Решение по дело №9410/2018 на Софийски градски съд

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                          гр. София, 14.05.2019 г. 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:                   

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                  ЧЛЕНОВЕ: Станимира  Иванова

                                                   мл. съдия  Светлана  Атанасова

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 9410 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 16.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 53343/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 157 състав, по предявени от „С.в.” АД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че К. Х.Ж. дължи на „С.В.” АД- *** /ЕИК********/ на основание чл.203 ЗВ вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата 1 829.84 лв.- главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 12.03.2014 г.- 25.03.2017 г., ведно със законната лихва от 18.05.2017 г. до окончателното погасяване, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 530.70 лв.- лихва за забава за периода от 19.05.2014 г. до 25.03.2017 г., като исковете са отхвърлени: относно главницата- за горницата над сумата 1 829.84 лв. до пълния предявен размер от 4 187.56 лв. и за периода 25.01.2008 г.- 11.03.2014 г., и относно лихвите за забава- за горницата над сумата 530.70 лв. до пълния предявен размер от 1 657.38 лв. и за периода 25.02.2008 г.- 18.05.2014 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът К. Ж. е осъден да заплати на ищеца „С.в.” АД сумата 47.21 лв.- разноски за заповедното производство, и сумата 127.98 лв.- разноски за исковото производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „С.в.” АД е осъден да заплати на ответника К. Ж. сумата 178.84 лв.- разноски по делото /за адв. възнаграждение/.

Постъпила е въззивна жалба от К.Х.Ж. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените срещу него установителни искове, и в частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „С.в.” АД- *** /ищец по делото/ не изразява становище по повод подадената от ответника въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество решението на СРС е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено.  

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по същите. Поддържаният в този смисъл във въззивната жалба на ответника довод за липса на доказано облигационно правоотношение между страните е основателен.

Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водо-снабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр.93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр.41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ответникът К.Ж. няма качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., тъй като не е установено по делото, при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца /чл.154, ал.1 ГПК/, да притежава вещно право върху имота /право на собственост, право на строеж или право на ползване/. Ответникът оспорва да е потребител на  ВиК- услуги  в процесния  имот:  ап.37 на ІІ етаж в бл.13, вх.Б на  

                                               Л.2 на Реш. по гр.д.№ 9410/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

ул.“Сава Михайлов“ № 51 в гр. София, позовавайки се на липсата на доказателства за притежавано от него право на собственост върху същия /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/. За установяване притежанието на вещно право върху имота доказателства от страна на ищеца не са представени, въпреки дадените му в този смисъл с доклада по чл.140 ГПК указания.

Действително по делото не е спорно, че в процесния имот са доставени ВиК услуги, за което са съставени съответни карнети, част от които са подписани двустранно- от потребител и от служител на ищеца- водо-снабдително дружество. Тези карнети- според нормата на чл.32, ал.4 от Наредба № 4/ 2004 г., в случай, че съдържат подпис на потребител, респ. волеизявление на същия, че е получил описаното количество вода през съответния период, представляват документи, удостоверяващи по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги. Те обаче, не притежават доказателствена стойност за установяване принадлежността на правото на собственост /или друго вещно право/ върху процесния водоснабден имот към имуществото на ответника. В случая само част от представените по делото карнети са подписани двустранно и предвид заявеното от ответника оспорване на качеството му потребител на ВиК- услуги и посоченото по- горе доказателствено значение на тези документи, не може да бъде обоснован извод за доказаност и основателност на исковете.

Така, при прилагане неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест не може да се приеме, че ищецът е легитимиран като кредитор, а ответникът- като длъжник по спорните вземания за цената на доставени в процесния имот ВиК- услуги. Исковете на „С.в.“ АД като недоказани и неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора решението на СРС в обжалваната част следва да бъде отменено, включая частта относно присъдените на ищеца разноски, и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като недоказани и неоснователни.

При този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски между страните. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи да заплати на ответника сумата 121.16 лв.- разноски за първо-инстанционното производство /за платено адв. възнаграждение/, и на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК сумата 147.21 лв.- разноски за въззивното производство /за платени държ. такса и адв. възнаграждение/. 

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                                      Р       Е       Ш       И   :     

 

 

ОТМЕНЯ Решение от 16.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 53343/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 157 състав, в обжалваната част, в която по предявени от „С.в.” АД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че К. Х.Ж. /ЕГН **********/ дължи на „С.В.” АД- *** /ЕИК********/ на основание чл.203 ЗВ вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата 1 829.84 лв.- главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 12.03.2014 г.- 25.03.2017 г., ведно със законната лихва от 18.05.2017 г. до окончателното погасяване, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 530.70 лв.- лихва за забава за периода от 19.05.2014 г. до 25.03.2017 г., а също и в частта, в която на ищеца „С.в.” АД са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК за заповедното и за исковото производства, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.В.” АД- *** /ЕИК********/ срещу К.Х.Ж. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че К.Х.Ж. дължи на „С.в.” АД- *** 829.84 лв.- главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 12.03.2014 г.- 25.03.2017 г. в апартамент № 37 в бл.13, вх.Б в жк „*******“- гр. София, ведно със законната лихва от 18.05.2017 г. до окончателното й изплащане, и сумата 530.70 лв.- лихви за забава върху посочената главница, дължими за периода 19.05.2014 г.- 25.03.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 31326/ 2017 г. на СРС, І ГО, 157 състав, като недоказани и неоснователни.

 

ОСЪЖДА „С.в.” АД- *** /ЕИК********/ да заплати на К.Х.Ж. /ЕГН **********/ сумата 121.16 лв. /сто двадесет и един лева и 16 ст./- разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, и сумата 147.21 лв. /сто четиридесет и седем лева и 21 ст./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.

 

Решението по гр.д.№ 53343/ 2017 г. на СРС, І ГО, 157 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му част, в която са отхвърлени установителните искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на „С.в.” АД и на ответника К.Ж. са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

 

                                                                          2.