НОХД № 389/20г. МОТИВИ :
Подсъдимата
К.В.З. *** е обвинена в това, че на 21.08.2019г. в гр.Лом, ул.“Хан Аспарух“ №
13, в магазин „Т-маркет“ е отнела оставени без постоянен надзор чужди движими
вещи - 1бр. портфейл на стойност 8лв и
сумата от 530лв, всичко на обща стойност 538лв, собственост на А.Б. *** без
негово знание и съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.195, ал.1, т.2във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Представителят на РП гр.Монтана, ТО гр.Лом в
с.з. поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и
категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да
признае подсъдимата за виновна в извършване на престъплението за което е предадена
на съд, като и наложи наказание „лишаване от свобода“ към минимума предвиден в
закона за това престъпление, и отложи на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
така наложеното наказание с изпитателен срок от Три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Подсъдимата З. се явява лично в с.з. Не се признава
за виновна по повдигнатото обвинение във вида описан в обвинителния акт, като
твърди, че в намереният от нея портфейл е имало само 34лв, а не 530лв.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
Подсъдимата е пенсионерка, живуща ***.
Св.А.Т. *** и на 21.08.2019г. посетил
магазин „Т-маркет“ в гр.Лом, на ул.“Хан Аспарух“ № 13, заедно със своята майка,
за да напазарува хранителни продукти. Със себе си носел мъжки портфейл, кафяв
на цвят, в който освен личните му документи – лична карта и свидетелство за
управление на МПС, носел и сумата от 530лв, в банкноти с номинал от 50лв, 20лв
и 10лв. Поставил портфейла си в ъгъла на количката за пазаруване, и след като
приключил с покупките, които били заплатени от майка му, закарал количката до
изхода на магазина, взел намиращите се в нея покупки, без портфейла който
забравил вътре. Излизайки от магазина на входа се разминал с подсъдимата, която
в този момент влизала в него. Същата се отправила към ползваната от св.Т.
количка за продукти, която била свободна, забелязала намиращият се в нея мъжки портфейл и веднага сложила дамската си
чанта върху нея. Отдалечавайки се от магазина подсъдимата отворила портфейла и
извадила от него паричната сума от 530лв, като самият портфейл ведно с
намиращите се в него лични документи на св.Т., З. изхвърлила в градска
градинка, на центъра.
Прибирайки се в дома ми св.Т. установил,
че е забавил в магазина портфейла си и се върнал в магазина. Погледнал в
количките за пазаруване, но след като не го намерил там потърсил съдействие от
охраната. На смяна бил св.И.И., с помощта на който св.Т. прегледал
охранителните камери на магазин „Т-Маркет“ в гр.Лом. На записите двамата видели
как подсъдимата взема оставената от св.Т. количка за пазаруване, поставя
чантата си върху намиращият се вътре портфейл, по-късно, минавайки между
щандовете в магазина поставя същия в нея, и заплаща закупените от нея стоки със
своя портфейл.
След като прегледал записите от
охранителните камери св.Т. посетил сградата на РУ гр.Лом и подал сигнал за
извършената му кражба. На следващият ден минавайки по главната улица на града,
св.Т. случайно видял подсъдимата, спрял я, като и казал, че му е взела
портфейла с документите и парите, но тя отрекла това. Тогава св.Т. спрял
минаващият наблизо патрулен полицейски автомобил и посочил подсъдимата като
извършил на кражбата. Полицейските служители отвели З. ***, където последната
първоначално отрекла да е извършила въпросната кражба, но след като и показали
снимковия материал от записите от охранителните камери З. направила признания,
твърдейки че в портфейла е имало само 34лв, които върнала с Протокол за
доброволно предаване.
Горното се установява от фактическа страна
от събраните в хода на ДП № 684/19г. по описа на РУ Лом, респ. пр. преписка
вх.№ 1257/19г. по описа на ЛРП писмени доказателства, както следва: Справка на л. 6-7; Молба от А.Т. на л. 8; Протокол за
доброволно предаване на л. 11, 12; Констативен протокол на л. 13; Снимков
материал от Т-Маркет-Лом на л. 14, 15; Експертна справка на л. 16; Разписка за
върнати вещи на л. 34; Разписка на л. 35; Препис-извлечение от акт за смъртта
на Ж. З. на л. 36; Справка за съдимост на л. 37; Служебна бележка на л. 42;
Съдебно-оценителна експертиза на л. 45; Разписка на л. 51; както и Писмен
отговор на Началника на РУ-Лом рег. № 294000-3043/05.03.2021г., както и от
показанията на разпитаните в с.з. свидетели А.Б.Т., И.В.И., Б.Т.Н. и М.В.В.,
които съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимносвързани, както
помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът не
дава вяра и на обясненията подсъдимата които в случая са само и единство
средство за защита, тъй като не се намират във връзка със събрания по делото
доказателствен материал.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно е установено, че подсъдимата е първият човек,
който е приближил пазарската количка в която св.Т. е забравил портфейла си,
съдържащ сумата от 530лв, и първият човек, който е взел същия. С оглед поведението
и след кражбата и впоследствие до намесата на органите на МВР, а именно
първоначалното отричане същата да е съпричастна към това деяние, съдът намира,
че обясненията и в частта, в която твърди, че е отнела единствено сумата от
34лв, която се е намирала в портфейла са в противоречие с останалите събрани по
делото доказателства.
Видно от приложената по делото справка за
съдимост подсъдимата не е осъждана и е с чисто съдебно минало.
Съдът намира, че подсъдимата К.В.З. *** е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195,
ал.1, т.2 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, а именно, че на 21.08.2019г. в гр.Лом,
ул.“Хан Аспарух“ № 13, в магазин „Т-маркет“ е отнела оставени без постоянен надзор
чужди движими вещи - 1бр. портфейл на
стойност 8лв и сумата от 530лв, всичко на обща стойност 538лв, собственост на А.Б.
*** без негово знание и съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Извършеното от подсъдимата престъпление
представлява „кражба“ на движими вещи, от владението на другиго, без неговото
знание и съгласие, която се квалифицира от обстоятелството, че отнетите вещи, в
случая пари са оставени без постоянен надзор.
От субективна страна подсъдимата е действала
с пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
неговите последици и е искал тяхното настъпване.
При
определяне на наказанието на подсъдимата, съдът съобрази предвиденото от
законодателят наказания в нормата на чл.195, ал.1 от НК наказания „Лишаване от
свобода от една до десет години“, разпоредбите на общата част, касаещи
материята, смегчаващите отговорността обстоятелства свързани с напредналата
възраст на подсъдимата и чистото и съдебно минало, и отегчаващото такова–липса
на критичност. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца,
съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването
му, личността на извършителят. Спазвайки законовите изисквания съдът наложи на подсъдимата
З. наказание при условията на чл.54 от НК към минимума предвиден в закона, а
именно – „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
Съдът
намира, че целите на наказанието биха били постигнати и без откъсване на
подсъдимата от нейната обичайна семейна и социална среда на живот, и тъй като
няма законови пречки за приложение института на „условното осъждане“, с оглед
чистото съдебно минало на Димитрова, то съдът приложи института на „условното
осъждане“ и на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Така
наложеното наказание на подсъдимата, съдът намира, че е от вид и размер да
постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимата, като я превъзпита занапред да спазва законите в
страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове
на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.
Със своя съдебен акт съдът върна иззетото
като веществено доказателство по делото 1бр. дамска рокля, черна на цвят, с
цветя на подсъдимата К.В.З., чиято собственост е същата.
На осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимата
да заплати по смета на МВР София направените в хода на ДП разноски в размер на
27,45лв /двадесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/, а по сметка на
ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт 20лв /двадесет лева/ - съдебни
разноски и 5лв /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :