№ 56
гр. Сливен , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Пенка С. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500155 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от
Д.С. Т. – Г.а, ЕГН ********** от гр.Б***********, ** против решение
№ 260051/22.12.2020 г. по гр.д. № 444//2020г. на РС - Средец, с което е била
оставена без уважение молбата на жалбоподателката за налагане на мерки за
защита от домашно насилие спрямо Н. С. Г., ЕГН ********** от гр.
Б***********, **. С обжалваното решение жалбоподателката е била осъдена
да заплати държавна такса в размер на 30.00лв.
Решението на РС – Средец е оспорено като неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалния
и материален закон.
Посочва се, че от събраните доказателства се е установило
извършването на домашно насилие във връзка, с което е била потърсена
защита. Представените писмени доказателства – амбулаторен лист и съдебно
– медицинско удостоверение не били оспорени от ответната страна. В
1
подкрепа на отразеното в тях били показанията на св. Р.. Неправилно съдът се
бил доверил на св.показания на св. В., които били очевидно нагласени и на св.
Г.а, която била заинтересована като майка на въззиваемия. Съдът неправилно
бил разпределил доказателствената тежест. В тежест на ответната страна било
да докаже, че не е осъществила акта на домашно насилие, за който е сезиран
съдът. Съдът бил допуснал и други процесуални нарушения – събиране на
доказателства касаещи брачните отношения на страните, а не настоящето
дело. Неправилно била допусната съдебно – техническа експертиза за снемане
на текст от два записана оптичен носител, които били записани след акта на
домашно насилие и нямали никакво отношение към спора. По този начин се
стигнало до необосновано проточване на делото. Освен това неправилно
съдът дал възможност на ответника да предостави телефона, от който са били
направени записите по свое желание, а не го задължил.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се уважи молбата
за защита от домашно насилие. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от Н. С. Г., ЕГН ********** от гр. Б***********, **, с който тя е оспорена
като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Страната заявява, че не
е извършила домашно насилие и че не са налице доказателства, които да
подкрепят молбата. В случая дори най- близката приятелка на молителката –
св. Р. не свидетелствала за факти, на които е станала свидетел лично, а само
преразказвала чутото от въззивницата. Счита, че в случая е било налице
обикновено, семейно скарване, при което той също е получил одраскване.
Молителката не е била уплашена, делото било подготовка за предстоящия
бракоразводен процес и затова показателен бил фактът, че молбата за защита
от домашно насилие е била подадена в последния възможен момент.
Въззиваемият посочва, че личната лекарка на молителката е близка приятелка
на св.Р.. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Няма претенции за
разноски.
В с.з. въззивницата Т. - Г.а редовно призована не се явява и не се
представлява.
2
В с.з. въззиваемият Г. редовно призован се явява лично и моли да се
потвърди обжалваното решение и да се отхвърли молбата за защита от
домашно насилие.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – Царево фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е на Т. - Г.а е редовна и допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна поради
следните съображения :
Съгласно чл.2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
В молбата за закрила от домашно насилие, в декларацията по чл. 9 ал.3
от ЗЗДН, се твърди че по отношение на молителката е бил осъществен акт на
домашно насилие от нейния съпруг като на 21.07.2020г., около 22.30ч., когато
при спор за начина на приспиване на детето Калоян, съпругът сграбчил
молителката за лявата ръка и я изхвърлил от едната стая в другата, при което
тя паднала и си ударила дясната ръка, след което съпругът и взел възглавница
и започнал да я удря с нея, както и да я души.
Ответникът – въззиваем в настоящето производство твърди, че акт на
домашно насилие не е имало, а само по – сериозно семейно спречкване, при
което той също получил нараняване и че настоящето дело е подготовка за
бракоразводно дело между страните.
По делото са разпитани свидетели водени от двете страни и са
3
представени писмени доказателства, които свидетелстват за получени от
молителката наранявания. Предвид естеството на спора, съдът намира, че в
известна степен всички свидетелски показания са емоционално обвързани с
казуса, поради което счита, че преобладаваща тежест следва да се отдаде на
писмените доказателства и във връзка с установеното от тях да кредитира и
свидетелските показания.
По делото са представени Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
амбулаторен лист № 002096/22.07.2020г. и съдебномедицинско
удостоверение № 171/23.07.2020г. От тях се установява, че непосредствено
след датата, на която се твърди, че е било извършено домашното насилие
молителката е потърсила медицинска помощ, оплакала се е от осъществен акт
на домашно насилие, била е напрегната, изплашена, плашлива, тревожна.
Установени били синкаво – морави кръвонасядания по предната повърхност
на лявата мишница и средната трета, както и по външната повърхност на
дясната мишница, които кръвонасядания отговарят да са получени по
механизма описан от освидетелстваната – хваната за ръката и блъсната.
Тези обективни данни са подкрепени от св.показания на св.Р., която
излага лични свои впечатления от състоянието на молителката часове след
акта на домашно насилие. Обясненията си си кореспондират с писмените
доказателства и до голяма степен с показанията дадени и от другите
свидетели. В този смисъл св.Г.а също посочва, че снаха и и се е обадила и е
споделила, че е бита от сина . Същата поискала съдействие от нея за
евентуално постигане на споразумения за развод.
Съдът не кредитира показанията единствено на св. В.. Същият не е в
родствени отношения със страните, но е в приятелски отношения с ответника.
Прекалено много стечения на обстоятелствата изисква съвпадането на
толкова факти, колкото той посочва – да не живее и да не работи в близост с
дома на страните, случайно да се озове точно под техния прозорец, в
подходящото време ( около 22.30ч.), да търси човек, който също не живее
там, да стане свидетел на разгорещения спор между съпрузите и ответникът
да му каже „ запомни тази дата, един ден може да се наложи…“. Толкова
много условности водят до неубедителност на показанията.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че акт на домашно
4
насилие изразяващо се в сграбчване на молителката за ръката и захвърлянето
и в друга стая от жилището на страните, при което тя е паднала и е получила
кръвонасядания по двете си ръце на 21.07.2020г. около 22.30ч. е бил
осъществен. По тази причина молбата за защита от домашно насилие следва
да бъде уважена и да се издаде заповед за защита от домашно насилие.
По отношение на мерките, които следва да се вземат, съдът намира, че
те трябва да са в минимален размер. Това е така защото получените
наранявания от молителката са минимални. Очевидно те не са я стреснали до
степен да подаде молба за защита веднага след осъществяване акта на
насилие. Действително тя е потърсила медицинска помощ и се е
освидетелствала, но е подала молбата за защита от домашно насилие едва
след като ответникът е отказал да се съгласи на развод по взаимно съгласие, в
последния възможен момент. Съдът се опасява, че ако определи мерките за
защита от домашно насилие за период по- дълъг от минималния
необосновано ще повлияе на бракоразводните отношения между страните,
както и на режима на лични отношения, който би се определил на децата от
брака.
В случая следва да се уважат част от исканията на молителката. Следва
въззиваемият да се задължи да се въздържа от извършването на домашно
насилие спрямо молителката, да му се забрани да доближава семейното
жилище за срок от три месеца, както и да бъде отстранен от семейното
жилище за срок от три месеца. Въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати глоба в размер на 200.00 лв., както и държавни такси за първа
инстанция в размер на 30.00лв. и за въззивна инстанция в размер на 15.00лв.
Съдът намира, че в случая е неподходящо и не се налага налагането на мярка
„ Посещение на програми в Център по превенция на престъпността и
насилието“.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези
на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
деловодни разноски в полза на въззивницата, такива би следвало да се
присъдят. Съдът обаче не установи разноски за страната нито за първа , нито
за въззивна, поради което разноски не се присъждат.
5
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260051/22.12.2020 г. по гр.д. № 444//2020г. на РС
- Средец като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. С. Г., ЕГН ********** от гр.
Б***********, ** е осъществил на 21.07.2020г. домашно насилие спрямо Д.С.
Т. – Г.а, ЕГН ********** от гр.Б***********, **.
НАЛАГА на Н. С. Г., ЕГН ********** от гр.Б***********, ** следните
мерки за защита от домашно насилие:
ЗАДЪЛЖАВА Н. С. Г., ЕГН ********** от гр.Б***********, ** да се
въздържа от извършването на домашно насилие спрямо Д.С. Т. – Г.а, ЕГН
********** от гр.Б***********, **.
ЗАБРАНЯВА на извършителя Н. С. Г., ЕГН ********** за срок от три
месеца да се доближава на разстояние по- близко от 50м. пострадалото лице
Д.С. Т. – Г.а, ЕГН **********, както и жилището находящо се в
гр.Б***********, **.
ОТСТРАНЯВА Н. С. Г., ЕГН ********** за срок от три месеца от
семейното жилище находящо се в гр.Б***********, **.
НАЛАГА на Н. С. Г., ЕГН ********** от гр.Б***********, ** ГЛОБА в
размер на 200.00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН ********** от гр.Б***********, ** да заплати
6
държавна такса в полза на РС – Царево в размер на 30.00 ( тридесет) лева и
държавна такса в полза на ОС- Сливен в размер на 15.00 ( петнадесет) лева.
ПРЕПИС от решението и от заповедта да се връчат на страните и на
РУ“Полиция“ – гр. Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7