РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр.Пловдив, 03 . 01 . 2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на осми декември две хиляди
двадесет и втора година в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г.а, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 868/2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл.220 ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 22 § 7 и чл. 44
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/.
Фитони 1 ЕООД, седалище и адрес на управление
– гр. Пловдив, ул. “Брезовско шосе” № 147, ЕИК ***, с управител Н. Д. и
пълномощник адв.К.Б. оспорва Решение № РТД–3000-367/01.03.2022/32-69144 на
Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив /ТД Митница Пловдив/, в качеството
му на орган по член 5 §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент /МКС/,
с което е определена нова митническа стойност на стока № 2/2 от митническа
декларация /МД/ с МРН 20BG003009067290R2, на основание чл.74, параграф 2, буква
„б” от МКС, в размер на 34 089,00лв. и е определено задължение за доплащане в
размер на 2 257,46лв., която сума представлява ДДС на основание чл.77, параграф
1 ,буква „а” вр. с чл.85, параграф 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл.54 ЗДДС.
Становища на страните:
- Жалбоподателят счита решението за
незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправните разпоредби на
митническото законодателство и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Счита, че в оспореното решение не са
изложени фактически основания - мотиви, въз основа на които митническия орган е
приел, че следва да се приложат особените правила за определяне на митническа
стойност по МКС. Посочено е, че Фитони 1 ЕООД развива търговска дейност,
насочена преимуществено към внос на стоки от Република Турция и продажбата им
на територията на Република България и поради продължителни добри търговски
взаимоотношения и големите количества стока, която закупува, към релевантния
период дружеството-жалбоподател е уведомено от своя съконтрагент, че се ползва
от преференциални търговски услови – по-ниски покупни цени на стоката. В случая
е получено писмо с изх.номер от 12.05.2020г. за започнала проверка на
декларирана митническа стойност във вр. с МД МНР № 20BG003009067290R2, по реда
на чл.140, пар.1 от регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията и на
основание чл.188, б.”б” от регламент /ЕС/ № 952/2013 и с писмо от 13.05.2020г.
от дружеството са изискани допълнителни документи, но и в двете писма не е
посочена причината за проверката. Жалбоподателят представил на 20.06.2020г.
становище, по отношение на което с писмо от 31.10.2020г. се твърди, че са били
налице обстоятелства, обосноваващи основателно съмнение относно реалността на
декларираната митническа стойност по цитираната МД. Със становище от
23.11.2020г. Фитони 1 ЕООД възразило относно начина на провеждане на проверката
и за резултата от нея /цитиран е текста във вр. с отсъствие на данни за
търговска марка/производител, качество на стоките и търговско равнище, вкл.
аргументи за понятията „идентични стоки” и „сходни стоки”, дефинирани в чл.1,
пар.2, т.4 и т.14 от регламента за прилагане, както и значение на
статистическите данни и ползваните от „ТЕЗЕЙ”, вкл. относно представеното
търговско споразумение/. Заявено е, че разпоредбите на чл.70, пар.1 от
Регламент /ЕС/ 952/2013г. вр. с чл.128, пар.1 от регламент № 2015/2447
позволяват определяне на по-висока митническа стойност, но само когато са
налице доказателства за действителната продажна цена на стоката, като в случая
не е установено по несъмнен начин, че договорената стойност /тоест действително
платената или подлежащата на плащане цена на внесените стоки/ е различна от
декларираната, а това е изцяло в тежест на митническата администрация по см. на
чл.29 §1 от регламента. Освен това в случая дружеството не е запознато в
пълнота с ползваната при проверката информация, събрана от базата данни, на
които се позовава администрацията, за да може ефективно да се възползва от
правото на изслушване. Твърди се, че в обжалваното решение за първи път се
излагат конкретни фактически твърдения, по които жалбоподателят не е поканен да
изрази становище, вкл. за взетите данни от конкретни митнически декларации с
посочени стойности в тях – не са посочени марка и производител на т.нар.
„сходни” стоки, както и не е посочено по какъв начин е преценено, че
съответната цена на чифт се равнява на посочената от административния орган
цена на килограм. Изтъкнато е, че според административния орган причината за
определяне на по-висока митническа стойност е необичайно ниска декларирана
стойност в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при
вноса на сходни стоки, като специално е подчертано, че не се оспорва нейната
реалност. Данни за статистическия размер не са представени, а те не са заместими
с няколко декларации, обмитени в регионалното звено на Агенция митници. С
позоваване на установената практика на ВАС /Решения №№ 5665/2021г. по д.
12232/2020г.; 6335/2021г. по д. № 1876/2021г.; 6642/2021г. по д.№ 1623/2021г.;
6698/2021г. по д.№ 1355682020г.; 7931/2021г. по д.№ 1064 и др./ е посочено, че
прилагането на чл.74 §3 МКС е последната предвидена възможност за определяне на
митническата стойност на стоките, приложима само при наличието на основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по см. на чл.70 §1 МКС и тежестта за доказване
наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е
предпоставка за неприемане на декларираната митническа стойност. Само в тази хипотеза
митническият орган може да поиска от декларатора да представи допълнителна
информация и според правилото на чл.22 §7 МКС митническите органи са длъжни да
мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, вкл. решението по
чл.140 от регламента за стартиране на процедурата. Поддържа се, че митническата
стойност на процесната стока е определена по реда на чл.74 §3 от регламент №
952/2013г. без обосноваване невъзможност за определянето й по някой от
предходните методи в последователност. Твърди се в случая да отсъства анализ
съобразно изискванията на чл.141 от регламента за изпълнение и съответно – не е
обоснована приложената от митническите органи договорна стойност по внос от
трето лице. Не е извършен анализ и на разликата в договорените количества, на
търговската марка и качеството на стоките по изискването на чл.1 пар.2 т.14 от
регламента за изпълнение. Подържа се различие между договорените количества,
посочени в декларацията на жалбоподателя и декларациите, взети за база от
митническите органи, както и различие в търговското наименование на стоките. Изтъкнато
е, че тарифното класиране на стоката и условията за доставка не са сред
критериите, по които може да се установи сходство на стоките, съгл. чл.1, пар.2
т.14 от Регламента за прилагане, като митническата стойност трябва да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и до отчита всички елементи
на стоката, които имат икономическа стойност /Решение на СЕС от 16 ноември
2006г. по дело С-306/04, т.30/. Предвид позоваването на митническите органи на
решение на СЕС по дело С-291/15 е изтъкнато, че в конкретния случая не са
изразени съмнения, за разлика от случая по цитираното дело. Посочено е още, че
при невъзможност митническата стойност да бъде определена по правилата на чл.70
МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от същия
регламент, в която са изброени т.нар. вторични методи за определяне на
митническата стойност при законодателно изискване за последователно прилагане
разпоредбите на чл.74 ;2 б.”а” до „г”, докато условията на първата по ред
разпоредба позволи нейното прилагане. Твърди се, че в случая административният
орган не е изброил всички вносове на „сходни” стоки за посочения период, за да
твърди, че е изпълнил условието да ползва най-ниската митническа стойност от
тях. Акцентирано е, че констатации се съдържат в решението и Фитони 1 ЕООД не е
имало възможност да упражни правото на изслушване, нарушаването на което е
особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на
решението на самостоятелно основание /Решение на СЕС от 13 март 2014г по
обединени дела С-29/13 и С-30/13/. Поискана е отмяна на решението с присъждане
на направените съдебни разноски.
В писмено становище по същество адв.Б. анализира
събраните по делото доказателства с твърдение, че в хода на съдебното
производство административният орган не е успял да представи убедителни
доказателства, обосноваващи тезата за възникнало основателно съмнение за
реалността на декларираната митническа стойност по процесната МД, въпреки, че
изрично е подчертано от неговия процесуален представител, че не се оспорват
цените на придобиване на стоките. В тази вр. е посочено, че след като
административния орган няма съмнение за действителната цена, платена по
сделката, той изобщо няма правомощия да пристъпи към определяне на нова
стойност. Заявено е, че наличието на внос на стоки със същия код ТАРИК,
обмитени на по-високи цени не е основание за възникване на съмнение относно
действителната митническа стойност на стоката. Според представените данни от
системата ТЕЗЕЙ става ясно, че т.нар. справедлива цена, от която се твърди, че
жалбоподателят се е отклонил, е цена на килограм, а не на чифт. Освен това, от
приетата по делото експертиза се установява, че функцията на системата ТЕЗЕЙ е
специфична – тя се използва за статистически цели и от експертите на ОЛАФ за
борба с измамите, но не и като източник на „съмнения” за действителната цена на
внесената стока. Направено е позоваване на чл.70 §3 от Регламент МКС по
отношение пазарните принципи и се твърди, че в случая няма отклонение от
договорната цена. Заявено е още, че твърденията на административния орган, че
декларираната митническа стойност била значително по-ниска от
средностатистическите стойности на внос на същия вид стоки със същата държава
на произход също са останали недоказани. В тази вр. е посочено, че при анализ
от страна на вещото лице, експертът категорично заключава, че посочените в
обжалваното решение стоки не са сходни на внесените от жалбоподателя. В случая
административният орган не е изследвал нито физическите характеристики на
стоките, нито тяхното качество и репутация. Ведно с това в експертизата е
посочено, че митническите органи не са взели предвид стоките, чиято приета
митническа стойност е по-ниска или равна на определения рисков праг.
Включително в.л. е посочило, че са използвани и неточни данни, тъй като
представеният по делото документ MIS III – А не съдържа оригиналните данни за
митническите стойности на внесените стоки, а коригирани такива, при това, за разлика
от съдържанието на системата БИМИС, в системата MIS III – А е възможно да не се
намират записките на всички регистрирани митнически декларации. Посредством
експертизата се установи, че действително сходни на внесените от жалбоподателя
стоки са на стойност, по-ниска от посочената в процесната МД. Жалбоподателят се
позовава и на Решение на ВАС № 4419/2022г. по д. № 10129/2021г., свързано с
друг внос, осъществен от оспорващото дружество.
- Ответникът Директор на Териториална
дирекция Митница Пловдив чрез процесуален представител гл.юрисконсулт П.Г.
оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа законосъобразност на решението и
моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразено
бе за прекомерност на адвокатското възнаграждение по приложения списък на
разноските.
Жалбата е подадена в 14 дневен срок от
адресат на неблагоприятен административен акт – оспореното решение е получено
на 14.03.2022г. „на ръка” /л.18 гръб/, а жалбата е подадена с вх. номер в ТД
митница Пловдив от 25.03.2022г.
Съгласно чл.220 ЗМ всяко лице може да обжалва
засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК - по административен
и по съдебен ред.
1. Оспореното решение е издадено от Директор
на ТД Митница Пловдив. Не е налице хипотеза на заместване и авторство не е
оспорено. Компетентността на органа издател е основана на чл.19 ал.1 и ал.7 от
Закона за митниците /ЗМ/ : „(Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от
7.01.2019г.) Решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от
директора на Агенция "Митници" или от директорите на териториални
дирекции.”; „(Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 7.01.2019г.) За целите на
прилагане на чл.
29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление,
се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали
фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е
предвидено друго.” вр. с чл.101 пар.1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 – МКС, вр. с чл.29 от Рег. № 952/2013,
вр. чл.5 пар.1 и пар.39 от същия регламент.
Оспореният административен акт е издаден след
извършена цялостна проверка на декларирането, относно митническа декларация с MРН 20BG003009067290R2/12.05.2020г.,
с която са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно
потребление стоки с произход Турция : стока № 2/2 – „гумени чехли : мъжки –
4500 чифта, дамски – 3310 чифта, детски – 2520чифта”, с код по ТАРИК **********,
държава на изпращане и произход Турция, общо нето тегло 2 562,83 кг, декларирана
митническа стойност 22 801,69лв. Декларатор и титуляр на режима е Фитони 1
ЕООД, гр.Пловдив. Административното производство е служебно проведено от
административен орган, на територията на действие на който са възникнали
фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение.
2. Според фактите и приложените правни
основания във вр. с данните в обстоятелствената част на решението и
информацията от преписката :
При регистриране на декларацията се активирал
рисков профил, индикиращ, че декларираната митническа стойност на основание
чл.70, пар.1 МКС за описаните стоки е значително по-ниска от
средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава
на произход. За сравнение са използвани определените в т.40 от параграф 1 от ДР
на Закона за митниците /ЗМ/ - оценки на групи месечни агрегирани данни,
извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на
международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка
на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни
години – т.нар. „справедливи цени”. Същите се предоставят на разположение на
държавите членки на ЕС чрез системата THESEUS към Европейската комисия.
В случая е извършена проверка на митническата
декларация /МД/ по реда на чл.188 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /проверка на
митническа декларация/ и на основание чл.89 от регламента, вр. с чл.148 от Регламент
за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 за покриване на потенциално митническо задължение
и други вземания във вр. с вноса, с писмо рег.№ 32-133982/12.05.2020г. /л.65/
от дружеството е изискано да внесе обезпечение в размер на 8 828,69лв., внесено
на същата дата. В писмото от 12.05.2020г. е отразена разпоредбата на чл.195а ЗМ
във вр. с посоченото в обстоятелствената част от решението – при регистриране
на МД е активиран рисков профил / „Нов – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от
1.01.2020 г.) (1) Когато при проверка на данните в приета митническа декларация
за митнически режим допускане за свободно обращение на стоки, които попадат в
списъка по чл.
66в, се установи, че декларираните цени на стоките са по-ниски от
справедливите цени, валидни за тях в Европейския съюз, митническите органи
изискват предоставяне на обезпечение. Обезпечението се предоставя в размер,
осигуряващ заплащането на митническото задължение и другите вземания, които
може да възникнат при вноса, изчислени на база справедливите цени за тези стоки
към момента на декларирането.”/. Резултатите от проверката по чл.188 от Регламент
/ЕС/ 952/2013 са отразени в Протокол № 533 – от стока 2/2 са взети 3 чифта
мостри за целите на митническия контрол /л.61 и сл./. Посредством оглед на
мострите се установило, че представляват чехли от микропореста гума, мъжки,
кафяви на цвят, дамски, лилави на цвят, детски, сини на цвят /приложение към
делото - найлонов плик/.
Без в решението да е обосновано посоченото възникнало съмнение относно
това – дали декларираната митническа стойност на стока 2/2 може да бъде приета
по реда на чл.70, пар.1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, в случая са предприети
действия в съответствие с разпоредбите на чл.140, пар.1 от Регламент за
изпълнение /РИ/ 2015/2447. В тази вр. от декларатора са изискани допълнителни
документи и информация относно декларираната митническа стойност, вкл.
договори, фактури за транспортни и застрахователни разходи, поръчки,
кореспонденция, документи за плащания и други – с писмо рег.№
32-136171/13.05.2020г. /л.60/. Оспорващото дружество представило с писмо рег.№
32-165909/20.06.2020г. /л.51 и сл./ - подробно правно становище. В становището
си дружеството е помолило митническия орган да посочи данни и конкретни факти,
обосноваващи основателни съмнения за действителната договорна стойност на
декларираните стоки. Отсъства отговор по молбата. Същевременно са представени
/л.34 и сл./ : търговски договор между Фитони 1 ЕООД и турска фирма-доставчик; суифт
по проформа фактура *********/06.05.2020г. относно получената стока с МД от 12.05.2020г.;
проформа фактура; фактури за продажба на български търговски фирми на стоки от
предходен внос, идентични с внесените, на първо търговско ниво; фактура за
транспорт и плащане към нея. След преглед на представените документи се
установило, че стоката по представени 8 бр. фактури за продажба на първо
търговско ниво не може да бъде идентифицирана с внасяната, а в търговското
споразумение липсват количества, цена и условия на доставката.
С позоваване на Решение по дело С-291 от 16
юни 2016г. на СЕС – когато декларираната договорна стойност е необичайно ниска
в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на
сходни стоки, митническите органи могат да приемат, че разликата в цените е
достатъчна, за да се обосноват съмненията за отхвърляне на декларираната
стойност, вкл. неприемането на декларираната митническа стойност е при
положение, че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод,
предоставени като доказателство за действително платената цена за внесените
стоки, е посочено, че констатацията и необичайно ниските цени са достатъчно
основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност по реда на чл.70
МКС, като същевременно не се оспорва автентичността на представените документи.
С довод за невъзможност от прилагане на
метода по чл.74 §2 б.”а” МКС, е преминато към прилагане на метода по чл.74 §2
б.”б” МКС във вр. с проверени три МД - от 18.05.2020г. /плажни чехли и джапанки
от микропореста гума – 54 чифта с митническа стойност, изчислена на
3,30лв./чифт, съответстваща на 25,97 лв./кг./; от 22.05.2020г. /плажни чехли и
джапанки от микропореста гума – 368 чифта с митническа стойност, изчислена на
3,76лв./чифт, съответстваща на 29,25 лв./кг./; от 26.05.2020г. /плажни чехли и
джапанки от микропореста гума – 448 чифта с митническа стойност, изчислена на
3,87лв./чифт, съответстваща на 27,18 лв./кг./ – определена е митническа
стойност на стока № 2 по МД 20BG003009067290R2 – 3,30лв./чифт, на основание
чл.74, пар.2 б.”б” от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
В решението е отразено, че на основание
чл.140 пар.2 от РИ, митническите органи могат да определят митническа стойност
по метод, различен от този по реда на чл.70 МКС. Отхвърлен е първият вторичен
метод за определяне на митническата стойност – договорната стойност на
идентични стоки и е приложен метода по чл.74 пар.2, б.”б” МКС с позоваване на
чл.1 пар.2, т.14 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 – „сходни стоки”.
На основание чл.29 вр. с чл.22 пар.6 МКС, с
писмо рег. № 32-318753/31.10.2020г. /л.29 и сл./, дружеството-вносител било
уведомено за предстоящо издаване на решение, с посочени мотиви – за мострите
освен цветовете е посочено, че са с рисунка на животни на ходилото;
декларираната митническа стойност е съпоставена със справедливата цена за
съответния код по КН със справка в системата ТЕЗЕЙ по данни, публикувани в
ТЕЗЕЙ; справедливата цена при внос на стоки с код по КН 64029910 с държава на
произход Турция възлиза на 25,07 лв./кг и декларираната митническа стойност от
дружеството е 8,90лв./кг., по-ниска е от рисковия праг, определен в размер на
12, 54 лв./кг. В писменото уведомление не са отразени съпоставените данни в
трите МД, посочени в решението, а в решението не е отразена информацията от ТЕЗЕЙ
и рисковия праг, определен в размер на 12,54лв./кг. По предоставената
възможност за изразяване на становище, Фитони 1 ЕООД представило становище,
л.19 и сл. Становището е оставено без уважение с аргумент от факта на
непредставени доказателства за опровергаване на определената нова митническа
стойност и по съображение – само част от доводите са относими към конкретния
спор. Административният орган приел, че при определяне на митническата стойност
на стока № 2/2 от МД с МРН 20BG003009067290R2 : са спазени изцяло принципите за
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности; изложени са
съображения и относно статистическата информация, като е отразено, че от страна
на митническата администрация не е налице твърдение, че справедливите цени са
основание за определяне на митническата стойност, а те са индикатор за
сравнение с декларираната митническа стойност.
Митническият орган определил нова митническата
стойност на стока № 2/2 по МД с МРН 20BG003009067290R2 от 12.05.2020г. в размер
на 34 089.00лв., на основание чл.74 пар.2 б.”б” МКС, след като в резултат на
извършената проверка не са установени данни за стоки, които отговарят на
определението за идентични стоки, съдържащо се в чл.1 пар.2 т.4 от Регламент
/ЕС/ № 2015/2447. На основание чл.77 пар.1 б.”а” от Регламент /ЕС/ № 952/2013
за стока № 2 по МД с МРН 20BG003009067290R2 е възникнало вносно митническо
задължение на дата на приемане на декларацията – 12.05.2020г., но предвид
обстоятелството, че за декларираната стока към дата на регистриране на МД е
представен сертификат за движение на стоките A.T.R № В1054894 от 09.05.2020г.,
издаден от страната на износа, за декларираните стоки се прилага нулева ставка
по митническата тарифа, поради което не възниква задължение за заплащане на
мито. На дата на възникване на митническото задължение възниква задължение за
ДДС – в размер на 6 817,80лв. С
оспореното решение е определена за доплащане сума в размер на 2 257,46лв. - ДДС
на основание чл.77, параграф 1, б.”а” вр. с чл.85, параграф 1 от Регламент /ЕС/
№ 952/2013 и чл.54 ЗДДС.
3. Към страните са отправени указания за
доказателствената тежест /р. от 11.04.2022г./ - в хода на съдебното
производство е допълнена административната преписка – диск в плик 150, както и
Указания за уеднаквяване на практиката по проверка, приемане и/или оспорването
на декларираната митническа стойност на внасяни стоки, л.165 и сл. /вр. с указания
в първото редовно съдебно заседание, л.98 и сл./ и са приети СИк.Е, ведно с
писмени доказателства – преводи на представени документи в хода на
административното производство /л.101 и сл.; л.138 и сл./ и счетоводна
информация във вр. с р./27.09.2022г., л.193 – фактури, инвентари описи, л.200 и
сл.
3.1. Ответникът представи във вр. с указания
по доказателствата и по делото са приети : диск, съдържащ данни от описаната в
обстоятелствената част на решението информация и трите съпоставяни МД; Указания
за уеднаквяване на практиката по проверката, приемането и/или оспорването на
декларираната митническа стойност на внасяни стоки; МД в цялост, л.170 и сл.; разпечатка
от системата ТЕЗЕЙ, л.173 и сл.; справка MIS III А /копирана на диск, плик
213а/.
Жалбоподателят представи счетоводна
документация, неоспорена от ответника.
3.2. СИк.Е /л.229 и сл./ е приета без
възражения от страните. Описани са проверените документи по отношение МРН 20BG003009067290R2
от 12.05.2020г., съдържащи се в административната преписка, както и в
представени от ответника допълнителни данни – таблици на оптичен носител и
счетоводни данни на жалбоподателя /приети по делото/. Пояснено е /под черта,
стр.3 от 13/, че в митническото законодателство на ЕС и по-конкретно в
Регламент 952/2013 и РИ 2447/2015 не са намерени разпоредби относно
„справедливи цени” и „списък на стоки с „висок риск за финансовите интереси на
ЕС”, освен в националните разпоредби /ЗМ - §1 т.40 от ДР/ и списъка, утвърден
със заповед № ЗМФ-30/14.01.2020г. на министъра на финансите. Цитирана е т.40 от
§1 ДР ЗМ - „справедливи цени” (Нова – ДВ, бр. 102 от 2019г., в
сила от 1.01.2020г.): "Справедливи
цени" са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT
база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със
стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за
многогодишен период, обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се
предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез
системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски
център на Европейската комисия (Joint Research Centre), която е предназначена
за борба с измамите. Експертът е посочил, че с дефинирането на т.нар.
„справедливи цени” се въвежда на национално ниво нов метод за определяне на
митническата стойност на стоките, който е в противоречие с разпоредбите на
чл.70 и чл.74 от регламент /ЕС/ № 952/2013 – общностното законодателство не
предвижда метод за определяне на митнически стойности на база списъци със
стоки, а още по-малко такива, изготвени от местната изпълнителна власт на
държавите членки.
ТЕЗЕЙ /THESEUS-SITAF/ е статистика и
информационни технологии за борба с измамите, вр. с посоченото в обжалваното
решение – за сравнение са използвани „оценки на групи месечни агрегирани данни,
извлечени от COMEX база данни на ЕВРОСТАТ за подробна статистика на
международната търговия със стоки..за месец януари 2018 година.”, т.нар.
„справедливи цени”, които се предоставят чрез системата ТЕЗЕЙ на Съвместния
изследователски център на Европейската комисия. След проучване на
интернет страницата на „THESEUS“,
в.л. установява, че в ограничената зона на уебсайта са
достъпни данни за експерти за борба с измамите и ограничени потребители.
Входните данни са извлечени от COMEX, база данни поддържани от ЕВРОСТАТ,
предоставяни от страните-членки, при което тази база данни се ползва главно за
статистически цели и от експерти на ОЛАФ за борба с измамите.
В експертизата е
посочено, че в обжалваното решение не се намират данни за „средностатистически
стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход”, спрямо
които е установено, че декларираната митническа стойност е „значително
по-ниска”. Митническите органи считат, че са намерили данни чрез системата за
предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни
документи /MIS – III А/, за внос на сходни стоки с процесната стока № 2/2-
гумени чехли : мъжки – 4500чифта, дамски – 3 310 чифта, детски – 2520 чифта, с
деклариран код по ТАРИК 6402 99 10 00 и държава на произход Турция.
Установеният внос на сходни стоки, посочени в оспореното решение е представен
таблично /л.232/ : и в трите декларации от 18.05.2020г., 22.05.2020г. и
26.05.2020г. са отразени джапанки и плажни чехли от ПВЦ, микропореста гума; 54,
368 и 448 чифта; марка LC WAIKIKI; ТАРИФЕН КОД за всички МД – **********; съответно - 3,30лв./чифт,
3,76лв./чифт и 3,87 лв./чифт и 25,97лв./кг., 29,25лв./кг. и 27,18лв./кг.
Съпоставяйки информацията от решението за определяне на митническата стойност –
количество на стоката х ед.цена на чифт = 10330х 3,30 лв./чифт = 34 089лв.,
в.л. с основание е посочило, че за определяне на митническата стойност на
процесната стока са ползвани данни от МД с МРН 20BG0051002157700R9 от 18.05.2020г. за стока джапанки
и плажни чехли от ПВЦ, микропореста гума; 54 чифта; марка LC WAIKIKI. При съпоставка с
декларираната стока № 2/2 в процесната МД се установява, че стоката е описана
като гумени чехли, мъжки, дамски и детски в съответни количества /общо 10 330
чифта/, тарифен код – **********; 2,32 лв./чифт; 8, 69лв./кг. Експертът е
посочил, че спрямо правилното количество от 10 330 чифта, фактурната стойност е
2,15 лв./чифт/, а митническата стойност /22 801,69лв./ включва освен фактурната
стойност и декларирания транспорт в размер на 541,96лв. и е 2,21лв./чифт.
При сравняването на
данните от процесната стока с тези приети за „сходни”, се констатират
съществени различия, поради което посочените в обжалваното решение сходни стоки
и изчислената въз основа на тях нова митническа стойност – не са сходни според
експертизата. Отразено е, че за декларираната стока не е посочена конкретна фирмена
марка и количеството стока е различно в процесната МД и трите, които са
съпоставяни. Различията са представени таблично /л.233/.
След обединяване на
записите от оптичен диск /л.150/ и получените на 15.11.2022г. по е-поща на АС
–Пловдив под форма на файл – справка МИС 3А и обработка на данните, експертът е
установил общо 9 записа на регистрирани МД с описание на стоките „гумени
чехли”, както и с код по ТАРИК, съответстващ на деклариран код по ТАРИК в
процесната МД 6402 99 10 00 и приблизително същите количества. В.Л. е установило,
че данните от системата МИС III А са коригирани, при което счита, че не е
възможно използване на данни от тази система /л.233 – под чертата/. Таблично е
представена информацията от 8-те МД /3 от 20.05.2020г., 1 от 04.05.2020г., 1 от
09.06.2020г., 1 от 19.06.2020г., 1 от 26.06.2020г., 1 от 09.07.2202г. – близък
период с процесната МД от 12.05.2020г./; описание на стоките 6/8, кл.31 –
гумени чехли – мъжки, дамски, детски /идентично/; количества – близки с тези от
процесната МД; тарифен код – идентичен; близки фактурни стойности с процесната,
като най-ниската е 1, 98лв./чифт/, съотв. 7,69лв./кг. – данни от две сравнявани
МД от 20.05.2020г. – позиции 1 и 2 от сравнителната таблица. Тези две МД са
били регистрирани в същото митническо учреждение, в което е регистрирана и
процесната МД, като в справката от системата МИС III А не се намира информация
дали и за тези две МД се е активирал рисков профил, както при процесната.
Експертът е отразил изявление на
представителя на ответника в молбата от 25.10.2022г. /л.214/ - „представените
данни са изчерпателна извадка от системата МИС III А, която обхваща регистрираните
митнически декларации във всички митнически учреждения в страната”, предвид
констатация за различия на данните за процесната МД от получените записи и
данните на същата МД от кориците на делото. „Видно от данните, в справката от
системата МИС II А, са коригирани
данните в съответствие с издаденото Решение, а в кориците на процесното дело се
намира процесната декларация на хартия.”. В получената справка не се намира
информация за корекция в процесната МД и в тази вр. е посочено, че не е ясно
дали и за останалите МД, които следва да бъдат анализирани и сравнявани за целите
на експертизата - дали са оригиналните автентични данни или има коригирани
данни въз основа на други издадени решения.
В обобщение е отразено, че
посочените в обжалваното решение сходни стоки не са сходни; след анализ на
данните от файловете със справка от системата МИС II А се
установи наличие на внос на „сходни стоки” с процесната по см. на чл.74 ;2
б.”б”от Регламент /ЕС/ 952/913 – по 8 МД, показани таблично. Според анализ на
данни от файловете със справката от посочената система и сортирането им по
признак „фактурна стойност изчислена за лв./чифт”, следва извод, че най-ниската
цена е 1,89 лв./чифт от декларираните
стоки в МД, приети и регистрирани от митническите органи. На тази база
митническата стойност на процесната стока следва да бъде 20 995,36лв. или с 1
806,33лв. по-малко от декларираната с процесната МД митническа стойност – 22
801,69лв. Анализът съдържа информация за държавата на изпращане, описание на
стоката, тарифен номер, брой на внесени опаковки, тегло и др. По отношение
преизчисление на задълженията в заключението е посочено във вр .със
съдържанието на процесната МД : в случая мито не се дължи; изчисленият ДДС на
основа 20 995,36лв. е в размер на 4 199,07лв., което е с 361,27лв. по-малко от
начисления ДДС в процесната МД. Лихви не следва да се начисляват. Във вр. с
преводно нареждане /банков суифт/ за сумата 16 531,26 евро, каквато сума е
посочена в търговската фактура за доставка и е декларирана в процесната МД, е
направен извод, че декларираната от жалбоподателя цена представлява действително
платената цена от него за конкретната стока.
- Експертизата се цени
като компетентно и обективно изготвена с приложени специални знания.
Фактическите констатации са основани на доказателствата по делото и проверените
допълнителни данни, представени от страните. Изводите на експерта са част от
приложените специални знания. Правни съображения не се обсъждат с прилагане на
чл.202 ГПК.
4. Обхватът на спора касае потвърждаване или отричане на предпоставки
за "основателни съмнения" по
см. на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 и спазване
на процедурата по чл. 141 от същия регламент, вр. чл. 74, пар. 2, буква „б” от
МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно
договорната стойност на сходни стоки, вкл. налице ли са били предпоставките за
прилагане на чл.70 МКС. Осъщественият внос с МД от 12.05.2020г. е при
действието на Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно
създаване на Митнически кодекс на Съюза, който е в сила от 01.01.2016г. Основен
метод за определяне на митническата стойност на стоките е този, при който се
определя въз основа на договорната такава. В случая са възникнали съмнения
относно посочената цена при вноса и е извършена проверка на същата. Съмненията
не са отпаднали въз основа на представените доказателства от вносителя, при
което е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент
/ЕС/№ 952/2013г. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническа
стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент № 952/2013 е
субсидиарно, като е необходимо преди това да се обоснове неприложимост на
основния метод - въз основа на договорната стойност.
Методът по чл.74 §2 б.”б” МКС е приложен във
вр. с проверени три МД - и в трите декларации от 18.05.2020г., 22.05.2020г. и
26.05.2020г. са отразени джапанки и плажни чехли от ПВЦ, микропореста гума
/различно наименование от стоката, внесена с процесната МД/; 54, 368 и 448
чифта /разлика в количеството с количеството, внесено с процесната МД/; марка LC WAIKIKI; ТАРИФЕН КОД за всички МД – ********** /различен от този на стока № 2/2/; съответно -3,30лв./чифт, 3,76лв./чифт и 3,87 лв./чифт и
25,97лв./кг., 29,25лв./кг. и 27,18лв./кг.
При съпоставка с информацията
от решението за определяне на митническата стойност – количество на стоката х
ед.цена на чифт = 10330х 3,30 лв./чифт = 34 089лв., СИк.Е потвърждава, че за
определяне на митническата стойност на процесната стока са ползвани данни от МД
с МРН 20BG0051002157700R9 от 18.05.2020г. за стока джапанки и плажни чехли от
ПВЦ, микропореста гума; 54 чифта; марка LC WAIKIKI. Отсъства спор по
отношение тарифен код, деклариран от вносителя и възприет от митническите
органи, вкл. посочен в СИк.Е.
4.1. Съобрази се, че правната уредба на
Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., C-256/07, т. 20;
Решение от 15 юли 2010г., С-354/09. По правило съгл. чл. 70 пар. 1 и 2 МКС,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се
засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в
съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва
да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита
всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност /Решение от 16
ноември 2006г., С-306/04, т. 20/. Когато митническата стойност не може да бъде
определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки
се извършва по реда на чл. 74 от МКС при последователно прилагане на методите в
чл. 74, пар. 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тях, по която
може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата
стойност не може да се определи по реда на чл. 74, пар. 1, митническото
остойностяване се извършва по реда на чл. 74, пар. 3 от МКС - въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на : Споразумението за
прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ
от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МКС. Така
предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на
субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
Макар при митническото остойностяване на
стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на
чл. 140, пар. 1 от Регламента за изпълнение /РИ/ 2015/2447 дава възможност на
митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70, пар. 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията
на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за
изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. При липсата на уточнение с
коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи,
следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност
по чл. 74 МКС, като в тежест на митническите органи е да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на стоките. Съгласно чл. 141, пар. 1 от РИ 2015/2447, при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква а)
или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки,
които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите
количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се
установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Договорната стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, пар. 3 от Регламента
за изпълнение 2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност
на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на
внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията
"идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно
в чл. 1, пар. 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение 2015/2447 и според
тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното:
"идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са
еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики,
качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не
изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането
им като идентични; "сходни стоки" са стоки, произведени в същата
държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на методите
за определяне на митническа стойност, вкл. и в хипотезата на чл. 140, вр. с чл.
141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение за
установяване на справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно
определена такава. Това задължение се приема да е в отношение на корелация с
общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като
в тази вр. чл. 15, пар. 1 МКС предвижда, че лицето, което участва пряко или
косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. На това
принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пар. 1 от Регламента
за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., С-263/06 т. 52. Освен
това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В
процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение, лицата -
адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва
да имат възможност да представят становище относно елементите, на които
административният орган възнамерява да основе своето решение. Нарушаването на
правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г. по
обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49.
Посоченото императивно изискване в случая
формално е спазено, тъй като с писмо рег.№ 32-133982/12.05.2020г. от
дружеството е изискано да внесе обезпечение в размер на 8 828,69лв. и е
отразена разпоредбата на чл.195а ЗМ във вр. с посоченото в обстоятелствената
част от решението – при регистриране на МД е активиран рисков профил. В тази
вр. е и писмо рег.№ 32-136171/13.05.2020г., с което са изискани допълнителни
документи и информация относно декларираната митническа стойност, вкл.
договори, фактури за транспортни и застрахователни разходи, поръчки,
кореспонденция, документи за плащания и други. На основание чл.29 вр. с чл.22
пар.6 МКС, с писмо рег. № 32-318753/31.10.2020г., дружеството-вносител било
уведомено за предстоящото издаване на решение, с посочени мотиви –
декларираната митническа стойност е съпоставена със справедливата цена за
съответния код по КН със справка в системата ТЕЗЕЙ; справедливата цена при внос
на стоки с код по КН 64029910 с държава на произход Турция възлиза на 25,07
лв./кг и декларираната митническа стойност от дружеството е 8,90лв./кг.,
по-ниска е от рисковия праг, определен в размер на 12, 54 лв./кг. В писменото
уведомление не е отразено съпоставянето на данни в трите МД, посочени в
решението, а в решението не е отразена информацията от ТЕЗЕЙ и рисковия праг,
определен в размер на 12,54лв./кг. Приложеното в преписката Становище от с.д.
началник на отдел МД от 27.10.2020г. /л.31 и сл./ съдържа информация от справка
в системата МИС III А за сравнителни цели на допуснати за свободно обращение с
крайно потребление сходни стоки – отразени са с номер и дата трите МД,
сравнявани в случая. За становището не е осведомено оспорващото дружество,
поради което с основание се твърди, че за първи път в решението са вписани
факти и обстоятелства, по които на участващата страна в административното
производство не е предоставена възможност за становище. Следователно, не е изпълнена
процедурата в частта й за осигуряване възможност на лицето да представи становище
относно елементите, въз основа на които административният орган възнамерява да
основе своето решение. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение. Административният орган не се е позовал в оспореното решение на
посоченото становище, нито е препратил към съдържанието му, поради което на
жалбоподателя е отречена възможност да се запознае с данните, въз основа на
които ще бъде издадено неблагоприятно спрямо него решение.
Дори да бъде прието, че нарушаването на
правото на изслушване не е съществено, в случая без в решението да е обосновано посоченото в същото възникнало
съмнение относно това – дали декларираната митническа стойност на стока 2/2
може да бъде приета по реда на чл.70, пар.1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, са
предприети действия съгл. разпоредбите на чл.140, пар.1 от регламент за
изпълнение /РИ/ 2015/2447. Съмненията на митническия орган не са обосновани,
като събраните по делото доказателства и СИк.Е опровергават наличието на
основания за съмнения. В тежест на митническия орган и издател на акта е да
докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност
на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно
чл. 70 пар. 1 от Кодекса. Според СИк.Е, основана на проверени счетоводни данни
- във вр. с преводно нареждане /банков суифт/ за сумата 16
531,26 евро, каквато сума е посочена в търговската фактура за доставка и е
декларирана в процесната МД, следва, че декларираната от жалбоподателя цена
представлява действително платената цена от него за конкретната стока. Установи се платена
точно сумата по издадената от продавача търговска фактура и не съществуват
информационни източници за извършено допълнително плащане или за наличие на
непогасено задължение във връзка с продажбата на внесената стока. Следователно,
налице са били предпоставките на чл.70 МКС, неправилно отречени от административния
орган. При тези данни следва извод за незаконосъобразност на оспореното
решение, тъй като при доказано основание за прилагане на чл.70 МКС не е
необходимо да бъде проверяван подходът по прилагане на методите по чл.74 МКС -
вторични методи за определяне на митническата стойност. Тоест, наличието на
предпоставките за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност изключва прилагането на вторичните методи по чл. 74 МКС /арг. от чл.
74, § 1 МКС/. Съпътстващите процесната МД документи съответстват на отразеното
в МД съдържание, вкл. за декларираната стойност.
В хипотеза на основание за прилагане на
вторичните методи, се съобрази необоснованост на тезата, че основателни
съмнения може да съществуват когато декларираната стойност е по-ниска от
определена рискова прагова стойност, като за целите на управление на риска
рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на тези
справедливи цени, които предоставят на разположение на държавите членки на ЕС
чрез системата ТЕЗЕЙ на Съвместния изследователски център на Европейската
комисия. Само позоваването на данните от митническата информационна система и
проучването на информацията за вноса в Системата за предоставяне на информация
за управленски цели от митнически и акцизни документи /MIS-IIIA/,
на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките,
усреднена справедлива цена, генерирана от Theseus на Joint Research Centre към
Европейската комисия, не са достатъчни за обосноваване на т. нар основателни
съмнения. Според съдебната практика – за термина "основателни
съмнения" няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за
изпълнение, като проявлението му следва да се установява за всеки случай
поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното
дело /Решение № 7232/21г. по адм.д. № 2048/2021г., ВАС/. Само от ползваните
статистически данни за количества и цени, не може да се извърши преценка дали
се касае за сходни стоки и дали декларираната стойност е по-ниска в сравнение
със сходни стоки, без за тях да се извърши съпоставка. Отсъстват данни в
решението и в документацията от преписката, обосноваващи извода за наличие на
внос на сходни стоки – така напр. не е посочен анализ на характеристиките и
съставните материали на стоките и на тяхното качество; не е отразено да е
изследвано дали те могат да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като
при съобразяване с дефиницията за „сходни”стоки - сред факторите, които
определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка. За посочените фактори също няма изложена
съпоставима информация / „Установените от същите продажби на сходни стоки не са
съпоставени с основните характеристики на процесните стоки, тяхното търговско
равнище и репутация и др., посочени по-горе – Решение № 9714/21г. по адм.д.№
3917/2021г., ВАС/. В реда на изложеното се отбелязва и установеното от СИк.Е - в обжалваното решение не се намират данни за „средностатистически
стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход”, спрямо
които е установено, че декларираната митническа стойност е „значително
по-ниска”. При сравняването на данните от процесната стока с тези приети за
„сходни” по трите МД, посочени в оспореното решение действително се констатират
съществени различия, поради което посочените в обжалваното решение сходни стоки
и изчислената въз основа на тях нова митническа стойност – не следва да се
възприемат за сходни. Така за декларираната стока не е посочена конкретна
фирмена марка и количеството стока е различно в процесната МД и трите, които са
съпоставяни. Различни са и наименованията на стоките, тарифния код. Отсъства
съпоставка, основана на информация за държавата на изпращане, описание
/наименование на стоката, тарифен номер, количество – чифтове и/или кг. и др.
В допълнение се отбелязва, че с Решение №
7931/21г. по адм.д.№1064/21г., ВАС е оставено без уважение искане с правно
основание чл. 267 от ДФЕС - за тълкуване на норми от правото на ЕС - Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година
за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза:
1. Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната
митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова
прагова стойност, която е определена на база „справедливи цени“, съгласно т. 38
и т. 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15г.? 2. Извършената
от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно
внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната
юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно
липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на
идентични/сходни стоки? 3. Изхождайки от понятието за „сходни стоки“ по смисъла
на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от
митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка,
валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на
произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто
тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на
стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации,
регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/,
изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента
за изпълнение (ЕС) 2015/2447? 4. В случай, че съмненията на митническите органи
относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при
прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата
митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова
прагова стойност на база „справедливи цени“, съгласно т. 38 и 39 от Решение на
СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г.? ВАС е приел, че по първия въпрос
относно рисковата прагова стойност, която се определя от конкретната митница и
представлява процент от справедливата цена, за нея липсва нормативна уредба,
поради което искането за тълкуване е неоснователно във връзка с цитираните т.
38 и 39 от решение по дело С-291/15 на СЕС. По втория въпрос в искането не се
сочат определени правни норми, за които да се направи съответното тълкуване. В
информационната система на митницата и съдържащите се в нея данни следва да се
извърши конкретна проверка с оглед твърденията, респ. възраженията на страните
по конкретно дело. Така поставеният въпрос е относно фактически установявания,
а не неясна и относима съюзна или национална норма, подлежащи на тълкуване от
СЕС. Освен това предвид хармонизираното законодателство в областта на
митническото право в ЕС, националната юрисдикция прилага пряко приложимите и
посочени по-горе в съдебния акт Регламенти, а не Закона за митниците. По третия
въпрос следва отново да се посочи, че и той не е свързан с неясни норми. По
четвъртия въпрос, с него също не се сочи конкретна неясна норма, която да
подлежи на тълкуване.
4.2. Според Решение на Съда /шести състав/ от
16 юни 2016 година по дело C-291/15: „т. 38 В това отношение, на първо място,
що се отнася по-специално до основателността на разглежданите съмнения, следва
да се отбележи, че видно от представената на Съда преписка, в главното
производство съответният митнически орган е приел декларираната договорна
стойност на внесените стоки за изключително ниска в сравнение със средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки. В настоящия
случай изглежда, както подчертава Европейската комисия, че по отношение на
някои от стоките — предмет на главното производство, декларираната цена е
по-ниска от средностатистическата с повече от 50 %.; т. 39 При такива
обстоятелства следва да се приеме, че разлика в цените като констатираната изглежда
достатъчна, за да обоснове съмненията на митническия орган и отхвърлянето от
негова страна на декларираната митническа стойност на разглежданите стоки.”.
Съдът на ЕС е приел, че чл. 181 а от Регламент № 2454/93 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата
стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на
сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки. Съобразяваната в случая информация не отговаря на
това условие, като се има и предвид, че в т.38 от решението е ползван термина
„сравними“ стоки, като по отношение възприетата за сравнима стока по МД с
МРН 20BG003009067290R2 /12.05.2020г. – плажни чехли и джапанки в количества,
много по-малки от количеството на стока № 2/2 в процесната МД, не са налице
изискванията за сходни стоки /потвърдено и от СИк.Е/ : количеството не е
приблизително същото; не е посочено качеството на стоките и търговското равнище.
Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на
допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация
съмненията остават. Случаят не попада в тази хипотеза.
Цитираното Решение №
С-291/2015г. на Съда на Европейския съюз и рисковия праг са приложими само на
първия етап – оспорване на митническата стойност и ако стойността е
изключително ниска спрямо този праг, митницата има право да оспори
декларираната стойност, дори и да не оспорва другите документи, с които тя се
доказва. След този момент определянето на митническата стойност не е обвързано
и не произтича от рисковия праг, тъй като е налице посоченото по-горе правило в
МКС - ако се установят повече от една сходни стоки, се използва най-ниската от
тези сходни стоки, независимо от това, че е под рисковия праг. В хода на съдебното
производство бе установено въз основа на изходяща от ответника информация –
съществуването на сходни стоки с тези, внасяни от жалбоподателя, които са
по-ниски от посочените в решението и които е следвало задължително да бъдат
използвани в изпълнение на действащите правила. Въведено с чл. 141, § 1 от
Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. „а“ и „б“ от Кодекса е
стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите
количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава
продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Посредством СИк.Е бе
опровергано правилно прилагане на вторичния метод от страна на митническите
органи – чл. 74, пар. 2, буква „б” от МКС. Установи се, че са налице „сходни стоки“ по смисъла на чл. 74,
пар. 2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ 952/2013 – такива, потвърждаващи прилагането
на чл.141 пар. 3 от РИ 2015/2447 : „Когато се установи повече от една договорна
стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност
на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.“. Според приетото без
оспорване заключение по СИк.Е - След обединяване на
записите от оптичен диск /л.150/ и получените на 15.11.2022г. по е-поща на АС
–Пловдив под форма на файл – справка МИС 3А и обработка на данните, са
установени записи на регистрирани МД с описание на стоките „гумени чехли”,
както и с код по ТАРИК, съответстващ на деклариран код по ТАРИК в процесната МД
6402 99 10 00 и приблизително същите количества. Таблично е представена
информацията от 8-те МД /3 от 20.05.2020г., 1 от 04.05.2020г., 1 от
09.06.2020г., 1 от 19.06.2020г., 1 от 26.06.2020г., 1 от 09.07.2202г. – близък
период с процесната МД от 12.05.2020г./; описание на стоките 6/8, кл.31 – гумени
чехли – мъжки, дамски, детски; количества – близки с тези от процесната МД;
тарифен код – идентичен; близки фактурни стойности с процесната, като
най-ниската е 1, 98лв./чифт/, съотв. 7,69лв./кг. – данни от две сравнявани МД
от 20.05.2020г. – позиции 1 и 2 от сравнителната таблица. Тези две МД са били
регистрирани в същото митническо учреждение, в което е регистрирана и
процесната МД, като в справката от системата МИС III А не се намира информация
дали и за тези две МД се е активирал рисков профил, както при процесната.
От значение за спора е доказано неправилно
прилагане на вторичния метод от страна на митническите органи – чл. 74, пар. 2,
буква „б” от МКС, като анализът относно „сходни” стоки и намерените по-ниски
единични цени от декларираните отрича определяне на друга, различна митническа
стойност от декларираната в процесната МД. По-конкретно: според анализ на данни от файловете със справката от ползваната система и
сортирането им по признак „фактурна стойност изчислена за лв./чифт”,
най-ниската цена е 1,89 лв./чифт от
декларираните стоки в МД, приети и регистрирани от митническите органи. На тази
база митническата стойност на процесната стока следва да бъде 20 995,36лв. или
с 1 806,33лв. по-малко от декларираната с процесната МД митническа стойност –
22 801,69лв. Изчисленият ДДС на основа 20 995,36лв. е в размер на 4 199,07лв. ,
което е с 361,27лв. по-малко от начисления ДДС в процесната МД.
Жалбата се приема за основателна с присъждане
на направените съдебни разноски / 50лв. държавна такса; 600лв. – адвокатско
възнаграждение, което включва и ДДС и не е прекомерно вр. с чл.8 ал.1 т.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакция към сключване на договора за правна защита и съдействие и заплащане на
сумата по банков път, л.246 и сл.; 950лв. – депозит СИк.Е; общо 1600лв. /.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Решение № РТД–3000-367/01.03.2022/32-69144
на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив.
Осъжда Агенция Митници да заплати на Фитони 1
ЕООД, седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. “Брезовско шосе” № 147,
ЕИК ***, съдебни разноски в размер на общо 1600лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен
съдия :