№................... 30.06.2023 г., гр. Добрич
Административен
съд - Добрич, в закрито съдебно заседание, на тридесети юни през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 87/ 2023 год. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба на
К.М.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. Д. А. – ДАК, срещу Областна
администрация – Добрич.
С исковата молба се претендира на основание чл. 106,
ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) изплащане на обезщетение за
оставане без работа след прекратяване на служебното правоотношение на ищцата
със Заповед № ЧР-02-33 от 25.10.22 г., с която е прекратено служебното ѝ
правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния
служител. Претендира се и законна лихва върху дължимата сума, считано от датата
на подаване на исковата молба.
Претендираният размер от
1620.00 лв. е обоснован със Заповед № ЧР-02-32/ 25.10.2022 г., с която на
служителя е определена основна месечна заплата в размер на 810.00 лв., считано
от 01.07.2022 г.
Настоящият състав счита, че производството
по делото не му е подсъдно, поради което следва да бъде прекратено и изпратено
на компетентния съд – Районен съд – Добрич.
Съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица, се разглеждат от административните съдилища.
Същевременно нормата на чл.
125 от Закона за държавния служител предвижда, че имуществените спорове по този
закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред.
В процесния случай не е налице отмяна на Заповед № ЧР
– 02 – 33 от 25.10.22 г. за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата
като незаконосъобразна, а просто в нея не е включено и обезщетението по чл.
106, ал. 2 от ЗДСл, което се претендира с иска. Съобразно т. 6 от Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/ 2014 г., ОСГК и
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 124
от Закона за държавния служител, която определя подсъдността на споровете,
възникнали във връзка с прилагане на закона, повелява споровете относно
възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както
и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са
подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по
реда на Административнопроцесуалния кодекс в зависимост от органа, издал
съответния акт. Останалите имуществени спорове, съобразно правилото на чл. 125
от Закона за държавния служител, се предявяват по общия исков ред. Нормата на
чл. 125 от Закона за държавния служител се явява обща спрямо тази на чл. 122,
ал. 3 от Закона за държавния служител, доколкото последната се основава на
незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган. Останалите
имуществени спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които
не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред
пред гражданските съдилища.
В процесния случай не е налице незаконосъобразен акт
на административен орган. Налице е имуществен спор, който, след като не се
основава на незаконосъобразен акт на административен орган, следва да бъде
разгледан по реда на чл. 125 от Закона за държавния служител. В настоящия
случай е предявен иск по чл. 106, ал. 2 Закона за държавния служител за
обезщетение за времето, през което държавният служител е останал без работа, но
не за повече от два месеца, като служебното правоотношение е било прекратено
законосъобразно. Претендираното вземане не е обусловено от отменен административен
акт или осъществена незаконосъобразна административна дейност, а е налице
имуществена претенция по чл. 125 Закона за държавния служител спрямо органа по
назначаване от твърдени субективни материални права с имуществен характер,
поради което спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред и компетентен да
се произнесе по него е районен съд – Добрич. При условие, че е налице спор
относно съществуването и размера на имуществени вземания спрямо органа по
назначаването, разглеждането му следва да се извърши по общия исков ред.
С оглед горното и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Добрич, III състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ ХОДА ПО
СЪЩЕСТВО, даден в открито съдебно заседание на 19.06.2023 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №
87/ 2023 г. по описа на Административен съд - Добрич.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Районен съд – Добрич.
ПРЕПИС
от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 138 от АПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: