№ 1902
гр. С., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110159041 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на първи март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 59041 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано
е въз основа на Искова молба, вх. № 70179/15.10.2021г. на СРС, уточнена с
Молба, вх. № 12804/25.01.2022г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 07.02.2021г.
по ч.гр.д. № 2787/2021г. на СРС.
Ищецът „***“ ЕАД чрез юрк. И.Г. е предявил срещу Л.. Г. Н. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че
същата дължи на „***“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим
имот - апартамент в град С., ул. "***" № 22, вх. В, гараж 29, аб. № ***, както
следва
101,90 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2017г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (19.01.2021г.) до окончателното им изплащане;
14,10 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-08.01.2021г.
31,75 лева за главница за дялово разпределение за периода м.12.2017г.-
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.01.2021г.) до
окончателното им изплащане;
5,26 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.01.2018г.-08.01.2021г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника
съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е
доставило за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. За насроченото по делото публично
състезание ищецът не изпраща представител. Становище се изразява в
писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л.. Г. Н. чрез адв. Н. КР. -
АК-С., е подал Отговор-възражение, вх. № 114620/22.12.2021г. на СРС, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Изрично заявява, че
не оспорва начислените суми като основание и размер, като прави единствено
възражения, че липсва облигационно отношение за доставка на топлинна
енергия между страните, че ответникът е собственик/носител на вещно право
върху имота. Прави възражение за давност. Твърди наличие на нарушение на
чл. 62 ЗЗП. С оглед неоснователността на главните искове неоснователни се
явявали и исковете за лихви. Наред с това клаузата в общите условия,
2
обвързваща падежа на задълженията с публикуване на сметките в интернет,
била нищожна. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ответницата не се явява, като се представлява от адв. К., която оспорва
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „***“ ООД е депозирало молба, вх. №
16580/28.01.2022г. на СРС, в която изразява становище, че при определяне на
разходите за топлинна енергия в топлоснабдения имот са спазени законовите
изисквания. За насроченото по делото публично съдебно заседание не
изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба
и предявените с нея искове и поведението на ответника, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което
е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Нотариален акт от 07.05.1997г., приложен на л. 15-16 от
делото, ответницата Л.. Г. Н. е закупила процесния имот - гараж в град С., ул.
"***", бл. А, приземен етаж, гараж № 29. Няма данни в последствие имотът
да е бил отчужден, поради което следва да се приеме, че за процесния период
Витанова е била негов собственик.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат
3
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между
клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното
дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо
съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на
ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т.
42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма,
макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените
от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи,
облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със
собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за
доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-
гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). Доколкото ответницата е собственик на
топлоснабдения имот, то същият през процесния по делото период е имал
качеството на клиент на топлинна енергия, която закупува от „***“ ЕАД по
силата на съществуващо между тях облигационно отношение, съответно носи
отговорност за заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна
енергия.
Ответницата не оспорва количеството на доставената топлинна енергия
и нейната стойност. Не са налице обстоятелства, които да обусловят
нищожност на нормите от общите условия, които определят настъпването на
падежа за задълженията.
Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-
2012-ОСГТК) са вземанията за главница за топлинна енергия (17,85 лева)
попадащи в периода м.05.2017г.-м.11.2017г. При това положение остава
дължима главница за топлинна енергия от 84,05 лева за целия имот. За
тази сума предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. За
горницата над 84,05 лева до пълния му предявен размер от 101,90 лева
искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Представените по делото общи условия, приложими за процесния
период, сочат, че задълженията за дялово разпределение се заплащат по
определен от топлоснабдителното предприятие и извършващите услугата
лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред не е
доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ,
че падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45
дни след изтичането на периода, за който се отнасят. Сумата за дялово
разпределение, неоспорена като размер от ответницата, възлиза на 31,75 лева,
която не е погасена по давност. Доколкото задължението не е погасено на
падежа, то е основателен и искът за лихви върху него. Искът за лихви върху
главницата за топлинна енергия, при отчитане на погасената по давност сума
и преценен по реда на чл. 162 ГПК, е основателен за сумата от 11,63 лева.
Искът за лихва върху главницата за дялово разпределение е основателен за
сумата от 5,26 лева.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми,
4
съдържащи се в отговора на исковата молба, са неоснователни. Следва да се
изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на ответника в
качеството му на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски имат и двете страни, които своевременно са заявили
претенции в тази насока. Съдът следва да се произнесе и относно разноските
в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
66,25 лева за разноски в заповедното производство, с включена
пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение в пълен размер от
50,00 лева. Ответницата не е доказала разноски в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски по делото (исковото производство на първа инстанция) в размер на
242,92 лева, изчислени пропорционално от юрисконсултското
възнаграждение в пълен размер от 100,00 лева.
В полза на адв. Н. КР. и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се
присъди адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ и с оглед изхода от спора, в размер на 35,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л.. Г. Н. , ЕГН
**********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, във връзка с топлоснабдяването
на недвижим имот - апартамент в град С., ул. "***" № 22, вх. В, гараж 29, аб.
№ ***, както следва:
84,05 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.12.2017г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата
на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(19.01.2021г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 84,05 лева до пълния му предявен
размер от 101,90 лева и за периода м.05.2017г.-м.11.2017г.
11,63 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-08.01.2021г. , като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 11,63 лева до пълния му предявен
размер от 14,10 лева;
31,75 лева за главница за дялово разпределение за периода м.12.2017г.-
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.01.2021г.) до
окончателното им изплащане;
5,26 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.01.2018г.-08.01.2021г.
5
ОСЪЖДА ЛЮБКА Г. Н., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД,
ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 66,25 лева,
представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 2784/2021г.
на СРС).
ОСЪЖДА Л.. Г. Н. , ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 242,92 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 59041/2021г.
на СРС).
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на адв. Н. КР. - АК-С. , л.
№ **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 35,00 лева за
адвокатско възнаграждение за безплатно оказана на ответницата адвокатска
помощ.
Решението е постановено при участието на „***“ ООД в качеството му
на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6