Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260107
29.06.2023 година, град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав,
в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14700 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 108 ЗС от П.Д.К.
и Г.Т.С. срещу С.В.У. и Н.Т.У..
Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни
обекти в сграда с идентификатор ***, първият на 1/2 ид.ч. от обект .47, а
вторият на целия обект *** и двата ведно със съответно 0.956% ид.ч. и 0.609%
ид.ч. от общите части на сградата. Твърдят, че ответниците владеели СОС с
идентификатор ***, който служел за общо ползване и представлявал обща част.
Предвид горното се иска установяването на правото им на собственост върху 1/2
от 0.956% и 0.609% ид.ч. от обекта и предаване на владението на съответните
ид.ч. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с
които се оспорват претенциите. Възразяват имотът да представлява обща част.
Същият бил закупен през ***. от *** и бил вписан като дълготраен материален
актив, като представлявал канцеларии на кооперацията. Твърдят, че имотът никога
не е представлявал обща част и за него са плащани такси за управление на общите
части. Правят възражение за придобиването на имота по давност. Иска се
отхвърляне на претенцията и присъждането на разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
Производството
е по искове по чл. 108 ЗС, предявени от ищците като собственици на
самостоятелни обекти в сградата, за предаване на владението на самостоятелен
обект в сграда, който се твърди да представлява обща част.
С
определение от *** г. производството по делото е прекратено. Съдебният акт е
отменен от ОС-Пловдив и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съгласно
практиката на ВКС ревандикационният може да
бъде иницииран лично от етажните собственици (всички или част от тях, тъй
като всеки съсобственик може да ревандикира общата вещ от третото лице, което
упражнява фактическата власт без правно основание) или от управителя/председателя на управителния съвет на етажната
собственост, но въз основа на решение на общото събрание за водене на делото. В
този смисъл Решение № 344 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1418/2009 г., II
г. о.; Решение № 606 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 571/2008 г., I г. о.;
Решение № 280 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1718/2013 г., I г. о.
С
представения нотариален акт, договор за покупко-продажба на жилище по ЗТСУ и
удостоверения за наследници, ищците се легитимират като собственици на
самостоятелни обекти в сградата ведно със съответните ид.ч. от общите части.
Ответникът не твърди да притежава други обекти в сградата, извън спорния.
По делото е представена таблица за
ценообразуване *** г. От същата е видно, че ценообразуването е направено общо
за всички входове на сградата, като общите части са разпределени между жилищата
и магазините предвидени в нея. Предвидено е изграждането на нов обект извън
жилищата и магазините за ***, за който е отредена площ от 78.84 кв.м. от
проходи и 118.41 кв.м. от общи помещения. В същия документ е посочено, че квадратурата
от общите помещение е първоначално разпределена като общи части на сградата и е
заплатена от жилищата и магазините, съгласно съотношението. Освен таблицата не
се установява да се пазят други строителни книжа и конкретно архитектурния
проект на сградата, разрешение за строеж или документи за въвеждане в
експлоатация. Установява се съществуването само на една схема на процесната
част от сградата от *** г., която показва разположението на помещенията във
вход ***, вход *** и проходи, като част от тях са оградени в червено с надпис ***,
обособявайки съществуващия в момента самостоятелен обект.
Представен е писмен договор от *** г., с
който *** продава на С.У. имот вписан като дълготраен материал актив под № ***
от *** г., представляващ канцеларии, собственост на кооперацията, находящи се в
жилищен блок №*** с площ от 223.5 кв.м., състоящ се от 9 стаи, антре, тоалетни
и сервизни помещения и 2 бр. тераси. Посочено е, че владението се предава при
подписването на договора.
Наред с горното по делото е представено
писмо от община Пловдив, с което е посочено, че има съставен акт за частна
общинска собственост по отношение на 78.84 кв.м. на ***. Самият документ не е
представен от страните по делото.
По делото е приета СТЕ на в. л. В., в която
се констатира, че блокът представлява смесена сграда с висок монолитен приземен
етаж, с предназначение за обществено обслужване и търговски дейности и жилищни
етажи. Констатира се, че са били предвидени * търговски обекта, чиито площи са
попадали, както под жилищната част на блока, така и извън него. Първоначалното
ценообразуване на сградата било направено през *** г., като в таблицата не бил
включен обект на ***. Данни за такъв имало в таблицата от *** г. (описана
по-горе). Прави се забележка, че наличието на обект, предоставен за нуждите на ***,
недвусмислено говори, че към онзи момент е съществувала някаква документация,
въз основа на която същият обект в влязъл в таблицата на ценообразуването (Съдът
намира, че този извод косвено се подкрепя и от представената схема от **г., на
която същият е означен със своите граници.) До края на *** било завършено
строителството на жилищната част, като първи
етап на строителството. Подблоковото пространство било в незавършен вид и
било оставено като втори етап на
строителството. След направено проучване вещото лице отбелязва, че не му е представена
(нито е налична по делото) проектна документация, по която е реализиран
строежът на жилищния блок, разрешение за строеж и разрешение за въвеждане в
експлоатация. Наред с това вещото лице сочи, че от архива на община Пловдив му
е била предоставена документация във връзка с ползването на част от процесния
обект от трето лице, но същата не е поискана от страните и не е приложена по
делото. Констатирано е, че кота +0.00 на сградата е разположена на 80-90 см.
над нивото на терена, като към момента няма следи от стълбище по средата на
секции * и * за преодоляване на тази денивилация при евентуално изпълнение на
проход. На тази кота в момента в целия блок били осъществени обекти от сферата
на обществено-обслужващата и търговска дейност. В заключение вещото лице сочи,
че няма проектна документация за изясняване на предназначението на помещенията
към датата на построяването на сградата. Заключението е обосновано и следва да
бъде кредитирано.
Тъй като обектът се намира в сграда, която
представлява етажна собственост, за да се отговори на конкретния спор за
собствеността трябва да се изясни чия е била собствеността върху сградата към
момента на изграждането й, съответно към кой момент е възникнала етажната
собственост и към същия момент какво е съставлявало помещението, което сега
представлява спорния обект.
Съгласно чл. 38 ЗС общите части са такива, които по
естеството или предназначението си служат за общо ползване. В чл. 38, ал. 1 ЗС
е посочено, че при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, общо на всички собственици е и всичко, което по
предназначение служи за общо ползване. За общо ползване в сграда в режим на
етажна собственост могат да служат помещения, предназначени за пералня,
сушилня, за съхраняване на детски колички и други помещения, които по
предназначение с оглед предвижданията на инвестиционния проект или по волята на
всички собственици на самостоятелни обекти в сградата следва да бъдат
притежавани и използвани общо при спазване на специалните правила, уреждащи
отношенията между притежателите на самостоятелни обекти по повод тази части от
сградата. (Решение № 233 от 27.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 195/2012 г., II г.
о., ГК)
За да се приеме, че едно
помещение представлява обща част по предназначение е необходимо при
изграждането му за него да е налице подобно предвиждане в инвестиционния проект
или решение на всички притежатели на самостоятелни обекти в сградата.
В настоящия случай не са
налице доказателства за конкретните предвиждания на първоначалния проект, но от
заключението на вещото лице В. и представената таблица за ценообразуване може
да се направи извод, че част от процесния обект в бил предвиден като помещения
за общо ползване. Такива реално никога не са били реализирани, защото по време
на строителството е било направено изменение в първоначалния проект, като част от
сградата и проходите са били обособени за канцеларии (офис) на ***. Точния
момент на това изменение не може да бъде изяснен, поради липсата на каквато и
да било документация за проектирането и изграждането на сградата. От наличната
таблица за ценообразуването може да се заключи, че това е станало към *** г.,
когато вече е бил приключил първият етап от строителството- жилищната част
(договорите на ищците са от **г.), но преди завършването на втория етап- за
обществено обслужване и търговска дейност. По отношение на последния, при
изслушването си вещото лице заявява, че има данни сградата да е била изградена
в груб строеж към този момент, като конструктивно етажът е бил завършен. Този
извод следва и от самия факт на съществуването на жилищната част от сградата,
разположена над приземния етаж и невъзможността тя да бъде изградена без
изграждането на конструкцията отдолу.
Предвид горното по делото може да бъде
направен категоричен извод, че съществуващия в момента самостоятелен обект в
сградата e обособен чрез включване на площи
предвидени за изграждане на помещения за общо ползване, които съгласно
отразяването в таблицата от ***г. са били платени от жилищата и магазините. В
него са включени и части от проход,
съставляващ част от
сграда, осигуряващ достъп между двете страни- северна и южна.
Както общите площи в сградата, така и проходите съгласно данните по делото са представлявали
общи части по предназначение. Сградата е възможно да съществува без тях и липсата
им по никакъв начин не засяга достъпа до входа, стълбите и обектите на етажните
собственици.
От показанията на св. Т.
и К. се установява, че на първия етаж никога не са били реализирани общи
помещения. Към *** г. е била реализирана само жилищната част от сградата, апартаменти,
входове, стълбища и асансьори. Помещения за общо ползване на първия етаж никога
не били изградени от строителя, като на партера съществували само носещи стени
и шайби. Вътрешно нямало разпределено нищо, нямало стени, прозорци и врати, а
живущите никога не били ползвали това пространство. Предвиденият проход също се
явява нереализиран, защото никога не са били изграждани стълби за преодоляване
на съществуващата денивилация от нивото на земята. При това състояние, след продажбата
на апартаменти в сградата, но преди завършването на първия етаж и приключването
на втория етап от строителството, в периода от кравя на *** г. (когато е била
вписана в кооперативния регистър ТПК Пълдин)
до края на *** г. (когато е изготвена новата таблица за цените) е
направена промяна в първоначалните предвиждания на проекта като част от
нереализираните общи площи и проходите са отредени за канцеларии на кооперацията-
офис. С това предназначение след ** г. е бил изграден процеснията самостоятелен
обект. След неговото изграждане, съществува в такъв вид до настоящия момент-
повече от 30 години. Няма данни за противопоставяне на етажни собственици до
подаването на настоящата искова молба. Точно обратното, с поведението си
етажните собственици са изразили съгласие с извършените промени, като са
третирали имота като самостоятелна част от етажната собственост, чрез претенции
за плащане на месечни вноски за поддръжка и управление. Освен това обектът е
деклариран в общината и за него са плащани данъци. Реално претендираните от
ищците помещения за общо ползване никога не са били обособявани, не са
съществували в нито един от двата съседни входове на сграда и никога не са
ползвани от етажните собственици.
При тези данни след построяването на сградата етажните собственици биха придобили право на собственост върху идеални част от
общи помещения само ако те са били изградени според предвижданията на одобрения архитектурен проект, т.
е. като стаи, които са предназначени за ползване като обща част или като складови помещения, които не представляват
самостоятелен обект на право на собственост. В случая обаче се установява, че такива помещения никога не са
съществували, а още преди завършването на строителството е предвиден и изграден самостоятелен обект със стопанско предназначение (офис), в
отклонение от първоначалните
предвиждания на проекта, но съобразно следващо изменение, удостоверено от
представената таблица. В този случай, когато построеното представлява самостоятелен обект на право на
собственост, той принадлежи на собственика на земята на основание чл. 92 ЗС или на притежателя
на правото на строеж, в зависимост от обема, в който е учредено то. В този
смисъл Решение № 60110 от
11.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 156/2021 г., I г. о.; Решение № 316 от 20.05.2013 г. по гр.
д. № 217/2012 г. на II г. о. на ВКС; Решение № 118/16.11.2016 г. по гр. д. №
766/2016 г. на II г. о. на ВКС; Решение № 173 от 20.06.2013 г. по гр.
д. № 1273/2013 г. на I г. о. на ВКС. На така изградения обект никога не е било придавано
предназначение за общо ползване и поради това не представлява обща част на
сградата, нито по естеството си, нито по предназначение, тъй като не служи за задоволяването
на нуждите на етажната собственост.
От изложеното следва, че ищците никога не
са придобили права върху него на посоченото от тях в исковата молба основание,
а именно като помещения за общо ползване представляващи общи части на сградата,
защото такива никога не са били обособявани. Поради изложеното предявените
искове са неоснователни на заявеното основание и следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят направените по делото
разноски. Представени са доказателства за заплащането на адвокатски
възнаграждение в размер на 2000 лева, като ищците са направили възражение за
прекомерност. Според нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в редакция към дата на сключване на
договора) за процесуално представителство по дело с материален интерес до 1000
лева минималното адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 300 лева, като
по искове по чл. 108 ЗС- не по-малко от 600 лева. Предвид конкретната
фактическа и правна сложност на делото, проведените о.с.з., приетите доказателства,
съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размер на 1200
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Т.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу С.В.У.,
ЕГН **********,*** и Н.Т.У., ЕГН **********,
адрес: *** искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.В.У. и Н.Т.У., че П.Д.К. е собственик на
1/2 ид.ч. от 0.956% ид.ч. и че Г.Т.С.
е собственик на 0.609% ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, по кадастралната карата и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № *** на изпълнителния директор на АГКК, изменени със
заповед от *** г. на началник на СГКК, с административен адрес: гр. П., ул. „***“
№ ***, бл. ***, ет. *, намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот ***,
с площ от 223.50 кв.м., при съседи самостоятелни обекти с идентификатори ***, ***,
***, ***, като обща част на сградата,
И за ОСЪЖДАНЕТО на С.В.У. и Н.Т.У. да предадат на П.Д.К. владението
на 1/2 ид.ч. от 0.956% ид.ч. и на Г.Т.С.
владението на 0.609% ид.ч. от описания самостоятелен обект.
ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН **********, а
адрес: *** и Г.Т.С., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплатят на С.В.У.,
ЕГН **********,*** и Н.Т.У., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 1200.00 лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/ /Тоско Ангелов/
Вярно
с оригинала.
М.К.