№ 9914
гр. София, 10.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110135224 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу С. Г. Ф. и Д. Г. А., обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, А. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца при условията на разделност при следните квоти: С. Г. Ф. – 1/2 и Д. Г.
А. – 1/2 от следните суми: 652.91 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № 10628,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 30.06.2022 г., до окончателното изплащане, сумата от 142.80
лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
18.05.2022 г., сумата от 46.91 лв. главница за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 30.06.2022 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 11.25
лв., представляваща законна лихва върху главницата за дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от 30.05.2019 г. до 18.05.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава,
поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната посочва, че Д. Г. А. бил погасил задължението си и
претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Иван Димитров Гюрджеклиев е
депозирал становище, в което посочва, че по ч.гр.д. № 26355/2015г. по описа
на СРС, 39 състав е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело №
1
2201/2020г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, а на 14.09.2020г. е сключено
споразумение с ищцовото дружество с предмет цялото задължение, предмет
на настоящото производство, като задължението е изцяло е погасено.
Претендира разноски, като изтъква, че не е станал повод за завеждане на
делото. Пред съда процесуалният представител на страната посочва, че
процесните суми били заплатени и претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Г. Ф. е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове за периода от 01.05.2018
г. до 30.06.2019 г., като погасени по давност, а в останалата си част признава
исковете. Посочва, че не била станала причина за завеждане на делото и
разноските следвало да се възложат на ищеца. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. Г. А. е подал отговор на
исковата молба, с признава исковете. Посочва, че следвало да отговаря за по-
голям размер от дължимите суми, тъй като бил собственик на ¾ ид. ч. от
процесния имот. Пред съда процесуалният представител на страната посочва,
че всички суми по делото били заплатени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането са безспорни между страните,
поради което и са отделени като такива с доклада по делото, а именно
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че е
установено наличието на валидно облигационно отношение по договор за
продажба между ищеца и ответниците, по силата на което ищецът е доставил
през процесния период топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването им за доказано. С оглед на събраните по делото
доказателства, както и поведението на ответниците, в т. ч. и извършеното
плащане от ответника Д. Г. А., както и извършеното признание на искове от
страна на ответника С. Г. Ф., съдът намира, че е налице извънсъдебно
признание на предявените искове.
Между страните не се спори, а от представената заявления от 12.05.2023
г., от ответника се установява, че ответникът Д. Г. А. е погасил дължимата от
него сума след подаване на исковата молба. В случая следва да се посочи, че
по отношение на този ответник ищецът е претендирал ½ част от посочената
сума и с оглед на диспозитивното начало в процеса съдът не може да се
произнесе по отношение на дължимостта на суми над претендираните. С
оглед на гореизложеното и като взе предвид размера на погасените суми и
изявленията на страните, следва да се приеме, че с извършените плащания са
погасени именно претендираните вземания за главница за топлинна енергия,
2
главница за дялово разпредление, начислените върху тях мораторни лихви,
както и законната лихва начислена върху главниците за топлинна енергия,
които са предмет на настоящото исково производство по отношение на
ответника Д. Г. А..
При това положение предявените искове срещу ответника Д. Г. А. се
явяват неоснователни, поради погасяването му чрез плащане в хода на
процеса и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед на извършеното признание от страна на ответника С. Г. Ф.
основателни са и исковите претенции по отношение на нея, поради което
следва да бъде разгледано възражението на този ответника за погасяване на
задълженията по давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения
на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от
Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Следователно еднаквостта или различието
на размера на задължението за плащане нямат отношение към
характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е
предварително определен или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая искът е предявен на 30.06.2022 г. и при прилагане на
изложените по-горе принципи част от задълженията по отношение на
ответника С. Г. Ф. за процесния, а именно за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2019 г. на стойност 131.90 лв. от общото задължение са погасени по
давност изчислена по реда на чл. 162 от ГПК. Предвид изложеното съдът
намира, че непогасени по давност са задължения за главница в размер на
194.55 лв. С погасяването на главните вземания са погасени по давност и
акцесорните вземания за лихва за забава начислена върху главницата за
топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД, поради което погасени се явяват
вземания за лихва за забава на стойност 29.28 лв., /изчислени по реда на чл.
162 от ГПК/, а размерът на непогасените по давност задължения на ответника
Ф. за лихва възлиза на 42.12 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
3
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.05.2019 г. на стойност 3.61
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер на непогасените
по давност суми дължими от ответника Ф. възлиза на 19.84 лв., за периода от
01.06.2019 г. до 18.05.2022 г. С погасяването на главните вземания са
погасени по давност и акцесорните вземания за лихва за забава начислена
върху главницата за топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД, поради което
погасени се явяват вземания за лихва за забава на стойност 1.12 лв.,
/изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, а размерът на непогасените по давност
задължения на ответника Ф. за лихва възлиза на 4.50 лв., като погасен по
давност е и периода от 30.05.2019 г. до 29.06.2019 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски, като ищецът претендира сумите от 50 лв.
държавна такса в исковото производство, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, което настоящият състав определи
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Въпреки отхвърлянето на предявените
искове по отношение на ответника Д. А., доколкото се касае за погасяването
му в хода на процеса, този ответник дължи направените и претендирани от
ищеца разноски, като по отношение на него дължими са явява сумата от 75
лв. Съдът намира, че с извършените плащания са погасени вземанията за
съдебните разноски по отношение на този ответник. С оглед частичната
основателност на предявените искове по отношение на ответника С. Г. Ф. то
този ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 45.85 лв.,
представляваща дължимите от него разноски в процеса. На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ответникът С. Г. Ф. има право на разноски, като страната
претендира сумата от 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, като с
оглед изхода на спора на страната следва да се присъди сумата от 116.58 лв.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Фирма, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/, срещу Д. Г. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. В. М.,
обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане Д. Г. А. да бъде осъден да
заплати на Фирма 1 следните суми: сумата от 326.45 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № 10628, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.06.2022 г.,
до окончателното изплащане, сумата от 71.40 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 18.05.2022 г., сумата от 23.45 лв.
главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 30.06.2022 г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 5.62 лв., представляваща законна
лихва върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 30.05.2019 г. до 18.05.2022 г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. Г. Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, ет. 1, офис 107, чрез адв. Ц. В., да заплати на Фирма,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление /административен
4
адрес/, по предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 194.55 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/,
аб. № 10628, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 30.06.2022 г., до окончателното изплащане,
сумата от 42.12 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 18.05.2022 г., сумата от 19.84 лв. главница за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба - 30.06.2022 г., до окончателното изплащане, както и
сумата от 4.50 лв., представляваща законна лихва върху главницата за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 30.06.2019 г. до 18.05.2022
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 194.55 лв., до пълния претендиран размер от 326.45 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 30.06.2022 г., до окончателното изплащане, както и за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., иска за лихва за забава за сумата
над уважения размер от 42.12 лв., до пълния претендиран размер от 71.40 лв.,
искът за дялово разпределение за сумата над уважения размер от 19.84 лв., до
пълния претендиран размер от 23.45 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.06.2022 г.,
до окончателното изплащане, както и за периода от 01.04.2019 г. до
31.05.2019 г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 4.50
лв., до пълния претендиран размер от 5.62 лв., както и за периода от
30.05.2019 г. до 29.06.2019 г.
ОСЪЖДА С. Г. Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, ет. 1, офис 107, чрез адв. Ц. В., да заплати на Фирма,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление /административен
адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата в размер на
45.85 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на С. Г. Ф., ЕГН **********,
със съдебен адрес /административен адрес/, ет. 1, офис 107, чрез адв. Ц. В., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 116.58 лв. разноски в исковото и
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5