о п р е д е л е
н и е
№
гр. Плевен, 18.06.2020 г.
в името на
народа
плевенски окръжен съд, гражданско
отделение, в закритото заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря
при прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж.
Димитрова гражданско дело № 106 по описа на съда за 2020 г., на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от И.Й.Г. *** и Районна
прокуратура гр. Плевен, въз основа на която е образувано настоящото гражданско
дело. От съдържанието исковата молбата се установява, че със същата се
предявява иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ против РС – Плевен и РП - Плевен за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 145 278,60 лв., претърпени в резултат на
лишаването му от свобода през периода от 21.05.1997 г. до 04.07.1999 г. по
търпяна мярка “задържане по стража“ по обвинение в престъпление, за което е
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 591/1997 г. по описа на ПлРС, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на ИМ до окончателното
й заплащане.
С определение № 126/27.01.2020 г. по делото
Плевенският окръжен съд е прекратил производството по делото на основание чл.
299 ал. 2 от ГПК.
С определение № 55/21.04.2020 г. по в.ч.гр.д. №
68/2020 г. Великотърновският апелативен съд е отменил определение № 126/27.01.2020
г. по гр.д. № 106/2020 г. на Плевенския окръжен съд и е върнал същото на
първоинстанционният съд със задължителни указания.
С определение № 481/20.05.2020 г. по делото за
служебен адвокат на ищеца е определена адвокат С.М. и са дадени указания във
връзка с отстраняване на нередовностите по движение на исковата молба.
Определението е връчено на адвокат М. на 26.05.2020 г..
В срока за отстраняване на нередовности на 28.05.2020
г. е подадена молба от адвокат М., в качеството на служебен адвокат на ищеца, с
която е представена поправена искова молба. Видно от поправената искова молба,
че същата е насочена срещу Прокуратурата на РБ и *** и в нея се излагат
твърдения, че се иска заплащане на сумата от 145 278,60 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от влязлата в сила
оправдателна присъда по НОХД № 591/1997 г. по описа на ПлРС по повдигнатото срещу
ищеца обвинение.
С определение № 530/03.06.2020 г. по
делото съдът е приел уточненията на исковата молба по отношение на ответника
Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, но е намерил повторно
исковата молба за нередовна като е оставил същата без движение за отстраняване
на конкретно посочени нередовности и уточняване дали искът се поддържа или
оттегля по отношение на ответника РС – Плевен, посочен като такъв в
първоначалната искова молба и на какви фактически обстоятелства се основава
иска срещу посочения нов ответник - *** и дали същият се посочва вместо РС -
Плевен.
В срока за отстраняване на нередовности
на 10.06.2020 г. е подадена нова молба от адвокат М., в качеството на служебен
адвокат на ищеца, в която се уточнява, че искът по отношение на РС – Плевен се
оттегля, тъй като се съобразява, че съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по т.д. №
5/2013 г. на ОСГК на ВКС такъв иск е недопустим. В молбата се уточнява, че на
мястото на ответника РС – Плевен искът се предявява против ***, тъй като от
страна на служителите му не е направено всестранно и пълноценно разследване по
досъдебното производство, предхождащо НОХД № 591/1997 г. по описа на ПлРС.
С определение № 558/10.06.2020 г. по
делото съдът е дал възможност на ищеца да заяви дали поддържа исканията в
молбата, депозирана от служебния му защитник относно оттегляне на иска против
един от ответниците и заменянето му с друг.
В определения от съда срок с писмена
молба вх. № от 11.06.2020 г. ищецът е заявил, че поддържа исканията на
служебния си защитник и прави доказателствени искания.
Окръжният съд приема, че с исковата
молба /основна и поправена/, въз основа на която е образувано делото е сезиран
с иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ предявен от ищеца И.Й.Г.
солидарно против Районен съд гр. Плевен и Прокуратурата на РБ, представлявана
от Главния прокурор за сумата от 145 278,60 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от незаконно обвинение,
за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 591/1997 г. по описа на
ПлРС.
С
молбата от 28.05.2020 г., уточнена с молба от 10.06.2020 г. на служебния
защитник на ищеца, поддържана чрез даване на изрично съгласие от ищеца с молба
от 17.06.2020 г. искът против РС – Плевен се оттегля от ищеца, като вместо него
като ответна страна по предявения иск се
конституира *** с доводи, че носи отговорност за оправдателната присъда
на ищеца.
Съдът приема, че
оттеглянето от страна на ищеца на предявения иск против РС – Плевен е допустимо
и следва да бъде уважено, като производството по делото по отношение на този
ответник се прекрати. Наред с това окръжният съд счита, че производството по
делото по отношение на предявения по отношение на ответника РС - Плевен следваше
да бъде прекратено и поради това, че искът на посоченото основание е недопустим,
тъй като спорът между страните е разрешен с влязло в сила решение по гр.д. №
110/2010 г. по описа на Плевенският окръжен съд, за което в кориците на делото
се съдържат доказателства, както и поради това, че считано от постановяване на ТР № 5 от
15.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГК на ВКС, следва да се приеме,
че съдът не е
пасивно легитимиран да представлява
Държавата по искове за обезщетение на вреди от незаконно уволнение и по искове
за обезщетение на вреди от задържане под стража като мярка за неотклонение по
смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 3 и т. 1 от ЗОДОВ.
Съдът приема, че не
следва да уважава искането на ищеца за конституиране като нов ответник в
производството на ***. Пасивно
легитимиран по искове за обезщетяване на вреди по ЗОДОВ е този държавен орган,
с който длъжностното лице, причинител на вредата е в трудови или служебни
правоотношения. Съгласно разясненията в т. 7 на ТР № 3 от 22.04.2005 по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС Прокурорът е държавният орган, който
съгласно чл.
234 НПК проверява съставлява ли
деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за
прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли
са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина,
подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. и ако намери, че
обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт съгласно чл. 235 НПК. Съгласно разясненията дадени с т. 10 на същото ТР,
когато незаконно действие или акт на администрацията се осъществяват по
нареждане на органите на следствието или прокуратурата, административният орган
не носи отговорност, тъй като в тези случаи администрацията действа при
условията на обвързана компетентност. Съгласно т. 13 от същото ТР, ако лицето е
оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, Държавата
отговаря по чл. 2 ал. 1 т. 2 /сега т. 3/ от ЗОДОВ, като в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди
обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. При съобразяване на
гореизложеното, окръжният съд приема, че не са налице
основанията на чл. 228 от ГПК за допускане на изменение на иска чрез замяна на
един от ответниците, тъй като с поправената искова молба се предявява нов иск,
основан на нови обстоятелства против нов ответник, който нов иск е недопустимо
да бъде предявен в хода на производството по остраняване на нередовности по
движение на исковата молба по основния иск и следва да се предяви от ищеца в
друго производство.
По отношение на
предявения иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ против
Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, окръжният съд приема,
че искът е насочен срещу пасивно легитимирана страна, но с оглед наличието на
влязъл в сила на 13.03.2017 г. съдебен акт
по гр.д. № 429/2016 г. на Ловешкия окръжен съд, с което спорът между страните
на същото основание е разрешен и доколкото не се твърдят нови основания за
отговорността на Прокуратурата на РБ, намира,
че са налице основанията на чл. 299 ал. 2 от ГПК и производството по делото
средва да бъде прекратено и в тази му част.
Водим от горното, Съдът
о п р е д е л
и:
оставя без уважение искането на ищеца И.Й.Г. за конституиране по делото
като ответник на ***.
Приема, че е сезиран от ищеца И.Й.Г.
с иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ против
Районен съд гр. Плевен и Прокуратурата на РБ.,
представлявана от Главния прокурор за сумата от 145 278,60 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат на
незаконното обвинение по НОХД № 591/1997 г. по описа на ПлРС, за което е
оправдан с влязла в сила присъда по същото дело.
Допуска на основание чл. 232 от ГПК от ГПК оттегляне на предявения от ищеца И.Й.Г. *** иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконното обвинение по НОХД № 591/1997 г.
по описа на ПлРС, за което е оправдан с влязла в сила присъда по същото дело.
Прекратява производството по гр.д. № 106/2020 г. по описа на Плевенският
окръжен съд поради оттегляне от страна на ищеца И.Й.Г. на предявения иск с правно основание
чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ по отношение на ответника Районен съд гр.
Плевен и на основание чл. 299 ал. 2 ГПК по отношение на предявения против ответника Прокуратурата
на РБ, представлявана от Главния прокурор иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Определението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – велико
търново в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, с частна жалба.
Окръжен съдия: