№ 117
Гр. Силистра, 11 декември 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на
единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д № 184 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по жалба от П.Г.А. с ЕГН – ********** и Р.Т.А.
с ЕГН – **********,***, против Заповед № ДК-02-СС-1/ 28. 06. 2019 г., издаден
от Началника на РДНСК-Силистра, за премахване на незаконен строеж,
представляващ пристройка към жилищен блок
„***
– за обособяване и приобщаване на тераса на първия етаж към апартамент № 2 с
идентификатор 66425. 501. 8727. 4. 2, находящ се в поземлен имот с
идентификатор № 66425. 501. 8727 по КККР на гр. Силистра, ул. ***
Жалбоподателите,
действащи чрез адв. Х. ***, излагат
доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорваната заповед.
Считат, че тя е издадена въз основа на неизяснени обстоятелства и недоказани факти. Считат, че
непосочването на конкретни разпоредби, в разрез на които е изградена
пристройката, опровергават извода на административния орган, че същата е
нетърпима. Считат, че становищата на главния архитект на Община Силистра, че пристройката
не попада в хипотезите на § 16, ал. 2 от ПР на ЗИД на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ имат само декларативен характер. Молят за отмяна на заповедта
и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответният
административен орган – началника на РДНСК – Силистра, представляван от
юрисконсулта Цв. С., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че
липсват предпоставки процесната пристройка да бъде квалифицирана като търпима.
Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена от легитимирани лица пред надлежен съд, в предвидения от закона
срок, при наличие на правен интерес от оспорването, поради което производството
е допустимо. Въз основа на доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По
делото няма спор, че жалбоподателите са придобили правото на собственост върху
апартамент № *
в етажна собственост „***,
находяща се в гр. Силистра, ул. ***. Това е станало по силата на договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на НДИ, сключен на 05. 12. 1990 г. (л. 44).
По
повод подаден сигнал от група граждани длъжностни лица от Регионален отдел
„Национален строителен контрол“ (РОНСК) – Силистра извършват проверка на място,
при която установяват, че откъм южната фасада на жилищен блок „***4 е извършено пристрояване към апартаменти № * и № * на първия етаж и № * и № * на втория етаж, с цел уширяване и
изграждане на тераси към апартаментите. В частност за апартамент № *, собственост на жалбоподателите, е
установено, че терасата е с размери 2.00 м / 5.60 м и приблизителна височина
2.40 м, изградена от стоманобетонови колони и ограждащи тухлени зидове, като
терасата е затворена и остъклена. Участвалите в проверката длъжностни лица
съставят Констативен протокол № 183 / 17. 10. 2018 г. (л. 35-40), в който
отразяват установените факти. В протокола е отразено, че собствениците на
посочените жилища не са представили строителни книжа за пристрояването на
терасите. Представили са декларации, че строителството е извършено през 1994 г.
В протокола е отразено, че преди проверката е изискана информация от Община
Силистра относно допълнителните строителни дейности в жилищни блокове „***, в това число и относно
пристрояването на терасите, от която е станало ясно, че в архива на общината
няма подадени заявления за одобряване на проекти и издаване на разрешения за
строеж.
На
основание констативния протокол, липсата на строителни книжа и документи, доказващи
законността на извършеното строителство, както и предвид изисканото становище
от главния архитект при Община Силистра, е съставен Констативен акт №СС-456-5 /
19. 12. 2018 г.
В
Констативния акт са отразени резултатите от проверката и по-конкретно наличието
на строеж – пристройка към жилищен блок „*** за обособяване и приобщаване на
тераси на първи етаж към апартаменти № * и № * и на втори етаж към апартамент № *, находящ се в поземлен имот с
идентификатор № 66425. 501. 8727 по КККР на гр. Силистра, ул. ***. Отчетено е, че собственик на
поземления имот с идентификатор № 66425. 501. 8727 по КККР на гр. Силистра е
Община Силистра, а собствениците на апартаменти с №№ 1,2 и 4 са съответно
извършителите на строителството, в това число и жалбоподателите П.А. и Р.А., в
качеството им на собственици на апартамент № *2. Посочено е, че строежът е извършен
през 1994 г. и е определен като трета категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 3, т. 2 от Наредба № 1
за номенклатурата на видовете строежи от 2003 година на МРРБ. Отчетено е, че
строителството е извършено без строителни книжа – инвестиционни проекти и
разрешения за строеж и в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Коментираният
Констативен акт е съставен в отсъствието на жалбоподателите.
Връчен им е лично на 30. 01. 2019 г., както е видно от приложената разписка на
л. 22 от делото. В акта се съдържат указания, че същият съставлява основание за
започване на административно производство за издаване на заповед за премахване
на незаконен строеж и за правото на подаване на възражение в 7- дневен срок от
връчването.
С
Констативен протокол от 08. 02. 2019 г. (л. 32) е установено, че
жалбоподателите не са подали възражение в определения срок.
Със
Заповед № ДК-02-СС-1/ 28. 06. 2019 г. началникът на РДНСК-Силистра нарежда премахване на незаконен строеж, представляващ
пристройка към жилищен блок „*** за обособяване и приобщаване на
тераси на първи етаж към апартаменти № * и № * и на втори етаж към апартамент № *, находящ се в поземлен имот с
идентификатор № 66425. 501. 8727 по КККР на гр. Силистра, ул. ***.
Решаващият орган е обосновал акта си с установените обстоятелства по
Констативен акт №СС-456-5 / 19. 12. 2018 г. Въз основа на фактите, че строежът
е трета категория и е изграден през 1994 г. без необходимите строителни книжа,
както и въз основа на изисканото становище от Главния архитект на Община
Силистра, органът е приел, че строежът не попада в хипотезата на чл. 127 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ, тъй като не е бил допустим по правилата и нормите, действали по
време на извършването му, както и по сега действащите разпоредби. Въз основа на
това е прието за безспорно установено наличието на незаконен строеж по смисъла
на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, извършен без одобрен инвестиционен
проект и без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ, поради което е разпоредено
премахването му.
По
делото е прието като доказателство заключение на съдебно-техническа експертиза,
което потвърждава констатациите в заповедта за наличието на строежа,
представляващ пристройка, изпълнена върху водоплътния тротоар и непосредствено
залепена до южната фасада на жилищен блок „***“ № в гр. Силистра. Вещото лице е дало
заключение, че описанието на обекта в заповедта съвпада с констатираното при
огледа като точни размери, квадратура и височина, като е налице леко
разминаване с точното ситуационно разположение спрямо фронта на жилищния блок.
Посочило е, че строежът е трета категория съгласно чл. 137, ал. 4 от ЗУТ и чл. 13, ал. 1 от Наредбата № 1 от
30 юли 2003 година за номенклатурата на видовете строежи; констатирало е, че
процесният обект е част от обща пристройка, самостоятелно обособен за
приобщаване и ползване към апартамент № *, като пристройката не е била включена
в първоначалния инвестиционен проект и издаденото строително разрешение за
жилищната сграда, тъй като откъм южният ѝ фронт е предвиден калкан за
долепяне с жилищен блок „***
и тераси, излизащи пред фасадната линия, не са проектирани, за да не се получи
засенчване към „***.
Съгласно експертизата процесната пристройка не е допустим строеж по правилата и
нормативните актове, действали както към годината на твърдяното строителство –
1994 година, така и понастоящем. Посочено е, че спрямо посочената дата на
изграждане, попадаща в периода 8 април
1987 г. - 30 юни 1998 г., преценката за допустимост на строежа следва да се
извърши съгласно § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, съгласно който за допустимостта на строежа са
необходими две условия: 1. да са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон;
2. да са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31
декември 1998 г. Вещото лице е
коментирало, че пристройката не е била допустима към момента на изграждането,
не е предвидена и по сега действащия регулационен и застроителен план и освен
това засенчва апартамента от запад на първия етаж. Акцентирало е също, че
собствениците не са я декларирали.
Допълнително
от страна на административния орган е представено и становище от Главния
архитект на Община Силистра във връзка с § 16, ал. 1 и 2 от ПР на ЗИД на ЗУТ
(л. 102), според което пристройката не е допустим строеж по нормативните
разпоредби, действали по време на изграждането ѝ и по сега действащите
нормативи, поради което не е търпим строеж и не може да бъде издадено
удостоверение за търпимост.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и преценявайки предявените в
жалбата оплаквания, съдът прави следните изводи:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 225, ал.1 от ЗУТ – Началникът на РДНСК-Силистра въз
основа на изрично делегирани правомощия със Заповед № РД – 13-171 / 13. 06.
2019 г. на Началника на ДНСК (л. 61-65). Заповедта е издадена в изискуемата от
закона форма, като в нея са изложени фактическите и правни основания за
постановяването ѝ.
Безспорно,
изградената пристройка, непосредствено залепена до южната фасада на жилищен
блок „***
в гр. Силистра представлява строеж по смисъла на специалния закон - т. 38 на §
5 от ДП ЗУТ, за който нормата на чл. 148 ЗУТ предвижда възможност за изпълнение
само при издадено разрешение. Събраните по делото доказателства категорично
налагат извод за осъществяването на строежа без наличие на издадено разрешение
за строеж и другите, предвидени в нормативни актове книжа. В тази насока на
жалбоподателите бяха дадени конкретни указания с разпореждане № 572 / 30. 08.
2019 г., постановено по делото, относно обстоятелствата, които следва да
докажат – да опровергаят отрицателния факт, че за строежа няма издадено
строително разрешение и изготвен инвестиционен проект, или в условията на
евентуалност – да докажат, че строежът е търпим. Въпреки дадените указания,
съответни действия във връзка с доказването на посочените обстоятелства не бяха
предприети. В тази връзка и предвид заключението на вещото лице по назначената
по делото експертиза следва да се приеме, че търпимост на строежа съгласно §
16, ал. 2 ПР на ЗУТ не се установява. За прецизност следва да се допълни, че в
случая настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателите, че преценката
на търпимостта на строежа следва да се извърши съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ, тъй като посочената норма „поглъща“ § 16. В случая нормата на §
127, ал. 1 не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а
само тези, които не се обхващат от ал. 1, 2 и 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Това е
така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ (ДВ,
бр. 82/2012), т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по
ал. 1, ал. 2 и ал. 3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост
на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите,
изградени през нов четвърти период (в този смисъл Решение № 16104 от 27.11.2019
г. на ВАС по адм. д. № 2836/2019 г., II о., Решение № 9323 от 13.07.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2310/2017 г., Решение № 6832 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 13408/2016 г., II о. и много други). Следователно процесният незаконен
строеж следва да бъде разглеждан според времевия период на изграждането му по
съответната хипотеза и с оглед визираните различни изисквания – по ал. 2 на §
16 от ПР на ЗУТ, които, както се коментира по-горе, не са налице. Освен това
оспорваната заповед не е съществено опорочена поради неизследване от страна на
органа на търпимостта на строежа съгласно § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ и излагането
на мотиви съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Въпросът относно
търпимостта е дължим обект на изследване в съдебната фаза на производството
като част от проверката за законосъобразността на заповедта за премахване на
строежа и при условие, че нито е установена законност на строежа, нито
търпимост, то заповедта се явява законосъобразна (в подобен смисъл Решение №
8431 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9315/2018 г., II о.).
По
делото няма спор, че пристройката съществува понастоящем и е изградена през
1994 година. Безспорното качество на жалбоподателите като собственици на
апартамент № 2, към който е изградена една от терасите, включени в пристройката
към южната фасада на жилищния блок, ги определя и като възложители на строежа
по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, на които
съгласно чл. 148, ал. 4 от ЗУТ
следва да бъде издадено и разрешението за строеж по чл. 148, ал.1 от ЗУТ. За собствениците, като възложители
тежи и задължението по чл. 148, ал.1 ЗУТ да предприемат осъществяване на
строежа само при наличие на издадено съответно разрешение от главния архитект.
Неизпълнението на това задължение - реализирането на строеж без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, е квалифицирано от нормата на чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ като незаконен строеж, който подлежи
на премахване.
При
изложените съображения оспорената заповед се явява постановена при правилно
приложение на материалния закон, поради което жалбата е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Съобразно
изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8
от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски в размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение
следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, респ. по
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението по административни дела за една инстанция е от 100 до 200
лева, като в случая такова следва да бъде присъдено в размер на 100 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.Г.А. с ЕГН – ********** и Р.Т.А. с ЕГН – **********,***, против
Заповед № ДК-02-СС-1/ 28. 06. 2019 г., издаден от Началника на РДНСК-Силистра,
за премахване на незаконен строеж, представляващ пристройка към жилищен
блок „***– за обособяване и приобщаване на
тераса на първия етаж към апартамент № * с идентификатор 66425. 501. 8727. 4.
2, находящ се в поземлен имот с идентификатор № 66425. 501. 8727 по КККР на гр.
Силистра, ул. ***.
ОСЪЖДА на П.Г.А. с ЕГН – ********** и Р.Т.А. с ЕГН – **********,***,
да заплатят солидарно на Регионална дирекция за Национален строителен контрол
-Силистра разноски по делото в размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: