Решение по дело №3138/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, … март 2020 година

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА

 

при участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 3138 по описа за 2017 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                    Предявени са първоначални кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 266 във вр. с чл. 258 и чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и евентуални насрещни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.

 

                  Постъпила е искова молба от „Р.И.“ ЕООД срещу „Щ.“ ЕАД, в която се твърди, че ищецът и ответникът са сключили договор за строителство на 10.04.2017 година, с предмет „груб строеж по проект „Проектиране и строителство на фабрика за производство на ламинирани табли за сервиране и пластмасови съдове“, съгласно КСС. По този договор ищецът има качество на изпълнител, а ответникът- качество на възложител. Ищецът твърди, че по този договор е изпълнил възложената работа. След извършване на първата част от работите към 31.05.2017 година, ищецът е съставил протокол за приемане на СМР, който е предал на ответника, чрез техническия ръководител на обекта — Б.С.- и след преглед на извършената работа е съставен и подписан от ответника окончателен протокол №1 за изпълнени и приети СМР към 31.05.2017 година на обща стойност 22 030,73 лв с ДДС, който включва описаните в документа работи, единичната им стойност, количество и обща стойност. Ищецът твърди, че от обща стойност 22 948,68 лв без ДДС се приспада сумата от 3% / 688,46лв/ и остава за заплащане сумата от 22 260,22лв без ДДС, като от тази сума възложителят временно задържа сумата от 1 000лв до отстраняване на дефекти. От сумата от 22 260, 22 са приспаднати 229, 49 за вода, ток и тоалетни и остава чиста сума за заплащане от 22 030,73 без ДДС.

                  Ищецът твърди, че за тази сума е издадена фактура № 617/06.06.2017 година, в която посочената сума е с ДДС и е 25 236,88лв. Фактурата е предадена на ответника, чрез г-н С.. Ищецът твърди, че е отстранил недостатъците, уведомил е за това възложителя с писмо изх.№ 220/14.07.2017 година, отговор не му е даден. За сумата от 1 000лв, задържана от ответника за недостатъци, е издадена от ищеца фактура №699/12.10.2017 година, за сумата от 1 200лв с ДДС, изпратена на ответника на 13.10.2017 година. Ищецът твърди, че след извършване на следващата част от договора - „Спринклерен резервоар“ и допълнителни СМР, към 28.06.2017 година, съставил протокол за приемането им №2, на обща стойност 15 648,01лв без ДДС. Същият е предаден на г-н Б. С., проверен е от него, забележки не са направени и е изпратен в централата на ответника за плащане.Този протокол №2 включва описаните работи по вид, единична цена, количество и обща стойност от 16 131,97 лв без ДДС. От тази сума се приспада 3% или сума от 483,96лв и остава за заплащане сумата от 15 648,01 лв. Ищецът твърди, че ответникът този протокол не е подписал, както не е уведомил ищеца за някакви проблеми по предадения трудов резултат. Ето защо ищецът е отправил до ответника писмо с изх.№ 220/14.07.2017 година, за да поиска подписване на този документ, но отговор отново не е последвал. Твърди, че на 03.08.2017 година, въз основа на този протокол е издал фактура №655 на стойност с ДДС 18 777,61 лв, която изпратил на ответника с куриер на 07.08.2017 година.Твърди, че двете фактури са включени в дневниците за продажби на предприятието и в справките- декларации по ЗДДС, като дължимият ДДС е внесен. Плащане на тези суми от страна на ответника не е извършено. Ищецът твърди, че дължимата сума в общ размер от 45 214,49лв е следвало да бъде заплатена на посочените дати, че ответникът е в забава и поради това дължи обезвреда за периода от  06.07.2017 година върху сумата от 25 236,88лв, в размер на 925,35лв и от 08.09.2017 година върху сумата от 18777,61 лв. , в размер на 354,69лв, до датата на предявяване на исковата молба. Моли съда след като се убеди в основателността на изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно заявените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска. Претендира разноски по делото.

                    В срока за отговор ответникът „Щ.“ ЕАД, ЕИК *******, чрез адв. М.П.,***, не спори, че между него и ищеца е сключен договор №КФ007/10.04.2017година, както и че е подписал платежен сертификат №1 за изпълнени и приети СМР към 31.05.2017 година на обща стойност 21 030,73 лв., без ДДС, както че е получи фактура № 617/06.06.2017 година. Твърди, че към сключения договор е изготвена КСС, а съгласно и чл.5.1 от договора страните са се съгласили СМР, които ищецът да изработи да са на обща стойност 185 778,52лв без ДДС, а не както е посочил ищецът - 37 678,52 лв без ДДС. В тази връзка ответникът твърди, че поетото от ищеца задължение е да изработи точно - т.е. съответно на възложеното в количествено и качествено отношение. Ответникът твърди, че ищецът не сочи на коя дата е получена от възложителя фактура № 617/06.06.2017 година, явяваща се частична фактура, а съгласно чл.7.1 от договора частичните фактури са платими в срок от 30 календарни дни след потвърждение на сертификата за плащане и получаване на оригиналната фактура. Ето защо твърди, че липсва основание за заплащане на законна лихва за периода, който следва датата на издаване на фактурата. Ответникът твърди, че съгласно чл.9.1 от договора всички СМР следва да се изпълнят до 14.06.2017 година, а неспазването на срока за изпълнение има за последица дължимост от изпълнителя на неустойка, съгласно чл.15 от договора. Твърди, че извършената работа, касателно СМР по протокол №1 е с недостатъци, за който факт са съставени 7 броя протоколи, съставени от „Доратек“- дружество, което е главен инженер на обекта съгласно договора ФИДИК, изпълняващо функции на представител на инвеститора. Ответникът твърди, че на ищеца е изпратено писмо изх. № 003/11.05.2017 година, придружено с протокол от авторски надзор от 10.05.2017 година за констатирани грешки и недостатъци при изпълнение на арматурата, а с писмо изх.№ 0009/01.06.2017 година ищецът е уведомен за необходимостта на изпълнява точно в качествено отношение договорените СМР, в частност бетоновите работи, както и да използва план за наваксване на закъсненията. Ответникът твърди, че поради неразбирателство между него и ищеца, последният му е отправил предизвестие за прекратяване на договора, но в дух на разбирателство ответникът му предложил да уговорят друг срок за престиране на дължимия резултат, неговото предложение не било прието от изпълнителя, който на свой ред му отправил предложение за сключване на допълнително споразумение, с който направил оферта за изменение на различни клаузи от договора, като едновременно с това отправил ултиматум, че при липса на съгласие за подписване на тази оферта, ще прекрати окончателно работата по обекта. На свой ред ответникът не приел това предложение, като го уведомил, че следва да изпълни задълженията си, отказът му да изпълни ще бъде санкциониран с уговорената неустойка. Ответникът твърди, че ищецът е преустановил работата по договора на 28.06.2017 година, а това означава, че същият не е изпълнил договора пълно и точно.Твърди, че изпълнението на ищеца е частично и това е изпълнение на СМР, описани в протокол №1 от 30.05.2017г. Твърди, че описаните в протокол №2 СМР са изпълнени некачествено, а всички останали СМР, не само не са изпълнени в договорения срок - 14.06.2017 година - а изобщо не са изпълнени. Поради липса на точно изпълнение, също и поради това, че ищецът своеволно и в нарушение на договора, е прекратил същия и е напуснал строителната площадка, е наложил на ответника, на основание чл.15.2 от договора и на основание чл.11.2 от ОУ ответникът да прекрати договора, по вина на ищеца и да приложи разпоредбите на чл.15.2 от договора като го уведоми за извършено от него прихващане / извънсъдебно/ на задълженията, които има към него със свое вземане, представляващо неустойка. За последната ответникът е издал фактура №24473/05.07.2017г., като вземането си по тази фактура, прихваща с вземане на ищеца по издадена от последния фактура №617/06.06.2017 година. Ответникът твърди, че ищецът, с писмо от 07.07.2017 година е отказал да признае, че ответникът е прекратил договора,  считано от 28.06.2017 година, защото договорът вече е преустановил действието си, тъй като самият ищец го е прекратил преди това; оспорва да дължи неустойка на възложителя и не приема фактурата, която ответникът е издал за своето неустоечно вземане. С една дума, ответникът твърди, че ищецът е оспорил извънсъдебното прихващане, извършено от ответника, а последният от своя страна е оспорил възможността ищецът да прекрати договора, чрез разваляне на същия, поради липса на основания за това. При така изложените твърдения ответникът счита, че ищецът приема договорът за развален, а този факт, твърди страната, възпрепятства възможността преустановилия действието си договор, да се дири реално изпълнение по него и това е така, тъй като развалянето на договора, предпоставя приложение на нормата на чл.88 ЗЗД, поради обратното действие. Следователно претенцията на ищеца с правно основание чл.266 във връзка с чл.79, ал.1 33 няма основание. Ответникът моли съда, ако възприеме тази теза да отхвърли претенцията на ищеца. При условие на евентуалност, оспорва да е налице основание за разваляне на договора от страна на ищеца, защото: ответникът не е неизправна страна по него; същият не е страна, която не е изпълнила договора и това неизпълнение да е съществено и виновно; самият ищец е неизправна страна по договора- престирал е частично; не е даден срок за доброволно изпълнение, като предпоставка за възникване на правото да се развали сделката. При възприемане на теза за договор, който не е развален, то исковете на ищеца за реално изпълнение отново са неоснователни, защото вземането му за възнаграждение не е изискуемо, а това е така, тъй като липсва приемане от страна на възложителя на предадения от ищеца трудов резултат, а също и защото не са настъпили предпоставките съгласно договора за плащане- аргумент от чл.7. При условие на евентуалност, ако съдът възприемете тезата на ищеца за изискуемост на съдебно заявените вземания, то ответникът противопоставя на тези искания правопогасително възражение за прихващане със свои вземания- неустойка по чл.15.2 от договора и фактура №24473/05.07.2017г. в размер на 18 577,85лв; обезщетение за вреди над размера на неустойката, на основание чл.92, изр.2 33Д, вземане по чл.82 във връзка с чл.79 ЗЗД, предявено като частично в размер на 25 201,46лв от общ размер от 168 009,74лв без ДДС и с ДДС - 201 611,69лв- разходи за наемане на кофраж и мобилен кран за довършване на неизпълнените от ищеца СМР; удръжка по ОУ към договор за застраховка „Всички рискове на изпълнителите в размер на 345,60лв без ДДС или 414,72лв с ДДС. При условие на евентуалност, ако съдът отхвърли исковете на ищеца, ответникът моли съда да осъди тази страна да му заплати сумите, съдебно заявени с насрещната претенция, ведно със законната лихва, а също да му присъди и разноските по делото.

                       В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията на ответника, върху които гради становището си за неоснователност на предявените искове. Относно фактура №617/06.06.2017г., предадена на Б. С., посочен като представител на „Щ.“ ЕАД; относно фактура № 699/12.10.2017г.- изпратена на ответника по куриер на 13.10.2017година, получена от него на 16.10.2017г. Относно протокол №2/28.06.2017г. - предаден е на г-н Б. С., приет от последния без забележки, след извършена от него проверка- в тази връзка твърди, че именно г-н С., а не г-н К.Й.е представителят на ответника е ръководител на строителния обект. По отношение на СМР в протокол №2 - извършени са от ищеца по възлагане на ответника /г-н Б. С./- т.е. въз основа на договор, поради технологическа необходимост - за да се извършат възложени с договора СМР. По отношение на твърдението на ответника за това, че ищецът частично е изпълнил възложените му СМР, ищецът твърди, че това частично изпълнение е по вина на ответника- неговото поведение е довело до разваляне на договора от страна на ищеца. Във връзка с твърдението за некачествено изпълнение, което ответникът е противопоставил на ищеца, последният оспорва възможността доказателствата на ответника в тази насока да се приемат като такива, които са относими към този спор, защото „не съдържат необходимите реквизити“; не се установява и да са относими към него. Не спори относно разменени анекси между него и ответника, които не са се превърнали в част от договорната връзка. Оспорва твърдението на ответника за некачествено изпълнение- твърди, че тези СМР са описвани в дневника за обекта всеки ден, като за всяка дата и изпълнена работа в този дневник се е подписал г-н Б. С.; дневникът отразява и допълнително възложените СМР на ищеца от страна на г-н С., което е една от причините за забава в изпълнението. Ищецът твърди, че развалянето на договора няма обратно действие, тъй като този договор е с продължително изпълнение; твърди, че са били налице предпоставките за възникване на правото му да развали договора, по вина на ответника. Не спори за това, че е напуснал строителната площадка, но оспорва това да е причина за неприемане на извършената от него работа. Оспорва въведеното при условие на евентуалност възражение за прихващане.

                     В допълнителния отговор на допълнителната искова молба по първоначално предявените искове, ответникът поддържа заявената теза.

                     В срока по чл. 372 ГПК ответникът „Щ.“ ЕАД е предявил насрещни претенции. В насрещната искова молба ищецът в тази процесуална връзка и ответник по първоначалните претенции, твърди, че между страните е сключен договор за строителство на 10.04.2017 година, по силата на който ищецът възложил на ответника извършване на описаните в исковата молба СМР, като е поел задължение да му заплати възнаграждение на стойност 185 778,52лв без ДДС.Твърди, че по този договор изпълнителят не е престирал точно, като неточното му изпълнение е частично такова и забавено. Изпълнените от ответника СМР са описани в платежен сертификат №1, към 31.05.2017 година, като част от тях са изпълнени некачествено и това наложило поправката им.Твърди, че възложените СМР е следвало да бъдат извършени от ответника до 14.06.2017     година, но извършените от него в този срок са вече упоменатите СМР по платежен сертификат № 1. Твърди, че към 28.06.2017 година ответникът е изготвил нов протокол за извършени СМР, под № 2, за който твърди, че го е предал на г-н Б. С.; твърди, че този протокол не му е изпратен съгласно договора на адрес гр.София, бул.“*******, а на избраното лице, СМР-тата по протокол №2 не са извършени в срок до 14.06.2017 година, а голяма част от тях са извършени некачествено, поради което не биха могли да бъдат приети от възложителя. Ищецът твърди, че ответникът е напуснал строителната площадка на 28.06.2017 година, твърдейки, че е развалил договора, считано от 10.04.2017 година, поради виновно поведение на възложителя. Описва кореспонденцията между страните по този въпрос и направените от двете страни оферти за изменение на договора, останали в сферата на предложенията. Ищецът оспорва ответникът да е развалил договора. Твърди, че именно той, ,„Щ.“ ЕАД, е преустановил действието на облигационната връзка, поради виновното поведение на своя съдоговорител - липса на точно изпълнение във времево, количествено и качествено отношение. Липсата на точно изпълнение е довела до възникване в негова полза на неустоечно вземане, чието основание е освен нормата на чл.92 ЗЗД и разпоредбите на чл.15.2 от договора и чл.11.2 от ОУ в размер на 18 577,85лв. Освен това си вземане, ищецът твърди, че е понесъл загуби от неизпълнението на поетите с договора задължения от страна на ответника- изпълнител по договора, поради закупуване на кофражни материали и наем на кофраж, наем на мобилен кран, транспорт на арматура в рамките на строителния обект в периода юли-ноември 2017 година. Предявява този иск като частичен за сумата от другата загуба, която е понесъл ищецът по насрещните претенции е заплатената него сума от 345,60лв без ДДС и с ДДС - 414,72лв., представляваща удръжка по ОУ за застраховка „Всички рискове на изпълнителите“. Моли съда да се произнесе с осъдителен диспозитив, ако приеме за неоснователни предявените от „Р.И.“ ЕООД, ЕИК *******, първоначални искове. Претендира разноските по делото и законната лихва върху съдебно заявените суми.

                    В срока за отговор на насрещната искова молба, ответникът по тези претенции „Р.И.“ ЕООД, ЕИК *******, не спори по допустимост, но оспорва основателността на исковете. Прави следните възражения: реалното изпълнение на възложената работа е започнало едва на 20.04.2017 година, предвид обстоятелството, че не са били приключили изкопните работи, извършвани от друг изпълнител на обекта; метеорологичната обстановка не е позволявала работа на обекта от 20.23.04.2017 година, поради обилни валежи; още три дни забава, поради прекопаване на изкопа и преовлажняване на почвата; на 26.04.2017г. не са изпълнявани работите, поради липсваща армировка, доставката на която ищецът е извършил на 27.04.2017г.; на 12.05.2017г. - запознавал се с писмо на възложителя от 11.05.2017г.- във връзка с друго писмо, описващо проблемите във връзка с изпълнение на работата на обекта; на 19.05.2017година е уведомил ищеца по насрещния иск за проблеми в армировката -неточно и закъсняло изпълнение на доставките, неточни размери и геометрия на армировката, водещо да забава и неточности при монтажа- това не довело до редовни и навременни доставки на армировка; до 30.05.2017г. са били в невъзможност да започнат работа на подобект „спринклерен резервоар“, поради незавършени работи от друг подизпълнител. Сочи и други писма и твърди, че възложителят и ищец по насрещния иск е имал лоша организация и синхронизация на работата по обекта, което е довело до непрекъснати забавяния от негова страна на доставките на необходимите армировки, изпълнителят е бил принуден да се занимава с работи, които не са му възложени по договора, а това е направило забавата за изпълнение неизбежна и до разваляне на договора отстрана на изпълнителя. Ответникът твърди, че на 12.06.2017г. възложителят е поискал незабавно да спре работата по спринглеровия резервоар от страна на изпълнителя, до уточняване на технически детайли с проектанта и на 13.06.2017         година е било разпоредено отново да се започне работа. За това, че възложителят носи вина за забавата е съдържащото се в негово писмо от 22.06.2018 година признание. Ответникът оспорва претенциите за обезщетение, като твърди, че са неоснователни, оспорва закупените от ищеца материалите да са негова загуба, тъй като те остават в негова собственост. Оспорва представените фактури и възразява по четливостта на други документи. По отношение на сумата за застраховка- не спори относно предвидената удръжка, защото действително между страните има уговорка сумата за застраховка в размер на 414,72лв с ДДС да бъде удържана от някое от насрещните задължения на „Щ.“ ЕАД.

                    В допълнителната искова молба, касателно насрещните претенции „Щ.“ ЕАД оспорва твърденията на ответника, че негови действия са причинили забавата в изпълнение на възложената работа на неговия съдоговорител „Р.И.“ ЕООД.

                 В допълнителния отговор на тази допълнителна искова молба ответникът поддържа заявената теза и моли съда да отхвърли вземането за неустойка и за вреди под формата на загуби, поради неоснователност. Претендира разноски по делото.

                    В становище за поясняване на насрещния иск Щ.“ ЕАД твърди, че „Р.И.“ ЕООД е изпълнил част от възложените СМР по акт №1, некачествено и това е наложило същите да бъдат поправени от ищеца „Р.И.“ ЕООД, което е довело до закъснение в изпълнението на графика между страните към договорната споразумение; голяма част от описаните в акт №2 СМР, а именно спринклерния резервоар, също са изпълнени некачествено, което е наложило следващия подизпълнител „З.-С.“ ЕООД, да ги поправи вместо ищеца „Р.И.“ ЕООД, за което „Щ.“ ЕАД е извършил плащане. В това становище страната е направила уточнения относно това каква сума е изразходвала за посочените дейности и направеното уточнение е в следния смисъл: за закупуване на кофражни материали / пирони, болтове, винтове, дъски, греди и др./ - в размер на 43 380,32 лв., общо по фактури, без ДДС; за наем на кофраж - общо по фактури в размер на 55 773,56лв, без ДДС; за наем на мобилен кран + кранист - общо по фактури в размер на 67 656 лв. без ДДС и за транспорт на арматура в рамките на обекта / камион + шофьор/ - общо по фактури в размер на 1 200 лв. без ДДС.

                     Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

                     По делото е представен сертификат № 2 към застрахователна полица № 0841170126000001, която удостоверява сключения между „Дженерали Застраховане“ АД и „Щ.“ ЕАД договор за предоставяне на застрахователно покритие по застраховка „Всички рискове на изпълнителя“ при реализирането на проект Камбро – производствено хале и екстериор.

                   Със споразумение от 30.03.2017 г. страните в настоящото производство са разпределили отговорностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

                    Третото лице „ХМЦ“ АД е издало проформа фактура на ответника по главния иск за закупуване от последния на арматурна заготовка  за обект фабрика К.О.в гр. Шумен за сума в размер на 234 127,56 лв.

                     По делото не се спори между страните, а това се установява и от събраните по него доказателства, че на 10.04.2017 г. страните са сключили договор, по силата на който ответникът „Щ.“ ЕАД възлага на ищеца „РВ И.“ ЕООД да извърши СМР, груб стоеж, за проекта „Проектиране и строителство на фабрика за производство на ламинирани табли за сервиране и пластмасови съдове“ без недостатъци в тяхната пълнота в рамките на договорения обем и в срок, в съответствие с разпоредбите на този договор, на договорените спецификации, както и според най-високото нив на съвременното развитие на техниката – т.1 от договора. Съгласили са се, че съставните части на това споразумение включват действащите на територия та на РБ релевантни строителни закони, наредби и др.; протоколът от преговорите от 10.03.2017 година; техническите спецификации, КСС за работите, които ще се изпълняват; общите договорни условия за извършване на дейности от подизпълнители в България и споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ при едновременна работа на обект- т.2.2 от договора. Според т. 3.2 подизпълнителят е длъжен да изпълни работите по договора без недостатъци до годен без забележки на инвеститора и изпълнение на довършителните работи вид. Съгласно т.3.5 от договора подизпълнителят ще използва материали, одобрени от възложителя преди започване на работите, като в случай, че някои материали не бъдат одобрени от възложителя, под изпълнителят има право да предложи алтернативна материали, докато получи одобрение от възложителя. С разпоредбата на т.3.7 подизпълнителят е поел задължение да води ежедневно строителен дневник спрямо изискванията на възложителя. Съобразно разпоредбата на т.5.1 договорената цена, представляваща възнаграждение на подизпълнителя е сумата от 191 524, 25 лева, с отстъпка от 5 745,73лева и окончателна сума за получаване – 185 778,52 лева. Страните са се съгласили, че в договорените твърди единични цени са включени всички подлежащи на изпълнение работи, доставки, спомагателни работи на изпълнителя, включени в офертата на този договор и неговите съставни части, дори и да не са били изрично посочени, но се явяват необходими за изпълнението на договора. Страните са уговорили, че цените не подлежат на промяна. В тези цени са включени и всички допълнителни работи, които под изпълнителят следва да извърши, както и съответните разходи за тях. Възможност за изменение на цената е налична при писмено потвърдено и договорено съгласие с възложителя, както и ако промените са представени навреме от под изпълнителя, преди изпълнение на възложените работи – т.5.4. С разпоредбата на т.5.5 са се съгласили, че в цените не се включват бетон и армировка.

                   Съгласно т. 6.1 изпълнителят може да предоставя частична фактура веднъж в месеца въз основа на одобрен платежен сертификат от ръководителя на проекта на възложителя.Формата на платежния сертификат се определя от възложителя, от когото се признават само действително извършени и доказани смр, като възложителя има задължение да завери платежния сертификат в рамките на 4 календарни дни след неговото входиране, доколкото всички необходими документи и доказателства са представени. Ако липсват доказателства възложителят има право да не приеме съответната фактура поради тази причина. Страните са се съгласили че частичните плащания нямат отношение към отговорността и гаранциите на подизпълнителя и тяхното извършване не се счита за приемане на части от работата. С разпоредбата на т.7.1. страните са се съгласили, че плащане по частични фактури става в срок от 30 календарни дни след потвърждаване на платежния сертификат и получаване на оригиналната фактура. Окончателната фактура е платима в  срок от 30 работни дни след приемане без забележки на работите /приемане въз основа на акт 15 и 16, при представяне на одобрен платежен сертификат, подписан приемо-предавателен протокол и оригинална фактура, като възложителят има право да удържи насрещни вземания, като напр. неустойка, със следваща платима фактура. Последната фактура се изплаща след постъпване и проверка на всички документи, както и след представяне на всички необходими тестове и разрешителни, приемателни протоколи, дневници, сертификати, декларации и заключения и пр., които имат връзка с изпълнените от подизпълнителя работи съгласно този договор. С разпоредбата на т.7.3 страните са приели, че изготвянето на двустранни протоколи, респ. на протокол за установяване на финалната сума, подлежаща на плащане по договора, е абсолютна задължителна. При всички случаи на финално плащане, то се извършва след отстранени всички констатирани при приемането на работата дефекти на подизпълнителя.

                   По отношение на срока на договора, с нормата на 9.1 страните са се съгласили, че подизпълнителят приема да извърши всички възложени му работи, предмет на този договор, най-късно до 14.06.2017 година, като неспазването на този срок е основание да плати неустойка по т.15 – т.9.2 от договора.

                   Относно забавата с нормата на т.11 страните са се съгласили, че под изпълнителят няма право да спре извършването на строителните работи, доколкото неизплащането от страна на възложителя се дължи на извършени с недостатъци или нередовно извършени части от работи на подизпълнителя – отразени в сертификати.

                   При прекъсване на строителните работи, причинено от възложителя, освен в случаи на форс мажор, в продължение на повече от 3 месеца, подизпълнителят има право да развали договора след доказуемо отправена покана, писмена, за възобновяване на работите в срок от 3 дни, след изтичане на 3-месечното прекъсване на работите. В този случай възложителят е задължен да заплати действително извършените и признати работи до прекъсването; евентуално надхвърлящи тези рамки претенции за обезщетение или изпълнение от страна на подизпълнител не съществуват – т.11.2 от договора.

                   С разпоредбата на т.12 страните са уредили хипотезите на разваляне на договора като възложителят има право да спре изпълнението договора по всяко време /да спре изпълнението на възложените работи/ и да развали договора без спазване на срок за предизвестие, ако инвеститорът „К.О.БГ“ ЕООД прекрати договора от своя страна; ако преустановяване на дейността за извършва по причини, независещи от подизпълнителя, подизпълнителят има право на възстановяване на стойността на действително извършените работи, както и заплащане на всички доставени на строителната площ материали, предназначение за възложените СМР. Претенции за обезщетение, за пропусната печалба или други неустойки са изключват изрично. С нормата на т.12.3 страните са приели, че подизпълнителят има право да развали договора, при спазване на срок на предизвестието от 10 работни дни след писмено предупреждение, доколкото е налице съществено нарушение на договора, по- специално, ако възложителят е в забава с повече от 10 работни дни от падежа с изплащане на предоставена, платима и редовно издадена фактура, въпреки предупреждението и предоставяне на допълнителен срок от 30 дни. Подизпълнителят няма право да развали договора, ако забавата в плащането от стана на възложителя се дължи на недостатъци или неотговарящо на техническите спецификации/ изисквания изпълнение на работата на подизпълнителя.

                   С нормата на т.13 е уговорена последицата от изпълнение с недостатъци, като е прието, че подизпълнителят носи отговорност, ако е престирал работата с недостатъци, съгласно действащото законодателство.

                   Страните са дефинирали какво представлява недостатък- това е всяко отклонение от спецификациите и останалите характеристики на строителния обект, определени от този договор или общозадължителните правни разпоредби или общите технически изисквания към строителството.

                   С разпоредбата на т.13.3 са определени гаранционните срокове, които започват да текат от окончателното приемане на строителния обект без недостатъци, като при наличие на съществени недостатъци, както и необходимост от незабавни действия, възложителят информира за подизпълнителя и ако до 24 часа той не е реагирал, изпълнителят има право да възложи заместващи действия на трети лица за сметка на подизпълнителя. Приели са, че недостатъкът ще се счита за съществен, ако пречи на редовното използване или експлоатация на обекта или части от него по предназначение.

                   Относно последици от липса на точно изпълнение.

                   С нормата на т.15 страните са уредили тези отношения да се регулират от института на неустойката, като са приели, че при просрочие на определения съгласно т.9 срок се дължи неустойка в размер на 0,5% от стойността на договора за всеки календарен ден, но не повече от 10% от стойността на договора.

                   При липса на изпълнение на договорните задължения от страна подизпълнителя, за възложителя възниква право да: превъзложи съответните работи, които са в забава на трети лица, за сметка на подизпълнителя; да спре плащанията; да прекрати договор като удължи всички възникнали разходи; като в случай на прекратяване на договора подизпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 10% от стойността на договора. Претенцията за неустойка не подлежи на намаляване и е дължима независимо от това дали за възложителя са възникнали вреди. Предвидена е възможност, ако вредите надхвърлят размера на неустойката същите да се дирят самостоятелно.

                   Страните са приели, че приложимото право е българското – т.19.1, както е приложима и българската редакция на текста- т.20.1; посочени са приложенията към този договор, които представляват част от съдържанието му – т.21 от договора.

                   Към делото е приложена количествено- стойностната сметка, в която се съдържат, в която са описани възложените СМР, тяхната единична стойност, количество и обща цена / лист 30-32 и лист 186-190-превод, като страните не спорят относно верността на превода на този документ/.

                   Ищецът е приложил към делото и действащите Общи договорни условия на дейности от подизпълнител /изпълнители/ в България, които се явяват неразделна част от постигнатото между страните споразумение № КФ007 от 10.04.2017 година.

                   По делото е представен протокол за приемане на извършени СМР №1 /31.05.2017 година, двустранно подписан от страните по делото, съобразно който посочените от него СМР са на обща стойност 22 260,21 лева с ДДС. Представена е и фактура №**********/06.06.2017г. за стойността на СМР по този протокол, на стойност 21 030,73лв без ДДС и с ДДС – 25 236,88лева, издадена от настоящия ищец. Представена е и фактура №**********/12.10.2017 година на стойност 1 000 лв без ДДС и с ДДС – 1 200лева.

                   Представен е и протокол за приема на извършени СМР №2 без дата, на стойност 18 777,61лева с ДДС, както и фактура №**********/03.08.2017 година за тази сума, издадена от ищеца по делото.

                   На 14.07.2017 година ищецът изпраща по електронен път на ответника писмо с изх.№220, с което го уведомява, че съгласно договора ответникът има 4-дневен срок за проверка и подпис на Протокол №2, обр.19 за установяване на извършени СМР, които подлежат на плащане. Твърди, че на 28.06.2017 година е представил на ответника Протокол №2, заедно с подробна количествена сметка на изпълнените от ищеца работи, но до момента на това писмо протоколът не е подписан. Твърди, че този протокол е проверен от Б. С., който не е имал забележки и е изпратен в централата на ответника. Твърди, че е налице забава в извършване на проверка и подписването на този протокол. Изразява се желание за отговор относно това кога този протокол ще бъде подписан и кога ще бъдат възстановени удържаните суми по Протокол №1, тъй като е налице точно изпълнение на възложените работи. Това писмо е връчено и на хартиен носител на ответника на 07.08.2017 година.

                   Ответникът е представил 7 броя доклади за несъответствия, придружени със снимков материал, както и разменена кореспонденция между страните относно точно изпълнение на възложените работи, като по твърдения на ответника такова изпълнение не е налице. Представен е и протокол за посещение авторски надзор от 10.05.2017 година, на обекта, извършен от проектант по част „Конструктивна“, в който са посочени забелязаните неточности, като тези констатации са изпратени на изпълнителя по договора и настоящ ищеца. На 01.06.2017 година  ответникът изпраща писмо на ищеца за констатираните неточности в изпълнението като се противопоставя на тезата на последния, че е установената забава по изпълнението на договора не се дължи на възложителя, а на некачествено изпълнение от страна на изпълнителя.

                   На 10.06.2017 година с писмо изх.№ 204 ищецът по делото уведомява ответника, че поради системни и съществени нарушения на негови задължения по договора, за които го е уведомявал с цитираните писма, разваля договора. Моли това писмо да се счита за 10-дневно предизвестие, с изтичане на което се счита договорът за развален.

                   На това писмо ответникът изпраща свое, на 22.06.2017 година, с което уведомява своя съдоговорител за следното: ако изпълнителят счита, че неспазване на крайния срок за изпълнение на договора не е по вина на изпълнителя, то моли същия да уговорят нов срок като краен такъв, като му акцентира, че не е налице хипотеза за разваляне на договора, която да е предвидена в самия договор. На 23.06.2017 година му изпраща анекс за подписване, с който се изменява крайният срок за изпълнение на договора.

                   На 26.06.2017 година ищецът изпраща писмо на ответника, обективиращо липсата на съгласие да подпише анекса, като го уведомява и че, ако до 16.00 часа на 27.06.2017 година не получи подписан анекс в предложения от него вариант, окончателно ще прекрати работата на обекта.

                   С писмо от 27.06.2017 година „Щ.“ ЕАД изразява съжаление за непостигнато съгласие за продължаване на съвместната работа и заявява готовността си да предяви свои претенции към „Р.И.“ ЕООД, поради самоволното преустановяване на изпълнението на възложената работа.

                   Във връзка с преустановяване на работата от страна на ищеца, на 05.07.2017 година ответникът му изпраща писмо, с което го уведомява, че на основание т.11.2 от договора прекратявана договора и съгласно т.15.2 от споразумението му начислява неустойка в размер на 10% от стойността на договора, за което е издал фактура №**********/05.07.2017 година, с което вземане прихваща вземането на ищеца по фактура №**********/06.06.2017 година и моли това прихващане да се отрази в счетоводството на ищеца. По делото е представена фактурата касателно неустойката, която ответникът си е начислил.

                   На 07.07.2017 година ищецът отговаря, че е получил предходното писмо по ел. поща, като изразява категоричното си несъгласие с възможността ответникът да прекрати договора и това е така, тъй като самият ищец го е прекратил със свое писмо от 10.06.2017 година,      получено от ответника на 13.06.2017 година което последният е върнал след прочитането му. Ето защо, след изтичане на 10-дневния срок, считано от датата на получаване на писмото, т.е. от 27.06.2017 година договорът е прекратен. По тази причина не дължи и плащане на нестойка. Завява, че настоящето писмо е покана за плащане на вземанията по фактура №**********/06.06.2017 година.

                   Съответно на свой ред ответникът се противопоставя на тази теза на ищеца, което противопоставяне е изложено в писмо от 07.07.2017 година.

                   Във връзка с твърдението на ищеца, че прекратяването на договора от него страна е поради виновно неизпълнение на задължения на ответника, както и че неспазването на сроковете за изпълнение на възложената работа е поради причини, които не могат да му се вменят във вина, ищецът представя писма за периода от 12.05.2017 година до 08.06.2017 година, в които третира възникналите по време на действието на договора затруднения за точно изпълнение, както следва: липса на приключили изкопни работи, обилен дъжд, прекопаване на изкопа и преовлажняване на почва, липса на изпълнение на армировъчни работи, поради липсваща армировка, проблеми в армировката, поради неточно изпълнение на заявките и неточна заготовка, липса на изградена мивка на обекта и забавено изпълнение на обрания насип и уплътняването му, което води до забава в изпълнението на кофражите, а оттам и на всички останали дейности; продължаващи проблеми с армировката; до 30.05.2017 година не са завършили изкопните работи и не е осигурена възможност да се започне работа по спринклеровия резервоар- във всички писма моли да се отстранят причините, които забавят изпълнението. С писмото си от 08.06.2017 година дава по дати обяснения относно причините за липса на точно изпълнение, включително и такова по спазване на графика за изпълнение в срок на възложената работа.

                    По делото е приложен обектов дневник за извършените от ищеца СМР, използвани материали и работници, спесификации на използваното желязо за периода 24.04-26.06.2017 г.

                    На 05.07.2017 г. ответникът е сключил споразумение с третото лице „З.-С.“ ЕООД за изпълнение от последния на СМР по проект фабрика КАМБРО срещу възнаграждение в размер на 178 175,18 лв. В приложение към споразумението са описани видовете работи /лист 202 – 207 от делото/.

                   С електронно писмо от 12.07.2017 г. ищецът настоява ответникът да подпише протокол № 2 по обр. № 19 установяване на извършени и подлежащи на заплащане СМР, както и да бъдат възстановени удържаните му с протокол № 1 по обр. № 19 суми.

                     С писмо от 14.07.2017 г. ищецът настоява ответникът да подпише изпратения до него протокол № 2, обр. 19, за извършени и подлежащи на заплащане СМР и да му бъдат възстановени удържаните с протокол № 1 суми. Писмото е получено от адресата на 07.08.2017 г.

                   По делото са приложени справка-декларация и уведомление от ищеца до НАП от дневника за покупки и за продажби за юни 2017 г. касаещ начислен ДДС.

                     По делото са представени фактури от третото лице „З.-С.“ ЕООД до ответника за заплащане на извършени СМР на обект Камбро за наеми на кофраж и на мобилен кран, докупуване на кофражен материал, транспорт на арматура в рамките на обекта, а именно: фактура №**********/1.08.2017 год.; фактура №**********/11.08.2017 год.; фактура №**********/ 4.07.2017 год.; фактура №**********/10.07.2017 год.; фактура №90010016847/11.07.2017 год.; фактура №90010016886/18.07.2017 год.; фактура №90010017000/ 03.08.2017 год.; фактура №**********/ 09.08.2017 год.; фактура №**********/ 09.08.2017 год.; фактура №**********/16.08.2017 год.; фактура №**********/11.09.2017 год.; фактура №**********/11.09.2017 год.; фактура №**********/ 09.10.2017 год.;  фактура №**********/ 09.10.2017 год.; фактура №**********/16.10.2017 год.; фактура №**********/ 07.11.2017 год.; фактура №**********/ 07.11.2017 год.; фактура №**********/16.11.2017 год.; фактура №**********/ 06.07.2017 год. – от която за разход следва да се вземат само позиция №1 - кофражен шперплат на стойност 2145 лв. и позиция №3        - греди на стойност 921,60 лв., или общо на стойност 3 066,60 лв. без ДДС, или 3 679,92 лв. с ДДС;  фактура №**********/12.07.2017 год.; фактура №**********/14.07.2017 год.; фактура №**********/ 24.07.2017 год.;  фактура №**********/ 03.08.2017 год.; фактура №**********/ 05.08.2017 год.; фактура №**********/ 07.08.2017 год.;   фактура №**********/ 23.08.2017 год., от която за разход следва да се вземе само позиция №2 - греди на стойност 480 лв. без ДДС, или 576 лв. с ДДС; фактура №**********/ 07.07.2017 год.; фактура №**********/10.07.2017 год.; фактура №**********/ 20.07.2017 год.; фактура №**********/27.07.2017 год.;  фактура №**********/ 31.07.2017 год.; фактура №**********/ 24.07.2017 год.; фактура №**********/ 31.07.2017 год.; фактура №**********/ 07.08.2017 год.; фактура №**********/14.08.2017 год.; фактура №**********/ 21.08.2017 год.; фактура №**********/ 31.08.2017 год.;  фактура №**********/ 31.08.2017 год.; фактура №**********/ 08.09.2017 год.; фактура №**********/ 08.09.2017 год.; фактура №**********/18.09.2017 год.; фактура №**********/ 06.10.2017 год.; фактура №**********/ 25.09.2017 год.; фактура №**********/31.10.2017 год. и фактура №**********/ 21.07.2017 год.

                   По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства – свидетелски показания.

                  От показанията на свидетеля Р.И.И., работещ в дружеството-ищец от 2014 г. на длъжност техник строителство и архитектура, се установява, че през 2017г. сключили договор, като подизпълнител, с фирма „Щ.“ ЕАД за изпълнение на два подобекта в Индустриален парк - гр. Шумен. Те следвало да изпълнят конструктивната част от административната сграда и спринклерен резервоар. Не ги изпълнили и поискали прекратяване на договора след ред организационни неуредици, изразяващи се в несвоевременно доставяне на материалите, което било задължение на фирма „Щ.“ ЕАД, неточно изпълнени заготовки за арматура, несвоевременно предоставяне на площадката за започване на работа. На няколко пъти били карани да преместват материали от едно място на друго, което било загуба на време. От управата на Индустриален парк - Шумен ги предупредили да не работят там, тъй като не била изградена мивка за почистване на колите, а това било задължение на „Щ.“ ЕАД и те се принудили след многократните сигнали да предприемат действия по прекратяване на договора. По време на действащия договор са изпълнили фундаменти на административната сграда, настилка и бетон в основите на спринклерен резервоар. Останала голяма част недовършена, тъй като прекратили договора. По първия акт им платили, а по втория не е сигурен дали има плащане. Реално започнали работа, но не веднага след сключване на договора, а 10 дни по-късно, тъй като не били изпълнени земните работи, за да могат да подготвят изпълнението на основите на сградата. Имало неточност в геодезията и не била довършена изкопната работата от страна другия подизпълнител, работещ на обекта –  „Автомагистрали Черно море“- гр. Шумен. Технологично работата на другия подизпълнител предхождала тяхната работа, тъй като това са изкопни работи за основите, а те след това трябвало да наливат фундамента на сградата. По искане на Б. С., били разработили график на работа на двата обекта. Те започнали след месец, месец и нещо, по-късно били изпълнени. Доставките на строителните материалите армировка, бетон, били задължение на „Щ.“ ЕАД, доставката на кофража била задължение на ищеца. Неуредиците с армировката били почти ежедневни. Първо доставили армировка за горните етажи, а не за фундаментите. После липсвало армировката за един вид от фундаментите и се наложило да поръчват на техен доставчик от Шумен да я заготви тази армировка, за да може да изпълнят фундаментите и да върви работата напред. После донесли отново грешни армировки за фундаменти, като се наложило да се преправят кофражи по няколко пъти, тъй като не била спазена геометрията на самата армировка и размерите и не можели да изпълнят проектните изисквания. На 3 пъти изискали от техен доставчик да им изработи армировката и да я достави, тъй като идвали сгрешени доставки с армировка. Постоянно е подавана информация към „Щ.“ ЕАД за тези организационни проблеми. Тези организационни проблеми се отразили на графика и това доведело до неговото забавяне. До последния момент, докато били на обекта, не се получила положителна реакция за подобряване на тези проблеми. Имало и допълнителни дейности за тях. Накарали ги да стоварят, подредят кофраж и армировка и се оказало, че това не е по плана „Безопасност и здраве“. По искане на представител на възложителя тези материали трябвало да се преместят на място, определено за открит склад за складиране на тези материали. Това довело до 3 пъти прехвърляне на материалите от едно място на друго и за тях било загуба на време и финансова загуба. 10 човека участвали в това прехвърляне и механизация допълнително. Това се извършило по искане на „Щ.“ ЕАД и техен представител бил Б. С., който контактувал с техния технически ръководител Б.А.Б.. Допълнителни строителни работи, които си направили били подложка от пясък под фундаментите, поставили изолация от фибран и полиетиленово фолио, които не били по техния договор. Това било по допълнително искане на възложителя. Възложителят е преценил, че са необходими, не били предвидени по техния договор за изпълнение. В началото на започване на работата имало проливни дъждове, те довели до преовлажняване на почвата и до невъзможност за изпълнение на строително- монтажни работи на обекта и понеже се разкаляла изключително много строителната площадка, затова от Индустриалния парк забранили тази дейност, докато не се изгради мивка и това било задължение на главния изпълнител „Щ.“ ЕАД. Това ги забавило с още няколко дни в изчакване, не можели да влезнат в обекта и да започнат работа. Забраната продължила 4-5 дни до направата на тази мивка. 10 дни - 2 седмици била причината и препятствието лошо време за работа. По принцип тази мивка е трябвало да бъде изградена още със започване на изкопните работи на обекта. Констатирани недостатъци имало - пукнатини във фундаментите на сградата, образувани в бетона, те се получили от това, че вибрационните валяци на другия подизпълнител уплътнявали в съседство съседни маси, бетонът още не бил достигнал поне 70% от якостта си и се появили пукнатини в самия бетон. По предписание на проектант - конструктора те запълнили пукнатите с химия на „Хилти“. Това се извършило веднага след като получили указанията от проектанта. След това била направена една удръжка от първия акт, докато не бъдат отстранени и след указанията на проектанта ги отстранили и са им указали, че тези пари ще бъдат възстановени, след като изпълнят предписанието. За образец 19 се изготвили 2 акта. Акт 1 бил предаден с подробна количествена сметка на Б. С. за проверка, след проверяването този акт е бил съставен и по бланка образец на „Щ.“ ЕАД. Бил подписан от техен представител на обекта – чужденец, а преди това от Б. С.. Нямало възражения от двамата по първия акт. Вторият акт бил предаден от Б.Б., техническия ръководител на обекта от тяхна страна на Б. С.. Забавила се проверката на акта. Писали писма по този въпрос, че по договора за срок от 4 дни срок следвало да получат отговор за одобрението или неодобрението на акта, но не последвал такъв отговор. Казали им да не кореспондират с Б. С.. Той водил разговор с представители на „Щ.“ ЕАД и те нямали възражения. В акта били отразени кофражни работи, армировки, бетонови дейности и допълнителните неща за изолация от фибран, фолиото, пясъчна подложка и преместванията на материалите. Б.Б. водел ежедневно дневник по образец и бланки, предоставени от „Щ.“ ЕАД. Дневникът отразявал колко работника на брой има на обекта, по специалности хората на обекта и какво е изготвено за деня. В 2 екземпляра се водел - единият оставал при „Щ.“ ЕАД, а  при тях оставал другият. От една страна дневникът бил подписван от Б.Б., а за „Щ.“ ЕАД от Б. С.. Заявките били давани като заявление от „Щ.“ ЕАД, като той на добра воля изготвял заявките за материалите, за всичките посочвал график, по който следва да идват елементите. За цялото количество арматура за обекта имало разработен график, за кой ден какво ще идва и какво е необходимо. От него поискали да даде цялата заявка за арматурата, а те вече, техният подизпълнител, заводът за армировката дават какво трябва да се кара. Те искали цялата арматура да е на обекта. Проблем било, че не идва съответната армировка необходима за този ден на обекта. Има 10 писма за този проблем съставени, това било почти ежедневно. От София, от арматурен завод идвала армировката. Наложило се колегата Б.Б. да ходи до Шумен в арматурния цех, за да поръчва армировка на отделни елементи за един ден, тъй като те по тази причина спирали работа, че я няма армировката или грешно е изготвена. Не било по тяхно искане и решение, а било съгласувано с Б. С.. Имало технически ръководител всеки ден на обекта. Той /свидетелят/ работел като техник строителство и архитектура, а не технически ръководител. В един момент „Щ.“ ЕАД направили предложение за подписване на анекс, с изменение срока на договора, поради изоставането на обекта. Тях не ги устройвал този нов срок. Предложили удължаване с по-кратък срок, а те изчакали много дълго, поради тези неуредици. Не им бил поискан график за удължаване на срока или за закъснението. Мобилният кран не бил постоянно там, не им е трябвал постоянно, а кофражът е бил прибран. Кофражът за обекта не бил нает, а били закупени техни платна. Мивката направена на обекта за 3 дни била готова. Възложителят предложил допълнителен вариант на споразумение, което не било изгодно за тях, срокът за удължаване не бил нормален - технологично невъзможно било за изпълнение. Техническата площадка, акта образец №2 за откриването на площадка е при техническия ръководител. На 20 април влязли на площадката да работят. Били изпълнени една част от изкопните работи, били сбъркани геодезически,т.е. не били довършени геодезически изкопните работи в обекта, в който те следвало да изпълняват дейности. Изпълнявал         подизпълнителят „Автомагистрали Черно море“. 5 дни проектантът не можал да даде становище какво да направят, с какъв материал да го обработят. След като им дал становището, те заявили материалите и го изпълнили. Затова уведомили с писмо „Щ.“ ЕАД - главния изпълнител с писмо и снимков материал. Имало пукнатини по фундаментната плоча, които изглеждали като косъм, това били недостатъците. След като дошъл инвеститорски контрол на обекта имало изпратени снимки с констатираните недостатъци на обекта, които се уточнявали на място, че това е още в процес на работа. Не е фиксиран кофраж, не е била фиксирана и армировка, за да бъдат констатирани като недостатъци и са били отстранявани своевременно. Пукнатите ги е констатирал проектант- конструктора. Ходил на оперативки и срещи с Б. С., когато имало такива неуредици. След даденото предписание в рамките на един ден установили пукнатините и отстранявали недостатъците. Нямало други недостатъци, било в процес на работа, от нефиксирана армировка, нефиксирани кофражи, за което били изпратени снимките, че са в несъответствие. Нефиксиран кофраж значи, че още не е довършен кофражът, не е насипан в момента, не е укрепен, не е фиксиран, армировката не е фиксирана на проектното си място и се изпълнява в момента. В момента си работят на проектното място, но не е довършен този вид работа. Бетонът имал определен вид дебелина, били изпълнени този вид дейности и били приети от проектант - конструктор, от строителен надзор.

                        От показанията на свидетеля Б.П. С., работил от м. февруари 2017 г. като технически ръководител на процесния обект, се установява, че с „Р.И.“ ЕООД контактували от 10.04. 2017 г. когато направили първоначални преговори с разискване на основни параметри по договора, който подписали по-късно и работили заедно на обекта. Договорът бил изпълнен от фирма „Р.И.“ ЕООД. Започнали да строят със закъснение по отношение откриване на строителна площадка и разрешение за строеж, чиста организационна дейност. Откриването на тази строителна площадка се извършва след разрешение за строеж, което е отговорност на инвеститора. Строителната фирма изпълнител няма общо със разрешението за строеж. След това започнало да се действа с изкопните дейности. Това е първият етап на строителството като цяло. Фирма „Р.И.“ ЕООД била наета за груб строеж - бетонови работи, те можеха да започнат след изкопните дейности, които се движиха в график с изключение на моментите с метеорологичните проблеми, беше пролет, м. април, имаше дъжд, валежи и не може да се бетонира в началото на изкопната дейност в дъждовните дни. Основата следа да бъде суха. После като започнали самото строителство имало забавяне по доставките на арматура на обекта, тъй като се нуждаели от много големи количества арматура и подизпълнителят, въпреки, че бил една от най-големите фирми в България, не смогвал с доставките. Това не попречило толкова много организационно на работата. Забавянето било в дни, в целия строителен процес, в последствие наваксали изоставането, строяли усилено и в даден момент  се стигнало до актуване, което минава с проверка и от страна на инвеститора. Те няма как да актуват нещо от подизпълнителя и да го признаят като извършена работа без инвеститорът да им е казал, че са си свършили работа. При извършените съвместни обиколки от инвеститорския контрол на обекта, който се представлявал от фирма „Доратек“, той представлявал „Щ.“ ЕАД, имало и технически ръководител от страна на „Р.И.“ ЕООД, който правил замерване на количество и качеството. Инвеститорът държал основно на качественото изпълнение на работата. При обиколките установили недостатъци в качеството, изразяващи се в недостатъчно бетоново покритие на арматурата, което значи, че няма достатъчно бетонова дебелина, която да покрие армировката. Това в дългосрочен план води до корозиране на арматурата, конструкцията става неефективна и застрашава. На база на тези дефекти те имали официална кореспонденция с инвеститора, която е била предадена по надлежния ред и на подизпълнителя „Р.И.“ ЕООД да поправят тези дефекти, защото те били гранични и проектантът не искал да ги приеме. Той дава предписание за поправянето на тези дефекти или да се направи, или да се разруши, което е най-лошото за обекта, той дава предписание и те избират начина за репариране на тези дефекти. При посещение на авторски надзор на обекта, което е в лицето на проектантите проектантите задължително следят за качественото изпълнение на работите, като главна роля има конструкторът, защото то е свързано с безопасността и експлоатацията на сградата в бъдеще. Конструкторът бил констатирал, при едно от неговите посещения, доста грешки в изпълнението на армировъчните работи, за което той също бил пуснал предписание. Имало е срязване на арматура на неправилни места, непоставяне на определени арматурни заготовки по чертеж, допълнително непоставяне на достатъчно столчета. Това е констатирал проектантът и всичките недостатъци били отстранени, но това в крайна сметка довело до забава в изпълнението.  Тази забава е била някъде от порядъка на 2-3 седмици. В началото на работата на „Р.И.“ ЕООД имало лошо време, което довело до забава от 3-4 дни. Неговата длъжност не позволява той да приема работата, а констатира само извършени количества работа на обекта. Неговата работа е организационна. Това, което констатира се проверява в неговата фирма от хората на по-високо ниво, които се занимават с цялостното одобрение на документацията и качеството на съпътстващата работа. По първия протокол нещата били одобрени. Първият протокол не е бил предаден по надлежен ред. Вторият протокол не са го получили официално в централата в София. Официалността на процедурата е замерване на извършена работа. Не са извършили такова замерване, поради това, че фирмата напуснала в даден момент обекта. След като „Р.И.“ ЕООД напуснали обекта по свое желание, ответникът изпаднал в забава. Било м. юни - пикът на строителството, всички фирми били заети. Наложило им се да комуникират с фирмата, която била на обекта. Подобектите се изпълнявали от 2 различни фирми и те започнали преговори с фирма „З.-С.“, които да им помогнат и да поемат работата на „Р.И.“ ЕООД. За тях били си направили заснемане и замерване на моментното състояние на обекта и от инвеститора са направени замервания относно качеството. След напускане на „Р.И.“ ЕООД от обекта, получавали допълнително писма, свързани с некачествено изпълнение на дейности извършени от тях и те следвало да се изпълнят от следваща фирма. Той не е правил такава сметка, колко е некачественото изпълнение, но „Р.И.“ ЕООД работили по два подобекта, единият административна сграда, а другият – спринклерен резервоар. По спринклерен резервоар те били свършили с фундамента на плочата и били започнали да правят арматура по вертикални страни. При започване на работата от страна на другата фирма на обекта, при направата на замерване на свършената работа от „Р.И.“ ЕООД и качеството на извършената работа се оказало, че голяма част от арматурата поставена в спринклерен резервоар е грешно положена. Разменени са местата - на двете страни, арматурата положена от външната страна на стената била обърната, т. е. тази която трябва да бъде от външната страна била поставена от вътрешната страна, а тази от вътрешната била от външната страна поставена. Единственият начин за поправянето ѝ бил да се развали и това го извършил вторият подизпълнител „З.-С.“. Другият подобект бил в състояние  на направени фундаментни плочи, рамбалките били армирани и кофрирани - това представлява цокъл по периметъра на сградата, били вдигнати няколко колони - 3-4 броя и е положена арматура за плоча на първия етаж на половината квадратура. Там разваляне имало в област стълбищната площадка, където е трябвало да се направят един тип греди, които не били свършени от „РВ ИНЖЕЕШРИНГ“ ЕООД, те били забравени от „Р.И.“ ЕООД. По тази причина те имали писмо за това от инвеститорски контрол. Самата арматура не била правилно поставена, тя трябвало да свърши в колоните на стълбищната клетка, а стигала до колоните, което също довело до поръчка на арматура и удължаване на армировката. Това е за стълбищната площадка, там развалили малко. В останалата част, по кофрираните рамбалки, били готови за наливане на бетон, но кофражът не бил направен стабилно и втората фирма подизпълнител „З.-С.“  от гледна точка на безопасност, не искали да използват наредения кофраж, предпочели да го развалят и направят отново, за да са сигурни в качественото изпълнение. Част от положената армировка от „Р.И.“ ЕООД можела да се ползва, но не в спринклерен резервоар, а в административната сграда, без част от стълбищната клетка. На „Р.И.“ ЕООД единствена причина за напускане на обекта било забавянето на строителството, което те твърдят, че е само по причина  от ответника. Забавата им била свързана в началото с моментни закъснения на доставка за арматурата. Забавата била от около 3-4 дни. Те казали, че това им пречи за да работят. Тяхната забава в изпълнението била на база качество на изпълнение на работите, защото те реално не можели да вървят напред, без да се отстранят некачественото изпълнено. Ответникът се опитвал да запази добрите отношения с подизпълнителя, срещали се, предложиили да направят нов график. Коментират се графиците с управителя, а не с техническия ръководител, тъй като той няма тази власт. Срокът не бил невъзможен, не бил кратък, бил удължен. В крайна сметка не приели нов график за направата на обекта. Имало закъснение в междинните срокове, но крайният срок не могъл да бъде спазен и дори по договора на „Р.И.“ ЕООД вече бил изтекъл, когато те напуснали. Не можело да се навакса първоначалния график, но закъснението щяло да бъде в поносими граници. В договора на „Р.И.“ ЕООД ясно е описано какви са техните задължения, а те са организиране на пълен строителен процес, свързан с изпълнение на техните дейности, включително наемане на кофраж и наемане на кранове. Обсъждали са двете страни надълго и широко състоянието на обекта. Имало е място за почистване на машините от изкопите. Отначало нямало такава мивка и в последствие подизпълнителя на „Щ.“ ЕАД, „Автомагистрали Черно море“ изпълнили тази площадка. Не са акт 19 тези актове, водят се платежни сертификати. Откриването на строителната площадка било на 02 април 2017 г. Спринклеровата инсталация се дели на 3 стени, фундамент и горна плоча, били са изпълнили 30%. В количествена сметка ясно са написани задълженията по изпълнение на спринклерен резервоар. На „Р.И.“ ЕООД няма възложени допълнителни СМР, което да е различно от обхвата на договора, обвързващ двете дружества. В протокола за преговорите, който е част от договора е описано ясно, че клиентът е запознат с проектната документация и е ясно какво се включва в цената. Да се направи плочата на кота нула се слага под нея топлоизолацията и тя е част от технологията на обекта и тя е задължителна за кота нула. Случвало се „Р.И.“ ЕООД, с цел да се избегне забавяне на обекта, сами да си закупят някакво количество армировка, с цел да не се спира работата.Те познават местните фирми. Доставките били от трето лице на база производствена грешка или липса на капацитет на автомобила каращ армировката, защото те можело да превозват около 20 тона и е имало забавяне на определен тип арматура или грешка е имало в доставено по-малко количество арматура. Или е било неритмично доставянето. Това било задължение на „Щ.“ ЕАД. Имало случай да се мести армировка от едно място на друго, с оглед плана за безопасност. Съгласно договора в момента на доставка на материала на подизпълнител, отговорността за този материал, ако се достави, отговорността е негова. Ако е имало местене на арматура е изпълнено от „Р.И.“ ЕООД за тяхната арматура, налагало се е заради план „Безопасност и здраве“ и на тази база там е определено, къде да се складират материали и това е свързано с безопасност. Обектът бил току-що започнат, кален, те поръчали кран за разтоварване на армировката и задачата им е била да доставят арматурата до входа на обекта. От там нататък фирмата изпълнител си я закарвал до съответното място. Армировката на подизпълнителя не е местена непрекъснато от едно място на друго. Извършеното  преместване на арматура  един-два пъти, от едно място да е преместена на друго. Имали образец на обектов дневник, който започнал да бъде попълван, когато на обекта постъпил инвеститорския контрол от страна на възложителя, който искал всеки ден да има информация за това, колко работника на коя фирма работят на обекта и на какъв подобект, и каква е механизацията. Попълван е от подизпълнител, от тях. Той го подписвал като технически ръководител за „Щ.“ ЕАД, правел след това един общ и го предавал на инвеститора всеки ден. Това е информативно съдържание, да знае подизпълнителят може ли да се изпълни дадения календарен график и да се пресметне на база часовия график дали съответният срок може да бъде спазен. Принципно по договор на „Щ.“ ЕАД е еднакъв с всички подизпълнители. Всяка фирма си идвала с механизацията и необходимия инструментариум. Това е описано в договора. „З.-С.“ имали договор за направа на фундаменти за работа под земята и те не са имали нужда от кранове. А „Р.И.“ ЕООД работел на височина с пакети арматура, с кофражи, с арматура , които са тежки и няма как да се делят на ръка. Количествената сметка взета от договора на „Р.И.“ ЕООД е абсолютно същата, която е дадена на „Зимнак“, с изключение на работите, които са извършени от „Р.И.“ ЕООД до онзи момент. В момента, в който получат от инвеститора писма, които са свързани с некачественото изпълнение на дадена работа от подизпълнител, първото нещо, което правят е да препратят същия този протокол № 1, към фирмата подизпълнител, за да може да се запознае. Първият акт на него е бил даден и фактурата по него, вторият акт протокол № 2 не го е виждал. Протокол № 2 не е достигнал по надлежния ред до него. Забранено му е да взема протоколи. Първият го получил понеже току -що започнали работа с тази фирма и не е колегиално да се правят проблеми още в началото. Имало забавяне поради това, че обектът е голям и трябвало да се даде фронт на всички фирми да работят, било е пролет, месец април, имало валежи. Това касаело административната сграда, за резервоара - било изместено технологичното време от гледна точка технологично изпълнение на обекта, поради това, че трябвало първо да се направят фундаменти на главното хале, за да може да се подкопаят. В този случай се отразило на работния график на „Р.И.“ ЕООД, но не било фатално. Ответникът доста дълго чакал доставка на кофраж, която не се осъществила. Те са разговаряли с „Р.И.“ ЕООД дали разполага с ресурса за направата на спринклерен резервоар, но кофражът, който им бил необходим, не е обикновен кофраж да се сглобява от дърво и шперплат. Имали кореспонденция в тази насока. Технологично предхождали изкопните работи, които следвало да се извършат, предхождали това, което следвало да се извърши от „Р.И.“ ЕООД. Документът на л. 368 от делото не носи неговия подпис. Не носят подписът и документите на стр. 370, на стр. 372, 374, 376, 378, 380, 382, 384, 386. Негов подпис е този, който е на протокол № 1 и на протокола от преговорите също. На всички останали листи от този обектов дневник, няма положен от него подпис.

                    От показанията на свидетелката П.И.Б., работеща в „З.“, като технически ръководител от 3 години, се установява, че на 28.06. 2017 г. „Р.И.“ ЕООД напуснали обекта и нейната фирма поела тяхната работа на 05.07.2017 г. Подписан бил анекс към договора със „Щ.“ ЕАД. Те трябвало да поемат кофраж, бетона на административна сграда и кофраж бетон, арматура на спринклерен резервоар. Те ги поели и ги извършили. На спринклерен резервоар направили армировка, кофраж и бетон, имали малко преправяне на армировката, защото не била по проект направена армировката от страна на ищеца. Като извършили поправката на „Р.И.“ ЕООД, разрушили монтираната армировка, направили я наново. Причината била неправилно монтиране, имало разменени позиции. Една армировка трябвало да бъде външна, а една вътрешна, а тя била монтирана обратно. По тази причина разрушили тази на „Р.И.“ ЕООД армировка и направили нова монтирана армировка. На другия обект имало малко за поправка. Това било, защото нямало нужното бетоново покритие, понеже по проект бетонът е зададен да излиза извън армировката 2,5 см. Там нямало това. Армировката се виждала от бетона и те допълвали бетона. „Р.И.“ ЕООД били направили фундаменти на административната сграда, рамбалки, това са стени, обвързващи фундамент с фундамент и това използвали като свършено от „Р.И.“ ЕООД. „Щ.“ ЕАД им осигурил мобилен кран. Техният инвентар бил за изпълнение на част от халето, за което си предвидили този кофраж. Скелето не могло да се използва за спринклерен резервоар, понеже той е подобект и не могло да се изпълни с този кофраж, с който те разполагали в момента на този обект. Трябвало да се използват предимно метални в случая на Пери. Не се запозната на пазара дали има по скъп или по - евтин кофраж. Месец октомври 2017г., в края на месеца, изпълнили договора, въпреки всичко изпълненото те не успели да спазят  срока. Получили се забавяния. Докато се доставят материалите на обекта, докато се извикат хора, които да поемат и други задължения, получават се забавяния. Те за около 3 месеца завършили работата на „Р.И.“ ЕООД. На 05.07.2017г. влезли в обекта и приключихме работа на края на м. септември, началото на октомври 2017 г.

                     От показанията на свидетеля Б.А.Б., строителен работник в „Р.И.“ ЕООД, се установява, че са поставяли кофраж и арматура на фундаменти колони и рамбалки, които са пояси около колоните, нарича се и цокъл. Той бил ежедневно на обекта през цялото работно време, всеки ден. Работили април, май. Отишли и се запознали с техника на „Щрабаг“ Б. С.. Проверили обекта с управителя му и забелязали, че нямало набити колчета от геодезисти. След 3-4 дни били забити колчетата, но масовият изкоп не бил изкопан както трябва. Извикали на следващия ден багерите, продължили да изкопават масовия изкоп. Започнали да докарват арматурата и те работели, но завалял проливен дъжд, впоследствие после 2 дни не могли да работят. След това пристигнала много арматура с тирове. Първо започнали с  фундаментите. Нямало строителна площада, където да разтоварват другата арматура. После била разхвърляна арматурата и това ги забавило във времето и в процес на работа се установило, че липсвала арматурата за някои фундаменти и изчакали няколко дни да дойде другият тир. Той още първите 2-3 седмици съобщил за това забавяне на управителя. Писали докладни записки с управителя, той говорил с Б. С., заваляли дъждове. Трябвало да има водоноска за измиване на колите, пак спирали работа, не можели да работят на обекта, тъй като камионите изнасяли много кал. Докато направили бетонна мивка, пак не се  работело. Пак отделили от техните работници, за да върви работата. Това ги забавило. После докарали арматура за 3 и 4 етаж, а те работели още долу. Премествали арматурата. После закъснели фундаментите за резервоара, като ответникът не бил изкопал масовия изкоп. В процес на работата трябвало и него да започнат да работят. Направили фундаментите на сградата и тогава изкопали фундамента за резервоара. Възникнали проблеми, те започнали фундамента. Оказало се, че имало арматура, но била объркана - липсвали елементи, заливали фундамента, а направената заготовка не била огъната на точните размери. Появили се отбиви в кофража, по-дълги железа имало, и поради това нямало как да ги поставят в кофража. Отбивите и ги отстранили за ден и половина сами. Нямало покритие на арматурата 1,5 см., понеже арматурата се оказала по-дълга и нямало как да го направят в кофража това покритие на арматурата и допълнително след направената забележка за ден и половина бил отстранен дефектът. Първият етап е актуван до определена кота, с Б. С. проверили актовете до кой етап са стигнали, после се одобрява, актува, подписва, сравнява  се да види дали е така. Вторият етап - като правел инструктажа всеки ден описвал колко кофражисти, монтажисти работят, колко арматура и как да го извършат на следващия ден, как да се организира. Площадката и мивката да я направят, това си било задължение на "Щ." ЕАД. Стоварвали на по-голямо разстояние материалите и после трябвало да го прехвърлят. Нямали освободена такава площадка. Струпало се много желязо на един път, Б. С. казал къде да го стоварва, но се оказа неправилно, трябвало поетапно да бъде, първо се карат фундаменти, после 2 етаж. Със започване на обекта трябвало да има мивка, но нямало. "Щ." ЕАД си я построили. Отделили хора и от тях да направят някои неща, допълнителна работа да вършат. Проблемът с изкопите ги забавил в графика. Нямало геодезисти, те трябвало да забиват колчета, но се объркало 2-3 дни в началото имало забавяне, после с арматурата имало забавяне. На обекта имало други изпълнители арматуристи, които да направят обратен насип на сградата. Дъждовете също оказали влияние. Докато направят и изкопите от тяхна страна започнали да работят. Настилката, пясъкът, фибранът и арматурата, изолация, които правили не било писано в план-проекта. С. им ги възложил, той купил фибран, пясък и фолио, заляли, актували до половината плоча и арматурата. До кота нула работили и фундамента. Долу на резервоара била вързана арматурата на стените и фундамента на резервоара. Акт образец № 19 имало два акта. Първият акт Б. С. го подписал и вторият - до резервоара, фундамента и кофраж, бетон на стените, бил написан. Вторият акт до кота нула включвал нива, колко тонаж арматура са връзвали, колко кофраж е направен и количества бетон. Б. С. се подписал на първия акт. Втория акт, свидетелят му го занесъл, но не бил подписан от него и до там приключили. Първият го подписал. След една седмица Б. С. казал, че ще го подпише. Обещавал до последно. След неуредиците с арматурата, закъсненията, не се извършило подписването. Те продължавали да работят, независимо, че не бил подписан акта. След една седмица го питал какво става с подписа, той пак му казал, че ще се оправи всичко. Спрели заради тези неуредици на "Щрабаг", заради желязото, поради което ги забавили. „ Щрабаг“ си дали заявка за това на друга фирма и при тях идвало неогънато дебело с фи-22 желязо, което те не можели да го оформят и направили друга поръчка в арматурен цех Шумен - поръчали 2 000, където те си поръчвали тяхното желязо. Б. С. им казал да поръчват от Шумен. Това отнело време, 2-3 дни докато го заготвят. Веднъж правили кофраж, после го разваляли. Имало несъответствие. Имало бетонен и ежедневен дневник. За „Щ.“ ЕАД имало по тяхна схема формуляр, в 2 екземпляра го попълвал - относно това колко човека работят, с каква техника се работи и на следващия ден до 10.00 часа го предавал на Б. С.. На втория ден получавал подписан формуляра отнего и от страна на „Щ.“ ЕАД. Първият акт го напечатала жена от ответника, която се занимавала с фактурирането. Втория също, по електронната поща ги изпращала. Продължили 2-3 седмици да работят след съставяне на протокол №19. „Щ.“ ЕАД за арматурата си казвал заявките. Начина на сгъване на заготовките е на "Щ." ЕАД по проекта. От Пловдив или Бургас дошла заявката в голямо количество по поръчка на „Щ.“ ЕАД. Арматурата я стоварили на 200 м разстояние после я прехвърлили на друго място. Те сами си премествали арматурата на друго място. Губили време за това нещо. За фундаментите чакали арматура, тя липсвала. Като докарали първите два тира, арматурата за фундаментите липсвала, не била доставена на място и дошла след една седмица, а първо следвало те да поставят фундаментите. Лошото време било 2-3 седмици по 2-3 дни в седмицата. Като заваляло дъжд в период, на който те са подложили бетон отдолу се накисвал от валежите и трябвало да се изчака 2-3 дни за да изсъхне. Ответникът настоявал да се спазва план-график например: трябвало изкопът да бъде изкопан много по-рано, за да може до 20.05 да са заляти стените на фундамента, долу на резервоара и ставал много кратък срока за изпълнение. Те попитали, защо другата фирма не е изкопала изкопа по-рано. Правят организация така, че първо нямало да се копаят резервоарът и изкопът, правели първо колони някакви и после почвали изкопа. Б. С. му казал, че от подизпълнителите ще бъде изкопан изкопа, като той си наемал подизпълнители. Имало и други багери, които изкопавали масовия изкоп. С кофраж на ищеца и мобилен кран те работили на обекта. Оставили на него на нулевия цикъл малко кофраж, арматура, много греди.

                   По делото са допуснати и изслушани съдебни експертиза, както следва:

                   Съгласно заключението на вещото лице Р.Р.С. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че фактура №**********/06.06.2017 г. на стойност 25 236,88 лв. с ДДС / данъчна основа 21 030,73 лв. и 4 206,15 лв.; фактура №**********/03.08.2017 г. на стойност 18 777,61 лв. с ДДС / данъчна основа 15 648,01 лв. и 3 129,60 лв. начислен ДДС за продажби/ и

фактура №**********/12.10.2017 г. на стойност 1 200,00 лв. с ДДС /данъчна основа 1 000,00 лв. и 200,00 лв. начислен ДДС за продажби/ са осчетоводени от ищеца по сметка Клиенти, по партидата на ответника. Ищецът е декларирал процесните три броя фактури за продажби в дневниците за продажби по ЗДДС в месеците, в които са издадени трите фактури, съгласно приложените към делото уведомления на НАП за приети справки-декларации и дневници по ЗДДС, справки- декларации и дневници на продажби. По предоставени счетоводни данни на ответника, от процесиите три фактури ответникът е осчетоводил само първата - фактура №**********/06.06.2017 г. на стойност 25 236,88 лв. с ДДС /данъчна основа 21 030,73 лв. и 4 206,15 лв. начислен ДДС за продажби/. Изчислената мораторна лихва върху главниците е общо 1 280.04 лв., от която 925,35 лв. по фактура **********/06.06.2017г. при начална дата на забава 06.07.2017 г. до 15.11.2017 година и 354,69 лв. по фактура **********/03.08.2018 г. при начална дата на забава 08.09.2017 г. Изчислената мораторна лихва върху главниците по трите процесни фактури е 825.88 лв., от която 658,96 лв. при начална дата на забава по фактура **********/06.06.2017 г. 13.08.2017г. до 15.11.2017г. и 166,91 лв. при начална дата на забава по фактура **********/03.08.2018 г., 14.10.2017г. до 15.11.2017година.

                       Съгласно експертизата размера на гаранционната отговорност е - 5% по отношение на изпълнените и приети СМР съгласно чл. 8, ал. 3, изр. 2 от договора за строителство между ищеца и ответника, която следва да се задържи от ответника за срок от 2 години след цялостното приемане на обекта и подписването на финалния протокол. По делото не беше намерен финален протокол за окончателно приети СМР. Съгласно чл. 5.1 на процесния договор за строителство между страните, договорения размер на възнаграждението след приспадане на 3% отстъпка е 185 778,52 лв. без ДДС. Изчисления размер на уговорената в чл.8 на договора гаранционна отговорност - 5% върху размер на възнаграждението по договора (185 778,52 лв. без ДДС) е 9 288,93 лв. (185 778,52 лв. * 5% = 9 288,93 лв.).

                        По счетоводни данни на ответника се констатирани от вещото лице осчетоводени разходи за транспорт на материали, наем на кофраж, наем на мобилен кран за обект „Камбро - завод за пластмаса“- гр. Шумен на обща стойност 168 009,88 лв. Тази сума е заплатена изцяло. Издадените на ответника фактури от различните доставчици приложени по делото, за стоките и услуги са осчетоводени при ответника, по счетоводна сметка доставчици по партидите на отделните доставчици. Съгласно представени на вещото лице платежни нареждания се констатира, че сумите по фактурите са платени изцяло на отделните доставици. Съгласно представени справки-декларации, дневници на покупки, дневници на продажби по ЗДДС и уведомления на НАП за приети справки-декларации и дневници се констатира, че фактурите са включени в дневниците на покупки по ЗДДС на ответника, съобразно срока за деклариране на получени доставки по ЗДДС.

                         Съгласно заключението на вещото лице инж. Д.М. по допуснатата съдебна техническа експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че всички видове СМР, описани в Протокол № 1 от 31.05.2107 г., подписан двустранно от представители на страните по делото, са били изпълнени в процесния обект. Стойността на същите, съгласно договорените от страните със сключеното помежду им Договорно споразумение от 10.04.2017 г., единични цени, е съответно 22 260,21 лв. без ДДС.

                   По отношение на видовете СМР, описани в Протокол № 2, техническата експертиза намира, че същите са били изпълнени от ищцовото дружество в процесния обект, с някои изключения. Основания за това за вещото лице са следните установени от него обстоятелства:

                   Ответникът не оспорва изпълнението на тези СМР, а твърди, че същите не са приети от него, тъй като били некачествено изпълнени.

                   Количествата СМР, договорени за изпълнение от „З.-С.“ ЕООД,  представляват разлика в количествата на същите СМ, договорени с КСС, представляваща приложение №5 към договора от 10.04.2017година, сключен между страните по делото и количествата, посочени в протокол №2, съставен от ищеца.

                   От приложените по делото 17 броя копия от обектовия дневник на строежа, е видно, че след съставяне на протокол 01 през месец юни 2017 година на процесния обект са извършвани кофражни, декофражни, армировъчни и бетонови работи по изпълнението на фундаментите, настилката и цокъла на административната сграда от обекта, както и по фундаментите и стените на спринклеровия резервоар.

                   След извършена съпоставка между приложените по делото копия от обектовия дневник на процесния строеж и копията от листовете – извадки от бетоновия дневник, ТЕ е установила, че отразените в обектовия дневник положени количества бетон, по дати, по количества и местоположение, напълно съответстват на отразената полагане на бетон, в извадките от бетоновия дневник. В него е отбелязано, че на 26.06.2017 година е извършено подравняване на настилката и полагане на фибран на административната сграда, какъвто вид работа е описан в допълнителните СМР в Протокол №2, който е съставен от ищеца.

                   Вещото лице е констатирало и това, че в обектовия дневник е отразено, че на 06.06.2017 година на обекта е извършено пренареждане на материали, товарене на арматура и разтоварване на обект, за административна работа, какъвто вид работа е писан в Протокол №2, но липсва отбелязване в обектовия дневник, че на 09 и 10 юни 2017 година е извършено измиване на транспортни средства, каквото е актувано в Протокол №2.

                   Ето защо вещото лице е направило заключение, че видовете СМР, описани в Протокол №2 са били изпълнение от ищцовото дружество в процесния обект, като изключение правят последните две позиции от договорените СМР, за количествата, на които не е възможно да бъде извършена проверка към момента на изготвяне на експертизата, а това са следните СМР:

                   бетонова настилка и контурни цокли за администрация - кофраж с материал на Изпълнителя - 154,73 кв.м. по КСС, а актувани с Протокол № 2- 172,79 кв.м., армировка В 500В - 2,97 т. по КСС, а актувани с Протокол № 2 - 2,02 т.

                   От приложените по делото 6 бр. Протоколи обр.19, съставени от „З.-С.“ ЕООД в изпълнение на цитираното по-горе Допълнително споразумение № 1, техническата експертиза е установила, че по двете позиции, които се дублират като видове работи с тези, актувани с Протокол № 2, съставен от ищеца по делото, в Протокол обр.19 от 15.06.2017 г. - 14.07.2017 г., означен с № 5, са описани изпълнени количества по същите, които са както следва: Бетонни подови настилки и цокли администрация - кофраж - 154,73 кв.м. по КСС, а актувани с Протокол № 5 - 21,00 кв.м., армировка В 500В - 2,97 т. по КСС, а актувани с Протокол № 5 - 2,67 т.

                      Според вещото лице „З.-С.“ ЕООД са изпълнили част от възложеното с КСС количество СМР по цитираните две позиции. По отношение на горепосочените кофражни работи, доколкото фирмата „З.-С.“ ЕООД е изпълнявала неизвършените от ищеца видове СМР на процесния обект, ТЕ намира, че останалото количество на кофражните работи в размер на 133,73 кв.м. от първоначално договорените с КСС 154,73 кв.м., е било изпълнено от ищцовото дружество. Доколкото обаче армировъчните видове работи предхождат полагането на бетона, ТЕ намира, че част от армировъчните видове работи са били изпълнени от ищеца, но какво точно количество са тези извършени работи, експертизата не се наема да даде категоричен отговор.

                       Според заключението по експертизата стойността на видовете СМР, описани в Протокол № 2, съгласно договорените от страните със сключеното помежду им Договорно споразумение от 10.04.2017 г., единични цени, без последните две позиции, е съответно 12 183,97 лв. без ДДС. Ако се приеме, че част от актуваните кофражни работи в размер на 133,73 кв.м. е било изпълнено от ищеца, то общата стойност на изпълнените от същия видове работи, би била 14 557,81 лв. без ДДС. Стойността на допълнително извършените видове работи на процесния обект е 3 335,25 лв. без ДДС. Тези допълнителни СМР представляват: полагане на фибран по подове 60мм с материали на възложителя; полагане на PVC фолио с материал на възложителя; подравняване основа, пренасяне и разстилане на пясък/труд и механизация/ и изработени човекочасове на обекта, както следва: на 05.06.2017 година – 10 работника /преместване на материали и арматура/; на 06.06.2017 година – 11 работника /преместване на материали и арматура/; на 09.06.2017 година – 4 работника /измиване на транспортни средства/ и на 10.06.2017 година – 4 работника /измиване на транспортни средства/. Вещото лице е посочило, че първите три позиции са свързани с полагане на хидро и топлоизолация под подовата ст. бет. настилка на административната сграда и представляват видове СМР, които е технологично необходимо да бъдат изпълнение преди изпълнение на възложените с договора СМР, конкретно- видовете работи по КСС по изпълнението на ст. бет. настилка на административната сграда. Четвъртата позиция представлява положен труд за обща работа на обекта и не е свързан технологично с изпълнението на договорената ст.бет. настилка на административната сграда.

                        Вещото лице е заключило, че протокол № 1 от 31.05.2107 г., е подписан двустранно от представители и на двете страни по делото. Т.е. описаните в същия видове работи са приети и от двете страни като изпълнени на място в процесния обект, по надлежния ред, със съставяне на съответния Протокол обр.19. Вторият Протокол № 2 е подписан само от представител на изпълнителя. Следва да отбележи, че по делото са приложени писмени документи, от които е видно, че част от видовете договорени работи са били изпълнени некачествено от ищцовото дружество. Тези документи са съставени с дати, предхождащи датата на протокол № 1, т.е. същите са се отнасяли до видовете работи, предмет на този протокол. Следователно ищецът е отстранил недостатъците на възложената му работа, описана в Протокол №1 и трудовият резултат е приет от възложителя. По отношение на работите, описани в Протокол №2, то по делото вещото лице не е намерило документи, от които да е видно, че видовете работи, описани в този протокол не са били приети поради некачествено изпълнение. Изключение е едно писмо на възложителя от 01.06.2017 година до управителя на ищеца „Р.И.“ ЕООД, в което се посочва, че на 31.05.2017 година, въпреки постоянните забележки относно бетоновите покрития, при кофриране на шайба SW5 е констатиран същия проблем, за което има приложена снимка, а инвеститарският контрол е спрял изпълнението и до оправяне на кофража. Това писмо вещото лице е възприело като основание да се приеме, че и след приемане на работите по Протокол №1 е било налице некачествено изпълнение на видове работи в процесния обект.

                        От изложените забележки в Доклади за несъответствие, изготвени от фирма „Доратек“, е видно, че част от изпълнението на видовете работи, актувани със съставените от ищцовото дружество Протоколи обр.19, означени като Протоколи № 1 и № 2, са описани от инвеститорския контрол като некачествено извършени. Тези видове работи не са били приети от Инвеститора и недостатъците е следвало да бъдат отстранени.

                         Вещото лице е дало становище, че с 46 бр. фактури, издадени от фирма „П.Б.“ ЕООД са заплатени разходи по доставката, съответно връщането на кофражни елементи от специализиран кофраж за стени и плочи, както и наем за същите. В тези фактури са описани по отделни елементи доставените/върнати кофражни елементи и консумативите за тях, като са посочени и датите на съответните Протоколи за доставка/връщане. Посочени са и размерите на наема за наетите кофражни елементи за периода на наемането им. Като отчита вида и количеството на наетите кофражни елементи от специализирания кофраж, техническата експертиза счита, че същите са били използвани за изпълнението предимно на кофражните видове работи по изграждането на спринклерния резервоар на процесния обект от „З.-С.“ ЕООД. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че част от описаните във фактурите кофражни елементи, по вид и по брой напълно отговарят на кофражните елементи, описани в представените на техническата експертиза 2 бр. приемно - предавателни протокола, с които същите са предоставени от ответното дружество на „З.-С.“ ЕООД.  

                       С 9 бр. фактури са заплатени разходи по закупуването на кофражни платна, греди и др. материали за направата на кофраж. Тези фактури са издадени от фирма „Господинови Строймаркет“ ООД. Закупените с тези фактури материали, техническата експертиза ТЕ счита, че са използвани от „З.-С.“ ЕООД при изпълнението на кофражните работи по изграждането на административната сграда от процесния обект. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че всички описани във фактурите материали, по вид и по количество напълно отговарят на кофражните материали, описани в представените на техническата експертиза 2 бр. приемно - предавателни протокола, с които материалите за кофраж са предадени на „З.-С.“ ЕООД.

                     С 16 бр. фактури са заплатени услуги по наемането на автокран. Същите са издадени от фирма „Строителна механизация“ АД. Във фактурите не е посочен обектът, за който е бил нает съответния автокран, но доколкото доставчикът е със седалище ***, а получателят е ответното дружество, техническата експертиза намира, че наетият автокран най-вероятно е ползван за нуждите на процесния обект.

                     С 2 бр. фактури е заплатен превоз - 2 бр. курсове. В тези фактури не е посочено какво е превозвано и за кой обект, поради което техническата експертиза не може да установи за какво се отнасят тези разходи.

                      ТЕ отбелязва, че всички фактури са издадени в периода от 04.07.2017 г. до 16.11.2017 г.

                    Извършените видове СМР приложените по делото 6 бр. Протоколи обр.19 от „З.-С.“ ЕООД същата фирма са били приети като изпълнени, в периода от 15.06.2017 г. до 19.10.2017 г. След извършената съпоставка между периода на издаване на фактурите, приложени по делото и периода, през който са били извършени и приети изпълнените от „З.-С.“ ЕООД видове СМР на процесния обект, ТЕ установява, че фактурите, които са издадени от фирма „П.Б.“ ЕООД след датата 19.10.2017 г., са за заплащане на наем на върнати кофражни елементи, като крайната дата на връщане, посочена във фактурите е 30.10.2017 г. Още една фактура е издадена след датата 19.10.2017 г., на дата 31.10.2017 г., от фирма „Строителна механизация“ АД, за заплащане на услуга с автокран. Съгласно горното, техническата експертиза намира, че закупените/наетите материали и техника с приложените по делото фактури, са извършени през периода на строителството, извършено от „З.-С.“ ЕООД на процесния обект.

                   Вещото лице, по изложени причини, е приело, че закупените/наетите материали и техника с приложените по делото фактури, са извършени през периода на строителството, извършено от „З.-С.“ ЕООД на процесния обект.

                   По отношение на това кога е заплатена армировката и кога е доставяна на обекта, както и от кого, въз основа на представените по делото писмени доказателства вещото лице е достигнало до следните заключения и изводи:

                   Според вещото лице, ако се приеме, че по приложените по делото 2 бр. Спецификации за желязо / с дати 18.05.2017г. и 23.05.2017г./, ведно с рекапитулации към тях, общата сума би била в размер на 1 025,41 лв. с ДДС, ако се приеме, че тази сума е заплатена от ищцовото дружество. Отбелязва, че съгласно постигнатото между страните споразумение от 10.04.2017 година, че в договорените цени са включени всички основни и допълнителни разноски за всички договорени работи, включващи всички необходими доставки без бетон и армировка, тъй като тези два материала са в ангажимент на възложителя по договора.

                     В допълнителната СТЕ вещото лице излага следните констатации и изводи:

                      За 6-те бр. Протоколи, обр.19, съставени от „З.-С.“ ЕООД, означени като „Месечни отчети“ вещото лице е установило, че във всеки от протоколите, са отразени видове работи, включени в раздел „Допълнителни работи“, отразени като „Ремонти за РВ И.“, като са посочени и съответните Доклади за несъответствие /NCR/. Видовете работи, извършени от „З.-С.“ ЕООД, за отстраняване на констатираните от инвеститорския контрол недостатъци при изпълнението на някои от видовете СМР, извършени от ищцовото дружество на процесния обект, и техните цени, са: разрушаване на колони 30 см. - NCR 076/04.07.2017 г. и NCR 077/04.07.2017 г. - 195,58 лв.;  фибран – 3 395,86 лв.; разрушаване на колони МК 9 и МК 12 - 50,00 лв.; бетон 12/15 за монолитни цокли - 21,00 лв.; бетон 20/25 за монолитни цокли - 145,00 лв.; кофраж монолитни цокли -  2655,84 лв.; армировка В500В за монолитни цокли - 168,00 лв; спринклерни поправки – 1 000,00 лв.; бетон 12/15 за монолитни цокли - 53,90 лв.; бетон 20/25 за монолитни цокли - 54,00 лв.; кофраж монолитни цокли - 880,00 лв.; армировка В500В за монолитни цокли - 84,00 лв.; спринклерни поправки – 1 500,00 лв. Стойността на видовете работи, извършени от З.-С.“ ЕООД за отстраняване на некачествено изпълнените от ищцовото дружество СМР, е 10 203,18 лв.

                       Техническата експертиза счита, че „РВ И.“ ООД е изпълнило кофража и преобладаващата част от армировката на плочата на кота ± 0,00 м., както и преобладаващата част от армировката по колоните и шайбите от кота ± 0,00 м. до кота + 3,82 м., в частта на административната сграда. Положен е бетон по колони до ниво долен ръб плоча на кота ± 0,00 м. Изпълнен е кофражът и е монтирана армировката по цоклите към плочата на кота ± 0,00 м. Частично е положен бетон по цоклите към плочата на кота ± № 0,00 м„ до нивото на долния ръб на плочата, видно от снимките към докладите за несъответствие.

                       Вещото лице е заключило съобразно отразеното в доклад за несъответствие № 75/29.06.2017 г., а именно, че липсва кофраж около гредите за основата в административната част. Видно от приложената към доклад № 76/04.07.2017 г. схема, гредите, за които е констатиран липса на кофраж, са двете греди, под стените при стълбищната клетка, а именно - гредата по ос Н' от колона К8 до К9, както и гредата между колони К8 и К10. На същата схема, която представлява умалено копие от чертежа „План настилка“, е даден разрез 2-2, направен през двете гореописани греди. От този разрез е видно, че тези две греди не са скрити, а са обикновени греди, под долния ръб на плочата на кота ± 0,00 м. За тези греди, видно и от снимките, приложени към доклад за несъответствие № 75/29.06.2017 г., не е изпълнен кофраж по дъното и по страниците им. Техническата експертиза е приела, че за двете греди, описани по-горе, е възможно и е било необходимо да бъде изпълнен кофраж. След полагане на бетона по плочата и по гредите, този кофраж би следвало да остане, без да се демонтира. Кофражът не се отразява на целостта на конструкцията, тъй като същият остава под конструктивните елементи.  

                      Съгласно заключението по експертизата при бетониране на ст. бет. плочи с греди, бетонът по плочите и гредите към тях се полага едновременно, за да се осигури връзката между гредите и плочата.

                     Предвид снимките към Доклад № 76 от 04.07.2017 г. вещото лице е изразило становище, че носещата, долна армировка на двете греди достига до вече бетонираната част на колона № 8, без да навлиза в бетона, при което не е осъществена връзката между гредата и колоната.

                        Според експертизата отразеното в Доклад № 77 от 04.07.2017 г. несъответствие се състои в изпълнена армировка на гредата в отклонение от оста й по проект, като оста на гредата не е успоредна на оста на колона К8, а е с наклон спрямо нея. Това отклонение е видно от снимките, приложени на листове 749, 750, 751 и 752. Отделно от това, армировъчния скелет и на двете греди е изпълнен с изместено местоположение спрямо предвиденото по проект, като видно и от снимките, горната армировка на едната греда минава от двете страни на колоната, вместо само от едната страна, както е по проект, а втората греда е изпълнена центрично на колоната, вместо отместена, както е по проект.                          От снимките към Доклад № 77 от 04.07.2017 г. е видно, че са монтирани PVC тръби ф 110, представляващи част от канализационната инсталация на сградата.

                     Вещото лице е заключило, че от снимки към Доклад № 78 от 04.07.2017 г., към датата на съставянето му са положени тръби на канализационната инсталация на сградата. От снимки към Доклад № 81 от 04.07.2017 г., към датата на съставянето му е видно, че са положени тръби на канализационната инсталация на сградата.

                       Съгласно експертизата от приложената към сключения между страните Договор КСС, на дружеството - ищец по делото - „РВ И.“ ООД, е видно, че не е било възложено изпълнение по част ВиК на процесния обект. От съставените Протоколи обр. 19, означени с № 1 и 2, за приемане на извършените от ищеца видове работи, се установява, че сред описаните в тях СМР не фигурират видове работи, свързани с изпълнение на ВиК инсталацията на сградата. По данни на ответното дружество, частта от канализационната инсталация, изпълнена на процесния обект, както и тръбите от същата, които се виждат на приложените към Докладите за несъответствие снимки, е изпълнена от друг подизпълнител, преди започване изпълнението на видовете СМР от ищцовото дружество.

                         Видно от първата снимка към Доклад № 82 от 06.07.2017 г., долният ръб на монтираната армировка отстои на 1,7 см. от положения фибран, вместо на необходимите 2,5 см. От следващите снимки се установява, че фиксаторите за армировката са потънали частично в топлоизолационните плоскости, при което същите на практика не изпълняват функцията си да осигурят необходимото отстояние на армировката до долния ръб на ст. бет. плоча, която следва да бъде бетонирана. На снимките на листове 804 и 805 се вижда, че армировъчните пръти директно са легнали на топлоизолцията, т.е. при полагане на бетона по плочата, същите биха останали без каквото и да е бетонно покритие.

                        Вещото е заключило, че от приложените снимки към докладите за несъответствие е видно, че фибранът е положен непосредствено под плочата на кота ± 0,00 м. В Протокол № 5, съставен от „З.-С.“ ЕООД за период до 14.07.2017 г., са актувани видове работи по изпълнението на кофража, армировката и бетонирането на плочата на кота ± 0,00 м. и на цокъла към нея. Технологично не е възможно да бъдат извършвани поправки по положената под плочата топлоизолация, след бетонирането на самата плоча. Техническата експертиза следва да отбележи обаче, че със съставянето на актовете обр.19, се приема, че са изпълнени към датата на съставянето на конкретния акт, видовете СМР, описани в същия, но не се удостоверява конкретния момент на изпълнението им. Обичайна практика в строителството е изпълнените видове работи да се актуват много по-късно от реалното им изпълнение.

                         Според вещото лице съгласно конструктивния проект, цоклите са разположени по периметъра на административната сграда, като са свързани с плочата на кота ± 0,00 м. на същата. Цокълът е с размери на напречното си сечение 25/80 см. Технологично предвиденият с проекта цокъл следва да бъде бетониран едновременно с полагането на бетона по плочата на кота ± 0,00 м. В Протоколите обр.19, означени с №№ 5, 6, 7 и 8, съставени от „З.-С.“ ЕООД, са актувани видове работи по изпълнението на кофража, армировката и бетонирането на ст. бет. колони, греди и плочи до кота + 7,42 м. включително. Техническата експертиза счита, че не е възможно поправките по цокъла на сградата да са изпълнени след полагането на бетона по плочата на кота ± 0,00 м. и по цокъла към същата. Актуването на извършените видове работи не винаги се извършва непосредствено след изпълнението им, поради което от съставените актове обр. 19 не може да се установи конкретния момент на изпълнението на определен вид работа.

                     При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

                    По първоначалните искове с правно основание чл.266 във връзка с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД – искове за реално изпълнение и иск с правно основание чл.86 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава в плащането на паричното вземане на ищеца.

                   По делото не се спори, а това се установява от събраните писмени доказателства, че страните в настоящата процесуална връзка са обвързани от договор, сключен на 10.04.2017 година, по силата на който ответникът, в качество на възложител, е възложил на ищеца, в качество на изпълнител, да извърши описаните в КСС СМР, срещу възнаграждение в размер на 185 778,52 лева, без ДДС, като крайният срок за изпълнение на възложената работа, страните са се съгласили да е 14.06.2017 година.

                   По делото не се спори относно това, че ищецът е извършил работи, описани в протокол №1 от 31.05.2017 година, чиято обща стойност е сумата от 22 030,73лв с ДДС, които ответникът е приел. За сумата от 21 030,73лв, без ДДС и с ДДС – 25 236,88 лева е издадена фактура №**********/06.06.2017 година, която е връчена на ответника чрез Б. С.. Не се спори и относно това, че констатираните в извършената работа недостатъци са отстранени от изпълнителя, за негова сметка.

                   По делото не се спори и за това, че ищецът е извършил работи, описани от него в протокол №2. Спорът е относно това дали тези работи страдат от недостатъци, т.е. дали са приети от възложителя като надлежно извършени. За извършените работи, включително за допълнителните СМР, които са описани в този протокол е издадена фактура № **********/03.08.2017 година на стойност 15 648,01лв без ДДС и с ДДС – 18 777,61лева.

                   Другият спорен въпрос е дали за ищеца е възникнало потестативно право да развали договорната връзка, която го обвързва с ответника. Изявление за разваляне на договора ищецът е обективирал в писмо изх.№ 204/10.06.2017 година. Посоченото от него основание за преустановяване действието на договорната връзка е допускане на системни и съществени нарушения на задълженията на ответника.

                   Съобразно разпоредбите на т.12 от договора изпълнителят/подизпълнителят, какъвто е настоящият ищец, има право да развали договора при спазване на срок за предизвестие от 10 работни дни, след писменото предупреждение, ако е налице съществено нарушение на договора, по-специално, ако възложителят е в забава с повече от 10 работни дни след падежа с изплащане на предоставена, платима и редовно издадена фактура, въпреки предупреждението и предоставянето на допълнителен срок от 30 дни. Като изрично е посочено, че право да развали договора за подизпълнителя не е налице, ако забавата се дължи на недостатъци или неотговарящи технически спецификации/изисквания изпълнение на работата.

                   В настоящия случай по делото не се спори, че ищецът е престирал. Установено е, че извършената от него работа е била с недостатъци / представените по делото доклади за несъответствия, съобразени и от вещото лице/, които страната е отстранила. За дължимата като възнаграждение сума ищецът е издал процесната фактура №617/06.06.2017 година, за която ответникът не спори, че му е била връчена на датата, на която е издадена / това е твърдението но ищеца, останало неоспорено от ответника/. Ето защо съдът приема, че датата на връчване на оригиналната фактура е посочената от ищеца дата – 06.06.2017 година. Срокът за плащане на претендираната сума е 30 работни дни /аргумент от нормата на т.7.1 от договора/. Следователно, датата на която е следвало да се извърши плащане от ответника на сумата, представляваща възнаграждение за извършените от ищеца работи по Протокол №1/31.05.2017 година е 18.07.2017 година – след изтичане на тридесет работни дни, считано от деня, следващ получаване на фактурата. Това означава, че на 19.07.2017 година ответникът е изпаднал в забава. Към датата на отправяне на предизвестието за разваляне на договор от страна на ищеца – 10.06.2017 година  - не е имало установено неизпълнение от ответната страна на заплащане на дължимото възнаграждение по частичната фактура, поради което предвиденото в договора основание за разваляне на договора от страна на ищеца не е било налице. Т.е. за страната не е възникнало потестативно право да преустанови действието на договорната връзка, още повече, че за надлежното му възникване е предвиден и допълнителен срок от 30 дни, които следват уговорения срок за плащане. Ето защо съдът приема, че за изпълнителя и настоящ ищец не налице възникнало и надлежно упражнено право да развали договора. Този извод не се променя и при преценка дали ищецът е имал право да развали договора, на основание нормата на чл.87 ЗЗД. Това е така, тъй като за разваляне на договора законодателят изисква страната да е изправна страна по договора, да е налице съществено неизпълнение на същия, а в настоящия случай такова съществено нарушение не е налице. Поради това съдът приема, че независимо от отправеното едностранно изявление от ищцовата страна, обективирано в писмо изх.№204 /10.06.2017 година договорът не е преустановил своето действие. Установеното неточно изпълнение /забавено и неправилно, поради липса на необходимата техническа последователност за доставка на кофража/ на задълженията на ответника за доставка на бетон и кофраж не се явява съществено, а предпоставя невъзможност ищецът да изпълни точно във времево отношение дължимата по договора престация, но сами по себе си тези форми на неизпълнение, които са израз на неосъществено от кредитора съдействие, не са съществени. А те не са съществени защото не водят до невъзможност за постигане на договорения резултат. Ето защо съдът не споделя тезата на ищцовата страна, че същата надлежно е развалила договора.

                   Този извод на съда предпоставя необходимост от произнасяне по въпроса е ли ответникът надлежно развалил договора, с оглед стореното от него изявление в тази насока, обективирано в писмо от 05.07.2017 година, получено от ищеца по електронен път.

                   Основанието за това изявление е напускане на работната площадка от страна на ищеца на 28.062017 година. В писмото си ответникът се позовава на разпоредбата на т.11.2 от ОУ, явяващи се неразделна част от договорната връзка на страните. Съобразно цитираната разпоредба на договора, когато изпълнителят забави изпълнението на работите с повече от седем дни и/ или ако по преценка на възложителя изоставането не може да бъда наваксано, за възложител възниква право да развали договора. В писмото не е посочено коя от двете хипотези на нормата възложителят е приел за съществуваща или е приел и двете като налични, каквато възможност предоставя текста на ОУ. Основанието за прекратяване на договора е напускане на строителната площадка от страна на изпълнителя и преустановяване от негова страна на изпълнение на възложената му работа. По виждане на състава тази разпоредба от договора се родее и е проявна форма на разпоредбата на чл.262, ал.2 ЗЗД, съобразно която, ако за възложителя стане ясно, че изпълнителят няма да изпълни работата в срок или няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила.

                   Съобразно Решение №13 от 07.03.2012г., постановено по т.д.№15/2010г. на Второ т.о. на ТК на ВКС разпоредбата на чл.262, ал.2 ЗЗД препраща към нормата на чл.87 ЗЗД и не се намира в съотношение на специална към обща норма. Настоящият състав изцяло споделя даденото от касационната инстанция разрешение на този въпрос. Това означава, че при разваляне на договора на основание чл.262, ал.2 ЗЗД, каквото по виждане на състава е настоящата хипотеза, са приложими правилата за разваляне на договора, уредени в общите разпоредби на ЗЗД, съобразно които право да развали договора има само изправната страна по него и при спазване на законовите разпоредби – наличие на съществено неизпълнение и даване на допълнителен срок за изпълнение.

                   По виждане на състава ответникът няма качество на изправна страна по договора, поради което не е легитимиран да направи изявление за разваляне на същия. Това е така, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства са установява, че същият не е изпълнил сроевременно и правилно задълженията си за осигуряване на строителната площадка, за  доставка на армировка на изпълнителя, за да изпълни последният възложените му работи. Липсата на точно изпълнение се установява от изпратените от ищеца писма до ответника, в които го подканя да му предостави условия за работа и да му предостави тези материални своевременно и точно, съобразно начина на полагане на армировката.  Истинността на тези писма, изпратени в периода от 12 май 2017 година до 08 юни 2017 година е потвърдена от свидетелските показания на свидетелите Р.И., Б.Б. и Б. С., макар последният да се опитва да неглижира ситуацията с неритмичната доставка на бетон и армировка, който факт е лесно обясним с това, че свидетелят С. е работил при ответника. Останалите двама свидетели работят при ищеца, но този факт не компрометира дадените от тях свидетелски показания, които съдът кредитира като дадени добросъвестно и съответстващи на писмените доказателства, приобщени към делото. Установените забави в осигуряване на строителната площадка, в доставка на армировка, които са в задълженията на възложителя, са довели до затруднения в изпълнение на възложените работи от изпълнителя и едновременно с това са лишили възложителя от възможността да иска разваляне на договора, поради забава в изпълнението на работите от страна изпълнителя. Забавата в престациите на ответника е породила забава в изпълнението на задълженията на ищеца, в качеството му на изпълнител, поради което наличие на забава на последния не е основание възложителят да развали договора, тъй като собствената му забава, изразяваща се в неоказване на необходимото съдействие е довела да забавата в изпълнението от страна на изпълнителя. Освен това, дори и да се приеме теза, че възложителят е изправна страна по договора и за него е породено потестативното право да развали същия, то това право не е надлежно упражнено и това е така, тъй като възложителят не е дал подходящ срок, допълнителен, за изпълнение от страна на възложителя на дължимия трудов резултат, което изпълнение е било възможно, макар и закъсняло, тъй като процесният договор не представлява фиск сделка.           

                      Както е посочено по- горе разпоредбата на чл.262, ал.2 ЗЗД препраща към общата норма на чл.87 ЗЗД. С разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД са уредени предпоставки за разваляне на договора, като едната от тях е възможността за разваляне да е обвързана от предоставяне на изправната страна на допълнителен /подходящ/срок за изпълнение, с изричното предупреждение, че след изтичане на този срок договорът ще се счита развален. Тъй като ответникът, в качество на възложител, не е дал подходящ срок, то същият не е упражнил надлежно правото си, поради което дори и да се приеме, че възложителят е изправна страна по договора /което не се споделя от настоящия състав/, липсата на надлежно упражняване на неговото преобразуващо право е довела до невъзможност да се преустанови действието на процесния договор. В настоящия случай не е налице хипотеза по чл.87, ал.2 ЗЗД, за да се приеме, че за възложителя е възникнало безусловно право да развали договора. Това е така, тъй като цитираната разпоредба на закона предвижда две хипотези на безусловното разваляне на договора, което е приложима само тогава, когато е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност или при наличие на безполезност на изпълнението, която е настъпила в резултат на забавата на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време. Както е посочено и по- горе договорът не попада в категория на фикс сделките, не е установена безполезност на изпълнението, тъй като възложителят е сключил нов договор с друго лице, за изпълнение на останалите недовършени от ищеца работи.

                   Липсата на надлежно упражняване на това право не е довело до преустановяване на договорната връзка в резултат на направеното едностранно изявление от страна на възложителя.

                   И все пак следва да се отговори на въпроса дали договорът е продължил да обвързва страните?

                  Отговорът на този въпрос е отрицателен.

                   Настоящият състав приема, че договорът е преустановил своето действие, но това е станала по съгласие между страните. От една страна изпълнителят неправомерно е напуснал строителната площадка и е преустановил изпълнение на възложената му работа, на 28.06.2017 година. От друга страна възложителят, възприемайки този факт, е сключил на 05.07.2017 година договор с друг изпълнител, комуто е възложил изпълнение на останалите, неизпълнени от настоящия ищец работи. С извършените от него конклудентни действия ответникът се е съгласил с преустановяване действието на процесния договор. Ето защо настоящият състав приема, че сделката е преустановила своето действие по съгласие на страните по нея.

 

                   По отношение на действието на това разваляне, с оглед на факта, че договорът е с продължаващо действие, то развалянето на договора няма обичайното обратно действие, а има действие занапред. Ето защо осъществените от страните действия по неговото изпълнение, до момента на развалянето запазват действието си.

                   Следващият въпрос, който следва да бъде разгледан е дали в резултат на извършената от ищеца работа за него е възникнало изискуемо вземане, представляващо възнаграждение за престирания трудов резултат и ако такова вземане е възникнало, то какъв е размерът му.

                   По виждане на състава за ищеца е възникнало изискуемо парично вземане, представляващо възнаграждение за извършените и описани в Протокол №1/31.05.2017 година СМР, за който факт страните не спорят, като ответникът изрично заявява, че за тези СМР е издаден сертификат и фактурата е получена. Дължимостта на тази сума е призната от него и с изходящо писмо, с което прави възражение за прихващане със свое вземане, представляващо неустойка за забава.

                   Ето защо съдът приема, че част от съдебно заявената сума, представляваща главница в размер на 25 236,68 лв с ДДС е дължима. Тази дължимост е установена, като срокът за плащане съгласно т.7.1 е 30 календарни дни след потвърждение на платежния сертификат и получаване на оригиналната фактура. Както е посочено по- горе, по делото е установено, че оригиналната фактура е връчена на ответника, чрез Б. С., на датата на нейното издаване, поради което срокът за плащане е 18.07.2017 година. От следващата дата ответникът изпада в забава. Плащане на посочената по- горе сума не е осъществено и вземането на ищеца не е погасено.

                   По отношение на втората фактура, обективираща вземането на ищеца, представляващо възнаграждение за СМР, описани в Протокол №2.

                   Следва изрично да бъде посочено, че за тези СМР ответникът не е издал платежен сертификат, за разлика от СМР по първия протокол. Следва да бъде отбелязано и това, че от заключението на допусната основна СТЕ се установява, че по- голяма част от тези СМР са изпълнени от ищеца. В тази насока техническата експертиза приема, че описаните в Протокол №2 СМР са били изпълнени от ищцовото дружество в процесния обект, с някои изключения. Основания за това за вещото лице са следните установени от него обстоятелства:

                   Ответникът не оспорва изпълнението на тези СМР, а твърди, че същите не са приети от него, тъй като били некачествено изпълнени.

                   Количествата СМР, договорени за изпълнение от „З.-С.“ ЕООД,  представляват разлика в количествата на същите СМ, договорени с КСС, представляваща приложение №5 към договора от 10.04.2017година, сключен между страните по делото и количествата, посочени в протокол №2, съставен от ищеца.

                   От приложените по делото 17 броя копия от обектовия дневник на строежа, е видно, че след съставяне на протокол 01 през месец юни 2017 година на процесния обект са извършвани кофражни, декофражни, армировъчни и бетонови работи по изпълнението на фундаментите, настилката и цокъла на административната сграда от обекта, както и по фундаментите и стените на спринклеровия резервоар.

                   След извършена съпоставка между приложените по делото копия от обектовия дневник на процесния строеж и копията от листовете – извадки от бетоновия дневник, ТЕ е установила, че отразените в обектовия дневник положени количества бетон, по дати, по количества и местоположение, напълно съответстват на отразената полагане на бетон, в извадките от бетоновия дневник. В него е отбелязано, че на 26.06.2017 година е извършено подравняване на настилката и полагане на фибран на административната сграда, какъвто вид работа е описан в допълнителните СМР в Протокол №2, който е съставен от ищеца.

                   Вещото лице е констатирало и това, че в обектовия дневник е отразено, че на 06.06.2017 година на обекта е извършено пренареждане на материали, товарене на арматура и разтоварване на обект, за административна работа, какъвто вид работа е писан в Протокол №2, но липсва отбелязване в обектовия дневник, че на 09 и 10 юни 2017 година е извършено измиване на транспортни средства, каквото е актувано в Протокол №2.

                   Ето защо вещото лице е направило заключение, че видовете СМР, описани в Протокол №2 са били изпълнение от ищцовото дружество в процесния обект, като изключение правят последните две позиции от договорените СМР, за количествата, на които не е възможно да бъде извършена проверка към момента на изготвяне на експертизата, а това са следните СМР:

                   бетонова настилка и контурни цокли за администрация - кофраж с материал на Изпълнителя - 154,73 кв.м. по КСС, а актувани с Протокол № 2- 172,79 кв.м., армировка В 500В - 2,97 т. по КСС, а актувани с Протокол № 2 - 2,02 т.

                   От приложените по делото 6 бр. Протоколи обр.19, съставени от „З.-С.“ ЕООД в изпълнение на цитираното по-горе Допълнително споразумение № 1, техническата експертиза е установила, че по двете позиции, които се дублират като видове работи с тези, актувани с Протокол № 2, съставен от ищеца по делото, в Протокол обр.19 от 15.06.2017 г. - 14.07.2017 г., означен с № 5, са описани изпълнени количества по същите, които са както следва: Бетонни подови настилки и цокли администрация - кофраж - 154,73 кв.м. по КСС, а актувани с Протокол № 5 - 21,00 кв.м., армировка В 500В - 2,97 т. по КСС, а актувани с Протокол № 5 - 2,67 т.

                      Според вещото лице „З.-С.“ ЕООД са изпълнили част от възложеното с КСС количество СМР по цитираните две позиции. По отношение на горепосочените кофражни работи, доколкото фирмата „З.-С.“ ЕООД е изпълнявала неизвършените от ищеца видове СМР на процесния обект, ТЕ приема, че останалото количество на кофражните работи в размер на 133,73 кв.м. от първоначално договорените с КСС 154,73 кв.м., е било изпълнено от ищцовото дружество.                                   

                   Според заключението по експертизата стойността на видовете СМР, описани в Протокол № 2, съгласно договорените от страните със сключеното помежду им Договорно споразумение от 10.04.2017 г., единични цени, без последните две позиции, е съответно 12 183,97 лв. без ДДС. Ако се приеме, че част от актуваните кофражни работи в размер на 133,73 кв.м. е било изпълнено от ищеца, то общата стойност на изпълнените от същия видове работи, би била 14 557,81 лв. без ДДС. Стойността на допълнително извършените видове работи на процесния обект е 3 335,25 лв. без ДДС. Тези допълнителни СМР представляват: полагане на фибран по подове 60мм с материали на възложителя; полагане на PVC фолио с материал на възложителя; подравняване основа, пренасяне и разстилане на пясък/труд и механизация/ и изработени човекочасове на обекта, както следва: на 05.06.2017 година – 10 работника /преместване на материали и арматура/; на 06.06.2017 година – 11 работника /преместване на материали и арматура/; на 09.06.2017 година – 4 работника /измиване на транспортни средства/ и на 10.06.2017 година – 4 работника /измиване на транспортни средства/. Вещото лице е посочило, че първите три позиции са свързани с полагане на хидро и топлоизолация под подовата ст. бет. настилка на административната сграда и представляват видове СМР, които е технологично необходимо да бъдат изпълнение преди изпълнение на възложените с договора СМР, конкретно- видовете работи по КСС по изпълнението на ст. бет. настилка на административната сграда. Четвъртата позиция представлява положен труд за обща работа на обекта и не е свързан технологично с изпълнението на договорената ст.бет. настилка на административната сграда.

                   С оглед актуването от страна на „З.-С.“ ЕООД изпълнени количества по същите, които са както следва: Бетонни подови настилки и цокли администрация - кофраж - 154,73 кв.м. по КСС, а актувани с Протокол № 5 - 21,00 кв.м., армировка В 500В - 2,97 т. по КСС, а актувани с Протокол № 5 - 2,67 т., настоящият състав на съда приема, че извършените от ищеца СМР, описани в Протокол №2 са на стойност 14 557,81 лв. без ДДС, към която следва да се прибави стойността на допълнително възложените СМР, чиято стойност е сумата от 3 335,25 лв. без ДДС. Общият размер на дължимото възнаграждение е сумата от 17 893,03лв без ДДС. Ищецът претендира тази сума е в размер на 18 777,61лв с ДДС, поради което съдът е обвързан от това твърдение, с оглед диспозитивното начало в процеса. Установено е в процеса, че оригиналната частична фактура е връчена на възложителя на 08.08.2017 година. Срокът за плащане и изтекъл на 19.09.2017 година, с изтичане на срока по т.7.1 от договора. Фактът, че ответникът не е издал платежен сертификат е без значение за дължимостта на възнаграждението, ако престираният трудов резултат е съобразно дължимото по договора или с оглед обичайното предназначение, дори и да липсва приемо-предавателен протокол, но работата е приета от възложителя.

                   С оглед на твърдението на ответника, че престираното от ищеца е неточно, следва да се даде отговор на въпроса какво представлява това възражение и дали то влияе върху размера на съдебно заявеното вземане на изпълнителя. По своята същност това възражение е възражение за липса на приемане на изпълненото от ищеца, както и упражняване на правата на възложителя, регламентирани с нормата на чл.265 ЗЗД.

                   С Решение №23/04.08.2014г. по т.д.№1938/2013г. на Първо т.о. на ТК на ВКС се приема, че възражението по чл.265 ЗЗД съдържа изявление за неточно изпълнение, предявено в производството по иск по чл.266 ЗЗД за заплащане на дължимо на изпълнителя възнаграждение, като при неустановяване на пълно непригодност на престирания от изпълнителя трудов резултат, но при установено неточно изпълнение, предпоставя и без изрично упражнено от ответника право по чл.265, ал.1 ЗЗД, намаляване на дължимото възнаграждение, което да е съответно на изпълнението, на основание на същата разпоредба от закона.

                   В тази връзка вещото лице е дало пояснение в открито съдебно заседание на 02.04.2019 г., като е уточнило своето заключение, че при установяване на количествата  СМР, изпълнени от ищеца и тези изпълнени от „З.-С.“ ЕООД, се установява, че последното дружество е извършило довършване на неизвършени от ищеца СМР, т.е. това което е било залегнало в първоначалната КСС, но ищецът не е извършил, е било довършено от „З.-С.“ ЕООД. В допълнителната СТЕ, във връзка с възражение на ответника за неточно /некачествено изпълнение от ищеца, вещото лице е направило следния извод: за 6-те бр. Протоколи, обр.19, съставени от „З.-С.“ ЕООД, означени като „Месечни отчети“ е установено, че във всеки от протоколите, са отразени видове работи, включени в раздел „Допълнителни работи“, отразени като „Ремонти за РВ И.“, като са посочени и съответните Доклади за несъответствие /NCR/. Видовете работи, извършени от „З.-С.“ ЕООД, за отстраняване на констатираните от инвеститорския контрол недостатъци при изпълнението на някои от видовете СМР, извършени от ищцовото дружество на процесния обект, и техните цени, са: разрушаване на колони 30 см. - NCR 076/04.07.2017 г. и NCR 077/04.07.2017 г. - 195,58 лв.;  фибран – 3 395,86 лв.; разрушаване на колони МК 9 и МК 12 - 50,00 лв.; бетон 12/15 за монолитни цокли - 21,00 лв.; бетон 20/25 за монолитни цокли - 145,00 лв.; кофраж монолитни цокли -  2655,84 лв.; армировка В500В за монолитни цокли - 168,00 лв; спринклерни поправки – 1 000,00 лв.; бетон 12/15 за монолитни цокли - 53,90 лв.; бетон 20/25 за монолитни цокли - 54,00 лв.; кофраж монолитни цокли - 880,00 лв.; армировка В500В за монолитни цокли - 84,00 лв.; спринклерни поправки – 1 500,00 лв. Стойността на видовете работи, извършени от З.-С.“ ЕООД за отстраняване на некачествено изпълнените от ищцовото дружество СМР е 10 203,18 лв. Следователно сумата от 10 203,18 лева следва да бъде приспадната от размера на възнаграждението на ищеца, в контекст на установена основателност на възражението на ответника за липса на точно изпълнение. Съдът съобразява остойностяването на извършените от ищеца СМР, в контекст на непълно/частично изпълнение – сумата от 14 557, 81лв без ДДС, а с ДДС – сумата от 17 473,37лв, от която следва да се приспадне разходът на ответника за отстраняване на недостатъците в извършената работа със сумата от 10 203,18лв. Следователно по Протокол №2 дължимата на ищеца сума е 7 270,19лв, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати.

                   Относно това кога е станала тази сума изискуема, с оглед на факта, че оригиналната фактура е издадена на 03.08.2017 година, т.е. след разваляне на договора, което съдът приема, че е станало на 05.07.2017 година, а е връчена на ответника на 08.08.2017 година. Следователно падежът на плащане е след изтичане на 30 работни дни от получаване на фактурата – или датата 19.09.2017 година.

                   Следователно общо дължимата сума от ответника на ищеца, представляваща вземане по смисъла на чл.266 ЗЗД е сумарната величина от 25 236,68лв с ДДС и 7 270,19лв с ДДС или общо – 32 506,87лв, в който размерът на главния първоначален иск се явява доказан и следователно основателно предявен.

                   По акцесорните претенции с правно основание чл.86 ЗЗД.

                   По делото е безспорно установена забава в плащането на сумата от 25 236,68 лева за периода от 19.07.2017 година до 14.11.2017 година и обезщетение за периода на забава е в размер на сумата от 834,21 лева, в който размер /изчислен служебно от съда/ следва да бъде уважена тази претенция.

                   По делото е безспорно установена забава в плащането на сумата от 7 270,19лв за периода от 19.09.2017г. до 14.11.2017 година и обезщетението за забавеното и плащане е сумата от 115,11лева, в който размер следва да бъде уважена претенцията за обезвреда.

                   Изводът на съда за частична основателност на предявените кумулативно съединени искове налага разглеждането на своевременно въведеното от ищеца правопогасително възражение за прихващане.

                   Със своевременно направеното възражение за прихващане ответникът въвежда в предмета на спора твърдението за свои изискуеми парични задължения, първото от които е вземането му за неустойка, основание на която е нормата на т.15.е от договора – неустойка за забавено изпълнение /чл.92 ЗЗД/.

                   Както вече съдът е приел и е изложено по- горе, по този договор ответникът няма качество на изправна страна по делото и това е така, тъй като същият не е изпълнил точно / забавено и неправилно/ задължението си да осигури на изпълнителя фронт за изпълнение/строителна площадка и армировка, което неритмично и несъобразено със степента на строежа доставяне на тези материали, се явява една от причините /другите са лоши атмосферни условия-валеж/ за забавеното изпълнение на възложената на ищеца работа. По делото не са събрани никакви доказателства затова, че неточното изпълнение на това задължение на възложителя е по причини, които изключват неговата вина и поради това съдът приема, че това неточно изпълнение е виновно такова, което от своя страна предопределя извод на съда за липса на наличие на съдебно заявеното вземане за мораторна неустойка/ Решение №21/12.07.2010г. по т.д.№470/09г. на Второ т.о. на ТК на ВКС; Решение №105/02.07.204г. по т.д.№2617/2013г. на Второ т.о. на ТК на ВКС  др./.

                   В константната практика на съдилищата се приема последователно и еднозначно, че правото на неустойка за неизпълнение по чл.92 ЗЗД, принадлежи само на изправната страна по договора. Практическият смисъл на включването на клаузи за неустойка в договора е, че изправната страна получава възможност в случай на виновно неизпълнение да търси обезщетение за вреди без да ги доказва по общия ред. Законът е предвидил възможност кредиторът да иска и обезщетение за вреди, ако те надхвърлят по размер уговорената  неустойка .

                   Ето защо настоящият състав на съда не приема тезата на ответника за наличие на съществуващо и изискуемо вземане, представляващо мораторна неустойка и намиращо основанието в нормата на чл.92 ЗЗД и т.15.2 от договора, в размер на сумата от 18 577,85 лева.                 По отношение на другото вземане, представляващо понесени от ответника загуби в резултат на виновното неизпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца – изпълнител – правното основание за това вземане е в нормата на чл.82 във връзка с чл.79 ЗЗД.

                   Вземането за претърпени от ответника вреди и за понесени от него разходи, представляващи разходи за наемане на кофраж и мобилен клан за довършване на неизпълнението от ищеца СМР. Общият размер на тези разходи на ответника е сума от 168 009, 74лв без ДДС и 201 611,69лева с ДДС, като това вземане е въведено в предмета на спора като частично – 15% от стойността на тези разходи – сумата от 25 201,46лева без ДДС или 30 241,75лв с ДДС.

                   За установяване на тези разходи страната е представила договор със „З.-С.“ ЕООД, сключен като допълнително споразумение №1 към договор № КФ006, съгласно който възложителя и настоящ ответник, възлага на „З.-С.“ ЕООД изпълнението на допълнителни работи, чието съдържание се съдържа в приложение №1, като уговореното в полза на изпълнителя възнаграждение е сумата от 178 175,18 лева, въз основа на единичните цени, посочени в приложение №1, а окончателните количества на съответните допълнителни работи се определят с доказване/измерване. В уговорените единични цени, страните са се споразумели, да не се включват подемна техника, кофраж за спринклерна инсталация, бетонови плочи и бетонови стени.

                   Страните са постигнали съгласие кофражът, който се предоставя от „Щ.“ ЕАД на „З.-С.“ ЕООД, се удостоверява с двустранен протокол съдържащ информация за вид, количество, качество и продажна цена, като след изпълнение на възложените работи „З.-С.“ ЕООД е поело задължение да предаде на „Щ.“ ЕАД обратно посредством протокол. В случай на увреждане, липсващи количества или замърсяване на използвания кофраж, произтичащите от това разходи са за сметка на „З.-С.“ ЕООД.

                   Първоначалното заключение на СТЕ е, че представените от ответника фактури, касаят период, в който „З.-С.“ ЕООД е  извършвало възложените му от ответника работи и са издадени през периода на строителство, извършено от това лице.

                   Заключението от ССчЕ е, че представените от ответника фактури, представляват осчетоводени разходи за троспорт на материали, за материали, наем на кофраж, наеми на мобилен кран за обект „Камбро“ и са на обща стойност 168 009,88лева, същите са осчетоводени при ответника и са заплатени на отделните доставчици, включени са в дневниците за покупки по ЗДДС на ответника. Т.е. тези разходи са установени като реални.

                   За да бъде уважена претенция за обезвреда следва да бъдат установени елементите на тази осъдителна претенция, която в настоящия случай е предявена под формата на възражение за прихващане, а именно: поведение на длъжника; противоправност на същото; вреда, причинна връзка между вредата и вина. Допълнителното, условие за ангажиране на имуществената договорна отговорност е предвидимост на вредата към момента на сключване на договора.

                   В настоящия процес е установеното противоправното поведение на ищеца, довело до неизпълнение на преследвания с договора правен резултат – самоволно напускане на строителната площадка, преустановяване на изпълнение на възложените му с договора задължения, наличие на вина, намерила израз в неполагане на дължимата грижа на добрия търговец.

                   Установен е и фактът, че в резултат на това ответникът е сключил договор с трето за делото лице, за довършване на СМР, както е установен и фактът, че ответникът е направил разходи в размер на сумата 168 009,88лева. С тази сума имуществото му е намаляло и това намаление не би било факт, ако е налице правомерно развитие на облигационното правоотношение между страните в това производство.

                   Въпросът е дали тези разходи се явяват в пряка причинно-следствена връзка с установеното неизпълнение на ищеца.

                   Причинната връзка между противоправното поведение и вредата очертава границите на отговорността. Кредиторът може да е понесъл всякакви загуби и да е пропуснал да реализира различни ползи, то на обезвреда подлежат само тези от тях, които са в причинна връзка с противоправното поведение на длъжника. Всяка конкретна вреда настъпва в резултат на безкраен брой от фактори, но вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението само когато то се явява необходимо и достатъчно условие за него. Само когато без това неизпълнение вредата не би настъпила, т.е. само когато неизпълнението е необходимо условие за нейното настъпване и е достатъчно условие за нейното настъпване- когато то би причинило вредата при обичайното стечение на обстоятелствата.

                   По виждане на състава в настоящия случай неизпълнението не се явява достатъчно и необходимо условие за това ответникът да направи разходи за кофраж и бетонови изделия и кран. Самото неизпълнение безспорно налага сключване на нов договор от ответника, за да бъде изпълнен строеж. Но самото неизпълнение не предопределя параметрите на новата сделка. Самото неизпълнение не налага сключване на нова сделка, при която ответникът, в качество на възложител, следва да поеме задължение да предоставя кофраж на новия изпълнител. Това задължение е резултат от постигнато между ответника и новия изпълнител съгласие, а не е наложено от неизпълнението на настоящия ищец. Т.е. самото неизпълнение не води до пораждане на задължението за доставка на кофраж, кран и др., а само до необходимост от сключване на нов договор за изпълнение на СМР-тата. Самото неизпълнение не се явява необходимо и достатъчно условие за пораждане на това задължение за настоящия ответник, поради което не може да се приеме, че направените от него разходи за изпълнение на това задължение се явяват пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора от страна на настоящия ищец. Направените от ответника разходи за кофраж, кран и други не се явяват типичен резултат от неизпълнението на ищеца, защото при обичайното стечения а обстоятелствата те не биха настъпили. Налице е прекъсване на причинната връзка между неизпълнението и направените от кредитора разходи, тъй като тези разходи са резултат от поведението на самия кредитор, а именно да постигне съгласие с третото лице за доставка на кофраж, кран и др.

                   Следва изрично да бъде отбелязано и това, че втората граница, определяща отговорността за причинени от неизпълнение на договорно задължение вреди е предвидимостта на тези вреди. Това са тези вреди, които могат да се предвидят при полагане на дължимата грижа на добрия търговец, според обстоятелствата, които са били известни на страните към момента на сключване на сделката и на тези обстоятелства, които е могла да им бъдат известни. Не се установява по делото, че на ищеца е било известно обстоятелство касателно необходимост от поемане на задължение от страна на възложителя за подсигуряване на кофраж, клан и др.

                    Ето защо съдът приема и това правопогасително възражение за неоснователно, тъй като направените от ответника разходи, с които активите му са намалели не се намират в пряка причинна връзка с неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца. Поради липса на насрещно вземане на ответника погасяване на вземанията на ищеца не следва да се извърши  и с тази съдебно заявена сума от 25 201,46лева без ДДС.

                   По отношение на другото вземане на ответника, което има същото основание като предходното и е в размер на сумата от 345,60лв без ДДС и 414,72 лв с ДДС, представляващо удръжка за застраховка „Всички рискове на изпълнителите“, дължима съгласно т.8.1 от ОУ към договора и съобразно сертификат №2 към застрахователна полица № 0841170126000001 за застраховка „Всички рискове на изпълнителя“, със срок на действие от 01.03.2017г. до 01.02.2018г. последният посочен документ са намира на листове 283 – 291 от делото.

                   Съобразно т.8.1 от ОУ към договор, които са действали и по допълнителното споразумение със „З.-С.“ ЕООД, възложителят сключва застраховка „Всички рискове на изпълнителите“, в която се включва и изпълнителят, като под формата на присъщи разходи паушална удръжка в размер на 345,60лв следва да бъде приспадната от изпълнителя.

                   Относно този разход на ответника ищецът не е направил възражения, поради което настоящият състав на съда приема, че това вземане за обезщетение се явява доказано в размер на 345,60лв. ДДС към тази сума не се дължи, тъй като се касае за обезщетение, а то не попада в обектите на облагане с ДДС, съгласно нормата на чл.2 ЗДДС.

                   Ето защо съдът намира, че това правопогасително възражение в размер на сумата от 345,60лева се явява основателно заявено и следва да бъде уважено, като с този размер се намали размера на вземането на ищеца за възнаграждение за извършени СМР, посочени в протокол №1/31.05.2017 година. Съдът компенсира вземането на ответника с това вземане на ищеца, базирайки се на нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД, тъй като тази главница се явява най-обременителното задължение защото то е най-старо и лихвоносно.

                   След като от вземането по този протокол, което съдът е приел за установено и доказано в размер на 25 236,68 лв с ДДС следва да се приспадне вземането на ответника в размер на 345,60лева, представляващо разход - удръжка за застраховка „Всички рискове на изпълнителите“, дължима съгласно т.8.1 от ОУ към договора и съобразно сертификат №2 към застрахователна полица № 0841170126000001 за застраховка „Всички рискове на изпълнителя“, със срок на действие от 01.03.2017г. до 01.02.2018г. последният посочен документ са намира на листове 283 – 291 от делото размерът на главното вземане на ищеца се редуцира до сумата от 24 891,08лв, в който размер следва да се уважи тази претенция.

                  Настъпилата редукция в размера на това главно вземане няма да доведе да намаляване на размера на дирената по реда на чл.86 ЗЗД обезвреда за закъснение на плащането на сумата от 25 236, 68лв с ДДС, тъй като тази сума до подаване на исковата молба е била дължима и е установено безспорно закъснение в нейното плащане. Погасителният ефект на възражението за прихващане настъпва по силата на съдебното решение, поради което няма обратна сила. Ето защо намаляването на главницата не води до намаляване на размера на обезщетението.

                   По насрещната претенция.

                   Поради несбъдване на процесуалното условие, поставено от ищеца по насрещния иск и ответникът по първоначалните претенции, а именно – отхвърляне на последните, то насрещният иск не подлежи на разглеждане.

                   По разноските.

                   Страните са представили списъци по чл.80 ГПК в последното проведено открито съдебно заседание и са направили своевременно искане за присъждане на разноските.

                   Направени от страните разходи по делото следва да бъдат разпредели съобразно нормата на чл.78 ГПК.

                   Ищецът „Р.И.“ ЕООД претендира разноски в общ размер на 6 184, 78лв, в която сума са включени следните разходи, които страната е направило в това производство: заплатена държавна такса от 1 859,78лв; адвокатско възнаграждение в размер на 1 925лв; заплатени депозити за допуснатите и изслушани съдебни експертизи – общо в размер на 2 400лв. По делото са налични доказателства, че тези разходи на извършени от страната.

                   Ответникът претендира  разноски в общо размер на 8 200лв,  от които 7 000лв адвокатско възнаграждение; депозити за вещи лица общо в размер на 1 200лв.

                   Ищецът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ответника. Това възражение не следва да бъде обсъждано от съда, тъй като по делото не са представени доказателства, че претендираният от ответника разход за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 7 000лева е действително платен от страната. Ето защо доказаните разходи на тази страна по делото съдът приема да са в размер на сумата от 1 200лв.

                   Тъй като съдът достигнал да извод, че предявените първоначални искове с частично основателни, то съобразно нормата на чл.78, ал.1 ЗЗД дължимите от ответника на ищеца разноски са в размер на сумата от 4 404,48лв.

                   Съобразно нормата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 345,43лв.

                   При така изложеното съдът

 

                   Р            Е            Ш           И :

 

                   ОСЪЖДА, на основание чл.266 във вр. с чл.258 и чл.79 ЗЗД „Щ.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.М.П., да заплати на „Р.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 32 161,27 лв /тридесет и две хиляди сто шестдесет и един лев и 27 ст./, представляваща възнаграждение за извършени от ищеца СМР, възложени му с договор № КФ007/10.04.2017 година, сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 15.11.2017 година до окончателното и плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над уважения до предявения размер от 45 214,49лв, поради компенсация със сумата от 345,60лева, представляваща вземане на ответника и поради неоснователност в останалата им част.

                   ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, „Щ.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.М.П., да заплати на „Р.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 949,32лв /деветстотин четиридесет и девет лева и 32ст./, представляваща сумарна величина от дължимите обезщетения за забава в плащането на сумата от 25 236,68лв, в размер на 834,21лева, за периода от 19.07.2017 годиа до 14.11.2017 година, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 925,35лве и за периода от 06.07.2017г. до 18.07.2017 година, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му и сумата 115,11лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 7 270,19лв за периода на забава от 19.09.2017г. до 14.11.2017година, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 354,69лева и за периода от 09.08.2017година до 18.0.2017 година, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му.

                   ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Щ.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.М.П., да заплати на „Р.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 4 404,48лева, представляваща разноски по делото.

                   ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Р.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Щ.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.М.П., сумата от 345,43лева, представляваща разноски по делото.

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС В двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: