Решение по дело №2286/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.285, ал.1, изречение второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. с глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по подадена касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) срещу решение № 1147/01.08.2023г., постановено по адм.дело № 68/2023г. по описа на Административен съд Варна , в частта в която жалбоподателят е осъден да заплати на Д.А.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лв.

Релевира се неправилност на обжалваната част от посоченото съдебно решени поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Решаващият съд неправилно е преценил частична основателност на исковата претенция , въпреки че С. не е доказал нито един от елементите на чл. 284 , ал.1 от ЗИНЗС. Не е установено кумулативно единство на предпоставките по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС . Ищецът не е доказал настъпването на твърдените от него неимуществени вреди – отрицателна промяна в неговото емоционално и здравно състояние, които да са в пряка връзка с незаконосъобразни действия/бездействия на ответника. Твърди се също, че при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди решаващият съд не е съобразил разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, поради което размерът на присъденото обезщетение е несправедливо завишен предвид краткия процесен период и е напълно необоснован. На изложените основания се отправя искане към касационния съд да отмени решение № 1147/01.08.2023г. в обжалваната му част . Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява .

Ответникът по касация – Д.А.С. не се явява , не се представлява в съдебно заседание, не депозира писмено становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна – ІV тричленен състав, анализирайки събраните доказателства от предходната съдебна инстанция и заявените оплаквания в подадената касационна жалба, приема за установено следното:

Жалбата е депозирана от надлежна страна – ответник в първоинстанционното съдебно производство, за която страна атакуваната част от постановеното съдебно решение е неблагоприятна. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено в срок . В обобщение жалбата е допустима, а разгледа по същество е неоснователна поради следните съображения:

По повод предявен иск от Д.А.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 4000 лв. за периода 12.03.2018 г. – 11.01.2023г. заради проявено унизително отношение към него от затворническата администрация Варненският административен съд е уважил иска до размера от 300 лв. заедно със законната лихва.

От фактическа страна решаващият съд е счел, че от 12.03.2018 г. Д.А.С. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, при първоначален строг режим в затвора гр. Варна. На 09.12.2019г. е бил преразпределен в 9 група. На 19.02.2020г. бил приведен в затворническото общежитие от закрит тип – Р., а на 21.03.2022г. отново бил преместен в затвора Варна и е настанен отново в 9 група, спално помещение № 326 и 323. Всички посочени помещения, в които е пребивавал С. , са били с подходящи условия след подмяна на врати, прозорци, ВиК и ел.инсталаиции, подови настилки и самостоятелни санитарни възли, с необходимия просвет, осветление и аерация. Според представени договори, по етажите, коридорите и спалните помещения, са били извършвани дезинсекции и дератизации по график. Първостепенният съд е установил , че по изпълнение на утвърдена със заповед № Л-****/21.04.2020г. на главния директор на ГДИН таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода , съгласно която за един календарен месец на всеки лишен от свобода мъж следва да се предоставят 200 гр. тоалетен сапун за къпане и миене, 250 гр. сапун за пране и 400 гр. перилен препарат за пране, са били съставяни писмени протоколи , като срещу името на Д. С. има положени подписи за получаване на горепосочените средства за лична хигиена. Няма представени такива протоколи само за получени сапуни за м.08.2018г., м.07.2019, за м.01, 02 и 09.2020г. и след издаване на заповедта - за прах за пране за месеците 05-09.2020г. Въз основа на тези фактически данни и нормативното предписание на чл. 3, ал.2 във вр. с чл. 151, ал.1 от ЗИНЗС решаващият съд е преценил за частично основателна исковата претенция за неимуществени вреди за посочените календарни месеци .

Съобразявайки практиката на Европейския съд по правата на човека относно размера на присъжданите на национално ниво обезщетения за задържане в лоши условия, според която следва да се вземе предвид и жизненият стандарт в държавата, данните от НСИ за 2019г. относно размер на минималната работна заплата в страната е 560 лева, за 2020г. - 610 лева, за 2021 г. - 650 лева, епизодичността на негативните последици, възрастта на ищеца, общите условия в затвора, за справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди за процесния период е счетен размер от 300 лева /30 лв. за всеки месец, за който е установено неизпълнение/.

По повод заявеното оплакване на ГДИН за необоснованост на частично обжалваното съдебно решение настоящият съдебен състав съобрази, че според съдебната практика необосноваността на решението опорочава фактическите констатации на съда не поради допуснати от него процесуални нарушения / например нарушаване правилата за доказателствена тежест или доказателствената сила на документи /, а поради допуснати от него грешки при формиране на негово вътрешно убеждение в насоките , които не са нормирани от закона / 640-75 ВДА ІХ 26/.

Видно от материалите на делото С. е претендирал обезщетяване на неимуществени вреди за периода от 12.03.2018 г. до 11.01.2023г. ГДИН е представила заповед № Л-****/21.04.2020г. на главния директор на ГДИН с утвърдена таблица за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода , според която за всеки календарен месец на лишен от свобода мъж се предоставят 200 гр. тоалетен сапун за къпане и миене, 250 гр. сапун за пране и 400 гр. перилен препарат за пране. В този контекст първоинстанционният съд не е изпълнил задължението по чл. 171, ал.5 от АПК да даде указание , че не сочат доказателства за съществуването на издаден подобен административен акт за периода преди 21.04.2020г., тъй като С. претендира обезвреда считано от 12.03.2018 г. Следователно от 12.03.2018 г. до 21.04.2020г. няма данни за издаден административен акт , по силата на който ежемесечно да се предоставя сапун и перилни препарати на лишените от свобода в затвора Варна. Пропускът на решаващия съд да даде указание по чл.171, ал.5 АПК е процесуално нарушение , но съгласно предписанието на чл. 218, ал.1 от АПК ,приложимо по аргумент на чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци . Такъв порок ГДИН не заявява.

На следващо място , първоинстанционният съд е преценил, че представените от ГДИН ксерокопия на протоколи надлежно удостоверяват ежемесечно предоставяне на ответника по касация на сапуни ,с изключение на м.08.2018г., м.07.2019, за м.01, 02 и 09.2020г. и на прах за пране, с изключение на м.05-09.2020г.

Видно от събраните доказателствени източници по делото ГДИН е представила в производството пред първата инстанция ксерокопия на преписи или ксерокопия на оригинали на заповед № Л-****/21.04.2020г. на главния директор на ГДИН , както и на писмени протоколи за получени сапуни и прах за пране от лишените от свобода . Тези документи , ако са в оригинал или официално заверени преписи, имат правната характеристика на официални свидетелстващи документи, ползващи се с материална доказателствена сила , но след като първоинстанционният съд не е дал указание да се заверят от страната , не е приложил разпоредбата на чл. 183, ал.1 ГПК, следва да се приеме, посочените писмени документи се конвертират в частни свидетелстващи документи. Според правната доктрина частният свидетелстващ документ не се ползва с никаква доказателствена сила, ако с него издателят удостоверява изгодни за себе си факти / виж Български гражданско процесуално право , С. Ж. , Сиела , с. 286/. В този контекст за целия период, за който Д.С. претендира обезвреда на неимуществени вреди, не се доказва затворническата администрация да му е предоставяла перилни и миещи препарати. При това положение исковата претенция е основателна за целия период от време, индивидуализиран в исковата молба, а не само за посочените по-горе месеци, но при липсата на подадена касационна жалба от Д.С. и при действието на правния принцип за забрана влошаване положението на обжалващия, касационният съд не може да постанови решението , с което да уважи изцяло предявения иск за обезщетение.

Лишена от нормативна опора е правната теза на касатора , че С. не е доказал настъпили неимуществени вреди , след като законодателят е въвел оборима презумпция с правилото на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗК, че в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Тази правна конструкция означава, че след като е установено нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, не следва ищецът да доказва настъпването на вреди , а в условията на обратно доказване ответникът / в случая ГДИН / следва да докаже тяхното ненастъпване.

Предвид гореизложеното след като за целия претендиран период на обезщетяване от 4 години и 10 месеца касационният жалбоподател не е доказал предоставянето на перилни и миещи препарати на лишения от свобода С. , подобно поведение на затворническата администрация се окачествява като унизително отношение към лицето , изтърпяващо наказанието „ лишаване от свобода“ , защото не му позволява поддържане на нормална лична хигиена. Унизително за личността на С. ,като лишен от свобода , е поставянето му в невъзможност да задоволи елементарни хигиени потребности. Следователно пасивността на длъжностни лица от структурата на ГДИН представлява нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС и по аргумент на чл. 284, ал.5 от същия закон претендираните от С. неимуществени вреди следва да се счита за осъществени .

Оплакването на касатора, че не са констатирани умишлени действия или бездействия на затворническата администрация има отношение към справедливостта на обезщетението , но не и към основанието за неговото присъждане , защото отговорността на юридическото лице ГДИН е обективна.

Обоснована откъм доказателствени данни и приложима правна уредба е тезата на решаващия съд за справедливост на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди . Становището на предходната съдебна инстанция има своята мотивираност откъм практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, съобразен е жизнения стандарт в страната през времето, за което С. иска обезщетяване, отчетена е продължителността на нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС.

При този изход на правния спор и поради липсата на искане от касационния ответник за присъждане на съдебно-деловодни разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 285, ал.1, изр.второ на ЗИНЗС, Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1147/01.08.2023г. постановено по административно дело № 68/2023г. по описа на Административен съд Варна, в частта в която „Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Д.А.С. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лв.

Решението в останалата му част е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: