№ 573
гр. Пазарджик , 04.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101088 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът П. ВЛ. Л. редовно призован се явява лично и с пълномощника
си адв.Р.П. П. надлежно упълномощена да го представлява.
Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение Пазарджик АД
редовно призован се представлява от пълномощника адв.П.Г. надлежно
упълномощена.
Явява се вещото лице Д. Люб. Б. редовно призован.
Адв. П. - Няма пречка да се даде ход на делото.
Адв. Г. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът на осн.чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от
фактическа страна.
АДВ.П. – Поддържам изцяло исковата молба. Нямам възражение към
проекта на доклад. Относно постъпилия отговор, оспорвам отговора като
неоснователен и считам,че абсолютно неотносими се явяват изложените в
1
отговора на исковата молба съображения свързани с разпоредбата на чл.82 от
ЗЗД. Спорът е трудов. Предмет на търсената искова защита са трудови права,
чиято нормативна регламентация се съдържат само и единствено в КТ. В тази
връзка считам, че представеното с отговора на исковата молба писмено док-во
- споразумение от 29.12.2020 г. е недействително като съображенията ми за
това са следните : същото противоречи на чл.8 ал.4 от КТ, съгласно който
отказа от трудови права е недействителен .В случая безспорно е, че правото
на възнаграждение и правото на обезщетение произтичащи от трудово
правоотношение представляват трудови права и отказът от тях е
недействителен. А освен това споразумението се явява и нищожно, поради
липсата на основание, кауза за сключването му.
Адв.Г.- Оспорвам исковата молба. Поддържам писмения отговор.
Поддържам възражението,че исковете са неоснователни и недоказани по
размер. Поддържам, че са касае за допълнително възнаграждение, което се
изплаща по определени критерии, което няма характер на постоянно такова.
По отношение на споразумение считам, че следва да бъде ценено като
извънсъдебно признание на фактите направено от ищеца досежно
заплатеното му допълнително възнаграждение извън това което е по трудовия
договор представен с исковата молба Нямам възражение към проекта на
доклад.
Съдът с оглед становището на страните по проекта на доклад
О П Р Е ДЕ ЛИ :
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения проект на доклад обективиран с
Определение № 842/10.05.2021 г.
Съдът докладва постъпилото по делото в срока по чл.199 от ГПК
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНО-
СЧЕТОВОДНАТА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ :
Д. Люб. Б. – 61 г, българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство и служебни отношения със страните.
2
Предупреден за нак.отг. по чл.291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Б. – Представил съм заключение, което поддържам.
Отговор по точка 3 мога да дам в днешното съдебно заседание : Сумата,
която е преведена на МБАЛ Пазарджик АД от РЗОК Пазарджик през
процесния период по тези клинични пътеки упоменати във въпроса е в размер
на 1 112352 лв., съответно 10% от същите е сума в размер на 112593.40 лв.
Има малко разминаване в сумата, защото през месец май 2020 г. сумата ,
която е отчислена от получената от РЗОК е била не в размер от 10%, а в
размер на 12% за допълнително възнаграждение. Сумата от 112593.40 лв. е
раздадена на двамата колеги на ищеца, ако същата сума се раздели на три ще
се получи сума, която всеки би получил при този вариант в размер на
37531,13 лв.
Това е брутно трудово възнаграждение. Не бих могъл в момента да
изчисля, какъв би бил нетния размер на възнаграждението.
При определяне на обезщетенията по т.4,5,6 от заключението съм
посочил,че съгласно чл.14 т.2 от Вътрешните правила за организация на РЗ в
МБАЛ Пазарджик АД са определени кои допълнителни трудови
възнаграждения са с постоянен характер и кои с временен. Още повече, че
това допълнително материално стимулиране е в зависимост от постигнатите
резултати, които трябва да се положителни за медицинското заведение, за да
бъдат заплатени на лицата, които извършват тези дейности по клиничните
пътеки.
Адв.П. - На осн.чл.200 от ГПК и по реда на чл.200 ал.3 от ГПК
оспорвам заключението на вещото лице като считам същото като
необосновано и неправилно. Съображенията за това са следните : В решение
№ 142 от 05.06.2014 г. ВКС трето гражданско отделение по гр.д.6067/13
решава, че сумите за възнаграждение по клинични пътеки се включват в
брутното трудово възнаграждение на основание чл. 17 ал.1 т.2 от НСОРЗ като
възнаграждение над основната заплата по системата за заплащане на труда
според изработеното.В същия смисъл е и решение на ВКС 3 гражданско
отделение № 174/01.06.12 г. по гр.д. 1250/10 г. В същия смисъл е решение на
ВКС 4 гражданско отделение, а именно № 389/18.06.10 г. по гр.д.538/10 г. Т.е.
твърдя, че неправилно са изчислени размерите на обезщетенията по т.4,5,6 от
3
заключението на вещото лице. В случая се явява без значение чл.14 от
вътрешния нормативен акт на ответника дали се касае за допълнително
възнаграждение с постоянен или временен характер,защото това не е елемент
от чл.17 ал.1 т.3, а е елемент от БТВ по чл.17 ал.1 т.2 и във връзка с
оспорването правя искане по чл.201 от ГПК.
Адв.Г. -Нямам въпроси към заключението. Ще взема становище по
възражението. Искам да уточня, че заключението е правилно и обосновано и
аз също съм приготвила две решения. Касае се за правни знания и се вменява,
че вещото лице неправилно е преценило дали допълнителното трудово
възнаграждение следва да се включи при определяне на обезщетението.В тази
връзка в решение № 100/08.07.20 г по гр.д.45064/19 на 4-то гражданско
отделение е изрично посочено кои елементи от допълнително трудово
възнаграждение са с постоянен характер, а именно тези по чл.11 от НСОРЗ,
както и по чл.12 от същата Наредба и те са задължителни за изплащане
съгласно чл.6 ал.1 т.1 от същата наредба, а досежно допълнително
възнаграждение по чл.17, т.е. такива за постигнат резултат, които нямат
постоянен характер. В тази насока е и решение № 176/10.01.2019 по
гр.д.3658/17 на ВКС трето гражданско отделение. В тази насока
допълнително възнаграждение по клинични пътеки дали се касае като
елемент от брутното трудово възнаграждение на ищеца или е с временен
характер считам, че е налице един правен спор и вещото лице не може да
вземе становище. Експертизата е правилна и обоснована и следва да се
приеме .Ако ищцовата страна счита, че е налице непълно произнасяне да
постави задача на вещото лице, която да почива на предположение - ако съда
приеме, че е налице възнаграждение с постоянен характер считам, че може да
се постави допълнителна задача на вещото лице. Нямам въпроси.Да се приеме
заключението.
РЕПЛИКА АДВ П. -Не се касае за правен спор. Не става въпрос за това
дали това допълнително възнаграждение има постоянен или временен
характер, а се касае за друг елемент от брутното трудово възнаграждение.
Точка 2-ра на чл.17 не коментира дали има постоянен или временен характер,
съвсем друг вид от допълнително брутно трудово възнаграждение. Правя
искане на осн.чл.201 от ГПК за назначаване на повторно заключение, което да
се изготви от друго вещо лице, тъй като заключението на вещото лице Б.
4
считам за неоснователно и пораждащо съмнение за неговата правилност.
Искам вещото лице да отговори на въпроси 4,5,6 и по т.3 да направи
собствени изчисления вещото лице.
Коригирам искането си.Моля вещото лице да отговори на поставените
въпроси четири, пет и шест като определи размера на обезщетенията
приемайки, че допълнителното възнаграждение по клинични пътеки е
елемент от брутното трудово възнаграждение посочен в чл.17 ал.1 т.2 от
НСОРЗ.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде прието заключението на вещото
лице Б. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, поради което
О П РЕ ДЕ ЛИ :
ПРИЕМА заключението на вещото лице Д.Б. по съдебно-счетоводната
експертиза.
На вещото лице Д.Б. да се изплати възнаграждение в размер на 200лв.,
съгласно представената справка – декларация, която сума да се изплати от
бюджета на съда,
Съдът счита че следва да бъдат поставени допълнителни задачи на
вещото лице което да даде отговор на въпроси четвърти, пети и шести от
основното заключение, ако се приеме, че допълнително трудово
възнаграждение по посочените клинични пътеки е елемент от брутното
трудово възнаграждение съгласно чл.17 ал.1 т.2 от НСОРЗ за процесния
период, поради което
ОП Р Е Д Е ЛИ :
ДОПУСКА изслушване на допълнително заключение по съдебно-
счетоводна експертиза, което да отговори на въпроси 4, 5 и 6 от основното
заключение, ако се приеме, че допълнителното трудово възнаграждение по
посочените клинични пътеки е елемент от брутното трудово възнаграждение
съгласно чл.17 ал.1 т.2 от НСОРЗ за процесния период.
Заключението да се изготви от вещото лице Д.Б..
СТРАНИТЕ /поотделно / - Нямаме други доказателствени искания.
5
ЗА ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА СЪДЪТ
О П РЕ ДЕ ЛИ :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 25.06.2021 г. от 11:30 ч., за която
дата и час страните и вещото лице уведомени от днес
Протоколът, написан и приключен в 11:04 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6