Р Е Ш
Е Н И Е
03.02.2012 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският
районен съд Четвърти граждански състав
на десети ноември
през две
хиляди и единадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Десислава Вълканова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1953 по описа за 2011г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
от В.Ж.П. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес гр.Хасково, ул.”Преслав” №24,
партер, адв.Митко Цветков, против ”Бяла мечка” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Извор” №17, представляван от управителя Николай Христов Атанасов,
обективно съединени искове с правно основание чл.128; чл.221 ал.1; чл.224 ал.1 и чл.226 ал.1 и ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в ответното дружество започнал работа
по трудово правоотношение като шофьор на 08.12.2008г. /трудов договор №129 от
08.12.2008г./, като от 01.01.2010г. трудовото му възнаграждение било в размер
на 375лв. От 01.07.2010г. уговореното трудово възнаграждение заедно с добавките
не му било изплащано от работодателя. Поради това на 30.03.2011г. подал молба с
правно основание чл.327 т.2 от КТ и прекратил трудовото си правоотношение
едностранно и без предизвестие. От момента на прекратяване на трудовото
правоотношение до датата на подаване на исковата молба ответното дружество не
било издало заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, нито пък било
оформило трудовата книжка на ищеца. На 18.04.2011г. ищецът подал жалба до Д
„ИТ”-Хасково за неизплатените му възнаграждение и отпуски за 2 години и след
извършена проверка му било отговорено, че спорът следва да се реши по исков
ред. Предвид изложеното ищецът твърди, че работодателят му дължи пълното
трудово възнаграждение за девет месеца /от месец юли 2010г. включително до края
на месец март 2011г. включително/; неизплатени отпуски по 20 дни за 2009г. и
2010г. и 5 дни за 2011г., т.е. дължими му били неизплатено възнаграждение в
размер на 3375лв. за девет месеца и неизплатени отпуски за 45 дни в размер на
805лв. Всяко месечно трудово възнаграждение се дължало на ищеца непосредствено
след изтичане на календарния месец и за забавата работодателят дължал мораторна
лихва върху неизплатените възнаграждения от 1-во число на следващия месец до
датата на подаване на исковата молба общо сумата от 188,22лв. Върху дължимата
сума за неизплатени отпуски в размер на 805лв. работодателят дължал мораторна
лихва от датата на прекратяване на трудовия договор до датата на завеждане на
иска в размер на 17,35лв. Освен това при прекратяване на трудовия договор по
реда на чл.327 ал.1 т.2 от КТ съгласно чл.221 от КТ работодателят дължал и
обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение или сумата от 375лв.
Вследствие на неиздаването на заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение и неоформянето на трудовата книжка на ищеца бил лишен от момента
на прекратяване на трудовия договор да се регистрира като безработен и да
получава обезщетение за безработица или пък да започне друга работа. Това се
дължало на противоправното поведение на работодателя, с което носил отговорност
и за тези вреди – за два месеца – април и май 2011г. в размер на по 300лв.
месечно. Тази отговорност се ангажирала съгласно разпоредбата на чл.226 ал.1
вр.ал.3 от КТ. Съгласно същия текст работодателят носел отговорност за
неимуществените вреди, които ищецът претърпял, които оценявал на 500лв. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца 3375лв. – неизплатено трудово
възнаграждение за периода от месец юли 2010г. до месец март 2011г.
/включително/; 805лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 45
дни за 2009г., 2010г. и 2011г.; 188,22лв. – мораторна лихва върху сумата за
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2010г. до 16.06.2011г.;
17,35лв. – мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск за периода от 31.03.2011г. до 16.06.2011г.; 600лв. – имуществени вреди
по чл.226 ал.1 вр.ал.3 от КТ и 500лв. – неимуществени вреди по чл.226 ал.1
вр.ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
предявяване на исковете до изплащането им, както и да се присъдят разноските по
делото. На основание чл.214 от ГПК по искане на ищеца съдът допусна изменение
на иска за неизплатено трудово възнаграждение, като увеличи размера на същия от
3375лв. на 3465,75лв.; иска за неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ
увеличи от 805лв. на 921,84лв. и иска за неизплатено обезщетение по чл.221 от КТ – от 375лв. на 396лв.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, с който оспорва по основание и размер предявените искове. Не
оспорва, че между страните през периода от 08.12.2008г. до 30.03.2011г. е
съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание сключен трудов
договор и впоследствие прекратено на основание чл.327 т.2 от КТ. Съгласно сключения
трудов договор за положения от ищеца труд следвало да получава месечно трудово
възнаграждение в размер на 375лв. От приложения списък на работниците, получили
заплата за месец юли 2010г., се установявало, че през този месец ищецът е
получил сума в размер на 2080лв., срещу което същият положил подпис. Тази сума
произтичала от дължимото на ищеца трудово възнаграждение и била изплатена преди
да е изготвена разплащателната ведомост. При това положение иска в
претендирания размер от 5860,57лв. се явявал неоснователен. Във връзка с
претенцията за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
ответникът твърди, че ищецът е използвал част от полагащия му се платен отпуск,
което било отразено в таблицата за отчитане явяването и неявяването на работа
за месец юли 2010г. Неоснователен бил и иска за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на задържане на
трудовата книжка на ищеца, след като трудовото правоотношение било прекратено.
При това положение, за да се приеме, че е възникнала отговорността на
работодателя било необходимо да са налице кумулативно следните юридически факти
– прекратен трудов договор, незаконно задържане на трудовата книжка и вреди,
които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане. В този случай
достатъчно било обективното неизпълнение на това задължение, за да възникне
правото на обезщетение. Размерът на вредите бил определен от закона –
обезщетявали се претърпените имуществени вреди, които се съизмерявали с
брутното трудово възнаграждение на работника за времето на задържане на
трудовата книжка. Вредите били нормативно определени в разпоредбата на чл.226
ал.2 от КТ – те били само имуществени и били в размер на брутното трудово
възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване
на трудовата книжка, респ. до предявяване на иска за заплащане на обезщетение.
С оглед на изложеното безспорно било, че в конкретния случай не са налице
основанията за ангажиране на отговорността на работодателя по горепосочената
разпоредба. След прекратяване на трудовото правоотношение ищецът се явил в
счетоводството на предприятието, но отказал да подпише и да получи издадената
заповед №159/07.04.2011г., като отказал да предаде и трудовата си книжка за
вписване на обстоятелствата, свързани с прекратяването. Същият заявил, че това
щял да стори след консултация с адвокат, но така и до момента на депозиране на
отговора на исковата молба не се бил явил в предприятието.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните
по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата
на сключен трудов договор №129/08.12.2008г. От представеното копие от трудовата
книжка на ищеца се установява, че размера на договореното месечно
възнаграждение е изменен от 01.01.2010г. на 375лв. На 30.03.2011г. ищецът е
подал заявление до работодателя, че поради системно неизплащане на трудовите му
възнаграждения е принуден да напусне работа съгласно чл.327 т.2 от КТ. В същото
заявление ищецът е визирал, че не е получил трудово възнаграждение от
01.07.2010г. до момента на подаването – 30.03.2011г. Със жалба от 18.04.2011г.
ищецът е сезирал инспекцията по труда за неполучените трудови възнаграждения от
01.07.2010г. до 30.03.2011г.; неизплатен отпуск за 2009г. и 2010г. и
командировъчни от 08.12.2008г. След извършената проверка инспекцията по труда е
отговорила на ищеца, че при поискване работодателят е представил ведомост за
заплати, от която е видно, че му е начислено, но не му е изплатено трудово
възнаграждение. При проверка на личното трудово досие на ищеца не били намерени
писмени доказателства да е искан, разрешаван и ползван платен годишен отпуск за
2009г. и 2010г., както и доказателства, удостоверяващи неговото изплащане. За
констатираните нарушения на трудовото законодателство инспекцията по труда
сочи, че са приложени принудителни административни мерки със срок на изпълнение
– 18.06.2011г. От показанията на св.М Ж П, която е сестра на ищеца, се
установява брат й не е вземал заплата за последните 9 месеца, през които
работил в ответното дружество. Те двамата ходили заедно и подали молбата за
напускане, а те отказали да я приемат. Свидетелката твърди, че чакали няколко
часа, те отказали, като накрая приели молбата. Подали и жалба в инспекцията по
труда, които установили, че действително за тези месеци ищеца не е получавал
заплата. Изчакали известно време и отишли в счетоводството на фирмата да вземат
документ за освобождаване от работа, но той не бил готов. Оставили телефон и те
им казали, че ще им се обадят, но и до този момент не им се били обадили.
Според свидетелката, това било в края на месец април 2011г. Твърди, че нищо не
е изпращано на брат й по пощата. Ищеца не се бил регистрирал в Бюрото по труда
като безработен, тъй като нямал заповед за освобождаване и трудовата му книжка
не била попълнена и не можел да започне работа. При ходенето им до фирмата те
носили трудовата книжка. В момента брат й не работел, бил в депресия, тъй като
девет месеца работил без заплата. От показанията на св.Д Ж Х се установява, че
е счетоводител и той обслужва счетоводно ответното дружество. Твърди, че ищеца
работил в дружеството, като го освободили през месец април. Той подал молба за
освобождаване по чл.327 т.2 от КТ, с която искал да бъде освободен от първи.
Самата молба пристигнала малко по-късно при тях и те го освободили в 7-дневния
срок по члена, по който той желаел. Св.Х твърди, че ищецът дошъл в офиса, носел
си трудовата книжка, която поискали да му я оформят. Той попитал как го
освобождават, дали му заповедта да я види и казал, че ще се консултира с
адвокат, като повече не се върнал. От тогава св.Х не го бил виждал. Твърди, че
бил с някакво момиче, която говорела повече по неговите проблеми, а той повече
мълчал. Тя го представлявала, но свидетелят не разбрал дали е негова сестра или
приятелка. По отношение начина на изплащане на трудовите възнаграждения на
работниците в ответното дружество, св.Х твърди, че всеки месец оформят
разплащателната ведомост. Преди това, понеже колектива бил голям и при
собственика идвали хора, поради настъпили при тях обстоятелства, да искат
авансови суми по различни поводи. Собственика на фирмата им давал, но като не
била готова разплащателната ведомост, правел саморъчно написана ведомост, в
която било отбелязано на кой колко е дал и работниците се подписвали.
Свидетелят твърди, че те когато били готови с ведомостта за заплатите, тогава я
поднасяли за подпис на работниците. Това не било редовно, но ставало. В този
документ – ръчно написаната ведомост били изписани имената, сумата и подписа на
работника, но този документ не стоял при тях в счетоводството, той си бил негов
и стоял при него /собственика на фирмата/. Въз основа на него той после
поднасял ведомостта за подписване. Св.Х бил виждал документа и горе-долу това
представлявал – имената, сумата и подпис. Тази ведомост собственика си я
правил, когато работниците искали авансово суми по различни поводи, като някой
път даже искали повече от дължимото, но той подхождайки човешки им давал.
Тогава вече можело да се наложи и по-следващия месец да се прихващат тези суми
от възнаграждението. Св.Х твърди, че когато ищеца дошъл, отказал да подпише
заповедта за освобождаване, а след това не му я изпратили, защото мислили, че
ще дойде да я подпише и да си остави трудовата книжка, за да я оформят. По
отношение на проверката от инспекцията по труда свидетелят не си спомня дали са
идвали точно за тази заповед, но твърди, че винаги пишели писмени обяснения във
връзка с конкретната проверка. Обичайният начин за изплащане на заплатите не
бил този по списъка, представен по делото. Когато се оформял аванс на работник
или служител, по принцип във фирми, в които се давало традиционно аванс се
правила и авансова ведомост. При тях не се правила авансова ведомост. Ако давал
аванс на някой работник, собственика си го отразявал и накрая те го приспадали
от дължимата сума в окончателната ведомост за разплащане. Служебният аванс вече
бил съвсем друго нещо, той се оформял с разходен касов ордер и бил във връзка с
някакво действие. Когато били давани такива служебни аванси, оформяли РКО, но в
повечето случаи те си били при тях. Самата ведомост се оформяла като нормална
ведомост, с осигурителните вноски и т.н. форма №76 се водила в с.Минерални
бани, като накрая на месеца те им поднасяли извлечение от тази форма, кой колко
работни дни има, кой има болнични, прикрепяли болничните листове, молбите и
заповедите за отпуск и така се оформяла ведомостта. Молбите и заповедите за
отпуск те ги оформяли и ги връщали, защото досиетата на лицата били в
с.Минерални бани. Молбите те си ги подготвяли, след което идвали при тях и те
изготвяли заповедите за платените отпуски по стандартна бланка, като приложената
в досието на ищеца. Самата молба също я прикрепяли към бланката. Заплатите се
изплащали в с.Минерални бани при работодателя. Свидетеля твърди, че те оформят
крайната ведомост за заплатите, след като получат извлечение от форма 76,
внасят осигуровките, дават ведомостта за заплати на управителя и той ги
изплаща. Твърди, че те не винаги са запознати с този списък на работниците –
заплати, а те си извършват прихващането. Според свидетеля, ако едно лице е
получило единия месец 1800лв., а заплатата му е 500лв., той няма да получи
заплата три месеца и ще се прихваща от месечното му възнаграждение, но тези
работи не ги следял той, а си ги следели в с.Минерални бани. За такива получени
аванси в счетоводството не издавали счетоводен документ, защото това не ставало
при тях. За ищеца не знаели, че е подал молба за напускане, тя пристигнала
малко по-късно, но в 7-дневния срок го освободили. Той дошъл тогава при тях,
защото му казали, че документите вече са изпратени при тях. По принцип
работодателя изпращал на счетоводството досието с молбата за напускане и като
има промяна последните оформяли всички документи, уведомявали, че лицето ще
дойде да си получи заповедта и тогава то си носило трудовата книжка, за да му я
оформят. Понякога заповедта се получавала при свидетеля, но ако лицето било от
с.Минерални бани и ли друго близко село, те връщали документите оформени в
Минерални бани и там се подписвали. Трудовите книжки винаги те ги оформяли и
координирали действията си, като за конкретния случай знаели, че лицето ще
дойде при тях. Работниците сами си носили трудовите книжки, счетоводството ги
оформяло и те минавали след 10 дни да си ги вземат. Св.Веселин Златков Канев
твърди, че започнал работа в ответното дружество през месец март 2009г., като
нямал спомен във ведомостите, които подписвал да е пишело сумата на заплатата.
Имало само голямо бавене на заплатите. Първоначално като започнал работа
собственика му казал, че ще му се плаща по 80лв. на курс. Когато идвало време
за заплати, кой колкото курса имал за месеца, му се плащало. Впоследствие се
наложило св.К да напусне, защото тази работа била абсурдна. Подал жалба в
инспекцията по труда, тъй като ответника му дължал една заплата. Едва тогава
разбрал, че е назначен на работа чак месец август, а имал заповед от месец
март. Свидетеля твърди, че някой път даже не се подписвал, тъй като се молили
за заплата дълго време, той като им даде някаква заплата, къде се подписвали,
къде не. Не му се било случвало да иска извънредно аванс, тъй като те не си
получавали заплатите, камо ли авансови суми. Твърди, че не е получавал аванс и
почти до края на работата му там винаги висял с по три заплати. Освен в тази
книга, която била като тетрадка, на други документи св.Канев не се бил
подписвал.
За изясняване на делото от фактическа страна
съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода от месец юли
2010г. до месец март 2011г. е в размер на 3465,75лв. Размера на полагащия се неизплатен
годишен отпуск на ищеца за 2008г. – един ден; за 2009г. – 20 дни; за 2010г. –
20дни; за 2011г. – 5 дни, или общо 46дни. Според експертизата обезщетението по
чл.221 ал.1 от КТ възлиза на 396лв., а обезщетението по чл.224 от КТ за 46 дни
е 921,84лв. Вещото лице изчислява обезщетението по чл.226 ал.1 вр.ал.3 от КТ за
месец април и месец май 2011г. на 801,50лв. В експертното заключение са
посочени и дължимите размери на мораторната лихва върху отделните суми за
неизплатено трудово възнаграждение и обезщетенията по чл.221, чл.224 и чл.226
ал.1 от КТ.
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните изводи
по основателността на предявените искове:
Безспорно се
установи, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение,
възникнало по силата на сключен на 08.12.2008г. трудов договор и прекратено,
считано от 01.04.2011г., едностранно от работника на основание чл.327 т.2 от КТ, с молба, подадена на 30.03.2011г. От депозираното от вещото лице заключение
се установи, че е останало неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за
процесния период в размер на 3465,75лв. Вещото лице заяви при разпита в съдебно
заседание, че е проверило ведомостите за заплати и е констатирало, че тази сума
е останала неизплатена, тъй като на ведомостта няма подписи на ищеца за
получени трудови възнаграждения за тези девет месеца. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, че с приложения списък на работниците
– заплата за месец юли 2010г. се установява получаването на отразените в същия
суми от ищеца. От една страна видно от самия документ е, че е подписан от
всички работници, чиито имена са визирани в същия, като в повечето графи срещу
подписите изобщо липсват отразени цифри за получена работна заплата или аванс.
В тази връзка съдът намира за основателно твърдението на ищцовата страна, че
отразените суми са записвани в по-късен момент от полагането на подписа. Ето
защо, следва извод, че при полагане на подпис срещу празните графи
работодателят може да изпише впоследствие каквато сума реши. От друга страна
следва да се има предвид, че твърдението на ответника, че е изплатил на ищеца
авансова сума от 1800лв. не се подкрепи от останалите писмени и гласни
доказателства, събрани по делото. Св.Христов, който е счетоводител на ответното
дружество, категорично заяви, че в същото по принцип не се изплаща аванс, както
и че в случай на даване на такъв се оформя съответно разходен касов ордер. В
настоящия случай изцяло в тежест на ответника е възложено да докаже, че е
изплатил на ищеца дължимите суми за трудово възнаграждение за процесния период.
От ответната страна обаче не се представи нито разходен касов ордер за получен
от ищеца аванс, нито пък някакъв друг счетоводен документ, от който да се
установи на коя дата каква сума е получил в аванс, поради което съдът намира,
че това възражение на ответника остана недоказано. Още повече, че представения
списък на работниците – заплата за месец юли 2010г. беше оспорен по надлежния
ред от ищеца, а ответника от своя страна не ангажира доказателства, с които да
установи, че изписаното в същия отговаря на действителната фактическа
обстановка. Съвсем нелогично звучат твърденията на св.Христов, които освен това
са и хипотетични, че ако работник е получил в аванс сумата от 1800лв., а
заплатата му е 500лв., то същият следващите три месеца няма да получи заплата.
Освен това са налице и противоречия в показанията на св.Христов и св.Канев в
тази насока, тъй като последният твърди, че не му е изплащан аванс и не се е
случвало да иска такъв, тъй като работодателят постоянно е бавил изплащането на
самите заплати, които са били давани на части. Наред с гореизложените
съображения съдът счита, че твърденията на ищеца за останала неизплатена част
от дължимото му трудово възнаграждение се подкрепя и от констатациите на
инспекцията по труда. При извършената от инспекторите проверка работодателят не
е представил, както не представя и по делото, доказателства, от които да се
установи своевременното и пълно изплащане на дължимите трудови възнаграждения.
Ето защо, следва да се уважи предявения иск с правно основание чл.128 от КТ, като
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3465,75лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец юли 2010г. до месец март
2011г. /включително/.
Съдът намира
за основателен и доказан и предявения иск с правно основание чл.224 от КТ за
изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 46дни
за периода от 08.12.2008г. до 01.04.2011г. Отново в тежест на работодателя е
възложено да докаже, че е изплатил това обезщетение или съответно че ищецът е
ползвал полагащия му се платен годишен отпуск. От своя страна ответникът не
ангажира доказателства, от които да се установи, че обезщетението по чл.224
ал.1 от КТ е изплатено на ищеца при прекратяване на трудовото правоотношение.
Не ангажира и доказателства, от които да се установи, че отпуска е ползван,
кога и в какъв размер. Приложените в личното трудово досие на ищеца молба и
заповед за разрешаване да се ползва отпуск не са подписани нито от работодателя,
нито от работника, поради което и не могат да докажат твърдението на ответника,
че ищеца е поискал и му е било разрешено ползването на тези 10 дни отпуск през
2009г. Доказателства за разрешен от работодателя и ползван от ищеца отпуск не
са били представени и при извършената от инспекцията по труда проверка в
дружеството. Ето защо, при тези данни по делото съдът счита, че на ищеца се
дължи обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 46
дни за периода от сключването на трудовия договор между страните до
прекратяване на същия. Досежно размера на дължимото обезщетение по чл.224 от КТ
съдът кредитира изцяло депозираното от вещото лице заключение, от което се
установява, че за 46 дни обезщетението възлиза на 921,84лв., която сума следва
да се присъди на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл.221 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
от работника без предизвестие в случаите на чл.327 ал.1 т.2 от КТ работодателят
му дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на
предизвестието при безсрочно трудово правоотношение. В настоящия случай по
категоричен начин се установи, че ищецът е прекратил трудовото правоотношение с
ответника на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, поради системно неизплащане на трудовото
възнаграждение, поради което следва извод, че му се дължи обезщетение по чл.221
ал.1 от КТ. Досежно размера на обезщетението следва да се има предвид, че
трудовия договор между страните е бил безсрочен, поради което и обезщетението
следва да бъде в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за един
месец, колкото е уговорения срок на предизвестие.От депозираното експертно
заключение се установява, че размера на дължимото обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ възлиза на 396лв., като по делото няма данни същото да е изплатено от
работодателя.
Ищецът в
настоящото производство претендира и заплащане на обезщетение по чл.226 ал.1 от КТ, като твърди, че с неиздаването на заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение и неоформяне на трудовата му книжка работодателят му е нанесъл,
както имуществени, така и неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл.226
ал.1 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за
вредите, причинени на работника поради неиздаване или несвоевременно издаване
на необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение, като съгласно ал.3 на същия член обезщетението обхваща всички
вреди, претърпени от работника, включително и неимуществените. Разпоредбата на
чл.226 ал.2 от КТ предвижда отговорност за работодателя за вредите, които
работника е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка.
Несъмнено в случая хипотезата на чл.226 ал.2 от КТ не е налице, тъй като се
установи, че ищецът изобщо не е оставял трудовата си книжка при работодателя
или неговия счетоводител, за да има незаконно задържане на същата, поради което
и възраженията в отговора на ответника се явяват несъотносими към настоящия
спор, тъй като изцяло касаят именно ал.2. По категоричен начин се установи в
случая, че трудовата книжка на ищеца не е надлежно оформена от страна на
работодателя, като двете страни имат противоречиви твърдения относно причините,
довели до това неоформяне. Твърденията си ищецът подкрепя с показанията на своята
сестра, която твърди, че заедно са ходили да подадат молбата за напускане. Св.П
твърди, че в края на месец април 2011г. двамата с ищеца ходили в счетоводството
на фирмата да вземат документ за освобождаването му от работа, но той не бил
готов и затова оставили телефон, като им казали, че ще се обадят, но до момента
не им се били обадили. Освен това твърди, че брат й не е получавал и нищо в
тази връзка по пощата. В своите показания св.Х също заяви, че ищецът заедно с
една жена е идвал при него в счетоводството, но отказал да си получи заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение и не оставил трудовата си книжка за
оформяне, въпреки че я носил. Съдът не кредитира показанията на св.Христов в
тази част, тъй като не кореспондират с останалите доказателства по делото, а и
самата позиция на ответника относно това издадена ли е заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение е противоречива. От една страна пълномощника на
ответника твърди, че не е необходимо издаването на такава заповед, а от друга
твърди, че е издадена и ищеца отказал да я получи. Съвсем неоснователно е
твърдението за наличието на отказ да се получи заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, тъй като не е налице оформянето на такъв по
предвидения в закона ред. Следва да се има предвид също така, че трудовото
правоотношение е прекратено едностранно от ищеца по негово искане и няма логика
след това той да отказва да си получи заповедта, в която е отразено това
прекратяване. Действително при прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ не е необходимо дори издаването на нарочна
заповед за това от работодателя, тъй като договора се счита прекратен с
подаването на молбата от работника. В настоящия случай молбата е подадена на
30.03.2011г., поради което от следващия ден правоотношението между страните се
счита за прекратено. За работодателя съществува задължение, обаче, да подаде
уведомление по реда на чл.62 ал.4 от КТ до НАП и да оформи трудовата книжка на
работника. Съдът намира, че работодателят не е изпълнил нито едно от тези две
задължения. По несъмнен начин се установи, че трудовата книжка на ищеца не е
оформена, въпреки личното посещение, осъществено от него и сестра му при
счетоводителя и обещанието на последния да се обади по телефона, когато са готови
да я оформят. Твърденията на св.Х, че ищецът идвал при него и носил със себе си
трудовата си книжка, но не я оставил за оформяне и отказал да си получи
заповедта си противоречат взаимно. В тази насока стои въпроса защо изобщо
ищецът е ходил лично до счетоводството, след като нито е оставил трудовата си
книжка за оформяне, нито е взел заповедта, която има единствено декларативен
характер. Житейски по-правдоподобно звучи твърдението на св.П, че не са
оставили там трудовата книжка на брат й, тъй като при посещението в
счетоводството на ответника не бил готов документа за освобождаването му от
работа, след което чакали да им се обадят по телефона. Независимо от факта на
издаването или неиздаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, работодателят е следвало да
изпълни задължението си за изпращане на уведомление по чл.62 ал.4 от КТ до НАП.
В тази насока има приложено уведомление в личното трудово досие на ищеца, но
съдът счита, че това не доказва по никакъв начин изпълнение на задължението на
работодателя за изпращането на това уведомление в предвидения срок до НАП, тъй
като липсва справка, издадена от институцията. В тази насока съдът намира за
основателни твърденията на ищцовата страна, че както заповедта, така и
уведомлението са съставени за нуждите на делото и са приложени впоследствие към
досието. В досието се съдържа уведомлението, изпратено от работодателя до НАП
за сключването на трудовия договор между страните и съответно е приложена и
справката за приетото уведомление, която вече доказва по несъмнен начин
изпълнението на това задължение на ответника. Към уведомлението, което е
съставено на 07.04.2011г. за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, не е приложена обаче такава справка, за да се установи дали същото е
изпратено и кога е извършено това. Ето защо, следва да се приеме, че
работодателят дължи обезщетение на ищеца на основание чл.226 ал.1 от КТ, тъй
като с неиздаването или несвоевременното издаване на необходимите документи
/заповед и уведомление по чл.62 ал.4 от КТ/, удостоверяващи факти, свързани с
трудовото правоотношение, е нанесъл на последния вреди, които следва да бъдат
обезщетени. Съгласно чл.226 ал.3 от КТ тези вреди могат да бъдат, както имуществени,
така и неимуществени. В настоящия случай съдът намира, че ищецът не доказа
нанесените му имуществени вреди, тъй като не установи да е подавал молба за
започване на работа при друг работодател или заявление за регистрация в Бюрото
по труда, поради което и не може да се направи извод за това, че е претърпял
конкретни имуществени вреди, както и за техния размер. В единия случай размера
на имуществените вреди по чл.226 ал.1 от КТ би бил съотносим с размера на
уговореното и неполучено трудово възнаграждение, а в другия с размера на
дължимото обезщетение за безработица, което не е успял да получи. Ето защо, при
тези данни по делото съдът счита, че следва да се отхвърли претенцията на ищеца
за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди по чл.226 ал.1 от КТ.
Основателна и доказана, обаче, се явява претенцията на ищеца за заплащане на
неимуществени вреди, вследствие неиздаването или несвоевременното издаване на
съответните документи /заповед и уведомление по чл.62 ал.4 от КТ/, изразяващи
се в депресивното състояние, в което изпаднал ответника /показанията на св.П/,
а също така и в неколкократното посещение в счетоводството на ответното
дружество и обикалянето по институции. В тази връзка съдът счита, че следа да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 500лв., представляваща
претърпените от последния неимуществени вреди по реда на чл.226 ал.1 от КТ.
Съдът намира,
че присъдените обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и неизплатеното
трудово възнаграждение следва да се изплатят на ищеца със съответните лихви за
забава, като в тази насока изцяло кредитира заключението на вещото лице относно
дължимия размер на лихвите върху отделните суми. Следва да се присъди и
законната лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение и обезщетенията по
чл.221, чл.224 и чл.226 ал.1 от КТ, считано от датата на предявяване на
исковете – 16.06.2011г. до окончателното изплащане, както направените по делото
разноски от ищеца в размер на 402,98лв. Следва да бъде осъден ответника да
заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 388,63лв. и разноски
за вещо лице в размер на 50лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА ”Бяла мечка” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Извор” №17, представляван
от управителя Николай Христов Атанасов, да заплати на В.Ж.П. с ЕГН:********** ***,
сумите от 3465,75лв. – неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.07.2010г. до 30.03.2011г.
/включително/, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 16.06.2011г.
до окончателното изплащане; 152,03лв.
– мораторна лихва върху размера на неизплатеното трудово възнаграждение от
3465,75лв. за периода от 01.08.2010г. до 15.06.2011г.; 921,84лв. – неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за периода
от 08.12.2008г. до 30.03.2011г. /включително/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 16.06.2011г. до окончателното изплащане;
17,35лв. – мораторна лихва върху
неизплатеното обезщетение по чл.224 от КТ за периода от 31.03.2011г. до
16.06.2011г.; 396лв. – неизплатено
обезщетение по чл.221 от КТ, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 16.06.2011г. до окончателното изплащане; 500лв. – обезщетение на основание чл.226 ал.1 от КТ за нанесени
неимуществени вреди, вследствие неиздаване или несвоевременно издаване на
необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение за периода от 31.03.2011г. до 15.06.2011г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 16.06.2011г.
до окончателното изплащане, като иска за мораторна лихва върху неизплатеното
трудово възнаграждение за сумата над 152,03лв. до пълния предявен размер от
188,22лв. за периода от 01.08.2010г. до 15.06.2011г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Ж.П. с ЕГН:**********
***, против ”Бяла мечка” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково,
ул.”Извор”
№17, представляван
от управителя Николай Христов Атанасов, иск за заплащане на обезщетение на
основание чл.226 ал.1 от КТ за нанесени имуществени вреди, вследствие неиздаване или несвоевременно издаване на
необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение, в размер на 600лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ” Бяла мечка” ООД, ЕИК *********, да
заплати на В.Ж.П. с ЕГН:********** направените по делото разноски в размер на 402,98лв.,
а по сметка на Районен съд-Хасково държавна
такса в размер на 388,63лв. и разноски за вещо лице в размер на 50лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Щ.М.