№ 284
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500167 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от взискателя „Т.Е.“ АД (в несъстоятелност) по
изп.д. №20217810400091 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. №781 от РКЧСИ, срещу резолюция от
18.11.2021 г. за прекратяване на изпълнителния процес поради отмяна на допуснатото
обезпечение с определение №260751/23.07.2021 г. постановено от Окръжен съд – Стара
Загора, ТО, по ч.т.д. №190/2020 г. Твърди, че на 26.12.2021 г. е получил съобщение от
съдебния изпълнител, с което е уведомен за обжалвания акт. Излага, че ЧСИ Г.Д. не му е
предоставил възможност да се запознае с молбата на ответната страна за прекратяване на
изп. дело и да изрази становище по нея. Намира, че ако не е било нарушено гарантираното
му в чл.8 ГПК право да вземе отношение по искането на длъжника по изпълнението,
крайният акт на съдебният изпълнител би бил различен. Счита, че ЧСИ Г.Д. е
незаконосъобразно е прекратил изпълнителното дело с резолюция, а не с разпореждане или
постановление. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалвания акт.
Ответната страна по изпълнителното дело „А.Б.“ ЕАД е подала възражение в
законовия срок, в което изразява становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата. Излага доводи, че в случая не е налице правен спор, което обуславя липса на
правен интерес на жалбоподателя от оспорване на процесното действие на съдебния
изпълнител. Намира, че ЧСИ няма предвидено задължение да дава възможност на
взискателя да изразява становище по прекратяването на изп. дело. Счита, че обжалваният
акт на ЧСИ, без значение как е наименован, има характера на постановление по смисъла на
чл.433 ал.1 т.3 ГПК, поради което последният е валиден. Намира, че след отмяна на
обезпечението, издадената въз основа на него изпълнителна заповед губи основанието си за
съществуване, тъй като същата няма самостоятелно правно значение. Предвид изложеното,
моли съда да остави жалбата без разглеждане, а в условията на евентуалност - без уважение.
ЧСИ Г.Д. е депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в
които е изложил становище за неоснователност на жалбата. Намира, че няма компетентност
1
да преценява законосъобразността на постановените във връзка с изпълнителното основание
съдебни актове, поради което за него не съществува друга възможност освен да зачете
последиците на определението на Окръжен съд - Стара Загора за отмяна на допуснатото
обезпечение. Счита, че не е нарушено състезателното начало, тъй като жалбоподателят е
уведомен за прекратяване на изп. дело. Излага становище, че резолюцията по същество
представлява постановление за прекратяване, тъй като носи всички негови белези. Ето защо,
са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема
следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на „Т.Е.“ АД въз основа на
обезпечителна заповед от 24.07.2020г., издадена по ч.т.д. №190/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Стара Загора, ТО, срещу „А.Б.“ ЕАД за обезпечение на бъдещ осъдителен иск по чл.79
ЗЗД за сумата от 2 024 870,80 лв., представляващи левовата равностойност на сумата от 1
035 300,00 евро, цена за разполагаемост по споразумението за периода 01.10.2015 г. -
28.07.2017 г., чрез налагане на запор върху банкова гаранция с референтен номер:
116DSK2686 от 28.04.2014 г., изменена с промяна №1 от 24.04.2015 г., изх. №03-20-00244,
към банкова гаранция с референтен номер: 116DSK2686 от 28.04.2014 г. и с промяна №2 от
23.07.2015г., изх. №03-20-00424/23.07.2015 г., към банкова гаранция с референтен номер:
116DSK2686 от 28.04.2014 г., издадена от „Банка ДСК“ ЕАД в полза на „А.Б.“ ЕАД за
сумата от 1 000 000,00 евро.
Съобщението по обезпечително производство на основание чл.400 ГПК от 28.01.2021
г. до дружеството „А.Б.“ ЕАД, е връчено на 29.01.2021 г.
В изпълнение на заповедта на 24.07.2020 г. е наложен запор върху банковата
гаранция в „Банка ДСК“ ЕАД, с референтен номер: 116DSK2686 от 28.04.2014 г., изменена с
промяна №1 от 24.04.2015 г., изх. №03-20-00244, към банкова гаранция с референтен номер:
116DSK2686 от 28.04.2014 г. и с промяна №2 от 23.07.2015 г., изх. №03-20-00424/23.07.2015
г., към банкова гаранция с референтен номер: 116DSK2686 от 28.04.2014 г., за сумата от 1
000 000,00 евро на 29.01.2021 г.
На 18.11.2021 г. е постъпила молба от „А.Б.“ ЕАД, ведно с приложено влязло в
законна сила на 21.10.2021 г. определение №260751/23.07.2021 г. на Окръжен съд – Стара
Загора, с което е отменено определение №777/24.07.2020 г., постановено по ч.гр.д.
№190/2020 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, за обезпечение на бъдещ осъдителен
иск по чл.79 ЗЗД.
С резолюция на ЧСИ от 18.11.2021 г., въз основа на постановения съдебен акт е
разпоредено прекратяване на обезпечителното производство, за което „Т.Е.“ АД е уведомен
на 26.11.2021 г.
На 06.12.2021 г. е постъпила жалба, вх. №18764, от взискателя „Т.Е.“ АД срещу
постановлението за прекратяване по обезпечителното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна
срещу подлежащо на основание чл.435 ал.1 т.3, пр.2 ГПК на обжалване действие на
съдебния изпълнител – прекратяване на принудителното изпълнение.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.3 ГПК е прекратяването на принудителното
изпълнение, без да е посочено изрично изискване какъв трябва да е акта на съдебния
изпълнител, с който е извършено.
Поначало всяка страна има право на участие в производството, по реда на което ще
бъде постановен актът, явяващ се спрямо нея като защита или санкция. При участието си в
производството страната разполага с обезпечена от закона възможност да въздейства чрез
своите процесуални действия върху неговото развитие и върху съдържанието на акта, с
2
който то ще приключи, тъй като този акт е от непосредствено значение за нейните права.
Затова състезателното начало, уредено в чл.8 ГПК, е чуждо на едностранните производства,
най-ярко се изразява в исковия процес, докато неговото проявление в изпълнителния и
особено в обезпечителния процес е по-слабо. Не е нарушено прогласеното в чл.8 ГПК
състезателно начало, разбирано като призната и гарантирана от закона възможност на всяка
страна да участва (лично или чрез определен от закона или от самата нея представител) в
производството пред съда, като представя доказателства, подава молби и жалби, излага
доводи и пр. В случая, жалбоподателят е уведомен за прекратяването, а в хипотезите на
чл.433 ал.1 т.3 и 4 ГПК съдебният изпълнител няма задължение предварително да изиска
и/или да се запознае със становище на страните (съответно и няма как жалбоподателят да е
лишен от такава възможност).
Съдебният изпълнител е орган, на когото държавата е делегирала изпълнението на
публични функции. В този смисъл той е независим от страните, а действията му са
подчинени само на закона и на добрите нрави. Категорична и последователна е съдебната
практика, че в производство по чл.435 ГПК съдът действа само като контролно-отменителна
инстанция, вършейки преценка за законосъобразност на конкретни изпълнителни действия.
Възможностите на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително производство са
посочени в чл.433 ал.1 ГПК лимитативно и съдебният изпълнител е длъжен да съобразява
наличието им при постъпило искане за прекратяване. Ето защо, при настъпване на
предпоставките по чл.433 ал.1 ГПК ЧСИ следва да изпълни диспозицията на нормата на
ал.3, а именно: да уведоми страните за настъпване на факта, обуславящ прекратяването и да
издаде разпореждането за прекратяване, което след изтичане на срока за обжалването му
влиза в законна сила. Прекратяването не може да бъде „неоснователно“ при наличието на
предпоставките за това, тъй като същото не е искане, а акт на съдебния изпълнител, който е
овластен да предприема държавната принуда.
В случая съдебният изпълнител няма право да ревизира и преценява правилността на
постановения от Окръжен съд – Стара Загора съдебен акт, а следва да се съобрази с него,
което е и направено с обжалвания акт. Резолюцията на ЧСИ Г.Д. по съществото си
представлява постановление за прекратяване по чл.433 ал.1 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство на посоченото основание настъпва по силата на закона, а
актът на съдебния изпълнител само констатира настъпилото прекратяване, поради което
следа да се заключи, че поставената резолюция по своя характер има същия ефект, както
постановлението (в този смисъл е решение №142/06.07.2015 г. по гр.д. № 2204/2015 г. по
описа на ВКС, ІІІ ГО). Ето защо, с резолюция, имаща характер на постановление, съдебният
изпълнител законосъобразно е прекратил производството по изпълнителното дело, поради
което и актът на ЧСИ за прекратяване на производството по изпълнителното дело се явява
правилен и законосъобразен.
Предвид изложените мотиви, настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ правилно е
постановил прекратяване на изпълнителното дело, тъй като се установи, че са налице
законовите предпоставки за това (чл.433 ал.1 ГПК).
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от взискателя „Т.Е.“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул.
„*******, по изп.д. №20217810400091 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. №781 от РКЧСИ, срещу
резолюция от 18.11.2021 г. за прекратяване на изпълнителното дело.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4