№ 259
гр.
Русе, 13.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при
секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от съдия Атанасова т. д. № 99
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът А.М.Й.Н. твърди, че в ТР по
партидата на ответното дружество е вписано невзето решение на ОС от 13.02.2018
г., тъй като същото е прието от лице, което няма качеството на едноличен
собственик на капитала, не е акционер и не разполага с правомощия да приема
решения. Така според ищеца е допуснато вписване на несъществуващо
обстоятелство. Доколкото удостоверяването в ТР има конститутивно действие и
качеството на официален документ, счита че за него е налице интерес от установяване
на неистинското удостоверяване и заличаване на вписаното обстоятелство.
Независимо от настъпилото в хода на делото ново обстоятелство, а именно
вписване с № 20180503111547 на ищеца като едноличен собственик на капитала на
ответното дружество и член на СД намира, че правният му интерес от провеждане
на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ относно несъществуване на вписаните по партидата на
„П.“ ЕАД обстоятелства под № 20180312111510 не е отпаднал, тъй като за
определен период от време по отношение на дружеството е била вписана процедура
по ликвидация, бил е вписан ликвидатор и от него са извършени сделки от името и
за сметка на дружеството. Една част от сделките му били известни и ги бил
оспорил по съдебен ред. Възможно било обаче да съществуват и други такива,
които не са му известни и всички трети лица да се позоват на това вписване.
Твърди още, че капиталът на ответното
дружество е разпределен в 50 обикновени поименни акции на приносител. Завява,
че към заявлението в ТР не били представени никакви документи, които да
удостоверят кой е притежател на наличните акции на приносител към момента на
провеждане на събранието. Представеното Удостоверение по чл. 77 ДОПК било
издадено на К.Д., който към него момент не е представляващ дружеството. Твърди,
че изп. директор на „П.“ ЕАД е ищецът - А.М.Й.Н.. Излага съображения, че към
заявлението било приложено съгласие и образец на подписа на избрания
ликвидатор, в които бил посочен само номерът на паспорта му без да е посочен
органа и държавата на издаването му. Посоченият адрес на пребиваване на лицето
в България бил адресът на дружеството, който се ползвал само за офис без там да
живее някой. Деклараторът не бил изписал трите си имена и не било ясно как
нотариусът заверил подписа му е извършил идентификацията му. При тези данни
намира, че ДЛР, допуснало процесното вписване, не е осъществило проверката по
чл. 21 ЗТР.
Заявява, че всички издадени 50 бр.
обикновени налични акции на приносител на дружеството му били прехвърлени от
учредителя на дружеството К.Д. на 16.10.2017 г. с писмено споразумение. Твърди,
че незабавно след като узнал за извършеното вписване удостоверил държането им
чрез Констативен протокол, съставен по реда на чл. 593 ГПК от Нотариус А. А..
Завявява, че К.Д. с писмена декларация с нотариална заверка на подписа и
съдържанието декларирал пред него, че не е подписвал протокола, представен в
ТР, не познава лицето, избрано за ликвидатор, не е подавал искане по чл. 77 ДОПК за „П.“ ЕАД, не е свиквал ОС или изцяло не е участвал в извършените
действия, вкл. от негово име и с негов подпис по обявяване на ответното
дружество в ликвидация. Претендира да бъде установено по отношение на „П.“ ЕАД,
Русе несъществуването на вписаните по партидата на дружеството в Търговския
регистър обстоятелства за прекратяване на търговската дейност, обявяване на
дружеството в ликвидация и избор на ликвидатор по Заявление Б6 с вх. №
20180306111145, както и да бъде установено, че решенията на едноличния
собственик на капитала на „П.“ ЕАД Русе, приети с Протокол от 13.02.2018 г. са
нищожни като приети от лице, което няма качеството на акционер в дружеството и
не разполага с правомощия да приема решения от името на акционерите.
С постъпилия по реда и в срока на чл. 367 ГПК отговор на исковата молба „П.“ ЕАД чрез назначения му на основание чл. 29,
ал. 4 ГПК особен представител излага становище за недопустимост на предявените
искове. Твърди, че решението на ОС от 13.02.2018 г. е редовно проведено като
оспорва верността на съдържанието на приложената декларация от К.Д.. С оглед
последващото вписване от страна на ищеца от 17.05.2018 г. за продължаване
дейността на прекратеното дружество с единствен акционер ищеца и неговото
действие за напред намира, че за последния вече е отпаднал правния интерес от
предявените искове. Твърди още, че от изложеното в исковата молба не ставало
ясно дали К.Д. бил предал в държане на ищеца дружествените книги и цялата
фирмена документация, в т. ч. и протоколна книга на собственика по чл. 22, ал.
2 от Устава и протоколна книга по чл. 28, ал. 2 от Устава. Прави искане в
случай, че същите са у ищеца същият да бъде задължен да ги представи.
В допълнителна искова молба по реда и в
срока по чл. 372 ГПК ищецът взема становище, че предявеният иск за нищожност не
е ограничен със срок. Уточнява, че за процесните решения на ОС от 13.02.2018 г.
узнал на 28.03.2018 г. Относно държането на акциите през периода след
16.10.2017 г. до предявяване на иска и след това намира, че по аналогия следва
да намери приложение правилото на чл. 83 ЗС, т. е. след като е доказал
получаването на акциите на 16.10.2017 г. и е удостоверил на 28.03.2018 г.
тяхното държане, то следва да се приеме, че ги е държал и в периода между двете
дати до доказване на противното. Заявява, че от 16.10.2017 г. и до сега ги
държи и не ги е предавал на трети лица. Правата му върху акциите били
възникнали още към момента на учредяване на дружеството по силата сключения
комисионен договор от 9.01.2017 г. като с исковата молба бил представил и
банкови документи, удостоверяващи, че сумата за учредителния капитал била
внесена от него. От 16.10.2017 г. освен правен собственик на акциите станал и
техен фактически държател. Излага съображения, че изготвените от собственика
протоколи за приетите от него решения са обявени по партидата на дружеството в
ТР и са публично достъпни. Намира искането за представяне на протоколната книга
на СД за неотносимо към предмета на делото и заявява, че същата не е в негово
държане. Счита, че независимо, че на 17.05.2018 г. е вписан като едноличен
собственик на капитала, правният му интерес от установяване на нищожността на
решенията от 13.02.2018 г. не е отпаднал, доколкото избраният с тези решения
ликвидатор е извършил разпоредителни действия с имущество на дружеството –
дружествени дялове от 8 дъщерни дружества.
По реда и в срока по чл. 373 ГПК не е
постъпил допълнителен отговор от ответника.
С Определение от 7.06.2019 г., на
основание чл. 218 ГПК е допуснато встъпване на „Е.“ ЕООД, гр. Русе като трето
лице помагач на страната на ответника „П.“ ЕАД. Искането на третото лице е
прието от съда за основателно, по съображения, че за дружеството е налице
правен интерес от встъпването, предвид извършените от избрания с оспореното
решение ликвидатор разпоредителни сделки с имущество на ответното дружество –
дружествени дялове от 8 дъщерни дружества, по които „Е.“ ЕООД е
приобретател.
С протоколно определение в о. с. з.,
проведено на 12.09.2019 г., на основание чл. 218 вр. чл. 226, ал. 2 ГПК е
допуснато встъпване на „П.“ ЕООД, гр. Русе като трето лице помагач на страната
на ищеца А.Н.. Искането за встъпване е прието за основателно, предвид настъпилото
правоприемство в хода на процеса в резултат на сключен между ищеца и „П.“ ЕООД договор
от 16.05.2019 г. за продажба на всички притежавани от ищеца акции в ответното
дружество „П.“ ЕАД, в резултат на което същото е вписано към настоящия момент
като едноличен собственик на капитала на ответника.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното
от фактическа страна:
На 9.01.2017 г. между ищеца А.М.Й.Н. в
качеството му на доверител и св. К.Н.Д. в качеството му на комисионер е сключен
комисионен договор, с който ищецът възложил на св. Д. да придобие и управлява
лично, но за сметка на доверителя акциите от търг. дружество „П.“ ЕАД с капитал
50 000 лв. Договорено било още, че търг. дружество „П.“ ЕАД ще бъде с
акции на приносител, като доверителят следвало да съобщава на комисионера
всички решения, които да бъдат приемани от едноличния собственик на капитала и
момента на приемането им като всички суми, свързани с придобиването и
управлението на акциите, както и с учредяване на търговското дружество се
предоставят от ищеца на св. Д.. В изпълнение на сключения между тях договор на
9.01.2017 г. ищецът предоставил на св. Д. сумата от 12 500 лв., което се
установява от приложения на л. 36 РКО. С договора комисионерът се задължил още да
прехвърли собствеността на придобитите акции от търг. дружество на доверителя
веднага, след писмена покана за това. Комисионерът следвало още да учреди „П.“
ЕАД, да участва в СД и да бъде негов
изп. директор. Незабавно след учредяване на „П.“ ЕАД следвало да се извършат
необходимите действия по придобиване на дяловете от капитала на 9 бр. търг.
дружества, посочени поименно.
Със сключено на 16.10.2017 г.
споразумение /л. 10 от делото/ между страните по комисионния договор и в
изпълнение на поетото по чл. 3 от договора задължение, св. Д. предал на ищеца
50 бр. акции на приносител с право на глас, всяка с номинална стойност 1000
лв., представляващи 100 % от капитала на
„П.“ ЕАД. С това споразумение страните
се съгласили, че с подписването му и фактическото предаване на акциите, са
изпълнени задълженията по комисионния договор от 9.01.2017 г. като комисионерът
ще бъде освободен като член на СД и Изп. директор по предвидения в ТЗ ред и
няма други неуредени въпроси между тях.
Непосредствено
след това, на 20.10.2017 г., по партидата на ответното дружество е вписана
промяна в състава на Съвета на директорите му и в представляващия го. Св. К.Д.
е заличен като член на СД и като изп. директор и съответно като такъв съобразно
решенията на ОС на дружеството и на СД е вписан ищецът.
Няма спор, а това се установява и от служебна
справка в ТР, че със Заявление Б6 с вх. № 20180306111145 по партидата на ответното
дружество „П.“ ЕАД е заявено за вписване обстоятелството относно започнала
процедура по ликвидация на дружеството като за ликвидатор е назначен Г. Г., гражданин на Молдова. По така
подаденото заявление е налице постановено вписване под № 20180312111510 на АВ. Към заявлението е приложен Протокол от
Общото събрание на акционерите от 13.02.2018 г., с който св. К.Д. в качеството
си на едноличен собственик на капитала е взел решение за прекратяване на
ответното дружество чрез ликвидация и назначил за ликвидатор Г.Г. Приложени са
още Удостоверение по чл. 77, ал. 1 ДОПК, съгласие и образец от подписа на
ликвидатор, нотариално заверена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, подписана от Г.Г.
На 28.03.2018 г. в кантората на А. А.,
нотариус с район на действие РС Русе с рег. № *** било проведено общо събрание
на акционерите на „П.“ ЕАД като бил съставен Протокол по реда на чл. 593 ГПК
вр. чл. 232, ал. 4 ТЗ /л. 8 от делото/, с който ОС взело решения за
прекратяване на правомощията на Г. Г. като ликвидатор на дружеството, за
отменяне на всички действия и изявления на Г., които е извършвал в качеството
си на ликвидатор, за определяне на нов ликвидатор на дружеството –ищецът А. Н.
и за възлагане на последния да предприеме всички необходими действия по защита
правата на дружеството. Протоколът е нотариално заверен с рег. № 1832 от
28.03.2018 г. Това решение е вписано на 3.05.2018 г. под № 20180503121953.
Непосредствено преди него, със заявление А5, по което има постановено вписване
№ 2018050311547 е вписана промяна в едноличния собственик на капитала на „П.“
ЕАД - като такъв е вписан ищецът А.Н..
По делото е приложен и нотариално заверен
препис рег. № 1832/28.03.2018 г. /л.9/ на акции на приносител с номер на купюра
1 с включени в нея акции с номера от 1 до 50 вкл., фирма „П.“ ЕАД, с дата на
издаване 21.04.2017 г., размер на капитала 50 000 лв., единична номинална
стойност 1000 лв. и купюрен строеж – 1 купюра от 50 акции. Видно от нотариалната
заверка, документът е бил представен в оригинал пред нотариуса от ищеца А.Н..
От
вписванията по партидата на ответното дружество в ТР се установява още, че след
вписване на процесното решение от 13.02.2018 г., но преди вписване на промяната
в едноличния собственик на капитала /ищецът А.Н. вместо св. К.Д./ и решението
от 28.03.2018 г., за което е бил съставен протокол по реда на чл. 593 ГПК във
вр. чл. 232, ал. 4 ТЗ, има вписване под № 20180503100135 на решение на
едноличния собственик на капитала на „П.“ ЕАД – св. Д. също от 28.03.2018 г., с
което са прекратени правомощията на Г. Г. като ликвидатор на дружеството,
отменени са всички действия и изявления на Г., които е извършвал в качеството
си на ликвидатор, определн е нов ликвидатор на дружеството – ищецът А. Н. и му
е възложено да предприеме всички необходими действия по защита правата на
дружеството.
При
разпита на св. Д., същият дава показания, че положеният подпис на протокола от
28.03.2018 г. е негов, но към този момент не е държал никакви акции на
ответното дружество. Заявява, че бил предал същите на ищеца още през
септември-октомври, 2017 г. в кантората на адв. И., за което бил съставен
протокол. Изнася още данни, че дружеството учредил по молба на д-р А.Н. като
средствата за уставния капитал му били предоставени от него. Заявява, че
подписът на протокола от ОС на акционерите от 13.02.2018 г. не е негов, както и
че през пролетта на 2018 г. не е подавал искане до НАП за издаване на
удостоверение за ответното дружество.
От
приетата и неоспорена от страните съдебно-графическа експертиза се установява,
че подписът за едноличен собственик на капитала в приложеното по делото копие на
протокол от ОС от 13.02.2018 г. не е положен /изпълнен/ от К.Н.Д..
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно установено по делото е предаването на 50 бр. акции от капитала на
ответното дружество
от св. Д. на ищеца на 16.10.2017 г. /съгласно уговореното между тях в
комисионния договор/, както и че към 28.03.2018 г. акциите са били в държане на
ищеца. Няма спор, че за периода от 16.10.2017 г. до 28.03.2018 г. по партидата
на ответното дружество не е заявена промяна в обстоятелствата относно
едноличния собственик на капитала. Като такъв в ТР от учредяване на дружеството
до 3.05.2018 г. е вписан единствено св. К.Д.. Няма наведени твърдения и възражения,
нито пък ангажирани доказателства през този период акциите да са били в държане
на друго лице, различно от ищеца. Предвид това, преценявайки в съвкупност събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства – комисионен договор от 9.01.2017 г.,
споразумение от 16.10.2017 г. към комисионния договор, купюра от 50 бр. акции
от капитала на ответното дружество, издадена на 21.04.2017 г., констативен
протокол, съставен по
реда на чл. 593 ГПК вр. чл. 232, ал. 4 ТЗ и свидетелски показания на св. К.Д., съдът намира за
доказани твърденията на ищеца, че към 13.02.2018 г. - датата на провеждане на
процесното общо събрание, същият е бил акционер в „П.“ ЕАД и едноличен
собственик на капитала му. Легитимирайки се по този начин, ищецът е предявил в
условията на обективно кумулативно съединяване /съобразно уточненията на
процесуалния му представител в о. с. з.
от 4.07.2019 г./ искове с правно основание чл. 29, ал.1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ и
чл. 124, ал.1 ГПК – за нищожност на вписано обстоятелство като несъществуващо
такова и за нищожност на решенията на ОС от 13.02.2018 г.
С иска с правно основание чл. 29, ал.1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ ищецът
претендира да се установи извършено вписване на несъществуващи обстоятелства
под № 20180312111510 – прекратяване на търговската дейност на „П.“ ЕАД,
обявяването му в ликвидация и избор на ликвидатор – лицето Г. Г.
Не се спори, а същото е видно и при
извършена служебна справка от съда в търговския регистър, че след подаване на
исковата молба, на 3.05.2018 г. са извършени последващи вписвания по партидата
на ответното дружество на ищеца А.М.Й.Н. като едноличен собственик на капитала
на „П.“ ЕАД и член на Съвета на директорите, както и заличаване на избрания
ликвидатор и продължаване дейността на дружеството.
С тези вписвания е постигнат правния
резултат, който се цели с предявения иск по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ,
чието действие се проявява за в бъдеще, в който смисъл са и задължителните
указания дадени в Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС № 1 от 06.12.2002 г.
относно действието на заличаването на вписаните обстоятелства след успешно
проведен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
С оглед на така вписаните по
партидата на „П.“ ЕАД обстоятелства, настоящият състав на съда приема, че
евентуално положително решение по предявения иск по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ
няма да даде на ищеца никаква правна защита, доколкото единственият правен
резултат ще е заличаване за в бъдеще към датата на вписване на заличаването въз
основа на влязлото в сила решение по иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ на вече заличени
обстоятелства.
Обратното не следва и от поддържаните
от ищеца доводи за налични и евентуално бъдещи спорове с трети лица досежно
валидността на извършените действия от вписания за периода от 12.03.2018 г. до
3.05.2018 г. ликвидатор, доколкото заличаването няма обратно действие и третите
добросъвестни лица винаги могат да се позоват на вписаното обстоятелство и при
уважен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, и обратно, по отношение на недобросъвестните
лица търговското дружество винаги може да релевира възражения, основани на
тяхната недобросъвестност независимо дали е проведен или не иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ
като последното следва от придаденото с нормите на чл. 7 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ
значение на вписванията в ТР.
Доводите, че с вписване на съдебното
решение, с което ще се уважи отрицателния установителен иск в Агенцията по
вписванията по партидата на търговеца ще се постигне оповестителен ефект при
евентуални бъдещи претенции срещу дружеството не намират опора в закона и не
обуславят наличие на правен интерес от иска.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 130 ГПК и исковата молба, с която е предявен иска с
правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ следва да се върне.
С иска с правно основание чл. 124 ГПК, ищецът претендира да се прогласят за нищожни
решенията на Общото събрание, обективирани в Протокол от Общо събрание на едноличния
собственик на капитала на „П." ЕАД от 13.02.2018 г., приложен към заявление
Б6
с вх. № 20180306111145 – за прекратяване
на ответното дружество чрез ликвидация и за назначаване на ликвидатор на лицето
Г. Г. В о. с. з. на 4.07.2019 г., при провеждане на процедурата по чл. 143 ГПК
от страна на съда, процесуалният представител на ищеца е уточнил, че претендира
в условията на кумулативност две основания за нищожност на решенията от
13.02.2018 г. – невзето решение на ОС, което е отразено като съществуващо в
протокола и липса на компетентност на лицето, което е взело тези решения,
предвид непритежаваното от него качество на едноличен собственик на капитала на
ЕАД към датата на вземането им.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на
ВКС, нищожност на решението на общото събрание може да се релевира чрез иск
пред компетентния окръжен съд безсрочно. В Тълкувателното решение е прието, че
нищожно е липсващото (невзето) решение на общото събрание, което обаче е
отразено като съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната
книга на дружеството, а така също и ако е вписано в търговския регистър. В
зависимост от това дали решението подлежи или не подлежи на вписване в
търговския регистър, установяването на нищожността следва да стане чрез иск по
чл. 431, ал.2 ГПК /отм./, съответно чл.29 ЗТРРЮЛНЦ - в първия случай и чрез иск
по чл. 97, ал.1 и ал.3 ГПК /отм./, съответно чл.124, ал.1 и ал.4 ГПК - във
втория случай. И в двата случая се касае за установителни искове, за които
следва да е налице правен интерес. Нищожно е и решението на ОС, което е извън
пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от
закона и учредителния акт.
Съгласно разясненията по т. 3 от ТР № 1
от 06.12.2002 година по тълк. д. 1/2002 г. на ОСГК на ВКС съединяването на иск
за установяване нищожност на решението на ОС с иск за установяване на пороци
при вписването е допустимо. Възможно е да бъде допуснато вписването на нищожни
решения на ОС като нищожността им подлежи на установяване по исков ред.
Несъществуващо обстоятелство е липсващото /невзето/ решение на орган на
дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай
е налице неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е
съществувало към датата на регистърното решение. Обстоятелствата, на които се
основават двата иска са различни, но правната последица е една и съща - заличаване
на вписването. Наличието на правен интерес е положителна процесуална
предпоставка за упражняване правото на иск и при двата иска.
Безспорно обстоятелствата, отнасящи се
до прекратяване на дружеството чрез ликвидация и назначаване на ликвидатор са
от кръга на тези, които подлежат на вписване в Търговския регистър съгласно
разпоредбите на ТЗ. Към настоящия момент са заличени в резултат на последващи
вписвания по партидата на ответното дружество от 3.05.2018 г., поради което и
по изложените по - горе съображения, ищецът в качеството си на акционер не може
да защити правата си с иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Доколкото обаче от момента на
вписването на обстоятелството до заличаването му – 3.05.2018 г. решенията на ОС
имат действие по отношение на третите добросъвестни лица и се явяват
задължителни за акционерите, респ. за едноличния собственик на капитала, за
същия е налице правен интерес да опровергае формалната доказателствена сила на
съставения протокол и обективираните в него решения на ОС, за да нямат те
задължително действие за него. В този смисъл съдът съобразява и дадените в
т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК
на ВКС разяснения относно правните последици от липсващото (невзетото) решение
на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър.
При така изложеното, съдът намира предявения иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за процесуално допустим, поради което
следва да бъде разгледан по същество.
Няма спор, че вземането на решения от вида на оспорените - прекратяване на дружеството чрез ликвидация и назначаване на ликвидатор е от компетентността на Общото събрание. Тъй като в конкретния случай ответното дружество "П." ЕАД, гр. Русе е еднолично акционерно дружество, то съгласно чл. 219, ал. 2 ТЗ, едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в писмена форма чл. 232 а ТЗ.
По изложените по-горе мотиви относно
процесуалната легитимация на ищеца, съдът намира за безспорно установено по
делото, че към 13.02.2018 г. едноличен собственик на капитала на „П.“ ЕАД е бил
ищецът А.Н., независимо, че като такъв в ТР е бил вписан все още св. К.Д..
Доколкото вписването на това обстоятелство в ТР има декларативно, но не и
конститутивно действие, то следва извода, че решенията, обективирани в
протокола от 13.02.2018 г., са приети от лице, което не притежава качеството акционер
и едноличен собственик на капитала, с което е доказано първото въведено от
ищеца основание за нищожност на процесните решения.
От показанията на св. Д. /вписан в ТР като едноличен собственик на
капитала на „П.“ ЕАД към датата на приемане на оспорените решения/ се
установява, че ОС на 13.02.2018 г. реално не е провеждано, че същият не е
формирал воля и вземал решения за прекратяване на ответното дружество чрез
ликвидация и за назначаване на ликвидатор, нито пък е подписвал представения
пред АВ за вписване в ТР протокол от същата дата. Изводът в тази насока се
подкрепя и от заключението на назначената по делото съдебно – графическа
експертиза, от която се установява, че К.Д. не е изпълнил подписа, положен от
негово име върху протокола от ОС на едноличния собственик на капитала от
13.02.2018 г. При така изложеното, съдът намира за доказано и второто
релевирано от ищеца основание за нищожност на процесните решения – невзето
решение, което е отразено като съществуващо в протокол от 13.02.2018 г.
Искът е основателен и следва да
бъде уважен.
Не е направено искане за присъждане
на разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на А.М.Й.Н., гражданин на ФР Германия срещу „П.“ ЕАД, ЕИК *** с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, предмет на
искова молба с
вх. №
4167/11.04.2018 г. на РОС поради недопустимост и връща исковата молба.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по предявения от А.М.Й.Н., гражданин на ФР Германия
срещу „П.“ ЕАД, ЕИК *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК взетите от едноличния
собственик на капитала на „П.“ ЕАД, ЕИК *** решения на
Общото събрание, обективирани в Протокол от 13.02.2018 г., приложен към
заявление Б6
с вх. № 20180306111145 – за
прекратяване на ответното дружество чрез ликвидация и за назначаване на
ликвидатор лицето Г. Г.
Решението е
постановено при участието на третите лица „Е.“ ЕООД, ЕИК *** - помагач на
страната на ответника „П.“ ЕАД и “П.“ ЕООД, ЕИК *** – помагач на страната на ищеца А.М.Й.Н..
Решението в частта, с която е прекратено производството по иска с правно
основание чл.
29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ и е върната исковата молба има характер на
определение и подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в едноседмичен
срок, а в останалата част - в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Окръжен съдия: