, при
отхвърляне на иск, поради неустановяване на наличието на валидно облигационно
правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, предявява
установителен иск за заплащане на сумата от 600 лв., получена без основание и
подлежаща на връщане.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.П.П., чрез назначения
особен представител адв. Т.П.Д., със становище за неоснователност на
предявените искове. Възразява срещу наличието на облигационно правоотношение
между страните. Навежда основания за нищожност на договора поради липса на
съгласие за сключването му. Възразява кредитополучателят да е получил нужната
преддоговорна информация. Оспорва факта ищцовото дружество към момента на
сключване на договора да е имал надлежно разрешение като финансова институция
по смисъла на ЗКИ. Оспорва обстоятелството ищецът да има качеството на
администратор на лични данни. Възразява ответницата да е предоставила личните си
данни и да е дала съгласие да сключи процесния договор за потребителски кредит.
Оспорва представените към исковата молба писмени доказателства и прави искане
за представянето им в оригинал. Твърди, че ответницата не е получавала
процесната заемна сума в размер на 600 лв. Поддържа, че били налице
неравноправни клаузи съгласно чл.143, т.9 ЗЗП. Счита, че сключеният между
страните договор бил нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като
уговореният ГЛП и ГПР били прекомерно високи и надвишавали трикратно законната
лихва. Счита, че договорът не отговарял на изискванията на чл.11 ЗПК и бил
недействителен съгласно чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, т.9, т.10 и т.11 ЗПК. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По главните установителни
искове:
По допустимостта и предмета на производството:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 8180 по описа за 2018 г. на
ПРС, VI
гр.с., се установява, че ищецът
се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми
по чл.410 ГПК № 4597/22.05.2018 г., с която в полза на заявителя за присъдени
сумите, предмет на предявения иск. Заповедта е връчена на длъжника на основание
чл.47, ал.5 ГПК, поради което е с разпореждане № 85328 от 18.09.2018 г. и на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия
едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените установителни искове:
За основателността им следва да са се проявили в обективната
действителност следните материалноправни предпоставки – юридически факти, а
именно: наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит „Екстра” № *****, сключен от
разстояние, спазване на изискванията за сключване на такъв вид договори; кредитодателят да е предоставил и
кредитополучателят е усвоил процесната заемна сума; да е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, за което длъжникът е уведомен преди депозирана на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Процесният договор за кредит е сключен от разстояние, като се намира в
приложното поле на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
(ЗЕДЕУУ). В разпоредбата на чл.6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, а именно това е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключване на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Законът
изрично регламентира и тежестта на доказване при тези договори, която е
изключително за доставчика (кредитодателят). Съгласно чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР
доставчикът следва да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода,
през който потребителят има право да се откаже от договора. За доказването на
предоставянето на преддоговорна информация, както и за изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а за електронни изявления – ЗЕДЕУУ. Съгласно разпоредбата
на чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизведено. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ – за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логическа свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство, но законът
придава значение на подписан документ на електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис
– чл.13, ал.3 ЗЕДЕУУ. Законът обаче допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът придава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ,
той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението.
Възпроизвеждането на електронния документ на хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител,
преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание. В този смисъл – определение № 169/ 06.04.2017 г.,
постановено по ч.т.д. № 672 по описа за 2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 70/
19.02.2014 г., постановено по гр.д. № 868 по описа за 2012 г. на ВКС.
В
случая, от представените по делото доказателства не се установи, наличието на
валидно изразено от ответника съгласие за сключване на процесния договор за
кредит с описаното от ищеца съдържание. Като доказателства са представени
заявка № ***** от 20.12.2017 г., в която са описани личните данни на
ответницата, както и информация за кредита, но заявката не е подписана нито с
квалифициран електронен подпис, нито с обикновен, на който страните да са
придали значението на електронен подпис. От заявката не става ясно кой е нейният
автор, дали това в действителност е ответницата или някое трето лице. По същия
начин в представения текст на договор № ***** не фигурира изявление от нито
една от двете страни това именно да са съществените клаузи, по които страните
са постигнали съгласие. Не са ангажирани доказателства, при изрично
разпределена от съда доказателствена тежест в определението по чл.140 ГПК, да е
налице изявление от ответника, съобразно специалните законови изисквания, с
което последният да е обвързан от договора с твърдяното съдържание. В
действителност, по делото е представена разписка (л. 100), видно от която
ответницата е получила сумата от 600 лв. от наредителя „Кредит инс”, като е
посочено и основание „договор № *****”. Доколкото обаче не се установи страните
да са постигнали съгласие по така описания договор с твърдяното от ищеца
съдържание, то не може да се направи връзката, че платената сума е именно по
процесния договор с посоченото съдържание.
По така изложените съображения следва да се
приеме, че твърденият от ищеца договор не е породил правните си последици,
доколкото и не се доказа страните да са постигнали съгласие по съществените му
елементи. Предявените установителни искове за признаване за установена
дължимостта на главницата на наведеното правно основание – договор за кредит от
20.12.2017 г., както и за вземанията за договорна лихва и обезщетение за
забава, като акцесорни такива, а също и за такса „гарант” подлежат на
отхвърляне.
По предявения при условията на евентуалност иск
с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД:
Предвид отхвърляне на главните установителните
искове, е настъпило процесуалното условие за разглеждане на предявения
евентуален иск. За неговата основателност следва да са налице следните
материалноправни предпоставки, а именно: ищецът да е предоставил твърдяната
парична сума и да не е налице основание за това. В основата на така предявения
иск е заложен принципът за забрана за неоснователно обогатяване, като в тежест
на ищеца е да докаже единствено факта на плащането. За ответника е тежестта да
установи, че е получил процесната сума на правно основание.
По
делото се установи от представената разписка № ***** от 20.12.2017 г., че
ответницата е получила сумата от 600 лв. от ищцовото дружество. Ответникът, от своя
страна не доказа наличието на правно основание. Затова предявеният иск по реда
на чл.55, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи. Като законна последица
от уважаването на иска е присъждането на законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 26.10.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът,
съразмерно с уважения осъдителен иск. Същият е доказал заплащането на държавна
такса в исковото производство в размер
на 50 лв. Претендира и заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.10.2018 г. (л.5 от
делото). Доказа се да са сторени и разноски за възнаграждение за особен
представител в размер на 311 лв., както и за възнаграждение за допусната ССчЕ в
размер на 120 лв. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство
възлизат на 781 лева, които следва да се присъдят в полза на ищеца. Предвид
отхвърляне на предявените установителни искове, ищецът няма право на
разноските, сторени в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредит Инс”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис III Обединител” № 19, вх.В, ет.1, ап.6 против Н.П.П.,
ЕГН: **********, адрес: ***, обективно кумулативно съединение установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца, следните суми, а именно: сумата от 600
лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит „Екстра” № *****;
сумата от 144 лв. – договорна лихва
за периода от 20.12.2017 г. – 15.05.2018 г.; сумата от 403,98 лв. – договорна такса „Гарант” за периода от 20.12.2017 г.
до 15.05.2018 г.; сумата от 8,40 лв.
– обезщетение за забава за периода от 21.01.2018 г. до 15.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 21.05.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 4597/ 22.05.2018 г. по ч.гр.д. № 8180 по описа за 2018 г. на
Районен съд Пловдив, VI граждански състав.
ОСЪЖДА Н.П.П.,
ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Кредит Инс” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III Обединител” № 19, вх.В, ет.1, ап.6 по иска с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата от 600
лв. (шестстотин лева), представляваща получена с разписка № ***** от 20.12.2017
г. без правно основание и
подлежаща на връщане сума, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.10.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 781 лв.
(седемстотин осемдесет и един лева) – съдебно-деловодни разноски пред районния
съд.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.