Р Е Ш Е Н И Е № 260088
гр.Оряхово, 16.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 14.10.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№7/2020г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе предвид
следното:
От „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. „, клон
България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766,
ж.к.“ Младост 4 „, „ Бизнес парк София „, сграда 14, представлявано от Д. Д. –
зам.управител чрез юрисконсулт Н. М., е предявен иск с правно основание чл.422,
във вр.чл.415 от ГПК срещу А.А.Й., ЕГН:********** *** за приемане за установено
по отношение на А.А.Й., на вземането на ищцовото дружество, предмет на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.02.2019г., издадена
по ЧГД №69/2019г. по описа на РС – Оряхово, т.е., че ответникът дължи на ищеца
по договор за потребителски заем PLUS – 15068864
от 27.07.2017г., сключен между ищцовото дружество и ответника, както следва:
- сумата от 6874.18 лева / шест хиляди осемстотин
седемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки / - главница по договор за
потребителски заем PLUS – 15068864 от
27.07.2017г.;
-
възнаградителна лихва за периода от 05.01.2018г. до 05.08.2022г. в размер на 460.44 лева / четиристотин и шестдесет
лева и четиридесет и четири стотинки /;
- законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2019г. до изплащане на
вземането;
- сумата от 203.09 лева / двеста и три лева и девет стотинки / - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лева / петдесет лева и нула стотинки /;
Претендират
се и направените в заповедното и съдебното производство разноски.
В
подкрепа на иска са представени копия от следните писмени доказателства – копие
на договор за потребителски заем PLUS – 15068864
от 27.07.2017г., извлечение от
погасителен план; застрахователен сертификат; общи условия към договор за
застраховка; стандартен европейски формуляр; екземпляр от покана за доброволно
изпълнение, обратна разписка от куриерска фирма и пълномощно.
В
исковата молба се твърди, че На 27.07.2017г., ответникът А.Й., сключил с
ищцовото дружество договор за потребителски заем PLUS
– 15068864 от 27.07.2017г., по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя паричен кредит с първоначален размер от 7000.00 лева и
закупуването на застраховка в размер на 2352.00 лева, а кредитополучателят се е
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при
условията на процесния договор, а именно да погаси заема на 60 месечни вноски,
всяка в размер на 212.79 лева.Вноските представлявали изплащане на главницата
по заема, ведно с оскъпяването й, при ГПР – 20% и ГЛП – 16.72%.
Твърди
се, че кредитополучателят е усвоил представените от банката парични средства,
като усвояването на сумата е удостоверил с полагането на подписа си в поле „ Удостоверение
на изпълнението „.
Ответникът
преустановил редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на
05.01.2018г., като към тази дата били погасени 4 месечни вноски.Сочи се, че при
забава на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска, на основание чл.5 от договора, вземането ставало
изискуемо в пълен размер.Ответникът е следвало да изплати остатъкът по заема в
размер на 7982.61 лева, представляващи оставащите 56 броя погасителни вноски
към дата 05.02.2018г., към която дата вземането е станало изискуемо в целия му
размер.Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не бил изпълнил задължението си, поради което кредиторът бил
изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си
за изискуемо и поканил длъжникът да погаси.
Отразено
е, че след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по кредита били постъпили
плащания както следва – 420.00 лева на 30.01.2019г.; 420.00 лева на
28.02.2019г.; 220.00 лева на 29.03.2019г.; 220.00 лева на 23.04.2019г.; 220.00
лева на 02.07.2019г.; 220.00 лева на 16.07.2019г.; 440.00 лева на 25.10.2019г.;
440.00 лева на 20.11.2019г. и 220.00 лева на 18.12.2019г..
Твърди
се, че към момента на подаване на исковата молба длъжникът дължи 6874.18 лева –
главница и 460.44 лева – възнаградителна лихва.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника е
постъпил писмен отговор чрез пълномощника му адв.З.Й. ***.Видно от съдържанието
на същия, процесуалният представител на ответника счита искът за допустим, но
неоснователен, поради което се иска същият да бъде отхвърлен.В тази връзка се
счита, че договорът е нищожен поради нарушение на чл.11,ал.1, т.12 от ЗПК, тъй
като в погасителния план не се съдържа разбивка на погасителната вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата лихвен
процент и допълнителните разходи.В договорът бил посочен лихвен процент 20%, но
не било ясно какво включва, нито как е формулиран.Също така се сочи, че
съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът е следвало да съдържа годишен
лихвен процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора, а съгласно чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК,
погасителният план по договора следва да съдържа информация за потребителя,
като се посочи разбивка на плащанията на всяка погасителна вноска, показваща
погасяване на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент и
допълнителните разходи.В процесния договор нямало такава разбивка, поради което
същият се явявал недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.Сочи се, че съгласно
чл.23 от ЗПК, когато договорът се счита за недействителен поради неспазване на
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.7-т.12 от ЗПК, потребителят връща само неговата
чиста стойност, но не дължи лихва и други разходи по кредита, поради което
следвало да се приеме, че ответникът дължи само чистата сума по неизплатения
кредит.
По
делото е приложено ЧГД №69/2019г. по описа на РС – Оряхово.
В
съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител.Ответникът се представлява
от назначения особен представител адв.З.Й. ***.
От
особения представител по делото е представена писмена защита.Със същата се иска
съдът да постанови решение, с което да приеме за доказано задължението на
ответника само по отношение на чистата сума по кредита – а именно за главница, тъй
като не били спазени изискванията на чл.11 от т.7 до т.12 от ЗПК.
Вещото лице в представената по
делото съдебно счетоводна експертиза е дало следното заключение:
1.От представените по делото
доказателства е установено, че договорът за кредит е бил сключен на
27.07.2017г. в гр.Враца между ищцовото дружество и ответника със следните
параметри:
а/ размер на
кредита – 7000.00 лева;
б/ застрахователна
премия – 2352.00 лева;
в/ такса ангажимент
– 245.00 лева;
г/ брой погасителни
вноски – 60 броя;
д/ месечна
погасителна вноска – 212.79 лева;
е/ ГПР – 20%;
ж/ лихвен процент –
16,72%;
Отразено е, че погасителния
план е с първа падежна дата 05.09.2017г. и крайна дата 05.08.2022г., т.е. с
един месец гратисен период.
Вещото лице е посочило, че на
27.07.2017г. е бил направен банков превод с №4530837 по банкова сметка ***.00
лева, с наредител „ БНП Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД, т.е. от предоставения
кредит в размер на 7000.00 лева е била удържана такса ангажимент в размер на 245.00
лева.
2.Вещото лице на базата на
предоставен от ищцовоно дружество отговор е констатирало следните преводи
направено от страна на ответника по застраховката:
- на 17.09.2017г. – 127 –
139.62 лева превод на Cardif life insurance;
- на 17.09.2017г. – 101 – 423.11
лева превод на Cardif general insurance;
- на 17.10.2017г. – 184 –
327.98 лева превод на Cardif life insurance;
- на 17.10.2017г. – 115 –
50.53 лева превод на Cardif general insurance и така ежемесечно;
Конкретизирано е, че
ежемесечно се генерирали два файла, които включвали всички застраховки.Първият
се генерирал с данни към 15 число / ако е почивен ден, към следващия работен
ден / на всеки месец, а вторият – към края на всеки месец.Файловете включвали
дължимите през текущия месец застрахователни премии, разделени по различни
специфики.
Отразено е още, че
застраховките по кредити не се плащали всяка една поотделно, а с обща сума към
застрахователя „ Кардиф „, който е представляван от две дружества – „ Кардиф
общо застраховане „ АД, клон България и „ Кардиф животозастраховане „ АД, клон
България, на месечна база.Спрямо покритието на застраховката и нейното
разпределение, се превеждало на двете дружества поотделно.
По кредита на ответника на
застрахователя били изплатени общо 9 застраховки в размер на 39.20 лева, като
считано от месец юни 2018г. изплащането на застрахователните премии към
застрахователя са били прекратени, тъй като кредитът бил класифициран като
предсрочно – изискуем, при което клиентът се считал за незастрахован.Съответно
не се изисквало от последния да заплаща ежемесечни застраховки на ищцовото
дружество.
3.Вещото лице констатирало
следните плащания от страна на ответника:
- на 28.08.2017г. – 212.79
лева;
- на 27.09.2017г. – 212.79
лева;
- на 24.10.2017г. – 212.79
лева;
- на 09.03.2018г. – 212.79
лева;
Общо изплатената сума била в
размер на 851.16 лева.
Според вещото лице от
горепосочените четири броя плащания били погасени както следва:
- главница в размер на 204.22
лева;
- застраховки в размер на
274.40 лева / 7 броя х 39.20 лева /;
- лихва по кредита в размер
на 372.54 лева;
Вещото лице е взело предвид
разпоредбата на чл.5 от договора, според която вземането на кредитора става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска.Така вещото лице е отразило, че вземането е станало изискуемо в целия
размер към дата 05.02.2018г..
Посочено е, че след
обявяването на кредита за предсрочно изискуем до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК е било поучено плащане на 28.12.2018г. в размер на
420.00 лева, с което било погасено част от мораторната лихва към момента в
размер на 657.58 лева и остатък в размер на 237.58 лева.
Според вещото лице, към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК задължението е:
- главница в размер на
6795.78 лева / 7000.00 лева – 204.22 лева /;
- застраховка в размер на
78.40 лева / две начислени вноски преди анулирането, прибавени към главницата
/;
- лихва по кредита в размер
на 3042.86 лева / 3415.40 лева – 372.54 лева /;
- мораторна лихва в размер на
237.58 лева;
Сочи се, че след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК са били
постъпили следните плащания, които били погасили част от дълга по реда на чл.76
от ЗЗД / погасяване най – напред на разноските, след това лихвите и накрая
главницата /:
- на 30.01.2019г. – 420.00
лева;
- на 28.02.2019г. – 420.00
лева;
- на 29.03.2019г. – 220.00 лева;
- на 23.04.2019г. – 220.00
лева;
- на 02.07.2019г. – 220.00
лева;
- на 16.07.2019г. – 220.00
лева;
- на 25.10.2019г. – 440.00
лева;
- на 20.11.2019г. – 440.00
лева;
- на 18.12.2019г. – 220.00
лева;
Общата сума на извършените
плащания е в размер на 2820.00 лева, като с тях били погасени лихва за забава в
размер на 237.58 лева и възнаградителна лихва в размер на 2582.42 лева.
След така направените
погашения по кредита е отразено, че задълженията, които останали са както
следва:
- главница в размер на
6874.18 лева;
- възнаградителна лихва в
размер на 460.44 лева;
След депозиране на
установителния иск били постъпили следните плащания:
- на 17.01.2020г. – 220.00
лева;
- на 19.02.2020г. – 220.00 лева;
- на 20.03.2020г. – 220.00
лева;
- на 23.04.2020г. – 220.00
лева;
- на 28.05.2020г. – 150.00
лева;
- на 26.06.2020г. – 220.00
лева;
- на 30.07.2020г. – 150.00
лева;
Постъпилите суми в общ размер
на 1400.00 лева били разпределени на основание чл.76 от ЗЗД и са погасили
възнаградителна лихва от 460.44 лева и главница по кредита в размер на 939.56
лева.
След така направените
погашения по кредита е отразено, че задълженията, които останали са както
следва:
- главница в размер на
5934.62 лева / 5856.22 лева + 78.40 лева /;
- възнаградителна лихва и
лихвата за забава, изчислена до 28.12.2018г. са погасени, както и седем вноски
от застраховката /;
4.Вещото лице е констатирало,
че месечната анюитетна погасителна вноска в приложения по делото погасителен
план е разпределена на главница, лихва и застраховка.Изразява се становище, че
застраховката спада към главницата / група „ Параметри и условия на договора „
/ и тъй като, и в предоставената от ищцовото дружество счетоводна справка,
неплатените дължими застраховки били обозначени като „ непогасена главница
застраховка „.
5.Посочено е, че договорената
лихва за отпуснатия кредит е в размер на 16.72% / описана в група „ Параметри и
условия на договора „ / и не е променяна.
6.Сочи се, че месечните
вноски по кредита са анюитетни и са в размер на 212.79 лева, като включват
главница, лихва и застрахователна премия, като главницата и лихвата са в размер
на 173.59 лева, а застрахователната премия в размер на 39.20 лева.
7.На основание направения
анализ на материалите в делото, вещото лице е изразило становище, че не е
начислявана лихва върху застрахователната премия.Сочи се, че лихва от 16.72% е
начислена на сумата от 7000.00 лева с един месец гратисен период и срок на
изплащане от 60 месеца.
8.На основание направения
анализ, вещото лице е изразило становище, че задължението на ответника като
остатък е в размер на 5934.62 лева.
9.Посочено е, че обезщетение
по чл.86 от ЗЗД се дължи при забавено изпълнение.Отразено е, че на основание
чл.86, ал.2 от ЗЗД и с оглед транспониране на Директива 2011/7/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно борбата със забавяне
на плащането по търговски сделки, са приети Постановление №100 от 29.05.2012г.
за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, в сила от 01.07.2012г. / отм. / и Постановление №426 на
Министерския съвет от 18.12.2014г., в сила от 01.01.2015г., за определяне на
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в които е
предвидено размерът на законната лихва да е основния лихвен процент на БНБ за
периода на забава, увеличен с 10 пункта.Годишният размер на законната лихва по
просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ, в
сила от 01.01., съответно от 01.07. на текущата година, плюс десет процентни
пункта.Дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер.Лихвеният процент, в сила от 01.01. на
текущата година е приложим за първото полугодие на съответната година, а
лихвеният процент, в сила от 01.07., е приложим за второто полугодие.
10.Вещото лице е изчислило
дължимите лихви по чл.86, ал.1 от ЗЗД до 30.07.2020г. / последното постъпило
плащане /, като лихвата е изчислена от датата 05.02.2018г., към която дата е
счетено, че вземането е станало изискуемо в целия размер – 6874.18 лева:
- от 05.02.2018г. до
30.06.2018г. или 146 дни, при ГПК – 10.00%, лихвата е в размер на 278.79 лева;
- от 01.07.2018г. до
31.12.2018г. или 184 дни, при ГПК – 10.00%, лихвата е в размер на 351.35 лева;
- от 01.01.2019г. до
30.07.2019г. или 577 дни, при ГПК – 10.00%, лихвата е в размер на 1101.78 лева;
В заключение е посочено, че
дължимата лихва е в размер на 1731.92 лева.
11.Според вещото лице
задълженията по кредита са в размер на 5932.62 лева – главница, като
възнаградителната лихва е погасена, а с вариант включена застраховка
задълженията са в размер на 5856.22 лева – главница и 2077.60 лева – застраховка
/ 43х39.20 лева /, като възнаградителната лихва е погасена.
От изготвения от вещото лице
в табличен вид погасителен пран се установяват следните суми дължими за
главница и възнаградителна лихва по месеци до датата на предсрочната
изискуемост:
- 05.09.2017г. – главница в
размер на 49.75 лева и възнаградителна лихва в размер на 123.84 лева;
- 05.10.2017г. – главница в
размер на 76.70 лева и възнаградителна лихва в размер на 96.89 лева;
- 05.11.2017г. – главница в
размер на 77.77 лева и възнаградителна лихва в размер на 95.82 лева;
- 05.12.2017г. – главница в
размер на 78.85 лева и възнаградителна лихва в размер на 94.74 лева;
- 05.01.2018г. – главница в
размер на 79.95 лева и възнаградителна лихва в размер на 93.64 лева;
- 05.02.2018г. – главница в
размер на 81.06 лева и възнаградителна лихва в размер на 92.53 лева;
- 05.03.2018г. – главница в
размер на 82.19 лева и възнаградителна лихва в размер на 91.40 лева;
- 05.04.2018г. – главница в
размер на 83.34 лева и възнаградителна лихва в размер на 90.25 лева;
- 05.05.2018г. – главница в
размер на 84.50 лева и възнаградителна лихва в размер на 89.09 лева;
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.07.2017г.,
ответникът А.Й. е сключил с ищцовото
дружество за договор за договор за потребителски заем PLUS
– 15068864 от 27.07.2017г..
В договора били
уговорени следните параметри и условия:
- размер на кредита за потребителски
цели – 7000.00 лева;
- застрахователна премия – 2352.00
лева;
- общ размер на кредита – 7000.00 лева;
- такса ангажимент – 245.00 лева;
- брой погасителни вноски – 60;
- месечна погасителна вноска – 212.79
лева;
- обща стойност на плащанията - 12767.40
лева;
- ГПР – 20,00 %;
- лихвен процент – 16,72 %;
В договора се съдържа
погасителен план, от който е видно, че първата падежна дата е на 05.09.2017г.,
а последната на 05.08.2022г..В същия са посочени единствено размера на
вноската, който за всички вноски е в размер на 212.79 лева и размера на
оставащата главница.
По делото е
представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.В същия са описани основните характеристики на
процесния кредит, а именно – потребителски паричен кредит в размер на 7000.00
лева / нетна сума за получаване по сметка след удържане на такса ангажимент и
застрахователни премии, ако има такива – 6755.00 лева; че след одобряване на
заявление и подписване на договор за кредит по посочена от клиента банкова
сметка, *** директно на застрахователния агент „ Директ Сървисис „ АД, че срока
на договора е 60 месеца, че кредитополучателя следва да заплати 60 броя по
212.79 лева анюитетни месечни погасителни вноски, като лихвата и другите
разходи са калкулирани в месечната погасителна вноска, че общата сума, която
следва да бъде заплатена е в размер на 12767.40 лева.Също така в горепосочения европейски
формуляр се съдържа и информация за разходите по кредита – лихвен процент -
16.72%, който е фиксиран, ГПР – 20.00% и такса ангажимент – 3.50% от размера на
кредита или 245.00 лева, която се удържа от размера на кредита и др..
По делото е
представен и сертификат PLUS – 15068864,
в който е отразено, че същият удостоверява, че застрахователите „ Кардиф
Животозастраховане, Клон България “ и „ Кардиф Общо застраховане, Клон България
“, със седалище и адрес на управление гр.София, срещу заплащане на
застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно приложени Общи
условия на застраховка „ Защита на плащанията „ ответника А.Й. като
кредитополучател по договор за паричен кредит.
В чл.2 от договора е
уговорено, че размерът на предоставения с договора заем е равен на сумата,
посочена в поле „ Общ размер на кредита „, както и че размерът на кредита за
покупка на застраховка „ Защита на плащанията „ ще бъде платен дипектно на
застрахователния агент „ Директ Сървисис „ ЕАД.Отразено е, че посочената сума в
поле „ Застрахователна премия „ е разделена на равен брой вноски, съответстващи
на посочения брой вноски в поле „ Брой погасителни вноски „ и е част от всяка
месечна погасителна вноска, посочена в поле „ Месечна погасителна вноска
„.Предвидено е още, че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена
в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договор при фиксиран лихвен
процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в този договор
условия, размери и срокове, като таксата се заплащала от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле „ Такса
ангажимент „ от общия размер на кредита.
В чл.3 от договора е
уговорено, че предоставянето на посочената в чл.2 сума съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „ Месечна погасителна вноска „ и брой в поле „ Брой погасителни вноски
„, както и, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора.
В чл.5 от договора е
предвидено, че месечните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора.В чл.3 е предвидено, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а при просрочие на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората нерогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение
за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост.
В чл.7 от договора е
предвидено, че кредитополучателят може по всяко време да поиска и получи
безвъзмездно извлечение за състоянието на договора под формата на погасителен
план, с отбелязване на извършените и предстоящите плащания.
Тъй като по
предоставения кредит не постъпили плащания, ищцовото дружество изпратило на
ответника в качеството му на кредитополучател покана.В същата е отразено, че
плащането на вноските по договора са преустановени от страна на ответника на
дата – 05.01.2018г. и поради тази причина вземането е обявено за предсрочно
изискуемо, тъй като са просрочени две или повече вноски.Отразено било още, че
към момента на отправяне на поканата ответника дължи както следва – главница в
размер на 6874.18 лева; договорна лихва в размер на 3042.86 лева, обезщетение
за забава в размер на 203.22 лева или общо – 10120.26 лева.Поканата е била
получена от ответника на 31.05.2018г..
На 30.01.2019г.
ищцовото дружество - „ БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София депозирало в РС – Оряхово заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника.В РС – Оряхово по така
депозираното заявление било образувано ЧГД №69/2019г..По същото на дата 04.02.2019г.
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която било разпоредено ответникът да заплати на дружеството заявител както
следва – сума в размер на 6874.18 лева – главница по договор за потребителски
заем №PLUS – 15068864 от 27.07.2017г., възнаградителна
лихва за периода от 05.01.2018г. до 05.08.2022г. в размер на 3042.86 лева / три хиляди четиридесет и
два лева и осемдесет и шест стотинки /, мораторна лихва за периода от
05.02.2018г. до 14.01.2019г. в размер на 237.58 лева / двеста тридесет и седем
лева и петдесет и осем стотинки /, както и 203.09 лева / двеста и три лева и
девет стотинки / – държавна такса и 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки
/ – юрисконсултско възнаграждение.
По ЧГД №69/2019г. по описа на РС – Оряхово
на 09.12.2019г. било постановено Разпореждане, с което на основание чл.415 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви установителен иск относно
вземането си срещу длъжника в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск
по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите от ГПК,
като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е
специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след
като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника, ще
установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение или част от нея, представлява пречка
за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от
страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения.
Представения по делото договор PLUS
– 15068864 от 27.07.2017г., установява възникналото заемно правоотношение между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж „,
рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София и кредитополучателя – ответник.
От съдържанието на
договора се установява, че между страните е сключен договор за потребителски
паричен кредит, по силата на който на 27.07.2017г. кредиторът е предоставил на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 7000.00 лева и закупуване на
застраховка в размер на 2352.00 лева, а кредитополучателят – ответникът се е
задължил да върне същия заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията
посочени в договора, а именно – да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка в
размер на 212.79 лева.Всяка вноска представлявала изплащане на главницата по
заема, ведно с оскъпяването при ГПР – 20.00% и ГПЛ – 16.72% и дължимата месечна
сума по застраховката, върху която сума не се начислявала лихва.На 27.07.2017г.
е направен банков превод от страна на кредитодателя по банковата сметка на
ответника, като преведената сума не била в пълния договорен размер от 7000.00
лева, а била в размер на 6755.00 лева, тъй като кредитополучателят удържал сума
в размер на 245.00 лева представляваща такса ангажимент.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит / обн.ДВ,
бр.18/05.03.2010г. /, в
който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да
бъдат съобразни от съда.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Отпуснатият заем на ответника
като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла
на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответника има качеството на потребител по смисъла
на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Тъй като процесният
договор е договор за потребителски кредит, по отношение на него са приложими
разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в
ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и
т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-т.9 – договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съдът следи служебно
за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато те са
свързани с противоречие на закона или на добрите нрави, и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото.
В случая съдът намира, че
възражението за нищожност на договора за кредит направено от страна на
процесуалния представител на ответника е неоснователно.
На първо място процесния договор
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК относно форма и съдържание,
поради което същия е действителен и е породил търсените от страните правни
последици.Налице е и усвояване на главница по кредита от страна на ответника в
размер на 6755.00 лева след удържане на такса ангажимент в размер на 245.00
лева.
Съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-т.12 от ЗПК – посочени са дата и място на
сключването му, вида на предоставения кредит, страните по договора, срока на
договора, общия размер на кредита, начина на усвояването му, размера на ГЛП и
допусканията при изчисляването на същия, съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и информация
относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор
за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение от сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, и
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо
– допълнителните разходи / чл.7, изр.последно /.
По отношение на застраховката „
защита на плащанията „ в договора е посочено, че дължимата за нея сума ще бъде
заплатена директно на застрахователния агент, както и, че същата е разделена на
равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „ брой
погасителни вноски „ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в
поле „ месечна погасителна вноска „.
Посоченото в договора кореспондира и
с установеното от вещото лице при изготвяне на експертното заключение.В
последното е отразено, че в приложения по делото погасителен план на отпуснатия
кредит, месечната анюитетна погасителна вноска е разпределена на главница и
лихви, и застраховка, като според вещото лице застраховката спада към главницата
/ група „ параметри и условия на договора „ и тъй като, и в предоставената
счетоводна справка от ищцовото дружество, неплатените дължими застраховки са
обозначени като „ непогасена главница застраховка / и е в размер на 39.20 лева
месечно, като върху нея не е начислявана лихва.
Съдът приема, че в случая е налице
валидна сключена застраховка „ защита на плащанията „, обективирана в
приложения по делото сертификат, както и, че сумата дължима за
застрахователната премия е включена в месечната погасителна вноска по кредита и
след заплащането й от страна на кредитополучателя се превежда в полза на
застрахователя.
От друга страна с оглед установеното
от вещото лице, което в тази му част съдът напълно кредитира, ответникът дължи
общо девет броя вноски по застрахователните премии или 9 х 39.20 лева – 352.80
лева.Това е така, тъй като вещото лице е установило, че по процесния кредит са
били изплатени на застрахователя общо девет застраховки в размер на 39.20 лева,
като считано от месец юни 2018г. изплащанията на застрахователните премии към
застраховател са били прекратени, тъй като кредитът е класифициран като
предсрочно – изискуем и клиентът се е считал за незастрахован, съответно не се
е изисквало от него да заплаща ежемесечната застраховка на ищцовото дружество.
Съдът намира договорната разпоредба,
в която е уговорена и в последствие удържана такса ангажимент в размер на
245.00 лева за нищожна поради противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК, както и
поради противоречие с добрите нрави.Горепосочената такса е уговорена в чл.2 от
договора, съгласно който кредитополучателят заплаща такса ангажимент посочена в
съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК, като таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата
посочена в поле „ такса ангажимент „ от общия размер на кредита.Промяна в ГПР
по договора едностранно от кредитора е възможна само по реда на чл.10, ал.4 от ЗПК.Във всички други случаи, договорната разпоредба, с която се уговаря такава
възможност би представлявала неравноправна клауза.Уговарянето на заплащането на
такса като процесната за изпълнение на едно законово и договорно задължение от
страна на кредитора е нищожно, поради което такова изначало не се дължи.
Съгласно §1, т.5 от ДР на ЗПК,
фиксирания лихвен процент по кредита е лихвеният процент, предвиден в клауза на
договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един
постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит или уговарят
няколко лихвени проценти за отделни периоди от продължителността на договора за
кредит, през които се прилага само определения фиксиран лихвен процент.В
процесния случай фиксирания лихвен процент е уговорен в самия договор за целия
му срок, поради което заплащането на такса ангажимент от страна на
кредитополучателя за вече поето от страна на кредитора договорно задължение,
противоречи на добрите нрави.
Поради гореизложеното удържаната
сума в размер на 245.00 лева следва да бъде сторнирана от общо дължимата сума
за главница, при което за главница по договора остава сума в размер на 6755.00
лева – размерът на реално предоставения на ответника кредит.
Съдът кредитира частично
заключението на вещото лице в частта му, в която е посочено каква сума е била
предоставена на кредитополучателя, на коя дата и по какъв начин същия е получил
сумата по кредита, има ли приспадания от тази сума, кредиторът изплатил ли е на
застрахователя застрахователна премия, кога, по какъв начин и в какъв размер,
колко вноски са били изплатени от длъжника, кога и в какъв размер са
съответните вноски, определената вноска по застраховката част ли е от месечната
погасителна вноска и към коя част спада – лихва или главница, каква е
договорената лихва върху главницата и променяна ли е същата, какво включва
месечната вноска по кредита, който се дължи – лихва, главница и застрахователна
премия и съответно техния месечен размер, представен в изготвената и приложена
към експертното заключение таблица, дали върху застрахователната премия е
начислена лихва и какъв следва да бъде размерът на лихвата за забава, който
ответникът дължи вследствие на забавено плащане.
Съдът не кредитира заключението на
вещото лице в частта му, в която е посочено какво е било погасено с изплатените
от длъжника вноски / колко е погасеният размер от главницата, лихвите,
застраховката и лихвите /, относно начина, по който е направено съответното
изчисление, съответно в частта му, в която е посочено какъв е остатъкът от
задължението на ответника, включващ главница и лихви.
Това е така, тъй като от
представените по делото доказателства се установява, че предсрочната
изискуемост на кредита е била обявена на ответника на дата 31.05.2018г., от
която дата с оглед изложеното по – горе кредитът следва да се счита за предсрочно
изискуем.В случая обаче вещото лице е направило изчисленията си за дължимост на
сумите по кредита от дата 05.02.2018г., която дата е приета от същото за датата
на предсрочната изискуемост, като не е взето предвид и правилото, че след
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не се дължи възнаградителна
лихва.
Съгласно приетото в
т.18 от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422,
ал.1 от ГПК, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вземането, произтичащо от договор за
банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем.Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60,
ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
Съдът намира, че
ищецът доказва, че такова изявление е било отправено до длъжника, поради което
се установява настъпила преди предявяване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение предсрочна изискуемост, т.е. ищцовото дружество е установило
изискуемостта на вземането си спрямо ответника.В случая не е налице и оспорване
от страна на ответника чрез назначения му особен представител, уведомлението за
предсрочна изискуемост да му е било редовно връчено.При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че с ангажираните по делото доказателства
ищцовото дружество установява връчване на уведомлението за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, с произтичащите от това последици за кредитополучателя.
В ТР №8/2017г. по ТД
№8/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост на
вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането.Вноските с падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми са вземания, възникнали на едно и също основание – договор за
кредит.По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за
кредит.
В т.2 на ТР №3/2017г.
на ОСГТК на ВКС е посочено, че предсрочната изискуемост на вземането по договор
за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл.71 от ЗЗД и
чл.432 от ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора и за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на една от страните.Волеизявлението следва да достигне до насрещната
страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били
налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в
договора или предвидени в закона.
Договорът се изменя в
частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на представената
парична сума, като се преобразува от срочен на безсрочен.При настъпване на
предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните
са уговорили заемът / кредитът да се връща на вноски.
Уговорената в
договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора.Предсрочната изискуемост има гаранционно –
обезпечителна функция съгласно чл.71 от ЗЗД, независимо, че съдържа и елемент
на санкция.Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя, има
за последица загубата на преимуществото на срока при погасяване на задължението
– чл.70, ал.1 от ЗЗД за длъжника.Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск, преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
Уредбата на
предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл.432, ал.1 от ТЗ е
изрична относно размера на вземането на кредитора – „ предсрочно връщане на
сумата по кредита „ и изключва заплащането на възнаграждение в размер на
уговорените за срока на договора лихви.Разграничение между предоставената сума
по кредита и дължимите суми при предсрочна изискуемост на вземането е направено
и в нормите на чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.46, ал.3 от ЗКНИП.
С волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост, кредиторът иска изпълнение веднага на
основното задължение по договора – връщане на заетата парична сума и поставя
длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79, ал.1 от ЗЗД, искането за
изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата.
Изпълнението на
длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за
периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на
кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване.По правилото на чл.86,
ал.1 от ЗЗД, на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или
уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е
предвидено друго.
След получаване на
волеизявлението за изменение на договора с обявяване на предсрочна изискуемост
на вземането, страните могат да предоговорят условията по договора.
В заключение ВКС
сочи, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума / главницата / и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.За
периода до настъпване на предсрочната изискуемост, размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му.
Предсрочната
изискуемост по своята същност представлява изменение на договора, която
настъпва при наличието на две предпоставки – обективен фактор, обусловен от
неплащането на част от падежирали вноски по договор за кредит и субективен
фактор – упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Волеизявлението на
банката – кредитор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл.60,ал.2 от ЗКИ, т.е. че е налице неизпълнение на договора
изразяващо се в неплащане на дължими вноски, което обуславя настъпване на
предсрочна изискуемост.В писмения документ кредиторът може да определи и срок
за изпълнение, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.Предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
В случая приложеното
по делото уведомление, с което се обявява предсрочната изискуемост съдържа
информация относно обстоятелството, че са налице непогасени задължения по
договора за кредит.
Следва да се установи
размера на претенциите.Тук следва да се отбележи приетото с ТР №3/2017г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което, условията за погасяване на задълженията по чл.76,
ал.1 от ЗЗД и по чл.76, ал.2 от ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението.
При липсата на
уговорка между страните за реда за погасяване на задълженията и ако са налице
условията по чл.76, ал.1 от ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни
задължения погасява обвързва кредитора.В случай, че длъжникът не е направил
избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или
изр.3 от ЗЗД.
От представените по
делото доказателства се установява, че по отпуснатия кредит, ответникът е
направил следните вноски:
- на 28.08.2017г. – 212.79
лева;
- на 27.09.2017г. – 212.79
лева;
- на 24.10.2017г. – 212.79
лева;
- на 09.03.2018г. – 212.79
лева;
- на 28.12.2018г. – 420.00
лева;
- на 30.01.2019г. – 420.00
лева;
- на 28.02.2019г. – 420.00
лева;
- на 29.03.2019г. – 220.00
лева;
- на 23.04.2019г. – 220.00
лева;
- на 02.07.2019г. – 220.00
лева;
- на 16.07.2019г. – 220.00
лева;
- на 25.10.2019г. – 440.00
лева;
- на 20.11.2019г. – 440.00
лева;
- на 18.12.2019г. – 220.00
лева;
- на 17.01.2020г. – 220.00
лева;
- на 19.02.2020г. – 220.00
лева;
- на 20.03.2020г. – 220.00
лева;
- на 23.04.2020г. – 220.00
лева;
- на 28.05.2020г. – 150.00
лева;
- на 26.06.2020г. – 220.00
лева;
- на 30.07.2020г. – 150.00
лева;
Общо направените от страна на
ответника плащания по договора за кредит са в размер на 5491.16 лева.
Дължимите суми за главница и
възнаградителна лихва по месеци до датата на предсрочната изискуемост са както
следва:
- 05.09.2017г. – главница в
размер на 49.75 лева и възнаградителна лихва в размер на 123.84 лева;
- 05.10.2017г. – главница в
размер на 76.70 лева и възнаградителна лихва в размер на 96.89 лева;
- 05.11.2017г. – главница в
размер на 77.77 лева и възнаградителна лихва в размер на 95.82 лева;
- 05.12.2017г. – главница в
размер на 78.85 лева и възнаградителна лихва в размер на 94.74 лева;
- 05.01.2018г. – главница в
размер на 79.95 лева и възнаградителна лихва в размер на 93.64 лева;
- 05.02.2018г. – главница в
размер на 81.06 лева и възнаградителна лихва в размер на 92.53 лева;
От представеното
заключение на съдебно – счетоводната експертиза в неговата кредитирана от съда
част е видно, че преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост –
31.05.2018г. са били налице неплатени и изцяло падежирали вноски за месеците
декември - 2017г. и месеците януари, февруари, март и май 2018г..Преди
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е налице плащане на вноската
за месец април 2018г., като е внесена сума в размер на 212.79 лева на
09.03.2018г..
Гореизложеното говори
за наличие на обективните предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост
на договора за кредит, тъй като същите безспорно са налице още към дата
05.02.2018г., доколкото към датата на връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост липсва плащане и не са погасени вноските по договора за кредит
посочени по - горе, като основанието за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
съгласно договора е непогасяване на две или повече вноски по кредита, считано
от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
С оглед
гореизложеното, елементите от фактическия състав на претенцията – валидно
договорно правоотношение по сключения договор за кредит, неизпълнение на
договора от страна на длъжника и предпоставките за настъпване на предсрочната
изискуемост, която е обявена на длъжника, са доказани.
Както се
установява от експертното заключение месечната вноска от 212.79 лева включва
главница, възнаградителна лихва и застрахователна премия, като последната е във
фиксиран размер от 39.20 лева.
Съдът с оглед
представените по делото доказателства и след направени изчисления установи, че
до датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 31.05.2018г., дължимата
главница по договора е в размер на 694.11 лева, а дължимата договорна лихва –
868.20 лева, или общо главница и лихва в размер на 1562.31 лева.Горепосочените
суми обхващат периода от погасителния план от 05.09.2017г. до 05.05.2018г.
включително, като с оглед обявената предсрочна изискуемост на кредита,
възнаградителна лихва се дължи само до датата на настъпване на предсрочната
изискуемост.Отделно от това, дължимата сума за горепосочения период за
застрахователна премия е в размер на общо 352.80 лева / 9х39.20 лева /.
Общата дължима сума
по кредита с оглед месечните вноски за периода от 05.09.2017г. до датата на
обявяване на предсрочната изискуемост – 31.05.2018г. е в размер на 1915.11
лева.
Също така от
представените по делото доказателства се установява, че към дата 31.05.2018г.
ответникът е внесъл по кредита сума в размер на 851.16 лева, т.е. с 1063.95
лева по – малко от дължимото за този период.
Установява се още, че
от датата на обявяване на предсрочната изискуемост до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
30.01.2019г., ответникът е внесъл на 28.12.2018г. по кредита сума в размер на
420.00 лева.Или общо внесени до 30.01.2019г. – 1271.16 лева.
В последствие – на 30.01.2019г.,
ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, с което се претендират следните суми – 6874.18 лева,
представляваща главница по договора; 3042.86 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.01.2018г. до 05.08.2022г.; 237.58 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 05.02.2018г. до 14.01.2019г.,
ведно със законната лихва по чл.86,
ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 30.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
Между датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до датата на предявяване на
исковата молба ищецът е направил за периода от 30.01.2019г. до 18.12.2019г.
включително девет вноски в общ размер на 2820.00 лева.
След предявяване на
исковата молба на 13.01.2020г., от страна на ответника за периода от
17.01.2020г. до 30.07.2020г. са направени още седем вноски в общ размер на
1400.00 лева.
Към дата 09.03.2018г.
ответникът дължи четири вноски с падеж 05.12.2017г.; 05.01.2018г.; 05.02.2018г.
и 05.03.2018г., всяка в размер на 212.79 лева, или общо 851.16 лева, включваща
главница, лихва и застрахователна премия.От тях главница в общ размер на 322.05
лева, възнаградителна лихва в размер на 372.31 лева, застрахователна премия в
размер на 156.80 лева.
С направеното на
09.03.2018г. плащане в размер на 212.79 лева, ответникът е погасил част от
дължимата възнаградителна лихва в размер на 372.31 лева, при което към тази
дата остават дължими главница в размер на 322.05 лева, възнаградителна лихва в
размер на 159.52 лева и застрахователна премия в размер на 156.80 лева.
Към датата на
предсрочната изискуемост ответникът дължи още две вноски в общ размер на 425.58
лева, от които главница в размер на 167.84 лева, възнаградителна лихва в размер
на 179.34 лева и застрахователна премия в размер на 78.40 лева.Или общо дължима
главница до предсрочната изискуемост в размер на 489.89 лева, възнаградителна
лихва в размер на 338.86 лева и застрахователна премия в размер на 235.20 лева.
След обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, освен дължимата главница от 489.89 лева, дължи
и главница в размер на 6305.89 лева / по погасителен план /, или общо дължима
главница в размер на 6795.78 лева / 489.89 + 6305.89 /.От тази сума следва да
извадим сумата за удържана такса ангажимент, обявена от съда за неравноправна
клауза, а именно сумата от 245.00 лева, при което общо дължимата главница към
датата на предсрочната изискуемост е в размер на 6550.78 лева.
Тук следва да се
отбележи, че за да
възникне правото на кредитора на обезщетение по чл.86 от ЗЗД, е необходимо ответникът
да е бил поканен да изпълни, което в случая става с обявяването на кредита за
предсрочно изискуем.Предсрочната изискуемост е обявена на ответника на
31.05.2018г., поради което обезщетение за забава за периода до 31.05.2018г. не
се дължи.
Следващото направено плащане
по кредита от страна на ответника е на дата 28.12.2018г. на сума в размер на
420.00 лева.Законната лихва върху главницата от 6550.78 лева за периода от 31.05.2018г. до
27.12.2018г. е в размер на 383.95 лева.Със сумата от 420.00 лева ответникът
погасява дължимата възнаградителна лихва и част от дължимата законна лихва,
след което освен главницата и застрахователната премия остава дължима и законна
лихва в размер на 302.81 лева.
Следващото направено плащане
по кредита от страна на ответника е на дата 30.01.2019г. на сума в размер на
420.00 лева.Законната лихва върху главницата за периода от 28.12.2018г. до
29.01.2019г. е в размер на 60.05 лева или общо дължима лихва към 30.01.2019г. в
размер на 362.86 лева.Със сумата от 420.00 лева ответникът погасява изцяло
дължимата до момента законна лихва, и част от дължимата застрахователна премия,
след което дължи застрахователната премия в размер на 178.06 лева.
Следващите направени плащания
са както следва:
- на 28.02.2019г. на сума в
размер на 420.00 лева.Законната лихва върху главницата за периода от
30.01.2019г. до 27.02.2019г. е в размер на 52.77 лева.Със сумата от 420.00 лева
ответникът погасява изцяло дължимата до момента законна лихва, изцяло дължимата
застрахователна премия, както и част от главницата.Остава дължима главница в размер
на 6361.61 лева;
- на 29.03.2019г. на сума в
размер на 220.00 лева.Законната лихва върху главницата от 6361.61 лева за
периода от 28.02.2019г. до 28.03.2019г. е в размер на 51.25 лева.Със сумата от
220.00 лева ответникът погасява изцяло дължимата до момента законна лихва,
както и част от главницата.Остава дължима главница в размер на 6192.83 лева;
- на 23.04.2019г. на сума в
размер на 220.00 лева.Законната лихва върху главницата от 6192.83 лева за
периода от 29.03.2019г. до 22.04.2019г. е в размер на 43.01 лева.Със сумата от
220.00 лева ответникът погасява изцяло дължимата до момента законна лихва,
както и част от главницата.Остава дължима главница в размер на 6015.84 лева;
- на 02.07.2019г. на сума в
размер на 220.00 лева.Законната лихва върху главницата от 6015.84 лева за
периода от 23.04.2019г. до 01.07.2019г. е в размер на 116.97 лева.Със сумата от
220.00 лева ответникът погасява изцяло дължимата до момента законна лихва,
както и част от главницата.Остава дължима главница в размер на 5912.81 лева;
- на 16.07.2019г. на сума в
размер на 220.00 лева.Законната лихва върху главницата от 5912.81 лева за
периода от 02.07.2019г. до 15.07.2019г. е в размер на 22.99 лева.Със сумата от
220.00 лева ответникът погасява изцяло дължимата до момента законна лихва, както
и част от главницата.Остава дължима главница в размер на 5715.80 лева;
- на 25.10.2019г. на сума в
размер на 440.00 лева.Законната лихва върху главницата от 5715.80 лева за
периода от 16.07.2019г. до 24.10.2019г. е в размер на 160.36 лева.Със сумата от
440.00 лева ответникът погасява изцяло дължимата до момента законна лихва,
както и част от главницата.Остава дължима главница в размер на 5436.16 лева;
- на 20.11.2019г. на сума в
размер на 440.00 лева.Законната лихва върху главницата от 5436.16 лева за
периода от 25.10.2019г. до 19.11.2019г. е в размер на 39.26 лева.Със сумата от
440.00 лева ответникът погасява изцяло дължимата до момента законна лихва,
както и част от главницата.Остава дължима главница в размер на 5035.42 лева;
- на 18.12.2019г. на сума в
размер на 220.00 лева.Законната лихва върху главницата от 5035.42 лева за
периода от 20.11.2019г. до 17.12.2019г. е в размер на 39.16 лева.Със сумата от
220.00 лева ответникът погасява изцяло дължимата до момента законна лихва,
както и част от главницата.Остава дължима главница в размер на 4854.58 лева;
- на 17.01.2020г. на сума в
размер на 220.00 лева.Законната лихва върху главницата от 4854.58 лева за
периода от 18.12.2019г. до 16.01.2020г. е в размер на 40.45 лева.Със сумата от
220.00 лева ответникът погасява изцяло дължимата до момента законна лихва,
както и част от главницата.Остава дължима главница в размер на 4673.03 лева;
- на 19.02.2020г. на сума в
размер на 220.00 лева.Законната лихва върху главницата от 4673.03 лева за
периода от 17.01.2020г. до 18.02.2020г. е в размер на 42.84 лева.Със сумата от
220.00 лева ответникът погасява изцяло дължимата до момента законна лихва,
както и част от главницата.Остава дължима главница в размер на 4495.87 лева;
- на 20.03.2020г. на сума в
размер на 220.00 лева.Законната лихва върху главницата от 4495.87 лева за
периода от 19.02.2020г. до 19.03.2020г. е в размер на 37.47 лева.Със сумата от
220.00 лева ответникът погасява изцяло дължимата до момента законна лихва,
както и част от главницата.Остава дължима главница в размер на 4313.34 лева;
- на 23.04.2020г. на сума в
размер на 220.00 лева.Законната лихва върху главницата от 4313.34 лева за
периода от 20.03.2020г. до 22.04.2020г. е в размер на 40.74 лева.Със сумата от
220.00 лева ответникът погасява изцяло дължимата до момента законна лихва,
както и част от главницата.Остава дължима главница в размер на 4134.08 лева;
- 28.05.2020г. на сума в
размер на 150.00 лева.Законната лихва върху главницата от 4134.08 лева за
периода от 23.04.2020г. до 27.05.2020г. е в размер на 40.19 лева.Със сумата от
150.00 лева ответникът погасява изцяло дължимата до момента законна лихва,
както и част от главницата.Остава дължима главница в размер на 4024.27 лева;
- 26.06.2020г. на сума в
размер на 220.00 лева.Законната лихва върху главницата от 4024.27 лева за
периода от 28.05.2020г. до 25.06.2020г. е в размер на 32.42 лева.Със сумата от
220.00 лева ответникът погасява изцяло дължимата до момента законна лихва,
както и част от главницата.Остава дължима главница в размер на 3836.69 лева;
- 30.07.2020г. на сума в
размер на 150.00 лева.Законната лихва върху главницата от 3836.69 лева за
периода от 26.06.2020г. до 29.07.2020г. е в размер на 36.24 лева.Със сумата от
150.00 лева ответникът погасява изцяло дължимата до момента законна лихва,
както и част от главницата.Остава дължима главница в размер на 3722.93 лева;
В случая заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 30.01.2019г..Към тази дата
ищцовото дружество е претендирало както беше отбелязано и по – горе следните
суми - сума в размер на 6874.18 лева
– главница по договор за потребителски заем №PLUS
– 15068864 от 27.07.2017г., възнаградителна лихва за периода от 05.01.2018г. до
05.08.2022г. в размер на 3042.86 лева
/ три хиляди четиридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки /, мораторна
лихва за периода от 05.02.2018г. до 14.01.2019г. в размер на 237.58 лева / двеста тридесет и седем
лева и петдесет и осем стотинки /, или общо 10154.62 лева.С оглед по – горе направените от съда изчисления към
тази дата ответникът е дължал по процесния договор за кредит както следва –
главница в размер на 6550.78 лева, застрахователна премия в размер на 235.20
лева / или общо главница и застрахователна премия в размер на 6785.98 лева / и
законна лихва в размер на 362.86 лева, или общо е дължал сума в размер на
7148.84 лева.Към тази дата същият не е дължал възнаградителна лихва с оглед
изложените по – горе съображения.Установява се, че претендираната главница към
тази дата е с 88.20 лева повече, а претендираната законна лихва е с 125.28 лева
по – малко от реално дължимата.
Също така
към датата на предявяване на исковата молба – 13.01.2020г. се претендира
главница в размер на 6874.18 лева и
възнаградителна лихва в размер на 460.44
лева, или общо 7334.62 лева.С
оглед по – горе направените от съда изчисления към тази дата ответникът е
дължал по процесния договор за кредит както следва – главница в размер на
4854.58 лева и законна лихва за периода от 18.12.2019г. до 12.01.2020г. в
размер на 35.06 лева, или общо 4889.64 лева.Същият не е дължал възнаградителна
лихва, а законна лихва не се претендира.Установява се, че претендираната
главница към тази дата е с 2019.60 лева повече.
В обобщение
на всичко изложено до тук се установява, че в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и в исковата молба липсва правилно приспадане на
вноските, които са били платени от ответника в периода преди и след обявяване
на предсрочната изискуемост до депозиране съответно на заявлението по чл.410 от ГПК и на исковата молба, като неправилно и в двете производства се претендира
възнаградителна лихва след датата на настъпване на предсрочната изискуемост, главница
и застрахователна премия в размер, посочен в процесния договор.
Следва да
се отбележи, че и след предявяване на исковата молба от ответника са извършвани
плащания, като в настоящето решение съдът достигна до извода, че към дата
30.07.2020г. остава непогасена главница в размер на 3722.93 лева / три хиляди седемстотин двадесет и два лева
и деветдесет и три стотинки /, поради което искът следва да се отхвърли за
горницата над 3722.93 лева – главница до пълния предявен размер от 6874.18 лева
за главница.Именно от тази дата – 30.07.2020г. следва да се начисли и дължимата
законна лихва върху главницата от 3722.93 лева, а искът от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
30.01.2019г. до 29.07.2020г., следва да бъде отхвърлен като погА.чрез плащане.С
оглед гореизложените съображения искът, с който се претендира възнаградителна
лихва в размер на 460.44 лева следва да бъде отхвърлен изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №69/2019г. по описа на РС –
Оряхово, но с оглед изложеното в настоящето решение, от което се установява, че
към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК ответникът е дължал сума
в размер на 7148.84 лева, то дължимите от ответника разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство са в размер на
177.16 лева, поради което искането за заплащане на държавна такса следва да се
отхвърли за горницата над 177.16 лева до пълния предявен размер от 203.09 лева.
От друга страна ищецът поддържа
искането си за присъждане на разноските направени в съдебната фаза на процеса
за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.Съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал.8 – в полза на юридически
лица и ЕТ се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт.Съгласно ал.2 на същата разпоредба, ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца.В случая искът за главница за сумата над 4854.58 лева / четири
хиляди осемстотин петдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки /, каквато
главница е дължима към датата на депозиране на исковата молба до пълния
предявен размер от 6874.18 лева / шест хиляди осемстотин седемдесет и четири
лева и осемнадесет стотинки /, както и за възнаградителна лихва в размер на 460.44
лева / четиристотин и шестдесет лева и четиридесет и четири стотинки / следва
да бъде отхвърлен като погА.чрез плащане, поради което следва да се приеме, че ответникът не е
дал повод за предявяване на съдебната претенция за тези суми, поради което е
налице основание за освобождаването му от заплащане на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
В настоящия случай са налице
доказателства за осъществявана правна защита на ищеца от юрисконсулт в размер
на 100.00 лева / сто лева / и разноски в съдебната фаза на процеса за
възнаграждение за особен представител в размер на 696.73 лева / шестстотин
деветдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки /, както и за внесена
държавна такса в размер на 171.88 лева / сто седемдесет и един лева и осемдесет
и осем стотинки / и за внесен депозит за вещо лице в размер на 250.00 лева /
двеста и петдесет лева /, или общо разноски в съдебното производство направени
от ищцовото дружество в размер на 1218.61 лева / хиляда двеста и осемнадесет
лева и шестдесет и една стотинки /.
При този изход на
спора и съобразно чл.78 от ГПК, в тежест
на ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на делото
от ищеца, съответно на тази част от иска, която би била уважена към датата на
депозиране на исковата молба, а именно в размер 804.28 лева / осемстотин и
четири лева и двадесет и осем стотинки /, като до пълния предявен размер от 1218.61 лева / хиляда двеста и
осемнадесет лева и шестдесет и една стотинки /, претенцията
следва да бъде отхвърлена.
С оглед
гореизложеното заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена в частта,
която не е била предмет на исковата претенция, а именно в частта, в която се
претендира възнаградителна лихва над 460.44 лева до пълния предявен размер в
заповедното производство от 3042.86 лева, както и в частта, в която се
претендира мораторна лихва за периода от 05.02.2018г. до 14.01.2019г. в размер
на 237.58 лева / двеста тридесет и седем лева и петдесет и осем стотинки /.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
А.А.Й.,
ЕГН:********** ***, че същият дължи на „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж „, рег.№********* чрез „ БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, п.к.1766, ж.к.“ Младост 4 „, „ Бизнес парк София
„, сграда 14, представлявано от Д. Д. – зам.управител, сума в размер на 3722.93 лева / три хиляди седемстотин
двадесет и два лева и деветдесет и три стотинки / - представляваща главница по договор
за потребителски заем PLUS – 15068864
от 27.07.2017г., за която сума е издадена Заповед №47 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 04.02.2019г.,
издадена по ЧГД №69/2019г. по описа на РС – Оряхово, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.07.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. „,
клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1766, ж.к.“ Младост 4 „, „ Бизнес парк София „, сграда 14, представлявано
от Димитър Димитров – зам.управител срещу А.А.Й., ЕГН:********** ***, В
ЧАСТТА, в която се иска да се приеме за установено по отношение на А.А.Й., ЕГН:**********
***, че същият дължи на „ БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1766, ж.к.“ Младост 4 „, „ Бизнес парк София „, сграда
14, представлявано от Димитър Димитров – зам.управител, както следва:
- сумата от 3151.25
лева / три хиляди сто петдесет и един лева и двадесет и пет стотинки /,
представляваща претендирана главница за горницата над 3722.93 лева / три хиляди седемстотин двадесет и два лева и
деветдесет и три стотинки / до пълния претендиран размер от 6874.18 лева / шест хиляди осемстотин
седемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки /;
- възнаградителна
лихва за периода от 05.01.2018г. до 05.08.2022г. в размер на 460.44 лева / четиристотин и шестдесет
лева и четиридесет и четири стотинки /;
- законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.01.2019г. до 29.07.2020г.;
- за сумата от 75.93
лева / седемдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки /, представляваща
претендирани разноски в заповедното производство за горницата над 177.16 лева /
сто седемдесет и седем лева и шестнадесет стотинки / до пълния претендиран
размер от 253.09 лева / двеста петдесет и три лева и девет стотинки /;
- за сумата от 414.33
лева / четиристотин и четиринадесет лева и тридесет и три стотинки /,
представляваща претендирани разноски в исковото производство за горницата над
804.28 лева / осемстотин и четири лева и двадесет и осем стотинки / до пълния
претендиран размер от 1218.61 лева / хиляда двеста и осемнадесет лева и
шестдесет и една стотинки /;
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Асен А.Й., ЕГН:**********
*** да заплати на „ БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1766, ж.к.“ Младост 4 „, „ Бизнес парк София „, сграда
14, представлявано от Д.Д. – зам.управител, направените деловодни
разноски в заповедното производство в общ размер на 177.16 лева / сто седемдесет и седем лева и шестнадесет стотинки /.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Асен А.Й., ЕГН:**********
*** да заплати на „ БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж „, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. „, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1766, ж.к.“ Младост 4 „, „ Бизнес парк София „, сграда
14, представлявано от Димитър Димитров – зам.управител, направените
деловодни разноски в исковото производство в общ размер на 804.28 лева / осемстотин и четири лева и двадесет и осем стотинки
/.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 от ГПК, Заповед №47 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 04.02.2019г., издадена по ЧГД №69/2019г. по
описа на РС – Оряхово в частта, в която се претендира възнаградителна лихва в
размер на 2582.42 лева / две хиляди петстотин осемдесет и два лева и
четиридесет и две стотинки /, представляваща горницата над 460.44 лева /
четиристотин и шестдесет лева и четиридесет и четири стотинки / до пълния
предявен размер от 3042.86 лева / три хиляди четиридесет и два лева и осемдесет
и шест стотинки /, както и в частта, в която се претендира мораторна лихва за
периода от 05.02.2018г. до 14.01.2019г. в размер на 237.58 лева / двеста
тридесет и седем лева и петдесет и осем стотинки / и ПРЕКРАТЯВА производството по ЧГД
№69/2019г. по описа на РС - Оряхово в тази му част.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: