Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25 06.01.2016 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХV граждански състав, в публично заседание на седми
декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Ирина Тодорова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14657 по описа на съда за 2014 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на „АЛТЪН БАШАК“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пазарджик, против Т.С.Н.,
ЕГН **********, действащ като регистриран земеделски производител с БУЛСТАТ **********,
с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 193 и чл. 82 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
02.04.2013 г. в гр. Пазарджик ищецът сключил с „Дорук Гида Ве Япъ Малземелери
Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД, със седалище в гр. Узункопрю, Република
Турция, Договор за покупко – продажба на около 300 тона оризова арпа, при
продажна цена от 375 щатски долари/тон без ДДС, като цената била уговорена
франко гара Пазарджик, а транспортът от мястото на съхранение до мястото на
товарене било уговорено за сметка на продавача - ищец.
В изпълнение на задълженията си
по този договор, ищецът твърди, че на 26.04.2013 г. сключил вътрешен договор за
покупко – продажба с ответника на 276 тона оризова арпа, на цена 502 лева/тон
без ДДС, за което ответникът издал данъчна фактура ***** с дата на възникване
на данъчното събитие 26.04.2013 г. Твърди също, че стоката – предмет на
сделката била предадена от продавача Т.Н. на купувача „Алтън Башак“ ЕООД на ЖП
гара Стара Загора с приемо – предавателен протокол от 26.04.2013 г. Сочи и, че
след прегледа на стоката, при който не били открити явни недостатъци, същата
била натоварена на шест вагона за транспортирането й до Република Турция като
превозът бил организиран от „Транс Балкани“ ООД, за което била издадена данъчна
фактура № ***** и приложен към нея опис № 434/001 от 26.04.2013 г. Освен това,
се твърди, че на 29.04.2013 г. относно оризовата арпа бил издаден фитосанитарен
сертификат, за който е издадена фактура № *****, според който арпата отговаряла
на изискванията на българската изходяща митница за износ на този продукт.
Твърди още, че на 30.04.2013 г. в изпълнение на договора си с третото за спора
лице - „Дорук Гида Ве Япъ Малземелери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД, му
предало на гара Свиленград закупената от ответника оризова арпа, като заплатило
всички разходи за износа на стоката към Република Турция. Излага и, че след
извършени митнически проверки в Република Турция, се установило, че арпата не
отговаря на турското законодателство за контрол на хранителните продукти,
поради наличие на количество пестициди, надхвърлящо допустимите норми, тъй като
в същата е открито съдържание на пестицида „трифлоксистробин“ в концентрация
0.027 мг./кг. вместо допустимото 0.020 мг./кг. Според ищеца в Република
България този пестицид въобще не е бил разрешен за употреба върху оризовите
насаждения. Поради тези причини, ищецът твърди, че Областната дирекция на
храни, земеделие и животновъдство към Областна администрация Едрине, Република
Турция отказала вноса на оризовата арпа, съответно на 11.05.2013 г. „Дорук Гида
Ве Япъ Малземелери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД развалило сключения на
02.04.2013 г. договор с ищеца. Вследствие на развалянето на договора, ищецът
твърди, че купувачът върнал стоката, а ищецът е възстановил на турското
дружество платената по договора цена и се задължил да поеме всички разходи по
връщане на оризовата арпа на територията на Република България; разходите,
извършени на територията на Република Турция, свързани с превоза от турската
граница до митническите сборове, вътрешния за Турция превоз, престоя на
вагоните и фитосанитарния контрол на внесената стока. Сочи, че след като узнал
за недостатъците на стоката, ищецът незабавно, чрез преводачката си уведомил по
телефона ответника за недостатъците на продадената вещ и развалил договора с
него от 26.04.2013 г. Уведомлението било прието от ответника, като последният е
поискал от ищеца да върнат вагоните с арпата на гара Пазарджик. Твърди, че
финансовите отношения с ответника по повод на разваления договор, както помежду
им, така и с НАП били уредени с кредитни известия, поради което ищцовото
дружество не дължало на ответника покупната цена, а стоката била върната на
ответника с протокол от 28.04.2013 г., след което последният я е продал на
трето лице. С оглед изложеното, ищецът твърди, че за него е възникнало правото
на обезщетение за вредите, настъпили в резултат от развалянето на договора по
вина на ответника, изразяващи се в следното:
-Вреди от направените
разходи във връзка с натоварването и превозването на оризовата арпа от гара
Стара Загора до гара Свиленград – изток – граница, митническите разходи, както
и тези за превозване на стоката обратно през гара Свиленград – изток – граница
до град Пазарджик, възлизащи на 20 183.53 лева;
-претендираните разходи,
заплатени от турския купувач, за транспорт от турската граница до Узункопрю -
Одрин, митническите разноски по вноса на стоката в Република Турция, разходите
за преместване и престой на шестте вагона и разходите по натоварването и
превозването на стоката обратно през Узункопрю – Одрин до гара Свиленград –
изток, възлизащи на 41 555.56 лева;
- пропуснати ползи,
равняващи се на разликата между покупната за ищеца цена от Т.С.Н. и продажната
цена по сделката с турското дружество – купувач, възлизащи на 19 565.64
лева.
Исковете са предявени като
частични за суми, равняващи се на 10 % от цената на всяка претенция, като
ищецът моли да бъде осъден ответникът да му заплати, както следва: сумата от 2 018.35 лева като част от сумата 20 183.53 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
загуби, изразяващи се в направени разходи, във връзка с
натоварването и превозването на оризова арпа от гара Стара Загора до гара
Свиленград изток граница, митническите разноски по вноса на стоката в Република
Турция и разходите по натоварването и превозването на стоката от гара
Свиленград - изток граница до гара Пазарджик; сумата от 4 155.56 лева като
част от сумата 41 555.56 лева - представляваща разходите на „Дорук Гида Be Япъ Малземелери Санайи
Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД, направени от турската граница до Узункопрю - Одрин, митническите
разноски по вноса на стоката в Република Турция, разходите за преместване и
престой на шестте вагона и разходите по натоварването и превозването на стоката
обратно през Узункопрю - Одрин до гара Свиленград - изток, които разходи
турското дружество претендира от ищеца, след развалянето на договора; сумата от 1 956.56 лева, като част от
19 565.64 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи,
произтичащи от развалянето поради виновно неизпълнение на продавача Т.С.Н. на
договор за продажба на оризова арпа - 276 000 кг., представляващи разликата за
„АЛТЪН БАШАК“ ЕООД между продажната цена с „Дорук Гида Be
Япъ Малземелери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД - 185 828.04 лева и
покупната цена от 166 262.40 лева по Фактура *****, издадена от продавача Т.С.Н..
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е
постъпил писмен отговор от ответника Т.С.Н., с който на първо място оспорва
предявените искове като недопустими, в условията на евентуалност като
неоснователни. В подкрепа на възражението си за недопустимост се позовава на
изтичане на шестмесечния срок за предявяване на иска на купувача по чл. 195 ЗЗД, тъй като процесната стока била предадена на купувача на 26.04.2013 г. Във
връзка с възражението за неоснователност на предявените искове, излага на първо
място, че продадената арпа не е била третирана с пестициди, като сочи, че
извършения лабораторен анализ на 22.04.2013 г. от Областна дирекция по
безопасност на храните – Бургас не установява наличието на пестициди. Възразява
също, че ищецът е взел проби от стоката преди покупката, които занесъл за
лабораторно изследване. След одобрението на стоката, въз основа на издадения
фитосанитарен сертификат за годност, ищецът е закупил стоката. Ответникът
оспорва съдържанието на издадения документ от Областна дирекция на храните,
земеделието и животновъдството при Областно управление на град Одрин, Турция,
като твърди, че от него не става ясно дали стоката – предмет на изследване, за
което е издаден документът, е именно произведената и продадена от него на ищеца
оризова арпа. Възразява също, че в сключения с ищеца договор няма изрична
уговорка стоката да отговаря на определени показатели, както и че не е бил
наясно и не е знаел какви за били намеренията на купувача – ищец след
закупуването на стоката. Твърди също, че не е бил уведомен за каквито и да било
скрити недостатъци в нея. Искането е да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
Установява се
от приетия по делото Договор за покупко – продажба от 02.04.2013 г., че ищецът
„Алтън Башак“ ЕООД, като продавач, продава на „Дорук Гида Be
Япъ Малземелери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД, като купувач, 300 тона
оризова арпа, на цена 375 щатски долари за тон, като цената е уговорена франко
ЖП Гара Пазарджик, като транспортът от мястото на съхранение до мястото на
товаренето е за сметка на продавача. По договора е издадена фактура № *****
Установява се
от фактура № *****, че на 26.04.2013 г. Т.С.Н., в качеството му на земеделски
производител е продал на ищеца „Алтън Башак“ ЕООД, 276 тона оризова арпа, на
обща стойност 138 552 лева без ДДС, или 166 262.40 лева с ДДС.
От представения
по делото Приемо – предавателен протокол от 26.04.2013 г., се установява, че на
ЖП Гара – Стара Загора ответникът е предал на ищеца 276 тона оризова арпа.
По делото
страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства, се
установява, че оризовата арпа е била натоварена на шест вагона и превозена за
сметка на ищеца от ЖП Гара – Стара Загора до ЖП – Гара Свиленград – изток, като
на 30.04.2013 г. е била предадена на „Дорук Гида Be
Япъ Малземелери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД, което дружество за своя
сметка е превозило оризовата арпа до Узункопрю, Република Турция.
От
представените по делото - Удостоверение, издадено от Областната
дирекция по храни, земеделие и
животновъдство към Областна администрация Едрине, Република Турция от
10.05.2013 г. /л. 23/, издадено на „Дорук Гида Be
Япъ Малземелери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД и Писмо на същата дирекция
до Митническа дирекция– гара Капъкуле /л. 128/ е видно, че след извършен фитосанитарен
контрол на внесената от турското дружество 275 400 кг. оризова арпа по фактура
№ *****, не е подходяща за внос, тъй като установеното количество пестициди в
нея е 0.027 мг./кг., вместо допустимото според турското законодателство 0.020
мг./кг.
Видно от Протокол за отказ от сделка от 11.05.2013 г.
ищецът „Алтън Башак“ ЕООД и „Дорук Гида Be
Япъ Малземелери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД са заявили, че развалят
сключеният между тях договор от 02.04.2013 г., като продавачът приема обратно
стоката и възстановява преведената сума на страната – купувач. Страните са се
уговорили, че всички разходи по възстановяването на оризовата арпа обратно на
продавача и нейния внос обратно на територията на Република България са за
сметка на „Алтън Башак“ ЕООД.
По делото
страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства, се
установява, че 276 тона оризова арпа е била натоварена на шест вагона и
превозена за сметка на ищеца от ЖП Гара – Свиленград до ЖП – Гара Пазарджик,
като на 28.05.2013 г. е била предадена от „Алтън Башак“ ЕООД на Т.Н., за което
е съставен приемо – предавателен протокол от същата дата /лист 31/, след което
последният е продал оризовата арпа на друг купувач „Сеха Комерс“ ООД.
Установява се
от кредитно известие № *****, че на 27.05.2013 г. Т.С.Н., в качеството му на
земеделски производител, е сторнирал вземането по фактура № *****
По делото е
представено Уведомление от Областна дирекция по безопасност на храните – гр.
Бургас /л.121/ относно извършен ентомологичен и нематологичен анализ на оризова
арпа – износ за Турция, видно от което пробата от оризова арпа – собственост на
ЗП Т.Н., с. К., е чиста за Aphelenchoides
besseyi и Trogoderma spp.
По делото са
представени като писмени доказателства – товарителници, фактури, митническа
декларация и фитосанитарен сертификат, издаден от МЗХ, Република България - от
„Сеха Комерс“ ООД /л.224-279/, с които е осъществен вносът в Република Турция
на 447 тона оризова арпа.
От заключението
на вещото лице С.К. по назначената съдебно-счетоводна и допълнителна
експертизи, приети като обективно, компетентно дадени и неоспорени от страните,
се установява, че извършените разходи от „Алтън Башак“ ЕООД във връзка с
натоварването и превозването на оризовата арпа от гара Стара Загара до гара
Свиленград – изток (за митническо представителство, такси, транспорт и други
разходи) са в размер на 20 183.53 лева. Вещото лице установява също, че от
ищцовото дружество е извършен превод по сметка на „Дорук
Гида Be
Япъ Малземелери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД на 11.12.2013 г. в размер на 18 767
щатски долара, равняващи се към датата на превода на 26 661.71 лева,
представляваща сбора от извършени разходи (за митница и превоз на оризова
арпа). Вещото лице установява още, че разликата за „Алтън Башак“ ЕООД между
продажната цена по договора с „Дорук Гида Be
Япъ Малземелери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети" ООД от 02.04.2013 г. и
покупната цена по фактура № ***** от продавача Т.С.Н. е в размер на
16 835.57 лева. Сочи също, че фактурите, свързани с продажбата на
оризовата арпа и последващото й връщане от купувача на продавача са надлежно
осчетоводени в счетоводството на „Алтън Башак“ ЕООД, както и в счетоводството
на Т.С.Н. – ЗП, включени са в дневниците за покупко – продажба и справка –
декларация по ЗДДС. От заключението се установява и, че издадените от „Алтън
Башак“ ЕООД фактури, както и документите, представени от „Дорук Гида Be
Япъ Малземелери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД – митническа декларация на
гара Капъкуле от 10.05.2013 г., писмото от Областна администрация Едирне до
митническа дирекция до гара Капъкуле (л.128) се отнасят до 275 400 кг.
оризова арпа по фактура № *****, издадена от „Алтън Башак“ ЕООД.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Я.Е., Н.С.Б. /по
искане на ищеца/, Й.М. и И. З.К. /по искане на ответника/.
От разпита на
свидетелите на ищеца се установяват обстоятелства относно преговорите между
страните по делото, както и тези между ищеца с турското дружество „Дорук Гида“
за сключването на двата договора за покупко – продажба; обстоятелства във връзка
с отказа за внос на стоката в Република Турция; последващо разваляне на
договорите и връщане на стоката в Република България.
От разпита на
свидетелите на ответника се установяват обстоятелства във връзка с обработката
и съхранението на оризовата арпа във фабриката на свидетеля К.; вземането на
проби и извършването на изследванията от ОДБХ – Бургас, извършени в Република
България.
Св. Н.С.Б. е собственик
на турското дружество „Дорук Гида“ и
съпруг на Ф.Б. – собственик и управител на ищцовото дружество „Алтън Башак“
ЕООД, поради което същият е бил пряко ангажиран със сключването и реализирането
на двете сделки за покупко – продажба на оризова арпа. Свидетелят установява,
че познава, както ответника, така и неговия баща, тъй като през периода 2003 г.
– 2006 г. е бил техен съсед в с. Р. и също се е занимавал с производството на
оризова арпа. Установява още, че през 2013 г. бащата на ответника – С. Н., на
когото свидетелят гостувал му предложил да му продаде за износ за Турция
оризова арпа. Във връзка с тези преговори, свидетелят заедно с друг турски
бизнесмен взели проба от арпата на Н., която се съхранявала в района на Стара
Загора, за да изследват рандемана на стоката, след което се е стигнало до
споразумение за цената и до сключване на сделката. От разпита на свидетеля, се
установява, че са уговорили още, че преди да се натовари стоката за Турция,
продавачът трябва да извърши проверка за фитосанитарен контрол. Според
свидетеля в България фитосанитарният контрол не включва анализ за пестициди, а
само за нематоди, поради това преди да закупят стоката попитал продавача Н. дали са направени всички анализи, на което
получил положителен отговор от бащата на продавача, както и шест броя
сертификата за всеки един от вагоните, в които впоследствие била натоварена
арпата. Свидетелят твърди също, че след като са направени изследванията в
Турция и се е оказало, че в арпата са открити пестициди над допустимата норма,
попитал бащата на продавача – С. Н. защо се е получил този проблем и от него
разбрал, че арпата е пръскана три пъти с препарат, съдържащ пестициди.
Свидетелят сочи, че практически той самият и бащата на ответника, са били
активните участници в отношенията по оферирането, преговорите, сключването,
изпълнението и развалянето на договорите. Твърди също, че след развалянето на
договорите и връщането на стоката в България, същата е била продадена от Н. на
„Сеха Комерс“, последното от своя страна я изнесло и продало в Турция,
смесвайки я с друга оризова арпа. Твърди още, че ищецът му е заплатил
разходите, които е направил във връзка с провалената сделка.
От разпита на свидетеля Я.Е. се установява, че същата е била преводач от
български на турски на бащата на ответника – С. Н.. Същата твърди, че във
връзка с преговорите и сключването на процесните продажби е пътувала със С. Н.
до Турция, където с последния посетили турската фирма, която щяла да купува
оризовата арпа. Тъй като превеждала разговорите между двамата търговци,
свидетелката твърди, че при това посещение представителят на турското дружество
попитал Н. дали има проблеми с арпата, на който въпрос последният отговорил, че
няма проблеми. От разговора, станало ясно, че арпата се произвежда от С. Н., но
продажбата ще стане от неговия син -Т.Н., който е регистриран като земеделски
производител, както и че същата стока ще бъде предназначена за износ в Турция
за фирмата „Дорук Гида“. Свидетелката сочи още, че С. Н. уверил Н.Б., че няма
проблеми в арпата. Твърди също, че след като арпата била превозена в Турция,
била взета проба от санитарните власти в Турция и след извършеното изследване
се установило, че в същата има пестицид, което не позволява стоката да бъде
внесена. Сочи, че след като този факт станал известен, е уведомила за това С. Н.,
а същият й казал, че няма проблем и й поръчал стоката да се върне обратно в
Пазарджик. Свидетелката сочи, че след връщане на стоката, между представител на
купувача „Алтън Башак“ и С. Н. се провели безуспешни разговори за заплащане на
разходите във връзка с транспортиране на стоката до Турция и обратно като
последният категорично отказал да заплати направените разходи. Свидетелката
твърди, че преди сключването на договора, взели проба от С. Н., за да се
направи анализ за рандеман, според който следвало да се определи цената.
Свидетелят Й.М.
– собственик на „Сеха Комерс“ установява, че познава, както представителя на
ищеца, така и ответника и неговия баща. Твърди, че му е известно, че през
пролетта на 2013 г. ищцовото дружество е закупило арпа от ответника, че същата
е била е предназначена за износ за Турция, но поради направения анализ, същата
е била върната. Твърди също, че след връщането на арпата, той я закупил от
ответника, като впоследствие заедно с негова собствена арпа я изнесъл в Турция.
Сочи още, че след смесването на неговата със закупената от Н. арпа, не е
получил документ фитосанитарен сертификат от продавача, а самият той си е
направил изследване и се е снабдил с такъв сертификат, въз основа на дадена от
него мостра. Не му е известно дали фитосанитарният контрол в България включва
изследване за пестициди.
Свидетелят И. К.
– собственик на фабрика за почистване и сушене на зърно в с. К., Старозагорско
- установява, че преди закупуването на арпата от ищеца, същата се е намирала в
неговата фабрика за обработка и съхранение. Твърди, че същата била много
качествена и имало много кандидат – купувачи за нея. Свидетелят излага, че
самият той имал арпа за продажба, тъй като бил производител на арпа, която
отглеждал в района на гр. Пловдив – с. Р., с. С. и гр. Р., в близост до масива
на С. Н.. Излага, че масивите били обработвани общо – тъй като пръскането е
ставало с авиация - винаги са координирали действията си с Н.и. Свидетелят
твърди, че в края на месец март 2013 г., по молба на ответника и баща му,
занесъл проба от тяхната арпа в гр. Пловдив, като сочи, че през април отишли да
вземат пробата лично. Твърди още, че през април, във фабриката в с. К.
пристигнали баща и син Н., заедно със законния представител на ищцовото
дружество. Свидетелят твърди, че две седмици по-късно разбрал, че са одобрили
стоката, както и че бил извършен фитосанитарен контрол, доказал годността й за
износ. Свидетелят сочи, че сертификатът бил издаден от Агенция по храните в гр.
Стара Загора, в началото на месец април 2013 г., след като Н.и си взели
стоката. Твърди и, че разбрал, че стоката се купува за износ в Турция.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Предявените искове се
основават на отговорността на продавача за недостатъците на продадената стока –
процесната арпа, което е довело до невъзможността да бъде реализирана стоката
за продажба в Република Турция и последвалото разваляне на договора. Тази
отговорност се изразява в задължението, предвидено в чл. 195, ал. 2 ЗЗД да
обезщети купувача за претърпените загуби и пропуснати ползи в резултат от
развалянето на договора.
За да бъдат уважени предявените
искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в
закона предпоставки, а именно: наличието на валидно сключен договор за покупко –
продажба на процесната арпа между страните по делото; както и такъв между ищеца
и турското дружество „Дорук Гида Be Япъ
Малземелери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД; наличието на скрити недостатъци
на стоката – наличие на пестициди, за които недостатъци към датата на
процесната продажба ответникът е знаел; наличието на реално настъпили вреди –
заплатени от ищеца на съконтрагента му суми за твърдените направени от него
разходи; наличието на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между
покупната и продажната цена на процесната стока.
Между страните по делото не се
спори, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение по
договор за покупко – продажба на 276 тона оризова арпа, на цена 502 лева/тон
без ДДС, за което ответникът издал данъчна фактура ***** с дата на възникване
на данъчното събитие 26.04.2013 г.
Безспорно е също, че стоката е
предадена на купувача – ищец на ЖП гара Стара Загора с приемо – предавателен
протокол от 26.04.2013 г. и била натоварена на шест вагона за транспортирането
й до Република Турция.
Сключеният между страните договор
е бил предшестван от друг договор за покупко – продажба на същата стока,
сключен на 02.04.2013 г. между ищеца и „Дорук Гида Ве Япъ Малземелери Санайи
Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД, със седалище в гр. Узункопрю, Република Турция.
Страните по делото не спорят и,
че след транспортирането в Република Турция, е бил отказан внос, в резултат на
което „Дорук Гида Ве Япъ Малземелери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД
развалило договора с ищеца, а последният от своя страна развалил договора с
ответника. Вследствие на разваляне на договорните отношения между страните,
стоката била транспортирана от Република Турция до Република България, до жп
гара Пазарджик и същата била върната от ищеца на ответника с приемо –
предавателен протокол от 28.04.2013 г.
Спорни са всички останали
релевантни за процесното правоотношение обстоятелства.
Предпоставките за
възникване отговорността на продавача за недостатъци са следните: недостатъкът
да е съществувал по време на продажбата; съществено да намалява или стойността,
или годността на вещта за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение; и да не е бил известен на купувача. В конкретния случай, с
оглед поддържаното от ответника възражение за погасяване правото на иск поради
изтекла давност, следва да е налице още една предпоставка – знанието на
продавача към момента на продажбата за твърдения недостатък.
Основният спорен между
страните по делото въпрос е дали продадената от ответника на ищеца 275 400
кг. оризова арпа е съдържала пестициди и дали наличието на такива съставлява съществен
недостатък на продадената стока.
Наличието на недостатък в
продадената стока, в случая - съдържание на пестициди, се установява от
приетите по делото писмени доказателства – писмо на Областната дирекция по
храни, земеделие и животновъдство към Областната администрация – Одрин,
Република Турция и Удостоверение от 10.05.2013 г., издадено от същата дирекция
на турското дружество „Дорук Гида“. Тези два документа представляват по смисъла
на чл. 179 ГПК официални удостоверителни документи, които се ползват с
материална доказателствена сила, т.е.
доказват с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа, издал документите са такива, както се
твърди в тях. Ответникът възразява относно съществуването на посоченото в
документите обстоятелство – за наличието на пестициди в продадената оризова
арпа, като в тази връзка представя Удостоверение, издадено от ОДБХ -
Бургас от 28.04.2013 г. относно извършен
ентомологичен и нематологичен лабораторен анализ на оризовата арпа – износ за
Турция, както и възразява, че процесната арпа, след връщането й на ответника, е
продадена на трето за спора лице – „Сеха Комерс“ ООД, което на свой ред
безпроблемно я е изнесло в Турция. Съдът
намира, че представеното Удостоверение, издадено от ОДБХ – Бургас не
опровергава удостовереното в документите, издадени в Република Турция, тъй като
същото установява резултати от извършено изследване за наличие на вредители, но
не и за пестициди. От друга страна, обстоятелството, че процесната арпа е била
препродадена и изнесена безпроблемно в Република Турция, също не опровергава
констатациите на турските контролни органи, тъй като от събраните по делото
доказателства се установи, че процесната арпа е била смесена с почти същото количество
друга оризова арпа, като общото количество за този повторен износ вече е
възлизало на 447 380 кг., което е било предмет на друго самостоятелно
изследване. Нещо повече, от представения по делото от „Сеха Комерс“ ООД
фитосанитарен сертификат, се установява, че същия е издаден от МХЗ, Република
България и удостоверява отново липсата на нематоди, т.е. липса на вредители, но
не и на пестициди. Ето защо и, настоящият съдебен състав, приема за доказан
установеният с представените по делото документи от Областната Областната
дирекция по храни, земеделие и животновъдство към Областната администрация –
Одрин, Република Турция, факт - наличието на пестициди от 0.027 мг./кг. в
доставената от ищеца оризова арпа. Съдът намира за неоснователно и възражението
на ответника, че не е установена връзката между съдържащите се в описаните
документи констатации и процесната арпа. Тази връзка е установена по
категоричен начин, както от изричното отбелязване в двата документа, че
изследваната проба е от стоката по фактура № *****, така и от показанията на
свидетелите – Нусрет Б. и Я.Е..
Неоснователно е и
възражението на ответника, че тъй като се касаело за вътрешна продажба,
наличието на пестициди не било проблем за осъществяването й. Съгласно Наредба №
31 от 29.12.2013 г. за норми за максимално допустимите количества на остатъци
от пестициди в храните, Приложение № 2, част ІІІ, наличието на остатъци от
посочения пестицид въобще не е допустимо в житните (зърнени) храни, в това
число и в ориз. От изложеното следва, че наличието на пестицида
„трифлоксистробин“ в процесната арпа води до отклонение в качествените
изисквания според приложимите стандарти, както в Република България, така и в
Република Турция, което съставлява недостатък на тази стока. Обстоятелството,
че този недостатък е довел до забрана за вноса на стоката в Република Турция,
каквато е била и крайната цел на процесния договор, в резултат на която забрана
договорът е бил развален, а стоката – върната, сочи на съществен недостатък по
смисъла на чл. 193 ЗЗД. Несъмнено, този недостатък е съществувал при
сключването на договора, тъй като поначало обработката с пестицида се извършва
при отглеждането на реколтата, а освен това по делото липсват твърдения, след
натоварването от складовете на с. К. до транспортирането й в Република Турция
стоката да е била пренатоварвана или допълнително обработвана.
Относно знанието на
продавача за недостатъка, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че не му е била известна целта на продажбата – за износ в Република
Турция. От установените отношения между страните по делото е изяснено, че
преговорите относно продажбата са се осъществявали с бащата на ответника, който
е бил и фактическият производител на стоката, а самата сделка е била извършена
от ответника Т.Н., тъй като същият е бил регистриран като земеделски
производител. От съвкупната преценка на доказателствата по делото и преди
всичко от показанията на свидетелите се налага изводът, че баща и син Н.и са
осъществявали съвместна дейност по производството, добива и търговията с
процесния земеделски продукт. От показанията на свидетелите се установява също,
че бащата на ответника – С. Н. е бил водещата фигура в тази дейност, но предвид
семейния й характер, ответникът също е бил в течение на общите работи. Този
извод се налага не само от показанията на разпитаните свидетели К. и М., но
преди всичко и от обстоятелството, че голяма част от действията във връзка с
преговорите, осигуряване на проби от стоката за анализ, сключването на договора
и последващото му разваляне, предаването на стоката и обратното й приемане,
както и съпътстващия тези дейности контрол на всички счетоводни операции,
предвид естеството на тези дейности, са били извършвани с личното участие на
ответника. С оглед на тези обстоятелства и предвид факта, че преговорите за
продажба са водени в дома на Н.и, на които преговори изрично е уговарян износът
на стоката за Турция, съдът приема като неоснователно възражението на
ответника, че този факт е останал неизвестен за него.
От друга страна, знанието
на ответника относно наличието на пестициди в процесната арпа произтича от
обстоятелството, че същата е собствено производство, като при отглеждането й е
била третирана с пестициди. Последното обстоятелство се установява от
показанията на свидетеля Б., който сочи, че от разговор със С. Н., след
получения отказ за внос, последният го е уведомил, че е пръскал три пъти арпата
с пестицид. Съдът кредитира тези показания, тъй като установените от този
свидетел обстоятелства се подкрепят на
първо място от извършеното в Република Турция фитосанитарно изследване на
оризовата арпа, установило наличието на пестициди. Показателна, в случая е и
реакцията на производителя Н., който след като в посочения разговор е бил
уведомен от свидетеля за наличието на пестициди в стоката, не само не е бил
изненадан от този факт, но веднага е предложил да му върнат стоката в България.
Освен това, от анализа на
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ищецът е бил
уведомен за съществуващия скрит недостатък. Обстоятелството за обработката на
арпата с пестициди, не само е било спестено на купувача, но той е бил уверяван
от продавача, че няма проблеми със стоката. Съдът приема, че се касае за скрит
недостатък, тъй като същият не би могъл да бъде установен при обичайния преглед
на стоката, а само при специализирано фитосанитарно изследване. Извършените
изследвания в Република България на проби от процесната оризова арпа също не са
довели до откриването на недостатъка, тъй като едното изследване е било само за
рандемана на стоката, а следващото изследване, преди натоварването и
транспортирането – само за наличието на вредители.
От изложеното следва, че
ответникът и неговият баща, като селскостопански производители не само, че не
са положили грижата на добрия стопанин, третирайки арпата с вещества, които не
са предназначени за такава земеделска култура, но и в нарушение на добрите
търговски практики не са уведомили купувачът на стоката, че същата е
обработвана с пестициди. Следва да се отбележи, че макар отговорността на
продавача по чл. 193 ЗЗД да е обективна, т.е. независимо от вината му, в
конкретния случай съзнателното премълчаване на констатирания недостатък на
продадената стока, е условие за определянето на срока по чл. 197, ал. 1 ЗЗД
относно предявяването на иска по чл. 195 ЗЗД. Предвид установеното по делото,
съдът намира, че е неоснователно възражението на ответника, че предявените
искове са погасени по давност, поради предявяването им след шестмесечния срок
от предаването на стоката. В конкретния случай, съдът приема, че тъй като
ответникът - продавач съзнателно е премълчал недостатъкът на стоката, то е
приложим предвидения в чл. 197, ал. 1, изр. второ ЗЗД, тригодишен срок за
предявяване на исковете по чл. 195 ЗЗД, считано от предаването на стоката –
26.04.2013 г., а исковете са предявени в този срок – 14.10.2014 г..
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че са установени всички предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника – продавач по чл. 195, ал. 2 ЗЗД.
Наличието на пестициди в
процесната оризова арпа, съставляващо съществен недостатък, поради
невъзможността й за внос в Република Турция, е довело на първо място до
разваляне на договора между ищеца и турския му съконтрагент, както и на
процесния договор между ищеца и ответника. В резултат на това, ищецът е
заплатил разходите, свързани с
транспортирането на стоката от местополучаването й в Стара Загора до
транспортирането й до митницата в Свиленград (транспортни разходи, митнически
такси и др.), както и разходите, свързани с обратния превоз от Свиленград до
Пазарджик, където същата е била върната на продавача – ответник. В случай, че
износът е бил успешен, първите разходи биха били оправдани и според уговореното
по договора между ищеца и турското дружество тези разходи биха били
възстановени на ищеца. В същата хипотеза, въобще не би се стигнало до
разходите, направени от Свиленград до Пазарджик– за връщане на стоката на
продавача. Доколкото, обаче, договорите са били развалени, заради съществения
недостатък на продадената вещ – наличие на пестициди в процесната арпа,
извършените разходи съставляват имуществени вреди за ищеца, доколкото с тях се
е намалило имуществото му и това е настъпило в резултат на неосъществената
продажба. Според заключението на вещото лице К. по назначената съдебно –
счетоводна експертиза, размерът на тези разходи възлиза общо на 20 183.53
лева. Предявеният частичен иск е за сумата от 2 018.35 лева, която е в
рамките на установените вреди, поради което е основателен и следва да бъде
уважен.
Освен гореописаните
разходи, ищецът е поел задължение и е изплатил на турския си съконтрагент
„Дорук Гида“ всички извършени от турското дружество митнически и транспортни
разходи, извършени на територията на Република Турция по силата на подписания
от страните по този договор протокол за
отказ от сделка от 11.05.2013 г. Тези разходи са пряка последица от развалянето
на договора между ищеца и „Дорук Гида“, поради установените вече причини –
отказът от внос на стоката, заради констатирания недостатък– наличие на
пестициди. Според заключението на вещото лице К. тези разходи възлизат общо на
18 767 щатски долара, равняващи се към датата на плащане на 26 661.71
лева. Следва да се отбележи, че искът е предявен като частичен от общо заявен
размер на тези вреди 41 555.60 лева. Предявеният частичен иск е за сумата
от 4 155.56 лева, която сума е в рамките на установения размер от
26 661.71 лева, поради което и този иск е основателен и следва да се
уважи.
Освен претърпени загуби,
представляващи неоснователно извършени разходи, ищецът претендира и заплащане
на пропуснати ползи, изразяващи се в неосъществената възможност да реализира
печалба от продажбата на закупената от ответника оризова арпа на турското
дружество „Дорук Гида“. Доколкото пропуснатите ползи се свързват с
неосъществено увеличаване имуществото на кредитора, което не е настъпило
единствено поради неизпълнението, за тяхното доказване е необходимо да се
установи, както достоверността на
очакваното увеличаване, така и правомерността на придобивното основание. В
конкретния случай, по делото е безспорно установено, че ищецът е сключил
договор с „Дорук Гида“ за покупко – продажба на 300 тона оризова арпа срещу
цена от 375 щатски долари за тон, като този договор предшества сключването на
процесния, в който уговорената единична цена на същата арпа е по – ниска.
Размерът на пропуснатите ползи се
изразява в разликата между покупната цена на стоката по процесния договор и
продажната цена на същата стока по договора от 02.04.2013 г., сключен между
ищеца „Алтън Башак“ ЕООД и „Дорук Гида“ и тази разлика би представлявала
сигурен приход за ищеца, който обаче не се е реализирал, поради описаните по –
горе причини. Според заключението на вещото лице К. тази разлика възлиза на
16 835.57 лева, което е в по-малък от заявения с исковата молба размер на
пропуснатите ползи, възлизащ на 19 565.64 лева. Искът, обаче е предявен
като частичен за сумата от 1 956.56 лева, поради което същият е
основателен в този размер и следва да се уважи.
Съдът намира за неоснователно направеното в
устните състезания възражение на ответника, че неправилно пропуснатите ползи са
изчислени по описаната формула, тъй като не били включени разходите на ищеца
във връзка с тази сделка, след приспадането на които би се получила печалба –
съставляваща размера на пропуснатите ползи. От приложения по делото договор,
сключен между ищеца и „Дорук Гида“ е видно, че цената на стоката е уговорена
франко гара Пазарджик и там се прехвърля собствеността на стоката върху
купувача. Следователно всички останали разходи по транспортиране и митническия
контрол остават за купувача. Тъй като по делото е установено, че стоката
директно е била транспортирана от гара Стара Загора до Република Турция, следва
изводът, че продавачът „Алтън Башак“ ЕООД не би сторил никакви разходи по тази
продажба или доколкото такива са направени, същите съгласно договора са били за
сметка на купувача. От това следва, че разликата между покупната и продажната
цена на процесната арпа съставлява чиста печалба за ищеца. Ето защо
невъзможността тази разлика да бъде реализирана от ищеца представлява
стойността на пропуснатите ползи в установения от вещото лице размер.
Предвид изложеното,
Пловдивският районен съд приема, че предявените частични искове са основателни
и следва да се уважат.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното своевременно искане за
присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество, сумата в общ размер от 1780.16 лева, представляваща направените
разноски и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.С.Н., ЕГН **********, действащ като
регистриран земеделски производител, с БУЛСТАТ **********, с адрес: с. Р.,
община М., област Пловдив, ул. ***, да заплати на „АЛТЪН БАШАК“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Цар Асен“ №
76, ет. 3, офис 5, по предявените частични искове, следните суми: сумата от 2 018.35 лева /две хиляди и осемнадесет лева и тридесет и пет стотинки/
като част от сумата 20 183.53 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени загуби, изразяващи
се в направени разходи, във връзка с натоварването и превозването на
275 400 кг. оризова арпа, закупена с фактура № *****, издадена от Т.С.Н.,
от гара Стара Загора до гара Свиленград - изток граница, митническите разноски
по вноса на стоката в Република Турция и разходите по натоварването и
превозването на стоката от гара Свиленград - изток граница до гара Пазарджик;
сумата от 4 155.56 лева /четири хиляди сто петдесет и пет лева и петдесет и
шест стотинки/ като част от сумата 26 661.71 лева
- представляваща заплатените разходи на „Дорук Гида Be Япъ Малземелери Санайи
Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД, направени от турската граница до Узункопрю - Одрин, митническите
разноски по вноса на 275 400 кг. оризова арпа в Република Турция,
разходите за преместване и престой на шест вагона, в които същата е била
натоварена и разходите по натоварването и превозването на стоката обратно през
Узункопрю - Одрин до гара Свиленград – изток, вследствие на разваляне на
договор за покупко – продажба на оризова арпа от 02.04.2013 г., сключен между
„Алтън Башак“ ЕООД и „Дорук Гида Be Япъ Малземелери Санайи
Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД; сумата от
1 956.56 лева /хиляда деветстотин петдесет и шест лева и петдесет и шест
стотинки/, като част от 16 835.57 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от развалянето поради виновно
неизпълнение на продавача Т.С.Н. на договор за продажба на оризова арпа - 275
400 кг., представляващи разликата за „Алтън Башак“ ЕООД между продажната цена с
„Дорук Гида Be
Япъ Малземелери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ ООД и покупната цена по
Фактура *****, издадена от продавача Т.С.Н., както и сумата от 1780.16 лева /хиляда
седемстотин и осемдесет лева и шестнадесет стотинки/ – разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Кристина
Табакова/
Вярно с оригинала.
РС