№ 586
гр. Варна, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20243110204646 по описа за 2024 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на М. Х. А. чрез адв. К.А. от АК -
Хасково против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на такси по чл. 10 ал.1 от Закона за събиране на пътни
такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата № *********, издаден от Агенция “Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. чл. 179 ал. 3а от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/лева за
нарушение на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен поради
нарушение на императивните материалноправни разпоредби, наличие на съществени
административнопроизводствени нарушения, както и поради противоречие с целта на
закона. Излага се становище, че правилата, касаещи издаването на електронен фиш, не
се прилагат при нарушения на Закона за пътищата и по чл.179, ал.3а от Закона за
движение по пътищата, съотв. за констатираното нарушение е следвало да се приложи
общата процедура по ЗАНН, доколкото законодателят е предвидил възможност да се
издава електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП само за нарушение на чл.
179, ал. 3 от ЗДвП.
Релевира се довод, че след издаване на ЕФ е влязла в сила разпоредба,
1
предвиждаща по-благоприятно правило за поведение, а именно нормата на чл. 10б ал.
3 в редакцията на същата от 01.01.2024 г. От посочената редакция на нормата
въззивникът формира извод, че административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН ще е налице само, когато след уведомяването за наличие на неплатена тол такса
и нейният размер (чл. 10б, ал. 7 и ал. 8 от ЗП) и след изтичането на 14-дневният срок
за извършване на плащането, собственикът не предприеме тези действия за погасяване
на своите задължения.
Според жалбоподателя, не е установена по безспорен начин самоличността на
извършителя. Като допълнителен аргумент във връзка необосноваността на ЕФ
досежно авторството на деянието се сочи, че процесното ППС не е собственост на
въззивника, а на търговско дружество, извършващо международен превоз на товари,
съотв. електронната система за събиране на пътни такси не съдържа информация
относно самоличността на водачите, които управляват конкретните превозни средства.
Навежда се аргумент за несъставомерен характер на деянието с твърдението, че
водачите не са задължени субекти по отношение плащането на тол такси, Излага се
аргумент, че съществува разминаване между словесното описание на нарушението - че
водачът не е заплатил дължимите тол такси и числовото изражение на правните
разпоредби, които вменяват съвсем различни задължения на водача, тъй като същият
не е отговорен за заплащането на тол таксите. В жалбата се сочи, че нормата на чл.
139, ал.7 от ЗДвП, задължава водача на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, съотв. нормата на чл.10б, ал. 3 от
Закона за пътищата урежда задължение за собственика или ползвателя на превозното
средство да заплати тол таксата за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, С оглед на
цитираните норми се извежда заключението, че адресат на задължението за плащане
на тол такса е собственикът на управляваното МПС или ползвателя на същото. Твърди
се, че АНО е смесил две отделни нарушения в издадения ЕФ, като в словесната му
част е описал нарушение за незаплащане на тол такса, а в цифровото изражение на
санкцията е ангажирал отговорността на въззивника за неизпълнение на задълженията
му за установяване на изминатото разстояние.
Според въззивника мястото на нарушението не е посочено ясно и разбираемо в
електронния фиш, като не е отразен номерът на тол сегмента или неговото
наименование, за да може да се направи обоснован извод, че попада под списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса,
приет с Решение № 101 от 20.02.2020г. на Министерски съвет. Твърди се, че
наименование на тол сегмент „път А-5, км 6+683" липсва в горепосоченото решение,
2
поради което може да се направи обоснованият извод, че не е посочено мястото на
извършване на нарушението, възпрепятстващо контрола за законосъобразност.
Навежда се твърдение, че е неясно и описанието на нарушението с оглед
обективирания извод, че „за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването", сочещо алтернативност на деянието, с което е
осъществено соченото нарушение. Оспорва се съставомерността досежно
обвинението за липса на валидна тол декларация за преминаването, като се сочи, че
нито водачът, нито собственикът подават тол данни към националния доставчик, а
данните биват подавани, или от бордовото устройство, или при закупуване на
маршрутната карта, което е изключителна собственост на националния доставчик на
услугата. Излага се твърдение, че националният доставчик на услугата според
българското законодателство е отговорен за този процес и за да бъдат отчетени всички
тол данни правилно, то трябва да са налице три кумулативни предпоставки -
бордовото устройство да е включено, да има достатъчно обхват през тол сегментите,
през които минава превозното средство, както и GNSS данни. Липсата на някои от тези
предпоставки, според въззивника, води до неподаването на тол декларации към
Агенция „Пътна инфраструктура". Формира се извод, че щом не са получени тол
декларации, водачът не следва да носи отговорност за това, още повече, че не е
обследвано защо не са получени тол декларации, т.е. дали е възникнал проблем при
обработката на тол данните, не са подавани такива, липсва покритие на обхвата, GNSS
данни или по други причини. Според въззивника, производството по делото е
опорочено поради отсъствие в ЕФ на констатации досежно формата на вина, като се
оспорва субективната съставомерност на деянието. Излага се становище, че не са
спазени предвидените от закона давностни срокове за издаване на електронен фиш,
доколкото според въззивника срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване
на производството в административната му фаза, започва да тече от датата на
заснемането с техническото средство. Сочи се, че в настоящия случай, не са налични
данни кога е издаден електронният фиш. Релевира се довод, че ЕФ, както и снимковия
материал, изготвен с техническото устройство, не се ползват с доказателствена сила
относно възприетите в него фактически положения, с оглед на което съдът не е
обвързан от фактическите констатации в електронния фиш. В случая според
въззивника нарушението е недоказано, доколкото процесното обвинение се основава
единствено на доклада от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковия материал, които удостоверят единствено факта, че
съответното пътно превозно средство е преминало през определено място, но не
съдържат информация относно това дали е заплатена тол такса. Излага се аргумент, че
техническото устройство, заснело нарушението, не е предвидено да бъде
сертифицирано и да преминава през техническа проверка, съгласно Закона за
измерванията, което се явява съществен порок на електронния фиш. Според
3
въззивника в случая не е спазен принципът на пропорционалност , тъй като
наложеното наказание надхвърля границите на необходимото за постигане на целите
на Закона за движението по пътищата, в смисъла на чл. 5 § 4 от Договора за
Европейския съюз. Обективира се становище за приложимост на нормата на чл. 28 от
ЗАНН към процесния случай. Адресира се до съда искане обжалвания ЕФ да бъде
отменен и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски на
основание чл. 63д от ЗАНН.
Въззиваемата страна, в придружителното писмо към АНП, чрез юк К., оспорва
доводите изложени в жалбата. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 167а. ал. 3 от
ЗДвП е създаден доклад, с приложени към него статични изображения във вид на
снимков материал, които в своята съвкупност, представляват доказателства за
отразените обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство -
част от системата. Според процесуалния представител на съгласно разпоредбата на чл.
189е, ал. 8 от ЗДвП отразените данни в електронната система за събиране на пътни
такси нея данни се считат за доказателства във връзка със мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси. Излага се твърдение, че
електронен фиш № ********** е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 189ж.
ал. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител, по образец
утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Сочи се, че
електронен фиш № ********** първоначално е издаден срещу „П." ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: обл. Варна, община Варна, р-н Приморски, ул
Димитър Икономов № 21, със законен представител П. Х.а Н.. Твърди се, че в
седемдневния срок от връчването на електронния фиш. в Национално тол управление
при Агенция „Пътна инфраструктура" е постъпила декларация законния представител
на П." ЕООД, в която е декларирано, че на датата на извършване на нарушението
процесното превозно средство е управлявано от въззивника, като към същата е
приложено копие на СУМПС на последния, с оглед на което е на основание чл. 187 ал.
5 от ЗДвП първоначално издаденият електронен фиш е анулиран с Решение за
анулиране на електронни фишове № ********** /12.09.2024г. на директор на
Национално тол управление. Излагат се аргументи, че именно водачът е лицето, което
следва да се увери преди осъществяване движение по платената пътна мрежа, че
бордовото устройство (ако ППС-то е оборудвано с такова) е включено, със заредена
батерия и подава коректни данни или да закупи маршрутна карта, съобразно
4
категорията на пътното превозно средство, като липсата на подадена тол декларация за
съответния пътен участък безспорно доказва умисъл респ. груба небрежност от страна
на водача, който не е изпълнил задълженията си за установяване на изминаването на
съответното разстояние, за да бъде платена тол таксата. Затова и деянието е
съставомерно с оглед санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, поради което е
правилна и обоснована констатацията на административнонаказващия орган за
извършено административно нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по
пътищата. Според процесуалния представител на въззивника, ЕФ е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП и съдържа задължителните
реквизити съгласно уредоното от законодателя съкратено и специално производство, в
което голяма част от общите правила на ЗАНН и ЗДвП не намират приложение.
Навеждат се твърдения, че по въпросите за давността е приложима разпоредбата на
чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното
преследване. Счита се, че доколкото производството по издаване на ЕФ е специално и
спрямо него регламентацията на ЗАНН е неприложима доводите на въззивника за
нарушение на чл. 34 ЗАНН са неоснователни. Иска се жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна и недоказана и да бъда потвърден обжалвания
електронен фиш.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпило е писмено становище по делото от адв. А. с аргументи по
същество на делото. Същите се допълват с доводът, че с последното изменение на
ЗДвП, в редакцията му от ДВ бр.13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. изрично е
предвидено в разпоредбата на чл. 189ж ал.1 от ЗДвП правото на АНО да санкционира
нарушителя по облекчената процедура чрез издаване на ЕФ при нарушение на чл. 179
ал. 3 до чл. 179 ал.2б от ЗДвП, съотв. към момента на издаване на процесния фиш в
закона не е била предвидена такава хипотеза.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юк К., който
оспорва жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество не се явява
представител на АНО. Постъпило е писмено становище от юк К., с което се поддържат
аргументите по същество на делото, изложени в жалбата. Същите се допълват с
доводите, че са неоснователни доводите на въззивника за несъразмерност на
наложеното наказание. Излага се сатновище, че направената връзка с Директива
1999/62/ЕО и Решение на СЕС по дело С-61/23 е несъответна на целите на
директивата и на установяното от фактическа и правна страна в решението на СЕС.
Иска се присъждане в полза на въззиваемата страна на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираните от
въззивника разноски за заплатен адвокатски хонорар.
В хода на съдебното производство са приобщени материалите по АНП, както и
заверено копие на Становище на отдел „Управление на информационната система и
5
инфраструктура“, заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС, договор с
национален доставчик на услугата, приложение към договор с национален доставчик
на услугата със списък на превозни средства, фактура за заплатени тол такси, ведно с
приложение към нея, детайлна разбивка на заплатените тол такси, трудов договор;
копие на решение на Съда на ЕС (шести състав) от 21.11.2024 г., „Еkostroy“ ЕООD
срещу Agencia „Patna Infrastructura“, Дело С-61/23, списък с разноски; заверени копия
от договор за правна помощ, проформа фактура, платежно нареждане и фактура;
заверени копия на: Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване
на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370/20.12.20219 г., обн. в ДВ, бр.
101 от 27.12.2019 г. - стр. 1, стр. 17, стр. 18; Извлечение от информационната система
по чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП /местонахождение тех. устройство № 10171/; Заповед № 11-
4/23.01.2020 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура", ведно с приложение образец на електронен фиш и Протокол
24400/20 от заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и
Заповед № РД-11-983/13.09.2021г., ведно с приложение образец на електронен фиш и
Протокол №28765/2021 от заседание на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“;
Извлечение от информационната система по чл.167а, ал. 4 от ЗДвП, със заличени
подписи, на основание чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС)2016/679, писмо от Интелигентни
трафик системи АД с вх. № 4795/17.01.2025 г., към което е приложен технически лог
от работата на бордовото устройство, тол история и справка с предадените GNSS
позиции за процесната дата; списък с разноски и заверено копие на Решение на Съда
/6 състав/ от 21.11.2024 г. „Ekostroy“ EOOD срещу Agentsia „Patna infrastruktura“. Дело
С-61/23, приложени към молба от М. А. с вх. № 11661/07.02.2025г.; списък с разноски
с вх.№ 22814/ 13.03.2025г., ведно със заверено копие на договор за правна помощ,
заверени копия на проформа фактура, платежно нареждане и фактура.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
След извършена проверка от служители на АПИ е установено, че пътно
превозно средство – т.а. МАН ТГС с peг. № *** , с технически допустима максимална
маса 42000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 6С, без ремарке е било засечено в
община Варна, на дата 28.02.2022 г., в 07.01 часа при преминаване в обхвата на
платената републиканска пътна мрежа и по-конкретно при движение в по път А-5 км
6+683, с посока нарастващ километър. Така засеченото движение на цитираното ППС
е било регистрирано като нарушение в Електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, тъй като за същото изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
При така установените факти първоначално е издаден Електронен фиш №
6
********** срещу „П.“ ЕООД с ЕИК: ***, вписано като ползвател на превозното
средство в свидетелството за регистрация, който бил връчен на 27.08.2024 г. В
седемдневния срок от връчването на електронния фиш, в Национално тол управление
при Агенция „Пътна инфраструктура" е постъпила декларация с вх. № НТУ/94-00-
19361/30.08.2024 г. от П. Х.а Н., законен представител на „П.“ ЕООД, с искане за
анулиране на издадения ЕФ. В постъпилата декларация е посочено, че на 31.01.2022
28.02.2022 г., в 07.01 часа, процесното превозно средство - товарен автомобил МАН
ТГС, с регистрационен номер ***, е управлявано от М. Х. А. с ЕГН: **********, като
към декларацията е приложено копие на СУМПС на А.. С оглед на горепосоченото и
въз основа на събраните в хода на извършената проверка доказателства, на основание
чл. 189ж, ал.3, т. 3 от ЗДвП във вр. чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП първоначално издаденият
електронен фиш е анулиран с Решение за анулиране на електронен фиш №
**********/12.09.2024 г. на директор на Национално тол управление. След издаване на
Решението за анулиране е образувано административнонаказателно производство
съобразно чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП срещу възз. А.. Срещу последния е издаден
процесния ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който
на основание 179 ал. 3а от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната му
отговорност за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП за това, че на 28.02.2022 г., в
07.01 часа, е установено нарушение № D9D7F57DECCD5918E053011F160A50DD, с
ППС т.а. МАН ТГС, с регистрационен номер ***, с технически допустима максимална
маса 42000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 6С, без ремарке, в община Варна,
за движение по път А-5 км 6+683, с посока нарастващ километър, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10171, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път А-5 км 6+683.
По делото е прието като доказателство писмо от Интелигентни трафик системи
с изх. вх. № 4795/17.01.2025 г.., видно от което съгласно Инструкцията за употреба на
бордовите устройства GNSS OBU – 5310 и Общите условия на ИТС, отговорност на
потребителите/водачът на превозното средство е да осигури постоянно захранване на
бордовото устройство. Съгласно инструкцията, при наличие на постоянно
електрическо захранване на устройството, коректно въведени и визуализирани данни
за превозното средство светещи в зелено LED индикатори за технически и договорен
статус, бордовото устройство събира данни за геолокацията и посредством вградената
в него SIM карта предава данните за геолокацията към системата на ИТС за обработка
и генериране на тол декларации. Посочено е, че видно от приложения технически
7
запис от системата за мониторинг на бордовите устройства , бордово устройство
асоциирано към ППС с рег. № В 9679 НН, е било изключено или неправилно включено
в електрическото захранване в периода от 22.02.2022, 16.35 часа до 28.02.2022 г. ,
13.22 часа, с оглед на което не е предавало данни за геолокация и няма формирани тол
декларации.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените
доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи
на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Съгласно чл.10, ал. 1, т. 2 от ЗП За преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3заплащането на тол
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две
точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и
от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък."
В §1, т. 35 от допълнителните разпоредби на ЗП е изяснено понятието "тол
сегмент", което се сочи като е обособена част от път или пътен участък от платената
пътна мрежа, индивидуализиран с идентификационен номер и посока на движение, за
навлизането в който се дължи тол такса съобразно дължината на тол сегмента и
определената в тарифата по чл. 10, ал. 6 ставка за съответния път или пътен участък.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние : т. 1- такса за ползване
на платената пътна мрежа- винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7;
заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва
8
за определен срок платената пътна мрежа и т. 2- такса за изминато разстояние- тол
такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава
право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз
основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и
от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък.
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за
плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на
еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине
предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.
С Решение №101 на МС от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса,
обн. в ДВ бр.16 от 24.02.2020г. и в сила от 24.02.2020 г., въз основа на чл.10, ал.3 от
Закона за пътищата, се констатира, че е включен и заснетият път в обжалваният
електронен фиш .
Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице.
Според нормата на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на
Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
В процесния електронния фиш са описани датата и часа на извършеното
нарушение, мястото на осъществяването му регистрационния номер на автомобила и
данни за неговата маса, брой оси, екологична категория, които дават възможност за
9
идентификация на автомобила и определяне на неговата категория, с оглед на което
съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за непълнота при описанието
на нарушението.
С представеното становище на отдел "Управление на информационна система и
инфраструктура", Национално тол управление /НТУ/ към АПИ е видно, че за ТОЛ
сегмент с № **********, където е регистрирано нарушението от техническо
устройство № 10171, не е получена и платена тол декларация. За няма и валидна
маршрутни карти за ППС. Съгласно Приложение към т. 1 Решение на МС №
101/20.02.2020 г. със списъка на РП, за които се събира ТОЛ такса е видно, че ТОЛ
сегмент № ********** се намира на А-5 (автомагистрала). Съгласно чл. 27, ал. 1,
Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на РПМ (приложена в
настоящата молба) - цената на ТОЛ таксата в лв./км. за автомагистрала, за ППС от
категория ЕВРО 6С е 0,11 лв/км.
В случая процесната дължима такса е определена по силата на закона,
доколкото според чл. 10б, ал. ал. 5 от ЗП когато не е възможно да се установи
действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на
техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура"
Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно
превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка
между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по
протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят
заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6. Съгласно чл. 29, ал.
1 от горецитираната и представена тарифа дължимата максимална такса за процесното
ППС е в размер на 119,00 лв.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179,
ал. 3- 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/ или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/ или
динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в
тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство -
част от системата.
Видно от генерираният на основание чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП доклад за
извършеното нарушение същото е установено от устройство /тол секция/ номер 10171,
намиращо се на път А-5 км 6+683, където е заснето движението на процесното ППС и
е генериран снимков материал.
10
В случая процесното нарушение е установено с генериран запис /доклад/ от
електронната система на АПИ съгласно чл. 167а ал. 3 от ЗДвП , във връзка със
събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП , който запис, заедно приложените към
него изображения /снимков материал/, представляват годно доказателствено средство
за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство,
регистрационния номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото
средство , заснело нарушението в съответен сегмент на платената пътна мрежа под
контрола на АПИ. Предвид последното и след като по делото не се събраха
доказателства , които да навеждат на различни обстоятелства от отразените такива в
документите, генерирани в електронната система на АПИ, регистрирала нарушението,
съдът приема, че не е оборена презумптивната доказателствена сила на тези
документи и издаденият въз основа на тях електронен фиш , а възражението на
защитата в обратна насока е неоснователно.
От приобщените по делото копие на трудов договор на въззивника и декларция
от законния представител на „П.“ЕООД се установява и авторството на деянието, като
съдържащия се в декларацията факт, че на процесните дата и час посоченото в ЕФ
превозно средство е управлявано от въззивника не се обори и въз основа на
ангажирани от въззивника доказателства.
Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника досежно
необходимостта от сертифициране на електронната система, с която е установено
нарушението. Електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП не е от категорията на
АТСС по смисъла на § 6т. 65 от ДР на ЗДвП, поради което и не попада в обхвата на
чл. 1 от Закона за измерванията. Законът за измерванията урежда обществените
отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и достоверност на
измерванията, каквото измерване не се извършва при установяване на нарушенията по
чл.179, ал.3б ЗДвП .Легалната дефиниция на понятието „величина ” се съдържа в § 1 т.
1 от ДР на ЗИ, според който "величина" е свойство на явление, тяло или вещество,
което може да бъде различено качествено и определено количествено. Съгласно т. 5 от
същия параграф "единица за измерване" е конкретна величина, определена и приета
със спогодба, с която се сравняват други величини от същия вид, за да се изразят
техните големини по отношение на тази величина. Двете понятия са относими към
АТСС, използвани от ОД на МВР, тъй като служат за количествено измерване на
определени величини, каквато е скоростта на движение на моторните превозни
средства. При обработката на данни от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП
не се извършва измерване на величини, нито тяхното съпоставяне, поради което и не е
предвидено изискване за тяхното сертифициране и одобрение. Нещо повече,
средствата за измерване, които подлежат на контрол и одобрение, са подробно
посочени в Глава втора от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
11
метрологичен контрол, като системите за събиране на пътни такси не са включени в
приложното поле на тази наредба и не е въведено изискване за тяхното одобрение.
Електронната система за събиране на тол такси представлява съвкупност от централни
и периферни софтуерни продукти, която не представлява автоматизирано техническо
средство и не е предвидено изискване за сертифицирането й и одобрение й от БИМ.
Съдът намери за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен с оглед неспазване на давностните
срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно задължителните тълкувания, дадени с
ТР 1/2014 г. на ВАС, електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не
и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш, която се
изразява в това, че законодателят е решил да придаде определено правно значение на
показанията на едно автоматизирано техническо средство, то електронният фиш бива
издаден тогава, когато техническото средство е отчело нарушението, а именно – на
датата на извършването му. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН в случая са неотносими,
доколкото същите визират срок за съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление, и не са приложими за електронни фишове. В тази насока е и
константната съдебна практика на административните съдилища в страната. В случая
не се установява и да е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 вр. чл. 81, ал. 3 от НК
давност за реализиране на наказателно преследване за процесното нарушение.
Като неоснователни бяха оценени и доводите на въззивника за субективна
несъставомерност на осъщественото деяние. В тази връзка съдът споделя аргументите
на процесуалния представител на въззиваемата страна, че с оглед нормата на чл. 10б
ал.3 от ЗДвП именно водачът е лицето, което следва да се увери преди осъществяване
движение по платената пътна мрежа, че бордовото устройство /ако ППС-то е
оборудвано с такова/ е включено, със заредена батерия и подава коректни данни или да
закупи маршрутна карта, съобразно категорията на пътното превозно средство.
Съдът обаче счита, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение с оглед провеждането на
производството по реда на особената процедура, по която санкционирането се
извършва чрез съставяне ЕФ в отклонение от общата такава, при отсъствие на
законови предпоставки в този смисъл.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
12
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се
издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен
фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП /в редакцията към датата
на нарушението 31.01.2022 г./ е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Налице е изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се
прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш. В цитираната
разпоредба не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за
процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да
предвижда тази възможност, поради което в случая административнонаказателното
производство е следвало да се развие по общите правила със съставянето на АУАН
респ. издаване на НП въз основа на акта.
Посоченият извод следва и от анализа на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от
ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал.
3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по
тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е
недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност на едно
лице.
Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е
изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и
електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната
система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на
актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на
административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са
подписани с квалифициран електронен подпис.
Възможността за процесното нарушение да се издаде ЕФ не следва и от
разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик,
съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по
ал. 1 и 2, във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от
7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш, представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е
извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно
13
превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, разглежда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се
конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо,
посочената разпоредба би могла да е приложима, както в случаите на издаване на
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
От изложеното следва изводът, че към момента на извършване на процесното
нарушение, не се установява законова разпоредба, която предвижда възможността да
се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 139 ал. 7, вр. с чл. 179, ал. 3а от ЗДвП
и е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал.
1 от ЗДвП, да се приеме, такава приложимост на особената процедура. Такава
възможност е уредена едва с редакцията на разпоредбата на чл. чл. 189ж, ал. 1, изр.
първо от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., с която изрично е предвидено, че при
нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3а, установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение.
Налице е основание за отмяна на оспорения ЕФ и предвид обективираното в
Решение на Съда от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 тълкуване на член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година.
В случая видът на наложеното наказание и неговият размер са установени в чл. 179,
ал. 3а ЗДвП, като предвиденият от законодателя размер е фиксиран и не е
предоставена възможност за преценка на съответния орган за индивидуализаране на
конкретния размер на санкцията, предвид фактите по конкретния казус, в т.ч. дали е
налице изцяло или частично неплащане на дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата такса, каква е формата на вината, какви са причините за дерогиране на
конкретната норма, какъв е размерът на изминатото разстояние и на дължимата пътна
такса. При преценка осъществен ли е състав на нарушение и при определяне тежестта
на наказанието, съотв. при преценка на елементите, които могат да бъдат отчитани при
определянето на размера на наказанието, водещ е задължителният за държавите
членки, както и за съда, принцип за пропорционалност /Решение на Съда от 22 март
2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15/.
Съгласно Решение на Съда от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23, член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. следва да се тълкува в смисъл, че
14
посоченото изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта
им, вкл. когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса " с
фиксиран размер.
С оглед на изложеното, предвиденият в чл. 179, ал. 3а ЗДвП фиксиран размер на
административно наказание "глоба" противоречи на член 9а от Директива 1999/62/ЕО,
поради неспазване на принципа за пропорционалност между конкретното нарушение и
предвиденото за същото наказание. Посоченото противоречие, на самостоятелно
правно основание, обуславя незаконосъобразността на процесния електронен фиш и
предопределя неговата отмяна.
В т. 49 от Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. е посочено, че ЗДвП не
дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и
по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта
на извършеното нарушение. Според СЕС, единственото предвидено в тази система
адаптиране на размера на глобите се отнася до категорията, към която спада
съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му, но
това адаптиране не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение.
В т. 50 от Решението, Съдът на Европейския съюз е посочил, че при налагането
на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от
превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като
размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за
плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без
разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително
размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори
ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие. При тези съображения следва
да се посочи, че законодателното предвиждане на една абсолютна по размер
имуществена санкция изключва възможността съда да извърши преценка относно
съразмерността на наказанието и да наложи размер различен от фиксирания такъв.
С оглед цитираното по-горе Решение на Съда на ЕС не следва да се прилага
санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, предвиждаща фиксиран размер на
водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за
пътищата, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна
15
карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, а именно –
глоба в размер 1800 лв. В случая липсва друга норма, предвиждаща възможност за
налагане на санкция за процесното нарушение. Според легалната дефиниция на чл. 6
от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно
наказание под формата на глоба, то изобщо липсва основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника.
В този смисъл следва да бъде посочено, че макар съдът да дължи да изследва и
изложи мотиви относно спазване на принципа на съразмерност на наказанието, с оглед
обективните признаци на конкретното нарушение, изпълнението на това задължение е
обективно невъзможно в случая, предвид диспозитива на решението на СЕС, с който е
прието, че законодателното предвиждане на абсолютна по размер имуществена
санкция изключва възможността такава преценка да бъде извършвана от съда./ В
посочения смисъл са Решение № 2595 от 6.03.2025 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
216/2025 г., Решение № 2594 от 6.03.2025 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 230/2025
г., Решение № 2557 от 6.03.2025 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1282/2023 г. и др./
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на сторените по
делото разноски, съдът установи следното:
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат, предвид представените доказателства, че същите са действително сторени от
страната по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, при направено възражение за
прекомерност от насрещната страна, съдът може да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от ЗА. Посочената разпоредба не въвежда изискване хонорарът да
бъде намален до минимално установения размер, а вменява задължение за съда да го
съобрази с конкретната правна и фактическа сложност на делото.
Разпоредбата чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/, предвижда, че ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, какъвто е процесният случай, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
16
обезщетението. Относимата към случая хипотеза на цитираната Наредба, е
предвидената такава в разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от посочения подзаконов
нормативен акт, според която при интерес от 1000 до 10 000 лв минималното
адвокатско възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Предвид
размера на наложената с процесния ЕФ санкция, минималното адвокатско
възнаграждение в случая възлиза на сумата от 480/четиристотин и осемдесет/ лева.
Претендираното, договорено и изплатено такова от въззивника, видно от
приложените по делото договор за правна защита, проформа фактура и платежно
нареждане и фактура е в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева. Като взе
предвид, че същото не надхвърля значително размера на минималното такова и
предвид конкретната правна и фактическа сложност на казуса, съдът намери за
неоснователно възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, поради което прие че
същото следва да бъде присъдено в пълен размер.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното и на основание чл. 63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на такси по чл. 10 ал.1 от Закона за събиране на пътни
такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата *********, издаден от Агенция “Пътна
инфраструктура“, с който на М. Х. А. на основание чл. чл. 179 ал. 3а от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 /хиляда и
осемстотин/лева за нарушение на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на възз. М. Х.
А. сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720
/седемстотин и двадесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17