Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 09.09.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на девети септември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
мл.с.
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при секретаря Ивайла
Куманова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №441 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение №473/02.06.2020г. по гр.д.№2403/2019г. на Сливенски
районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от
„ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив против К.В.П. иск за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищцовото
електроснабдително дружество сума в размер на 638,60лв., представляваща
допълнително начислена електрическа енергия за периода от 09.08.2016г. до
07.11.2016г., обективирана във фактура №********** от
24.02.2017г. на имот с ИТН *** в гр. Сливен, ***, ведно със законната лихва за
забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
- 12.02.2019г. до окончателното й изплащане, сумата от 125,42лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 07.03.2017г. до
11.02.2019г., както и 75лв., представляваща разноски по ч.гр.д. №740/2019г. по
описа на СлРС.
Въззивната жалба е подадена от „ЕВН
България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив и с нея се атакува посоченото
първоинстанционно решение изцяло.
В жалбата си въззивника –
ищец в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД,
гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Правилно районният съд е кредитирал доказателствата по делото и преценил
наличие на законови предпоставки за извършване корекция на сметката на
ответника. От заключението на вещото лице се установило каква е манипулацията и
резултата от същата. Въпреки обаче законосъобразната процедура по коригиране на
сметката, районния съд е отхвърлил исковете като недоказани, тъй като не е
доказано как е формиран периода за извършената корекция от 90 дни. Посочва, че
този извод е неправилен, тъй като при определяне на периода дружеството е
съобразил законовия срок от максимално 90 дни, установен в ПИКЕЕ и ОУ. В случая
не са били налице предпоставки за прилагане на по-кратък срок. Вещото лице е
установило, че манипулацията е извършена на 15.06.2016г., а констативния
протокол, с който е установена манипулацията, е съставен на 07.11.2016г., т.е.
периодът между извършването на манипулацията и установяването й е близо 5
месеца, който срок е по-дълъг от 90-дневния период, за който е коригирана
сметката на ответника. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени атакуваното решение на СлРС и да постанови ново, с което да уважи изцяло
предявените от него положителни установителни искове.
Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260
и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ответника в първоинстанционното
производство К.В.П. чрез назначеният му
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Т.Д..
В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК няма подадена
насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната
жалба, подаден от назначения на ответника в първоинстанционното производство
особен представител - адв. Т.Д., се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Въззиваемата страна счита, че
не е установено по делото как е формиран периода за извършената корекция от 90
дни, както и кой е извършителя на манипулацията. Намира постановеното
първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда
да го потвърди.
С въззивната жалба и
отговора не е направено искане за събиране на доказателства във въззивната фаза
на производството.
В с.з. дружеството въззивник
„ЕВН България
Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, редовно призовано, не се представлява. По делото
е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие юриск.
Айвазов, който посочва, че поддържа въззивната жалба на изложените в нея
основания и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В с.з. въззиваемият К.В.П., редовно призован, не се явява
и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от назначеният му
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Т.Д., която посочва, че
оспорва въззивната жалба и поддържа изложените в отговора възражения за нейната
неоснователност. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно
и моли съда да го потвърди.
Въззивният съд намира въззивната
жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК,
същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед пълния обхват на обжалването –
и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира,
че обжалваното решение е незаконосъобразно
и неправилно.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въз основа на правилно
установена фактическа обстановка първоинстанния съд е
приложил неправилно материалния закон и е формирал неправилни и
незаконосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са основателни.
Сливенският районен съд е
бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземане, представляващо стойността на
допълнително начислена електрическа енергия за периода от 09.08.2016г. до 07.11.2016г.
за обект в гр. Сливен, *** /ул.“Баба
Тонка“, алея 2, №4/, ИТН ***, по ф-ра №********** от
24.02.2017г., в
общ размер на 638,60лв. и за мораторна лихва в размер
на 125,42лв., начислена върху главницата за периода от 07.03.2017г. до 11.02.2019г.,
за които вземания на ищцовото дружество е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е
възразил в законоустановения срок. Предявените искове
са с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Предявените положителни установителни
искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно
доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен
начин неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването
на фактите, които са породили неговото вземане.
По делото е установено и правилно прието от районния
съд, че ответникът в първоинстанционното производство К.В.П. има качеството потребител на електрическа енергия за
процесния обект.
Предмет на главния установителен иск е вземане на ищцовото дружество за стойността на допълнително начислена
сума за електрическа енергия за периода от 09.08.2016г. до 07.11.2016г., като извършена
едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.
С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са приложими Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., частично
отменени с Решение № 1500 на ВАС на РБ от 06.02.2017г., както и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС.
По въпроса дали е имало законово основание за
извършване на едностранната корекция на сметката за минал период, въззивният съд счита, че такава е допустима, с оглед приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г.
Въззивният съд, въз основа на събраните в първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства, намира, че дружеството въззивник е
спазило нормативно установената процедура по извършване на проверката,
съставянето на констативния протокол и корекцията на сметката.
Проверката на
средството за търговско измерване е извършена, съгласно клаузите на ОУ на ЕВН ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от
лицата по ал. 4, а установеното чрез тази проверка е закрепено в констативен
протокол, съставен във вида, изискуем в тези ОУ – чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от
представители на ЕВН ЕР и тъй като в случая е отсъствал абоната, е подписан от
двама свидетели, присъствали на
проверката. Спазено е изискването на
чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ /неотменена с Решение №1500/06.02.2017г. на ВАС/, като при
проверката е присъствал и служител на полицията – инспектор в РУ на МВР –
Сливен, подписал протокола.
По отношение изискването за изпращане на абоната с
препоръчано писмо с обратна разписка съставения, не в присъствието му,
констативен протокол, следва да се отбележи, че такива възражения от страна на
ответника няма въведени с отговора на исковата молба, нито са заявени в хода на
производството. Районният съд е констатирал, че не е представена обратна
разписка, но възражения, че протокола на е изпратен на клиента няма.
Констатациите в протокола се потвърждават в съдебната
фаза на производството от заключението на кредитираната от съда
съдебно-техническа експертиза. От него се установява, че манипулацията се
изразява в следното: изходящия фазов проводник е откачен от изходящата фазова
клема и преместен и закрепен към входящата фазова клема, където стандартно по
схемата на свързване се намира входящия фазов проводник. По този начин е налице
обединяване на входящия и изходящия фазови проводници във входящата фазова
клема, която е вързана вътрешно с единия край на токовата верига, а другия край
на токовата верига на електромера е свързан вътрешно с изходящата фазова клема,
която след манипулацията остава невързана и по този начин е постигнато 100%
неизмерване на консумирана електрическа енергия.
Що се касае до самата корекция, въззивният
състав намира, че същата е правилно осъществена, както по отношение на
приложената методика, стойността на допълнително начислената сума за ел.
енергия, така и относно периода на корекцията.
Вещото лице по назначената СТЕ е заключило, че методът
за отчитане на неотчетената електрическа енергия и методиката за
остойностяването й са приложени правилно, което прави по принцип основателно
искането на дружеството-доставчик да му бъде заплатена електрическата енергия
за минал период, при извършване на корекция на сметката.
По отношение на периода, за който е направена
корекцията – 90 дни, следва да се посочи, че въззивният
съд не споделя изводите на районния съд в тази насока, като приема същия за
правилно определен.
Разпоредбите на ПИКЕЕ и ОУ дават рамките на този
период и максималната му продължителност, но конкретното му определяне за всеки
един случай, следва да става на базата на точно посочване на началната и
крайната дата, които следва да са определени според законоустановените
критерии. Доставчикът следва да посочи в уведомлението продължителността на
периода, в който отчитането е било неправилно, /което в случая е сторено/, ако
в него не е указано според коя от хипотезите е определил началната дата за
преизчисляване на количеството електрическа енергия, той е длъжен да докаже
това в исковия процес. Крайният момент е винаги датата на констатиране на
неправилното/неточно измерване. Началният следва да бъде или датата на монтажа
на СТИ, или датата на предходната извършена проверка на СТИ, според това коя от
двете е по-близка, но при всички случаи
тя не може да затваря период по-дълъг от 90 дни.
В настоящия случай, видно от заключението на СТЕ,
началният момент на неточното
отчитане на СТИ е на 15.06.2016г. в 16,39 часа. Тъй като от този начален момент
до крайния такъв, който, както бе посочено е винаги датата на констатиране на
неправилното измерване – 07.11.2016г. е минал период по-дълъг от 90дни, то
правилно и законосъобразно, в изпълнение на цитираната правна норма, електроснабдителното
дружество е ограничило периода на корекцията на максимално допустимия от 90
дни, независимо, че на практика периода на неотчитане, вследствие
манипулацията, е значително по-дълъг.
Като е приел, че този период е произволно определен и поради това е
отхвърлил иска, районният съд е приложил неправилно правната норма и е
достигнал до неправилен и незаконосъобразен правен извод.
Въззивният съд приема, че ищцовото
дружество, в унисон с разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ, съответно – на чл.54, ал.1
от ОУ, е извършил основателно и правилно преизчисляване на задължението за
посочения срок. Следователно, надлежно е доказано наличието на задължението на ответника
- въззиваем за посочения период, той не е
противопоставил и доказал никакви правопогасяващи, правоизключващи или правопрепятстващи
факти.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният главен
иск по чл.415, ал.1, вр. с чл.124 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД за основателен.
От основателността на главния иск следва и
основателността на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата за периода от от 07.03.2017г. до
11.02.2019г. в размер на 125,42лв.
Върху посочената като дължима главница следва да се
признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.02.2019г., съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното, предявените положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземания за стойността на
допълнително начислена електрическа енергия за периода от 09.08.2016г. до
07.11.2016г. и за мораторна
лихва се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.
С оглед изложеното, щом
като е достигнал до други правни изводи и е отхвърлил исковите претенции,
районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва
да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което исковите претенции се
уважат.
По отношение
на разноските:
С оглед основателността на предявените искове, на
ищеца в първоинстанционното производство се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство. Направените в
исковото производство разноски са в размер общо на 1095лв., от които 75лв.
платена държавна такса; 620лв. депозит за вещи лица; 300лв. депозит за особен
представител и 100лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Направените в заповедното производство разноски, възлизат на сумата от
75лв.
С оглед основателността на
въззивната жалба на дружество въззивник следва да се присъдят направените във
въззивното производство разноски в размер на 300лв. /50лв. държавна такса;
150лв. депозит за особен представител и 100лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №473 от 02.06.2020г.,
постановено по гр.д. №2403/2019г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
че К.В.П. с ЕГН
********** *** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов” №37, както следва: сумата от 638,60лв. /шестстотин тридесет и осем лева и шестдесет ст./,
представляваща цена на допълнително начислена електрическа енергия за периода от
09.08.2016г. до 07.11.2016г. за обект в гр.
Сливен с ИТН ***, по ф-ра №********** от 24.02.2017г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 12.02.2019г.
до окончателното й изплащане и сумата от
125,42лв. /сто двадесет и пет лева и четиридесет и две ст./, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 07.03.2017г. до
11.02.2019г.,
за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №535/13.02.2019г. по ч.гр.д.№740/2019г.
на СлРС.
ОСЪЖДА К.В.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов” №37, както
следва: сумата от 75лв.,
представляваща направени в заповедното производство по ч.гр..№740/2019г. на СлРС разноски; сумата
от 1095лв., представляваща направени в първоинстанционното исково
производство разноски и сумата от 300лв., представляваща направени пред
въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.