№ 107
гр. Търговище, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530101372 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.74,ал.4 вр.
чл.70,ал.5 от КТ и чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ.
Ищецът К. М. К. от гр.П. твърди в исковата молба, че постъпил на работа в ответното
дружество „ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********, гр.Търговище,
представлявано от Б. Д. и Д. Г.-прокуристи,по силата на трудов договор № 5755/03.12.2021г.
считано от 06.12.2021г. на длъжност „*****“ с месечно трудово възнаграждение в размер на
2450лв., като трудовия договор бил сключен за неопределено време с клауза за изпитване за
шест месеца в полза на работодателя по см. на чл. 70 от КТ.Излага, че на 31.01.2022г.
поради преструктуриране на предприятието, му било предложено преназначаване на същата
длъжност, а на 26.05.2022г. между страните било подписано Допълнително споразумение №
1, по силата на което ищецът бил преназначен от длъжността „*****“ на длъжност „******“
с месечно трудово възнаграждение от 2230лв., като в т.6 от посоченото допълнително
споразумение бил уговорен нов изпитателен срок за шест месеца в полза на
работодателя.Посочва, че в периода от 06.12.2021г. до 06.06.2022г. е ползвал отпуск по
болест в размер на 3 дни, при което счита, че шестмесечния срок, в който работодателят би
могъл да прекрати едностранно трудовия договор е изтекъл на 09.06.2022г. Сочи още, че на
0107.2022г. трудовото му възнаграждение е актуализирано на 2605лв. месечно. Излага, че на
08.09.2022г. сутринта му бил издаден болничен лист, за което своевременно уведомил по
електронна поща ръководството на дружеството, а следобед на същия ден му била връчена
Заповед № 3333/08.09.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл
71,ал.1 от КТ.При така описаните факти, ищецът счита на първо място, че уговорения
повторно срок за изпитване в допълнителното споразумение съставлява нарушение на
закона, поради което посочената клауза в същото се явява нищожна и иска съдът да
1
прогласи тази нищожност.Обосновава претенцията си и с обстоятелството, че между двете
длъжности- „*****“ и „******“ не са налице такива съществени различия, които да
обуславят правото на работодателя да въвежда „верижно“ клаузи за изпитване по същия
договор, доколкото ищецът счита, че от длъжностните характеристики на двете посочени
длъжности е видно, че втората длъжност съдържа задълженията по първата, но в по-
ограничен обем и не се касае до различни такива по см. на закона. Твърди още, че доколкото
при връчването на уволнителната заповед е бил в отпуск поради временна
неработоспособност, то прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно и на това
основание.С оглед на твърденията за нищожност на клаузата за изпитване, ищецът приема,
че и на това основание прекратяването на трудовия му договор е извършено
незаконосъобразно, поради което иска отмяна на заповедта за уволнението му,
възстановяване на предишната длъжност „******“ и заплащане на обезщетение за
оставането му без работа за шест месеца в размер на по 2605лв. месечно, претендира
законната лихва от датата на исковата молба-09.09.2022г. до изплащане на задължението;
претендира разноски. В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове и пледира
за уважаването им изцяло.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника(и
допълнителен такъв) чрез процесуалния му представител и съдебен адресат адв.М. И.-САК,
в който предявените искове се оспорват изцяло, като неоснователни.Не се оспорват
изложените в исковата молба обстоятелства относно наличие на сключен трудов договор
между страните, както и на посоченото Допълнително споразумение към него от
26.05.2022г., но се оспорват изцяло доводите на ищеца относно незаконосъобразността на
т.6 от споразумението относно повторното уговаряне на изпитателен срок.Излага се, че
между двете длъжности-„*****” и ”******” съществуват множество разлики, а именно-
двете длъжности са в различни отдели в организационната структура на дружеството, както
и с различна длъжностна характеристика, с различни трудови задължения, а и са с различен
шифър по НКПД, като се излагат подробни съображения, като се сочи, че основните доводи
на ищеца за сходство между двете длъжности, изразяващи се в познаване и прилагане на
Системата за управление на качеството, Системата за управление на околната среда и
Системата за безопасни и здравословни условия на труд са част от длъжностните
характеристики на всеки един от служителите на ответното дружество, без оглед на
конкретно заеманата позиция; съпоставяйки приложената длъжностна характеристика и на
служители на длъжност „водач електрокар“ с посочените две, заемани от ищеца, ответникът
счита, че това сходство не обуславя еднаквост на позициите, заемани от ищеца, вкл. и
поради разлика и в групите, в които същите са отразени по НКПД. Оспорва и
приложимостта на разпоредбата на чл. 333 от КТ доколкото при трудови договори със срок
на изпитване, защитата по този текст от закона не е предвидена.С оглед на изложените
подробни съображения ответникът счита, че предявеният иск по чл. 74,ал.4 от КТ е
неоснователен, а прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно
извършено и в обсега на правото на работодателя по чл. 71,ал.1 от КТ поради което моли за
отхвърлянето на всички предявени искове по чл. 74,ал.4 от КТ и по чл. 344,ал.1,т.1-3 от КТ,
2
претендира разноски.В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния
представител на ответника адв. М. И.-САК, която пледира за отхвърлянето на исковете,
претендира разноски.По искане на същата съдът е определил едноседмичен срок за
депозиране на писмени бележки, изтекъл на 16.02.2023г., поради което представените
такива на 17.02.2023г. не следва да се вземат предвид от съда.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено
следното:
Видно от представения по делото трудов договор № 5755/03.12.2021г., сключен
между страните, ищецът е започнал работа по трудово правоотношение считано от
06.12.2021г. на длъжност „*****“ –чл.2, с шифър по НКПД 2144 6041-чл.3, с месечно
трудовото възнаграждение в размер на 2450лв.-чл.4, като трудовият договор е сключен за
неопределено време-чл.6,т.“а“, а в т. „f“ е уговорен шестмесечен пробен срок в полза на
работодателя, като преди изтичането му работодателят има право по всяко време да
прекрати трудовия договор без предварително да уведоми служителя.Договорът е подписан
от страните и е отразено, че ищецът е започнал работа на 06.12.2021г.От писмо на
работодателя от 31.01.2022г. до ищеца се установява, че поради преструктуриране на
Глобална функция Производство, на ищеца е предложено преназначаване на длъжност
„*****“ в отдел „Поддръжка и ремонт“, което предложение е прието от ищеца, който
писмено е заявил съгласието си, като със заявление от 15.04.2022г. е поискал
преназначаването.От Допълнително споразумение от 26.05.2022г. към трудов договор №
5755/03.12.2021г., двустранно подписано от страните се установява, че ищецът е
преназначен на длъжност „******“с шифър по НКПД 2149 6040-чл.2, в отдел „Инженеринг
на качеството“-чл.3, с месечно трудово възнаграждение в размер на 2230лв.-чл.4, а в чл.6 от
същото е уговорен нов шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, като е
посочено, че това допълнително споразумение е неразделна част от трудовия договор.По
делото е приложено и на хартиен носител уведомлението на ищеца до работодателя
относно ползването на отпуск поради временна неработоспособност с прикачен болничен
лист, както и документ за изплатено трудово възнаграждение на ищеца за м.август 2022г. в
размер на 2605лв. От Заповед № 3333/08.09.2022г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на осн. чл. 71,ал.1 от КТ се установява, че трудовия договор на ищеца е
прекратен едностранно от ответника в срока за изпитване, като получаването на заповедта
от ищеца е удостоверено с подписа му, положен в 16,10ч. на 08.09.2022г. Ответникът е
приложил по делото обемна документация, включваща Наръчник за интегрираната система
за управление в дружеството, включваща системи за управление на качество, околна среда,
здраве и безопасност при работа, както и длъжностни характеристики за длъжността
„*****“, „******“ и „водач електрокар“, както и инструкциите, относими към първите две
длъжности и Правилник за вътрешния трудов ред.От съдържанието на длъжностната
характеристика за длъжността „*****“ с шифър по НКПД 2144 6041 е видно, че длъжността
е включена в Дирекция „Инженерни услуги“, Отдел „Поддръжка и ремонт“ в дружеството.В
т.5 от същата „Основни функции“ е посочено, че служителят координира работещите и сам
3
участва активно при изграждането, приложението и непрекъснатото усъвършенстване на
Системата за управление на качеството, Системата за управление на околната среда и
Системата за безопасност и здраве;осигурява поддръжката и ремонта на всички машини и
съоръжения на територията на завода, производството и монтажа на нови машини и
съоръжения с изискваното качество и срок в съответствие с изискванията за качествен
контрол, като по-нататък са изброени и конкретните му задължения във връзка с
поддръжката и ремонта на машините и съоръженията в завода, а в т.7,18 е посочено, че
служителят координира работещите и сам участва активно при изграждането, приложението
и непрекъснатото усъвършенстване на ефикасността на Системата за управление на
качеството, Системата за управление на околната среда и Системата за безопасност и
здраве; в т.9 като негов пряк ръководител е посочен Ръководител отдел „Поддръжка и
ремонт“, посочен е и персонал на негово подчинение; в т.10.1 е посочено необходимото
образование за длъжността-висши техническо образование. Видно от съдържанието на
длъжностната характеристика за длъжността „******“ с шифър по НКПД 2149 6040 в т.5
„Основни функции“ е посочено, че служителят „участва активно в приложението на
Системата за управление на качеството; отговорен е за изпълнението на задачите си в
съответствие с процедурите и инструкциите на Системата за управление(Системата за
управление на качеството, Системата за управление на околната среда и Системата за
безопасни и здравословни условия на труд), посочено като отговорност и в т.6, а по-натам са
изброени конкретни задачи, които следва да изпълнява във връзка с контрола на качеството
на изделията, като пряк ръководител е началник отдел Технически и качествен контрол с
изискуемо висше образование.От представената за сравнение длъжностна характеристика за
длъжността „водач електрокар“, в т. 5 е посочено, че служителят „участва активно в
приложението на Системата за управление на качеството; отговорен е за изпълнението на
задачите си в съответствие с процедурите и инструкциите на Системата за
управление(Системата за управление на качеството, Системата за управление на околната
среда и Системата за безопасни и здравословни условия на труд)“, а след това са изброени и
конкретните му задачи.При извършеното сравнение между трите длъжностни
характеристики се установява, че докато инженерът по качество и водачът на електрокар са
длъжни да участват активно само в приложението на системата за управление в
дружеството, то инженерът поддръжка сам участва активно при изграждането,
приложението и непрекъснатото усъвършенстване на Системата за управление на
качеството, Системата за управление на околната среда и Системата за безопасност и здраве
и не само като основна функция, но и като конкретни задължения, видно от т.7.18 от
неговата длъжностна характеристика, установяващо не само сходство в двете длъжности,
заемани от ищеца, но и йерархически длъжността на ***** е по-високо от тази на
******.Това е видно и от обстоятелството, че на първоначалната длъжност ищецът е имал и
задължения да включва в обучителните програми служители от всички нива с цел
усъвършенстване на процесите и качеството-т.7.13, както и да изготвя графици за отпуски
на персонала, да води регистри, за се занимава с обучението на персонала и пр., което
отново сочи, че на първата си длъжност ищецът е имал и повече ръководни функции в
4
сравнение с новата длъжност, вкл. по отношение на качеството, а освен това, и двете
длъжности са в сектор Производство на дружеството.Освен това и двете длъжности са
отразени в НКПД съотв. с шифър 2144 6041 за ***** и с шифър 2149 6040 за ******. От
тези шифри е видно, че и двете длъжности са в един клас-2, подклас-21 и група-214, като
разликата е единствено в единичната група, която се отразява с четирицифрен код, като
йерархически инженерът качество е на по-ниско ниво от инженерът поддръжка, видно и от
цифровото им отразяване, сочещо мястото на всяка от тези длъжности в НКПД.
Ищецът е представил в съдебно заседание копие на трудовата си книжка, от която се
установява, че след прекратяване на процесния трудов договор, същият не е започнал работа
по друго трудово правоотношение-л.39, а от представената Справка за актуално състояние
на трудовите му договори към 08.02.2023г., изд. от ТД НАП Търговище-л.41 и
регистрационна карта ДБТ П.-л.42 се установява, че нов трудов договор, сключен от ищеца
след прекратяване на процесния такъв, не е регистриран, поради което следва да се приеме
за установено, че след прекратяване на трудовия договор ищецът не е започнал работа по
друго трудово правоотношение до датата на съдебното заседание на 09.02.2023г.По делото
са ангажирани и гласни доказателства, като св. Г. М. Х.-**** „Качество и околна среда“ в
ответното дружество твърди, че в завода са внедрени и трите системи-за управление на
качеството, околна среда и здраве и безопасност, като всички служители са длъжни да се
съобразяват с инструкциите и процедурите в тези системи, но в отдел „Качество“
инженерите се занимават с поддръжка на системата за качество, докато инженерите по
поддръжка са в друг отдел към дирекция „Техническа“ на завода и се занимават с
техническата поддръжка на машините.Сочи, че докато за инженерите по поддръжка е
необходимо да имат технически познания, то за инженерите по качество не е нужно да
разбират от машини, тъй като те се грижат за качеството на изделията.Св.Е. С. Ф., работещ
на длъжност „*****“ в ответното дружество твърди, че задълженията му са по поддръжка на
техническата изправност на производствените линии, поддръжката и ремонта на машините,
докато инженерите по качество се занимават с контрол на качеството на продукцията и
съответната документация.Съдът, преценявайки свидетелските показания като дадени от
лица, работещи в ответното дружество, приема, че следва да ги кредитира частично,
доколкото същите дават информация само за част от задълженията на всяка от двете
длъжности, видно от коментираните по-горе две длъжностни характеристики, а показанията
на св.Х. противоречат и на писмените доказателства, тъй като видно от длъжностната
характеристика на „*****“, същият не само следва да се съобразява с процедурите и
инструкциите в системите за управление, но и да участва при изграждането и
усъвършенстването им, сочещо на друго ниво на познаване на тези системи. От
заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
безпристрастно и пълно се установява, че за шест месеца от 08.09.2022г. до 08.03.2023г.
обезщетението за оставане без работа на ищеца е в размер на 15 630лв. брутно, а за периода
от 08.09.2022г. до 09.02.2023г.-датата на съдебното заседание, обезщетението е в брутен
размер от 13 415,75лв.
5
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:Предявени са искове за прогласяване нищожността на клаузата по чл.6 от
Допълнително споразумение от 26.05.2022г. към трудов договор № 5755/03.12.2021г.,
сключен между страните, с което е уговорен нов срок за изпитване в полза на работодателя с
пр. осн. чл. чл.74,ал.4 вр. чл.70,ал.5 от КТ и искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от
КТ.
Не е спорно между страните по делото, а се установява и от събраните доказателства
както възникването на трудово правоотношение между страните по силата на трудов
договор № 5755/03.12.2021г., както изменението в длъжността на ищеца с Допълнителното
споразумение от 25.05.2022г., както и прекратяването на трудовото правоотношение със
заповед № № 3333/08.09.2022г. на работодателя. Спорът е за това дали е валидна клаузата за
изпитване, включена в допълнителното споразумение и дали законосъобразно е прекратено
трудовото правоотношение между страните. Безспорно установено по делото е
обстоятелството, че първоначално сключеният трудов договор между страните съдържа
клауза за изпитване, като в този смисъл съдът приема за неоснователни доводите на ищеца
за това, че в договора не е ясно посочен изричния законов текст по чл. 70,ал.1 и чл. 71,ал.1
от КТ, доколкото от съдържанието на чл.6, т. „f“ от трудовия договор е уговорен
шестмесечен пробен срок в полза на работодателя, като преди изтичането му работодателят
има право по всяко време да прекрати трудовия договор без предварително да уведоми
служителя, а в титулната му част е посочено, че договорът се сключва на осн. чл.
67,ал.1,т.1(т.е. договорът е сключен за неопределено време) във вр. с чл. 70 от КТ(с клауза за
изпитване).Не е спорно също, че с допълнителното споразумение е уговорен нов срок за
изпитване в полза на работодателя и основният спор е за това дали такава уговорка е
допустима.Ищецът твърди, че се касае до незаконосъобразно „верижно“ уговаряне на срок
за изпитване.Ответникът възразява, че доколкото ищецът е преназначен на различна
длъжност, то такъв нов срок за изпитване е допустим. В тази връзка съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 70,ал.1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността
на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се
предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а съгл. ал.5- за една и съща работа
с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за
изпитване може да се сключва само веднъж, като съгл. чл. 71,ал.1 от КТ, до изтичане на
срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без
предизвестие. Видно от посочената правна регламентация, както и от разясненията в
практиката на ВКС, трудовият договор със срок за изпитване е самостоятелен вид трудов
договор, който се сключва, когато работата изисква да се провери годността на работника да
я изпълнява или когато той желае да провери дали работата е подходяща за него - чл. 70, ал.
1 от КТ. В ал. 5 е установена еднократност и изключителност на договора - само веднъж, за
една и съща работа в едно предприятие, за да не се държат страните ( и предимно
работникът) в договорна връзка, която е неокончателна и затова - несигурна и се прекратява
облекчено (без мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения) от
страната, в чиято полза е уговорен срокът. Договор със срок за изпитване не може да се
6
сключи и за работа ( трудова функция), която работникът вече е изпълнявал при
работодателя по окончателен трудов договор. На следващо място, съдебната практика
константно приема, че не всяко изменение на длъжността, а само съществено изменение на
същата може да оправдае нов изпитателен срок. Например в Решение № 160 от 08.05.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 4811/2014 г., IV г. о. се посочва: „В чл. 70 КТ законодателят изрично е
допуснал възможността да се уговори клауза за срок за изпитване, включително и по вече
съществуващо трудово правоотношение между страните, ако съществено е променена
трудовата функция на работника или служителя. Изпитването на работника е с оглед
възможността му да се справи с променените трудови задължения, съответно да се установи
дали новата длъжност е подходяща за него.“В конкретния случай е установено от
доказателствата по делото, че двете длъжности, на които е работил ищецът-първоначално
като „*****“, а след това като „******“, са част от служителите на Сектор „Производство“ в
ответното дружество, като длъжността „*****“ е включвала повече отговорности и
задължения, вкл. относно участие в самото изграждане и усъвършенстване на Системата за
управление на качеството, а не само в приложението й(както е при втората длъжност
„******), както и относно обучение на персонала от всички нива във връзка с
усъвършенстване на процесите и качеството.Както е посочено по-горе, функциите на
„*****“ по необходимост включват и същностна част от функциите на „******“, като
първата длъжност е йерархически по –висока от втората, при което следва да се приеме, че
с преназначаването на ищеца, същият е назначен на по-ниска длъжност, която като обем
задачи и отговорности включва само част от същите, установени за първата
длъжност.Изводът на съда, че двете длъжности не се различават съществено, а напротив-
същите са сходни, се базира и на обстоятелството, че както се посочи по-горе, и двете
длъжности са в един и същи клас, подклас и група с код по НКПД 214, доколкото съгл.
разпоредбата на чл. 4 от Правилника за прилагане на НКПД, професионалната и
длъжностна структура на работната сила се определя в четири йерархични равнища: клас:
съвкупност от подкласове, обобщени на основата на най-висока степен на сходство на
трудовите функции и задачи, обозначени с еднозначен цифров код;подклас: съвкупност от
групи, обобщени на основата на висока степен на сходство на трудови функции и задачи,
обозначени с двузначен цифров код;група: съвкупност от единични групи, обобщени на
основата на сходство в трудовите функции и задачи, обозначени с тризначен цифров
код;единична група: съвкупност от длъжности, обобщени на основата на сходство на
трудовите функции и задачи, обозначени с четиризначен цифров код, които йерархични
равнища на Класификацията съответстват на йерархичните равнища на Международната
стандартна класификация на професиите-ал.2.В случая двете длъжности, заемани от ищеца
попадат в Клас 2- Специалисти, подклас 21-Специалисти по природни и технически науки,
група 214-Специалисти по технически науки, като разликата е единствено в единичните
групи-2144-машинни инженери и 2148-специалисти по технически науки. В този смисъл,
изцяло неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника за това,
че е налице съществена разлика в двете длъжности, заемани от ищеца, доколкото, както се
посочи до тук, и двете са със сходни трудови функции и задачи, а освен това, първата
7
длъжност е на по-високо йерархично ниво от новата, видно от кодовете по НКПД. А щом и
двете длъжности са сходни, то следва да се приеме, че като е преназначил ищеца от
длъжността „*****“ на длъжност „******“, включвайки в допълнителното споразумение
нова клауза за изпитване, работодателят е заобиколил закона, при което посочената клауза
по т.6 от Допълнителното споразумение от 26.05.2022г. към трудов договор №
5755/03.12.2021г. е недействителна, на осн. чл. 74,ал.4 вр. чл. 70,ал.5 от КТ.В този смисъл е
и съдебната практика - решение № 130/14.07.2016г. по гр.д.№ 150/2016г. на ВКС IV г.о.,
определение № 931/20.12.2019г. по гр.д.№ 2705/2019г. на ВКС, IV г.о. и др.Тук следва да се
уточни, че недействителността на трудовия договор не се приравнява автоматично на
нищожност/унищожаемост на договорите според уредбата по ЗЗД – т.е., установен порок на
трудовия договор или отделна негова клауза, обуславящи унищожаемост или нищожност по
смисъла на ЗЗД, опорочава и трудовия договор, съответно негова клауза, но води до
недействителност по см. на КТ(в този см. решение № 130/14.07.2016г. по гр.д.№ 150/2016г.
на ВКС, IV г.о. и посочените в него съдебни актове).На следващо място, щом клаузата за
изпитване се приема от съда за недействителна, то и прекратяването на трудовия договор на
ищеца в срока за изпитване и на осн. чл. 71 от КТ е извършено в противоречие със закона,
поради което същото следва да се признае за незаконосъобразно, като се отмени издадената
от работодателя Заповед № 3333/08.09.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
на осн. чл. 344,ал.1, т.1от КТ.Доколкото в останалата си част трудовия договор между
страните е валиден и е сключен като безсрочен, то ищецът следва да бъде възстановен на
предишната си длъжност “******“ в ответното дружество, на осн. чл. 344,ал.1,т.2 от КТ.Тъй
като по делото е установено, че за периода от прекратяване на трудовия договор и до датата
на съдебното засеадние-09.02.2023г. ищецът е бил без работа, то на същия се следва
обезщетение, което съобразно заключението на вещото лице е в брутен размер на
13 415,75лв. за периода от 08.09.2022г. до 09.02.2023г., на осн. чл. 344,ал.1,т.3 от КТ.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявените искове за прогласяване
недействителността на клаузата за изпитване по т.6 от Допълнителното споразумение от
26.05.2022г. към трудов договор № 5755/03.12.2021г., както и предявените искове за
признаване на прекратяването на трудовия договор за незаконно и отмяната му и
възстановяване на ищеца на предишната длъжност „******“ в ответното дружество са
изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени, на осн. чл. 74,ал.1 вр. чл.
70,ал.5 от КТ и чл. 344,ал.1т.1 и т.2 от КТ, а предявеният иск по чл. 344,ал.1,т.3 от КТ е
частично основателен до размер от 13 415,75лв. и следва да се уважи до този размер, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба-09.09.2022г. до изплащане на
задължението, като за разликата нас него и до пълния предявен такъв от 15 630лв., следва да
се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. 344,ал.1ят.3 от КТ.
По разноските: С оглед изхода от спора, ищецът, който е освободен от разноски към
съда, но не и към ответната страна, следва да заплати на ответника разноски по
съразмерност единствено в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 344,ал.1,т.3 от КТ, като
съдът следва да се произнесе по въведеното от ищеца възражение за прекомерност на
8
адвокатсктото възнаграждение по чл. 78,ал.5 от ГПК.В тази връзка съдът приема следното:
Съгл. разпоредбата на чл. 2,ал.5 от НМРАВ(ред.ДВ бр.88/04.11.2022г.) за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от
формата на съединяване на исковете, при което следва да се приеме, че минималното адв.
възнаграждение по предявените четири иска е в размер на 4366,70лв., определено по реда на
чл. 7,ал.1,т.1 и т.4 и чл. 7,ал.2,т.3 от НМРАВ, поради което претендираното такова в размер
на 4560лв. не се явява прекомерно, обстоятелство обуславящо неоснователността на
възражението за прекомерност и оставянето му без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от
ГПК.Така при претендирани разноски от страна на ответника в размер на 4560лв. платено
адвокатско възнаграждение и при липса на данни каква сума от него е уговорена за защита
по всеки иск, съдът приема, че възнаграждението е уговорено по равно, като при
предявените четири иска възнаграждението за всеки от тях е в размер на по 1140лв. и с
оглед степента на отхвърляне на иска по чл. 344,ал.1,т.3 от КТ на ответника се дължат
разноски по съразмерност в размер на 159,60лв., платими от ищеца, на осн. чл. 78,ал.3 от
ГПК.Ответникът следва да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на
686,63лв.(от която по 50лв. за първите три иска и 536,63лв. за четвъртия), както и сумата от
150лв. възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА поради заобикаляне на закона клаузата по т.6
от Допълнителното споразумение от 26.05.2022г. към трудов договор № 5755/03.12.2021г.,
сключени между К. М. К. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“М.“, № ****** и „ПАШАБАХЧЕ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК203850582 със седалище и адрес на управление гр.Търговище,
кв.Въбел, Индуестриална зона, представлявано от Б. Д. и Д. Г.-прокуристи, с която е
уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, на осн. чл. 74,ал.4 вр. чл. 70,ал.5 от
КТ.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО прекратяването на трудов договор №
5755/03.12.2021г. и Допълнително споразумение от 26.05.2022г. към него, сключени между
К. М. К. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“М.“, № ****** и „ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК203850582 със седалище и адрес на управление гр.Търговище, кв.Въбел,
Индустриална зона, представлявано от Б. Д. и Д. Г.-прокуристи,извършено от работодателя
със заповед № № 3333/08.09.2022г. на осн. чл. 71,ал.1 от КТ и го отменя, на осн. чл.
344,ал.1,т.1 от КТ, като
ВЪЗСТАНОВЯВА К. М. К. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“М.“, № ****** на
предишната длъжност „******“ в „ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК203850582 със
седалище и адрес на управление гр.Търговище, кв.Въбел, Индустриална зона,
представлявано от Б. Д. и Д. Г.-прокуристи, на осн. чл. 344,ал.1,т.2 от КТ.
9
ОСЪЖДА „ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК203850582 със седалище и адрес
на управление гр.Търговище, кв.Въбел, Индустриална зона, представлявано от Б. Д. и Д. Г.-
прокуристи, да заплати на К. М. К. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“М.“, № ******,
обезщетение за оставане без работа за периода от 08.09.2022г. до 09.02.2023г. в брутен
размер от 13 415,75лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-09.09.2022г.
до изплащане на задължението, като за разликата над тази сума и до пълния предявен
размер от 15 630лв.,отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 344,ал.1,т.3 от КТ.
ОСЪЖДА „ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК203850582 със седалище и адрес
на управление гр.Търговище, кв.Въбел, Индустриална зона, представлявано от Б. Д. и Д. Г.-
прокуристи, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище
държавна такса в размер на 686,63лв. и 150лв. възнаграждение за вещо лице, на осн. чл.
78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА К. М. К. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“М.“, № ******, да заплати на
„ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК203850582 със седалище и адрес на управление
гр.Търговище, кв.Въбел, Индустриална зона, представлявано от Б. Д. и Д. Г.-прокуристи,
разноски в размер на 159,60лв., определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК,
като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от ответника, като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10